О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ ……………/ 03.04.2020 г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито
заседание, в състав:
СЪДИЯ: ЕЛИНА КАРАГЬОЗОВА
като
разгледа докладваното
т.д. № 138/2020 г. по описа на ВОС, ТО,
за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба
на С.Р.П. с ЕГН ********** от с. Кичево, в която е отправено искане за
освобождаване от заплащането на държавна такса по делото. Искането е обосновано
с липса на средства.
С молба от 02.03.2020г. е представена
декларация по чл. 83, ал. 2 ГПК от 31.01.2020г., в която ищецът декларира месечен доход в размер на 397.50
лева от пенсия и рента в размер на 1080 лева годишно (27 дка по 40 лв.), факта,
че е вдовица, във влошено здравословно състояние – артериална хипертония и че претежава ½ ид.ч. от къща
в с.Кичево
Съдът, след като се запозна с представените
доказателства и изложените обстоятелства, намира следното:
Съгласно чл. 83, ал. 2 от ГПК такси и разноски
по производството не се внасят от физически лица, за които е признато от съда,
че нямат достатъчно средства да ги заплатят. Целта на разпоредбата на чл. 83, ал. 2 ГПК е да се
даде възможност за защита на лични и имуществени права на лица, материалното
положение на които не позволява да поемат изцяло или частично разходите на
съдебното производство. Преценката на материалното състояние на лицето се
извършва, като се вземат предвид неговите доходи, доходите на членовете на
семейството му, имуществото, здравословното състояние, трудовата заетост,
възрастта, както и други обстоятелства, които са от значение за преценката
средствата, с които разполага лицето дали да достатъчни, за да заплати таксите
по делото. Постоянната практика на ВКС се придържа към разбирането, че съдът е
длъжен да направи цялостно изследване на предпоставките за освобождаване от
държавна такса, в резултат на което да се прецени доколко материалното
състояние на ищеца, съпоставено с дължимата държавна такса по делото му
позволява заплащането на същата. Следва да бъде посочено, че не е налице
изискване дължимата такса да е възможно да бъде заплатена с едномесечно трудово
възнаграждение или обезщетение при пенсиониране.
В разглеждания случай от представените с
исковата молба доказателства и декларация, както и от изисканите по служебен
път справки от АВ при ВРС и служба „Местни данъци и такси“ при Община Варна,
БНБ, НОИ и НАП, е видно, че ищцата притежава само един жилищен имот, в
съсобственост с трети лица, не притежава МПС, не получава доходи от трудова
дейност, в пенсионна възраст е и във влошено здравословно състояние, а
семейното й положение не позволява да получава финансова подкрепа от друг член
от домакинството. От друга страна по делото се установява, че ищцата притежава
поземлени имоти, от които получава граждански плодове и има открит депозит в „Юробанк България“АД, който не е посочила в декларацията си
по чл.83, ал.2 от ГПК. Укриването на този компонент от имущественото състояние
следва да бъде съобразено при произнасянето.
По изложените съображения съдът намира, че във
възможностите на ищеца е да заплати част от дължимата държавна такса, а именно сумата
от 50 лева (минималния размер по Тарифата за таксите), като за разликата същият
следва да бъде освободен от задължението за заплащане на основание чл.83, ал.2
от ГПК.
Искането за освобождаване от съдебни разноски към
момента на настоящото произнасяне се явява неоснователно, доколкото поради
ранния етап на производството не са допускани доказателства, предполагащи
извършването на разноски. Преценката дали имуществото на ищцата е достатъчно да
покрие разноските по делото може да се извърши само след като същите бъдат
определени по размер от съда.
Мотивиран от изложеното съдът,
О П Р Е Д Е Л И :
ОСВОБОЖДАВА
на
основание чл. 83, ал. 2 от ГПК ищеца С.Р.П. с ЕГН ********** от с. Кичево от задължението му за заплащане
на държавна такса за производството по т.д. 138/2020г. на ВОС за разликата над 50
лева до 1472 лева, като отхвърля обективираното в исковата молба искане с правно основание
чл.83, ал.2 от ГПК за освобождаване от държавна такса до размера от 50 лева и
за предварително освобождаване от заплащане на разноските по делото.
ОСТАВЯ
БЕЗ ДВИЖЕНИЕ производството
по делото.
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на ищеца в едноседмичен
срок от уведомяването да представи доказателства за внесена по сметка на ВОС
държавна такса в размер на 50 лв., на основание чл.18, вр.чл.2 от Тарифа за таксите, които се събират от
съдилищата.
ПРИ НЕИЗПЪЛНЕНИЕ на дадените указания
исковата молба ще бъде върната и производството по делото ще бъде прекратено на
основание чл.129, ал.3 от ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване
с частна жалба в едноседмичен срок от уведомяването пред Апелативен съд – Варна,
в частта, с която искането с правно основание чл.83, а л.2 от ГПК се отхвърля.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: