Присъда по дело №534/2015 на Районен съд - Асеновград

                          П  Р  И  С  Ъ  Д  А

       

         № 19                                 25.04.2017 г.           град Асеновград

 

 

                                          В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

        АСЕНОВГРАДСКИ  РАЙОНЕН СЪД, втори наказателен състав в публично съдебно заседание на двадесет и пети април през две хиляди и седемнадесета  година в състав:

 

                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ : ИВАН БЕДАЧЕВ

 

                                      СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ :  1. Б.Ф.

                                                                                     2. В.К.

 

         При участието на секретаря Д.К. и в присъствието на прокурора Илко Сивкин, след като разгледа докладваното от председателя  НОХД № 534  по описа на АРС за 2015 г.,

                                          П Р И С Ъ Д И:

 

І. ПРИЗНАВА подсъдимата В.А.С., родена на *** ***, българка, българска гражданка, разведена, неосъждана, с висше образование, с адрес ***, безработна, с ЕГН **********, ЗА ВИНОВНА в това, че:

1. През времето от 17:00 часа на 02.06.2011г. до 08:00 часа на 06.06.2011г. в град Асеновград, обл. Пловдивска, като подбудител в съучастие с Е.Г.В. - като извършител, в качеството си на длъжностно лице - директор на *** „***" ***, в нарушение на службата си - чл. 27, т.2 от Правилника за организацията и дейността на домовете за деца -"Персоналът на домовете за деца, лишени от родителска грижа, няма право да: 2. нарушава правата на детето, накърнява личното му достойнство, както и да прилага форми на физическо, психическо и религиозно насилие върху неговата личност."; чл. 36 от Наредба за критериите и стандартите за социални услуги за деца - "Доставчикът осигурява лично пространство за детето и възможност за избор на дрехи и лични вещи." и чл. 38 от Наредба за критериите и стандартите за социални услуги за деца - "Доставчикът осигурява участие на детето в образователния процес и подпомага неговата подготовка."; Стандарт 12 т.З от Критерии за съответствие на социални услуги за деца предоставени в специализирани институции и в услуги от резидентен тип, със стандартите по глава V от Наредба за критериите и стандартите за социални услуги за деца — "Участието на детето в образователен процес е подкрепяно чрез осигуряване на присъствието му в училище, осигуряване на необходимите учебни пособия и/или подготовка на място по специално разработена образователна програма.", както и от изготвените от обвиняемата процедури по стандарти и критерии от Наредба за критериите и стандартите за социални услуги за деца - процедура за поверителност, отнасяща се до влизане в стаите на децата на основание стандарт 8, критерий 3, точка Б и В от НКССУД т.4 -"Спалните помещения не се заключват, като дежурния възпитател следи стриктно в тях да не влизат други деца, освен живеещите в стаята, както и недопускане влизането на външни лица, включително родители." и процедура за възпитание и дисциплина на основание стандарт 18 от НКССУД, т.7 - "Физическо ограничаване на детето се предприема само с оглед предотвратяване на рискове за живота и здравето му.", противозаконно е лишила от свобода непълнолетната Н.М.М. с ЕГН ********** и малолетната К.О.А. с ЕГН **********, като деянието е извършено по отношение на непълнолетно и малолетно лице и лишаването от свобода е продължило повече от две денонощия, а именно четири денонощия, поради което и на основание чл.142а  ал.4,  във вр. с ал.3,  във вр. с ал.2,   във вр. с ал.1, във вр. с чл.20 ал.3,  във вр. с чл.55 ал.1 т.1 от НК я ОСЪЖДА на ПЕТ МЕСЕЦА  ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.

 

        2. През времето от 19:00 часа на 19.07.2011г. до 22:00 часа на 20.07.2011г. в град Асеновград, обл. Пловдивска, като подбудител в съучастие с А.Д.К. - като извършител, в качеството си на длъжностно лице - директор на *** „***" ***, в нарушение на службата си - чл. 27, т.2 от Правилника за организацията и дейността на домовете за деца -"Персоналът на домовете за деца, лишени от родителска грижа, няма право да: 2. нарушава правата на детето, накърнява личното му достойнство, както и да прилага форми на физическо, психическо и религиозно насилие върху неговата личност."; чл. 36 от Наредба за критериите и стандартите за социални услуги за деца — "Доставчикът осигурява лично пространство за детето и възможност за избор на дрехи и лични вещи." и чл. 38 от Наредба за критериите и стандартите за социални услуги за деца - "Доставчикът осигурява участие на детето в образователния процес и подпомага неговата подготовка."; Стандарт 12 т.З от Критерии за съответствие на социални услуги за деца предоставени в специализирани институции и в услуги от резидентен тип, със стандартите по глава V от Наредба за критериите и стандартите за социални услуги за деца - "Участието на детето в образователен процес е подкрепяно чрез осигуряване на присъствието му в училище, осигуряване на необходимите учебни пособия и/или подготовка на място по специално разработена образователна програма.", както и от изготвените от обвиняемата процедури по стандарти и критерии от Наредба за критериите и стандартите за социални услуги за деца - процедура за поверителност, отнасяща се до влизане в стаите на децата на основание стандарт 8, критерий 3, точка Б и В от НКССУД т.4 -"Спалните помещения не се заключват, като дежурния възпитател следи стриктно в тях да не влизат други деца, освен живеещите в стаята, както и недопускане влизането на външни лица, включително родители." и процедура за възпитание и дисциплина на основание стандарт 18 от НКССУД, т.7 — "Физическо ограничаване на детето се предприема само с оглед предотвратяване на рискове за живота и здравето му.", противозаконно е лишила от свобода малолетната К.О.А. с ЕГН **********, като деянието е осъществено по отношение на малолетно лице, поради което и на основание чл.142а ал.3, във вр. с ал.2, във вр. с ал.1, във вр. с чл.20 ал.3, във вр. с чл.55 ал.1 т.1 от НК, я ОСЪЖДА на ЧЕТИРИ МЕСЕЦА  ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.

 

3. През времето от 19:00 часа на 19.07.2011г. до 08:00 часа на 20.07.2011г. в град Асеновград, обл. Пловдивска, като подбудител, в съучастие с А.Д.К. - като извършител, в качеството си на длъжностно лице - директор на *** „***" ***, в нарушение на службата си - чл. 27, т.2 от Правилника за организацията и дейността на домовете за деца -"Персоналът на домовете за деца, лишени от родителска грижа, няма право да: 2. нарушава правата на детето, накърнява личното му достойнство, както и да прилага форми на физическо, психическо и религиозно насилие върху неговата личност."; чл. 36 от Наредба за критериите и стандартите за социални услуги за деца - "Доставчикът осигурява лично пространство за детето и възможност за избор на дрехи и лични вещи." и чл. 38 от Наредба за критериите и стандартите за социални услуги за деца - "Доставчикът осигурява участие на детето в образователния процес и подпомага неговата подготовка."; Стандарт 12 т.З от Критерии за съответствие на социални услуги за деца предоставени в специализирани институции и в услуги от резидентен тип, със стандартите по глава V от Наредба за критериите и стандартите за социални услуги за деца - "Участието на детето в образователен процес е подкрепяно чрез осигуряване на присъствието му в училище, осигуряване на необходимите учебни пособия и/или подготовка на място по специално разработена образователна програма.", както и от изготвените от обвиняемата процедури по стандарти и критерии от Наредба за критериите и стандартите за социални услуги за деца — процедура за поверителност, отнасяща се до влизане в стаите на децата на основание стандарт 8, критерий 3, точка Б и В от НКССУД т.4 -"Спалните помещения не се заключват, като дежурния възпитател следи стриктно в тях да не влизат други деца, освен живеещите в стаята, както и недопускане влизането на външни лица, включително родители." и процедура за възпитание и дисциплина на основание стандарт 18 от НКССУД, т.7 - "Физическо ограничаване на детето се предприема само с оглед предотвратяване на рискове за живота и здравето му.", противозаконно е лишила от свобода непълнолетната Н.М.М. с ЕГН **********, като деянието е извършено по отношение на непълнолетно лице, поради което и на основание чл.142а ал.3, във вр. с ал.2, във вр. с ал.1, във вр. с чл.20 ал.3, във вр. с чл.55 ал.1 т.1 от НК, я ОСЪЖДА на ЧЕТИРИ МЕСЕЦА  ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.

 

НАЛАГА, на основание чл.23 ал.1 от НК, на подсъдимата В.А.С., със снета самоличност, едно ОБЩО НАЙ-ТЕЖКО наказание за горните три престъпления в размер на  ПЕТ МЕСЕЦА  ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.

         На основание чл.66 ал.1 от НК  ОТЛАГА  изпълнението на така наложеното на подсъдимата В.А.С. ОБЩО НАЙ-ТЕЖКО наказание от пет месеца лишаване от свобода за срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в сила.

      

         ІІ. ПРИЗНАВА подсъдимата В.А.С. ЗА  НЕВИННА  в  това , че:   През времето от 02:00 часа на 03.06.2011г. до 08:00 часа на 06.06.2011г. в град Асеновград, обл. Пловдивска, като подбудител в съучастие с Х.И.К. - като извършител, в качеството си на длъжностно лице - директор на *** „***" ***, в нарушение на службата си - чл. 27, т.2 от Правилника за организацията и дейността на домовете за деца -"Персоналът на домовете за деца, лишени от родителска грижа, няма право да: 2. нарушава правата на детето, накърнява личното му достойнство, както и да прилага форми на физическо, психическо и религиозно насилие върху неговата личност."; чл. 36 от Наредба за критериите и стандартите за социални услуги за деца - "Доставчикът осигурява лично пространство за детето и възможност за избор на дрехи и лични вещи." и чл. 38 от Наредба за критериите и стандартите за социални услуги за деца — "Доставчикът осигурява участие на детето в образователния процес и подпомага неговата подготовка."; Стандарт 12 т.З от Критерии за съответствие на социални услуги за деца предоставени в специализирани институции и в услуги от резидентен тип, със стандартите по глава V от Наредба за критериите и стандартите за социални услуги за деца - "Участието на детето в образователен процес е подкрепяно чрез осигуряване на присъствието му в училище, осигуряване на необходимите учебни пособия и/или подготовка на място по специално разработена образователна програма.", както и от изготвените от обвиняемата процедури по стандарти и критерии от Наредба за критериите и стандартите за социални услуги за деца - процедура за поверителност, отнасяща се до влизане в стаите на децата на основание стандарт 8, критерий 3, точка Б и В от НКССУД т.4 — "Спалните помещения не се заключват, като дежурния възпитател следи стриктно в тях да не влизат други деца, освен живеещите в стаята, както и недопускане влизането на външни лица, включително родители." и процедура за възпитание и дисциплина на основание стандарт 18 от НКССУД, т.7 - "Физическо ограничаване на детето се предприема само с оглед предотвратяване на рискове за живота и здравето му.", противозаконно е лишила от свобода непълнолетната М.А.Т. с ЕГН **********, като деянието е извършено по отношение на непълнолетно лице и лишаването от свобода е продължило повече от две денонощия, а именно три денонощия – престъпление по чл.142а ал.4, във вр. с ал.3, във вр. с ал.2, във вр. с ал.1,  във вр. с чл.20 ал.3 от НК, поради което и на основание чл.304 от НПК  я  ОПРАВДАВА по така повдигнатото й обвинение.

 

ІІІ. ПРИЗНАВА подсъдимия Х.И.К., роден на *** ***, българин, български гражданин, женен, неосъждан, с висше образование, пенсионер, с адрес ***, с ЕГН **********, за НЕВИНЕН в това, че: През времето от 02.00 часа на 03.06.2011г. до 08.00 часа на 06.06.2011г. в град Асеновград, обл. Пловдивска, като извършител в съучастие с В.А.С. - като подбудител, противозаконно е лишил от свобода непълнолетната М.А.Т. с ЕГН **********, като деянието е извършено по отношение на непълнолетно лице и лишаването от свобода е продължило повече от две денонощия, а именно три денонощия – престъпление по чл.142а ал.4, във вр. с ал.3, във вр. с ал.1, във вр. с чл.20 ал.2 от НК, поради което и на основание чл.304  от НПК го ОПРАВДАВА по така повдигнатото му обвинение.

 

ІV. ОСЪЖДА подсъдимата В.А.С., със снета самоличност,  да заплати на гражданския ищец К.О.А., с ЕГН **********, сумата от 600 лв. /шестстотин лева/, представляващи обезщетение за неимуществени вреди,  причинени от престъплението по чл.142а ал.4, във вр. с ал.3, във вр. с ал.2, във вр. с ал.1, във вр. с чл.20 ал.3 от НК, извършено през периода от 02.06.2011г. до 06.06.2011г., ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането до окончателното изплащане на сумата, като за разликата над тази сума до пълния претендиран размер от 1 600 лв. за неимуществени вреди ОТХВЪРЛЯ гражданския иск като неоснователен.

     

ОСЪЖДА подсъдимата В.А.С., със снета самоличност, да заплати на гражданския ищец К.О.А., с ЕГН **********, сумата от 200 лв. /двеста лева/, представляващи обезщетение за неимуществени вреди,  причинени от престъплението по чл.142а ал.4, във вр. с ал.3, във вр. с ал.2, във вр. с ал.1, във вр. с чл.20 ал.3 от НК, извършено през периода от 19.07.2011г. до 20.07.2011г., ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането до окончателното изплащане на сумата, като за разликата над тази сума до пълния претендиран размер от 600 лв. за неимуществени вреди ОТХВЪРЛЯ гражданския иск като неоснователен.

 

 

          ОСЪЖДА подсъдимата В.А.С., със снета самоличност, да заплати в полза на държавата  по бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд ***, сумата от 100 лв. /сто лева/, представляващи държавна такса върху уважените размери на  гражданските  искове.   

 

          ОТХВЪРЛЯ предявения срещу подсъдимата В.А.С., със снета самоличност,  от гражданския ищец М.А.Т., с ЕГН **********, граждански иск в размер на 1 200 лева /хиляда и двеста лева/, представляващи обезщетение за неимуществени вреди,  причинени от престъплението по чл.142а ал.4, във вр. с ал.3, във вр. с ал.2, във вр. с ал.1, във вр. с чл.20 ал.3 от НК, извършено през периода от 03.06.2011 г. до 06.06.2011 г., като неоснователен и недоказан.

       

ОТХВЪРЛЯ предявения срещу подсъдимия Х.И.К., със снета самоличност, от гражданския ищец М.А.Т., с ЕГН **********, граждански иск в размер на 1 200 лева /хиляда и двеста лева/, представляващи обезщетение за неимуществени вреди,  причинени от престъплението по чл.142а ал.4, във вр. с ал.3, във вр с ал.1, във вр. с чл.20 ал.3 от НК, извършено през периода от 03.06.2011 г. до 06.06.2011 г., като неоснователен и недоказан.

 

          ОСЪЖДА подсъдимата В.А.С., със снета самоличност, на основание чл.189 ал.3 от НПК да заплати в полза на държавата, по бюджета на МВР, бюджетна сметка на ОД на МВР – гр. Пловдив, сумата от 180,00 лева /сто и осемдесет лева/, както и да заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд ***, сумата от 420,00 лева /четиристотин и двадесет лева/, представляващи направени разноски по делото.

 

 

          Присъдата подлежи на обжалване и протест в петнадесетдневен срок от днес пред Пловдивски окръжен съд.

 

         

 

                  

                                            РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

 

                                 СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ:  1.

 

 

                                                                                 2.

 

                 

   М  О  Т  И  В  И

 

                            Към присъда по НОХД  № 534/2015 год. на АРС.

 

      Районна Прокуратура-Асеновград е повдигнала обвинение против подсъдимите:

 

        І.  В.А.С. , за това че:

 

  1.  През времето от 17:00 часа на 02.06.2011г. до 08:00 часа на 06.06.2011г. в град Асеновград, обл. Пловдивска, като подбудител в съучастие с Е.Г.В. - като извършител, в качеството си на длъжностно лице - директор на *** „***" ***, в нарушение на службата си - чл. 27, т.2 от Правилника за организацията и дейността на домовете за деца -"Персоналът на домовете за деца, лишени от родителска грижа, няма право да: 2. нарушава правата на детето, накърнява личното му достойнство, както и да прилага форми на физическо, психическо и религиозно насилие върху неговата личност."; чл. 36 от Наредба за критериите и стандартите за социални услуги за деца - "Доставчикът осигурява лично пространство за детето и възможност за избор на дрехи и лични вещи." и чл. 38 от Наредба за критериите и стандартите за социални услуги за деца - "Доставчикът осигурява участие на детето в образователния процес и подпомага неговата подготовка."; Стандарт 12 т.З от Критерии за съответствие на социални услуги за деца предоставени в специализирани институции и в услуги от резидентен тип, със стандартите по глава V от Наредба за критериите и стандартите за социални услуги за деца — "Участието на детето в образователен процес е подкрепяно чрез осигуряване на присъствието му в училище, осигуряване на необходимите учебни пособия и/или подготовка на място по специално разработена образователна програма.", както и от изготвените от обвиняемата процедури по стандарти и критерии от Наредба за критериите и стандартите за социални услуги за деца - процедура за поверителност, отнасяща се до влизане в стаите на децата на основание стандарт 8, критерий 3, точка Б и В от НКССУД т.4 -"Спалните помещения не се заключват, като дежурния възпитател следи стриктно в тях да не влизат други деца, освен живеещите в стаята, както и недопускане влизането на външни лица, включително родители." и процедура за възпитание и дисциплина на основание стандарт 18 от НКССУД, т.7 - "Физическо ограничаване на детето се предприема само с оглед предотвратяване на рискове за живота и здравето му.", противозаконно е лишила от свобода непълнолетната Н.М.М. с ЕГН ********** и малолетната К.О.А. с ЕГН **********, като деянието е извършено по отношение на непълнолетно и малолетно лице и лишаването от свобода е продължило повече от две денонощия, а именно четири денонощия - престъпление по чл. 142а, ал.4, вр. с ал. 3, вр. с ал. 2, вр. с ал. 1, вр. с чл. 20, ал.3 от НК;

 

2. През времето от 02:00 часа на 03.06.2011г. до 08:00 часа на 06.06.2011г. в град Асеновград, обл. Пловдивска, като подбудител в съучастие с Х.И.К. - като извършител, в качеството си на длъжностно лице - директор на *** „***" ***, в нарушение на службата си - чл. 27, т.2 от Правилника за организацията и дейността на домовете за деца -"Персоналът на домовете за деца, лишени от родителска грижа, няма право да: 2. нарушава правата на детето, накърнява личното му достойнство, както и да прилага форми на физическо, психическо и религиозно насилие върху неговата личност."; чл. 36 от Наредба за критериите и стандартите за социални услуги за деца - "Доставчикът осигурява лично пространство за детето и възможност за избор на дрехи и лични вещи." и чл. 38 от Наредба за критериите и стандартите за социални услуги за деца — "Доставчикът осигурява участие на детето в образователния процес и подпомага неговата подготовка."; Стандарт 12 т.З от Критерии за съответствие на социални услуги за деца предоставени в специализирани институции и в услуги от резидентен тип, със стандартите по глава V от Наредба за критериите и стандартите за социални услуги за деца - "Участието на детето в образователен процес е подкрепяно чрез осигуряване на присъствието му в училище, осигуряване на необходимите учебни пособия и/или подготовка на място по специално разработена образователна програма.", както и от изготвените от обвиняемата процедури по стандарти и критерии от Наредба за критериите и стандартите за социални услуги за деца - процедура за поверителност, отнасяща се до влизане в стаите на децата на основание стандарт 8, критерий 3, точка Б и В от НКССУД т.4 — "Спалните помещения не се заключват, като дежурния възпитател следи стриктно в тях да не влизат други деца, освен живеещите в стаята, както и недопускане влизането на външни лица, включително родители." и процедура за възпитание и дисциплина на основание стандарт 18 от НКССУД, т.7 - "Физическо ограничаване на детето се предприема само с оглед предотвратяване на рискове за живота и здравето му.", противозаконно е лишила от свобода непълнолетната М.А.Т. с ЕГН **********, като деянието е извършено по отношение на непълнолетно лице и лишаването от свобода е продължило повече от две денонощия, а именно три денонощия -  престъпление по  чл. 142а, ал.4, вр. с ал. 3, вр. с ал. 2, вр. с ал. 1, вр. с чл. 20, ал.3 от НК;

 

3.  През времето от 19:00 часа на 19.07.2011г. до 22:00 часа на 20.07.2011г. в град Асеновград, обл. Пловдивска, като подбудител в съучастие с А.Д.К. - като извършител, в качеството си на длъжностно лице - директор на *** „***" ***, в нарушение на службата си - чл. 27, т.2 от Правилника за организацията и дейността на домовете за деца -"Персоналът на домовете за деца, лишени от родителска грижа, няма право да: 2. нарушава правата на детето, накърнява личното му достойнство, както и да прилага форми на физическо, психическо и религиозно насилие върху неговата личност."; чл. 36 от Наредба за критериите и стандартите за социални услуги за деца — "Доставчикът осигурява лично пространство за детето и възможност за избор на дрехи и лични вещи." и чл. 38 от Наредба за критериите и стандартите за социални услуги за деца - "Доставчикът осигурява участие на детето в образователния процес и подпомага неговата подготовка."; Стандарт 12 т.З от Критерии за съответствие на социални услуги за деца предоставени в специализирани институции и в услуги от резидентен тип, със стандартите по глава V от Наредба за критериите и стандартите за социални услуги за деца - "Участието на детето в образователен процес е подкрепяно чрез осигуряване на присъствието му в училище, осигуряване на необходимите учебни пособия и/или подготовка на място по специално разработена образователна програма.", както и от изготвените от обвиняемата процедури по стандарти и критерии от Наредба за критериите и стандартите за социални услуги за деца - процедура за поверителност, отнасяща се до влизане в стаите на децата на основание стандарт 8, критерий 3, точка Б и В от НКССУД т.4 -"Спалните помещения не се заключват, като дежурния възпитател следи стриктно в тях да не влизат други деца, освен живеещите в стаята, както и недопускане влизането на външни лица, включително родители." и процедура за възпитание и дисциплина на основание стандарт 18 от НКССУД, т.7 — "Физическо ограничаване на детето се предприема само с оглед предотвратяване на рискове за живота и здравето му.", противозаконно е лишила от свобода малолетната К.О.А. с ЕГН **********, като деянието е осъществено по отношение на малолетно лице  -  престъпление  по чл. 142а, ал. 3, вр. с ал. 2, вр. с ал. 1, вр. с чл.20, ал.3 от НК;

 

4. През времето от 19:00 часа на 19.07.2011г. до 08:00 часа на 20.07.2011г. в град Асеновград, обл. Пловдивска, като подбудител, в съучастие с А.Д.К. - като извършител, в качеството си на длъжностно лице - директор на *** „***" ***, в нарушение на службата си - чл. 27, т.2 от Правилника за организацията и дейността на домовете за деца -"Персоналът на домовете за деца, лишени от родителска грижа, няма право да: 2. нарушава правата на детето, накърнява личното му достойнство, както и да прилага форми на физическо, психическо и религиозно насилие върху неговата личност."; чл. 36 от Наредба за критериите и стандартите за социални услуги за деца - "Доставчикът осигурява лично пространство за детето и възможност за избор на дрехи и лични вещи." и чл. 38 от Наредба за критериите и стандартите за социални услуги за деца - "Доставчикът осигурява участие на детето в образователния процес и подпомага неговата подготовка."; Стандарт 12 т.З от Критерии за съответствие на социални услуги за деца предоставени в специализирани институции и в услуги от резидентен тип, със стандартите по глава V от Наредба за критериите и стандартите за социални услуги за деца - "Участието на детето в образователен процес е подкрепяно чрез осигуряване на присъствието му в училище, осигуряване на необходимите учебни пособия и/или подготовка на място по специално разработена образователна програма.", както и от изготвените от обвиняемата процедури по стандарти и критерии от Наредба за критериите и стандартите за социални услуги за деца — процедура за поверителност, отнасяща се до влизане в стаите на децата на основание стандарт 8, критерий 3, точка Б и В от НКССУД т.4 -"Спалните помещения не се заключват, като дежурния възпитател следи стриктно в тях да не влизат други деца, освен живеещите в стаята, както и недопускане влизането на външни лица, включително родители." и процедура за възпитание и дисциплина на основание стандарт 18 от НКССУД, т.7 - "Физическо ограничаване на детето се предприема само с оглед предотвратяване на рискове за живота и здравето му.", противозаконно е лишила от свобода непълнолетната Н.М.М. с ЕГН **********, като деянието е извършено по отношение на непълнолетно лице - престъпление по чл. 142а, ал. 3, вр. с ал. 2, вр. с ал. 1, вр. с чл.20, ал.3 от НК.

 

ІІ. Х.И.К., за това че: 

         През времето от 02.00 часа на 03.06.2011г. до 08.00 часа на 06.06.2011г. в град Асеновград, обл. Пловдивска, като извършител в съучастие с В.А.С. - като подбудител, противозаконно е лишил от свобода непълнолетната М.А.Т. с ЕГН **********, като деянието е извършено по отношение на непълнолетно лице и лишаването от свобода е продължило повече от две денонощия, а именно три денонощия - престъпление по чл. 142а ал.4, вр. ал.3, вр.ал. 1, вр.чл. 20 ал.2 от НК.

 

           Съдебното производство протече по реда на глава двадесет и седма от НПК , съкратено съдебно следствие при условията на чл. 371 т.1 от НПК.

           В наказателния процес бяха предявени и приети за съвместно разглеждане граждански искове от пострадалите  чрез техния повереник, против подсъдимата В.С. за следните суми: от пострадалата К.А. два граждански иска за сумата от общо от 2200 лв. представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди от двете престъпления извършени спрямо нея , предмет на обвинението и от пострадалата М.Т.  за сумата от 1200 л., представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди от престъплението извършено спрямо нея. Срещу подсъдимия Х.К. бе предявен и приет за съвемсетно разглеждане граждански иск от пострадалата М.Т. за сумата от 1200 лв. представляващи обезщетение за причинените и неимуществени вреди от извършеното спрямо нея престъпление , което е предмет на обвинението повдигнато спрямо подс. К.. За всички редявени граждански искове се претендира и законната лихва върху  претендираните суми считано от датата на увреждането до окончателното  им изплащане. Пострадалите К.О.А. и М.А.Т. бяха конституирани като граждански ищци и същите се представляват в процеса от повереника им адв. В.. По отношение на пострадалата Н.М.М. , адв. В. беше отведен от участие  в процеса като неин особен представител,  поради отпаднало основание по чл. 101 ал.1 от НПК към момента на провеждане на съдебното заседание с конституиране на страни , а именно навършено пълнолетие от пострадалата  М. и липса на изявление от нейна страна за упълномощаване на избран от нея повереник или искане за назначаване на служебен повереник на друго правно основание.

         Прокурорът поддържа изцяло така повдигнатото обвинение и пледира  подсъдимата   В.А.С.   да бъде призната за виновна  , като и   се наложи  наказание определено при условията на чл. 54 ал.1  от НК , при лек превес на смекчаващите отговорността обстоятелства , а именно : За всяко от четирите престъпления включени в обвинението по три години и шест месеца лишаване от свобода , като на основание чл. 23 ал.1 от НК се определи едно общо най-тежко наказание от три години и шест месеца лишаване от свобода , което да бъде изтърпяно ефективно при първоначален общ режим. По отношение на подсъдимия Х.К. се пледира за признаването му за виновен и определяне на наказание при условията на чл. 55 ал.1 т.1 от НК , а именно Лишаване от свобода за срок от една година , чието  изпълнение да бъде отложено на основание чл. 66 ал.1 отг НК за срок от четири години. По отношение на приетите за съвместно разглеждане граждански искове прокурорът  заема сатновище, че същите  следва да бъдат  уважени по справедливост.

         Гражданските ищци, чрез техния повереник, молят гражданските искове да бъдат уважени в пълния им претендиран  размер като основателни и доказани.

         Подсъдимата   В.С.    не се признава за виновна  и дава обяснения, в които заема защитна позиция , като развива различна от обвинението фактическа обстановка изключваща авторството и вината и  в извършването на престъплението . Лично и чрез защитника си адв. К.  моли за оправдателен диспозитив.

         Подсъдимият Х.К. също не се признава за виновен , отрича авторството  и вината си в извършването на престъплението в което е обвинен и лично и чрез защитника си адв. Д. моли да бъде оправдан.  

         Съдът на базата и след анализ на събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

         Подсъдимата В.А.С. е родена на *** ***, българка, българска гражданка, разведена, неосъждана, с висше образование, с адрес ***, ул. „*********, безработна, с ЕГН **********.

         Подсъдимия Х.И.К. е  роден на *** ***, българин, български гражданин, женен, неосъждан, с висше образование, пенсионер, с адрес ***, ул. „****, с ЕГН **********.

         Дом за деца лишени от родителски грижи „***” /ДДЛРГ/ към момента на инкриминираните събития се намирал в ***, ул.”6-ти януари” № 14.  Дейността в този дом се регламентирала  от Правилник за организацията и дейността на Домовете за деца, издаден от Министъра на труда и социалната политика, съгласуван с Министъра на образованието и науката и от Наредба за критерии и стандарти за социални услуги за деца. На базата на тази Наредба директора на Дома изготвя отделни процедури по стандарти и критерии, посочени в наредбата. Отделно директора изготвя правилник за вътрешния трудов ред, който се одобрява от кмета на съответната община.

Съгласно чл. 27, т.2 от Правилника за организацията и дейността на домовете за деца  - "Персоналът на домовете за деца, лишени от родителска грижа, няма право да: 2. нарушава правата на детето, накърнява личното му достойнство, както и да прилага форми на физическо, психическо и религиозно насилие върху неговата личност".

Съгласно чл. 36 от Наредба за критериите и стандартите за социални услуги за деца - "Доставчикът осигурява лично пространство за детето и възможност за избор на дрехи и лични вещи" и чл. 38 от Наредба за критериите и стандартите за социални услуги за деца - "Доставчикът осигурява участие на детето в образователния процес и подпомага неговата подготовка".

        Подсъдимата  В.А.С. започнала работа в ДДЛРГ на 12.10.2004 год. като възпитател. От м.февруари 2009 год. работила на длъжност „Социален работник”. С трудов договор № 11/29.05.2009 год. била назначена от кмета на Община Асеновград на длъжност „Директор” на Дома до провеждане на конкурс. Този договор влязъл в сила на 01.06.2009 год. С допълнително споразумение № 9/31.03.2011 год. към същия договор, бил продължен срока за неопределено време. Съгласно длъжностната характеристика директора на Дома бил пряко подчинен на кмета на общината и основната цел на длъжността е да организира, ръководи и контролира цялостната дейност в заведението и съдейства за провеждане политиката на правителството в областта на социалните услуги  в Община ***. Съгласно раздел VIII  решенията във връзка с управлението и ръководенето на Дома директора взема еднолично и самостоятелно. Вменено му е спазването на всички нормативни документи свързани с дейността на дружеството, както и нормативните документи свързани с работата във връзка с настанените в Дома деца. По този начин и изпълнявайки длъжността „директор”, обв. С. е длъжностно лице по смисъла на чл. 93 т.1 б.”б” от НК.

Видно от приложените длъжностни характеристики за длъжност „възпитател” в ДДЛРГ „Т.Войвода” и за длъжността „социален работник” в ДДЛРГ „Т.Войвода” , лицата, заемащи двете посочени длъжности са на пряко подчинение на директора на Дома.

Подсъдимия  Х.И.К. започнал работа в ДДЛРГ „***” през м.февруари 1992 год. на длъжност „възпитател”.

През м.юли 2010 год. била извършена проверка от Държавна агенция „Закрила на детето”, която констатирала, че на 07.06.2010 год. дете от Дома – Ж. е напуснало Дома без разрешение и на 08.06.2010 год. е разгледано поведението на детето, без да се снемат обяснения от него, без да е съставен протокол от проведена среща на мултидисциплинарен екип спрямо това дете и по нареждане на подс. С. детето било заключено в стая-занималня. Пред проверяващите подсъдимата  С. потвърдила, че еднолично е наредила това ограничение с цел да предпази детето от неприятности. Проверяващи изрично посочили на С., че такова заключване е недопустимо.

Относно констатираните пропуски от страна на подсъдимата  С. са били дадени девет препоръки. На 22.12.2010 год. бил изготвен нов доклад относно извършена повторна проверка в Дома с цел, дали са отстранени констатираните пропуски. В този доклад комисията е констатирала, че от страна на директора на Дома не се упражнява системен контрол относно изпълнението на задължителното предписание дадено при първата проверка. На директора на Дома било издадено следното задължително предписание: „Да се проведе заседание на социалния съвет на ДДЛРГ „***“ за запознаване с констатациите на комисията извършила проверката в Дома. Да се обсъдят и набележат конкретни мерки за недопускане на последващи пропуски в работата“. Съгласно дадените задължителни предписания доклада бил обсъден пред всички работещи в Дома и всички били наясно, че е недопустимо, независимо от това каква ограничителна мярка е наложена спрямо провинило се дете, то да бъде заключвано в каквито и да е помещения в Дома. Подс.К. също бил запознат с тези препоръки, като присъствал на обсъждането му.

         Въз основа на така посочената нормативна уредба , през учебната 2010/2011г. директорът на дома, в лицето на подсъдимата, изготвил всички процедури по стандартите, залегнали в посочената по-горе  Наредба. Съгласно процедура за поверителност отнасяща се до влизане в стаите на децата на основание стандарт 8, критерии 3 точка 4 спалните помещения не се заключват и дежурния възпитател следи стриктно в тях да не влизат други деца, освен живеещите в стаята. В процедура за възпитание и дисциплина – стандарт 18 точка 6 са посочените дисциплнарните наказания, които могат да бъдат налагани на децата и те са: порицание пред групата или на общодомското събрание, лишаване от гледане на телевизия, лишаване от игра на компютър, полагане на труд по почистване на дома, забрана за излизане за определено време и лишаване от организирани посещения. В т.7 от процедурата е изрично записано, че физическо ограничаване на детето се предприема само с оглед предотвратяване на рискове за живота и здравето му. Видно от приложените протоколи и списък на наложените наказания в Дома, такова наказание въобще не е било налагано. Всички лица, работещи в Дома и настанените деца, подробно били запознати с разработените и издадени процедури и с Правилника за вътрешния трудов ред срещу подпис. При наличие на риск дете да излезе без разрешение от институцията , са разработени мерки , съгласно стандарт 15/ 4 от Наредбата, които са следните: постоянно наблюдение на детето, прилагане на възпитателни и терапевтични мерки  и по-конкретно провеждане на консултации и беседи с възпитателите и детето, разглеждане на поведенеието пред та.нар. Домска комисия за противообществени прояви, обучение и дейности за свободното време с цел ангажиране на вниманието (театър, спортни дейности, готварски умения и др.), психотерапевтична работа – индивидуална и групова терапия. Посочените мерки са разработени с цел превенция върху поведенеието на деца, за които съществува риск да напускат институцията без разрешение. При нарушение на правилника за вътрешния трудов ред от страна на децата или други нарушения на установените правила в институцията, е предвидено да се произнася т.нар. Домска комисия за противообществени прояви, която изслушва провинилите се и след това взема решение за налагане на определено наказание, за което се съставя съответно протокол.  Наложеното наказание се отбелязва в книга и съответно се определя отговорник, който следва да следи да се спазва наложеното наказание. При така изработените процедури на практика директора на Дома няма правно регламентирана възможност да разпорежда или сам да заключва децата, настанени в дома в отделни стаи по какъвто и да е повод, независимо от тяхното поведение или извършено от тях нарушение на описаните по –горе правила.

        През същата учебна година в Дома били настанени общо 44 деца, като свидетелката М.Т. с ЕГН: **********  била настанена през м. септември 2010 год. Свид. Н.  М. с ЕГН: ********** била настанена в края на м. април 2011 год. Свид. К.А. с ЕГН: **********  била настанена през м. февруари 2011 год. Трите момичета още при настаняването си били проблемни и на няколко пъти се отклонявали от правилата в Дома, като напускали Дома без разрешение или се пребирали след определеното им време. И трите деца били настанени в една група, чийто отговорник като възпитател била свид. Й.З.. Свид. З. многократно провеждала разговори с тях във връзка с поведението им, което не подлежало на педагогическо възпитание, отделно от това им било налагано и физическо ограничаване на движението - да не напускат територията на Дома без придружител, корекционна работа с психолог, както  са предприемани и други мерки от разработените такива, съгласно Стандарт 15 т.4 от Наредбата.

През същия период, като социални работници в Дома работили свид.Е.В. и свид. В.П.. Като възпитатели работили свидетелите: А.К. ,М.К. , Т. К. , Д. А. , М.С. ,И.С., Е.Б., Д. Д. ,  Г.К.. Като психолог работила свид. З. К. . Свид. Е.Н. работила като медицинска сестра. Свид. Х. П. работил като пазач. Свид. И.В. била главен счетоводител. Всички те били на пряко подчинение на директора на ДДЛРГ, като от значение за делото е конкретно обстоятелството, че видно от длъжностните характеристики на възпитателите и социалните работници, те също са пряко подчинени на директора на институцията.

Всеки от възпитателите работил с група от 5-6 от настанените деца, отделно давали дежурства на три смени от 08.00 часа до 14.00 часа и от 14.00 часа до 20.00 часа по двама възпитатели. От 20.00 часа до 08.00 часа на следващя ден давал дежурство един възпитател, предимно мъж. Дежурните възпитатели ползвали служебен телефон № **********.

През м. февруари 2011 год. била обособена стая – медицински изолатор, намираща се на втория етаж в близост до медицинския кабинет. Стаята била обзаведена с три легла, шкаф и маса, без санитарен възел. От външната страна на прозорците били поставени метални решетки. Вратата била масивна и се заключвала със секретна брава. Ключа от тази врата, както и всички останали ключове се съхранявали в стаята на дежурния възпитател.

 Съгласно правилата установени в специализираната институция, произтичащи от норативната уредба в Дома ежедневно се водила “рапортна книга”, която се попълвала от възпитателите и съдържала данни за броя на децата, тяхното движение, както и завръщането им.

През периода от 01.06.2011 год. до 07.06.2011 год. включително подсъдимата  С. ползвала 5 дни платен годишен отпуск . Със нейна Заповед № 158/31.05.2011 год. подсъдимата  С. разпоредила  по време на ползвания от нея отпуск да бъде замествана от свид. Е.В..

Със Заповед № 524/05.07.2011г. на Кмета на Община Асеновград е разрешено подсъдимата да ползва 20 дни платен годишен отпуск, считано от 11.07.2011г. до 05.08.2011г. включително. Със Заповеди № № 205 и 206/04.07.2011г. , подсъдимата наредила в периода на отсътвието си да бъде замествана от свидетелката В. – от 11.07. до 19.07.2011г. и от свидетеля В.П.– от 20.07. до 05.08.2011г.

На 01.06.2011г. , съобразно предварително изготвен график, в ДДЛРГ били на работа, в качеството си на възпитатели, следните свидетели: в първата смяна от 8.00 до 14.00 часа – Г.К.и Й. З., във втората смяна от 14.00 до 20.00 часа – Е.Б. и М.К.  и нощна смяна – Д. Д.. На 02.06.2011г. (четвъртък) на работа в ДДЛРГ били следните свидетели: в първа смяна – Г.К., втора смяна – Е.Б. , Й.З.и И.С.и нощна смяна – Х.К.. През посочените два дни на работа в Дома била и свидетелката Е.В., която замествала подсъдимата в качеството й на директор, както и другият социален раобтник - свидетелят В.П..

На 01.06.2011 год. свидетелките Н.М. и К.А. около 21.00 часа напуснали Дома и не се прибрали. От 20.00 часа като нощна смяна, съгласно изготвения график, като дежурен възпитател застъпил свид. Д. Д.. При приключване на дежурството си в 08.00 часа на 02.06.2011 год. двете свидетелки не се прибрали в Дома и свид. Д. уведомил, както свид. Е.В., така и дежурния при РУП ***. Свид. В. съгласно процедурата при отсъствие на дете подала писмена молба до РУП Асеновград с цел двете свидетелки да бъдат издирени. Около 15.00 часа свид. В. получила съобщение от ОДЧ при РУП Асеновград, че двете момичета са намерени и се намират в полицията. Свид. В. веднага отишла в сградата на РУП Асеновград, след което се обадила на свид. П., който се намирал заедно със свид. И.С.в Център за обществена подкрепа *** и му казала да отиде в полицията. Свид. П. и свид. И.С.отишли при нея и тримата тръгнали със свидетелките М. и А. към Дома. Междувременно работното време на свид. П. приключило и след като се уверил, че няма опасност свидетелките А. и М. да избягат, се отклонил за в къщи. Докато се предвижвали свид. В. се обадила на служебния телефон № ********** на подсъдимата  С. и я запознала с инцидента, и че двете са издирени от полицейски служители и се пребират към Дома, като я попитала какви мерки да се предприемат спрямо двете момичета. Подсъдимата В.  С. решила двете свидетелки Н.М. и К.А. да бъдат заключени в стаята медицински изолатор и да стоят там до второ нареждане. Тя била наясно, че заключването на деца в което и да е помещение е в нарушение на нормативната база, която не допуска такъв вид наказание и е в нарушение на правото на свободно предвижване на което и да е дете, водещо до лишаването му от свобода и е в нарушение на цитираните по-горе разпоредби в качеството й на директор на Дома. Подс.  С. осъзнавала, че по своята същност това е общественоопасно, тъй като уврежда правата на децата, съзнавала е общественоопасния му характер, предвиждала е неговите последици и е искала тяхното настъпване. Подсъдимата  решила фактическото заключване да бъде извършено от свид. В., по отношение на която наказателното производство е приключило с влязъл в сила съдебен акт. С. решила да я мотивира, давайки й разпореждане да заключи децата, осъзнавайки зависимостта й на подчинена. Същата  е била наясно, че свидетелката ще изпълни нейните нареждания и ще извърши противоправно деяние, поради което е налице общност на умисъла. В изпълнение на замисленото и в нарушение на службата й по посочените по-горе нормативни разпоредби, разпоредила устно по телефона на свид. В. да заключи децата до второ нареждане. Свид. В. осъзнавала, че това е недопустимо, съгласно нормативната база и по своята същност заключването води до лишаване от свобода на децата. Осъзнавала е също, че заключването като деяние е общественоопасно, тъй като нарушава правото на свободно предвижване на което и да е дете. Свидетелката била мотивирана от дадените й нареждания от обвиняемата и осъзнавайки зависимостта си от нея на подчиненост, след като получила разпореждането и въпреки, че съзнавала че извършва престъпление, взела решение да заключи децата, съгласно разпореждането на подсъдимата  до второ нареждане. Решението на свидетелката е продиктувано от поведението на подсъдимата , тъй като тя и била  пряк ръководител и  неизпълнението на даденото нареждане би довело до негативни последици за нея.

В 17.00 часа, след като се прибрали в Дома, свид. В. завела свидетелките А. и М. в стаята- медицински изолатор и ги заключила, изпълнявайки разпореждането на подсъдимата С. . След това свид. В. предала на дежурния възпитател – свид. И.С., че двете деца са заключени по разпореждане на подс. С. и трябва да останат в стаята-медицински изолатор до “второ нареждане” на директорката. Свид. С. приключила в 20.00 часа работното си време и предала на следващия дежурен възпитател – подсъдимия  Х.К., че “по нареждане на директорката двете деца трябва да бъдат държани под ключ до второ нареждане”, както и че това нареждане следва да бъде предавано на следващия възпитател.

Междувременно на 02.06.2011г. след обед свидетелката М.Т. също напуснала институцията и не се прибрала до установения за прибиране вечерен час. Излизането й било отразено в рапортната книга от дежурния възпитател и възприето от нощния възпитател – К.. Тъй като св.М.Т. не се прибрала малко преди 23.00 часа подсъдимия К. провел разговор по телефона с подсъдимата В.С. и я уведомил за ситуацията. След това подсъдимия К. ***, и сигнализирал  , че свидетелката М.Т. и още едно дете от дома не са се  прибрали. През нощта около 01.30 часа на 03.06.2011г. св.Т. се прибрала с още едно дете от ДДЛРГ на име М., като  и двамата били в нетрезво състояние. Подсъдимият К.  снел обяснения от двете деца, в съответствие с установената за това процедура, и отразил завръщането им в рапортната книга.   

На 03.06.2011г. сутринта на работа първа смяна като възпитател била свидетелката Г.К., както и двамата социални работници – свидетелите Е.В. и В.П.. Междувременно на сутринта и свидетелката М.Т. била заключена в изолатора, където вече се намилали другите две възпитанички – К.А. и Н.М., като конкретните обстоятелства по заключването на свидетелката Т. и факта кой точно от възпитателите е извършил фактически отвеждането и до изолатора и заключването и не е еднозначно установен, поради противоречивите и непоследователни посказания на свидетелката в тази посока.  В 14.00 часа започнала смяната на дежурните възпитатели свидетелите К., З. и А.. На същите било предадено от техните колеги, че в изолатора са заключени трите пострадали, по нареждане на подсъдмата, както и че следва да им се носи храна и да се водят до тоалетна, но да не бъдат пускани извън изолатора, а да останат заключени, докато подсъдимата не нареди да ги отключат. В 20.00 часа на смяна застъпил св. Д. Д., на когото от св.З.  също били предадени условията, при които трите момичета следва да стоят в изолатора. Междувременно около обед на посочената дата подсъдимата С. посетила ДДЛРГ, въпреки че била в отпуска. Извикала св.В.П.и му казала да доведе в кабинета й трите пострадали. Св.П. установил, че в момента те са изведени от стаята-изолатор в столовата на ДДЛРГ, за да обядват, изчакал ги да се нахранят, след което ги завел в кабинета на подсъдимата, изчакал известно време в коридора, след което излязъл на двора. Свидетелят П. не успял да чуе проведения разговор между подсъдимата и трите пострадали, но чул , че същият се води на висок тон и подсъдимата крещи. По време на разговора подсъдимата заявила на трите момичета, че „ще постоят малко заключни, за да им дойде акъла в главата“. След разговора, свидетелят П. завел отново трите пострадали в стаята-изолатор.

На 04.06.2011г. сутрешната смяна се поела от възпитателите М.С. и И.С., като последната вече имала яснота по въпроса защо са заключени трите пострадали в изолатора, как да се процедира с тях, както и че не бива да бъдат пускани докато подсъдимата не нареди. Свидетелката М.С. била уведомена лично от нощния възпитател, че трите момичета са заключени в изолатора от св.В. по нареждане на подсъдимата .  В 14.00 часа на същата дата започнала смяната на св.З. и св.Б.. При пристигането си на работа свидетелката З. била уведомена от свидетелката М.С., че децата все още са заключени и не трябва да бъдат пускани извън стаята.

На 04.06.2011г. през деня, по време на първата смяна на възпитателите И.С.и М.С., св.Б.К.В.се качил в банята, която се намирала непосредствено до стаята-изолатор, за да пие вода. Прозорецът на банята бил отворен , както и прозорецът на съседната стая. Пострадалите свидетелки провели разговор през отворените прозорци със св.Велев и го помолили да им купи цигари. Свидетелят Б.В., закупил цигари и се качил отново в банята на втория етаж. Тъй като бил нисък на ръст и слаб, той излязъл на решетките на прозореца на банята, прЕ.ал през тях към решетките, поставени на прозореца на стаята – изолатор и от там успял да влезе в тази стая и да даде свидетелките А., Т. и М. цигарите. Действията по прЕ.аване на детето през решетките на прозорците на втория етаж били забелязани от свидетеля Х. П. – охрана в ДДЛРГ. Той незабавно уведомил за това дежурните възпитателки – свидетелките И.С.и М.С.. Последната, заедно със св.П. се качили в стаята-изолатор, а св.М.С. останала долу на двора под прозорците. Когато стигнали до стаята, св. Ив.С. отключила вратата, двамата със св.П. влезли в стоята и открили св.Велев скрид под едно от леглата. Извели го навън, след което св.Ив. С. отново заключила вратата.

На 05.06.2011г. свидетелките М.С. и И.С.отново били на работа  първа смяна и отново приели от нощния възпитател трите момичета заключени в изолатора. В 14.00 часа на работа дошли св.З. и св.Б.. Тъй като св.З. била отговорник на възрастовата група , в която били свидетелките А., Т. и М., почти през цялото време на дежурствата си основно тя контактувала с тях. След обед на посочената дата подсъдимата се обадила на св.З., за да я пита какво е състоянието и поведението на трите момичета  и й казала да прецени дали да ги пусне да излязат за известно време на двора, но постоянно да й бъдат „пред очите“, след което отново да бъдат заведени в изолатора. След този разговор свидетелката З. извела трите пострадали за известно време на двора, след което вечеряли и отново били заведени в стаята – изолатор, за да спят там. Нощната смяна на 05.06.2011г. била поета от св.К., който бил много добре запознат с условията при които трябва да бъдат държани пострадалите в изолатора.

На 06.06.2011г. (понеделник) подсъдимата С., въпреки че формално ползвала отпуск, посетила ДДЛРГ. Извикала в кабинета си св.Е.В. и й наредила да „свали трите кучки отгоре“ и да ги доведе в кабинета й (очевидно имайки предвит трите заключени деца). Подсъдимата С. провела разговор с трите пострадали с по-остър тон, както и им казала, че това заключване в изолатора било за тяхно добро. В 08.00 часа подс. С. разпоредила на трите свидетелки да напуснат стаята медицински изолатор и да се включат в ежедневния график, което те сторили. По този начин подсъдимата  С. прекратила противозаконното им лишаване от свобода.До освобождаването на трите момичета свид. Е.В. стриктно изпълнявала дадените й устни нареждания по телефона от обв. С., не предприела никакви мерки по освобождаването й и не уведомила компетентните органи за случилото се, с което показала положителното си отношение, относно извършеното от нея и от обв. С..

По времето на престоя си в т.нар. изолатор свидетелките А., Т. и Михалова били заключвани от съответните възпитатели със знанието и съгласието на подсъдимата и по нейно разпореждане. В случай на нужда били извеждани от някой от дежурните възпитатели до тоалетна, да се изкъпят и в редки случаи били водени в столовата за храна, след което отново били заключвани в изолатора. В зависимост от това кой от възпитателите е бил на смяна храната или им се  носела в стаята от съответния възпитател , за да се хранят там или били изпращани някои от другите деца от това да им носят храна. На 03.06.2011г. трите пострадали били в тежко емоционално състояние, блъскали и ритали вратата, крещели и искали да излязат. Това наложило св.В. да помоли за помощ св.З. К., която работела в ДДЛРГ на длъжност „психолог“. Тя влязла в изолатора при трите момичета  и провела разговор с тях с цел да ги успокои. След проведения разговор с психолога състоянието на трите момичета се стабилизирало. На същата дата били проведени и заседания на т.нар. Домска комисия за борба с противообществени прояви,  на които било разгледано поведението на трите пострадали. Комисията се състояла от подс. К. и свидетелите  З., П. и В.. Посочената комисия взела конкретни решения за налагане на съответни наказания на трите пострадали измежду които наказания не е наложено такова , свързано с физическото им ограничаване.

На 09.07.2011г. свидетелката Н.М. излязла от ДДЛРГ с разрешение на дежурния възпитател и не се прибрала в предвидения за това час, а едва на 10.07.2011г. около 8.00 часа сутринта. При проведените разговори с нея е установено, че е пострадала от престъпление по  чл.152 ал.2 т.1 вр. ал.1 т.2 от НК осъществено спрямо нея в ранните часове на 10.07.2011г. Поради обстоятелството, че е установено извършване на престъпление спрямо дете, във връзка със случая е свикан т.нар.Координационен механизъм  и на 11.07.2011г. е проведена среща на Мултидисциплинарен екип ,включващ участието на подсъдимата С. (въпреки ,че същата ползвала отпуск), представители на Отдел „Закрила на детето“ при Дирекция „Социално подпомагане“ Асеновград, на Община Асеновград, инспектор ДПС при РУП Асеновград и представител на МКБППМН. С оглед претърпения инцидент със заповед на Директора на ДСП Асеновград, св.М. е насочена да ползва социални услуги в Центъра за обществена подкрепа- Асеновград. Мерките, които са предприети в ДДЛРГ спрямо св.М.  са извършване на консултация с дежурен психиатър в ЦПЗ Пловдив, който е назначил медикаментозно лечение, както и е планирана индивидуална работа с психолога на институцията.

В периода от 11.07.2011г. до 05.08.2011г. подсъдимата С. ползвала платен годишен отпуск и била замествана по силата на издадени от нея заповеди последователно от свидетелката Е.В. и свидетеля В.П..

На 19.07.2011 год. сутринта свид. К.А. напуснала Дома без разрешение. След обяд Дома напуснала и свид. Н.М.. Това било отразено от дежурните възпитатели първа смяна – свидетелките Б. и К.. От 14.00 часа на работа втора смяна били свидетелките К. и И.С., а през целия ден на работа била и свид. Е.В., заместваща обв. С..

       Свид. Е.В. разговаряла с подсъдимата  В.С. по телефона, при който разговор подсъдимата  С. категорично забранила свид. М. да излиза от Дома, тъй като на следващия ден трябвало да бъде заведена в сградата на РУП ***,  за да дава показания в качеството си на пострадала по дело за изнасилване. Свид. В. записала тези думи на обв. С. в рапортната книга, за да се запознаят всички възпитатели, които са на работа през тези два дни. След 14.00 часа подсъдимата  С. и свид. В. отново провели разговор по телефона, в който С. попитала, защо свидетелките М. и А. са извън Дома, тъй като лично ги е видяла, след което разпоредила да бъдат издирени и ако бъдат намерени отново да бъдат заключени в стаята-медицински изолатор.  След това свид. В. предала телефона си на свид. К. и тя разговаряла с подсъдимата .  В.  С. поискала и от нея обяснение защо двете деца са навън, като й разпоредила да изпрати по-големи деца, които да ги търсят и като ги намерят да ги пребират в Дома, а свид. К. да ги заключи в стаята-медицински изолатор. Подсъдимата  С. решила двете свидетелки Н.М. и К.А. да бъдат заключени в стаята медицински изолатор и да стоят там до второ нареждане, като била наясно, че подчинените й ще изпълнят това нейно нареждане. Тя била наясно, че заключването на деца в което и да е помещение е в нарушение на нормативната база, която не допуска такъв вид наказание и е в нарушение на правото на свободно предвижване на което и да е дете, водещо до лишаването му от свобода и е в нарушение на цитираните по-горе разпоредби в качеството й на директор на Дома. Подсъдимата  С. осъзнавала, че по своята същност то е общественоопасно, тъй като уврежда правата на децата, съзнавала е общественоопасния му характер, предвиждала е неговите последици и е искала тяхното настъпване. Подсъдимата решила заключването да бъде извършено от свид. К., като решила да я мотивира, разпореждайки й устно по телефона да заключи децата, осъзнавайки зависимостта й на подчинена. С. била наясно, че свид. К. ще изпълни нейните нареждания и ще извърши противозаконно деяние. В изпълнение на замисленото и в нарушение на службата й по посочените по-горе нормативни разпоредби,  разпоредила устно по телефона на свид. К. да заключи децата до второ нареждане.

 Около 17.30 часа свидетелките В. и К. в изпълнение на даденото разпореждане от подсъдимата  С. изпратили три по-големи момчета – свидетелите Б.М., Е.Х.и Д.Е. да търсят двете момичета. Около 18.30 часа тримата свидетели довели в Дома свидетелките А. и М.. Съгласно Стандарт 15, критерий І били съставени съответните протоколи и свид. А. писала обяснениня, които били отразени в рапортната книга. След това свид. К. разговаряла по телефона със свид. В., която си била тръгнала и я уведомила, че двете момичета са доведени в Дома. Свид. В. напомнила за разпореждането на обв. С., двете момичета да бъдат заключени в стаята-медицински изолатор до второ нареждане и свид. К. в 19.00 часа завела двете момичета в стаята - медицински изолатор и ги заключила, в изпълнение именно на даденото от подсъдимата С.  разпореждане.

В 20.00 часа свид. К. приключила смяната, като преди това на няколко пъти ходила в стаята - медицински изолатор при двете деца и ги извеждала на тоалетна.  След нея от 20.00 часа като дежурен възпитател застъпил обв. Х.К.. Двете свидетелки К. и С. го уведомили, че свидетелките Н.М. и К.А. са в стаята-медицински изолатор по нареждане на обв. С. и трябва да останат там до второ нареждане.

На 20.07.2011 год. на работа първа смяна били свидителките Б. и М.С., а свид. В.П.бил на работа през деня, като замествал дипекторката  , съгласно заповедта. Като пристигнал преди 08.00 часа на работа свид. П. разбрал, че двете свидетелките М. и А. са заключени в стаята-медицински изолатор по нареждане на подсъдимата  С. и трябва да заведе свид. М. ***. В 08.00 часа в изпълнение на това нареждане свид. П. отключил вратата на медицинския изолатор и извел свид. М. за разпит, с което прекратил противозаконното й лишаване от свобода. В медицинския изолатор останала свид. К.А.. Около 12.30 часа свидетелите П. и М. се върнали в Дома и свидетелката отишла да обядва, като останала на територията на Дома, без отново да бъде заключена в медицинския изолатор.

В 14.00 часа втора смяна на работа били свидетелките К. и К.. По време на работа те установили, че в медицинския изолатор все още се намира свид. А.. Нощна смяна от 20.00 часа застъпил свид. Д., на когото било предадено от свидетелките К. и К., че в медицинския изолатор по нареждане на С. се намира свид. А. и той може по негова преценка да отключи вратата на медицинския изолатор, когато той прецени, тъй като на следващия ден – 21.07.2011 год. свид. А. трябвало да отиде на летен лагер в село Равда. В 22.00 часа на 20.07.2011 год. след като всички деца заспали, свид. Д. отишъл и отключил вратата на стаята-медицински изолатор, с което прекратил противозаконното лишаване от свобода на свид. А.. На следващата сутрин около 05.30 часа свидетеля събудил А., за да си събере багажа.

През времето, през което свид. К. заключила свидетелките А. и М. до тяхното им освобождаване не предприела никакви действия относно освобождаването им или уведомяването на компетентните органи за заключване на двете свидетелки.

На 01.08.2011 год. свидетелките М. и А. напуснали Дома без разрешение и не се прибрали вечерта. Поради тази причина дежурния възпитател в Дома се обадил в РУП *** да се предприемат действия по издирването им. А. и М. се прибрали в 03.30 часа на 02.08.2011 год. и сутринта били отведени в РУП Асеновград за снемане на обяснения във връзка с издирването им. Свид. Д.Б. – инспектор ДПС разговаряла с двете свидетелки във връзка с честите им бягства от Дома. М. и А. й заявили, че не желаят да останат в Дома, тъй като ги държат заключени в стаята- медицински изолатор. След това двете подробно описали случаите на заключване, като посочили, че с тях била заключвана и свид. Т.. След снемане на обяснения при извършване на проверката материалите били докладвани в Районна прокуратура *** и с постановление на наблюдаващия прокурор било образувано досъдебно производство.

Видно от приложените справки от мобилните оператори подсъдимата  С. е провела над 50 разговора по времето, когато трите свидетелки са били заключени в стаята медицински изолатор на телефона оставен на дежурен възпитател, както и по личните телефони на свидетелите В. и П. и подсъдимия К.. В тези разговори подсъдимата  С. давала допълнителни нареждания и указания на дежурните възпитатели във връзка с престоя на децата в медицинския изолатор.

На 06.08.2011 год. в медиите се появила информация за случая със заключването на децата, в резултат на което спрямо децата са взети мерки за прилагане на полицейска закрила.

Със Заповеди № РД -11-229/08.08.2011 год. и № 230/09.08.2011 год. на Председателя на Държавна агенция „Закрила на детето”, била извършена проверка в Дома от свид. Н. С. - главен експерт в ГД „Контрол по правата на детето” гр. Пловдив и нейната колежка Озден Таксим през периода 08-10.08.2011 год. При извършване на проверката двете служителки констатирали множество пропуски в работата на подсъдимата  В.С. в качеството й на директор на Дома. Установено било съща така, че преди известно време била масова практика да се заключват деца, а през 2011 год. това се случвало рядко. Било установено също, че на 08.08.2011 год. вечерта всички деца са били събрани в столовата на Дома и били предупредени от С., да внимават какво споделят с проверяващите и са били заплашени, че ако разкажат истината, могат да бъдат преместени в друга институция. Било установено, че има сериозни пропуски по отношение на налагане на наказания на децата. Тези пропуски нямат отношение по повдигнатите обвинения по настоящото дело.Екземпляр от констативния протокол от извършената проверка е приложен по делото.

В хода на разследването са изготвени три съдебно-медицински експертизи от заключението, на които се установява, че на трите свидетелки Н.М., К.А. и М.Т. не са открити следи от травматично естество.

Изготвени са и приложени и три комплексни съдебно-психиатрични и психологически експертизи .

От заключението на първата експертиза се установява, че Н.М. не страда от психично заболяване, не се води на учет. Налице е лека умствена изостаналост – лека дебилност. По време на извършване на престъпните посегателства спрямо нея е могла да разбира и възприема извършеното с нея като нежелано и неприятно, свързано с поведението й, но не е била в състояние да организира защитата си. Предвид на възрастта и /14 години/ и с оглед на физическото и психическото й състояние е способна да възприема, запаметява и възпроизвежда елементарни факти от значение за делото. Даването на достоверни показания за тях, в качеството й на свидетел е затруднено от ниските й интелектуални възможности и социален опит. Няма данни за промяна на психичното й състояние след извършеното спрямо нея.

От заключението на втората експертиза се установява, че М.Т. не страда от психично заболяване, не се води на учет. По време на случилото се е била непълнолетна, но е могла да разбира свойството и значението на извършеното с нея. Поради състоянието на зависимост не е била в състояние да се противопостави, освен като коригира протестното си поведение. С оглед на физическото и психическото й състояние е способна правилно да възприема, запаметява и възпроизвежда факти от значение за делото, както и да дава достоверни показания за тях.

От заключението на третата експертиза се установява, че К.А. не страда от психично заболяване, не се води на учет. По време на случилото се е била непълнолетна, но е могла да разбира свойството и значението на извършеното с нея. С оглед на физическото и психическото й състояние е способна правилно да възприема, запаметява и възпроизвежда факти от значение за делото, както и да дава достоверни показания за тях, ако желае. Поради ниската степен на психична зрялост са възможни несъответствия в хронологията и деформации на съдържанието.

Изискани са и приложени справки от мобилни оператори „Виваком” и „М-Тел“ от които е видно, че подсъдимата  е водила многобройни разговори от ползваните от нея служебни телефони с подсъдимия К., свид. В. и дежурните възпитатели преди и по време на инкриминираните периоди.

По делото е приложена справка от ОбКБППМН ***, от която е видно, че през 2011 год. не са постъпвали предложения за разглеждане на възпитателни дела от ръководството на ДДЛРГ „***”.

Горната фактическа обстановка съдът приема за установена от събраните по делото доказателства. На първо място основния факт от обективния състав на престъпленията предмет на обвинението  , а именно факта ,че и трите пострадали момичета са били лишени от свобода  чрез заключването им в медицинския изолатор през инкриминираните периоди, фиксирани в обвинението  съдът намира, че е безспорно установен , като извода в тази насока на практика се обуславя от цялата доказателствена съвкупност включваща както гласните доказателства , събрани посредством разпитите на всички свидетели , така и изключително големия обем писмени доказателства.

Конкретно при установяване на механизма  на извършване на престъпленията и на авторството и вината на подсъдимата С., съдът ползва показанията на трите пострадали свидетелки – Т., М. и А., които съдът кредитира и преценява същите като добросъвестно депозирани и основани на техни преки възприятия. Въпреки констатираните противоречия и непоследователност в отделните разпити по отношение на отделни детайли от развитието на фактическата обстановка по отношение на основното обстоятелство, че всички те са били  заключвани и държани против волята им в стаята - медицински изолатор в дома няма никакво отклонение или съмнение. При преценката на показанията на трите свидетелки, съдът взе предвид и обстоятелството, че те освен свидетели се явяват и пострадали от деянието, детската им възраст към момента на възприемане на рел.нтните по делото факти, интелектуалния им капацитет, ниската степен на психична зрялост и състоянието им на зависимост към периода на инкриминираните събития и ниският им социален опит. В този смисъл следва да се отбележи, че показанията на трите пострадали не са изолирани, а са в съответствие с останалите писмени и гласни доказателства, събрани в хода на производството и не се наблюдава необективна преценка на фактите от тяхна страна, въпреки че са налице разминавания в подробностите, свързани с периода от време, в който според тях е била ограничена свободата им, дните от седмицата и обстоятелството колко пъти и къде са разговаряли с подсъдимата С. след заключването им.

 

       Конкретно по отношение деянията извършени от подсъдимата С. по отношение на пострадалите Н.М. и К.А. през периода от 02.06.2011 г. до 06.06.2011 г., при което тя е действала като подбудител в съучастие със свидетелката Е.В., а също и през периода от от 19 до 20 .07.2011г. по отношение на пострадалата К.А., когато е действала като подбудител в съучастие със свидетелката А.К. и през периода от 19 до 20.07.2011г. по отношение на пострадалата Н.М., което е извършила като подбудител  в съучастие с А.К.,  съдът кредитира показанията на пострадалата свидетелка Н.М.. Поради факта, че въпреки положените значителни процесуални усилия същата да бъде разпитана при условията на устност и непосредственост  в рамките  на съдебното следвие,  същата не беше открита и осигурена като свидетел и се  наложи  прочитането и приобщаването към доказателствената съвкупнаст на показанията й, дадени като свидетел на разпит пред съдия в рамките на досъдебното производство и на тези дадени по същото наказателно производство  при разглеждането  на делото от друг състав на съда, като същите бяха прочетени при условията на чл. 281 ал.1 т.4 от НПК.  При  преценката им съдът взе в предвид наличието на определен интелектуален дефицит и леката умствена изостаналост, констатирани в заключението на съдебно-психиатричната експертиза. Въпреки това съдът констатира, че показанията на посочената свидетелка не са изолирани, а са в съответствие със събраните гласни доказателства и по – конкретно – с изложеното от свидетелите В., П., З., К., И.С., М.С., К., Б. и С., с показанията на другите две пострадали – Т. и А., както и с писмените доказателства – протоколи, графици, рапортна книга и др. Съдът счита,че именно показанията на М., дадени в хона на ДП пред съдия следва да се кредитират, тъй като са дадени в кратък период от време, след извършване на деянията спрямо нея. Изложените от пострадалата факти, свързани с начина и мястото на извършване на посегателството срещу нея, не са изолирани, а се подкрепят и допълват от показанията на посочените по-горе свидетели. Съдебният състав счита, че следва да се кредитират и показанията на свидетелката К.А.,която беше разпитана при условията на непосредственост  от състава на съда. При анализа  им съдът отчете  обстоятелството, че поради ниската степен на психична зрялост към момента на инкриминираните събития са възможни несъответствия в хронологията и деформации на съдържанието на изложеното от нея. В хода на съдебното следствие бяха констатирани противоречия в част от показанията на св.А. по отношение на главните факти от предмета на доказване  и конкретно по отношение  на обстоятелствата, колко отделни пъти сащата  е била заключвана в изолатора и през кои периоди и от кои възпитатели, като в съдебното производство на осн. чл.281 ал.1 т.1 и т.2 от НПК, бяха прочетени частично показанията, както дадени в хода на ДП пред съдия, така и тези дадени при разглеждането на делото от  предходен състав на съда, депозирани в съдебно заседание проведено на  19.04.2012г.   Съдът счита, че следва да се кредитира изложеното от нея на ДП, свързано с проведена среща между трите заключени момичета и подс.С. след заключването им, тъй като за това свидетелства и св.В.П., който лично ги е завел в директорския кабинет, че на 19.07.2011г. е бил заключена от св.К., която й е заявила, че го прави по нареждане на подсъдимата С..По отношение на обстоятелството, че през два отделни периода същата е заключвана в изолатора, съдът кредитира изцяло показанията й дадени пред предходния състав на съда. Съдебното заседание, в което са депозирани е проведено на 19.07.2011г., т.е. в много по–близък до инкриминираните събития момент, поради което съдът намира, че същите в това отношение се отличават  с по-висока степен на достоверност.  В тях свидетелката А. категорично заявява,че двукратно е била заключвана в изолатора, като първия път е било за период от седем дни,  като са били заключени заедно с другите две пострадали Т. и М., а втория път е била заключена само с пострадалата Н.М.. В тази им част показанията й са подкрепени и се намират в пълен синхрон и с показанията на двете свидетелки Е.В. и А.К., които като преки извършители са извършили заключването на пострадалите момичета съответно през всеки от двата периода.  

         За да приеме за установена горната фактическа обстановка съдът ползва  и показанията на свидетелите А.Д.К.,  Й. К. З., М.К. К., Е.Г.В., Д.Г.Е., З. Р. К., Б.А.М., В. Г. П.,  Е.А.Х., Е.Б.Н., Т. Г. К., Х. Б. П., Д. С. А., Я.И. И., М. Г. С., И. П.а С., Е.Г. Б., М.Х.Л., Н. В.. С.,  И. Н. В.,  Д. А. Д.,  С. Г. Г.,  А.А.Й.,  Н. В.. К.,  С.К.И.,  Х. Р. С.,  Г.Т.К..,  Б.К.В., К.К.Й.,  М.а Т. М., О.М.Т., Д. П.а Б., както и заключенията на вещите лица - А.М.Д.,  д-р Р.Ц.Д. и  доц. д-р К.А.П., като конкретно по отношение на свидетелите Е.Г.В. и А.Д.К. съдът ползва показанията депозирани от тях в качеството на свидетели в рамките на ДП след приключване на воденото срещу тях наказателно производство с краен съдебен акт.

По правилата на деференцираната процедура, по която протече съдебното следствие и проведеното предварително изслушване  по реда на чл. 371 т.1 от НПК  по отношение на всички тези свидетели бе изразено от страните и одобрено от Съда съгласие да не бъдат разпитвани непосредствено в рамките на съдебното следствие, като такова съгласие бе депозирано и  досежно експертните заключения на изготвените СМЕ и СПЕ по отношение на пострадалите свидетелки К.А., М.Т. и Н.М.. Съгласието на страните бе одобрено от съда с определение по реда на чл.372 ал.3 от НПК .

Показанията на всички тези свидетели и експертни заключения бяха  асоцирани чрез прочитане на съответните протоколи за разпит и експертни заключения на основание чл.373 ал.1 от НПК, по реда на чл. 283 от НПК и надлежно приобщени към доказателствената съвкупност.

От така прочетените и приобщени гласни доказателства при установяването на фактическата обстановка и преди всичко на главния факт за всяко от деянията, съдът ползва показанията на свидетелите Е.В. и А.К.. Същите в хода на досъдебното производство са били привлечени и разпитани в качеството на обвиняеми.  Е.Г.В. за престъпление по чл. 142а ал.4 вр. ал.3 вр. ал.1 вр. чл. 20 ал.2 от НК и А.Д.К. за две престъпления по чл. 142а ал.3 вр.ал.1 вр. чл. 20 ал.2 от НК. След приключване на разследването обвиняемите Е.Г.В. и А.Д.К. заедно с техните защитници са постигнали  за споразумение за решаване на делото и то е внесено в Районен съд ***, по което е било образувано НОХД                     № 297/2014 год. С протоколно определение № 110/09.06.2014 год. Районен съд *** е одобрил постигнатото споразумение между Районна прокуратура *** и  двете обвиняеми и техните защитници. След одобряване на постигнатото споразумение и прекратяване на производството по отношение на тях  е отпаднала забраната за свидетелствуване и при хипотезата на по  чл. 118 ал.1 т.1 от НПК  Е.Г.В. и А.Д.К. са разпитани в качеството на свидетели  в досъдебното производство. Именно тези техни показания бяха прочетени по реда на  чл. 283, във вр. с чл. 373 ал.1 от НПК в съдебното следствие .  Съдът ги кредитира в пълна степен, тъй като са съответни помежду си по отношение на съществените си елементи, ясни и логични са и съответстват напълно на цялостния контекст на установената фактическа обстановка. В тях двете свидетелки  подробно и последователно свидетелствуват за всички съществени елементи от предмета на доказване, включително за съучастническата си дейност  с подсъдимата С., за конкретната роля и участие на подсъдимата в извършване на престъпленията, точните  периоди на извършване на престъпленията, пострадалите лица, механизма на извършване и на начина на мотивирането им за извършване на фактическото заключване на децата. При установяване на фактическата обстановка съдебният състав кредитира изцяло показанията на свидетелката Е.В. и преценява същите като добросъвестно депозирани, основани на нейни преки възприятия и логични. От показанията й се установява  фактът, че тя е получавала нареждания от подсъдимата как да се процедира с трите пострадали, т.е. била е своеобразен „проводник“ на волята на подс.С.. Освен това показанията на свидетелката Е.В. се подкрепят от показанията на достатъчно голям брой други свидетели – трите пострадали, В. П., А.К., Й. З., М.С., И.С., И.В., Т. К., З. К., както и от голяма част от писмените доказателства, събрани в хода на поризводството – справки от мобилни оператори, протоколи от заседанията на Домската комисия, графици за дежурства, разработените процедури и правилник за вътрешния ред, заявления в РУП Асеновград за издирване и др. Съдебният състав кредитира и показанията на свидетелката К., които са депозирани в хода на досъдебното производство, след одобряване на споразумение по отношение на нея и прекратяване на наказателното производство. Съдът намира, че показанията, които е депозирала са  логични, взаимно свързани и последователни и поради тези характеристики, съдът ги намира за достоверни. Съдът ги кредитира и в частта им, в която тя заявява, че е получила лично нареждане от подсъдимата да заключи двете пострадали момичета. Тук следва да се отбележи също така, че нейните показания не са изолирани, а са във връзка с показанията на останалите й колеги, които са били на работа през инкриминирания период от време и които също са били наясно с пребиваването на пстрадалите в т.нар. изолатор - свидетелите В., П., Ив. С., М. С., изложеното от трите пострадали момичета, от свидетелите М., Е.Х.и Е., както и с писмените доказателства, събрани по делото и      по-конкретно – графици, протоколи и др.  

Съдебният състав кредитира и показанията на свидетелите Х. П. и З. К., доколкото те установяват безспорно факта, че пострадалите са били действително заключени в стаята – изолатор, двамата свидетели са ги виждали по различни поводи – св.П. в деня, в който св.Велев е проникнал в стаята през решетките на прозореца й, а св.К. на 03.06.2011г., когато е провела разговор с тях в изолатора, в качеството си на психолог, поради влошеното им емоционално съсстояние.

Показанията на децата от ДДЛРГ – свидетелите Б.В., Д.Е., Е.Х., Я. И., М.Л.а, Б.М., също се кредитират от съда, доколкото те установяват факти косвено свързани с предмета на доказване, а и част от свидетелите са видели лично, че момичетата стоят заключени в изолатора и им се носи храна там, а друга част са децата, които са били изпратени да търсят св.К.А. и Н.М. ***11г. В този смисъл показанията на тези свидетели се преценяват като добросъвестни, основани на техни преки възприятия и в съответствие с показанията на някои от възпитателите, напр. св.К. и С. и свидетелката Е.В..

Показанията на свидетелите Е.Н. – медицинска сестра, С. Г. – завеждащ служба ЗАТС, И.В. – главен счетоводител, Н. К., С.И. и Х. С. – помощен персонал, А.Й.- пазач, следва да се кредитират дотоклкова, доколкото тези свидетели не са били очевидци на деянията, но с показанията си разясняват вътрешния ред в ДДЛРГ, наличието на такава стая – изолатор, реда за приемане на документи и подписване на такива и др. факти, които са косвено свързани с деянието и пряко свързани с цялостната фактическа обстановка.

Показанията на свидетеля А. също следва да се кредитират, доколкото той свидетелства за поведението на трите пострадали преди инцидента и по –конкретно за честите им бягства, склонността им към неподчинение и почти ежедневни закъснения. Тези показания са относими в известна степен към предмета на доказване, добросъвестни са и се кредитират от съда. Що се отнася до главния факт на доказване – осъщественото заключване на трите пострадали, св.А. заяви, че не е бил очевидец на това и не си спомня да е имало такова.

Съдът кредитира изцяло и показанията на свидетелите В.П., А.К., Й. З., М.С., И.С., И.В., Т. К., тъй като изложеното от тези свидетели е в съответствие, както по между си, така и със събраните писмени доказателства. Всички те са категорични, че изолирането и заключването на децата е станало по нареждане и със знанието и съгласието на подсъдимата С.. С някои от свидетелите тя е контактувала и пряко по телефона (напр. св.З., К.), а със свидетеля П. и лично, издавала е нареждане децата да се държат заключени, интересувала се е в какво състояние са и дали са коригирали поведението си. Следва да се отбележи, че в показанията на свидетелката З., дадени да досъдебното производство са последователни и логични. Изложеното от св.З. се подкрепя от показанията на трите пострадали свидетелки, както и от показанията на свидетелите В., К., М.С., И.С., В.П., З. К., частично от показанията на свидетелите К. и Д.. Т.е. изложеното от свидетелката З. следва да се кредитира в пълен обем, тъй като показанията й не са изолирани, а и тя не е заинтересована пряко или косвено от изхода на делото. В този смисъл следва да се кредитират и показанията на свидетелите М.С., Е.Б. и И.С.. При анализ на показанията на тези три свидетелки, прави впечатление тяхната логичност, последователност и вътрешна непротиворечивост. Освен това те не са заинтересовани от изхода на делото, очевидци са на престоя на децата в стаята –изолатор  и са напълно наясно с причините, поради които децата са там, както и с обстоятелството,че именно подсъдимата С. е наредила това. Изложеното от тях се подкрепя от показанията и на свидетелите Х. П., К., З., Б.В., В.П., Е.Б. и от писмените доказателствени материали приобщени към делото.

Съдът кредитира и показанията на свидетелите Д., Куц. и А., доколкото изложеното от тях е в съответствие с показанията на част от посочените по-горе свидетели, като връзката на изложеното от тримата свидетели с главния факт на доказване – прякото заключване на децата в изолатора, е по-скоро косвена доколкото тримата твърдят, че не знаят или не си спомнят конкретни обстоятелства, свързани с ограничаване свободата на движение на трите пострадали.

При установяване на фактическата обстановка съдът кредитира изцяло показанията на свидетелката Д.Б.. Същата не е била очевидец  на деянията, предмет на обвинението, но е имала  преки и непосредствени впечатления за случилото се от показанията на самите пострадали.

Съдебният състав кредитира показанията на  свидетелката М.К. дадени на досъдебното производство пред съдия, където същата е заявила, че е била свидетел на заключването на децата и подробно е описала обстоятелствата, свързани с деянието.

Фактическата обстановка се установява и от писмените доказателствени материали от досъдебното производство, прочетени на основание чл.283 от НПК и надлежно приобщени към доказателствения материал,а именно: длъжностни характеристики, трудови договори, допълнителни споразумения , рапортна книга, графици, протоколи от заседанията на съответните комисии в ДДЛРГ, докладни записки, заявления, справки от РУП Асеновград, заповеди, справки от мобилни оператори, констативни протоколи от ДАЗД, справки от ДСП- ОДЗ Асеновград, правилник за вътрешния трудов ред, критерии и стандарти, разработени на основание НКССУД, програма за възпитателната дейност, възпитателни дела, социални доклади, протоколи и обяснения и др.

Съдът не кредитира обясненията на подс.С. в частта им, в която тя категорично отрича участието си в деянието, за което е предадена на съд и преценява същите като пряк израз на правото й на защита, тъй като депозираното от нея в тази му част не се подкрепя от събраните по делото доказателства, то е в противоречие с голяма част от писмените доказателства и със свидетелските показания на посочените по-горе свидетели, които се кредитират от съдебния състав и са подробно описани по –горе. Свидетелите В., К. и П. са заявили в показанията си, че са провеждали разговори с подсъдимата, в хода на които тя е разпоредила децата да бъдат заключени, респ. да останат заключени.  В останалата им част обясненията на подс.С. няма причина да не се кредитират, доколкото установяват факти и обстоятелства, които не са пряко свързани с предмета на доказване, а касаят общата дейност на подсъдимата като директор на дома .

        При така установената посредстом събраните и проверени по реда и със средствата предвидени в НПК доказателства, съдът намира от правна страна, че подсъдимата В.А.С. е осъществила от обективна и субективна страна съставите на престъпленията както следва:

1. През времето от 17:00 часа на 02.06.2011г. до 08:00 часа на 06.06.2011г. в град Асеновград, обл. Пловдивска, като подбудител в съучастие с Е.Г.В. - като извършител, в качеството си на длъжностно лице - директор на *** „***" ***, в нарушение на службата си - чл. 27, т.2 от Правилника за организацията и дейността на домовете за деца -"Персоналът на домовете за деца, лишени от родителска грижа, няма право да: 2. нарушава правата на детето, накърнява личното му достойнство, както и да прилага форми на физическо, психическо и религиозно насилие върху неговата личност."; чл. 36 от Наредба за критериите и стандартите за социални услуги за деца - "Доставчикът осигурява лично пространство за детето и възможност за избор на дрехи и лични вещи." и чл. 38 от Наредба за критериите и стандартите за социални услуги за деца - "Доставчикът осигурява участие на детето в образователния процес и подпомага неговата подготовка."; Стандарт 12 т.З от Критерии за съответствие на социални услуги за деца предоставени в специализирани институции и в услуги от резидентен тип, със стандартите по глава V от Наредба за критериите и стандартите за социални услуги за деца — "Участието на детето в образователен процес е подкрепяно чрез осигуряване на присъствието му в училище, осигуряване на необходимите учебни пособия и/или подготовка на място по специално разработена образователна програма.", както и от изготвените от обвиняемата процедури по стандарти и критерии от Наредба за критериите и стандартите за социални услуги за деца - процедура за поверителност, отнасяща се до влизане в стаите на децата на основание стандарт 8, критерий 3, точка Б и В от НКССУД т.4 -"Спалните помещения не се заключват, като дежурния възпитател следи стриктно в тях да не влизат други деца, освен живеещите в стаята, както и недопускане влизането на външни лица, включително родители." и процедура за възпитание и дисциплина на основание стандарт 18 от НКССУД, т.7 - "Физическо ограничаване на детето се предприема само с оглед предотвратяване на рискове за живота и здравето му.", противозаконно е лишила от свобода непълнолетната Н.М.М. с ЕГН ********** и малолетната К.О.А. с ЕГН **********, като деянието е извършено по отношение на непълнолетно и малолетно лице и лишаването от свобода е продължило повече от две денонощия, а именно четири денонощия.  Престъпление по  чл.142а  ал.4,  във вр. с ал.3,  във вр. с ал.2,   във вр. с ал.1, във вр. с чл.20 ал.3 от НК

        2. През времето от 19:00 часа на 19.07.2011г. до 22:00 часа на 20.07.2011г. в град Асеновград, обл. Пловдивска, като подбудител в съучастие с А.Д.К. - като извършител, в качеството си на длъжностно лице - директор на *** „***" ***, в нарушение на службата си - чл. 27, т.2 от Правилника за организацията и дейността на домовете за деца -"Персоналът на домовете за деца, лишени от родителска грижа, няма право да: 2. нарушава правата на детето, накърнява личното му достойнство, както и да прилага форми на физическо, психическо и религиозно насилие върху неговата личност."; чл. 36 от Наредба за критериите и стандартите за социални услуги за деца — "Доставчикът осигурява лично пространство за детето и възможност за избор на дрехи и лични вещи." и чл. 38 от Наредба за критериите и стандартите за социални услуги за деца - "Доставчикът осигурява участие на детето в образователния процес и подпомага неговата подготовка."; Стандарт 12 т.З от Критерии за съответствие на социални услуги за деца предоставени в специализирани институции и в услуги от резидентен тип, със стандартите по глава V от Наредба за критериите и стандартите за социални услуги за деца - "Участието на детето в образователен процес е подкрепяно чрез осигуряване на присъствието му в училище, осигуряване на необходимите учебни пособия и/или подготовка на място по специално разработена образователна програма.", както и от изготвените от обвиняемата процедури по стандарти и критерии от Наредба за критериите и стандартите за социални услуги за деца - процедура за поверителност, отнасяща се до влизане в стаите на децата на основание стандарт 8, критерий 3, точка Б и В от НКССУД т.4 -"Спалните помещения не се заключват, като дежурния възпитател следи стриктно в тях да не влизат други деца, освен живеещите в стаята, както и недопускане влизането на външни лица, включително родители." и процедура за възпитание и дисциплина на основание стандарт 18 от НКССУД, т.7 — "Физическо ограничаване на детето се предприема само с оглед предотвратяване на рискове за живота и здравето му.", противозаконно е лишила от свобода малолетната К.О.А. с ЕГН **********, като деянието е осъществено по отношение на малолетно лице.  Престъпление по чл.142а ал.3, във вр. с ал.2, във вр. с ал.1, във вр. с чл.20 ал.3 от НК .

 

3. През времето от 19:00 часа на 19.07.2011г. до 08:00 часа на 20.07.2011г. в град Асеновград, обл. Пловдивска, като подбудител, в съучастие с А.Д.К. - като извършител, в качеството си на длъжностно лице - директор на *** „***" ***, в нарушение на службата си - чл. 27, т.2 от Правилника за организацията и дейността на домовете за деца -"Персоналът на домовете за деца, лишени от родителска грижа, няма право да: 2. нарушава правата на детето, накърнява личното му достойнство, както и да прилага форми на физическо, психическо и религиозно насилие върху неговата личност."; чл. 36 от Наредба за критериите и стандартите за социални услуги за деца - "Доставчикът осигурява лично пространство за детето и възможност за избор на дрехи и лични вещи." и чл. 38 от Наредба за критериите и стандартите за социални услуги за деца - "Доставчикът осигурява участие на детето в образователния процес и подпомага неговата подготовка."; Стандарт 12 т.З от Критерии за съответствие на социални услуги за деца предоставени в специализирани институции и в услуги от резидентен тип, със стандартите по глава V от Наредба за критериите и стандартите за социални услуги за деца - "Участието на детето в образователен процес е подкрепяно чрез осигуряване на присъствието му в училище, осигуряване на необходимите учебни пособия и/или подготовка на място по специално разработена образователна програма.", както и от изготвените от обвиняемата процедури по стандарти и критерии от Наредба за критериите и стандартите за социални услуги за деца — процедура за поверителност, отнасяща се до влизане в стаите на децата на основание стандарт 8, критерий 3, точка Б и В от НКССУД т.4 -"Спалните помещения не се заключват, като дежурния възпитател следи стриктно в тях да не влизат други деца, освен живеещите в стаята, както и недопускане влизането на външни лица, включително родители." и процедура за възпитание и дисциплина на основание стандарт 18 от НКССУД, т.7 - "Физическо ограничаване на детето се предприема само с оглед предотвратяване на рискове за живота и здравето му.", противозаконно е лишила от свобода непълнолетната Н.М.М. с ЕГН **********, като деянието е извършено по отношение на непълнолетно лице. Престъпление по чл.142а ал.3, във вр. с ал.2, във вр. с ал.1, във вр. с чл.20 ал.3 от НК.

Като намери, че авторството и вината на подсъдимата В.С.  в извършването на горните престъпления са доказани по несъмнен начин, съдът я призна за виновна в извършването им.

            От правна страна с  действията си в инкриминираните от обвинението периоди от време, подсъдимата е осъществила от обективна и субективна страна изпълнителното деяние на престъплението противозаконно лишаване от свобода. Непосредствен обект на престъплението противозаконно лишаване от свобода са обществените отношения, чрез които се осигурява обективната възможност на всеки човек да се придвижва свободно в пространството. Тази възможност може да бъде ограничавана само със закон, и то само от оправомощени за това държавни органи. Пострадал от престъплението е лице, по отношение на което не съществува законово основание да бъде лишено от свобода. Елемент от обективната страна на състава е съдържанието на волята на жертвата, тоест, деянието е несъставомерно, ако пострадалият е дал своето съгласие да бъде лишен от възможността за свободно придвижване. Касае се за резултатно престъпление. То е довършено в момента, в който бъде отнета обективната възможност на лицето да се придвижва свободно. От субективна страна, деянието се извършва умишлено: деецът следва да съзнава, че не съществува законово основание за ограничаване свободата на жертвата, и това, че жертвата не е дала съгласие да бъде ограничена свободата й. В конкретния случай съставомерните признаци на престъпленията са безспорно доказани. Установено е, че в случая пострадалите А. и М. са били лишени от възможността свободно да се придвижват, като е нямало никакво законово основание да бъде ограничавана личната им свобода и същите не са изразили съгласие за това. Двете деца не са имали обективна възможност да се движат свободно в пространството. Били са заключени в т.нар. изолатор, като са били водени от съответния възпитател при нужда до тоалетна, за лична хигиена или за храна. Фактът, че са излизали за кратки периоди от време, за да извършат тези дейности и то с придружител – пълнолетно лице, техен възпитател, според съда не прекъсва периода, в който фактически са били лишени от право на свободно придвижване. Децата са нямали ключ от стаята, нямали са възможност сами и по собствено желание да я напускат, т.е. свободата им е била ограничена в съществена степен без наличието на законово основание за това. Предвидената дисциплинарна мярка или наказание за деца, които са с отклонения в поведението си – физическо ограничаване, в никакъв случай не следва да се третира като законно основание за нарушаване на личната им свобода на придвижване. В никакъв случай не би могло да се приеме, че заключването на децата по този начин в изолатора почива на правно основание и е в техен интерес. Следва да се отбележи, че предвид спецификата на изпълнителната дейност, това е продължено престъпление, чието начало е първият момент, в който се осуетява възможността на пострадалия да се придвижва свободно, по собствена воля в пространството и приключва с преустановяване на препятстваната възможност за самостоятелно взимане на решение в такава насока.

        Към инкриминираните периоди от време пострадалата  М. е била непълнолетна, а пострадалата К.А. – малолетна. Противозаконното лишаване от свобода е продължило повече от три денонощия по отношение на пострадалите Н.М. и К.А. за следните периоди от време, а именно: от 17.00 часа на 02.06.2011г. до 8.00 часа на 06.06.2011г. Подсъдимата С. е „длъжностно лице“ по смисъла на чл.93 т.1 б.“б“ от НК, т.к. извършва ръководна работа със заплата по силата на безсрочен трудов договор.

         Подсъдимата не е осъществила пряко сама изпълнителното деяние на посоченото престъпление, а е действала в условията на чл.20 ал.3 от НК в качеството си на подбудител в извършване на престъплението. Съгласно правната теория подбудителството е склоняване, т.е. въздействие върху психиката на извършителя по начин, че у последния се формира решение за извършване на престъплението. Поради своето естество тази форма на съучастие може да се извърши само чрез действие- в случая чрез злоупотреба с власт и служебно положение от страна на подсъдимата в качеството й на директор и пряк ръководител на възпитателите и всички работещи в ДДЛРГ. Подбудителството е довършено, тъй като извършителите са взели решение да извършат деянието под въздействието и по инициатива на подсъдимата и обективно децата са били противозаконно лишени от свобода. От субективна страна у подсъдимата е формиран и умисъл за подбудителство, т.к. подсъдимата не само е предвиждала, но и е била на ясно, че подчинените й ще изпълнят нейните нареждания и ще извършат противоправно деяние и тя от своя страна иска това. Безспорно е налице изискуемата  при престъпленията извършени в съучастие общност на умисъла, тъй като мотивирани от подсъдимата С., извършителите също, макар да са съзнавали общественоопасния характер на деянията и настъването на общественоопасните последици са искали тяхното настъпване. Подбудителството е реализирано, като подсъдимата С. е въздействала на психиката на преките извършители по начин, по който у тях се е формирало решение за извършване на престъплението. В случая действията, които е извършила подсъдимата  С. – устни нареждания по телефона, пряко произтичат от нарушения на службата й в качеството й на директор и пряк ръководител на възпитателите и целия персонал на Дома. Подбудителството е довършено, тъй като извършителите са взели решение да извършат деянието по инициатива на подсъдимата  С.. Деянието на подсъдимата С. е извършено при форма на вината пряк умисъл тъй като подсъдимата е съзнавала общественоопасния характер на деянието, предвиждала е и е искала настъпването на общественоопасните последици.

При определяне и оразмерване  на наказанието за всяко от горепосочените три пръстъпления, на първо място следва да се отчете степента на обществена опасност на деянието и дееца.

Съдът като прецени тежестта на престъпленията, съобразно конкретиката на извършването им и цялостния контекст на фактическата обстановка намира, че същите  не се отличават с висока степен на обществена опасност, въпреки че по принцип същите са тежки престъпления по смисъла на чл.93 т.7 от НК. За тази преценка съдът взе в предвид, че по отношение на пострадалите не са настъпили съществени вредни последици, самите те не свидетелствуват, че са изживели тежка психическа травма с оглед затварянето им в изолатора. Освен това въпреки, че формално е реализиран състава на престъплението и те противозаконно са били лишени от свобода, това е станало в среда, близка до обичайното им местопребиваване, а в процеса на извършваното спрямо тях деяние, им е позволявано да излизат на двора, да се хранят и да задоволяват фзиологичните си нужди. От друга страна, степента на обществена опасност на  самата подсъдима , съдът преценява също като не висока, предвид съвкупната преценка на данните за личността й - тя е интелигентен човек, с висше образование, налице е чисто съдебно минало, добри характеристични данни, тежко семейно положение, тъй като сама е отглеждала детето си. Освен това следва да се вземат предвид и мотивите за извършване на деянията, които произтичат от неконтролируемото поведение на трите пострадали, от честите им бягства от ДДЛРГ, които ги поставят в риск, както и от обстоятелството, че спрямо пострадалите А. и М. многократно са налагани различни по вид наказания, предвидени в съответните процедури, които не са довели до положителна промяна в поведението им и почти всички възпитатели в дома са срещали трудности с овладяване на тяхната непокорност и непослушание.  При тази преценка съдът констатира и че са налице многобройни смекчаващи вината обстоятелства, каквито са чистото съдебно минало, отчасти оказаното съдействие в хода на разследването, доброто процесуално поведение и добрите характеристични данни. Като такова се прецени и изминалия значителен преиод от време от момента на извършване на престъпленията до релизиране на наказателната отговорност, който според канстантната съдена практика също следва да се отчита  като основание за смекчаване на отговорността. Отегчаващи вината обстояте`лства съдът не констатира.

Предвид изложеното съдът определи наказанието на  подсъдимата С. за всяко от трите престъпления при хипотезата на  чл. 55 ал.1 т.1 от НК, поради наличието на многобройни смекчаващи вината обстоятелства, при което и най –лекото предвидено в закона наказание съдът намери, че се явява несъразмерно тежко с оглед степента на обществена опасност на деянието и дееца. Ето защо съдът определи наказанията лишаване от свобода за всяко от трите престъпления под минимума на предвидения в закона диапазон, както следва:

        1.За престъплението по  чл. 142а ал.4 вр. ал.3 вр. ал.2 вр. ал.1 вр. чл.20 ал.3 от НК, осъществено спрямо М. и А. в размер на ПЕТ МЕСЕЦА  ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА;

        2. За престъплението по чл. чл.142а ал.3  вр. ал.2 вр. ал.1 вр. чл.20 ал.3 от НК, осъществено спрямо А.  в размер на ЧЕТИРИ  МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА;

        3. За престъплението по чл. чл.142а ал.3  вр. ал.2 вр. ал.1 вр. чл.20 ал.3 от НК, осъществено спрямо М. в размер на ЧЕТИРИ  МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.

На основание чл.23 ал.1 от НК , съдът наложи на подсъдимата В.С. едно общо, най-тежко за горните три престъпления  в размер на ПЕТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.

Съдът прецени, че за постигане на целите на наказанието и за поправяне на подсъдимата не е наложително същата да изтърпи ефективно наказанието, а също и че са налице останалите кумулативни предпоставки по чл. 66 ал.1 от НК, а именно подсъдимата С. не е осъждана друг път на лишаване от свобода за престъпление от общ характер, поради което отложи изпълнението на наложеното  общо най-тежко наказание в размер на пет месеца лишаване от свобода за срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила.

Съдът намира, че именно така определеното наказание като вид и размер  размер ще допринесе в най-висока степен за постигане на целите на наказанието              чл. 36 от НК и в частност за целите не индивидуалната превенция. 

 

По отношение на повдигнатото обвинение на подсъдимата В.С., касаещо противозаконното лишаване от свобода на пострадалата М.Т. през периода от 02:00 часа на 03.06.2011г. до 08:00 часа на 06.06.2011г,действаща в съучастие като подбудител с подсъдимия Х.К., като извършител, както и по отношение на съответното обвинение повдигнато на подсъдимия Х.К. за същото престъпление по отношение на същото лице в качеството му  на извършител извършено в съучастие с подсъдимата В.С., като подбудител съдът намери при анализа на доказателствената маса, че не може да се формира обоснован извод за несъмнена доказаност на обвинението за това деяние предмет на горното обвинение.

По отношение на преценката дали е налице реализация на състава на това престъпление от всеки от двамата одсъдими Х.К. и В.С., съдът при анализа на доказателствата приема следната установеност от фактическа и правна страна.

Съгласно обвинителната теза фиксирана във обвинителния акт и поддържана в съдебно заседание от прокурора по отношение на лишаването от свобода на пострадалата М.Т. се твърдят следните факти.

На  02.06.2011 год. след обяд свид. М.Т. напуснала Дома без разрешение и не се прибрала вечерта. Подсъдимия  К. установил това и  преди 23.00 часа провел разговор с подс. С. по телефона, че свид. Т. не се е прибрала. Подс. С. решила  и свид. М.Т. да бъде също заключена в стаята - медицински изолатор и да стои там до второ нареждане. Подсъдимата решила фактическото заключване да бъде извършено от обв. Х.К., като решила да го мотивира, като му разпореди да заключи свид. Т., осъзнавайки зависимостта му на подчинен. С. била наясно, че К. ще изпълни нейните нареждания и ще извърши противозаконно деяние, поради което и в този случай е налице общност на умисъла. В изпълнение на замисленото и в нарушение на службата й по посочените по-горе нормативни разпоредби, устно по телефона разпоредила на подсъдимия К. да заключи свид. Т. до второ нареждане.  К. след като бил подбуден от С.  и осъзнавайки зависимостта си от нея на подчиненост, след като му било разпоредено устно по телефона от подсъдимата  С., взел решение да заключи свид. Т., съгласно разпореждането на подсъдимата  до второ нареждане. Действията му са мотивирани от нареждането на прекия му ръководител в лицето на подс. С..

В изпълнение на задълженията си подсъдимия  К. ***, че свид. М.Т. не се е прибрала и дал описанието й с цел да бъде издирена. В 02.00 часа на 03.06.2011 год. свид. Т. се прибрала и след като подсъдимия  К. й снел обяснения я завел в стаята- медицински изолатор при другите две момичета и заключил вратата, като съзнавал, че по този начин изпълнил разпореждането на С.. Свид. Т. попитала подсъдимия  К., защо я заключва и категорично му заявила, че тя не е съгласна с това . Подсъдимия К.  й отговорил, че заключването й е по нареждане на директорката на дома. Сутринта на същия ден първа смяна като възпитател била свид. Г.К.и двамата социални работници – свидетелите В. и П.. Преди да си тръгне К. разговарял със свид. В., като й обяснил, че в стаята - медицински изолатор е заключил и свид. М.Т., което е станало по разпореждане на обв. С.. Обв. К. също така заявил, че за заключването на трите момичета по нареждане на обв. С., следва да бъде предавано на следващите дежурни възпитатели.

По нататък противозаконното лишаване от свобода на пострадалата М.Т. в изолатора е продължило заедно с другите две момичета Н.М. и К. Асетнова до 08.00 ч на 06.06.2011 г.,когато и трите са били  освободени от подсъдимата В.С. ,като вече е посочено по-горе при описанието на фактическата обстановка по отношение на другите две пострадали лица.

Съдът на базата на събраните по делото доказателства намира, че извършването на така описаното деяние от подсъдимия К. и респективно от подсъдимата С. не е доказано по несъмнен начин, каквото е изискването на чл. 303 ал.2 от НПК.  За преценката на доказаност на обвинението, съдът е ограничен в конкретните параметри на престъпна деятелност, за която подсъдимият е обвинен включващи време, място, начин на извършване, пострадало лице. В конкретния случай, на първо място липсват доказателства, които да установяват категорично главния факт, а именно че изпълнителното деяние – фактическото отвеждане и заключване на пострадалата М.Т. е извършено именно от подсъдимия Х.К. и то, по начин фиксиран в обвинението. При това положение се явява недоказано по несъмнен начин авторството на подсъдимия К. в извършването на престъплението. На второ място, в доказателствената съвкупност липсват преки и дори косвени доказателства, за подбудителска дейност на подсъдимата С. и нейно съучастие като подбудител именно на подс. К. в извършване на престъплението с така фиксираната   в обвинението конкретика и по отношение на пострадалата М.Т..

Действително съдът прие за установен факта, че същата е престояла в изолатора през инкримнирания период от 03.06.2011 г. до 06.06.2011 г. , през което време е била лишена от свобода, заедно с другите две пострадали по делото - Н.М. и К.А.. За разлика от установеното при тях обаче, липсват доказателства за конкретния час и от кое лице е извършено фактическото й отвеждане и заключване в изолатора.

Подсъдимият К. в обясненията си изобщо отрича факта, някога да е заключвал дете в изолатора, както и изобщо да е изпълнявал разпореждания на подсъдимата Сименова за такива действия. Подсъдимата Сименова също по принцип в рамките на защитната си позиция изобщо отрича да е разпореждала заключването на деца, в което и да е помещение на дома и в частност и на пострадалата М.Т.. Самото пострадало лице М.Т. в показанията си, дадени пред съдебния състав по отношение на обстоятелството  кой точно я е завел до изолатора и я е заключил, дава изключително непоследователни и противоречиви показания в тази посока. При преценка на показанията на св.М.Т., съдът взе предвид констатираните противоречия в част от показанията, депозирани от нея в хода на съдебното следствие, досежно факти и обстоятелства пряко свързани с извършеното по отношение на нея престъпление. В тази връзка и на основание чл.281 ал.1 т.1 от НПК с определение на съда са констатирани противоречия, както в показанията на св.Т., дадени в хода на досъдебното производство пред съдия, така и пред предходен състав на съда по същото наказателно производство, които бяха прочетени на горното правно основание. Анализът на показанията на свидетелката Т. досежно главния факт показва, че въпреки очевидната непоследователност и несигурност в показанията й по отношение на главния факт, а именно кой от възпитателите я е заключил в изолатора, същата при никой от разпитите си не е твърдяла, че това е подсъдимият Х.К., а напротив в разпита си пред съдия в досъдебното производство, проведен на 03.08.2011 г. същата твърди, че заключването в изолатора е станало не през нощта, а на сутринта и същата е била заключена от социалната работничка Е.В.. Същото твърди свидетелката Т. и при разпита и в съдебно заседание от предходен състав на съда, като заявява,че нея я е заключила Е.В.. Пред настоящия състав на съда в общи линии свидетелката Т. е последователна по отношение на твърдението си, че заключването в изолатора е станало на сутринта и то от зам.директорката Е.В., която им казала, че ги заключва по нареждане на г-жа С.. В първата част на разпита пък заявява, че г-жа С. лично ги е качила в изолатора, но после уточнява, че заключването е станало от зам.директорката Елена Вълканова.Същественото в случая е, че никъде в показанията си свидетелката Т. не уличава подсъдимия К. като лицето, което я е заключило и нещо повече – на директния въпрос в тази насока заявява, че „Г-н К. не я е водил и заключвал в изолатора“. На второ място показанията на свидетелката Т. опровергават обвинителната теза и в частта й относно механизма и времето на извършване на деянието и по-конкретно, в частта в която се твърди, че след завръщането й в дома около 02.00 часа на 03.06.2011 г., заедно с другия възпитаник М. и след като написали обяснения, подсъдимият К. веднага по нареждане на С. отвел Т. в изолатора и я заключил.  В това отношение свидетелката Т. е последователна в твърденията си, че заключването е станало сутринта, а не през нощта и не от подсъдимия К.. Въпреки, че си спомня за случая с М. твърди, че след прибирането им в дома, не е била заключена от дежурния възпитател, а е спала в стаята си. Липсват доказателства и по отношение на обстоятелството, че разпореждането на С. до К. да заключи в изолатора пострадалата М.Т. е станало в проведения телефонен разговор малко преди 23.00 ч. на 02.06.2011г. Действително от гласните и писмените доказателства се установява,че такъв разговор е бил проведен, но за неговото съдържание липсват каквито и да е доказателства и твърденията в тази насока, фиксирани в обвинителния акт, че подсъдимита С. е подбудила подсъдимия К. да извърши престъплението, чрез директно  разпореждане да заключи свид. М.Т. в изолатора, се явява само едно предположение неподкрепено от доказателствата. 

      С оглед  на изложените съображения, съдът намери, че не са налице доказателства, че деянието предмет на обвинението, съобразно конкретните му параметри е извършено от подсъдимия Х.К.. Не се установи по несъмнен начин и авторството на подсъдимата В.С. в извършването на това престъпление, действаща в съучастие, като подбудител с подсъдимия Х.К.. Ето защо и като намери, че са налице предпоставките по чл. 304 от НПК съдът:

      

     І.Призна подсъдимата В.А.С. за невиновна  в  това , че:   През времето от 02:00 часа на 03.06.2011г. до 08:00 часа на 06.06.2011г. в град Асеновград, обл. Пловдивска, като подбудител в съучастие с Х.И.К. - като извършител, в качеството си на длъжностно лице - директор на *** „***" ***, в нарушение на службата си - чл. 27, т.2 от Правилника за организацията и дейността на домовете за деца -"Персоналът на домовете за деца, лишени от родителска грижа, няма право да: 2. нарушава правата на детето, накърнява личното му достойнство, както и да прилага форми на физическо, психическо и религиозно насилие върху неговата личност."; чл. 36 от Наредба за критериите и стандартите за социални услуги за деца - "Доставчикът осигурява лично пространство за детето и възможност за избор на дрехи и лични вещи." и чл. 38 от Наредба за критериите и стандартите за социални услуги за деца — "Доставчикът осигурява участие на детето в образователния процес и подпомага неговата подготовка."; Стандарт 12 т.З от Критерии за съответствие на социални услуги за деца предоставени в специализирани институции и в услуги от резидентен тип, със стандартите по глава V от Наредба за критериите и стандартите за социални услуги за деца - "Участието на детето в образователен процес е подкрепяно чрез осигуряване на присъствието му в училище, осигуряване на необходимите учебни пособия и/или подготовка на място по специално разработена образователна програма.", както и от изготвените от обвиняемата процедури по стандарти и критерии от Наредба за критериите и стандартите за социални услуги за деца - процедура за поверителност, отнасяща се до влизане в стаите на децата на основание стандарт 8, критерий 3, точка Б и В от НКССУД т.4 — "Спалните помещения не се заключват, като дежурния възпитател следи стриктно в тях да не влизат други деца, освен живеещите в стаята, както и недопускане влизането на външни лица, включително родители." и процедура за възпитание и дисциплина на основание стандарт 18 от НКССУД, т.7 - "Физическо ограничаване на детето се предприема само с оглед предотвратяване на рискове за живота и здравето му.", противозаконно е лишила от свобода непълнолетната М.А.Т. с ЕГН **********, като деянието е извършено по отношение на непълнолетно лице и лишаването от свобода е продължило повече от две денонощия, а именно три денонощия – престъпление по чл.142а ал.4, във вр. с ал.3, във вр. с ал.2, във вр. с ал.1,  във вр. с чл.20 ал.3 от НК и на основание чл.304 от НПК  я  оправда по така повдигнатото й обвинение.

 

ІІ. Призна  подсъдимия Х.И.К.  за невиновен в това, че: През времето от 02.00 часа на 03.06.2011г. до 08.00 часа на 06.06.2011г. в град Асеновград, обл. Пловдивска, като извършител в съучастие с В.А.С. - като подбудител, противозаконно е лишил от свобода непълнолетната М.А.Т. с ЕГН **********, като деянието е извършено по отношение на непълнолетно лице и лишаването от свобода е продължило повече от две денонощия, а именно три денонощия – престъпление по чл.142а ал.4, във вр. с ал.3, във вр. с ал.1, във вр. с чл.20 ал.2 от НК, поради което на основание чл.304  от НПК го оправда по така повдигнатото му обвинение.

   

По отношение на предявените от пострадалата К.О.А. срещу подсъдимата В.А.С. граждански искове в размер съответно на 1600 лв. и на 600 лв., и двете суми представляващи обзещетение за причинените й в резултат на извършените спрямо нея две престъпления неимуществени вреди, съдът намира, че същите са доказани по основание.                   Основанието на предявените граждански искове е виновно извършено деяние от подсъдимата и съгласно чл.45 от ЗЗД всеки е длъжен да репарира вредите, които  е причинил другиму с виновното си поведение. Безсъмнено установено по делото е, че в резултат от извършените от подсъдимата В.С. престъпления, пострадалата К.А. е претърпял неимуществени вреди –унижение, накърняване на личното достойнство, неудобства и притеснение от лишаването от възможността свободно да се предвижва, съобразно собствената й воля, които са непосредствена последица от деянието. С оглед на изложеното, съдът счете, че предявените граждански искове са основателени, но завишени по размер. Досежно неговия размер, според разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, същият следва да се определи по справедливост. За справедлива Съдът намери сумата по първия иск в размер на 600 лв. и по втория иск в размер на 200 лв. като оптимален паричен еквивалент на претърпените от пострадалата неимуществени вреди , ведно със законната лихва, считано от датата на извършване на престъплението. Затова и съдът осъди подсъдимата В.С. , да заплати на гражданския ищец К.О.А. сумата от 600 лв. ,  представляващи обезщетение за неимуществени вреди,  причинени от престъплението по чл.142а ал.4, във вр. с ал.3, във вр. с ал.2, във вр. с ал.1, във вр. с чл.20 ал.3 от НК, извършено през периода от 02.06.2011г. до 06.06.2011г., ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането до окончателното изплащане на сумата, като за разликата над тази сума до пълния претендиран размер от 1 600 лв. за неимуществени вреди  отхвърли гражданския иск като неоснователен. Съдът осъди подсъдимата В.С. , да заплати на гражданския ищец К.О.А. и сумата  от 200 лв. , представляващи обезщетение за неимуществени вреди,  причинени от престъплението по чл.142а ал.4, във вр. с ал.3, във вр. с ал.2, във вр. с ал.1, във вр. с чл.20 ал.3 от НК, извършено през периода от 19.07.2011г. до 20.07.2011г., ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането до окончателното изплащане на сумата, като за разликата над тази сума до пълния претендиран размер от 600 лв. за неимуществени вреди отхвърли гражданския иск като неоснователен. Подсъдимата В.С. , бе осъдена  да заплати в полза на държавата  по бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд ***, сумата от 100 лв.  представляващи държавна такса върху уважените размери на  гражданските  искове.         

 

         По отношение на предявените от пострадалата М.А.Т. граждански искове както срещу подсъдимата С., така и срещу подсъдимия К., поради оправдаването на подсъдимите за престъплението, от което се претендират вредите, съдът счете исковете за неоснователни, поради което и отхвърли предявения срещу подсъдимата  В.С.  от гражданския ищец М.Т., граждански иск в размер на 1 200 л. , представляващи обезщетение за неимуществени вреди,  причинени от престъплението по чл.142а ал.4, във вр. с ал.3, във вр. с ал.2, във вр. с ал.1, във вр. с чл.20 ал.3 от НК, извършено през периода от 03.06.2011 г. до 06.06.2011 г., като неоснователен и недоказан. По същите съображния отхвърли и предявения срещу подсъдимия Х.К., от гражданския ищец М.Т., граждански иск в размер на 1 200 л., представляващи обезщетение за неимуществени вреди, причинени от престъплението по чл.142а ал.4, във вр. с ал.3, във вр с ал.1, във вр. с чл.20 ал.3 от НК, извършено през периода от 03.06.2011 г. до 06.06.2011 г., като неоснователен и недоказан.

          С оглед изхода на делото съдът възложи на подсъдимата В.С.  на основание чл.189 ал.3 от НПК да заплати в полза на държавата, по бюджета на МВР, бюджетна сметка на ОД на МВР – гр. Пловдив, сумата от 180 л., както и да заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд ***, сумата от 420 лева,  представляващи направени разноски по делото.

         Причините за извършване на престъплението са липса на чувство за отговорност от страна на подсъдимата  С. по отношение на собствените и действия и постъпки и  незачитане на установения в страната правов ред  и  неприкосновеността и свободата на личността.

          По изложените мотиви съдът постанови присъдата си.

 

 

 

                                                   РАЙОНЕН СЪДИЯ :