МОТИВИ към присъда №3/23.06.2020г., постановена по ВНОХД №470/2019г. по
описа на П.ския апелативен съд.
Производството е по глава XXI от НПК.
С Присъда №56/14.06.2019г.,
постановена по НОХД №396/2018г., Окръжен съд – * е признал подсъдимия Р.В.П. за
НЕВИНЕН в това: на 24.03.2015г. на път * /II-56, Р.-П./, в отсечката с.С. - с.М.с.,
обл.П., при управление на моторно превозно средство – лек автомобил „*“, с
рег.№ *, да е нарушил правилата за движение: чл.20, ал.2, изр.1 от ЗДвП и по
непредпазливост да е причинил смъртта на К.А. Г., ЕГН **********, поради което
и на основание чл.304 от НПК го е ОПРАВДАЛ по предявеното му обвинение по
чл.343, ал.1, б.”в”, вр. с чл.342, ал.1 от НК. Съдът се е разпоредил с приложените
по делото веществени доказателства : лек автомобил „*“, с рег.№ *, свидетелство
за регистрация на МПС, част II, контактен ключ, и две крушки за автомобил /на
съхранение в РУ на МВР-Р./ е постановил, след влизане на присъдата в сила, да
се върнат на собственика – Р.В.П. ; велосипед, след влизане на присъдата в сила
- да се върне на наследниците на пострадалия; оптичен диск от РЦ 112-*
/прикрепен към корицата на том 2 от делото/, след влизане на присъдата в сила -
да остане приложен по делото. Направените по делото, от разследващите органи и от
съда разноски, е постановено да останат в тежест на Държавата.
Недоволни от присъдата са останали
ОП – П. и частните обвинители С.Г., А.Г. и М.Г., като в депозирания от
прокуратурата протест / и допълнителния такъв/ се правят оплаквания за
неправилно и превратно тълкуване на доказателствения материал, довело до
неправилно приложение на материалния закон, а с депозираната от повереника на
частните обвинители жалба се изразяват претенции за допуснати от съда
съществени нарушения на процесуалния и материалния закон. И с протеста, и с
жалбата се прави искане за отмяна на атакуваната присъда и постановяване на
нова, с която подс. П. да бъде признат за виновен по предявеното му с внесения
обвинителен акт обвинение с налагане на съответно и справедливо наказание за
извършеното престъпно деяние.
Протестът и жалбата се поддържат в съдебно заседание от представителя на Апелативна
Прокуратура – П., частните обвинители и техния повереник по изложените в тях
доводи, които се доразвиват в пледоарията по същество на делото.
Подсъдимият, лично и чрез защитниците си, счита протеста и частната жалба за неоснователни
и моли да не се уважават. В пледоариите и в предоставеното право на лична
защита се излагат доводи, че атакуваната присъда е постановена в съответствие с
процесуалните изисквания и с материалния закон и се предлага, като правилна и
законосъобразна, да се потвърди изцяло.
П.СКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, като прецени направените с протеста и жалбата оплаквания,
становищата на страните и служебно извърши проверка на правилността на
обжалвания съдебен акт, в предмета и пределите на въззивната проверка по чл.313
и чл.314 намери за установено следното:
Протестът на ОП – П. и жалбата на частните обвинители са подадени в
срок, от легитимирани страни, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради
което са процесуално ДОПУСТИМИ, а разгледани по същество съдът ги намери и за
ОСНОВАТЕЛНИ.
За да постанови атакуваната присъда, Окръжният съд е приел за установена следната фактическа обстановка:
На 24.03.2015г. между 19.40ч. – 19.50ч. подсъдимият Р.П. се движел със
собствения си лек автомобил „Ф.Б.“ с рег.№ ****по общински път */II-56, Р. – П./
в посока от юг на север и в този времеви период се намирал в отсечката от с. С.
в посока към с. М.с.. Той бил правоспособен водач със СУМПС за категория В. П.
поддържал скорост на превозното средство около 76 км/ч. Нямало пътни знаци,
ограничаващи нормативно установената скорост за движение на този тип превозни
средства извън населено място – 90 км/ч. Платното за движение в този участък се
състояло от две срещуположни пътни ленти, разделени от маркировка във вид на
единична прекъсната линия. Общата ширина на пътното платно била 6 метра, а
всяка лента – по 3 метра. Управляваният от П. автомобил се движел по източната
лента. От двете страни на платното за движение имало банкет от тревна площ и
канавки, успоредно на него.
Вече било тъмно и П. управлявал автомобила преимуществено на дълги
светлини на фаровете. На около 1200 метра след табелата, обозначаваща края на
с. С., в насрещната пътна лента приближил друг автомобил, поради което
подсъдимият превключил фаровете на къси светлини. По пътя нямало друго
осветление.
В същото време, в същия участък от пътя, пред лекия автомобил,
управляван от подсъдимия и в неговата пътна лента и неговата посока, се движел
пострадалият К. Г., управлявайки велосипед със скорост между 10,4 и 16,3 км/ч.
по средата на пътната лента (широка 3,00 метра) – на около 1,50м. – 2,00м.
източно от разделителната линия на платното за движение – в нарушение на
задължението му чл. 80 т. 2 от ЗДвП да се движи възможно най-близо до дясната
граница на платното за движение. По велосипеда му нямало светлоотразители или
източници на светлина – в нарушение на задължението му по чл. 72 от ЗДвП - през
нощта да има най-малко две бели или жълти добре различими светлини отпред и две
червени светлини отзад, в нарушение на задължението му по чл. 79 т. 3 от ЗДвП -
велосипедът да има устройство за излъчване на бяла или жълта добре различима
светлина отпред и червен светлоотразител отзад или поставено устройство за
излъчване на червена светлина отзад; в нарушение на задължението му чл. 79 т. 4
от ЗДвП - велосипедът да има бели или жълти светлоотразители или
светлоотразяващи елементи отстрани на колелата.
К. Г. бил облечен изцяло в тъмни дрехи – кафяво кожено яке, зелен суичър
и сив дънков панталон – нямал облечена светлоотразителна жилетка, в нарушение
на задължението му по чл.80 т.1 от ЗДвП - да ползва светлоотразителна жилетка
при управлението му извън населените места, през тъмната част на денонощието и
при намалена видимост. К. Г. бил в пияно състояние (съобразно критериите
определени в ППВС №1/83г.), с концентрация на алкохол в кръвта му от 1,71
промила – в нарушение на забраната по чл.5 ал.3 т.1 пр.1 от ЗДвП – да не управлява
пътно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда.
В момента, в който били
превключени вече късите светлини на автомобила, управляван от подсъдимия, преди
мястото на сблъсъка, подсъдимият П. възприел препятствие, без да може да
различи какво е, задействал спирачната система на автомобила, но не могъл да
предотврати удара с велосипедиста К. Г.. Така настъпило съприкосновение между
предната дясна част (в областта на предната броня) на управляваната от
подсъдимия машина и велосипедиста, като първоначалният контакт бил в задното
колело на велосипеда и в задната страна на К. Г.. Вследствие на удара
последвало възкачване на пострадалия върху предния капак на автомобила, а после
и сблъсък в предното му обзорно стъкло, при което то се счупило. След това той
бил отхвърлен и паднал вдясно от платното за движение, заставайки на гръб.
Велосипедът на Г. бил изхвърлен в същата посока, като се установил в канавката.
Блъсналото го превозно средство подминало мястото на удара и спряло вдясно, с
едната си половина на банкета.
От силата и механизма на удара на К. Г. била
причинена тежка черепно-мозъчна травма, изразяваща се в кръвонасядане на меките
черепни покривки, кръвоизлив под меките мозъчни обвивки, прекъсване на
атланто-окципиталното съчленение и прекъсване и разрушаване на продълговатия
мозък, в резултат на което той починал на място.
След спирането на превозното средство
подсъдимият слязъл и отишъл да провери какво се е случило, светейки си с
фенерчето на мобилния си телефон. Едва след като се приближил до трупа,
разбрал, че е човек, като дотогава си мислел, че е ударил животно. Около 19,50
часа подсъдимият П. се обадил на националния спешен телефон 112 и съобщил за
инцидента.
На местопроизшествието пристигнал
автопатрул на РУ на МВР гр. Р. в екип от свидетелите П.Т. и Й. Р.. Те
констатирали, че блъснатият велосипедист е без пулс и не проявява признаци на
живот. П. бил силно изплашен и притеснен. След като се посъвзел, разказал на
полицаите, че не е видял велосипедиста, докато се движел, не е видял какво е
ударил, като си помислил, че е животно, разбрал, че е човек, едва след като
спрял.
Органите на реда изпробвали на място П.
с техническо средство за употреба на алкохол, което показало отрицателен
резултат. Малко по-късно на мястото на инцидента пристигнал и автомобил на
спешна медицинска помощ, като здравните работници също констатирали, че
пострадалият при инцидента велосипедист е починал.
В хода на започналото разследване
след извършен оглед на местопроизшествието, лекият автомобил „Ф.Б.“ с рег. № *,
заедно със свидетелството за регистрация част II и контактния му ключ и
велосипедът на загиналото лице били иззети.
Извършвайки служебна проверка на атакувания съдебен акт, в предмета и
пределите по чл.313 и чл.314 от НПК, този състав намери, че пороци в
процесуалната дейност на окръжния съд се откриват, но тъй като те не са се
отразили съществено на правата на страните в процеса и са отстраними от
въззивния съд, не са налице предпоставките, визирани в чл. 335 ал.2 от НПК за
отмяна на присъдата на процесуално основание. Мотивите покриват минимално
изискуемия се стандарт за обоснован съдебен акт, даващ възможност да се
проследи процеса по формиране на вътрешното убеждение на съда, поради което и
липса на мотиви, по смисъла на чл.348 ал.3 т.2 пр.1 – во от НПК, като основание
за отмяна на присъдата, също не е налице.
Производството по делото пред окръжния съд е протекло по реда на чл.371
т.1 от НПК. Прочитът на материалите говори, че диференцирана процедура не е проведена
в съответствие с разписаното в закона /Глава 27 от НПК/ и даденото с ТР № 1/2009г.
по тълк. д. № 1/2008 г., ОСНК, тълкуване на уреждащите съкратеното съдебно
следствие разпоредби. Съгласно т.3 от ТР : „Нормите на чл. 371 - чл. 373 НПК
визират предпоставките за предварителното изслушване, реда за неговото
провеждане и произтичащите от това последици - съкратено съдебно следствие пред
първата инстанция. Те съдържат императивни предписания, представляващи
отклонение от стандартния модел на наказателния процес, с които първостепенният
съд е длъжен да се съобрази преди да даде
ход на съдебното следствие с прочитането на обвинителния акт“. И след като
е взето от съда решение по този въпрос и е даден ход на съдебното следствие по
определен ред, преминаването от една процедура в друга, било по инициатива на
страните, било по решение на съдебния състав, е недопустимо. Отразеното в
съдебните протоколи сочи, че в нарушение на горното, окръжният съд е
„прескачал“ от производство на производство и след значителни колебания е
стигнал до крайното решение за провеждане на съкратено съдебно следствие в
хипотезата на чл.371 т.1 от НПК. Това решение е взето, без преди това ясно да
са били очертани рамките на постигнатото от страните съгласие и конкретно за
кои процесуални действия то се отнася, и без съдът сам да изложи, недвусмислено
и в съответствие с изискванията на закона, съдебното виждане по направените от
участниците в процеса искания в посочения аспект. Така, в разпоредително заседание
на 20.02.2019г. защитата е поискала провеждане на делото по реда на чл.371 т.1
от НПК, настоявайки единствено за
устното изслушване на вещите лица, изготвили петорните комплексни експертизи - Ц.,
П., П., С. и М.. Частното обвинение е заявило, че желае устно и непосредствено
да бъдат разпитани и свидетелите Р. и Т.. Съдът е казал, че са налице основания
за разглеждане на делото по реда на глава 27 от НПК, без да прочете
задължителното определение по реда на чл.372 ал.3 от НПК за одобряване на
съгласието на страните и за кои процесуални действия то се отнася. В следващото
съдебно заседание /на 15.03.2019г./ служебно съдът е счел, че не са налице
основания за разглеждане на делото по реда на чл.371 т.1 от НПК, отменил е
определението си за провеждане на делото по посочения ред и е дал ход на
съдебното следствие по общия ред, докладвал е основанията за образуване на
съдебното производство и е дал думата на прокурора да докладва включените
в обвинението обстоятелства. Частното
обвинение се е противопоставило и след изявление в този смисъл, съдът е отменил
определението си за даване ход на делото по общия ред, отменил е определението
си, с което е отменил разглеждане на делото по реда на съкратеното съдебно
следствие и е постановил, че делото ще се гледа по реда на чл.371 т.1 от НПК.
Този път е налично определение по реда на чл.372 ал.3 от НПК, с което е
одобрено съгласието на всички страни в процеса, като то касае единствено свидетелите
М., С. и А. Г. В посочените съдебни заседания никоя от страните не е направила
искане за устно и непосредствено изслушване на вещите лица, изготвили СМЕ на
труп, химическа, психиатрични – психологични и тройни медицински –
автотехнически експертизи, не е отразено да е постигнато съгласие и в обратния
смисъл – тези вещи лица да не се изслушват. И без да изиска изрично становище и без да се
мотивира, съдът сякаш сам, служебно е решил този въпрос, което също е
процесуално некоректно. И накрая, в протоколите липсва отразяване на действия
по приобщаване на показанията на свидетелите Г.от досъдебната фаза /по реда на
чл.283 от НПК с прочитането им/, за които съгласието на страните е
одобрено, като само е заявено намерение
те да бъдат приобщени по този ред.
Казаното до тук говори, че процедурата по чл.371 т.1 от НПК не е проведена
при стриктно съблюдаване на законовите
изисквания за провеждането й. Реално обаче „съкратения“ наказателен процес се е
проявил в казуса единствено в липсата на непосредствен разпит на пострадалите Г.,
поради което въззивният съд намери, че същите следва да се разпитат по делото и
по този начин допуснатите в първата инстанция процесуални грешки да се
отстранят. Не може да има спор, че провеждане на съдебно следствие по общия ред
/до каквото на практика се стига/, в условията на устност и непосредственост, е
висша форма на гарантиране правата на всички страни, в чието присъствие се
развива процеса и се събират и проверяват доказателствата по делото.
С оглед
предмета на делото, резонно, основен доказателствен способ за извличане на
обективна информация за настъпилия пътен инцидент, са съдебно - медицинските и
автотехническите експертизи. Налични са, изготвени в досъдебната и съдебната
фаза на процеса, четири тройни автотехнически и медицински експертизи /т.2, л.
л.64 – л. 91; л.97 - л. 125; л.133 -л.
140; л.145 - л.156 от дос. пр./; две петорни комплексни автотехнически и
медицински експертизи /т. 3, л.5 – л. 70; л. 79 – л. 109 от дос. пр./ и една
петорна комплексна автотехническа и медицинска експертиза / л.165 – л. 186 от
съдебното дело на окръжен съд/. Окръжният съд е възпроизвел, в сбит вид,
тяхното съдържание в мотивите, но сякаш е подценил необходимостта от задълбочен
и обстоен анализ на откриващите се в отделните заключения изводи, и оплакванията
на държавното и частното обвинение в този аспект са основателни. Декларирайки,
че „възприема“ всички изготвени по делото заключения, съдът е пропуснал да
съобрази, че една част от съдържащите се в тях изводи с технически характер са
неотносими към приетите от него факти /за движение на велосипедиста по пътното
платно, а не по банкета/. Съдът е базирал правните си изводи и на отделни части
от различни експертизи, недопустимо комбинирайки ги в едно / виж л.256 – гръб/,
което е процесуално неправилен подход, в нарушение на чл.13 и чл.14 от НПК, тъй
като в отделните експертизи обект на
изследване са били две различни версии
за инцидента и няма как относими само към една от тези версии обективни
дадености и технически параметри на инцидента, да бъдат „пришити“ към механизъм, за който не се отнасят. Именно
защото са налични две версии за инцидента и те са изследвани от вещите лица, в
заключенията се съдържат диаметрално противоположни изводи относно :
техническото съобразяване на скоростта на движение на управлявания от подс. П.
автомобил с пътната обстановка и условията на видимост, и относно техническите
причини, довели до инцидента. Впрочем, и защитата на подсъдимия в пледоариите
също се позовава на изводи от изготвените различни експертизи, които изводи не
са относими към една и съща версия за инцидента, а към двете, коренно различни
такива, поради което и е несъвместимо да се обсъждат в комбинация и на такава
база да се формират коректни правни изводи.
Очевидно и разбираемо е
затруднението в разчитането и коректното
отнасяне на изводите, съдържащи се в отделните заключения към различните версии
за инцидента, тъй като вместо да се изготви експертиза, в която въпросите да се
поставят така, че да изискват пълно, последователно, логично и подредено
изследване на целия инцидент, с анализ,
съпоставяне и излагане на изводите, относими към всеки един от
възможните два механизма за настъпване на произшествието, на вещите лица са
поставяни многократно и хаотично въпроси, обвързани с едната или другата версия
на инцидента, което е довело / на пръв прочит/ и до формиране на различни
крайни експертни изводи. Това затруднение, наред с необходимостта да се даде в
писмен вид отговор на възникнали при устното изслушване на вещите лица
допълнителни въпроси, мотивира този състав да назначи експертиза, която да се
изготви от същите вещи лица и в която да се отразят подобно, последователно и в
логическа връзка техническите параметри и обективните дадености, ползвани от
експертите като база за формиране на изводите, общо важими за произшествието, и
относими към всяка една от двете версии за настъпилия инцидент. По този начин,
с откриващото се в последно изготвена
експертиза обобщаване и прецизиране на изчисленията и следващите се от тях
технически изводи и с отговорите на допълнително поставени въпроси, се
прецизира и фактологията по делото, имаща отношение към въпроса за вината на
подсъдимия и приноса му към настъпването на съставомерния резултат. Тази
експертиза като обобщаваща, обоснована, подробна, мотивирана, базирана на
цялостния доказателствен материал по делото, отговаряща на всички въпроси от
значение за делото, се ползва от съда, с корекциите на технически грешки,
отразени в нея – за наличие на мокра настилка, поради валеж от дъжд и за
изследване на произшествие с товарен автомобил, които грешки вещите лица
посочиха, че не се отразяват на изводите им. Разбира се, значителна част от тези изводи се съдържат и
са идентични с изведените в предходно изготвените експертизи, поради което
последните също следва да се кредитират с доверие, но при правният им анализ е
нужно да се отнесат към механизма на произшествието, който съдът приема, че е
обективно реализирания на инкриминираната дата и място.
Доколкото експертните изводи, които окръжният съд е ползвал при
формиране на вътрешното си убеждение не са намерили конкретно отражение във
фактическата обстановка, възприета от него и не са били обект на подробен коментар
в мотивите, за яснота, следва да се очертаят от въззивния съд обективните технически
параметри на възникналия инцидент, които този състав намира за категорично
установени, както и техническите изводи, относими към произшествието във всяка една от възможните версии за
настъпването му, като следва:
- мястото на удара между автомобила и велосипедиста е настъпил на
пътното платно, по ширина около 1,5м. - 2,0м. източно от разделителната линия
между двете ленти, а по дължина - на 6м. - 7м. южно от ориентира, приет в
протокола за оглед;
- скоростта
на движение на автомобила, управляван от подс. П., непосредствено преди и по
време на удара е 76 км./ч. и липсват обективни данни за намаляването й преди
сблъсъка и/или за промяна в траекторията на автомобила, като в последно
изготвената експертиза вещите лица допълнително са посочили, че тази величина
на скоростта не се влияе от факта, че велосипедът е бил натоварен допълнително
с багаж, открит разпилян на мястото на инцидента;
- дължината на опасната зона за спиране при движение с установената
скорост от 76 км./ч. е 72.50м.;
- най – вероятната скорост на
движение на велосипедиста е 14 км./ч., движейки се с която и ако е предприел
отклонение от банкета към платното за движение, с навлизане в него и с последващо
изправяне на велосипеда успоредно на и пред движещия се в същата пътна лента водач
на автомобил - подсъдимият, велосипедистът е изминал 5.31м. до мястото на удара
за 1.37секунди;
- травматичните увреждания по тялото на пострадалия, установени при
аутопсията / отразени в СМЕ на труп/ сочат, че ударът за него е настъпил отзад
– напред, от гърба към гърдите на велосипедиста, под чието тяло е влезнала
предната част на автомобила, в следствие на което пострадалият се е приплъзнал
по предния капак на автомобила и с главата си е стигнал предното обзорно
стъкло; първоначалния и следващите контакти между автомобила и велосипеда са – първо десния фар и после дясна част на преден
капак и обзорно стъкло, респективно, задно колело на велосипеда в задната
страна на велосипедиста;
- общата видимост на водача на автомобила на къси и дълги светлини е
съответно - 70 - 80м. / 150м., а конкретна видимост към велосипедиста, на къси
и дълги светлини е съответно, 50м./100м., като в последно изготвената
експертиза се сочи допълнително, че тази видимост не зависи от това дали
велосипедистът се е намирал на банкета или на пътното платно, а вещите лица
заявяват и че видимостта не се променя в следствие на констатацията, че дрехите на Г. не са били
изцяло тъмни и че панталона му е със светъл сив цвят;
- водачът П. е започнал процеса
по реакция на възникналата опасност за движението му на 17м. – 18м. преди удара;
- банкетът, съпътстващ пътното платно, на което инцидента е възникнал,
има обективни характеристики, затрудняващи продължителното движение по него с
велосипед и предполагащ ползването му за кратки разстояния и време, но
движението по него не е технически невъзможно, дори и за натоварен с багаж
велосипед и употребил алкохол негов водач.
