Решение по дело №375/2020 на Окръжен съд - Русе

Номер на акта: 260005
Дата: 13 август 2020 г. (в сила от 13 август 2020 г.)
Съдия: Антоанета Йорданова Атанасова
Дело: 20204500500375
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 13 юли 2020 г.

Съдържание на акта

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е  

260 005                                

гр.Р., 13.08.2020 г.

 

                                   В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

  Окръжен съд Р., Гражданска колегия, в публичното заседание на единадесети август през две хиляди и двадесета година в състав:

 

                                                         Председател: Анета Георгиева

                                                                Членове: Николинка Чокоева

                                                                                 Антоанета Атанасова

 

          при секретаря Светла Пеева като разгледа докладваното от съдия Атанасова  в. гр. д. № 375 описа  за 2020 г., за се произнесе, съобрази:

 

         Производството е по реда на чл. 258 ГПК.

 Постъпила е въззивна жалба от адв. Е.Н. *** - пълномощник на П.Ц.М. и Р.Й.М.,*** против решение № 669/8.06.2020 г., постановено по гр. д. № 6270/2019 г. на Р.нския районен съд, в частта с която е отхвърлен предявеният от тях иск против С.П. *** за заплащане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 279,64 лв., изразяващи се повреждане на движими вещи на адрес: гр. Р., ул. „Д., бл. „Н.в резултат на наводняване, причинено от имота на ответника. Твърдят, че решението е неправилно и незаконосъобразно като необосновано, постановено без подробно и цялостно обсъждане на събраните по делото доказателства и всички наведени от ищеца твърдения. Поради това претендират отмяна на решението в обжалваната част и постановяване на ново, с което предявеният от тях иск за заплащане на сумата от 279,64 лв. да бъде  уважен.  Претендират разноски за двете инстанции съобразно претендираната част от исковата претенция.

            Въззиваемата страна С.П. *** чрез адв. В.И. *** оспорва основателността на жалбата по съображенията, изложени в отговора по чл.263 ГПК. Иска решението да бъде потвърдено като правилно. Претендира разноски.

               Р.нският окръжен съд намира, че жалбата е процесуално допустима като подадена от легитимирана страна и в срока по чл. 259, ал.1 ГПК, поради което може да бъде разгледана по същество.

               Въззивният съд, упражнявайки правомощията си по чл.269 ГПК, намира, че решение № 669/8.06.2020 г., постановено по гр. д. № 6270/2019 г. на Р.нския районен съд е валидно и допустимо.

             Първоинстанционният съд е бил сезиран с иск, предявен от П.Ц.М. и Р.Й.М. против С.П. *** за заплащане на  обезщетение за имуществени вреди в размер на 1490,07 лева, изразяващи се повреждане на техни движими вещи и недвижим имот на адрес гр. Р., ул. „Д., бл. „Н.в резултат на наводняване, причинено от имота на ответника. В исковата молба ищците твърдят, че притежават апартамент в режим на СИО на първия етаж в блок „Н.“ в гр. Р., а ответникът С.П. е собственик на апратамента, находящ се над техния. Заявяват още, че на 28.08.2019 г. в тяхно отсъствие ответникът пробил отвор в железобетонната плоча над балкона им, през който прокарал маркуч и по него пуснал да тече вода. Около 16 часа в жилището на ищците дошъл техният син – св. А. М., който заварил наводнени балкона, кухнята и трапезарията, като в помещенията имало вода до височина около 15 сантиметра. Заявяват още, че в резултат на наводнението в жилището им били причинени имуществени вреди изразяващи се в повреждане на имота и имущество, които определят в размер на 1490,97 лева и които претендират да им бъдат заплатени от ответника. Пред настоящата инстанция се претендират само вреди в размер на 279,64 лв., доказан според ищците с приетата по делото СИЕ.

  По реда и в срока по чл. 131 ГПК ответникът оспорва исковете. Признава, че е собственик на апартамент над този на ищците. Отрича обаче на 28.08.2019 г. да е пробивал отвор в плочата на балкона и да е пускал вода по маркуч през този отвор. Твърди, че състоянието на балкона му е стандартно, с оригинална метална тръба.

 По делото не съществува спор между страните, че ищците са собственици в режим на СИО на апартамент, находящ се на първия етаж в блок „Н.“ в гр. Р., а ответникът С.П. е собственик на апратамента, находящ се над техния.

   От събраните по делото гласни доказателства – показанията на св. А. М. – син на ищците и св. П.П.– домоуправител в кооперацията, в която живеят страните безпротиворечиво се установява, че на 28.08.2019 г. жилището на ищците е било наводнено. И двамата свидетели дават показания за вода в коридора на апартамента на ищците. Св. П. изнася данни, че не е влизал в наводненото жилище, поради което няма впечатления за увредените вещи. Св. Ал. М. дава показания, че терасата на ищците е приобщена към кухнята им и на тавана на терасата имало отвор, който той бил замазал отдолу. Този отвор бил от преминаваща през терасата на ищците тръба, свързваща покрива с канализацията, която той бил премахнал. Дава още показания, че след наводнанието въпросната дупка била разбита „с къртач“, защото била затворена с бетон с дебелина 3 сантиметра и пробивът не може да е станал само под напора на водата. Свидетелства, че след като станал инцидента извикал майстор и сложили отново премахнатата тръба за да преустановят теча.

    По делото е назначена съдебно-техническа експертиза, вещото лице по която дава заключение, че водосточните тръби на терасите в сградата на ищците отвеждат водите само от терасите, но не и дъждовната вода от покрива. Оттичането на водата от балкона на ответника е било прекъснато поради демонтаж на тръбата в имота на ищците. В имота на ответника отворът е наличен като върху него е предвидено капаче с цедка, изработено с поцинкована ламарина, което е видимо старо. В момента на огледа от вещото лице вертикалната тръба в имота на ищците е налична макар и с различно сечение по дължината си. Те обаче нямат отвор за оттичане на водата от техния балкон, тъй като в някакъв момент са го затворили. В случая според вещото лице не са налице конструктивно промени, но е налице премахване на вертикален щранг- елемент от общите части на сградата, който е бил възстановен след наводняването. В имота на ответника няма несъответствия или повреди по системата на водоотичане от терасата му. По време на огледа експертизата не е установила наличие на следи от течове по стените и таваните. И стените, и таваните са със следи от нармолна употреба, без лющене, без жълти петна и пр.

   При така установеното от фактическа страна съдът намира подадената въззивна жалба за неоснователна.

           Предявен е иск с правно основание чл. 45 ЗЗД - за заплащане на стойността на имуществени вреди, изразяващи се в повреждане на собствени на ищците движими вещи в собственото им жилище, настъпили в резултат на наводнение, причинено от виновно от ответника като собственик на жилището, находящо се над тяхното. Според изложеното в исковата молба, поведението на ответника, довело до причиняване на претендираните от ищците имуществени вреди, се изразява в пробиване на отвор в железобетонната плоча над балкона им, приобщен към кухнята, през който прокарал маркуч и по него пуснал да тече вода.

           За да бъде ангажирана отговорността на ответника за извършения деликт е необходимо да бъдат налице всички елементи от фактическия състав на чл. 45 ЗЗД, а именно: поведение, противоправност на поведението, вина, настъпили вреди, причинна връзка между вредите и противоправното, виновно поведение. Субективният елемент - вината се предполага съгласно чл. 45, ал. 2 ЗЗД, поради което в условията на пълно и главно доказване от страна на ищците, следва да бъдат установени обективните елементи от състава на деликта. Съгласно константната съдебна практика, причинната връзка не се предполага, а следва да бъде установена, при условие на пълно и главно доказване, като тежестта за това лежи върху ищците.

          Настоящата инстанция намира за правилен и съответстващ на данните по делото изведеният от районния съд извод, че ищците не са успели да проведат пълно и главно доказване на елементите от деликтния състав, изразяващи се в противоправно поведение на ответника и наличие на причинна връзка между него и претърпените от тях имуществени вреди.

          С ангажираните от тях доказателства се установява само факта, че в апартамента им е имало теч, но не и каква е конкретната причина за него, както и същият да е в причинна връзка с определено поведение на ответника по делото, доказването на което е изцяло в тежест на ищците. Данни за евентуалния механизъм на безспорно настъпилото наводнение не се съдържат в свидетелеските показания на св. П.. Отговор на този въпроса не е даден и с приетото заключение на съдебно-техническата експертиза. Данни за механизма на наводнението изнася единствено св. М., който от една страна действително е очевидец и пряко е възприел случилото се, но от друга страна показанията му съдът следва да цени при съобразяване на възможната му заинтересованост от изхода на делото, предвид обстоятелството, че е син на ищците. Според вещото лице вероятно е имало наводнение, като за това съди от намерената на мястото ново водосточна тръба вместо демонтираната стара. Според експерта обаче дали мазилката в мястото на отвора е била разбита или е натежала от водата не може да се каже. Вещото лице дава още заключение, че е трудно да се установи с какво точно е бил затворен този отвор, останал от демонтажа на тръбата, но със сигурност не било с армиран бетон, по –скоро било да е със замазка. Поради това съдът не цени показанията на св. М. в частта, с която установява, че на тавана имало разбита с къртач дупка през бетон с дебелина 3 см, армиран. От една страна те изразяват субективни негови възприятия, а от друга противоречат на заключението на експерта по назначената СТЕ. Причината за теча не е била установена своевременно по надлежния ред, а следи от авария не са констатирани от вещото лице при огледа.

           След като не се доказва причинна връзка между наводнението в собствения на ищците апартамент и твърдяното от тях противоправно поведение на ответника - собственик на апратамента над тях, предявеният иск по чл. 45 ЗЗД е неоснователен и следва да се отхвърли.

           В случая, обжалваното решение се явява правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено в обжалваната част, а подадената срещу него въззивна жалба да се остави без уважение.

           С оглед изхода от делото, отправеното искане и представените доказателства, въззивниците следва да бъде осъдени да заплатят на въззиваемия сторените от него разноски за адв. възнаграждение в размер на 100 лв.

 

 

 

 

            Мотивиран така, Окръжният съд

 

Р Е Ш И:

 

    ПОТВЪРЖДАВА Решение  669/8.06.2020 г., постановено по гр. д. № 6270/2019 г. на Р.нския районен съд в часттта, в която предявеният от П.Ц.М. и Р.Й.М. против С.П. *** иск за заплащане на обезщетение за имуществени вреди за сумата от 279,64 лв., изразяващи се повреждане на движими вещи на адрес: гр. Р., ул. „Д., бл. „Н.в резултат на наводняване, причинено от имота на ответника е отхвърлен като неоснователен.

    ОСЪЖДА П.Ц.М., ЕГН ********** и Р.Й.М., ЕГН **********,***  да заплатят на С.П.П., ЕГН ********** *** 100 лв. /сто лева/ разноски по делото пред настоящата инстанция.

    В останалата част решението като необжалвано е влязло в законна сила.

   Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

           ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                    ЧЛЕНОВЕ: 1.

                

                                                                                                   2.