№ 450
гр. София, 10.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ГЕРГАНА В. КИРОВА
при участието на секретаря ГАБРИЕЛА КР. АНГЕЛОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. КИРОВА Гражданско дело №
20211110161344 по описа за 2021 година
Предявени са при условията на обективно кумулативно съединяване
искове с правно основание чл.422 от ГПК,вр.чл.415 от ГПК,вр. чл.79 от ЗЗД и
чл.92 от ЗЗД от (**************)със седалище и адрес на управление
гр.С(**************),представлявано от (**************) и
(**************),против „Б(**************),ЕИК (**************),със
седалище и адрес на управление гр.С(**************),представлявано от
С(**************),с искане за признаване за установено по отношение на
ответника,че съществува вземане на ищеца в размер на сумата от 397,94 лева
за ползвани и неплатени електросъобщителни услуги и сумата от 552 лева
неустойки.
В исковата молба се твърди,че страните са сключили договор №
********* от 16.10.2015 г. със системен партиден номер Б0007887 с
уговорени мобилни услуги. Поддържа се,че на 07.09.2020 г. ответникът е
поискал преминаване към друг мобилен оператор,при което всички включени
в пакета услуги са преустановени,с оглед което ответникът е следвало да
върне ползвано оборудване. Ищецът твърди,че оборудване не е върнато и е
начислил неустойка в размер на по 100 лева,или общо 300 лева за всеки от
приемниците. В исковата молба се сочи,че ответникът не е издължил сумата
от 397,94 лева цена на месечни абонаментни такси и цена на ползвани услуги
за периода 14.07.2020 г. до 13.01.2021 г. Поддържа се,че освен неустойката за
невърнато оборудване е дължима и неустойка за предсрочно прекратяване в
размер на 252 лева. Исковата претенция се основава на твърдения,че
вземането е претендирано по реда на заповедното производство,но с оглед
депозирано възражение е налице интерес от предявяване на установителния
иск. Ищецът моли съда да уважи предявените искове.
1
В срока за подаване на писмен отговор е постъпил такъв от ответника
със становище за неоснователност на исковете – твърди се,че договорните
правоотношения между страните са осъществявани въз основа на отделни
договори,а не въз основа на един рамков договор,твърди се,че след м.09.2020
г. и преминаване към ползване услугите на друг мобилен оператор между
страните не съществува договорно правоотношение,твърди се,че срокът на
договора е изтекъл през м.07.2020 г.,но на ответника е било отказано
приемането на изявление за предизвестие в търговските обекти,твърди се,че в
имейл кореспонденция ответникът изрично е посочил кои номера прехвърля
към друг оператор и е поискал спиране на всички други услуги поради
изтичане на срока на договорите. Ответникът моли съда да отхвърли
исковете.
Софийският районен съд,първо гражданско отделение,42 състав, като
обсъди представените по делото доказателства,поотделно и в тяхната
съвкупност,при спазване изискванията на чл.235 от ГПК,приема за
установено следното :
Със заявление по реда на чл.410 от ГПК (**************) претендира
от „Б(**************) сумата от 949,94 лева,от които 397,94 лева ползвани и
незаплатени електронни съобщителни услуги и 552 лева неустойка. Искането
е уважено с издадената заповед за изпълнение по ч.гражд.дело № 41989/2021
г. по описа на СРС,42 състав.
Представени са приложение № 1 от 04.04.2016 г. към договор №
*********/04.04.2016 г.,договор № *********,сключени между
(**************) и „Б(**************),както и приложение № 1 към
договор № ********* от 26.10.2017 г.,анекс към договор № ********* и
приложение № 2 към договор № *********,приложение към договор №
********* от 21.06.2018 г.,приложения към договор № ********* от
01.10.2015 г.
Прието е заявление от (**************) с искане за смяна на абонат за
телефонни номера,открити на името на „Б(**************).
По делото са представени общи условия на (**************) за
взаимоотношенията с потребителите на обществените мобилни наземни
мрежи, общи условия за взаимоотношения между (**************) и
потребителите на достъп до интернет,общи условия за взаимоотношенията
между (**************) и крайните потребители на фискирана телефонна
услуга.
Видно от фактури,издадени от (**************) с получател
„Б(**************),претендирани са суми за такси и за
потребление,съответно в размер на 185,50 лева по фактура от 17.08.2020
г.,39,50 лева по фактура от 17.09.2020 г.,35,12 лева по фактура от 15.10.2020
г.,85,72 лева по фактура от 17.11.2020 г.,35,12 лева по фактура от 17.12.2020
г.35,12 лева по фактура от 18.01.2021 г.
Установява се от имейл кореспонденция,че на 24.08.2020 г.
„Б(**************) заявява намарение да прехвърли телефонни номера на
друго дружество с избор на нови планове и претендира спиране на всички
останали услуги и номера поради изтичане на договорите.
От приетото заключение по изслушаната съдебно-техническа
2
експертиза се установява,че в периода 14.07.2020 г. до 13.10.2020 г. са
ползвани услуги – провеждани разговори и ползване на интернет,процесът на
отчитане и фактуриране не може да бъде манипулиран,за използване на
услугите е необходимо оборудване – рутер,устройство за фискирана услуга за
преобразуване на сигнал,както и приемници за ТВ,за факс линия са
необходими устройство за преобразуване на сигнала и сим карта.
Според заключението по изслушаната съдебно-счетоводна експертиза
се установява,че за периода 14.07.2020 г. до 18.01.2021 г. са издадени фактури
на обща стойност 397,94 лева,които не са заплатени от ответника,а
последната заплатена сума е от 19.08.2020 г. по фактура от 17.07.2020 г.,при
издаване на фактурите е отчетено количеството потребени услуги и
приложимите цени за тези услуги,издадени са пет броя сметки за начисляване
на неустойки,в счетоводството на ответника фактурите не са осчетоводени.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до
следните правни изводи :
Искът с правно основание чл.422 от ГПК,вр.чл.415 от ГПК е
законодателно уреден като положителен установителен иск,съгласно който се
цели да бъде установено дали съществува вземането,за което е издадена
заповед за изпълнение,когато срещу заповедта за изпълнение е постъпило
възражение. Това означава,че този иск има предмет,идентичен с предмета на
заповедното производство – подлежи на установяване същото вземане,за
което е издадена заповед за изпълнение – на посоченото основание и в
претендирания размер. Законът регламентира фикция,че искът се счита
предявен на датата на подаване на заявлението,ако исковата молба е
постъпила в едномесечен срок от съобщаване на указанията за предявяване на
иск,т.е. на 16.07.2021 г.
Софийският районен съд приема,че исковата претенция в частта за
сумата от 397,94 лева подлежи на уважаване. Искът с правно основание чл.79
от ЗЗД е регламентиран,за да предостави защита на едната страна по
договорното правоотношение като с този иск се цели постигане реално
изпълнение на договорно задължение,когато липсва доброволно изпълнение.
Страната ищец по този иск следва да проведе доказване,че съществува
договорно правоотношение,да установи уговорените права и задължения,а в
тежест на ответната страна е възложено да докаже,че е изпълнила
задължението си или че са налице обстоятелства,изключващи дължимост на
задължението. Договорът за предоставяне на далекосъобщителни услуги е
двустранен и поражда задължение за доставчика на далекосъобщителни
услуги да осигури достъп до мрежата и да обезпечи технически възможността
за ползване на услугата,а клиентът е задължен да заплаща уговорените
абонаментни такси и цената на ползваните услуги. Страните не спорят,а и от
представените писмени доказателства се установява,че между страните са
сключени писмени договори относно предоставяне на различни
далекосъобщителни услуги,а спорът е концентриран относно това дали към
процесния период договорно правоотношение съществува и дали са
потребени услуги,за чието заплащане ответникът да отговаря. Всяка от
страните по договорното правоотношение следва да има
поведение,съответстващо на уговорените права и задължения по договора,тъй
като договорът има силата на закон за сключилите го страни. Анализирайки
3
представените към исковата молба писмени доказателства,съдът намира,че
страните са сключвали договори за определен срок,а в договорите е
възприето,че ако в едномесечен срок преди крайния срок,респективно в
рамките на последния период за фактуриране страната клиент не поиска
прекратяване на договора или не поиска сключването на нов договор за
конкретен уговорен между страните срок,договорното правоотношение се
трансформира в безсрочно. Макар ответникът в писмения отговор да
релевира довод,че договорът е прекратен,за което представя имейл
кореспонденция,съдът счита,че ответникът не е доказал твърденията си,че
към процесния период договорът е бил прекратен,респективно недоказани са
възраженията за неоснователност на исковата претенция. Прекратяването на
договора е обусловено от изрично писмено предизвестие,съдържащо
изявление за прекратяване,отправено преди изтичането на срока на
договора,защото в противен случай при липса на изявление договорът се
трансформира в безсрочен. В настоящия случай ответникът не доказва,че към
датата на имейл кореспонденцията – 24.08.2020 г. е спазено изискването
предизвестието да е поне едномесечно преди крайния срок на договора,а и
следва да се посочи,че ответникът отправя искане за спиране на услугите
поради прекратяване на договора,което искане по начина,по който е
формулирано не съответства на договорните клаузи,постигнати между
страните,а именно да бъде отправено изрично изявление за прекратяване в
писмена форма. Както беше посочено,изтичането на срока не води до
настъпване прекратяване на договора,а при липса на други изявления – за
сключване на нов срочен договор или за прекратяване на договора,договорът
се превръща в безсрочен. Същевременно,за да приеме,че договорът не е
прекратен към процесния период,а договорното правоотношение е
съществувало,съдът отчете,че ответното дружество е ползвало
далекосъобщителни услуги към периодите,за които се отнасят
фактурите,чието заплащане ищецът претендира - в тази насока според
заключението по съдебно-техническата експертиза далекосъобщителни
услуги – разговори и достъп до интернет са ползвани,а според заключението
по съдебно-счетоводната експертиза фактурираната цена съответства на
действително потребените услуги и на абонаментните такси. Предвид това,че
ответникът е ползвал далекосъобщителни услуги,ответникът дължи
заплащането на същите. По изложените съображения съдът счита,че исковата
претенция подлежи на уважаване изцяло за сумата от 397,94 лева,за която не
са ангажирани доказателства да е заплатена и която съответства на сбора от
дължимите такси и ползвани услуги по тарифния план,уговорен между
страните.
Софийският районен съд счита,че и исковата претенция в частта за
претендираната неустойка в размер на 552 лева подлежи на уважаване.
Неустойката представлява договорен способ,съгласно който страните към
възникване на договорното правоотношение уреждат начин,по който една от
страните ще бъде обезвредена в случай на неизпълнение на договорно
задължение от другата страна. Когато в полза на някоя от страните по
договора е уговорена неустойка,тази страна не е длъжна да доказва
претърпените от нея вреди,а може да претендира заплащане на уговорената
неустойка. Съдът намира,че искът в частта за сумата от 2 лева за обработване
на просрочени задължения искът е основателен,тъй като е предвидена
4
дължимост на такава парична сума според общите условия на дружеството
доставчик,а и стойността на същата съответства на разходите,които
дружеството би сторило във връзка с наличието на просрочени задължения.
Софийският районен съд приема,че и в частта за сумата от 500 лева искът е
доказан по основание и по размер и подлежи на уважаване. Не се спори
между страните,а и от заключението по съдебно-техническата експертиза се
установява,че за ползване на далекосъобщителните услуги е необходимо
ползване на оборудване. Ако оборудването е предоставено от доставчика на
клиента на далекосъобщителни услуги и впоследствие не бъде
върнато,клиентът отговаря за заплащане на парична сума поради
невръщането му. В хода на производството ответникът не доказва
оборудването да е било предадено на ищеца,поради което съдът счита,че
искът за сумата от 500 лева подлежи на уважаване изцяло,защото тази
парична сума съответства на уговорената като дължима парична сума при
невъзстановяване на оборудване.
При този изход на делото и като съобрази,че ищецът претендира
присъждането на съдебноделоводни разноски и на юрисконсултско
възнаграждение следва да бъдат присъдени такива в размер от 775 лева за
исковото производство и в размер от 75 лева за заповедното производство.
Водим от гореизложеното, Софийският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 от
ГПК,вр.чл.415 от ГПК,вр.чл. чл.79 от ЗЗД и чл.92 от ЗЗД по отношение на
„Б(**************),ЕИК (**************),със седалище и адрес на
управление гр.С(**************),представлявано от С(**************),че
съществува вземане на (**************)със седалище и адрес на управление
гр.С(**************),представлявано от (**************) и
(**************), за сумата от 397,94 лева ( триста деветдесет и седем лева
деветдесет и четири стотинки ) за ползвани и неплатени електросъобщителни
услуги и сумата от 552 лева ( петстотин петдесет и два лева ) неустойки,ведно
със законната лихва върху главницата,считано от предявяване на иска – на
16.07.2021 г. до окончателното изплащане на вземането,за което е издадена
заповед за изпълнение по ч.гражд.дело № 41989/2021 г. по описа на СРС,42
състав.
ОСЪЖДА „Б(**************),ЕИК (**************),със седалище и
адрес на управление гр.С(**************),представлявано от
С(**************) да заплати на основание чл.81 от ГПК,вр.чл.78,ал.1 от
ГПК на (**************)със седалище и адрес на управление
гр.С(**************),представлявано от (**************) и
(**************), сумата от 775 ( седемстотин седемдесет и пет ) лева
сторени съдебноделоводни разноски и юрисконсултско възнаграждение за
исковото производство и сумата от 75 ( седемдесет и пет ) лева сторени
съдебноделоводни разноски и юрисконсултско възнаграждение за
заповедното производство.
5
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6