РЕШЕНИЕ
Номер 190 11.04 Година 2019
Град
ПЛОВДИВ
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски Окръжен съд , Търговско отделение, ХІХ състав
На двадесет и седми
март, 2019 Година
В публично заседание в
следния състав:
Председател: Александър Стойчев
Секретар:
Милена Левашка
като разгледа
докладваното от Съдията т. дело номер 497 по описа за 2018 година намери за установено
следното:
Искове с правно основание чл.74 от ТЗ.
Ищецът Й.Б.А. с ЕГН ********** установява, че
е акционер в „КЦМ 2000” АД като
притежава 3000 броя поименни налични акции с право на глас от капитала на
дружеството. В това си качество е предявил настоящия иск по обжалване на
решенията на общото събрание на акционерите на дружеството, които противоречат
на императивни разпоредби на закона, проведено на 12.06.2018 г. на адреса на
управление на дружеството.
Редовното
ОСА на дружеството е свикано чрез покана обявена в Търговския регистър при
Агенция по вписванията (вписване № 20180509094419). Същото е проведено на
12.06.2018 г. При провеждане на ОСА по молба на Изп. член на СД на „КЦМ 2000”АД
е присъствала и нотариус Т.К. с рег. № *** на НК. Регистрацията за участие в
събранието е започнала в 13,30 ч. и е приключа в 14,00 ч. На събранието са били
представени 238 872 броя акции, които представляват приблизително 85,31 % от
регистрирания капитал на дружеството. На събранието са присъствали и всички
членове на Съвета на директорите на дружеството.
Ищецът
твърди, че му е нарушено акционерното право на участие в ОСА на дружеството
чрез пълномощник. От представените с настоящата искова молба заверено копие от
пълномощно на Б.Й.Б., списък на акционерите присъствали на редовно ОСА
проведено на 12.06.2018 г., протокол № 22 от редовно ОСА от 12.06.2018 г. и констативен
протокол - Акт № 39, том. 2, рег. № 4347 от 12.06.2018 г. съставен от нотариус
Т.К., с рег. № *** на НК е видно, че нотариално упълномощеният му представител
незаконосъобразно не е допуснат да гласува по точките от дневния ред.
Цитираната разпоредба на чл. 17, ал. 2 от Устава на дружеството противоречи на
императивната разпоредба на чл. 220, ал. 1, изр. второ, във връзка с чл.226 от
Търговския закон, във връзка с чл. 36 от ЗЗД. Това се счита от ищеца за
основание за отмяна на всички решения на ОСА.
Съгласно
разпоредбата на чл. 223, ал. 1 от ТЗ Общото събрание се свиква от Съвета на
директорите. Съгласно ал. 4 на същата разпоредба поканата задължително следва
да съдържа най-малко следните данни: фирмата и седалището на дружеството;
мястото, датата и часа на събранието; вида на общото събрание; съобщение за
формалностите, ако са предвидени в устава, които трябва да бъдат изпълнени за
участие в събранието и за упражняване на правото на глас и дневен ред на
въпросите, предложени за обсъждане, както
и конкретни предложения за решения. Решението за свикване на редовното
ОСА на дружеството е взето на заседание на Съвета на директорите съгласно
Протокол № 5 от 19.04.2018 г.
Съгласно протокола съветът на директорите е взел решение т. 7 от дневния ред да
бъде със следното съдържание: „Изменение
и допълнение на Устава на дружеството“. В изпълнение на разпоредбата
на чл. 223, ал. 4, т. 5 от ТЗ Съветът на директорите е предложил следното
„конкретно предложение за решение“: „ОС
приема изменение и допълнение на Устава на дружеството съгласно предложението
на Съвета на директорите съдържащо се в материалите по чл, 224, ал. 1 от ТЗ“
Поканата за
свикване на ОСА е заявена за обявяване в Търговския регистър със Заявление Г1 с
вх. № 20180423154440 от 23.04.2018 г.
Чак на 27.04.2018 г. (8 дни от вземане на решение за свикване на ОСА и 4 дни от
подаване на заявление за обявяване на поканата) Съветът на директорите приема
по Протокол № 6 от 27.06.2018 г.
решение за конкретно предложение за решение по т. 7 от дневния ред за изменение
и допълнение на устава. Въз основа на гореизложеното може да се направи
обоснован извод, че към датата на вземане на решение за свикване на ОСА и
приемане на текст на Покана за ОСА по т. 7 от дневния ред не е било налице
конкретно предложение за решение по точката от дневния ред, което нарушение от
своя страна е достатъчно основание за отмяна на решението на ОСА по т. 7 от
дневния ред.
По т. 6 от
дневния ред „ Вземане па решение за увеличение на капитала на дружеството
със собствени средства на дружеството “ на ОСА е взето решение „
...да се увеличи капитала на дружеството от 280 000 (двеста и
осемдесет хиляди) лева на 2 800 000 (два милиона и осемстотин хиляди) лева,
чрез издаване на нови 2 520 000 (два милиона петстотин и двадесет хиляди)
поименни акции с право на глас и с привилегия за обратно изкупуване, съгласно чл. 187в от Търговския закон, с
номинална и с емисионна стойност 1 (един) лев всяка. Увеличението на капитала
се извършва по реда и при условията на чл.
246, ал. 4 от Търговския закон - чрез превръщане па част от превишението
на фонд "Резервен" на дружеството (в размер на 2 520 000 лева) - в
капитал (увеличението е от собствени средства на дружеството). Акциите от новата
емисия се разпределят между акционерите съразмерно на участието им в капитала
преди увеличението - като за всяка притежсавана акция всеки акционер получава 9
(девет) акции от новата емисия. Приема изменения и допълнения в Устава на
дружеството съответни на взетото решение за увеличение на капитала." При
увеличение на капитала със средства от фонд „Резервен“ по чл. 246, ал. 4 от ТЗ
не може да се издават поименни акции с право на глас и привилегия за обратно
изкупуване, съгласно чл. 187в от ТЗ. Основание за това твърдение дава
императивната разпоредба на чл. 187в, ал. 3 от ТЗ, която гласи, че:
„Изкупуването може да се извършва само със суми, предназначени за разпределяне
съгласно чл. 247а, ал. 1,2 и обосновано може да се твърди, че ТЗ косвено с
императивната разпоредба на чл. 187в, ал. 3 от ТЗ забранява при увеличение на
капитала със средства по чл. 246, ал. 4 от ТЗ да могат да се издават
привилегировани акции по чл. 187в от ТЗ. Въз основа на гореизложеното
ищецът счита, че взетото решение по т. 6
от дневния ред противоречи на императивната разпоредба на чл. 246, ал. 4, във
връзка с чл. 187в, ал. 3 от ТЗ. Незаконосъобразното решение по т. 6 от дневния
ред влече и незаконосъобразност на гласуваното „ан блок“ решение по т. 7 от
дневния ред.
Решението по
т. 7 от дневния ред и по специално изменението на устава, касаеща процедурата
при обратно изкупуване на акции (чл. 6 от Устава) противоречи на императивната
разпоредба на 1876 от ТЗ. Императивните разпоредби не предвиждат овластяване на
Съвета на директорите с правомощия на ОСА, както това се допуска например при
увеличаване на капитала на дружеството и изключване на правата на акционерите
по чл. 194, ал. 1 от ТЗ.
Решението по
т. 7 касаещо приемане на разпоредбата на чл. 8 от Устава на дружеството
нарушава членствените права на акционерите по чл. 185 от ТЗ с неправомерна
разширяване на правомощията на Съвета на директорите с правата по чл. 8, ал. 5,
т. 2 и 3 от Устава, както и тези по чл. 8, ал. 6, във връзка с ал. 8 от Устава,
което на практика може да доведе до невъзможност на акционер да продаде акциите
си дори и на акционер на дружеството. Новоприетата разпоредбата на чл. 6, ал. 6
от Устава на дружеството води до неравнопоставено и неравноправно третиране на
акционерите при обратно изкупуване на акции издадени с привилегия за обратно
изкупуване. Разпоредбата противоречи на чл. 181, ал. 3, изр. второ от ТЗ.
Разпоредбата на чл. 34, т. 15 от Устава противоречи на чл. 187 б от Търговския
регистър, която определя, че решение за обратно изкупуване на собствени акции може
да вземе само ОСА на дружеството.
Въз основа на гореизложеното се
моли съда да отмени решенията на редовното общо събрание на акционерите на КЦМ
2000 АД проведено на12.06.2018
г. по т. 6, и
т. 7, като противоречащи на императивни разпоредби на закона.
ОТВЕТНИКЪТ КЦМ 2000 АД изцяло
оспорва иска. Признава се качеството на акционер на ищеца, който притежава 3000
бр. акции от капитала на ЮЛ, към момента на провеждане на атакуваното ОСА. Също
така се признава и факта, че в хода на регистрацията за общото събрание ФЛ Б.Б.
е представил пълномощно от ищеца и е поискал да се регистрира, като негов
пълномощник за участие в ОСА, но съобразно текста на чл.17, ал.2 от Устава му е
отказано.
По
направените оплаквания от ищеца ответникът твърди на първо място, че липсва
императивна разпоредба в ТЗ, която да забранява на Устава на дружеството,
представляващ договор между акционерите, да регламентира начина на
представителство на акционерите на общото събрание. Нормата на чл. 165 от ТЗ,
която дава минималното задължително съдържание на Устава позволява на
акционерите да определят начина на свикване на общото събрание (т.9) както и „други
условия във връзка с учредяването, съществуването и прекратяването на
дружеството” ( т. 10). Едно от тези условия е уреденото в чл. 17, ал.2 от
устава на КЦМ 2000 АД задължение: „Акционерите участват в Общото събрание лично
или чрез представител, който е акционер. Упълномощаването е писмено с
нотариална заверка па подписите. Упълномощеният представител може да
представлява най-много двама акционери в Общото събрание. ” Изричният текст
на чл. 223, ал. 4, т. 4 от ТЗ предвижда като задължително съдържание на
поканата за свикване на общо събрание - формалностите, които следва да бъдат
изпълнени за участие в събранието и за упражняване на правото на глас-
доколкото такива са предвидени в устава на съответното дружество. Самият закон
допуска уставът да предвиди подобни формалности (т.е. особени изисквания,
условия, ред), спазването на които позволява участие в събранието, а
неспазването - ограничава правото на глас на акционера. В Устава на КЦМ 2000
подобни формалности са налице, те са посочени и в поканата за участие в
конкретното събрание, решенията на което са предмет на настоящия спор.
С оглед на
посочените текстове на чл. 165, т. 10 и чл. 223, ал.4, т. 4 от ТЗ, е безспорно,
че посочените от ищеца текстове от ТЗ и ЗЗД не са императивни по характера си:
те залагат правото на акционера да участва, да гласува на общите събрания на
дружеството, но това следва да става в съответствие, при съобразяване на
изискванията, ограниченията и реда, предвиден изрично в устава на дружеството.
Твърди се, че ищецът е присъствал на общото събрание на КЦМ 2000, проведено на
04.10.2000г., на което е приет текста на чл.17, ал.2 от Устава (съдържащ
формалностите за участие в събранието), гласувал е „ЗА” приемането на този
текст (видно от резултатите от гласуването) и не е оспорил по реда на чл. 74 от ТЗ това решение. Следователно, той се е съгласил с условието акционерите да се
представляват на общо събрание само от пълномощници - акционери и до този
момент не е виждал нищо незаконосъобразно в това. Доколкото уставът на
дружеството е един многостранен договор между акционерите то ищецът се е съгласил с този договор и
съдържанието му (включително с разпоредбата на чл. 17 от Устава), той е
обвързан от него - като със закон - на основание чл. 20а, ал. 1 от ЗЗД.
Допълнителен аргумент се вижда от ответника в предмета на дейност на
дружеството към момента на учредяването му и при приемане на изменението на
чл.17, който е бил: участие по предвидения от закона ред в приватизацията на
КЦМ АД....” Дружеството е образувано с цел участие в приватизацията съгл.
чл. 30 и следващите от Закона за приватизация и следприватизационен контрол в
приватизацията на „КЦМ“ АД. Т.е. КЦМ 2000 АД е учредено като
работническо-мениджърско дружество, което предполага доверие и по-тясно
свързани отношения между акционерите и изключва външни лица (неакционери) да
участват на общите събрания на дружеството. Такава е целта и на предвидената
винкулация на акциите на дружеството. С това условие се е съгласил и ищецът,
гласувайки „ЗА” изменение на Устава на събранието проведено на 04.10.2000г.
Счита се за напълно неоснователно оплакването на ищеца за ограничаване на
правата му. В случай, че е искал да упражни правото си на глас, той е следвало
да се съобрази с формалностите за участие в събранието и за упражняване на
право на глас - посочени в обявената на 09.05.2018г. покана за свикване на
събранието, както и с Устава на дружеството. За упражняване на правото за
участие в ОСА ищецът е следвало да определи за свой представител друг акционер.
На следващо
място се сочи, че съгласно чл. 224, ал. 1 от ТЗ писмените материали свързани с
дневния ред се поставят на разположение на акционерите най-късно до датата на
обявяване на поканата в ТР. Поканата за общото събрание е обявена на
09.05.2018г. в 09:44 часа. Видно и от представения от ищеца Протокол № 6 от
27.04.2018г. (а не както е посочено в Исковата молба - 27.06.2018г.) на
Съвета на директорите на КЦМ 2000 АД конкретното предложение на съвета, взето с
този протокол, е било на разположение на акционерите към момента на обявяване
на поканата. По - късното приемане от СД на окончателното предложение за
изменение на Устава не нарушава правата на акционера, доколкото към момента, в
който е следвало да бъдат на разположение - 09.05.20108г., 9:44ч. - те са били
на разположение на акционерите в дружеството. Правото на акционера да знае
конкретните предложения за решения по дневния ред възниква към момента на
обявяване на Поканата в ТР. Към този момент, конкретните предложения са били на
разположение на акционерите. Следователно не е налице нарушение на чл. 223,
ал.4, т.5 във връзка с чл. 224, ал.1 от ТЗ.
Чл. 246, ал.
4 от ТЗ не поставя каквито и да било условия за увеличаване на капитала със
средствата от фонд „Резервен“ на дружеството, освен средствата във фонда да
надхвърлят 1/10 от капитала на дружеството. На друго място в ТЗ е въведено и
още едно ограничение - в чл. 197, ал. 3 от ТЗ, който текст забранява при
увеличаване на капитала със собствени средства да се нарушава изискването за
съразмерност - получените от конкретен акционер нови акции от увеличението да
са съответни на броя на неговите акции - преди увеличението на капитала със
собствени средства. В случая тези две единствени изисквания или условия при
увеличаването на капитала със собствени средства са спазени. Не са налице
императивни текстове на закона, които да забраняват или ограничават механизмите
за увеличаване на капитала със собствени средства - издаване на акции от
различен клас, издаване на акции с привилегии (примерно относно броя гласове,
относно право на гарантиран или по - висок дивидент и др. подобни), издаване на
акции с привилегия за обратно изкупуване. Твърденията на ищеца в тази връзка са
голословни и не намират опора в закона Ответникът счита, че А. не прави
разликата между два съвсем различни правни института: този на „Увеличение на
капитала” и този на „Обратно изкупуване на собствени акции с привилегия за
обратно изкупуване”. Чл. 246, ал. 4 от ТЗ, който дава възможност за увеличение
на капитала от фонд „Резервен” не поставя условие какви следва да са акциите, с
които се увеличава капитала. Той само дава тази възможност за увеличение от
фонд „Резервен”, която ОСА приема и това е една съвсем различна процедура.
Обратното изкупуване на акциите, които са издадени с такава привилегия, се
извършва при ограниченията на чл. 187в, ал. 3 от ТЗ, но това не е предмет на
решението на настоящото оспорено общо събрание - нито по т. 6, нито по т. 7 от
дневния ред. Видно и от Решението взето с Протокол № 22 от 12.06.2018г., общото
събрание не е определило какви средства ще се използват за изкупуване на
акциите от клас Б, защото е ясно че това не може да се случи без спазване на
изискванията на чл. 247а, ал.З от ТЗ. Решението на ОСА не определя, от кой фонд
ще се изплащат тези акции при обратното им изкупуване, защото това не следва да
се решава от събранието, при наличието на изрична разпоредба на закона.
Ответникът също така отбелязвае, че дори неспазването на ограничението по чл.
187в, ал. 3, съответно - на чл. 247а, ал. 1, 2 и 3 не води до недействителност
на приетите решения, извършените сделки и настъпилите правни последици -
аргумент от чл. 247а, ал. 4 от ТЗ. Т. е. законът ясно сочи, че текстовете на
чл. 187в, ал. 3 и чл. 247, ал. 1, 2 и 3 от ТЗ нямат императивен характер -
доколкото неспазването им не прави недействителни съответните актове на
органите за управление на дружеството.
Считат се за
неоснователни и твърденията за незаконосъобразност на решенията по т. 7 от
дневния ред. Общото събрание приема решение за изменение на устава и издаване
на акции клас Б, с привилегия за обратно изкупуване. Измененията на устава
включват приемането на „условия и ред”, които Съветът на директорите
следва да спази, за да изпълни изискванията на устава за обратно изкупуване на
акциите клас Б. Следователно решението за обратно изкупуване е взето от общото
събрание, което единствено има това право съгласно ТЗ. Съветът на директорите
следва да изпълни процедурата определена от общото събрание и посочена в устава
- съгласно изискването на чл. 187в, ал. 1 от ТЗ. С приемането на решението за
издаване на акции клас Б и за изменението на устава, общото събрание е приело
решение за издаване на особена емисия акции - акции с привилегия за обратно
изкупуване (чл.6, ал.4 и сл. от устава). За Съвета на директорите остава да
спазва тази процедура като извърши всички стъпки посочени в нея - от вписване
на решението до изплащане на заявените за обратно изкупуване акции. В тази си
част исковата молба не прави разлика от ограниченията пред обратното изкупуване
на собствени акции (чл. 187б от ТЗ) - издадени като нормални акции, без
привилегия за обратно изкупуване и изкупуването (правото да бъдат предложени и
задължението на дружеството да изкупи такива акции) на акции с привилегия за
обратно изкупуване (отделен клас, с отделни особени права) - по реда, заложен в
устава - съгласно изискванията на закона.
Твърди се,
че са неоснователни твърденията за нарушаване на членствените права с приемане
на изменения в чл. 8 от Устава на дружеството. Чл. 165, т. 3 от ТЗ, както и чл.
185, ал. 2 изр. второ от ТЗ дава възможност в устава на дружеството да се
предвидят и други (особени) условия за прехвърляне на поименни акции. Тази
възможност е дадена от законодателя, за да може дружеството да се предпази от
„враждебно проникване” или изкупуване на акции с цел саботиране на работата му.
Целта на разпоредбите на чл. 8, ал. 5 от Устава е да не се получава
концентрация на капитал в отделни акционери, което може да промени вота и
наруши правата на миноритарните акционери. СД има регулативната роля да опази
дружеството от такава концентрация. Промените на структурата на капитала в
посока на концентрация могат да имат за последствие нежелани промени в устава
на дружеството. Ал. 6 на чл. 8 от Устава систематично прочетена показва, че е
предназначена да защити акционера при ограничените срокове за произнасяне от
Съвета на директорите. Този мълчалив отказ е само за конкретното заявление.
Нищо не пречи на който и да е акционер, при прилагане на тази разпоредба, да
подаде отново същото заявление.
Посочва се,
че не е налице и твърдяното от ищеца противоречие на разпоредбата на чл. 35, т.
15 от устава с чл.187б от ТЗ. В т. 15 на чл. 34 от Устава са посочени две
хипотези при които СД може да вземе решение за обратно изкупуване: първата е
общо „за обратно изкупуване на акции от дружеството”, а втората е за „ изкупуване
на акции клас Б.” Първата хипотеза не е подмяна на компетентностите на ОСА,
а отговор на реални ситуации, в случай на придобиване на собствени акции от
дружеството при условията на чл. 187г от ТЗ, който допуска това. Този текст
урежда хипотеза на обратно изкупуване, дори в отклонение от правилата по чл.
187а - 187в от ТЗ (което е скрепено само и единствено с последицата по чл. 187г
от ТЗ) и предвижда, кой орган на дружеството (ако общото събрание не е приело
такова решение) е компетентен да приеме решение за подобно изкупуване.
Ограниченията за обратно изкупуване и тяхното нарушаване не води до нищожност
на сделките за изкупуване на собствени акции, а съгласно изричния текст на
закона - само до задължение за прехвърлянето им или до задължение за
обезсилването на придобитите в отклонение от разпоредбите на чл. 187а - 187в от ТЗ акции. Втората хипотеза на т.15 на чл. 34 от Устава е посочена за
изчерпателност, защото аналогичен текст се съдържа и в чл. 6 - в който са
определени и всички условия и ред съгласно чл. 1876, ал. 1 от ТЗ.
Пловдивски Окръжен Съд, Търговско отделение, ХІХ
с., като обсъди обстоятелствата по делото и представените доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност намери за установено следното:
Исковете по чл. 74 ТЗ, които са предявени в
настоящия процес представляват предоставено на съдружника (акционера)
потестативно право да иска отмяна на решението на ОС. Противоречието със закона
или с клаузите на учредителния акт, се преценява от съда двустранно - от
материалноправна и процесуална страна. Решението на съда има действие по
отношение на всички - на самото дружество и на всеки от членовете му. Искът е
конститутивен. Целената правна последица от успешното му провеждане е защита на
членствени права и/или контрол за законосъобразност на решенията на дружеството
свързани с дейността му, която е насочена към постигане на обща цел.
Между страните е безспорно обстоятелството
на качеството на акционер на ищеца, който притежава 3000 бр. акции от капитала
на ЮЛ, към момента на провеждане на атакуваното ОСА. Също така не се спори
между страните, че на посочената в ИМ дата е проведено ОСА, на което са взети
атакуваните решения.
На първо
място ищецът твърди, че му е нарушено акционерното право на участие в ОСА на
дружеството чрез пълномощник. От представените с настоящата искова молба
заверено копие от пълномощно на Б.Й.Б., списък на акционерите присъствали на
редовно ОСА проведено на 12.06.2018 г., протокол № 22 от редовно ОСА от
12.06.2018 г. и констативен протокол - Акт № 39, том. 2, рег. № 4347 от
12.06.2018 г. съставен от нотариус Т.К., с рег. № *** на НК е видно, че
нотариално упълномощеният му представител не е допуснат да гласува по точките
от дневния ред. Цитираната разпоредба на чл. 17, ал. 2 от Устава на дружеството
се счита от ищеца, че противоречи на императивната разпоредба на чл. 220, ал.
1, изр. второ, във връзка с чл.226 от Търговския закон, във връзка с чл. 36 от ЗЗД. Ответникът от своя страна не оспорва обстоятелството, че при регистрацията
за участие в ОС лицето Б.Б. е присъствал в качеството си на пълномощник, като е
представил и пълномощно, но не му е дадена възможност да участва. По
направените оплаквания от ищеца ответникът твърди, че липсва императивна
разпоредба в ТЗ, която да забранява на Устава на дружеството, представляващ
договор между акционерите, да регламентира начина на представителство на
акционерите на общото събрание.
Съдът намира
оплакването на ищеца за неоснователно с оглед на факта, че цитираните от него
разпоредби на ТЗ, а именно чл.220, ал.1, изр.второ, чл.226 и чл.36 от ТЗ не са
императивни. Несъмнено в учредителния си акт ЮЛ може да предвиди специфични
условия за представителство на ОСА. Цитираните от ищеца разпоредби са
диспозитивни и приложими само при условие, че в устава на ответника не е
предвидена конкретна процедура по упълномощаване. Всъщност приетото в чл.17,
ал.2 от дружествения акт е едно доразвиване на правната възможност по чл.220,
ал.1, пр.2 и 226 от ТЗ, при което е възприет определен подход, при който се
ограничава възможността за представителство на акционерите от трети лица. Съдът не счита, че се касае за императивни
правила, каквото е например правилото по чл.220, ал.1, пр.3 от ТЗ. Ето защо и
разпоредбата на чл.17 от Устава е законосъобразна, като нарушението й от страна
на ищеца го е лишило от възможността да участва в ОСА, чрез представител.
На следващо място Й.А. твърди, че
към датата на вземане на
решение за свикване на ОСА и приемане на текст на Покана за ОСА по т. 7 от
дневния ред не е било налице конкретно предложение за решение по точката от
дневния ред, което нарушение от своя страна е достатъчно основание за отмяна на
решението на ОСА по т. 7 от дневния ред. Съдът по този повод действително
констатира, че към датата на решението за свикване на ОСА не се третират
въпросите по т.7 относно изменение и допълнение на Устава, т.е. на 19.04.2018г.
не е предложен проект за изменение. Това е сторено на последващо заседание на
СД на 27.04.2018г. След справка по електронната партида на ответника в ТР се
установява, че поканата е обявена на 09.05.2018г. По - късното приемане от СД
на окончателното предложение за изменение на Устава не нарушава правата на
акционера, доколкото към момента, в който е следвало да бъдат на разположение -
09.05.20108г. те са били достъпни за акционерите в дружеството. Правото на
акционера да знае конкретните предложения за решения по дневния ред възниква
към момента на обявяване на Поканата в ТР. Към този момент, предложенията са
били на разположение на акционерите. Следователно не е налице нарушение на чл.
223, ал.4, т.5 във връзка с чл. 224, ал.1 от ТЗ.
По отношение на т.6 ищецът
възразява, че при
увеличение на капитала със средства от фонд „Резервен“ по чл. 246, ал. 4 от ТЗ
не може да се издават поименни акции с право на глас и привилегия за обратно
изкупуване, съгласно чл. 187в от ТЗ. А. твърди, че ТЗ косвено с императивната
разпоредба на чл. 187в, ал. 3 от ТЗ забранява при увеличение на капитала със
средства по чл. 246, ал. 4 от ТЗ да могат да се издават привилегировани акции
по чл. 187в от ТЗ. Въз основа на гореизложеното ищецът счита, че взетото решение по т. 6 от дневния
ред противоречи на императивната разпоредба на чл. 246, ал. 4, във връзка с чл.
187в, ал. 3 от ТЗ. Според настоящият състав на съда чл. 246, ал. 4 от ТЗ не
поставя каквито и да било условия за увеличаване на капитала със средствата от
фонд „Резервен“ на дружеството, освен средствата във фонда да надхвърлят 1/10
от капитала на дружеството. Не са налице императивни текстове на закона, които
да забраняват или ограничават механизмите за увеличаване на капитала. Чл. 246 и
чл. 187в от ТЗ касаят два различни правни института. Чл. 246, ал. 4 от ТЗ,
който дава възможност за увеличение на капитала от фонд „Резервен”, не поставя
условие какви следва да са акциите, с които се увеличава капитала. Обратното
изкупуване на акциите, които са издадени с привилегия, се извършва при
ограниченията на чл. 187в, ал. 3 от ТЗ във вр. с чл.247а от ТЗ, но това не
влияе пряко на решението по чл. 246, ал.4 от ТЗ. Т.е. увеличението на капитала
с ресурси от фонд „Резервен“ е правно действие, което не касае правилата за
обратното изкупуване на издадените нова емисия акции. Тези правно релевантни
факти ще бъдат евентуално актуални при ново взето решение на органите овластени
за това относно обратното изкупуване на акциите.
На следващо
място ищецът Й.А. атакува решението по т. 7 от дневния ред и по специално
изменението на устава, касаеща процедурата при обратно изкупуване на акции (чл.
6 от Устава), като твърди противоречие с императивната разпоредба на 187б от
ТЗ. Императивните разпоредби не предвиждат овластяване на Съвета на директорите
с правомощия на ОСА. Съдът намира, че в случая действително е налице
противоречие на взетото решение за изменение на чл.6 от устава със закона.
Видно от редакцията на чл.187б от ТЗ дружеството може да изкупи собствени акции въз основа
на решение на общото събрание на акционерите, което определя:1. максималния брой акции,
подлежащи на обратно изкупуване; 2. условията и реда, при които съветът на
директорите или управителният съвет извършват изкупуването в определен срок не
по-дълъг от пет години; 3. минималния и максималния размер на цената на
изкупуване. Управителният съвет, съответно съветът на директорите,
извършва обратното изкупуване при спазване изискванията по ал. 1 -3. По повод оплакването на
акционера А. ответникът аргументира теза, че всъщност решението за обратно
изкупуване е взето от ОСА, а съветът на директорите следва да изпълни
процедурата. При прочит на чл.6, обаче се установява, че това не е така.
Съобразно предложената и гласувана редакция СД на дружеството приема решение за
изкупуване на акциите с привилегия за обратно изкупуване. /чл.6, ал.4, т.1 и
ал.5/ На практика действително се делегират правомощията на ОСА на СД, което е
противоречие с императивната норма на чл. 187б, ал.1 от ТЗ. Съдът намира, че
редакцията на посочената новела съдържа правило за гласуване от страна ОСА за
изкупуване на акциите за всеки отделен случай, което и решение следва да се
вписва в ТР. Видно от редакцията на чл.6 е предвидено именно решението на СД да
бъде вписвано, което е в противоречие на закона. Също така е определено, че
именно СД ще определя и цената, въпреки че са въведени определени рамки на това
действие. Т.е. дава се възможност на орган на дружеството различен от ОСА да
определя правилата по чл.187б, ал.1 от ТЗ. Тезата на ответника е, че едва ли не
ОСА с атакуваното решение е взело решение за обратно изкупуване, което следва
да се изпълнява всяка година от СД. Практически обаче е извършено нарушение на
императивна норма и е дадена възможност всяка календарна година СД да взема
решенията от компетентността на ОСА. Прави впечатление и редакцията на ал.9
определяща правото на СД да вземе или не вземе решение за обратно изкупуване.
Ето защо и съдът намира, че чл. 6 от устава противоречи на закона, поради което
и решението на ОСА за приемането му следва да бъде отменено. Съобразно тези
изводи и разпоредбата на чл. 34, т. 15
от Устава следва също да се счете, че противоречи на чл. 187 б от Търговския
регистър, поради което и искането на ищеца за отмяна на решението на ОСА в тази
му част също е основателно.
Счита
се от ищеца, че решението по т. 7 касаещо
приемане на разпоредбата на чл. 8 от Устава на дружеството нарушава
членствените права на акционерите по чл. 185 от ТЗ с неправомерна разширяване
на правомощията на Съвета на директорите с правата по чл. 8, ал. 5, т. 2 и 3 от
Устава, както и тези по чл. 8, ал. 6, във връзка с ал. 8 от Устава, което на
практика може да доведе до невъзможност на акционер да продаде акциите си дори
и на акционер на дружеството.
Съдът
намира, че в случая е налице противоречие на чл.8 с добрите нрави, което няма
пречка да бъде констатирано и без да съществува изрично оплакване от ищеца в
тази посока. По принцип общото събрание на членовете на дружеството е негов
върховен орган и решенията му са задължителни за всички тях. За разлика от
сделките по ЗЗД, субективните предели на
задължителната им сила обхващат и тези членове, които са участвували при
тяхното приемане, но изрично са изразили несъгласие, както и тези членове на
дружеството, които не са участвували в ОС, на което е прието дадено решение. То
е резултат от волята на мнозинството на членовете, за разлика от сделките по
ЗЗД, при които има изискване за съвпадащи си волеизявления. Решенията на ОС не
следва да бъдат разглеждани като сделки между членовете на ТД по ЗЗД, което
изключва приложимостта на този закон относно тяхната недействителност. За
решенията на ОС са приложими специфични критерии, въведени от ТЗ. Не стои така въпроса с
учредителния акт на ЮЛ. Същият представлява многостранна сделка, поради което и
се подчинява на общия режим за недействителност посочен в ЗЗД. При това
положение в частния случай на взето решение на ОС, с което се приема нищожна
разпоредба на устава, следва да се приеме, че няма пречка същото да бъде
отменено, без да е налице противоречие с правилата прогласени с ТР № 1 от 6.12.2002 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2002 г.,
ОСГК, докладчик съдията Дария Проданова.
Съобразно
чл.9 от ЗЗД страните
могат свободно да определят съдържанието на договора, доколкото то не
противоречи на повелителните норми на закона и на добрите нрави. Свободата на договарянето в облигационното право е принцип, свързан с автономията на
волята на гражданскоправните субекти. Законът го урежда в чл.9 ЗЗД като свобода
да се сключи договор със свободно определено от страните съдържание, макар и
неуреден в закона. Свободата има и други измерения: преди сключването на
договор лицата могат свободно да решат – дали да сключат изобщо договор, от
какъв вид да бъде той, с кого да се договаря, кога да бъде направено
предложението и приемането, в каква форма да бъде сключен (но в рамките на
закона) да бъде сключен договорът и т.н.
Принципно съществуват и императивни ограничения на договорната свобода. Има забрани определени
нормативно, като в случая с чл. 185 от ТЗ е посочено, че в устава на АД могат
да се предвидят и други условия за прехвърляне на поименни акции. Т.е. законът
дава възможност в конкретния случай да се постановят определени задължителни
критерии за разпореждане с притежавани от акционерите права. С решението на ОСА
е изменен чл. 8 от устава, при което според съда са нарушени общите принципи на
морала и справедливостта. Съдът намира за разумно и адекватно ограничението за
акционера да транслира правата си само спрямо други акционери, но това не може
да бъде споделено и относно правилото, че цялата процедура по прехвърляне на
поименните акции ще е под надзора и одобрението на определен орган на ЮЛ,
независимо от твърденията на ответника, че такава е практически корпоративната
култура по принцип. При посочената редакция на чл.8 се отива твърде далеч в
ограничаване на имуществените права на акционерите. Принципно според чл. 17 от Конституцията частната собственост е неприкосновена. Освен това и правилото при
договарянето е наличието на договорна свобода за съконтрагентите. Както се
изложи по – горе са налице ограничения на това статукво при наличието на
възможности за това посочени в законодателството. Такъв е и текста на чл.185 от ТЗ. При приемането на чл.8 от ТЗ обаче, според настоящият състав на съда, са
обективирани ограничения пред реализиране на
частните имуществени права на акционерите, които на практика водят едва
ли не до ситуация на невъзможност да се продадат притежавани поименни акции,
при липса на воля за това от страна на СД. Свободата на договарянето не може да
бъде ограничавана чак дотолкова, без да се нарушат основни принципи на
справедливостта и морала. Т.е. в случая не е
налице недействителност поради противоречие със закона, тъй като чл.185
от ТЗ дава възможност за рамкиране правата на акционера с оглед интересите на
дружеството, но в чл.8 от устава се стига до крайност, като се дава възможност
за санкция от страна на орган на дружеството наравно, едва ли не с
волеобразуването на самите договарящи страни.
Съгласно чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД нищожни са
всички сделки, които накърняват добрите нрави. Тези сделки, макар и да
отговарят на волята и съгласието на страните, са ирелевантни (несъществуващи)
за правото и не се превръщат в „закон“ за сключилите ги, тъй като накърняват
утвърдените в обществото представи за правилно и неправилно, справедливо и несправедливо. В съдебната практика могат да
бъдат открити множество дефиниции на понятието „добри нрави“. Например според
Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г. на ВКС по тълк. дело № 1/2009 г.,
ОСTK добрите нрави са морални норми, на които законът е придал правно значение,
защото правната последица от тяхното нарушаване е приравнена с тази на
противоречието на договора със закона (чл. 26, ал. 1 ЗЗД). Добрите нрави не са
писани, систематизирани и конкретизирани правила, а съществуват като общи
принципи или произтичат от тях, като за спазването им съдът следи служебно.
Един от тези принципи е принципът на справедливостта, който в гражданските и
търговските правоотношения изисква да се закриля и защитава всеки признат от
закона интерес. Принципно когато се преценява дали една сделка противоречи на добрите нрави, съдът не може да се
ограничи само до нейното формално съдържание, а следва да се съобрази дали
нейният краен резултат е съвместим с общоприетите житейски норми за
справедливост и добросъвестност. В случая
редакцията на чл.8 от устава навлиза в частната сфера на имуществените права на
акционерите до степен почти лишаваща ги от възможността да се разпореждат с
правата си при определени правила, което съдът намира както за несправедливо,
така и за недобросъвестно. Не би стоял така въпроса относно наличието на
ограничения във връзка с някакви обективни правила, които следва да бъдат
съблюдавани от акционерите при разпореждането с поименните акции. В случая
обаче наред с волеизявленията на страните се наслагва и волеизявление от страна
на трети субект, което според съда може да се квалифицира, като нищожно
правило. Нормата на чл.185, ал.2, пр. последно от ТЗ действително дава
възможност за предвиждане на определени условия в устава, но това не следва да
се счита, като нормативна възможност, която да отваря широко вратите пред
възможността от всякакви регулации. Свободата на договарянето следва да бъде
ограничавана в разумни рамки и с мисъл за интересите на ЮЛ и отделните
акционери. Правилото за прехвърляне на поименни акции само между акционери е на
място и отразява виждане на ОСА, че персоналния състав на ЮЛ не следва да се
разширява. Да се дадат обаче подобни правомощия на СД, описани в чл.8,
противоречи на разбирането на настоящия състав на съда относно възможността за
ограничаване свободната воля на индивида и принципите за неприкосновеността на
частната собственост и свободата на договарянето. Тук е мястото и на правилата
на добрите нрави, които следва да се прилагат, когато мярата в обществените
отношения е изгубена. Действително, при наличието на разпоредбата на чл.185 от ТЗ, чл. 8 от устава не може да се квалифицира, като нищожен поради противоречие
със закона, но според съда в случая са нарушени правилата на морала, които
стоят по – високо и от нормата, тъй като последната трябва да ги следва и
обективира, а не обратно.
Ответникът
противопоставя основания за законосъобразност на измененията на устава свързани
с грижа за акционерите от страна на СД. Твърди се от дружеството, че целта на
разпоредбите на чл. 8, ал. 5 от Устава е да не се получава концентрация на
капитал в отделни акционери, което може да промени вота и наруши правата на
миноритарните акционери. СД има регулативната роля да опази дружеството от
такава концентрация. Промените на структурата на капитала в посока на
концентрация се счита, че могат да имат за последствие нежелани промени в
устава на дружеството. Аргументите на ЮЛ според съда звучат разумно, но същият
ефект на превенция би могъл да се постигне, като се въведе обективно правило
във връзка със забрана за притежаване на определен брой акции, т.е. да се
въведе лимит. Изобщо ако следа да бъдат ограничавани имуществените права на
акционерите по реда на чл.185, ал.2 от ТЗ това би следвало да е в посока на
някакви обективни критерии и правила, като субективната намеса на определени
лица, били те и членове на СД, в дружествения живот би следвало да бъде
минимизирана. Противното би отворило вратите за злоупотреби и неравноправно
третиране на различните акционери, което не следва да бъде допускано. Би могло
да се стигне точно до обратния правен резултат на изложеното от ответника, а
именно СД да дирижира увеличаване влиянието на определени акционери, чрез
толериране на инициираните от тях сделки. Нещо повече акционерите, които желаят
да се разпоредят с акциите си и да прекратят членственото си правоотношение ще
зависят от добрата воля на СД, което според съда е прекалено навлизане в
частната имуществена сфера на всеки субект на правото.
Ищецът освен
това твърди, че новоприетата разпоредбата на чл. 6, ал. 6 от Устава на
дружеството също води до неравнопоставено и неравноправно третиране на
акционерите при обратно изкупуване на акции издадени с привилегия за обратно
изкупуване. Счита се, че разпоредбата противоречи на чл.181, ал.3, изр. Второ
от ТЗ. Съдът не споделя това виждане относно противоречие с посочената норма,
като в случая това не е налице. Относно тази конкретна разпоредба на устава
обаче важат оплакванията на ищеца по т.3 от исковата молба и изводите на съда
относно противоречието на чл.6 от устава
с императивната разпоредба на чл.187б от ТЗ.
Съобразно
изложеното следва да се отмени решението по т.7 взето на ОСА, като се отхвърли
претенцията по т.6. При този изход от спора разноските следва да бъдат понесени
от двете страни по съразмерност. Ищецът е възразил по повод посоченото от
ответника адвокатско възнаграждение в списъка с разноските. Според чл.78, ал.5
от ГПК ако заплатеното от страната
възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и
фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да
присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от
минимално определения размер съобразно чл.
36 от Закона за адвокатурата. В
конкретния случай съдът намира, че заплатеното адвокатско възнаграждение на
пълномощника на ответника е прекомерно. Делото не се отличава с фактическа
сложност. На практика такава липсва. Ответникът е депозирал само отговор на ИМ,
липсват направени доказателствени искания от страните, изключая представения
писмен доказателствен материал, делото бе обявено за решавана на първото
проведено открито съдебно заседание. Основните трудности по казуса са от правна
страна, но съдът не намира наличието на сложност по делото да обективира
нуждата от заплащане на хонорар в размер на 3900 лева, с оглед минималния
размер на определеното адвокатско възнаграждение по неоценяеми искове по
Наредба №1. Съдът счита, че справедливия размер на разноските съобразно
извършената адвокатска услуга и сложността на разгледания казус е сумата от
1500 лева.
Ето защо и Съдът
Р
Е Ш И
ОТМЕНЯ на осн. чл.74 от ТЗ решенията по т.7 взети на проведеното на 12.06.2018г. ОСА на КЦМ 2000 АД с ЕИК *********, в частта им
относно измененията на устава по чл.6 и 8, както и по отношение на чл.34, т.15,
като ОТХВЪРЛЯ останалите предявени
искове, като неоснователни.
ОСЪЖДА КЦМ 2000 АД с ЕИК ********* да
заплати на Й.Б.А. с ЕГН ********** със съд. адрес ***, сумата от 40 лева направени деловодни
разноски съразмерно с уважената част от иска.
ОСЪЖДА Й.Б.А. с ЕГН ********** със съд. адрес ***, да заплати на
КЦМ 2000 АД с ЕИК ********* сумата от 750 лева направени деловодни разноски
съразмерно с отхвърлената част от иска.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок
от връчването му на страните пред Пловдивски Апелативен Съд.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ :