Р Е Ш Е Н И Е
№796
от 23.11.2022 г., гр. Хасково
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд - Хасково, в
открито съдебно заседание на двадесет и пети октомври, две хиляди двадесет и
втора година, в състав:
СЪДИЯ:
БИЛЯНА ИКОНОМОВА
при участието на секретар Дорета
Атанасова, като разгледа дело № 763/2022 г. по описа на Административен съд –
Хасково, докладвано от съдията, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 215, ал. 4 от Закона за
устройството на територията /ЗУТ/ във връзка с чл. 145 – чл. 178 от
Административно-процесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по жалби на Д.И.П. и М.И.Д. срещу Заповед №
994/12.07.2022 г. на Кмета на община Свиленград.
В жалбите са изложени съображения за отмяна на акта,
издаден незаконосъобразно. Неправилно е изследвано наличието или липсата на
съгласие от страна на съсобственика Г.Ф.. От значение била само законовата
възможност за поделяемост на имота, като видно от изготвения проект,
новообособените два имота отговарят на изискванията на закона по своите
характеристики. Претендират разноски.
В
съдебното заседание жалбоподателите Д.И.П. и М.И.Д., редовно призовани, не се
явяват и не се представляват. От пълномощника на същите е постъпило становище,
с което се моли жалбите да бъдат уважени. Претендира разноски. Направено е
възражение за прекомерност на разноските, претендирани от насрещната страна.
Ответникът по делото Кмет на община Свиленград, редовно
призован, не се явява и не се представлява. В писмена молба, чрез процесуален
представител, изразява становище за неоснователност на жалбите. Претендира
юрисконсултско възнаграждение, като представя списък на разноските. Направено е
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Заинтересованата
страна Г.М.Ф., редовно призована, не се явява. Чрез процесуалния си
представител, моли жалбите да бъдат отхвърлени като неоснователни. Върху имота
било учредено право на ползване, поради което и заинтересованата страна никога
не била давала съгласие за изменение на плана за регулация и застрояване /ПРЗ/.
Претендира адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 1, т. 3 от Закона за
адвокатурата. Представя списък на разноските.
Административен
съд - Хасково, като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото
доказателства по реда на чл. 144 АПК във връзка с чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа страна:
С вх. № В-3503/28.05.2021 г. по описа
на община Свиленград е постъпило заявление от Д.И.П. и М.И.Д. за изработване на
проект за изменение на подробен устройствен план /ПУП/ - план за регулация и
застрояване на УПИ ХVІ, кв. 46, по плана на гр. Свиленград, поземлен имот /ПИ/
с идентификатор 65677.701.9494 по кадастралната карта /КК/ на гр. Свиленград
/л. 82/. Приложени са доказателства за собствеността на имота и скица-проект за
исканото изменение на ПУП – ПРЗ /л. 84-92/.
Със
Заповед № З-21/25.06.2021 г. на Кмета на община Свиленград е допуснато да се
изработи проект за изменение на ПУП – ПРЗ на УПИ ХVІ, кв. 46 по плана на гр.
Свиленград /л. 77/.
Със
заявление вх. № В-1434/15.03.2022 г. по описа на община Свиленград, подадено от
Д.И.П., е внесен за одобряване изработен проект за изменение на ПУП – ПРЗ на
УПИ ХVІ-9494, кв. 46 по плана на гр. Свиленград, ПИ идентификатор
65677.701.9494 по КК на гр. Свиленград, стар идентификатор – кв. 46, п. 16, пл.
№ 2869,2870 /л. 60-76/. С проект за изменение на ПУП – ПРЗ е предвидено
разделяне на УПИ ХVІ-9494, кв. 46, на два нови УПИ – ХХХV и ХХХІV, промяна на
предназначението – отреждат се за обществено обслужване в устройствена зона за
многофункционално ползване /смесена/, както и промяна в начина на застрояването
им – изграждане на обществено-обслужващи сгради.
От
представените доказателства за собственост и комбинирана скица № 601/27.11.2019
г. /л. 71/ се установява, че имотът е съсобствен между Д.И.П., М.И.Д. и Г.М.Ф..
Проектът
е съобщен на заинтересованите лица с писмени съобщения, конкретно на
заинтересованата в настоящото съдебно производства страна на 08.04.2022 г. /л.
59/.
С
вх. № В-2012/12.04.2022 г. по описа на община Свиленград в указания 14-дневен
срок е постъпило възражение от Г.М.Ф. – собственик на имота /л. 41/, в което
изразява изрично несъгласие да бъде изменен ПУП – ПРЗ на УПИ ХVІ-9494, кв. 46 на
гр. Свиленград, ПИ идентификатор 65677.701.9494 по КК на гр. Свиленград.
Посочва, че е налице висящ съдебен спор относно дела на имота /гр. дело №
280/2018 г. по описа на Районен съд – Свиленград/, както и, че поисканато
изменение не е съобразено с носителя на ограничено вещно право върху имота /л.
42-43/.
С
вх. № В-2548/11.05.2022 г. по описа на община Свиленград е постъпило от Д.И.П.
становище по възражението /л. 40/, в което информира, че между съсобствениците
се води гражданско дело за съдебна дела и, че административните органи следва
да отговорят на въпроса дали имотът е реално поделяем и е възможно да бъде
обособен на два отделни имота, като в този случай е без значение съгласието на
всички съсобственици на имота.
Проектът
за изменение на ПУП – ПРЗ на УПИ ХVІ-9494, кв. 46 по ПРЗ на гр. Свиленград, ПИ
идентификатор 65677.701.9494 по КК на гр. Свиленград ведно с постъпилите
възражение и становище са внесени за разглеждане от Общински експертен съвет по
устройство на територията /ОЕСУТ/.
Обективирано
е решение на ОЕСУТ /т. 10 от протокол № 8/06.07.2022 г. – л. 22/, че внесеният
проект не следва да бъде одобрен, тъй като липсват съгласие на всички
собственици на имота /чл. 134, ал. 2, т. 6 във връзка с чл. 131, ал. 2, т. 1 ЗУТ/
и предложение от съда по делба на УПИ ХVІ-9494, кв. 46 /чл. 134, ал. 2, т. 7 ЗУТ/, както и не били настъпили съществени промени на обществено-икономическите
или устройствените условия, при които бил съставен планът /чл. 134, ал. 1, т. 1 ЗУТ/.
Със
Заповед № 994/12.07.2022 г. Кметът на община Свиленград не одобрява проект за
изменение на ПУП – ПРЗ на УПИ ХVІ-9494, кв. 46 по ПРЗ на гр. Свиленград, ПИ идентификатор
65677.701.9494 по КК на гр. Свиленград /л. 20-21/.
Заповедта
е съобщена на Д.И.П. на 13.07.2022 г. /л. 13-14/, а на М.И.Д. – на 22.07.2022
г. /л. 11-12/.
По
делото са представени доказателства, удостоверяващи правото на собственост на Г.М.Ф.
върху процесния имот, както и за учредяването на вещно право на ползване от
собственика му в полза на трето лице /л. 123-124; л. 129-133/.
Административен съд –
Хасково, при така установеното от фактическа страна, формира следните правни
изводи:
Съгласно
чл. 131, ал. 1 от ЗУТ /в редакцията към момента на издаване на заповедта - в
сила от 02.01.2018 г./ „заинтересувани лица в производството по одобряване на
подробните устройствени планове и на техните изменения са собствениците,
носителите на ограничени вещни права и концесионерите според данните от имотния
регистър, а до неговото въвеждане - по данни от кадастралния регистър, когато
недвижимите имоти са непосредствено засегнати от предвижданията на плана.“.
„Непосредствено засегнати от предвижданията на подробния устройствен план
недвижими имоти са: 1. имотите - предмет на самия план; 2. съседните имоти,
когато с подробния устройствен план се създава свързано застрояване между тях и
имот или имоти, включени в обхвата на плана; 3. съседните имоти, включително
имотите през улица, когато се допускат намалени разстояния; 4. съседните имоти,
когато се променя предназначението на имота - предмет на плана; 5. имотите, за
които с предвижданията на плана се въвеждат ограничения в режима на застрояване
и ползване“ по смисъла на чл. 131, ал. 2 от ЗУТ. Жалбоподателите Д.И.П. и М.И.Д.
са съсобственици на УПИ ХVІ-9494, кв. 46 ПРЗ на гр. Свиленград, проектът за
изменение на чийто ПУП – ПРЗ не е одобрен с оспорената заповед. Последната
представлява годен за оспорване индивидуален административен акт по смисъла на
чл. 21, ал. 1 АПК, който ги засяга неблагоприятно. Спазен е срокът по чл. 215,
ал. 4 от ЗУТ. По тези съображения съдът намира жалбите за допустими.
Разгледани по същество, те са НЕОСНОВАТЕЛНИ.
Съгласно
чл. 168, ал. 1 АПК „съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията,
посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните
доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт
на всички основания по чл. 146 АПК“.
Незаконосъобразността
като понятие има две значения – в широк и тесен смисъл. В обхвата на понятието,
широк смисъл, се включват всички основания за прогласяване на нищожност
/конкретно по чл. 146, т. 1 АПК поради некомпетентност на органа, издал акта, и
специфичните такива по чл. 146, т. 2-5 АПК според тежестта на порока – вж. решение
№ 5462/2018 г. по адм. д. № 8476/2017 г. на АССГ, оставено в сила с решение №
3923/18.03.2019 г. по адм. дело № 15051/2018 г. на ВАС, Второ отделение /, т.е.
обуславящите валидността на акта предпоставки, и основанията за
незаконосъобразност по чл. 146, т. 2-5 АПК, в тесен смисъл на понятието,
обуславящи отмяна на акта. Отделно, в теорията и практиката е застъпено и
становище, че понятието „законосъобразност“ би могло да се разбира
ограничително като съответствие на акта с материалния закон.
Въз
основа на гореизложеното, съобразено изцяло с константната съдебна практика,
настоящата съдебна инстанция формира следните правни изводи:
На първо място, по аргумент от чл. 129,
ал. 2 ЗУТ и доколкото ПУП – ПРЗ, чието изменение се иска, засяга един квартал,
се формира извод, че оспорената заповед е издадена от компетентен
административен орган и в пределите на неговата власт. Не е налице основание за
прогласяване нищожността на акта по смисъла на чл. 168, ал. 1 и ал. 2 във
връзка с чл. 146, т. 1 от АПК.
На второ място, заповедта е издадена при спазване на
законоустановената форма /чл. 59, ал. 2 АПК/, поради което не подлежи на отмяна
съгласно чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146, т. 2 от АПК. Посочени са фактите
и обстоятелствата, въз основа на които е издадена заповедта. Същите са
подведени под релевантните правни норми. Волята на административния орган е
ясна, като по този начин не се ограничава възможността на лицата, инициирали
производството по изменение на ПУП – ПРЗ, да разберат на какво основание
проектът, който са представили, не е одобрен.
На трето място, съдебната практика и
теория са константни в разбирането, че процесуалните нарушения в
административното производство са съществени, само ако са се отразили на
правилността на крайните фактически и правни изводи на административния орган.
Съгласно чл. 135, ал. 1
и ал. 2 ЗУТ лицата по чл. 131 от с.з могат да правят искания за изменение на
устройствените планове с писмено заявление до кмета на общината, а в случаите,
когато искането е за изменение на подробен устройствен план, към заявлението се
прилага скица с предложение за изменението му. Компетентният орган в
едномесечен срок от постъпване на заявлението със заповед разрешава или отказва
да се изработи проект за изменение на плана /чл. 135, ал. 3 ЗУТ/.
Тук е мястото да се
отбележи, че производството по чл. 135, ал. 3 и ал. 5 ЗУТ приключва със
заповед, с която се разрешава или отказва да се изработи проект за изменение на
плана, съответно се нарежда служебно да се изработи проект за изменение на
действащ устройствен план, т.е. заповедта има за предмет изготвянето на проект
за изменение на действащ ПУП. При изработването на проекта в изпълнение на
влязла в сила заповед се пристъпва към следващото производство по одобряване на
проекта за изменение на ПУП съгласно чл. 136 ЗУТ, което също приключва с
административен акт, подлежащ на съдебно оспорване. В заключение: за да е
налице реално изменение на ПУП, е необходимо наличието на влязъл в сила ПУП,
който при осъществяване на някоя от предпоставките се изисква да бъде изменен.
Изменението на ПУП се реализира посредством влязъл в сила проект за това, като
условията и показателите, които трябва да се съобразят за изработването на
проекта, се посочват в заповедта по чл. 135, ал. 3 и ал. 5 ЗУТ. В този смисъл
всяка една от тези заповеди подлежи на оспорване от заинтересованите лица по
чл. 131, ал. 2 във връзка с ал. 1 ЗУТ, когато предмет на проекта, който се
разрешава или възлага да бъде изработен, засяга непосредствено техен имот.
В конкретния случай няма
спор, че жалбоподателите Д.И.П. и М.И.Д. са заинтересовани лица по чл. 131, ал.
1 ЗУТ и като такива са направили искане за изменение на ПУП – ПРЗ. Със Заповед
№ З-21/25.06.2021 г. Кметът на община Свиленград е разрешил да се изработи
проект за изменение на ПУП – ПРЗ, която заповед няма данни по делото да е
оспорена. Инцидентен контрол за законосъобразност на заповедта по чл. 135, ал.
3 ЗУТ е недопустим, тъй като тя е загубила правното си значение на отделен акт
и подлежи на проверка в производството по оспорване на крайния акт, какъвто е
настоящият /така вж. Определение № 767 от 31.01.2022 г. по адм. д. № 11085/2021
г., ІІ отд. на ВАС/.
След
постъпване на проекта в община Свиленград същият е съобщен на заинтересованите
лица по чл. 128, ал. 3 ЗУТ, като от съсобственика на имота Г.М.Ф. е постъпило
възражение по чл. 128, ал. 5 ЗУТ. Проектът с постъпилото възражение и становище
от Д.И.П. са обсъдени на заседание на ОЕСУТ съгласно чл. 128, ал. 8 ЗУТ. На
основание чл. 129, ал. 2 ЗУТ е издадена от Кмета на община Свиленград
оспорената в настоящото съдебно производство заповед, като същата е съобщена на
заинтересованите лица по реда на АПК.
По
тези съображения съдът формира извод за липсата на съществени процесуални
нарушения, предпоставка за отмяна на акта по смисъла на чл. 168, ал. 1 във
връзка с чл. 146, т. 3 АПК.
На четвърто място, на изследване
подлежи обстоятелството издадена ли е заповедта в съответствие с материалния
закон.
В
конкретния случай се иска изменение на ПУП – ПРЗ по смисъла на чл. 110, ал. 1,
т. 1 във връзка с чл. 103, ал. 2 ЗУТ.
Константна
е съдебната практика, че в чл. 134, ал. 1 и ал. 2 от ЗУТ законодателят е
изброил алтернативно предпоставките, при които се допуска изменението на ПУП.
Алинея 1 на чл. 134 от ЗУТ е релевантна за изменение на влезли в сила ОУП и
ПУП, а алинея 2 добавя и други основания, но само и единствено за изменение на
влезли в сила ПУП. Основанията са посочени алтернативно, наличието на едно от
тях е достатъчно да бъде изменен ПУП. Без доказването на условията и
предпоставките, посочени в някоя от хипотезите на чл. 134, ал. 1 и ал. 2 ЗУТ,
актът, с който се одобрява проект за изменение на влязъл в сила ПУП, би бил незаконосъобразен,
тъй като основанията за изменение са изчерпателно изброени и не могат да се
тълкуват разширително.
По
делото не се установява настъпването на съществени промени в
обществено-икономическите или устройствените условия, при които е бил съставен
планът, което да обуслови и необходимост от изменение на ПУП – ПРЗ /чл. 134,
ал. 1, т. 1 ЗУТ; така вж. Решение № 7562 от 02.08.2022 г. по адм. д. №
2202/2022 г., ІІ отд. на ВАС/.
Констатира
се, че липсва съгласие на един от съсобствениците на непосредствено засегнатия имот
– предмет на плана /чл. 131, ал. 2, т. 1 ЗУТ/, като не е поискано съгласие и на
носителя на ограничено вещно право върху този имот. Не е налице хипотезата на
чл. 134, ал. 2, т. 6 ЗУТ – предпоставка да бъде изменен ПУП – ПРЗ. Изискването
заявлението до органа да е подадено от всички съсобственици на УПИ или да е
налице съгласието следва да бъде налице към датата на издаване на заповедта за
одобряване на ПУП, която е завършващият процедурата акт, доколкото липсата му
би съставлявало основание за отказ да се одобри исканото изменение, какъвто е и
настоящият случай /така вж. Решение № 1929/15.02.2021 г. по адм. дело №
9293/2020 г. на ВАС, Второ отделение – между същите страни; Решение № 3087 от 01.04.2022
г. по адм. дело № 10180/2021 г., Решение № 9543 от 18.08.2016 г. по адм. д. №
8524/2015 г., ІІ отд. на ВАС/.
В
хода на административното производство не е постъпило предложение от съда за
делба на процесния имот. Не представлява предложение за делба и представеното
по настоящото дело решение № 260004/10.10.2022 г. по гр. дело № 280/2022 г. по
описа на Районен съд – Свиленград /без данни, че е влязло в сила/, но видно от
което, допуснатият до съдебна делба недвижим имот – поземлен имот с
идентификатор 65677.701.9494, с номер на предходен план 2869,2870, кв. 46,
парцел 16, се изнася на публична продан като неподеляем. В този смисъл не е
налице хипотезата на чл. 134, ал. 2, т. 7 ЗУТ – предпоставка да бъде изменен
ПУП – ПРЗ, обективираща основанието за изменение в специалното производство по
чл. 201, ал. 3 ЗУТ, каквото не е настоящото /така вж. Решение № 4801 от
14.04.2021 г. по адм. д. № 124/2021 г., ІІ отд. на ВАС/.
На последно място, актът е издаден в съответствие с
целта на закона, като административният орган не е одобрил проекта за изменение
на ПУП - ПРЗ, съобразявайки с обстоятелството, че противното би довело да
засягане правата и интересите на един от собствениците на имота, който с оглед
доказателствата по делото и твърденията, изложени в съдебното производство, се
противопоставя на исканото от жалбоподателите градоустройствено решение.
С оглед
изхода от спора и на основание чл. 143, ал. 3 от АПК във връзка с чл. 37 ЗПП
във връзка с чл. 24 НЗПП в полза на ответника следва да бъде присъдено
юрисконсултско възнаграждение в общ размер от 200 /двеста/ лева, като всеки
един от жалбоподателите следва да бъде осъден за сумата в размер на 100 /сто/
лева.
С оглед
изхода от спора и на основание чл. 143, ал. 4 от АПК в полза на
заинтересованата страна следва да бъдат присъдени разноски, дължими от всеки
един от жалбоподателите. По делото обаче се съдържат данни, че е оказана
безплатна правна помощ по реда на чл. 38, ал. 1, т. 3 от Закона за
адвокатурата. Поради това и по аргумент от чл. 38, ал. 2 от с.з. в полза на
адвоката, осъществил безплатната правна помощ, следва да бъде присъдено
адвокатско възнаграждение в общ размер от 1 800 /хиляда и осемстотин/ лева, като
всеки един от жалбоподателите следва да бъде осъден за сумата в размер на 900
/деветстотин/ лева съгласно чл. 8, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения /в приложимата редакция/.
Предвид това направеното възражение за прекомерност не следва да бъде
обсъждано.
Водим от горното, на
основание чл. 172, ал. 2, чл. 143, ал. 3 от АПК и по аргумент от противното на чл. 215, ал. 7 ЗУТ, чл.
38, ал. 2 от Закона за адвокатурата, Административен съд – Хасково
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
жалбите на Д.И.П. и М.И.Д. срещу Заповед № 994/12.07.2022 г. на Кмета на община
Свиленград.
ОСЪЖДА
Д.И.П., ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на община Свиленград, с адрес –
гр., ***, сумата в размер на 100 /сто/ лева,
представляваща юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА М.И.Д., ЕГН **********, с адрес ***, да
заплати на община Свиленград с адрес – гр. ***, сумата в размер на 100 /сто/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА Д.И.П., ЕГН **********, с адрес ***, да
заплати на адв. Е.М. от Адвокатска колегия – Р., с адрес –***, сумата в размер
на 900 /деветстотин/ лева, представляваща адвокатско
възнаграждение.
ОСЪЖДА М.И.Д., ЕГН **********, с адрес ***, да
заплати на адв. Е. М. от Адвокатска колегия – Р., с адрес – ***, сумата в
размер на 900 /деветстотин/ лева, представляваща адвокатско
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на оспорване с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването му
пред Върховния административен съд на Република България, чрез Административен
съд - Хасково.
ПРЕПИС
от решението да се връчи на страните на основание чл. 138, ал. 3 АПК.
Съдия: