№ 3903
гр. София, 20.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично
заседание на четвърти юни през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Калина Анастасова
Членове:Темислав М. Д.
Ина Бр. Маринова
при участието на секретаря Мария Б. Тошева
като разгледа докладваното от Калина Анастасова Въззивно гражданско дело
№ 20251100505244 по описа за 2025 година
Производството е по чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С Решение № 23301 от 23.12.2024 г. по гр.д. № 6892/2024 г. по описа на СРС, 74
с-в е признато за установено по предявения по реда на чл.422 ГПК от „Софийска вода“
АД, с ЕИК *********, срещу В. С. С., с ЕГН **********, иск с правно основание чл.
79, ал.1, пр. 1 ЗЗД, вр. с 198о, ал. 1 ЗВ, че В. С. С., дължи на „Софийска вода“ АД,
сумата в размер на 683,98 лева, представляваща стойност на доставени ВиК услуги
през периода от 26.10.2021 г. до 25.04.2023 г. в обект, находящ се в гр. София, ул.
****, клиентски № **********, ведно със законната лихва върху сумата от датата на
подаване на заявлението по чл. 410 ГПК - 15.11.2023 г., до окончателното изплащане,
за което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
ГПК по ч.гр.д. № 62519/2023 г., по описа на СРС, 74 състав, като е отхвърлен иска за
разликата над уважения размер от 683,98 лева до пълния претендиран размер от 687,90
лева, като неоснователен.
В срока по чл.259, ал.1 ГПК е подадена въззивна жалба срещу решението в
частта на уважаване на иска от ответника В. С. С. с излагане на доводи за
неправилност, поради необоснованост на фактическите констатации във връзка с
установените по делото факти чрез събраните доказателства, неправилно приложение
на материалния закон и нарушение на процесуалните правила.
При постановяването му СРС не е съобразил, че в производството не е
1
установено, че ответникът има качеството на потребител на ВиК услуги за процесния
недвижим имот. Поради това съдът неправилно е приел, че през процесния период
между страните е съществувало облигационно правоотношение по договор за доставка
на ВиК услуги, по което дължи заплащане на потребените услуги в имота, чиято
стойност, според ищеца възлиза на посочената сума. Заявява, че не е обвързан от
Общите условия на ищеца във връзка с договора за доставка на ВиК услуги, а и такива
не били представени по делото. Поддържа, че в производството не е установено и
потреблението на ВиК услуги в имота, както и тяхното количество и стойност.
Моли, да се отмени постановеното решение в обжалваната част и да се
постанови друго, с което предявените искове се отхвърлят изцяло. Претендира
разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба от
въззиваемата страна „Софийска вода”АД.
Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен
акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни
изводи:
Жалбата е подадена в срок и е допустима. Разгледана по същество, съдът
намира същата за неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите,
когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи
служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. №
1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
При извършената проверка по реда на чл. 269, предл. 1 от ГПК, съдът установи,
че обжалваното решение е валидно и допустимо, поради което съдът дължи
произнасяне по съществото на правния спор в рамките на доводите, заявени с
въззивната жалба, от които е ограничен, съгласно нормата на чл. 269, предл. 2 от ГПК.
Настоящият въззивен състав намира, че решението на СРС в обжалваната част е
валидно и допустимо.
Във връзка с доводите изложени във въззивната жалба, че постановеното
решение е неправилно, съдът намира следното:
Предявени са за разглеждане обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл.198о, ал. 1 от Закона за
водите и с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Съгласно чл. 193 от Закона за водите, обществените отношения, свързани с
услугите за водоснабдяване и канализация, се уреждат със Закона за регулиране на
2
водоснабдителните и канализационните услуги, при спазване изискванията на този
закон. Според чл. 1, ал. 2 ЗРВКУ /обн., ДВ, от 25.02.2005 г. /, В и К услуги са тези по
пречистване и доставка на вода за питейно-битови, промишлени и други нужди,
отвеждане и пречистване на отпадъчните и дъждовни води от имотите на
потребителите в урбанизираните територии, както и дейностите по изграждането,
поддържането и експлоатацията на водоснабдителните и канализационните системи,
вкл. на пречиствателните станции и другите съоръжения. В § 1, т. 2 от ДР на закона е
предвидено, че "потребители" по смисъла на закона са юридически или физически
лица - собственици или ползватели на съответните имоти, за които се предоставят В и
К услуги; юридически или физически лица - собственици или ползватели на имоти в
етажната собственост и предприятия, ползващи вода от водоснабдителните мрежи на
населените места за технологични нужди или подаващи я на други потребители след
съответната обработка по самостоятелна водопроводна инсталация, непредназначена
за питейна вода. В разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за
условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните услуги е указано, че потребители на В и К
услуги са собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж и право
на ползване, включително чрез концесия, на водоснабдените имоти / в този смисъл е и
разпоредбата на чл. 2, ал. 1 от ОУ на ищеца одобрени от КЕВР с Решение № ОУ-2 от
13.07.2016 г. общодостъпни на интернет страницата на дружеството, публикувани на
13.08.2021 г. според отбелязването, в сила от 14.09.2021 г. /чл.71 от ОУ/.
Фактът, че Общите условия за предоставяне на В и К услуги, одобрени от
ДКЕВР на основание чл. 6, ал. 1, т. 5 от ЗРВКУ с Решение № ОУ-2 от 13.07.2016 г. са
били публикувани в един централен и местен ежедневник и на интернет-страница на
оператора /чл. 8 от Наредба № 4/ е общоизвестен и служебно известен на съда, като
последният удостоверява влизането им в сила съгласно разпоредбата на чл. 71, ал. 1 от
същите. Доводите на въззивника в обратен смисъл, съдът намира за неоснователни. В
проведеното заповедно производство е представен и заверен препис от същите ОУ и
оплакванията на ответника в обратен смисъл се явяват неоснователни.
Освен това по отношение на имоти в етажна собственост, какъвто е и настоящия
случай, разпоредбата на § 1, т. 2, б. "б. " от ДР на ЗРВКУ императивно установява кой е
страна по облигационното отношение с водоснабдителния оператор, като меродавно е
единствено притежанието на вещно право върху имота - на собственост или вещно
право на ползване. В случая е установено, че ответникът е собственик на ½ ид.ч. от
имота /справка от Служба по вписванията - София за периода 01.01.1998 г. до
12.05.2023 г. по партидата на В. С. С./ по партида с кл.№ **********, който е
водоснабден. За последното са представени пред първата инстанция писмени
доказателства и е дадено експертно становище по СТЕ, което настоящия състав
кредитира напълно по реда на чл.202 ГПК.
3
Настоящият състав намира, че в производството е установено, че оператор на В
и К услуги на територията на гр. София е „СОФИЙСКА ВОДА” АД. В границите на
една обособена територия само един оператор може да извършва тази дейност - арг.
чл. 198о, ал. 1 и ал. 2 ЗВ.
При така изложеното, съдът намира че предявения иск по реда на чл.422 ГПК е
доказан по основание. Оплакванията на ответника, че не се намира в облигационни
отношения с ищеца във връзка с доставката и потребяването в имота на ВиК услуги се
явяват неоснователни.
Възраженията на потребителя обаче, че в производството не е доказано, че
дължи сумата 683,98 лева за доставени в имота ВиК услуги за времето 26.10.2021 г. до
25.04.2023 г., съдът намира за основателни в една част.
В проведеното производство ищецът не е доказал доставеното в имота
количество ВиК услуги, чиято стойност възлиза на сумата 683,98 лева, която
претендира от ответника като собственик на имота.
Съгласно разпоредбата на чл. 32 на Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и
реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационни системи В и К услугите се заплащат въз основа на измереното
количество изразходвана вода, отчетено чрез монтираните водомери, а отчетните
данни се отбелязват в карнета, заедно с датата на отчитане и подписа на потребителя
или негов представител.
Доводите на ответника, че ангажираната по делото справка за потреблението на
ВиК услуги в имота не носи подпис на длъжностно лице на ищеца, на служителя отчел
показанията на водомера /инкасатор/ и на потребителя /или лице от домашните му/ са
основателни. Представените справки за снетите показания на индивидуалните
водомери в имота на ответника не носят подпис на служител на оператора – ищец,
имат характеристиките на частен неподписан удостоверителен документ и съдът
следва да ги съобрази с оглед останалите по делото доказателства предвид и
своевременното им оспорване като неверни от ответника /чл.178 вр. чл.181 ГПК/.
Същевременно констатациите на приетата пред първата инстанция СТЕ се
основават на изготвена от ищеца справка за формирани задължения и извършени
плащания по партидата на имота за периода 01.12.2021 г.-01.10.2024 г., която също не
носи подпис на служител на ищеца и потребителя. В същата не са посочени
отчетените показания на водомера в имота на конкретни дати за исковия период.
Идентичен извод се налага и за приетата пред първата инстанция ССчЕ.
При така посоченото, съдът намира, че изводите на първата инстанция, че
потреблението в имота възлизащо на посочената стойност се доказва от констатациите
на двете приети съдебни експертизи /СТЕ и ССчЕ/ се явяват необосновани и
неправилни.
4
Съответно и при доказано потребление на стойност 683.98 лв., какъвто е
размера на уважения от първата инстанция иск, ответникът, като собственик на ½ ид.ч.
от имота следва да заплати на ищеца сума в съответен на правата му размер, а именно
½ или 227.99 лв.
В случая обаче, както бе посочено, не е установено по несъмнен начин
потреблението на ВиК услуги в имота. Поради това и на основание чл.162 ГПК съдът
определя неговия размер на сумата 100.00 лв. за исковия период, до който размер
предявения иск следва да бъде уважен. За разликата до сумата 683.98 лв. искът следва
да бъде отхвърлен като неоснователен. В частта на отхвърляне на претенцията над
сумата 683.98 лв. до сумата 687.90лв. решението като необжалвано е влязло в законна
сила.
Крайните изводи на двете съдебни инстанции не съвпадат в една част.
Първоинстанционното решение на основание чл. 271, ал. 1, изр.1, І пр. ГПК следва да
се отмени в посочената част, като неправилно.
По разноските:
При този изход на спора, на основание чл.78, ал.3 ГПК в полза на ответника
следва да бъдат присъдени разноски за въззивната инстанция в размер на 325.00 лв. и
за първата инстанция в размер на 300.00 лв.
Така мотивиран, Софийски градски съд,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 23301 от 23.12.2024 г. по гр.д. № 6892/2024 г. по описа на
СРС, 74 с-в, В ЧАСТТА, с която е признато за установено по предявения по реда на
чл.422 ГПК от „Софийска вода“ АД, с ЕИК *********, срещу В. С. С., с ЕГН
**********, иск с правно основание чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД, вр. с 198о, ал. 1 ЗВ, че В. С.
С., дължи на „Софийска вода“ АД, сумата в размер на 583,98 лева, представляваща
стойност на доставени ВиК услуги през периода от 26.10.2021 г. до 25.04.2023 г. в
обект, находящ се в гр. София, ул. ****, клиентски № **********, ведно със законната
лихва върху сумата от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК - 15.11.2023
г., до окончателното изплащане, за което вземане е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 62519/2023 г., по описа на СРС, 74
състав, КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА СЛЕДНОТО:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен „Софийска вода“ АД, с ЕИК *********, срещу
В. С. С., с ЕГН **********, иск с правно основание чл.422 ГПК вр. чл. 79, ал.1, пр. 1
ЗЗД, вр. с 198о, ал. 1 ЗВ, че В. С. С., дължи на „Софийска вода“ АД, сумата в размер
на 583,98 лева, представляваща стойност на доставени ВиК услуги през периода от
26.10.2021 г. до 25.04.2023 г. в обект, находящ се в гр. София, ул. ****, клиентски №
5
**********, ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК - 15.11.2023 г., до окончателното изплащане, за което
вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по
ч.гр.д. № 62519/2023 г., по описа на СРС, 74 състав.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 23301 от 23.12.2024 г. по гр.д. № 6892/2024 г. по
описа на СРС, 74 с-в, В ЧАСТТА, с която е признато за установено по предявения по
реда на чл.422 ГПК от „Софийска вода“ АД, с ЕИК *********, срещу В. С. С., с ЕГН
**********, иск с правно основание чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД, вр. с 198о, ал. 1 ЗВ, че В. С.
С., дължи на „Софийска вода“ АД, сумата в размер на 100.00 лева, представляваща
стойност на доставени ВиК услуги през периода от 26.10.2021 г. до 25.04.2023 г. в
обект, находящ се в гр. София, ул. ****, клиентски № **********, ведно със законната
лихва върху сумата от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК - 15.11.2023
г., до окончателното изплащане, за което вземане е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 62519/2023 г., по описа на СРС, 74
състав.
ОСЪЖДА „Софийска вода“ АД, с ЕИК *********, да заплати на В. С. С., с ЕГН
**********, на основание чл.78, ал.3 ГПК разноски за въззивната инстанция в размер
на 325.00 лв. и за първата инстанция в размер на 300.00 лв.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6