№ 54
гр. София , 05.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-13 в публично заседание на двадесет
и осми април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Владимир Вълков
като разгледа докладваното от Владимир Вълков Търговско дело №
20201100901766 по описа за 2020 година
Предмет на разглеждане е иск с правно основание чл. 252 ал. 1 т. 6 от
Търговския закон (ТЗ).
Производството е образувано по искане на Софийска градска прокуратура за
прекратяване на „К.И.Х.“ АД. В исковата молба се твърди, че на 18.05.2017 г. е изтекъл
мандатът на съвета на директорите на дружеството, а след смъртта на В.К., настъпила
на 08.10.2019 г. ответното дружество останало без представляващ и управляващ като и
броят на членовете на този орган е спаднал под предвидения в закона минимум в
продължение на повече от 6 месеца. Иска се дружеството да бъде прекратено.
В срока за отговор от името на ответното дружество се твърди, че по партидата
на дружеството е вписан съвет на директорите от трима души. Твърди се също така да
е поискано и вписване на представляващ дружеството на 08.10.2020 г.
В съдебно заседание процесуалният представител на ищеца – прокурор Н.З.,
поддържа иска. Сочи, че е поискано вписване след предявяване на исковата молба като
смята за необходимо в настоящото производство да бъде изследвана законността на
извършеното вписване.
Процесуалният представител на ответника – адв. Й. оспорва иска по
съображенията, наведени в отговора по исковата молба като застъпва теза, че само по
себе си пропускането на срока не води до прекратяване на юридическото лице, а
възможност за това.
Съдът като обсъди наведените в процеса доводи и събраните по делото
1
доказателства, преценени по реда на чл. 235 ГПК, намира от фактическа страна
следното:
На 01.12.2015 г. по партидата на „К.И.Х.“ АД е вписан съвет на директорите в
състав: „У. П.“ ЕООД, „И.П. ЕООД и В.А.К. с мандат до 18.05.2017 г.
Страните не спорят, а и от издаденото удостоверение за наследници № 20ГРС-
3439 от 26.06.2020 г. се установява, че В.А.К. е починал на 08.10.2019 г.
На 24.11.2021 г. В.К. е заличен от съвета на директорите, а за негов член и
представляващ на дружеството е вписан И.М.Р..
При възприетата фактическа обстановка от правна страна съдът намира
следното:
Търговското дружество е възприета от законодателя организационна форма,
обуславяща правосубектност при специфични правила за волеобразуване и
волеизразяване. Досежно акционерното дружество законодателят утвърждава
колективна форма на управление и контрол като установява изискване за минимален
брой лицата, непосредствено натоварени и пряко ангажиралите се с тази дейност.
Както е имал повод да посочи Върховният касационен съд необезпечения минимален
състав на управителния орган препятства формирането на валидна воля и лишава
дружеството от възможност да участва в търговския оборот (срв. решение № 282 от
18.12.2018 г. по т. д. № 2537/2017 г. на ВКС, II ТО). Това обуславя и обществения
интерес от прекратяването му, за който прокуратурата е призвана да следи.
От доказателствата се установява, че възприетата от ответното дружество
система на управление е едностепенна като функциите по управление и контрол на
дейността са съсредоточени в съвет на директорите.
Съгласно чл. 244 ал. 1 изр. второ ТЗ съветът на директорите се състои не по-
малко от три лица. С чл. 39 ал. 1 от устава е възприет минималния предвиден от закона
брой на членовете на този колективен орган. Съдът споделя застъпената теза от
процесуалния представител на ответника, че законът не налага прекратяване
дружеството, а предписва основание за това посредством съдебна процедура. Тъй като
решението води до промяна в правната сфера на гражданскоправен субект, искът е
конститутивен. Характерно за тези искове е, че законът очертава стриктно
обстоятелствата, от които произтича преобразуващото право – арг. от чл. 124 ал. 3
ГПК. На указания в нормата 6-месечен срок не е придадено правопрекратяващо
действие. То произтича от влязлото в сила съдебно решение. След като и прекратено
дружество по решение на върховния му орган може да продължи дейността си (чл. 274
2
ал. 1 ТЗ) по аргумент от по-силното основание такава възможност съществува и при
действащото понастоящем ответно дружество. Ето защо попълненият състав на съвета
на директорите макар и след датата на предявяване на исковата молба, води до
отпадане на обществения интерес, легитимиращ прокуратурата да иска прекратяване
на дружеството. Понеже касае подлежащ на изследване факт в настоящото
производство то и промяната му следва да бъде отчетена по реда на чл. 235 ал. 3 ГПК.
Дори да се установи порок в тази насока при наличие на вписано обстоятелство
потестативното право на прокуратурата да наложи прекратяване на дружеството е
погасено, поради което безпредметно остава в настоящото производство да бъде
изследвана законосъобразността на извършеното вписване.
Законът очертава лимитативно хипотезите на допустимо принудително
прекратяване на акционерно дружество – дейност, преследваща забранени цели (чл.
262 ал. 1 т. 6 ТЗ) и неспособност на висшия орган на дружеството – общото събрание,
да конституира управителен или контролен орган (чл. 262 ал. 1 т. 6 ТЗ). Изтеклият
мандат на съвета на директорите не се включва в обхвата на никоя от очертаните
хипотези. Мандатът е от значение единствено за вътрешните отношения и не засяга
обществения интерес – вписаните членове на съвета на директорите са легитимирани
да го представляват пред трети лица включително и след като обявения мандат е
изтекъл.
Не е налице и предвидено в устава основание за прекратяване на дружеството. се
включва в указаните рамки на потестативното право на държавата и предвидено в
устава основание за прекратяване на дружеството. Евентуалното му възникване
задължава търговеца да поиска огласяване на прекратяването, а при бездействие
общественият интерес е обезпечен от възможността прокурорът да инициира
производство по чл. 29 ЗТРРЮЛНЦ. Това е пречка заявеното обстоятелство –
предвидено в чл. 59 ал. 1 т. 5 от устава, да бъде подведено в рамките на заявеното
искане – прекратяване на търговското дружество.
По изложените съображения искът следва да бъде отхвърлен.
По разноските
Прокурорът е освободен от задължението да внася следващата се държавна
такса и разноските по делото – чл. 83 ал. 1 т. 3 ГПК, но при установения изход от спора
няма причина да бъде възлагана и в тежест на ответника.
Настоящият състав приема, че и отговорността за разноски в съдебния процес от
необосновано предизвикан съдебен спор. Ето защо и страната, провокирала с
извънсъдебното си поведение допълнителни разходи за правоимащата по спора дължи
3
да я възмезди. Съдът констатира, че исковата молба е предявена на 16.09.2020 г., а
заявлението за попълване състава на съвета на директорите е депозирано пред
регистърната администрация на 18.11.2020 г. Следователно, към датата на депозиране
на молбата ищецът е имал основание да инициира съдебното производство.
Отпадането му в хода на настоящото определя като причина за развитие на съдебното
производство бездействието на ответника да изпълни вмененото му от закона
задължение за своевременно конституиране на управленския си орган. При тези
съображения настоящият състав приема, че спорът е предизвикан необосновано от
правна гледна точка от ответника, което го ангажира да понесе имуществената тежест
на собственото си поведение и изключва отговорността на ищеца за направените
разноски за привличане на адвокат в съдебното производство. С оглед нормата на чл.
236 ал. 1 т. 6 ГПК този извод следва да бъде огласен в диспозитива на акта.
Така мотивиран съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от СОФИЙСКА ГРАДСКА ПРОКУРАТУРА на иск с
правно основание чл. 252 ал. 1 т. 6 ТЗ за прекратяване на „К.И.Х.“ АД, ЕИК *******.
ВЪЗЛАГА направените разноски по делото от страна на „К.И.Х.“ АД в негова
тежест.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Апелативен съд – София в
двуседмичен срок от връчване на препис.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
4