№ 202
гр. гр.Несебър, 05.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, VI-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на тринадесети юни през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Валери Вл. Събев
при участието на секретаря Радостина Г. Менчева
като разгледа докладваното от Валери Вл. Събев Гражданско дело №
20212150101690 по описа за 2021 година
Предявени са установителни искове с правно основание по чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД
вр. чл. 430, ал. 1 и ал. 2 от ТЗ, по чл. 422 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД и по чл. 422 ГПК вр. чл. 309а,
ал. 1 от ТЗ.
От ищеца „"Ю.Б."” АД срещу „А.Г.“ ООД, Й. Б. Б., Г. К. Д. и Г. Г. З., са предявени искове
по чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 430, ал. 1 и ал. 2 от ТЗ, по чл. 422 ГПК вр. чл. 86, ал. 1
от ЗЗД и по чл. 422 ГПК вр. чл. 309а, ал. 1 от ТЗ. С тях се иска да бъде установено, че ответниците
дължат на ищеца при условията на солидарност сумата от 21 251,26 лева, представляваща
предсрочно изискуема главница по договор за банков кредит продукт „Бизнес овърдрафт“ №
BL38783 от 28.09.2012г., ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на
заявлението – 02.11.2020г. до окончателното изплащане на вземането, сумата от 2617,26 лв.,
представляваща възнаградителна лихва за периода 21.07.2018г. – 27.05.2019г., сумата от 7676,38
лв., представляваща мораторна лихва за периода 21.07.2018г. – 28.10.2020г., сумата от 107,10 лв.,
представляваща такси по договора, начислени за периода 21.07.2018г. – 28.10.2020г., сумата от
69,60 лева, представляваща нотариални такси за периода от 09.05.2019г. до 28.10.2020г. Твърди,
че на 28.09.2012г. между ищеца – като кредитор, ответникът „А.Г.“ ООД – кредитополучател и
останалите ответници – солидарни длъжници, бил сключен договор за банков кредит продукт
„Бизнес овърдрафт“ № BL38783 от 28.09.2012г. Излага се, че на ответниците била отпусната
сумата от 30 000 лв., която следвало да се върне на 120 месечни вноски, считано от датата на
откриване на заемната сметка. Навежда се, че на 02.05.2019г. било установено трайно забавяне в
плащането на дължимите суми. Сочи се, че на основание чл. 26, б. „в“ вр. чл. 25, б. „г“ од договора
била обявена предсрочна изискуемост, считано от 27.05.2019г., за което всички длъжници били
уведомени. С тези доводи от съда се иска да уважи претенциите. Претендират се разноски.
В срока по чл. 131 ГПК от ответниците „А.Г.“ ООД и Й. Б. Б. е депозиран отговор на
исковата молба, с който предявените искове се оспорват като недопустими, неоснователни и
1
недоказани. Оспорва се твърдяната от ищеца изискуемост на вземането, като се развиват подробни
доводи, че тези ответници не са уведомени надлежно за нея. Излага се, че трите физически лица са
имали качеството „поръчители“, което следва да се изведе от клаузите в договора. Поради тази
причина се сочи, че спрямо тях срокът по чл. 147, ал. 1 от ЗЗД е изтекъл към момента на
предявяване на иска. Отправя се възражение за изтекла погасителна давност. Възразява се срещу
съдържанието на договора за кредит и неговото съответствие със закона, като се акцентира върху
нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Оспорват се като размер посочените в исковата молба
суми. Обръща се внимание, че по изпълнително дело № 20178010400980 на ЧСИ Трифон
Димитров ищецът е получил претендираните суми. Развиват се съображения за ненадлежно
обявена предсрочна изискуемост, неравноправност на клаузи в договора. С тези доводи от съда се
иска да отхвърли претенциите на ищеца. Претендират се разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК от ответника Г.З. е подаден отговор на исковата молба, с който
исковете се оспорват като недопустими, неоснователни и недоказани. Сочи, че договорът за
кредит не е прекратен предсрочно и по надлежен ред. Излага, че не всички ответници са надлежно
уведомени за евентуалната предсрочна изискуемост. Твърди, че е поръчител по договора и излага
доводи за това, като възразява за неспазен срок по чл. 147, ал. 1 от ЗЗД. Оспорва размера на
исковата претенция. Прави възражение за изтекла давност. Счита, че договорът за кредит съдържа
неравноправни клаузи. Твърди, че към момента има извършени погасявания. Моли исковете да
бъдат отхвърлени и претендира разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК от ответницата Г. К. Д. не е подаден отговор на исковата молба.
Депозирано е писмено становище, с което претенциите са оспорени, като са развити съображения
за липса на настъпила предсрочна изискуемост. Оспорени са по размер предявените претенции. От
съда е поискано да се отхвърлят исковете. Претендират се разноски.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и след като обсъди събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
По предявените искове по чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 430, ал. 1 и ал. 2 от ТЗ:
В тежест на ищеца е да докаже, че между него и ответниците е бил сключен договор за
банков кредит продукт „Бизнес овърдрафт“ № BL38783 от 28.09.2012г., че е настъпила предсрочна
изискуемост на претендираните суми за главница, редовна изискуемост на сумите за
възнаградителна лихва, изискуемост на начислените такси, както и размерът им. В тежест на
ответниците, при доказване на горните обстоятелства, е да установят, че са изпълнили
задълженията си по договора.
Видно от договор за банков кредит продукт „Бизнес овърдрафт“ № BL38783 от 28.09.2012г.
(на л. 9 – л. 16 от делото) и общи условия към него (на л. 17 – л. 18 от ч.г.р.д. № 1002/2020г. по
описа на Районен съд Несебър) „"Ю.Б."” АД (към онзи момент „Ю. и В.Д..Б.“ АД) отпуснало на
кредитополучателя „А.Г.“ ООД и „съдлъжниците“ Й.Б., Г.Д. и Г.З. сумата от 30 000 лв. – под
формата на овърдрафтен бизнес кредит. Съдът намира за неоснователни възраженията на част от
ответниците, че физическите лица са подписали договора като „поръчители“. В договора ясно е
изразена волята на страните Й.Б., Г.Д. и Г.З. да го подпишат в качеството си на „съдлъжници“, т.е.
на длъжници, които следва да връщат дълга солидарно с кредитополучателя. За тази воля на
страните в договора фигурират и изрични клаузи – чл. 9а – чл. 9е от договора. Ето защо няма
никакво основание да се тълкува договорът в смисъл, че физическите лица са го подписали като
поръчители. Волята е ясно изразена в цитираните разпоредби от раздел IV – „Специални условия
2
по кредита“ и тя е те да са съдлъжници и да отговорят солидарно с кредитополучателя за връщане
на сумите. От уведомления за обявяване на предсрочна изискуемост (на л. 17 – л. 25 от делото) се
установява, че на 10.05.2019г. настъпване на предсрочна изискуемост по договора било обявено на
Г.Д., чрез връчено на съпруга й уведомление (обратна разписка на л. 20 от делото), на „А.Г.“ ООД
и Й.Б. предсрочната изискуемост била обявена на 20.05.2019г., чрез връчване с обратна разписка, а
на Г.З. – на 24.05.2019г., чрез лично връчване, отразено в разписка на л. 25 от делото. Във всички
уведомления е вписано, че към този момент дължимите суми са 22 128,94 лв. – главници, 4050,74
лв. – лихви и 150,47 лв. – такси. Съдът намира, че с цитираните доказателства се установява
надлежно обявяване на предсрочната изискуемост на кредита на всички съдлъжници на сочената в
исковата молба дата – 27.05.2019г. В т. 18 от Тълкувателно решение № 4/2013 от 18.06.2014г. по т.
д. № 4/2013г. на ОСГКТ на ВКС е предвидено, че ако предсрочната изискуемост е уговорена в
договора при настъпване на определени обстоятелства, правото на кредитора следва да е
упражнено чрез уведомяване на длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита.
Т.е. предпоставка за изискуемост на вземането е волеизявлението на кредитора за обявяване
кредита за предсрочно изискуем да е достигнало до длъжника. Тази предпоставка е налице дори и
в случаите, когато в договора настъпването на предсрочната изискуемост не е обвързано със
задължение на кредитора да уведомява длъжника. Впрочем в този смисъл е и задължителната
практика на ВКС, постановена по реда на чл. 290 от ГПК, след цитираното тълкувателно решение
– напр. Решение № 123 от 09.11.2015г. по т. дело № 2561/2014г. на II т.о. на ВКС и др.
Същевременно за надлежното уведомяване на длъжника следва да са предприети всички действия
за откриването му, изисквани от принципите на дължимата грижа и добросъвестността, като съдът
следва да осъществи преценка дали връчването на уведомлението е осъществено по надлежния
ред. В този смисъл Решение № 40 от 17.06.2015г. по т.д. № 601/2014г. по описа на I т.о. на ВКС и
цитираното в него Решение на Съда на ЕС по дело С-327/10 от 17.11.11г. Съдът намира, че дори да
се приемат за основателни възраженията на ответниците за липса на обявена изискуемост към
27.05.2019г., то предсрочната изискуемост им е съобщена надлежно и в рамките на настоящото
дело, тъй като волеизявление на ищеца за обявяването й е инкорпорирано в текста на исковата
молба. Видно е, че исковата молба, ведно с доказателствата към нея, е връчена лично Г.Д. на
29.12.2021г., на „А.Г.“ ООД и Й.Б. (лично) – на 14.01.2022г., а на Г.З. – лично на 03.02.2022г. Ето
защо съдът приема, че най-късно на тези дати от ищеца е обявена предсрочната изискуемост на
вземанията му по договора за кредит (видно от заключението на съдебно-счетоводната експертиза
към 27.05.2019г. и по време на делото предпоставките на чл. 26, б. „в“ от договора са били налице,
тъй като е имало непогасени вноски по кредита). В Решение № 169 от 17.01.2017г. по т.дело №
1272/2015г. по описа на II търг. отделение на ВКС и Решение № 86 от 17.10.2020г. по т.д. № 2118
от 2019г. по описа на I търг. отделение на ВКС е прието, че исковата молба безспорно има
характер на уведомление, отправено от кредитора до длъжника, че счита кредита за предсрочно
изискуем, поради което с връчване на препис от същата на ответната по спора страна,
предсрочната изискуемост е обявена на кредитополучателя. Ето защо с оглед цитираната съдебна
практика и след като съобрази разпоредбата на чл. 235, ал. 3 от ГПК, съдът намира, че след
предявяване на иска отново е обявена предсрочна изискуемост на цялото задължение за главница
по договора за кредит.
При тези изводи на съда (дори и да се приеме, че предсрочната изискуемост е обявена в
хода на процеса) следва да се обърне внимание на задължителните постановки на Тълкувателно
решение № 7/2017г. от 02.04.2019г. по тълк. дело № 8/2017г. по описа на ОСГТК на ВКС, според
3
които допустимо е предявеният по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск за установяване дължимост на
вземане по договор за банков кредит поради предсрочна изискуемост да бъде уважен само за
вноските с настъпил падеж, ако предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника преди
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ.
Предявеният по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск за установяване дължимост на вземане по договор
за банков кредит поради предсрочна изискуемост може да бъде уважен за вноските с настъпил
падеж към датата на формиране на силата на пресъдено нещо, въпреки, че предсрочната
изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението. Постановките на
посоченото тълкувателно решение са доразвити в практиката на ВКС, като с Решение № 10 от
25.02.2020г. по т.д. № 16/2019г. по описа на II търг. отделение на ВКС и Решение № 60009 от
02.06.2021г. по т.д. № 2891/2019г. по описа на II търг. отделение на ВКС е прието, че ако в
исковото производство по реда на чл. 415, ал. 1 и чл. 422, ал. 1 ГПК, без значение дали
предявеният иск е установителен или осъдителен, бъде установено, че потестативното право на
кредитора да направи кредита предсрочно изискуем не е надлежно упражнено преди подаване на
заявлението, но упражняването на това право се осъществи в исковото производство, не може да
се отрече настъпването на изискуемостта на вземането.
Когато изявлението на банката за обявяване на кредита за предсрочно изискуем е инкорпорирано в
исковата молба или в отделен документ, представен като приложение към исковата молба,
изявлението поражда правни последици с връчването на препис от исковата молба с приложенията
към нея на ответника – кредитополучател, ако са налице предвидените в договора за кредит
обективни предпоставки. Обявяването на кредита за предсрочно изискуем в исковото
производство представлява правнорелевантен факт, който трябва да бъде съобразен от съда на
основание чл. 235, ал. 3 ГПК в рамките на претендираните суми.
От всички тези постановки, заложени в съдебната практика, могат да се направят следните
изводи, относими за настоящия спор: 1. Кредитът е обявен за предсрочно изискуем още към
сочената в исковата молба дата – 27.05.2019г., с надлежно връчване на уведомление за това; 2.
Кредитът е обявен за предсрочно изискуем и в рамките на настоящия процес, чрез връчване на
исковата молба и приложенията й лично на всеки един от ответниците, като и на това основание
обявяването на предсрочната изискуемост следва да бъде взето предвид на основание чл. 235, ал. 3
от ГПК. Не се приемат доводите, че уведомленията за предсрочна изискуемост са нищожни. Видно
е, че с тях се сочи главница в размер от 22 128,94 лв. (например уведомление на л. 21 от делото).
Вярно е, че със заявлението и исковата молба се претендира главница от 21 251,26 лв. Тук обаче
следва да се обърне внимание на обстоятелството, че след 27.05.2019г. (а именно на 10.06.2019г.) е
настъпило частично плащане на задължения по договора в размер на 2000 лв. (видно от отговора
на въпрос № 8 от заключението на изготвената по делото съдебно-счетоводна експертиза). Както
се установява от същото заключение (таблица на гърба на л. 133 от делото при отговора на въпрос
№ 2) част от заплатената на 10.06.2019г. сума от 2000 лв. е отнесена от ищеца към погасяване на
просрочената главница, както следва: 13,55 лв., 288,46 лв., 276,53 лв. и 299,14 лв. (всичките
платени на 10.06.2019г.), или суми в общ размер от 877,68 лв. Именно 877,68 лв. е разликата между
цитираната главница в уведомлението за предсрочна изискуемост и претендираната със
заявлението и исковата молба главница (22 128,94 лв. – 21 251,26 лв. = 877,68 лв.). Поради тази
причина ищецът очевидно е отчел плащането, настъпило след обявяване на предсрочната
изискуемост и именно на това се дължи разликата между вписаната в уведомлението главница и
претендираната впоследствие – в хода на процеса. Тези факти опровергават и твърденията на
4
процесуалния представител на ответниците „А.Г.“ ООП и Й.Б., че плащането от 2000 лв. не е взето
предвид от вещото лице и ищеца. Нещо повече – видно от таблица към отговор на въпрос № 3 от
експертизата (на л. 137 от делото) обща сума в размер на 1000,46 лв. (заплатена на 10.06.2019г.) е
отчетена от банката като погасяване на просрочени възнаградителни лихви за 21.03.2018г.,
21.04.2018г., 21.05.2018г. и 21.06.2018г. Видно от таблица при отговор на въпрос № 4 (на гърба на
л. 142 от делото) плащането от 10.06.2019г. е отнесено и към погасяване на вземане за просрочени
мораторни лихви за 21.04.2018г., 21.05.2018г. и 21.06.2018г. в общ размер от 69,54 лв. Видно е, че
в уведомлението за предсрочна изискуемост се цитират такси в размер на 150,47 лв., а по делото
ищецът претендира такси в размер на 107,10 лв. Поради тази причина е логично и сумите за
неплатени лихви и такси в уведомлението да се различават от претендираните със заявлението и
исковата молба (още повече, че по делото се претендира и лихва за забава върху цялата
предсрочно изискуема главница, която няма как да бъде включена в уведомлението за предсрочна
изискуемост, тъй като се начислява за последващи периоди). Впрочем от експертизата се
установява, че сумата от 2000 лв., платена на 10.06.2019г., е усвоена напълно за погасяване на
различни пера по договора за кредит, поради което възраженията в обратната посока, са
неоснователни. В тази връзка съдът кредитира в пълнота изготвената съдебно-икономическа
експертиза (на л. 131 – л. 155 от делото), като обективна, компетентна и безпристрастна, както и
напълно убедителна. Вещото лице е отчело плащането от 2000 лв., посочило е какви пера са
погасени с него и е изчислило дължимите суми за главница, възнаградителна лихва и мораторна
лихва, приспадайки това плащане. Ето защо съдът констатира, че вещото лице се ориентира
напълно в същността на поставените въпроси, направило е собствени изчисления на база
предоставените документи и е достигнало до напълно точни и обосновани изводи. Тук е моментът
да се посочи, че вещото лице не е следвало да взема предвид събраните суми по образуваното въз
основа на изпълнителния лист и заповедта по чл. 417 ГПК изпълнително дело (каквито възражения
се правят от процесуалния представител на ответника Г.З.), тъй като според т. 9 от Тълкувателно
решение № 4 от 18.06.2014г. по тълк. дело № 4/2013г. по описа на ОСГТК на ВКС в
производството по чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, съществуването на вземането по издадена
заповед за изпълнение се установява към момента на приключване на съдебното дирене в исковия
процес, като в това производство нормата на чл. 235, ал. 3 ГПК намира приложение по отношение
на фактите, настъпили след подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, с
изключение на факта на удовлетворяване на вземането чрез осъществено принудително събиране
на сумите по издадения изпълнителен лист въз основа на разпореждането за незабавно изпълнение
в образувания изпълнителен процес. Т.е. събраните в рамките на изпълнителното дело суми нямат
отношение към настоящия процес и не могат да бъдат вземани предвид, вкл. и по реда на чл. 235,
ал. 3 ГПК, поради което липсата на отчитането им в експертизата, не представлява нарушение при
изготвяне на заключението.
Видно от заключението на приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза (за
кредитирането на която съдът изложи съображения) сумата от общо 46 091,61 лв. е усвоена по
договора за кредит. Както се посочи – става въпрос за договор за кредит в режим „овърдрафт“,
като съгласно чл. 2, ал. 3 от договора кредитополучателят има право да погасява изцяло или
частично задълженията си по усвоената главница по реда, посочен в чл. 4, както и да ползва
отново средства от кредитора до посоченото в чл. 1 максимално допустимо надвишение на
плащанията от разплащателната сметка. Ето защо с оглед частично погасяване на суми и
последващото им усвояване (с подробно отбелязване на движението по сметката в таблиците на
5
чл. 132 – чл. 133 от заключението при отговора на въпрос № 1 от експертизата) е напълно логично
общата усвоена сума да надвишава определения кредитен лимит от 30 000 лв. Вещото лице е
отчело както всички изтеглени суми, така и всички постъпили плащания за главница и е
достигнало до извод, че дължимата главница към 27.05.2019г. (с приспадане на последващото
плащане от 10.06.2019г.) е в размер на 21 251,26 лв., с оглед обявяване на целия кредит за
предсрочно изискуем на тази дата. Както се посочи, съдът приема за установено, че предсрочната
изискуемост е била обявена към 27.05.2019г., поради което искът за главница в размер на 21 251,26
лв. е доказано изцяло по основание и размер и следва да бъде уважен. Не се установява и
твърдяната неравноправност на клаузите от чл. 3, чл. 4, чл. 5, чл. 6, чл. 7, чл. 8, чл. 21, ал. 2, чл. 22,
чл. 25, чл. 26 и чл. 27 от договора за кредит, тъй като със същите се установява единствено срок на
договора, начин на определяне на възнаградителната лихва (който е достатъчно ясен и определен
при ясни правила за условията, при които подлежи на изменение компонента „надбавка“), начини
за плащане по договора, за обявяване на предсрочна изискуемост. Нито една от тези разпоредби не
позволява на търговеца или доставчика да променя едностранно без основание характеристиките
на стоката или услугата. Няма никакви данни, че ответниците не са могли да се запознаят с
клаузите на договора по смисъла на чл. 143, ал. 2, т. 10 от ЗЗП (самите те са подписали договора
лично). Освен това договорът за кредит е „Бизнес овърдрафт“, с кредитополучател – юридическо
лице, поради което настоящият спор няма характеристиките на „потребителски“ по смисъла на
пар. 13, т. 1 от ДР на ЗЗП. Поради тази причина не може да се вземат предвид и цитираните норми
от чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК.
С оглед дадените отговори по въпрос № 3 от изготвената експертиза, съдът намира, че за
периода 21.07.2018г. – 27.05.2019г. е доказано начисляването на възнаградителна лихва в общ
размер от 2617,26 лв., която не е заплатена от ответниците. Както се установява от изготвените
таблици при отговора на въпрос № 3, вещото лице е взело предвид всички плащания, включително
и направеното на 10.06.2019г., с което е намален размерът на общата начислена възнаградителна
лихва, поради което искът е доказан по основание и размер и следва да бъде уважен изцяло.
Не намира опора в доказателствата по делото и възражението за погасяване на претенциите
по давност, тъй като предсрочната изискуемост е обявена на 27.05.2019г. (т.е. това е датата на
изискуемост на главницата – арг. от Тълкувателно решение № 5 от 21.01.2022г. по тълк. дело №
5/2019г. по описа на ОСГТК на ВКС), а възнаградителната лихва се претендира от 21.07.2018г. и
към датата на подаване на заявлението – 02.11.2020г., не е била изтекла давността за тези
претенции.
Що се отнася до сумата от 107,10 лв. – такси по договора, при отговора на въпрос № 5,
вещото лице е констатирало, че по договора са надвнесени такси в размер на 418,61 лв., поради
което не се доказа наличието на задължение в претендирания размер. Ето защо в частта за сумата
от 107,10 лв. – такси, предявеният иск следва да бъде отхвърлен.
По предявения иск по чл. 422 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за обезщетение за забава:
В тежест на ищеца е да докаже наличието на главен дълг и изпадането на ответниците в
забава за периода 21.07.2018г. – 28.10.2020г. С оглед изводите на съда за настъпила изискуемост на
всички суми по кредита към 27.05.2019г. и с оглед констатираните от вещото лице забавяния в
плащанията на вноски след 26.06.2018г. (таблица на гърба на л. 133 от делото), то се доказа
изпадане на ответниците в забава, считано от 21.07.2018г. При дадения от вещото лице отговор на
въпрос № 4 от експертизата, съдът намира за доказан размерът на претенцията от 7676,38 лв., като
6
вещото лице е отчело всички начислени лихви за периода, вкл. по плащането от 10.06.2019г.,
поради което искът е доказан по основание и размер и следва да бъде уважен изцяло.
По предявения иск по чл. 422 ГПК вр. чл. 309а, ал. 1 от ТЗ:
В тежест на ищеца е да докаже наличието на главен дълг, изпадането на ответниците в
забава и размера на направените разноски във връзка с настъпилата забава. С оглед изводите по
предходните искове първите два елемента от фактическия състав са доказани. По делото се доказа
и размерът на заплатените нотариални такси за връчване на уведомления за предсрочна
изискуемост от 69,60 лв. (по сметки на л. 27 – л. 28 от делото), като видно от заключението на
съдебно-счетоводната експертиза (отговор на въпрос № 6 на л. 144 от делото) ищецът е заплатил
сумата от 69,60 лв., поради което и този иск е доказан по основание и размер и следва да бъде
уважен.
При този изход на спора на ищеца следва да бъдат присъдени направените от него
разноски, съразмерно на уважената част от исковете. По отношение на разноските от заповедното
производство в настоящото производство съдът дължи изричен осъдителен диспозитив (арг. от т.
12 от ТР 4/2013г. на ВКС, ОСГТК). В хода на заповедното производство ищецът е направил
разноски в размер на 1841,42 лв. Съразмерно на уважената част от установителните искове следва
да му се присъди сумата от 1835,20 лв. В исковото производство ищецът е направил разноски в
размер на 1134,43 лв. (от които 634,43 лв. – платена държавна такса и 500 лв. – платен депозит за
вещо лице), като съразмерно на уважената част от исковете следва да му се присъдят 1130,60 лв.
Всеки от ответниците „А.Г.“ ООД и Й. Б. Б. е направил по 2000 лв. разноски – заплатено
възнаграждение за адвокат (доколкото общата платена сума е 4000 лв. и няма посочване кой от
тези ответници каква сума е платил). Съразмерно на отхвърлената част от исковете на всеки от
тези ответници следва да се присъдят по 6,75 лв. Ответникът З. е направил разноски в размер на
1000 лв. – заплатено възнаграждение за един адвокат и съразмерно на отхвърлената част от
исковете следва да му се присъдят 3,38 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр.
чл. 430, ал. 1 от ТЗ, че „А.Г.“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в с. Р.,
ул. "Н." № 5, Й. Б. Б., ЕГН **********, с постоянен адрес в с. Р., ул. "Н." № 5, Г. К. Д., ЕГН
**********, с постоянен адрес в гр. Я., ул. "С.П."№*, вх.*, ет.*, ап.*** и Г. Г. З., ЕГН **********,
с постоянен адрес в гр. Б. ж. к. "И." №***, ет.*, ап.**, дължат солидарно на „"Ю.Б."” АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление в гр.С., район "В.", ул. "О.П."№ ***, сумата от
21 251,26 лева, представляваща предсрочно изискуема главница по договор за банков кредит
продукт „Бизнес овърдрафт“ № BL38783 от 28.09.2012г., ведно със законната лихва върху сумата
от датата на подаване на заявлението – 02.11.2020г. до окончателното изплащане на вземането, а
на основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 430, ал. 2 от ТЗ сумата от 2617,26
лв., представляваща възнаградителна лихва за периода 21.07.2018г. – 27.05.2019г., като
ОТХВЪРЛЯ иска за сумата от 107,10 лв., представляваща такси по договора, начислени за
периода 21.07.2018г. – 28.10.2020г.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД , че
7
„А.Г.“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в с. Р., ул. "Н." № 5, Й. Б. Б.,
ЕГН **********, с постоянен адрес в с. Р., ул. "Н." № 5, Г. К. Д., ЕГН **********, с постоянен
адрес в гр. Я., ул. "С.П."№*, вх.*, ет.*, ап.*** и Г. Г. З., ЕГН **********, с постоянен адрес в гр. Б.
ж. к. "И." №***, ет.*, ап.**, дължат солидарно на „"Ю.Б."” АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление в гр.С., район "В.", ул. "О.П."№ ***, сумата от 7676,38 лв., представляваща
мораторна лихва за периода 21.07.2018г. – 28.10.2020г., а на основание чл. 422 ГПК вр. чл. 309а,
ал. 1 от ТЗ сумата от 69,60 лева, представляваща нотариални такси за периода от 09.05.2019г. до
28.10.2020г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „А.Г.“ ООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление в с. Р., ул. "Н." № 5, Й. Б. Б., ЕГН **********, с постоянен адрес в с. Р., ул.
"Н." № 5, Г. К. Д., ЕГН **********, с постоянен адрес в гр. Я., ул. "С.П."№*, вх.*, ет.*, ап.*** и Г.
Г. З., ЕГН **********, с постоянен адрес в гр. Б. ж. к. "И." №***, ет.*, ап.**, да заплатят
солидарно на „"Ю.Б."” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр.С., район
"В.", ул. "О.П."№ ***, сумата в размер на 1835,20 лв., представляваща направените по
заповедното производство разноски, съразмерно на уважената част от исковете и сумата в размер
на 1130,60 лв., представляваща направените по настоящото производство разноски, съразмерно на
уважената част от исковете.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК „"Ю.Б."” АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление в гр.С., район "В.", ул. "О.П."№ ***, да заплати на „А.Г.“ ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление в с. Р., ул. "Н." № 5, сумата от 6,75 лв.,
представляваща направени разноски, съразмерно на отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК „"Ю.Б."” АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление в гр.С., район "В.", ул. "О.П."№ ***, да заплати на Й. Б. Б., ЕГН **********, с
постоянен адрес в с. Р., ул. "Н." № 5, сумата от 6,75 лв., представляваща направени разноски,
съразмерно на отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК „"Ю.Б."” АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление в гр.С., район "В.", ул. "О.П."№ ***, да заплати на Г. Г. З., ЕГН **********, с
постоянен адрес в гр. Б. ж. к. "И." №***, ет.*, ап.**, сумата от 3,38 лв., представляваща направени
разноски, съразмерно на отхвърлената част от исковете.
Решението може да бъде обжалвано пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен срок от
връчване на препис.
Съдия при Районен съд – Несебър: _______________________
8