О П Р
Е Д Е Л Е
Н И Е
№ …….. 21.08.2020
г. гр. Хасково
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ОКРЪЖЕН СЪД ХАСКОВ.О …............…………………......................………..……....
състав
на двадесет и първи август ……….………………………….
две хиляди и двадесета година
в закрито заседание в
състав :
Председател : ДЕЛЯНА ПЕЙКОВА
секретар ………………………………………………………..……………..………...……….……
прокурор …………………………….........................................................………….……….….......
като разгледа докладваното от ...................... председателя .……..….............…………………...
гр. дело № 481 по описа за 2020 г…..…………………………………………………………….
Районен съд
Хасково е сезиран с искова молба вх.№
5389 от 18.03.2020 г., с която И.К.Д. и С.В.Д., двамата от гр. София, със
съдебен адрес ***, адв. Р., са предявили против Д. Р. *** иск с посочено правно основание чл.108
от ЗС.
С Определение № 684 от 13.04.2020 г., постановено
по гр.д. № 692 по описа за 2020 г. РС Хасково е прекратил производството по делото,
като е счел, с оглед на посоченото правно основание, че искът е подсъден като
първа инстанция на ОС Хасково и изпратил същото на ХОС.
С
разпореждане № 630 от 04.06.2020 г. ХОС е оставил без движение исковата
молба и дал указание на ищците да уточнят исковата си молба, доколкото същата е
съдържала неясноти относно правния интерес от предявяването на иск с правно
основание чл.108 от ЗС, действията, с които ответницата оспорва собствеността и
отказва да предаде владението на имота и липсата на вписване на исковата молба.
С молба вх. № 260074 от 13.08.2020 г. ищците
уточняват,че не се касае за собственически иск с правно основание чл.108 от ЗС.
Твърдят,че изложеното в исковата молба установява фактическа обстановка
релевантна на договор за наем, възникнал
по силата на закона между ищците и ответницата – чл.56 ал.3 и чл.57 от СК. Твърди,че е изтекъл определения срок, както и че е отпаднала жилищната
нужда на ищцата, но същата отказала да върне имота. Моли съда да постанови решение, с което да
осъди ответницата да върне описания в исковата молба недвижим имот.
Съдът като взе предвид посоченото в исковата молба
и направените уточнения с молба вх. № 260074/13.08.2020 г., счита,че предявеният
иск е с правно основание чл.233 ал.1 от ЗЗД вр. чл.57 ал.1 от СК, а не чл.108
от ЗС, както първоначално е приел първоинстанционния съд. Съгласно изричната
разпоредба на чл.57 ал.1 от СК във всички хипотези на предоставяне ползването
на семейното жилище по силата съдебна решение по чл.56 от СК възниква наемно
правоотношение между собственика на имота, в качеството на наемодател, и бившия
съпруг, на когото е предоставено правото на ползване в качеството на наемател,
като произнасянето по чл.56 от СК в съдебното решение замества съгласието на
наемодателя. Съгласно чл.233 ал.1 от ЗЗД наемателят е длъжен да върне
вещта,чието ползване му е било предоставено по силата на наемното
правоотношение.
С оглед на изложеното в случая не намира
приложение разпоредбата на чл.104 т.3 от ГПК, т.като не се касае за иск за
собственост и други вещни права, които съгласно цитираната разпоредба подлежат
на разглеждане като първа инстанция от ОС. Налице е възникнало между страните
облигационно отношение, при което подсъдността следва да се определи по
правилото на чл.104 т.4 от ГПК, съгласно което ОС разглежда като първа
инстанция искове по граждански и търговски дела с цена на иска над 25 000
лв., с изключение на исковете за издръжка, за трудови спорове и за вземания по
актове за начет. Цената на иска по чл.233 ал.1 от ЗЗД се определя по чл.69 ал.2
вр. ал.1 т.5 от ГПК/ т.20 на ТР № 6/2012 г. от 06.11.2013 г. на ВКС- ОСГТК/. Доколкото в случая няма определена наемна цена
и към момента не би могло да се определи с точност дължимият месечен наем, то
съгласно чл.70 ал.3 от ГПК следва да се определи приблизително от съда, като в
последствие се изиска допълнителна такса или се върне надвзетата съобразно
цената, която съдът определи при решаването на делото. Средно месечната наемна
цена, предвид местонахождението му и големината
му от 105 кв.м., следва да се определи приблизително на 400 лв. Определена на
база едногодишния наем от 400 лв. месечно, цената на иска възлиза на 4800 лв.
Този иск е подсъден като първа инстанция на РС Хасково.
С оглед на изложеното
считам,че в случая предявеният иск не е с правно основание чл.108 от ЗС, а с правно основание
чл. чл.233 ал.1 от ЗЗД вр. чл.57 ал.1 от СК. Цената на иска е 4800
лв., поради което този иск е родово подсъден на РС Хасково като първа инстанция, който следва да разгледа спора по същество. Ето защо следва да бъде прекратено образуваното
производство пред ХОС и да бъде повдигнат спор за подсъдност.
Водим от горното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 481 по описа на ХОС за 2020 г.
ПОВДИГА СПОР ЗА
ПОДСЪДНОСТ между Окръжен съд Хасково и Районен съд Хасково
за определяне на компетентния съд да разгледа предявения с искова молба вх. № 5389 от 18.03.2020 г., по описа на РС Хасково и уточняваща
молба вх. № 260074/13-08.2020 г. по описа на ОС Хасково, иск с правно основание чл.233 ал.1 от ЗЗД вр.
чл.57 ал.1 от СК, предявен от И.К.Д.
и С.В.Д., двамата от гр. София, със съдебен адрес ***, адв. Р., против Д.
Р. ***
Делото да се изпрати на АС Пловдив на основание чл.122 от ГПК за разрешаване на спора.
Определението не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ :