Р Е Ш Е Н И
Е № 260499
гр. Пловдив, 23.09.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ, Гражданско
отделение, III граждански състав, в публично заседание на единадесети август
две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВЕСЕЛА КЪРПАЧЕВА
при секретаря Каменка Кяйчева, като разгледа
докладваното от съдията гр.д. № 18096 по
описа за 2019 г. на Районен съд Пловдив, за да се произнесе взе предвид
следното:
Съдът е
сезиран с установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК, чл.79 ЗС, а
при условията на евентуалност с иск по чл.30, ал.1 ЗН, предявен от Е.Г.Г.
против К.А.Г..
В исковата молба се твърди, че ищцата е
наследник на Е.Г. Д., починала на ********г., бивш жител ***. Наследодателката
й приживе се била разпоредила със следния
си недвижим имот в полза на ответника (неин ****), по силата на договор за
дарение, обективиран в нотариален акт № ****, а именно: овощна градина с площ
от 3640 кв.м., представляваща ПИ с идентификатор № ****, находящ се в землището
на село ****, обл. Пловдив, местността ****. Ищцата поддържа, че с така
извършеното разпореждане била накърнена запазената й част от наследството на
наследодателката, която била в размер на 2/3 идеални части от имуществото на
наследодателя. Посочва, че общият на страните наследодател не е оставил друго
имущество след смъртта си. Посочва, че изложените обстоятелства не се оспорвали
от ответника, като страните подписали споразумение за доброволно уреждане на
правния спор от 30.05.2009 г., с което уговорили, че ответникът ще прехвърли на
ищцата дарения имот. По силата на споразумението ответникът предал в полза на
ищцата владението по отношение на имота, като от този момент до подаването на
исковата молба упражнявала фактическа власт по отношение на имота,
необезпокоявано и трайно. Поради така изложените твърдения, предявява настоящия
иск, с който моли да бъде признато по отношение на ответника, че е собственик
на процесния недвижим имот на основание изтекла в нейна полза придобивна
давност, считано от 30.05.2009 г. В условията на евентуалност предявява иск, с
който претендира да бъде възстановена запазената част от наследството на Е.Г. Д.,
в полза на ищцата и да бъде намалено дарението, обективирано в нотариален акт №
**** с 1/3 идеална част. Моли за присъждане на разноски.
В срока по чл.131, ал.1 ГПК е постъпил
писмен отговор от ответника, с който признава изложените от ищцата фактически
твърдения. Сочи, че в действителност ищцата упражнява фактическа власт по
отношение на имота, считано от 30.05.2009 г., като владее и стопанисва имота в
продължение на повече от 10 години, като го счита за свой. Моли за
постановяване на решение при признание на иск. Моли да не му се възлагат в
тежест разноски на основание чл.78, ал.2 ГПК.
Съдът, като съобрази доводите на страните и
събраните по делото писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено
следното от фактическа страна:
От нотариален акт за дарение на недвижим
имот № ****, вписан в СВ Пловдив под акт № **** се установява, че Е.Г. Д.
дарява на ****а си К.А.Г. следния недвижим имот, а именно: овощна градина с
площ от 3,640 дка, находяща се в землището на село ****, община ****,
местността ****, представляваща имот № ****.
Видно от скица на поземлен имот № ****/
10.10.2019 г. процесният поземлен имот е нанесен в Кадастраната карта и
кадастралните регистри като ПИ с идентификатор № ****.
Със споразумение от 30.05.2009 г.,
сключено между ответника и ищцата, страните се задължават да сключат
окончателен договор за покупко-продажба, с който ответникът да прехвърли на
ищцата собствеността по отношение на процесния недвижим имот срещу продажна
цена от 500 лв., в срок до 01.10.2009 г. Съгласно чл.7 от споразумението
владението по отношение на имота се предава на ищцата с подписването му. В
чл.12 е посочено, че споразумението има характер на предварителен договор.
Видно от удостоверение № ****/
24.11.2008 г. Е.Г. Д. е починала на ********г., като е оставила за свои законни
наследници своите ****: Е.Г.Г., В.Г.Г., С. Г.Г., К.А.Г., Е. А. Г..
От показанията на разпитаната по делото
свидетелка Н. П. К. се установява, че от 2009 г. ищцата се е грижила за
процесната овощна градина, като ответникът не е оспорвал правата й.
При така установените правнорелевантни
обстоятелства, чрез събраните в настоящата съдебна инстанция доказателства и доказателствени
средства, съдът по правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК приема следното от правна
страна:
Наведеното от ищцата придобивно
основание давностно владение е оригинерно такова и предполага осъществяването
на фактическа власт върху процесния имот в определен от закона срок, с намерение
да се държа вещта като своя. Владението е легално дефинирано в разпоредбата на
чл.68, ал.1 ЗС, като негови основни елементи са обективният (corpus) –
осъществяването на фактическа власт, и субективният (animus) – намерението за
своене. Разпоредбата не посочва характеристиките на упражняваната фактическа
власт, така както това е било при правната уредба, преди приемането на Закона
за собствеността – чл.302 ЗИСС (отм.). Въпреки това правната теория и съдебната
практика са последователни, че владението трябва да е постоянно, непрекъсвано,
спокойно, явно, несъмнено. Така посочените признаци на владението се явяват
логическо продължение на посочените по-горе обективен и субективен признак.
Тяхното установяване предпоставя извода за това дали упражняването на
фактическа власт върху имота представлява владение.
Затова
за уважаване на предявения иск на наведеното придобивно основание ищцата следва
да докаже при условията на пълно и главно доказване съгласно чл.154, ал.1 ГПК
всички елементи от фактическия състав на чл.79, ал.1 ЗС, а именно – упражняване
на явно, несъмнено и непрекъснато владение в продължение на повече от 10
години, като владелецът е демонстрирал по отношение на собственика, че
упражнява собственически правомощия само за себе си.
От
събраните по делото доказателства се установява, че считано от 2009 г. ищцата е
упражнявала фактическа власт по отношение на процесния имот. Разпитаната
свидетелка изяснява, че именно ищцата е била тази, която е полагала грижи за
процесната овощна градина, като е събирала плодовете от нея и се е разпореждала
тях, включително и е предоставяла възможност на трети лица да събират ябълки от
плодните дръвчета.
Освен
така установения обективен елемент на владението, ищцата доказа и наличието на animus – намерение за своене. Съдебната практика е еднопосочна,
като приема, че когато владението е предадено въз основа на изрична уговорка по
предварителен договор, не е необходимо да се доказва, че владелецът е отблъснал
собствениците на имота – достатъчно е да се установи само продължителността на
владението (10 години), както по отношение на обективния елемент, така и по
отношение на намерението за придобиване по давност. Когато фактическата власт
върху съсобствена част от имот е предадена на основание предварителен договор
за продажба, то тя изначало има характер на владение - упражняващият фактическа
власт държи имота за себе си, тъй като има увереността, че ще придобие
собствеността. В този смисъл – решение № 297/ 20.03.2014 г. по гр.д. № 2548 по
описа за 2013 г. на ВКС, решение № 520/
05.08.2010 г. по гр.д. № 1070/ 2009 г. на ВКС, решение № 40/ 04.07.2017 г. по
гр.д. № 3171 по описа за 2016 г. на ВКС, II г.о. и др.
Сключеното
между страните споразумение от 30.05.2009 г. има характер на предварителен
договор и с него страните по спора изрично са уговорили прехвърлянето на владението
по отношение на процесния имот, считано от датата на подписването му. С оглед
всички събрани по делото доказателства, а и като взе предвид направеното в
писмения отговор признание от ответника, ценено съвкупно с обективните данни по
делото, съдът приема, че се е реализирал фактическият състав на наведеното от
ищцата оригинерно придобивно основание. Поради това предявеният иск следва да
се уважи, като ищцата бъде призната за собственик на процесната овощна градина,
на основание упражнявано от нея давностно владение в продължение на 10 години,
считано от 30.05.2009 г.
Предвид
уважаване на предявения главен иск за собственост, съдът не дължи произнасяне
по предявения при условията на евентуалност иск.
По
отношение на разноските:
При
този изход на спора, право на разноски съгласно чл.78, ал.1 ГПК има ищцата за
заплатена ДТ в размер на 50 лв.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на К.А.Г.,
ЕГН: **********, адрес: ***, че Е.Г.Г., ЕГН: **********, адрес: *** е
собственик на основание продибивна
давност, въз основа на упражнявано от нея давностно владение, считано от
30.05.2009 г. на следния недвижим имот, а именно: Поземлен имот с идентификатор № **** по КК и КР, одобрени със
заповед № ******/ 06.12.2007 г., находящ се в землището на село ****, община ****,
обл. Пловдив, местността ****, с
площ от 3640 кв.м., трайно
предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: овощна
градина, категория на земята: четвърта, при граници и съседи: ПИ с
идентификатори *******, ********, ********, *********, ********.
ОСЪЖДА К.А.Г., ЕГН: **********, адрес: *** да заплати на основание
чл.78, ал.1 ГПК на Е.Г.Г., ЕГН: **********, адрес: *** лв. (петдесет лева) – разноски в първоистанционното производство
за заплатена ДТ.
Решението може да бъде обжалвано от страните в
двуседмичен срок от съобщаването му с въззивна жалба пред Окръжен съд Пловдив.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:/п./В.К.
Вярно с оригинала.
К.К.