№ 194
гр. Видин, 08.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВИДИН, III СЪСТАВ НО, в публично заседание на
девети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Мариела В. Йосифова
при участието на секретаря ТОНИКА С. БАТИНЯНОВА
като разгледа докладваното от Мариела В. Йосифова Административно
наказателно дело № 20251320200556 по описа за 2025 година
Производството е по чл. 59, ал. 1 и сл. от ЗАНН.
Производството по делото е образувано по повод жалбата на Ц. М. Д. от с.Слана бара , общ.
Видин против Наказателно постановление № 25-1786-000390/31.03.2025 г. на Началника
РУ Видин, ОДМВР Видин, с което за нарушение на чл.177 ал.1 т.2 от ЗДвП, на основание
чл.177 ал.1 т.2 от ЗДвП, на жалбоподателят е наложено административно наказание „Глоба”
в размер на 300 лв. Релевират се възражения за липса на доказателства относно деянието,
поради което се моли да бъде отменено наказателното постановление. В съдебно заседание
жалбата се поддържа от жалбоподателката и процесуалният й представител.
Административно наказващия орган не изпраща представител, редовно уведомени.
Жалбата е допустима- подадена е в срок от лице, имащо право на жалба.
Съдът, като взе предвид становищата на страните, приложения по делото доказателствен
материал и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Представеният по делото акт за установяване на административно нарушение е съставен за
това, че на 18.03.2025г. Ц. М. Д. е управлявала лек автомобил „Фолксваген Голф“ с рег.№
ВН0182АМ по бул. „Панония“ от ул. „Екзарх Антим I“ към ул. „Цар Иван II“,като при
проверка не е представила СУМПС. След направена справка с ОДЧ се установило,че водача
не притежава СУМПС и е неправоспособен,за което са иззети два броя регистрационни
табели и СРМПС част II.
Въз основа на съставения АУАН е издадено и атакуваното наказателно постановление
с което за нарушение на чл.177 ал.1 т.2 от ЗДвП, на основание чл.177 ал.1 т.2 от ЗДвП, на
жалбоподателят е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 300 лв.
1
В хода на съдебното следствие са приети писмени доказателства- Свидетелство за
управление на МПС на госпожа Ц. Волф от полицейско управление гр.Щутгарт /превод и
копие на оригинал/, Писмо от Служба за обществен ред при гр.Щутгарт в превод и
декларация за идентичност на имена с нотариална заверка от 22.05.2025г.
С оглед изложеното съдът приема, че жалбата е подадена в установения в закона срок
и от надлежно лице, поради което същата се явява допустима.
Разгледана по същество същата се явява основателна.
При извършената служебна проверка съдът установи, че съставеният АУАН и обжалваното
НП отговарят на формалните изисквания на ЗАНН, същите са издадени от компетентни
органи, притежаващи нужните правомощия за тези действия, съгласно представените
писмени доказателства.
От показанията на разпитаните в хода на съдебното производство свидетели, както и от
приложените писмени доказателства не се установява по безсъмнен начин описаната в
АУАН и НП фактическа обстановка, а именно жалбоподателя Ц. М. Д. към датата на
съставяне на АУАН да е била неправоспособен водач на МПС.
Разпитания по делото свидетел И. С. Д.- актосъставител заяви , че поддържа констатациите
в АУАН. Твърди , че при проверка в АИС "АНД" и АИС "БДС” е констатирано , че водача
не притежава СУМПС. Тя им показала документ който не разбрал какъв е и за какво е.
Според водача било немско свидетелство за правоуправление, но той направих справка в
българската база данни не излязло да е правоспособна. Посъветвали я да си изкара
българско СУМПС. Съдът се довери на показанията на този свидетел, като логични и
непротиворечиви.
В хода на съдебното производство беше разпитан и свидетеля М.Н.Ц, който твърди , че
познава жалбоподателката от преди . Същата му се обадила в средата на март тази година и
му казала , че е спряна от полицията в гр.Видин и вероятно ще трябва да я закара обратно в
Слана бара. Когато отишъл полицаите все още били там.Ц. им била дала немско СУМПС.
Полицаите и казали, че е желателно да си извади и българска книжка. Казали да представи
преведен документ и че ще направят допитване до Германия дали книжката е валидна и
тогава ще има съставено НП. Съдът се довери на показанията на този свидетел, като
логични и непротиворечиви.
В тежест на административния орган бе да докаже фактите и обстоятелствата, на които се
основават действията на АНО. Недоказани останаха твърденията му, че жалбоподателя е
неправоспособен водач, предвид следното:
От събраните по делото и по административно-наказателната преписка доказателства не се
установява по един несъмнен и безспорен начин,че жалбоподателят е извършил нарушения
по ЗДвП.
Напротив, събраните доказателства сочат, че жалбоподателя е представил пред
проверяващите СУМПС издадено в Р.Германия, което след като е издадено в държава член
на ЕС, то същото е валидно на територията на Република България. В конкретния случай
2
приложение намира разпоредбата на чл.151а от ЗДвП, която гласи, че лицата, притежаващи
свидетелство за управление, издадено от държава - членка на Европейския съюз, или от
друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство,
или от Конфедерация Швейцария, могат да управляват моторно превозно средство на
територията на Република България при спазване на изискванията за минимална възраст за
съответната категория, определени в чл.151 от ЗДвП. АНО е в правото си, когато има
издаден документ за управление на МПС от друга страна, да изрази резерви по отношение
на него, включително относно валидността му към настоящия момент, като уведоми
съответно страната издала му документа, и да изиска информация в тази насока, но
същевременно не следва да се пристъпва към административно наказание на жалбоподателя,
преди това да бъде изяснено и доказано и категорично да се установи наличието на
предпоставки за съставянето на АУАН, респективно да бъде издадено НП.
Констатациите в акта за установяване на административно нарушение нямат обвързваща за
съда доказателствена сила и подлежат на доказване на общо основание, с допустимите по
закон доказателствени средства.
Такова доказване в настоящото производство не беше проведено. Не е установено, както от
актосъставителя, така и от наказващия орган, че към датата на съставяне на АУАН
жалбоподателката не е била правоспособен водач , респективно валидно ли е представеното
от същата при извършената проверка СУМПС издадено от Република Германия.
Съдът счита, че това не е сторено и не са предприети действия за изясняване на
фактическата обстановка.
Съдът намира, че наказателното постановление е издадено при непълнота на
доказателствата. Преди да издаде наказателното постановление, наказващият орган е
следвало да направи самостоятелна проверка на обстоятелствата по нарушението, както и да
събере доказателства относнотова има ли извършено нарушение .
Като не е извършил проверка на обосноваността на акта за нарушение, преди да се
произнесе по преписката, наказващият орган е издал наказателното постановление в
нарушение на чл. 52, ал. 4 ЗАНН. Допуснатото нарушение на процесуалните правила е
съществено, тъй като е довело до накърняване правото на защита на наказаното лице. То е
било привлечено към административна отговорност и е било наказано за нарушение, без да е
била доказана по несъмнен начин неговата вина и авторство.
Налице е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, което съдът приема
като съществено такова, тъй като ако бяха обсъдени възраженията на жалбоподателя е
възможно административно наказващият орган да беше стигнал до други изводи и да не
беше издавал атакуваното наказателно постановление.
Съгласно чл. 14, ал. 2 от НПК, нарушителят се счита за невиновен до доказване на
противното по безспорен начин. Това означава, че административно наказващият орган
следва в административно- наказателното производство да докаже по безспорен начин, с
допустими от закона доказателства, че претендираното нарушение е извършено от
3
посочения като нарушител и че същият го е извършил виновно. Ако административно
наказващият орган не докаже твърдените от него факти по безспорен начин, то
Наказателното постановление ще бъде незаконосъобразно и ще следва да бъде отменено.
От събраните доказателства по делото не се установява по безспорен и категоричен
начин наличието на виновно извършено от жалбоподателя административно нарушение.
От жалбоподателя своевременно е поискано направените от него разноски да се
възложат на АНО. С оглед изхода на делото искането е основателно и като такова ще следва
да бъде уважено.
Мотивиран от горното и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, Видинският районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 25-1786-000390/31.03.2025 г. на Началника РУ
Видин, ОДМВР Видин, с което за нарушение на чл.177 ал.1 т.2 от ЗДвП, на основание
чл.177 ал.1 т.2 от ЗДвП, на Ц. М. Д. от с.Слана бара , общ. Видин е наложено
административно наказание „Глоба” в размер на 300 лв.като неправилно и
незаконосъобразно.
ОСЪЖДА ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МВР-Видин ДА ЗАПЛАТИ на Ц. М. Д. от
с.Слана бара , общ. Видин разноски в размер на 500.00 лв. /петстотин лева/, представляващи
адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд- гр.
Видин в 14- дневен срок от уведомяването на страните за изготвянето му.
Съдия при Районен съд – Видин: _______________________
4