На базата на посочените обективни
данни и направените на тяхна база изчисления, вещите лица са формирали следните
технически изводи : скоростта, с която
водачът П. е управлявал автомобила – 76 км./ч.
е технически съобразена с общата
видимост, осигурявана от фаровете на автомобила, без значение дали те са били
включени на къси или на дълги светлини; скоростта от 76 км./ч. е технически съобразена и с конкретната видимост
към велосипедиста при движение на дълги светлини; скоростта от 76 км./ч. е
технически несъобразена с конкретната видимост към велосипедиста при движение
на къси светлини, като технически съобразената в тази хипотеза е скорост от
58.13 км./ч.
В първата хипотеза, при
която велосипедиста Г. се е движил по пътното платно в посоката на движение на
автомобила, управляван от П. и непосредствено пред него, възможните технически причини
за настъпване на произшествието са : при движение със съобразената с
конкретната видимост на дълги светлини скорост,
тъй като велосипедиста е бил видим за водача П. от 100м., последният е
могъл да го види и със скоростта, с която се е движел – 76 км./ч. е могъл да реагира своевременно и да предотврати
произшествието, поради което причина за настъпването му е липсата на
своевременна реакция от страна на подс. П.; при движение на подс. П. на къси
светлини, причина за настъпване на инцидента е управление на автомобила с
несъобразена с конкретната видимост към пострадалия скорост. Липсата на
обозначаване на пострадалия и велосипеда му със задължителните светлини и
жилетка също е техническа причина за настъпване на инцидента. Във втората хипотеза: навлизане на
велосипедиста от банкета на платното за движение, конкретната скорост на
автомобила и момента на реакцията на водача нямат техническо значение за настъпване
на инцидента, защото в тази хипотеза ударът е настъпил в резултат на
поведението на пострадалия Г., който е навлязъл на пътното платно внезапно, по
време и на място, когато това не е било безопасно и когато ударът вече е бил
непредотвратим от подс. П., дори и той да се бе движил със съобразена с
видимостта на къси светлини скорост от 58.13 км./ч., или, в тази хипотеза вина
за настъпване на резултата има единствено пострадалия Г..
Ясно е, че като основен, значим за
изхода на делото и спорен между страните фактически въпрос се очертава местонахождението
на велосипедиста Г. и поведението му непосредствено преди произшествието.
Окръжният съд правилно е счел, че представената от подсъдимия в обясненията му
версия за инцидента е недостоверна, макар и да не е мотивирал това си становище
с подробен анализ на доказателствата по делото, а с констатацията за „ментални
спекулации“, каквито, според него, обясненията на П. представляват. Обсъждайки
внимателно всеки един от двата механизма, този състав намери, че в делото не са
налични обективни данни за предприето от пострадалия велосипедист К. Г. неочаквано,
рязко и внезапно отклонение от банкета с навлизане на пътното платно и тази
версия за инцидента, макар и в принципен план технически възможна, не се
доказва да е действително възникналата на инкриминираната дата и място. Докато
механизмът на настъпилия инцидент, възприет от обвинението и инкриминиран с
внесения обвинителен акт, почива изцяло на обективните
данни по делото, другият технически възможен механизъм се базира само и
единствено на субективните възприятия
за произшествието, изложени в обясненията на пряко заинтересовано от изхода на
делото лице – подсъдимият П., който освен това е съобщавал и коренно противоположни
и взаимно изключващи се данни за пътната обстановка, при която инцидентът е
възникнал и е завършил трагично – със смъртта на пострадалия Г.. Представеният
като защитна позиция механизъм на настъпване на произшествието, освен
посоченото до тук, влиза в остро противоречие и с правилата на формалната
житейска логика, които също са важна и неотменна част от процеса по формиране
на вътрешното убеждение на съда и не следва да бъдат пренебрегвани в този
процес.
Защитната позиция на подс. П. не може да бъде обект на критика, с
каквато е подходило частното обвинение, видно от изложеното във въззивната
жалба и в пледоариите по съществото на делото. Правото на подсъдимото лице да даде/да
откаже да даде обяснения /с каквото си поиска съдържание/ по обвинението е неизменен
и законово гарантиран елемент от комплекса от права, които, без условности и
уговорки, всяко обвиняемо/подсъдимо лице има и от това каква процесуална позиция
е възприело в процеса негативни за него изводи е недопустимо да се правят. Но,
съдът дължи винаги обстоен анализ и оценка на обясненията, ако такива са били
дадени. В хода на съдебното следствие подс. П., поканен и от окръжния, и от
този съд, да даде обяснения, сочи, че у него спомени за инцидента липсват. Това
е предпоставило прочитането, по реда на чл.279 ал.2 вр. с ал.1 т.4 от НПК, на
дадените в досъдебното производство обяснения / л.45 – л.49, т.1/, които подсъдимият
пред окръжният съд е заявил, че поддържа.
В тези обяснения, депозирани четири месеца след инцидента, П. е съобщил,
че продължително време преди произшествието, внимателен и концентриран в
пътната обстановка, движейки се по-близо
до осевата линия, отколкото до банкета, е наблюдавал велосипедист, който е
бил видим за него още на светлините на дългите фарове / или, от около 100м.,
според експертизите/ на автомобила, на каквито фарове той преценил, че този
велосипедист се движи по банкета. Поради появата на насрещно движещ се
автомобил, П. превключил на къси светлини, намалил скоростта си на движение и веднага след това видял как велосипедистът
от банкета рязко навлиза на пътното
платно, на около 2м. - 3 м. пред автомобила.
В този момент настъпил
удар и едва тогава подс. П. успял да реагира с въздействие върху спирачния
механизъм на колата и както сам казва: „ Аз за нещастие натиснах спирачките в
момента на удара“. Изследвайки тази версия вещите лица от комплексните
експертизи са посочили, че тя в принципен план не е технически невъзможна. Не
може да не направи впечатление обаче, че възможният механизъм, обследван,
анализиран и изложен в заключенията почива на обективни дадености и установени
по експертен път технически параметри за възникване на инцидента, които
противоречат значително на посочените от подс. П. в обясненията му. Така,
наистина логично и технически правилно звучи казаното от П., че виждайки движещ
се по банкета велосипедист е проявил внимание към пътната обстановка и е управлявал
автомобила, ситуирайки го на безопасно отстояние от този банкет и от
велосипедиста, т.е, по - близо до осевата линия, но очевидно заявеното в
обясненията не се е случило в действителност. Категорично и неизменно във
всички заключения вещите лица са стигнали до извод, че ударът е настъпил в
средата на платното за движение и по-близо до банкета, отколкото до осевата
линия, разделяща двете платна за движение. И още, казали са, че обективни данни
за промяна в направлението и посоката на движение на автомобила, преди удара,
липсват, липсват и данни за предприето отклонение, заобикаляне или друга
маневра / в резултат на която евентуално автомобилът при удара да се е оказал
по-близо до банкета, независимо, че според обясненията, е бил позициониран от
водача му по-близко до осевата линия/, а и самият П. не съобщава да е
предприемал такива. Отново технически правилно и в съответствие с изискванията
на ЗДвП е съобщеното от подс. П. поведение
- намаляване на скоростта на движение при преминаване от дълги на къси фарове.
Но, експертите отново са категорични, че със скоростта, с която се е движил автомобилът
преди удара – 76 км./ч., е встъпил и в сблъсъка с велосипедиста. Технически недостоверни,
отново според всички изготвени заключения, са обясненията на П. и относно това,
че велосипедистът е навлязъл на платното за движение на около 2м. – 3м. пред
автомобила и това е било обективна пречка за предприемане на адекватна реакция с
ефективно задействане на спирачния механизъм. Според вещите лица, при движение
на велосипедиста Г. с най - вероятната скорост от 14 км./ч., ако последният наистина
е навлязъл на пътното платно от банкета, то това е станало не по-късно от 29м.
- 30м. преди удара, а не на 2м. – 3м. преди него и обективни пречки П. да
забележи това неправомерно отклонение и да реагира, от тези 30м., няма. Или, при
внимателен анализ се оказва, че обясненията на П. от досъдебната фаза, имащи пряко
отношение към описания от него механизъм на настъпване на произшествието, не само
не намират никаква опора в обективните данни по делото и в изводите на
експертите, изследвали тези обективни данни, дори напротив, оборват се от тях. Да,
вещите лица казват, че принципно е възможен технически механизъм, при който
движещ се по банкета велосипедист да навлезе внезапно пред автомобила, но очевидно
не и при съобщените от П. в обясненията му обективни дадености и технически предпоставки
за изпълване на такава ситуация.
На следващо място, по делото са
налични идентичните в съдържателен смисъл и по значение показания на
свидетелите – полицейски служители Р. и Т., които са посетили
местопроизшествието непосредствено след настъпването му и пред които
добросъвестно, откровено и спонтанно подс. П. е съобщил подробности за пътната
обстановка, при която произшествието е настъпило и съобщеното коренно се
различава от обсъдените до тук обяснения. И в показанията пред съдилищата, и в
приобщените части от тях от досъдебната им фаза, тези свидетели съобщават едно
и също – след като се е успокоил, П. е споделил, че до момента на удара изобщо не
е бил наясно с местонахождението на велосипедист в района на произшествието,
изобщо не е забелязал такава опасност за движението му и едва след инцидента разбрал,
че е ударил човек - велосипедист, като първоначално дори предположил, че е
блъснал животно. Очевидно е, че ако беше достоверно съобщеното в обясненията, че от 30м. / когато
евентуалното неправомерно отклонението на Г. към пътното платно е започнало,
според експертизите/, П. е наблюдавал и възприел описаното от него /„…човекът с
колелото влезе от банкета на пътя пред мен. Стана много бързо. Просто кривна и
се отзова пред мен, на два – три метра. Даже нямах време да натисна спирачките
и го ударих. „/, то не животно, като причина за възникналата опасност П. щеше
на посочи на свидетелите, стигайки дори до там да постави под съмнение дали той
е блъснал велосипедиста, защото такъв в района не е видял да се предвижва / виж
показанията на Р. пред съдия – л.114 – гръб, т.1 от дос. пр./. И пред този състав св. Т., логично загубил спомени за инцидента, след прочитане на
показанията му от досъдебната фаза отново потвърди заявеното в тях : П. е бил
категоричен – велосипедист не е видял да се предвижва, нито по пътното платно,
нито по банкета в близост до него, а непосредствено преди сблъсъка е забелязал пред
автомобила си само силует /който оприличил на животно/ и едва след слизането си
от автомобила е установил, че в канавката лежи човек, а в близост до него
велосипед. Не се откриват, а и от
страните в процеса не се сочат разумни основания показанията на тези свидетели
да не се кредитират с доверие, тъй като са еднопосочни, депозирани от лица,
които са незаинтересовани от изхода на делото и за тях предубеденост и
необективност не може да се твърди да са налични. Вярно е, че показанията на
тези свидетели са производни доказателства по описаните факти, но използването
им не е забранено, като няма пречка да послужат за проверка на първичните
такива – дадените от подс. П. обяснения. Към момента на разговорите с тези
свидетели П. не е бил задържан, не съобщава да е принуждаван да дава информация
за настъпилия инцидент, не
е поставен в неблагоприятна позиция и принуден – психически или физически, да
дава уличаващи себе си сведения. Напротив, установява се, че полицейските
служители са подходили изключително положително и внимателно към П.,
осигурявайки му време да се отърси от случилото се, осигурявайки му и
медицинска помощ, а П. доброволно, искрено и обективно е съобщил информация за
механизма на настъпилия инцидент, който кореспондира напълно с обективните
данни по делото. От заключението на изготвената по делото психиатрична – психологична експертиза се
установява и, че цялостното поведение на подсъдимия преди, по време и след
инцидента сочи за бърза логическа рефлексия и умело използване на придобития
опит и знания в стресови ситуации, а описаният от него „шок“ не е бил в степен
да затормози психичните процеси и да го постави в положение на дезориентация и
объркване, поради което той не е бил лишен от възможност правилно да преценява
обстановката, да избира адекватно поведение и да дава обективни, достоверни и
адекватни пояснения за случилото се на дошлите на мястото на инцидента
полицейски органи при проведената комуникация с тях.
Като оборващ обясненията на подсъдимия, в частта, в която той описва
поведението на Г. и твърди, че това поведение е забелязал и следил внимателно,
респективно, като подкрепящ съобщената от подс. П. пред полицейските служители
версия за инцидента, е съдържащият се в експертизите технически извод относно момента, в който подсъдимият е
реагирал на възникналата опасност за движението му / без значение дали е
възприета от него като силует, като животно или като велосипедист/. Според експертите,
в хипотезата на навлизане на Г. от банкета на пътното платно и за да се
установи на мястото, където е настъпил удара / изминавайки 5.31м. с най –
вероятната скорост на движение от 14
км./ч./, това отклонение с навлизане в платното от банкета е станало не
по-късно от 29м. преди удара /виж за яснота скицата към изготвеното в тази
инстанция заключение – л.182 от делото/. Както вещите лица обясняват в последно
изготвената от тях експертиза /виж поясненията на л.179 – л.183 от настоящето
дело/ техническата реакция на опасността е процес, започващ с възприемане на опасността, умствена обработка на
информацията и вземане на решение за действие, следвано от време за сработване
на спирачната система и време за постигане на максимални работни характеристики
на системата, след което започва периода на ефективно действие на органите за
управление. Според изчисленията, така описания процес, стартиращ с
възприемането на опасността за движението, за подс. П. е започнал едва на 17м.
– 18м. преди сблъсъка. И резонно възниква въпроса - защо опитният подсъдим П.,
с дългогодишен стаж като водач на автомобил и според обясненията му, внимателно
и непрекъснато наблюдаващ пътната обстановка, не е реагирал на поведението на
друг участник в движението, което поведение, без никакво съмнение, е говорело за
пряка и непосредствена опасност за движението на управлявания от него автомобил.
И кореспондиращия на този въпрос отговор е съобщения от подс. П. на свидетелите
Р. и Т. – защото не е видял велосипедист в района и е съзрял неговия силует на
пътното платно, едва на около 17м. – 18м. преди удара, но това разстояние вече
не е позволявало да се изпълни процеса по адекватна реакция на тази опасност и
затова е последвал неизбежния удар, без П. да е имал обективна възможност да
задейства спирачния механизъм преди сблъсъка. Респективно, обективното
установено място на началото на реакция на подс. П. оборва обясненията му, в
които описва поведението на Г., защото на 17 – 18 метър, когато П. е отчел
опасността и започнал да реагира на нея, евентуално предприетото отклонение от банкета с
навлизане в платното за движение е следвало да се е случило 10м. – 12м. преди
това, но реакция на такова отклонение липсва. И както сам П. заявява и в обясненията,
в които описва защитния механизъм, той е видял велосипедиста в последния
момент, според него на около 2м. – 3м. преди сблъсъка/ а според експертизите,
на около 17м. – 18м., когато е започнал да реагира/, а от тези 18м. до удара, П.
обективно не е могъл да възприеме описаното от него отклонение на Г., което
следва да се е случило 10м. – 12м.
по-рано.
Доста спорно е, и този въпрос
основателно се поставя и от частното обвинение, доколко от посоченото в
обясненията на П. разстояние – от около 100 – 150м. на дълги фарове, е обективно
възможно да се извърши коректна преценка от водач на автомобил къде велосипедист
се движи : по банкета, по платното за движение, в неговото начало или малко
по-навътре. Още повече, предвид обективните дадености на този банкет и неговото
състояние към инкриминираната дата, изводими от фотоалбума към протокола за
оглед, от показанията на свидетелите Р., Т. и разпитания пред този съд А.Г.. Видно
е, че банкетът е тесен, почти сливайки се и преминавайки в терен, обрасъл с
трева, чимове, обсипан с камъни, чакъл, неравен, което много съществено е
затруднявало движението по него на
велосипедист, още повече натоварен с багаж /намерен разпилян при огледа/ и
алкохолно опиянен. Както и вещите лица сочат, макар и не невъзможно,
предвижването на алкохолно опиянения Г. с натоварен с багаж велосипед по
банкета би довело до съществени сътресения, дискомфорт и необходимост от
повишаване на усилията на водача в управлението му, като опитът на вещите лица
от други произшествия с велосипедисти говори, че такова движение се извършва
епизодично, за кратки разстояния. Тоест, не както П. сочи в обясненията си, че
от 100м. и повече е наблюдавал Г. да се движи равномерно, продължително и
постоянно по този неудобен банкет.
Накрая, съобщеният от подс. П.
механизъм влиза в остро противоречие с правилата на житейската логика, което в
контекста на казаното до тук също надделява при формиране на изводите за
обективност и достоверност на всяка една от двете обследвани по делото версии
за произшествието. Ако се възприеме изложената от П. версия, това означава, че
пострадалият Г., управляващ продължително време велосипед по неравния, осеян с
трева, камъни и чакъл и поради това очевидно неудобен за предвижване банкет,
изведнъж, точно, когато автомобил се приближава опасно близко до него, на около
30м., е предприел самоубийствен акт. Не просто се е доближил до началото на
пътното платно, за да се предвижва по-лесно с велосипеда, но е изминал 1.5м –
2м. по него, застанал е в средата му, позиционирайки се успоредно и пред
автомобила, така че ударът да стане неизбежен, въпреки, че светлините на късите
фарове са били добре видими най – малко от около 75м., а към момента на предполагаемото
навлизане в платното – на 30м. преди удара, дори и алкохолно опиянения Г. не е
имало как да не ги възприеме.
Казаното до тук мотивира съдът да счете, че защитната
версия за настъпване на произшествието, поддържана от подс. П., се явява
компрометирана, поради което другият изследван механизъм за възникване на
инцидента се възприема от този съдебен състав като достоверен и обективен. Както
сочат вещите лица, обективните данни по делото подкрепят напълно и кореспондират със
ситуация, при която велосипедистът Г. преди удара се е движил по пътното платно
в посоката на движение и пред автомобила, управляван от П., на около 1.50м. –
2м. източно от осевата линия, разделяща двете платна за движение, като не може
да не се отбележи, че първата тройна експертиза,
която е била изготвена на база обективните находки от произшествието /преди П.
да е депозирал обясненията, в които излага своята версия за инцидента/, изобщо
не е предложила като възможен друг механизъм на настъпване на произшествието,
освен инкриминирания по делото. Обективните данни - повредите по велосипеда, управляван от Г.,
травматичните увреждания по тялото му, говорят, че към момента на удара
пострадалият се е движил по платното за движение пред автомобила на П., а
обективни данни за криволичене, отклонения, навлизане в платното от банкета,
няма. На снимките във фотоалбума към протокола за оглед на местопроизшествието,
но най – вече на фотосите, откриващи се
в отделните заключения /виж л.68, 69, т.2 от дос. пр./, на които велосипеда е заснет,
е видно с просто око, че ударът от автомобила, управляван от П., е настъпил в
задната част на гумата на велосипеда и именно там са фиксирани повредите по
него и тя е изкривена и вдлъбната от удара. Не са открити увреждания в лявата
част на велосипеда и на велосипедиста, които да подкрепят извод, че е извършено
предполагаемо отклонение от банкета към платното за движение, при което
отклонение велосипедът и пострадалият биха се явили в един момент лявостоящи за
П..
На
базата на изложеното до тук и след като инкриминираната версия за инцидента, се
възприема от този състав като обективно
случила се, се налага извод, че при иначе принципно правилно установени релевантни
факти, обогатени и конкретизирани с казаното до тук, първостепенният съд е стигнал до правни
изводи, противоречащи на материалния закон и на трайно установената съдебна
практика по този вид дела, вкл. и по идентични с настоящия казуси, давайки
неправилна материално – правна оценка на поведението на подсъдимия П., което послужи
като основание на въззивния съд да отмени присъдата и да постанови приложената
по делото нова присъда.
Не е спорно, че е настъпил противоправен,
съставомерен резултат – смъртта на пострадалия К. Г., че смъртта е следствие от
тежки телесни увреждания, причинени на Г. при пътно – транспортно произшествие,
реализирано на инкриминираната дата и
място, в което участник, освен пострадалия, е бил и подс. П.. Тези факти намират
своята пълна подкрепа в приложените по делото писмени доказателства – акт за
смърт и удостоверение за наследници, в гласните доказателства – обясненията на
подсъдимия и показанията на свидетелите, в заключенията на изготвените по
делото медицинска експертиза на труп и комплексни експертизи в медицинската им
част. В последните - компетентни, обосновани и мотивирани, изготвени от лица с
нужния опит и квалификация, са отразени констатираните по тялото на пострадалия
телесни увреждания, направен е и категоричен от медицинска гледна точка извод,
че тези увреждания са довели до смъртта на Г., а те от своя страна са резултат
от настъпилото на инкриминираната дата ПТП.
Подсъдимият
П. като водач на МПС е нарушил фиксираното в чл.20 ал.2 изр.1 - ро от ЗДвП правило за
движение по пътищата, с което обвинението е запълнило бланкетният състав на престъплението
по чл.343 от НК. По силата на посочената норма се вменява задължение на
водачите да се движат със скорост, съобразена с пътната обстановка, като величината
на тази скорост трябва да бъде в зависимост от отрицателното влияние на отделни
фактори и колкото повече и по-неблагоприятни са те, толкова по-малка трябва да
бъде скоростта на движението в сравнение с максимално разрешената такива. Водачът
е длъжен да избере скорост, която да му даде възможност да възприеме своевременно
наличието на препятствие на пътното платно и да може да предотврати
настъпването на автопроизшествие. При движение нощно време или при намалена
видимост, скоростта следва да е съобразена с разстоянието на видимост,
осигурявана от светлините на които се предвижва, в границите на която видимост
той да може своевременно да възприеме препятствията и да ги избегне, чрез
нормативно предвидените способи. При настъпване на произшествие, при което се
установи, че водачът се е движил с несъобразена с обективните негативни фактори
скорост, той не може да търси оправдание и да бъде оневинен, позовавайки се на
обстоятелството, че се е движил с разрешена за пътния участък скорост и че
другият участник в инцидента също има принос за настъпването му.
В
казуса, разрешената скорост за движение на управлявания от П. автомобил е била 90
км./ч. Но движението се е осъществявало в тъмната част на денонощието, на
фарове, без да е налична друга, странична осветеност в пътния участък. Преди
произшествието, П. е превключил от дълги на къси светлини, който факт е отразен
в обвинителния акт, сочи се в обясненията на подсъдимия /поради разминаване с
насрещно движещ се автомобил/ и обективно се установява от експертизите, според
които към момента на сблъсъка автомобилът е бил с включени къси светлини / в
каквото състояние е намерена крушката при огледа на автомобила/. Известно е, че
при превключване от дълги на къси светлини видимостта намалява значително и
това също е бил фактор, с който П. е следвало да се съобрази, като намали скоростта
си до предели, които да му дадат възможност в рамките на осветеното от късите
светлини разстояние, ако изникне препятствие на пътя, да го възприеме и да спре.
Подсъдимият не се е съобразил с посочените нормативно изисквания и не е изпълнил
задълженията като водач на МПС и въпреки намалената видимост, поради нощта и
поради превключване на къси светлини, е продължил да се движи със скорост от 76
км./ч., вместо със съобразената с дължината на конкретната му видимост на къси
светлини скорост от 58.13 км./ч., установена по експертен път. Ако задължението
си П. бе изпълнил и поддържал посочената, съобразена скорост на движение, то за
него обективна пречка да възприеме от около 50м. намиращото се на пътното
платно препятствие – велосипедист, и да го избегне, предприемайки разписаните в закона действия, сблъсък с пострадалият
не би настъпил, произшествието щеше да бъде предотвратено и съставомерния
резултат нямаше да е налице. Поради това, и тъй като е доказано по несъмнен
начин, че нарушение на правилата за движение по пътищата П. е допуснал и че то
е в причинна връзка с настъпилия резултат – смъртта на пострадалия К. Г.,
подсъдимият следва да носи наказателна отговорност за деяние, с дадената му от
обвинението коректна правна квалификация – по чл.343, ал.1, б.”в”, вр. с
чл.342, ал.1 от НК.
Именно защото пострадалият Г. се е
намирал на пътното платно, управлявайки велосипед в нарушение на изобилие от
правила за движение по пътищата, той се е явявал предвидима опасност за водача
на автомобила – подс. П., като окръжният съд е подминал без коментар обясненията на П., в които той твърди,
че преди произшествието, в района на с. С. е видял друг велосипедист, който се
предвижва между селата С. и К., т.е., за П. наличието на велосипедисти, които
да се предвижват между отделните села по описания начин, не е било изненада. А
при движение със съобразена с видимостта на къси фарове скорост, обективни
пречки да се съзре своевременно конкретната опасност за движението –
велосипедиста Г., и да се реагира адекватно на нея, за подс. П. не са били
налични. П., управлявайки автомобила с несъобразена технически скорост сам се е
поставил в ситуация да не може да възприеме своевременно тази опасност и да
реагира на нея, поради което и основание за приложението на чл.15 от НК не се
откриват. Отразеното в мотивите към присъдата виждане на окръжния съд в
обратния смисъл, послужило като основание за постановяване на оправдателен
съдебен акт, въпреки изложената съдържателно идентична с възприетата от този
съд фактическа обстановка /и конкретно, за движение на Г. по пътното платно, а
не по банкета с отклонение от него и навлизане в пътната лента на П./, не може
да се сподели. Изобилна съдебна практика в противоположен смисъл е възпроизведена
от прокурора в подадения протест и повторното й цитиране в настоящето решение,
е ненужно. Особено значими, поради идентичността на обсъжданите ситуации и отговор
на възражения на подсъдими лица, идентични с доводите на окръжния съд, послужили
за оправдаване на подсъдимия, са посочените в протеста Решение №45/2016г. по
н.д.№57/16г., 2 н.о., Решение №251/16г. по н.д №1023/16г., 3 н.о., според които
водачът има задължение да се движи със скорост, съобразена с конкретната пътна обстановка и конкретните условия на видимост
към другите участници в движението, които, движещи се неправомерно не се явяват
непредвидими препятствия, с които водачите не следва да се съобразяват. И след като водачът П. не е съобразил
предписанията на правно регламентираната дейност, която осъществява при
управлението на МПС и тъй като не са бил
налице условия, при които той да е бил поставен в невъзможност да
изпълни задълженията си и да предотврати настъпването на вредните последици, П.
не може да черпи права от собственото си неправомерно поведение и да настоява
за приложението на чл. 15 от НК.
Категорично
установено по делото и поради това правилно е становището на окръжния съд,
намерило съществено отражение и във фактите, и в правните изводи, за
неправомерното поведение на пострадалия Г., който в нарушение на всички правила
за движение на велосипедисти, не се движил възможно най – дясно на пътното
платно, и не е обозначил нито себе си, нито велосипеда по изискуемия се в
закона начин – нарушение на чл.72, чл.79 т.3
и т.4, чл.80 т.1 и т.2 от ЗДвП.
Посоченото формира категоричен извод за съществен принос на пострадалия Г. за
настъпване на съставомерния резултат, но не може да доведе до оневиняване на
подс. П., който също е допринесъл за настъпването му.
Деянието е извършено от П. при форма на вината - непредпазливост -
престъпна небрежност по смисъла на чл. 11, ал.3, пр.1 от НК. Същият не е
предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но е бил длъжен и е
могъл да предвиди, че като се движи с несъобразена с негативните фактори от
пътната обстановка скорост, сам създава риск при възникване на опасна ситуация,
да не може да я възприеме своевременно и да реагира на такава адекватно.
Изложеното до тук мотивира настоящият
съдебен състав да отмени оспорената с протеста и жалбата първоинстанционна
присъда и да постанови нова, с която да призна подс. Р.В.П. за виновен в
извършване на престъпление по чл.343, ал.1, б.”в”, вр. с чл.342, ал.1 от НК.
Пристъпвайки към процеса по индивидуализация на наказанието за извършеното
деяние с приетата правна квалификация,
съобразявайки визираните в чл.54 от НК обстоятелства, съдът намери, че и
най – лекото предвидено в закона наказание – две години лишаване от свобода, се
явява несъразмерно тежко, а наличието на многобройни смекчаващи отговорността
на П. обстоятелства мотивираха налагане на наказание при условията на чл.55
ал.1 т.1 от НК, под най – ниския предел, а имено в размер на ЕДНА ГОДИНА
лишаване от свобода. Като такива се отчетоха традиционно отчитаните в
практиката - чисто съдебно минало, добри характеристични данни и изразено
нееднократно и искрено звучащо съжаление за инцидента и най – вече за резултата
от него. Съпричиняването на резултата, за което вече стана дума, в този казус
е значително. Дори и да не се коментира
относителната тежест на допуснатите от пострадалия нарушения и да се отчете
само броя им, на фона на едно единствено нарушение, допуснато от П., е
достатъчно да се направи категоричен извод, че приносът на починалия К. Г. за
настъпване на съставомерния резултат е много съществен. И както е известно,
това съпричиняване следва да намери своето коректно отражение при отмерване на
справедливото за подсъдимия П. наказание. И накрая, не без значение е
поведението на подсъдимия след инцидента, което поведение безспорно е
установено по делото. И то не се е изразило само в изпълнение на задължението
му да съобщи за инцидента на органите на полицията и да остане на мястото на
произшествието. П. е повикал и бърза помощ, чрез обаждане на тел.112, което
поведение в практиката се приема като оказана помощ по смисъла на чл.343а от НК
и основание за преквалифициране на деянието в по-леко наказумо престъпление. И макар привилегирована норма
на закона в случая да е неприложима, защото Г. е починал веднага, а помощ на
починал човек няма как да се окаже, защото тя е ненужна, описаното поведение на
П. има значение при формиране на извода за обществената опасност на конкретното
деяние и конкретния деец, които следва да намерят своето отражение в отмереното
наказание. И така, без да се откриват отегчаващи отговорността на П.
обстоятелства и при наличието на многобройни смекчаващи такива, съдът прие, че
наказание в размер на една година лишаване от свобода се явява съответно,
справедливо и ще постигне целите на наказанието и преследваните с него
индивидуална и генерална превенции.
Налице са всички законови предпоставки,
визирани в чл.66 ал.1 от НК за отлагане изтърпяването на наказанието лишаване
от свобода с изпитателен срок. Наложеното наказание е в рамките до три години
лишаване от свобода, П. не е осъждан до момента, но не това е същественото, а обстоятелството,
че данните за личността му водят до единствения възможен извод, че за поправянето
и превъзпитанието му не се налага да бъде изолиран от обществото. Целите на
наказанието могат в случая и ще се постигнат и с условното осъждане с
определяне на изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ, в рамките на който, под угрозата
за активиране на наложеното наказание при осъществяване на друго противоправно
деяние, П. ще се поправи и ще осъзнае
последиците от неизпълнение на нормативно уредени правила за поведение и в
частност тези, уреждащи рисковата дейност по управление на МПС.
На основание чл. 343г вр. с чл.37
ал.1 т.7 от НК, съдът наложи на подсъдимия и кумулативно предвиденото наказание
за извършеното престъпление - "Лишаване
от право да управлява МПС" за срок от ЕДНА година, съобразявайки
разпоредбата на чл.49 ал.2 от НК и данните му като водач на МПС, отразени в
приложената по делото справка. Лишаването от посоченото право ще има нужния дисциплиниращ
ефект спрямо конкретния извършител, като от определения срок следва да се
приспадне периода, през който П. е бил лишен от това право по административен
ред. Според този състав на съда, визираните
наказания в тяхната кумулативна съвкупност, съставляват справедливо възмездие
за извършеното деяние и постигат баланса между обществения интерес и интереса
на отделните страни в процеса.
На основание чл.189 ал.3 от НПК,
подс.П. беше осъден да заплати в полза
на Държавата - по сметка на ОД на МВР - П., на Окръжен съд – * и на Апелативен
съд – П., направените по делото разноски за разглеждането му.
В останалата част, касаеща
разпореждането с приложените по делото веществени доказателства, въззивният съд
намери, че атакуваната присъда като съобразена със законовите разпоредби, по
изложените към присъдата мотиви, които се споделят и не е необходимо да се
преповтарят, е правилна и поради това бе потвърдена.
По изложените мотиви, П.СКИЯТ
АПЕЛАТИВЕН СЪД постанови приложената по делото и обявена на страните в съдебно
заседание, присъда.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :