Р Е Ш Е Н И Е
№ 32 13. 03. 2020 година град Бургас
В И М Е Т О Н А НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - БУРГАС, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ
На двадесет и седми февруари две хиляди и двадесета година
В публично заседание при следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПАВЕЛ ХАНДЖИЕВ
ЧЛЕНОВЕ: НЕЛИ СЪБЕВА
АЛБЕНА ЗЪБОВА-КОЧОВСКА
При участието на секретаря Станка Ангелова
Изслуша докладваното от съдия НЕЛИ СЪБЕВА
В. търговско дело № 26 / 2020 година по описа на БАС
За да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по въззивна жалба от „Ц“О. гр. Б. и „Б“ЕО. , гр. Б., и двамата чрез адв. З. , против Решение № 368/ 10.10.2019 година, постановено по т.д. № 385/ 2017 г. по описа на Окръжен съд – Б. ,с което са уважени исковете на „А“ЕО. с правно основание чл.135 ЗЗД.
Съдебният акт се обжалва като неправилен, постановен в противоречие с материалния закон и при допуснати съществени процесуални нарушения. Жалбоподателят твърди, че изводите на съда не съответстват на действителното правно положение и събраните по делото доказателства. Изложени са съображения за това:
В жалбата се твърди, че в хода на производството по делото ищецът не е успял да докаже в условията на пълно и главно доказване, че ответникът при извършване на сделките е имал намерението и е знаел за твърдяното увреждане на ищеца. Посочва, че ищецът сам е решил да напусне дружеството като съдружник, като показанията на св. А. за влошени отношения между ищеца и управителя на втория ответник са субективни и следва да се ценят с всички събрани доказателства.
Твърди, че процесните ипотеки са сключени с цел обезпечаване дейността на „Ц“О. и продължаване на финансирането му от основния инвеститор и съдружник – „Д“ООД.
Сочи се, че видно от протокола от О. събрание на „Ц“О. от 30.10.2015г. ищцовото дружество е отказало да финансира ООД-то; това е наложило съдружниците да предоставят средства за обезпечаване на значителното нарастналите задълженията към „Д“ЕО. и „Б“ЕО. , и необходимостта от допълнителни средства във връзка с инвестиционните намерения на дружеството.
Излагат се аргументи, че мотивите, наложили сключването на процесните ипотеки, са изложени в решението за учредяването им, обективирано в протокола от 02.08.2016 г. на Общото събрание на съдружниците, което е валидно и действително, неоспорено от ищцовото дружество в срока по чл.74 ТЗ, постановено и приложено по договорите за ипотеки преди напускането на съдружника. Сочи се, че според показанията на св. С. , ищецът е узнал за учредяване на първата ипотека още същия ден – 19.09.2016 г., когато е получил обаждане от банката като бивш управител на „Ц“ О. , т.е. е имал възможността да узнае за приложените към сделката документи, в т.ч. и за приложения протокол от 02.08.2016 г. Съгласно този протокол, срокът за изплащане на допълнителните парични вноски се удължава със 7 години, т. е те ще се възстановят през 2026г. и то ако не се вземе друго решение за удължаване на срока им за връщане. Поради това е недопустимо да се претендират тези вноски преди решение на ОС за връщането им., както и е недопустимо да се претендира увреждане от учредяването на ипотеки, при изискуемо задължение след 10 години, когато ипотеката би била погасена по давност.
Навеждат се доводи, че претендираните от ищеца суми не са предоставени на основание договор за заем, а представляват допълнителни парични вноски, дадени от ищеца по решение на Общото събрание, взето с мнозинство, с цел дружеството да осъществява дейността и да бъдат върнати едва, когато Общото събрание реши. Въззивниците изтъкват също, че ищецът се опитва да се постави в привилигировано положение относно останалите съдружници, като твърди, че след като вече не е съдружник, той е кредитор и дружеството не може да извършва разпоредителни сделки, тъй като с тях има намерение да го увреди. Настояват, че към настоящия момент липсва решение за връщане на внесените допълнителни вноски, което лишава ищеца от качеството му на кредитор и от правния му интерес да атакува процесните сделки.
В жалбата е направено искане за отмяна на обжалваното решение.
Претендират се разноски.
В срока по чл.263 ГПК е получен отговор на въззивната жалба от „А“ ЕО. , чрез адв. Г. , с който се оспорва жалбата като неоснователна. Изложени са аргументи:
Въззиваемото дружество твърди, че длъжникът е знаел за атакуваната сделка, тъй като първото дружество-ответник по иска е имало задължения за плащане към него. Твърди, че след подаването на молбата му за напускане, „Ц“О. е ипотекирало цялото си имущество в полза на останалите съдружници в дружеството, като по този начин е създало привилегировано положение по отношение на ответника „Б“. Навежда доводи, че и двамата ответници несъмнено са знаели, че след изтичане на тримесечния срок на отправеното предизвестие, за длъжника „Ц“О. ще възникне задължение за заплащане стойността на дружествения дял на напускащия съдружник „А“ ЕО. , въз основа на счетоводния баланс на дружеството към края на месеца, през който е настъпило прекратяването. Настоява, че управителят и на двете дружества е била Е. П. , която съзнателно е обременила активите на управляваното от нея дружество, като същевременно е гарантирала своите интереси, учредявайки ипотека върху недвижимите имоти на дружество, с което са свързани лица по смисъла на §1, т.3 от ДР на ТЗ.
Според въззиваемото дружество, правилно съдът е приел, че мотивите за сключване на сделката нямат значение, а въпросът е дали длъжникът поначало получава нещо по силата на самата ипотека или пък има данни, че главният договор между страните изобщо не би бил сключен без сключването на договора за ипотека. Твърди, че до този момент съдружниците са направили милиони левове инвестиции и никой не е бил обезпечаван по този начин. Сочи, че ипотека се дава за реално възникнали вземания, а не за бъдещи неопределени и невъзникнали такива.
В решението съдът е приел, че ипотеките са безвъзмездни; дори и да приеме ипотеките за възмездни, счита, че е налице категорично знание за увреждане, тъй като при сключване на договорите ответникът „Б“ЕО. е представляван от другия си управител М. син на Е. П. , поради което е налице презумцията на чл.135 ал.2 от ЗЗД.
Оспорва виждането на въззивниците за липса на процесуална легитимация на ищеца, като сочи, че вземането по допълнителните парични вноски също обуславя материално-правната, а оттук и процесуалната легитимация на ищеца, още повече, че вече са настъпили първите падежи по вноските.
Настоява се за потвърждаване на решението. Претендират се разноски.
С определение № 79 от 28.01.2020г. Апелативен съд Б. е приел жалбата за допустима и е насрочил разглеждането й в открито съдебно заседание. В заседанието защитата на дружеството – въззивник поддържа жалбата и моли за отмяна на решението и отхвърляне на иска. Не се ангажират доказателства.
Решението е постановено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна власт и компетентност, поради което е валидно. При извършване на задължителната по чл. 269 ГПК служебна проверка не се установяват недостатъци, които да водят до нищожност на съдебния акт.
Бургаският апелативен съд, като взе предвид изложените в жалбата съображения, доводите на страните, прецени събраните по делото доказателства и прилагайки законовите разпоредби, приема следното:
Първоначално спорът е отнесен до Районен съд - Б. По исковата молба на ищеца “А” ЕО. било образувано гр.д. № 2740/2017 г., което било прекратено и изпратено с оглед цената на иска на родово компетентния ОС - Б. , пред който било образувано т.д. № 385/2017 г.
Предявен е иск от „А“ЕО. , против „Ц“О. , представлявано от Е. В. П. и В. А. М. , и „Б“ ЕО. , представлявано от В. А. М. , с правно основание по чл.135, ал. 1 и ал. 3 ЗЗД, да бъде прогласена относителната недействителност на сделката, сключена между ответниците – въззивници пред настоящата инстанция, обективирана в нотариален акт №*, том *, рег. №* дело №* от 28.10.2016г. на нотариус С. И. , район на действие- БРС, по силата на която първото -„Ц“ О. е учредило в полза на „Б“ ЕО. , договорна ипотека върху подробно индивидуализираните в 54 пункта на исковата молба недвижими имоти.
Въззиваемият е твърдял в исковата си молба, че е бил съдружник в „Ц“ О. , но е прекратил участието си, поради което и на основание чл.125, ал.3 ТЗ за него е възникнало вземане, изискуемо след изтичане на тримесечния срок на предизвестие, за стойността на дяла си в капитала и стойността на дружествения дял в имуществото на „Ц“ О. , както и вземане за внесените под формата на допълнителни парични вноски средства. След отправяне на предизвестието за напускане и преди възникване на вземанията свързани с това, на 28.10.2016г. от „Ц“ О. е била учредена в полза на „Б“ ЕО. процесната договорна ипотека върху посочените 54 имота, като ипотекарния кредитор - съдружник в „Ц“ О. е знаел, че по този начин се увреждат интересите на напускащия съдружник – въззиваемия „А“ ЕО. за удовлетворяване на вземането при уреждане на имуществените отношения и за връщане на допълнителните парични вноски в общ размер на 1 599 100лв., ведно с лихви – 979 410лв. Подробно в исковата молба са изложени аргументи относно съществуването на вземанията, за които въззиваемият е кредитор и свързаните с това потестативни и преобразуващи права, като се изтъква, че понастоящем всички имоти на „Ц“ О. са обременени с ипотека.
В депозираните идентични отговори на исковата молба, въззивниците са оспорили така предявените от въззиваемия права, с възражения, че вземането, което легитимира ищеца като кредитор, следвало да е предхождащо атакуваната от него сделка като увреждаща, в която връзка са изложени подробно доводи от цитирана практика на ВКС. Въведено е твърдение, че сделката по предявения П. иск е възмездна, от което се черпят аргументи за липса на увреждане, като е оспорено и твърдението за знание от страните по сделката за твърдяното увреждане. Като причина за учредяване на процесната ипотека се е поддържало, както и пред настоящата инстанция, че са необходимо условие за продължаване финансирането от „Б“ ЕО. за реализация на инвестиционните намерения на ,,Ц. извори“О. и финансиране проекта от съдружниците „Б“ЕО. и ,,Дрийм Л. К. “ ЕООД. Подчертава се, че без учредяване на ипотеките би се стигнало до изискуемост на вземанията на ипотекарните кредитори, което би попречило на ипотекарния длъжник да обслужва текущите си вземания, като по този начин не е налице отрицателната предпоставка за увреждане на въззиваемия като кредитор за уреждане на имуществените отношения като напускащ съдружник.
С обжалваното решение като цяло е даден законосъобразен отговор на повдигнатите в хода на първоинстанционното производство въпроси и по тази причина то следва да бъде потвърдено от въззивния състав при съответното препращане към мотивите на Бургаския окръжен съд, съобразно чл. 272 от ГПК. Независимо от това и с оглед поставените от страните пред настоящата инстанция въпроси, в изпълнение на изискването за формиране на собствена решаваща воля, Бургаски апелативен съд сочи следното:
Безспорно е, че „А“ ЕО. е бивш съдружник в ,,Ц. извори“ О. , в което понастоящем са съдружници „Д” ЕО. и въззивника „Б” ЕООД. На 01.09.2016 година както „Ц“ О. , така и „Б“ ЕО. са получили от въззиваемия предизвестие по чл.125, ал.2 ТЗ за прекратяване на участието му като съдружник, с оглед на което е бил заличен като такъв в Търговския регистър, по партидата на напуснатото дружество, на 20.03.2017 година.
Съобразно датата на връчване на писменото предизвестие – 01.09.2016 година, тримесечният срок, с изтичането на който ipso fakto законът свързва момента на прекратяване на съдружието, е 01.12.2016 година, като съгласно чл. 125, ал. 3 ТЗ имуществените отношения по повод напускането подлежат на уреждане съобразно счетоводния баланс към края на м. декември 2016 година, а не м. март 2017 година – в каквато насока са били твърденията на въззивниците.
Безспорно е също така, че преди да отправи предизвестие за напускане и съгласно решения на ОСС в „Ц“ О. по протоколи в периода от 19.11.2012 година до 08.10.2014 година, с цел финансиране на дружеството съдружниците, в т.ч. и ,,А. Инвест Г. “ ЕО. , са изпълнили задължението си за предоставяне на допълнителни парични вноски в претендирания размер.
След получаване на предизвестието по чл. 125, ал. 2 ТЗ – на 01.09.2016 г. и от двамата въззивници, както и преди възникване на вземането по чл. 125, ал. 3 ТЗ за въззиваемия, но след възникване на вземането за извършените от „А“ ЕО. парични вноски, въззивниците са сключи процесния договор, обективиран в нотариален акт № *, том *, рег. № * дело №**от 28.10.2016 г. на нотариус С. И. , за учредяване на ипотека в полза на ответника „. инвестмънт” ЕО. върху 54 недвижими имота от имуществото на „Ц“ ООД.
Неоснователно е възражението на въззивниците, че с оглед предоставените от въззиваемия, а и от останалите съдружници, допълнителни парични вноски, за предоставилия ги съдружник не възниква вземане за връщането им, преди приемане на решение от дружеството за това.
В Тълкувателно решение № 2/09.07.2019 г. по тълк. д. № 2/2017 г. на ОСГТК на ВКС е посочено изрично, че изискуемостта на вземането, с което ищецът се легитимира като кредитор, не е предпоставка на предявения от него П. иск. При решаване на делото по този иск следва да се изходи от положението, че вземането съществува, ако то произтича от посочените факти, тъй като предмет на делото не е самото вземане, а потестативното право на кредитора да обяви увреждащите го действия на ответниците за недействителни по отношение на себе си, и съдът по предявения П. иск няма възможност да приеме нещо различно, освен при наличие на влязло в сила съдебно решение по спор, относно вземането.
По отношение на процесуалната легитимация, респективно – наличието на правен интерес, изискването е в исковата молба да се съдържа твърдение, че ищецът е кредитор. Съвпадането на процесуалната легитимация с установената според доказателствата по делото материално-правна легитимация, е въпрос по основателността на предявения иск.
След като по делото е установено, без страните да спорят за това, че въззиваемия „А“ ЕО. като съдружник е изпълнявал решенията на ОСС за предоставяне на допълнителни парични вноски, при липсата на друго, което да е уговорено изрично, за съдружника и особено в случай на прекратяване на участието му в дружеството, в полза на което са били заплатени, несъмнено възниква вземане за връщането им. За дружеството, в чиято полза са направени допълнителните вноски, липсва възможност post faktum и без съгласие на заплатилият ги съдружника да измени основанието за това от възмездно – в безвъзмездно. Изтъкната в жалбата липса на решение на ОСС на „Ц“ О. , за връщане допълнителните вноски към момента на сключване на процесната сделка – предмет на предявения П. иск, няма отношение по въпроса за съществуване на вземането и касае само неговата изискуемост, който факт, както се посочи, е ирелевантен както относно процесуалната, така и относно материално правната легитимация на кредитора по този иск.
Аргумент за съществуването на вземане в полза на въззиваемия за допълнителните парични вноски, следва и от факта на извършването им на същото фактическо основание, от което са възникнали, съществуват и са действителни и обезпечените с процесната ипотека вземания на ипотекарния кредитор - „Б“ ЕО. , съдружник и понастоящем в „Ц“ ООД. Както неговите, така и вземанията на въззиваемия са възникнали с факта на изпълнение от съдружниците на решенията на ОСС на „Ц“ О. за предоставянето допълнителни парични вноски преди датата на сключване на процесната сделка – 28.10.2016година, като връченото на 01.09.2016година писмено предизвестие за напускане има отношение по въпроса относно наличието на знание за увреждащия характер на учредената върху 54-те имота ипотека.
Предвид извода за съществуването на посоченото вземане на въззиваемия спрямо ипотекарния длъжник по процесния договор за ипотека, учредена в полза на друг съдружник – въззивника „Б” ЕО. , за връщане на предоставените допълнителни парични вноски по решения на ОСС на „Ц“ О. , приети в периода 19.11.2012 г. - 08.10.2014 г., към момента на учредяване на ипотеката с нотариален акт № 18, том II, рег. № 3* дело № 191 от 28.10.2016 г. на нотариус С. И. , предпоставките за основателност на предявения иск за тези вземания на кредитора, са тези – по чл. 135, ал. 1 ЗЗД.
В хипотезата на чл. 135, ал. 1, пр. 1 ЗЗД специфичната цел за увреждане на кредитора не е изобщо елемент от фактическия състав, като знанието за увреждащия спрямо кредитора характер се извежда от обективно създадените затруднения за реализиране на притезателните му права, към момента на сключване на договора, от който се явява затруднен при упражняването им. Субективният елемент на знание от страна на длъжника за увреждащия характер на сделката, в случая е обусловен от създаденото с нея привилегировано положение на оставащия съдружник като кредитор за вземанията му, произтичащи от същото фактическо основание – предоставени допълнителни парични вноски, от което възниква и вземането на въззиваемия.
Сключеният между въззивниците договор за ипотека поначало е безвъзмезден, поради което субективният елемент на знание от страна на договарящия с длъжника оставащ съдружник - „Б“ ЕО. , не е предпоставка за основателност на предявения иск. Твърдението относно възмездния характер на сделката, обоснован с мотивите към решението на ОСС за сключването й, е несъстоятелно и противоречи на правилата на формалната логика. Като част от фактическия състав за формиране на волята от името на юридическото лице за сключването й, съгласно чл. 137, ал. 1, т. 7 ТЗ, мотивите на това решение, доколкото избщо са обективирани в представения протокол от 02.08.2016 г., не е част от волеизявлението за сключването на процесния договор за ипотека и с тях не може да бъде допълвано съдържанието му. Изводът относно възмездния характер на сделката е обусловен от наличието на конкретно и обективирано в изискуемата от закона форма за действителност волеизявление за обезпеченото вземане, което да се явява и насрещна, функционално обусловена от ипотеката престация. Такова волеизявление липсва и не може да се изведе от съдържанието на ипотеката, поради което и по аргумент от чл. 170 ЗЗД следва да се приеме, че не съществува. Както се посочи и по-горе, обезпечените с процесната ипотека вземания, произтичат от същото основание, от което са възникнали и вземанията на въззиваемия, поради което прекият резултат от учредената ипотека е създаването с нея на привилегировано положение на ипотекарния кредитор – оставащ съдружник, спрямо въззиваемия като хирографарен кредитор и напускащ съдружник. Дори да се приеме, че ипотеката има възмезден характер, знанието на договарящия с длъжника негов кредитор относно увреждащия характер на ипотеката спрямо друг кредитор на същия длъжник, в случая се извежда именно от качеството и на двамата като съдружници в дружеството – ипотекарен длъжник и различното им положение в реда за удовлетворяване на вземанията, произтичащи от едно и също основание. Знанието за прекия увреждащ резултат спрямо въззиваемия като кредитор, между впрочем, освен поради качеството му на съдружник в дружеството – длъжник по договора за ипотека, е налице и с оглед презумпцията на чл. 135, ал. 2 ЗЗД за договарящия с длъжника съдружник – въззивника „Б“ ЕО. , предвид родството на лицата – Е. П. като управител на „Ц“ О. и представляващия „Б“ ЕО. по сделката неин син – М. П. , чрез които пряко и непряко се контролира дейността в тези дружества и тяхната свързаност, съгласно § 1, т. 3 от ДР на ТЗ.
Предявеният иск е основателен и относно претенцията, заявена с оглед качеството на въззиваемия като кредитор за стойността на дружествения му дял, към момента на прекратяване на участието му – след изтичане на тримесечния срок на връченото писмено предизвестие от 01.09.2016 г. – на 01.12.2016 г. в хипотезата на чл. 135, ал. 3 от ЗЗД. Фактическият състав на прекратяване на участието му като съдружник в „Ц“ О. не е бил завършен към момента на учредяване на ипотеката от 28.10.2016 г. Приемането на решение от ОСС на съдружниците в напуснатото дружество, не е предпоставка както за прекратяване на съдружието, така и за възникване на вземането по чл. 125, ал. 3 ТЗ. Заличаването на въззиваемия по електронната партида на дружеството има само оповестително спрямо трети лица действие.
За разлика от разпоредбата на чл. 135, ал. 1 ЗЗД, в хипотезата на чл. 135, ал. 3 ЗЗД законът изисква освен знание за увреждащия характер на договора, но също така и специфична цел за сключването й. Такава целенасоченост на действията следва от сключването на договора за ипотека в поредицата от други такива сделки, в резултата на които цялото имущество на „Ц“ О. се явява обременено с тежест в полза само на оставащите съдружници, чиито вземания, както се посочи и по-горе, произтичат също от предоставените допълнителни вноски, съгласно решенията на ОСС на „Ц“ О. , приети в периода от 19.11.2012 г. до 08.10.2014 г. Изключителният интензитет на сделките и техният резултат, препятстващ въззиваемия „А“ ЕО. в упражняване на правата му за вземанията си, е проявен близо две години след възникване на вземанията на обезпечените кредитори и именно след връчване на писменото предизвестие по чл. 125, ал. 2 ТЗ за напускане на „Ц“ ООД.споредно с това, извън хипотетичните съображения за осигуряване на необходимото за дейността на „Ц“ О. финансиране от съдружниците и тяхната съпричастност като такива, не се представиха доказателства за конкретна обусловеност и обвързаност от тяхна страна. Липсата им дава основание да се приеме, че обективно създадения за оставащите съдружници приоритет за удовлетворяването им като ипотекарни кредитори с предимство пред въззиваемия като хирографарен представлява непосредствена цел на сделките, поради което предявеният иск и на основание чл. 135, ал. 3 ЗЗД с оглед претенцията на въззиваемия по чл. 125, ал. 3 ТЗ е основателен.
Ето защо въззивната инстанция счита, че решението не страда от визираните в жалбата пороци, поради което следва да бъде потвърдено.
Съобразно изхода на делото пред настоящата инстанция направените от въззивниците разноски не подлежат на заплащане, а въззиваемият не е представил доказателства за заплатени разноски.
Мотивиран от гореизложеното, Бургаски апелативен съд, Търговски състав
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 368/10.10.2019 година, постановено по т.д. № 385/2017 година по описа на Окръжен съд Б.
Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС на РБ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: