№ 21339
гр. София, 25.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ГЕРГАНА В. КИРОВА
при участието на секретаря МАРТИНА П. СТАНЧЕВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. КИРОВА Гражданско дело №
20241110115373 по описа за 2024 година
Предявена е искова претенция с правно основание чл. 439 от ГПК, вр.
чл. 124, ал. 1 от ГПК от П. К. П., ЕГН **********, с адрес гр.С, срещу "Е М"
ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление гр. С, представлявано
от Р М - Т. и Т В, с искане да бъде постановено решение, с което да бъде
признато за установено, че ищецът не дължи чрез способите на принудително
изпълнение поради настъпила погасителна давност сумите от 7420 лева
главница по договор за кредит, за който е издаден изпълнителен лист по
ч.гражд.дело № 50393/2012 г. по описа на СРС, 79 състав, 1156,41 лева
договорна лихва за периода 21.01.2011 г. до 18.10.2012 г., 88,04 лева
наказателна лихва за периода 21.07.2011 г. до 18.10.2012 г., 573,22 лева
съдебноделоводни разноски и 8820,42 лева законна лихва върху главницата от
7420 лева за периода от 25.10.2012 г. до 18.03.2024 г.
В исковата молба се сочи, че ответникът е носител на вземането на
основание сключен договор за цесия с банкова институция, сочи се, че въз
основа на издадения изпълнителен лист първоначално е образувано
изпълнително дело, по което последното изпълнително действие е от
28.09.2016 г., след което липсват други изпълнителни действия, поради което с
изтичането на петгодишен период, без да са предприемани изпълнителни
действия вземането се явява погасено по давност. Сочи се, че впоследствие е
образувано второ изпълнително дело - № 2849/2023 г. по описа на ЧСИ С Я.
В срока за подаване на писмен отговор е постъпил такъв от ответника
“Е М“ ЕООД с изразено становище за неоснователност на предявения иск.
Сочи се, че изпълнително дело № 2849/2023 по описа на ЧСИ С Б Я рег.№ 844
1
при КЧСИ, е образувано преди да изтече установения давностен срок като
още с молбата било поискано от взискателя извършването на изпълнителни
действия. Твърди се,че до предявяване на настоящия иск били предприемани
регулярни действия по образуваното производство като се отрича да са
настъпили последиците на погасителната давност. Поддържа се, че в
настоящия случай приложимата давност е петгодишната.
Софийският районен съд, първо гражданско отделение, 42 състав, като
обсъди представените по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, при спазване изискванията на чл. 235 от ГПК, приема за
установено следното:
Приет е изпълнителен лист от 08.11.2012 г., издаден въз основа на
заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК от 08.11.2012 г. по ч.гр.д. № 50393/2012
г. по описа на Софийски районен съд, 79 състав, с който е разпоредено
длъжникът П. К. П., ЕГН ********** да заплати на кредитора „Ю“ АД,
сумата от 7420 лева, ведно със законната лихва,считано от 25.10.2012 г. до
окончателното изплащане на вземането, договорна лихва в размер на 1156,41
лева за периода от 21.01.2011 г. до 18.10.2012 г., наказателна лихва в размер на
88,04 лева за периода от 21.07.2011 г. до 18.10.2012 г. и 573,22 лева разноски
по делото.
Представена е молба за образуване на изпълнително дело № 2849/2023
г. по описа на ЧСИ С Я, рег. № 844 на КЧСИ с район на действие СГС, видно
от която съдебният изпълнител е бил уведомен за извършено на 18.01.2016 г.
прехвърляне на вземания от „Ю Б“ АД в полза на „Е М“ ЕООД, сред които и
вземането срещу П. К. П.. Поискано е и извършването на действия по
проучване имущественото състояние на длъжника и евентуално налагане на
запори.
Представено е съобщение за образувано дело с изх. №
52274/15.11.2023 г. по описа на ЧСИ С Я, адресирано до П. К. П., в което е
отразено и обстоятелството, че е извършено прехвърляне на вземанията
спрямо посоченото лице.
Приложено е уведомление за извършено прехвърляне на вземания,
адресирано до П. К. П., с което същият е уведомен, че задълженията му,
произтичащи от договор за потребителски кредит от 21.12.2010 г., са
прехвърлени от „Ю Б“ АД в полза на „Е М“ ЕООД с договор за цесия от
18.01.2016 г.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до
следните правни изводи:
По допустимостта на иска:
Искът по чл. 439 ГПК е законодателно регламентиран като отрицателен
установителен иск, с който се цели да бъде отречена дължимостта на
паричната сума, за която е издаден изпълнителният лист, когато след неговото
издаване са настъпили обстоятелства, които обосновават такава недължимост.
За да бъде допустим този иск, необходимо е за ищеца да съществува правен
2
интерес от предявяване на иска, както и паричната сума, чиято дължимост се
оспорва да не е събрана, тъй като ако паричната сума е събрана, то страната
следва да предяви осъдителен иск за връщането на паричната сума. Ищецът се
позовава на изтекла погасителна давност за парична сума, която не е събрана,
поради което съдът приема, че искът е допустим. Съдът намира, че за страната
ищец съществува интерес от предявяване на отрицателен установителен иск,
тъй като чрез отричане възможността за реализиране на вземането чрез
способите на принудително изпълнение, ако отрицателният установителен иск
по чл. 439 от ГПК бъде уважен, страната ищец получава защита, тъй като
ответникът не би могъл да инициира образуване на ново изпълнително
производство за същото вземане. В този смисъл е и определение № 513 от
24.11.2016 г. на ВКС по ч. т. д. № 1660/2016 г., I т. о., ТК, съгласно което
отрицателен установителен иск по чл. 439 ГПК е допустим независимо от
липсата на висящо изпълнително производство за събиране на вземането към
момента на предявяването на иска. Съобразявайки цитираното
определение,съдът счита,че при наличието на висящо изпълнително
производство,за страната длъжник по изпълнението е налице интерес да
оспори дължимостта на претендираната парична сума,която не се явява
събрана принудително.
По основателността на иска:
Когато са предявени отрицателни установителни искове, ответникът
носи доказателствената тежест да установи, че вземането съществува и това
вземане може да бъде реализирано чрез способите на принудително
изпълнение. Страните не спорят, а и от представените по делото
доказателства се установява, че изпълнителен лист е издаден в полза на
банкова институция на основание заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК, а
впоследствие вземането по изпълнителния лист е прехвърлено на ответника с
договор за цесия. Ищецът П. П. не твърди да е подавал възражение срещу
заповедта за изпълнение по чл. 417 от ГПК, а основава доводите си за
недължимост на паричната сума поради настъпила давност предвид липсата
на предприемани изпълнителни действия. Законът не регламентира каква е
приложимата погасителна давност за вземания, за които е издадена заповед за
изпълнение, когато не е постъпило възражение в срок и заповедта за
изпълнение се е стабилизирала, но съдът счита, че следва да бъде възприето,
че приложимата погасителна давност е общата петгодишна давност. С
изтичането на срока за подаване на възражение заповедта за изпълнение се
стабилизира и вземането може да бъде оспорвано само въз основа на
новонастъпили обстоятелства или на нови писмени доказателства. Редът за
защита спрямо вземането, за което е издадена заповед за изпълнение и е
изтекъл срокът за подаване на възражение е идентичен с реда на защита по чл.
303, ал. 1, т. 1 от ГПК спрямо влезлите в сила съдебни решения. По тази
причина Софийският районен съд счита, че приложимата погасителна давност
е общата петгодишна давност. Аргумент в тази посока дават и отликите между
уредбата на заповедното производство по действащия ГПК и уредбата по чл.
3
237 и следв. от ГПК (отм.). Както беше посочено, по действащия процесуален
закон страната длъжник може да възрази в определен от закона срок, а ако не
депозира възражение, всички доводи, които е могла да релевира срещу
вземането се преклудират, а вземането може да бъде оспорено само въз основа
на нови доказателства или на новонастъпили обстоятелства. В този смисъл
уредбата на заповедното производство е различна спрямо уредбата по чл. 237
от ГПК (отм.) за снабдяване с изпълнителен лист на несъдебно изпълнително
основание, при която правна уредба оспорване на вземането чрез предявяване
на отрицателен установителен иск по чл. 254 от ГПК (отм.) е допустимо без
ограничение във времето. Изложените съображения водят до извода, че
приложимата давност е петгодишна и от значение за преценка дали искът е
основателен е дали има период от време, по-дълъг от пет години, без да са
реализирани изпълнителни действия.
За да бъде уважена исковата претенция на ищеца П., необходимо е да
бъде доказано дали има период, по-дълъг от пет години, без да са
предприемани изпълнителни действия. Според приетото Тълкувателно
решение от 26.05.2015 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 2/2013 г. по време
на изпълнителния процес давността се прекъсва с всяко изпълнително
действие или с всяко действие, което изгражда съответния изпълнителен
способ. В настоящия случай от представената молба за образуване на
изпълнително дело се установява, че същата съдържа овластяване на съдебния
изпълнител на основание чл. 18 от ЗЧСИ, поради което тази молба от
31.08.2023 г. прекъсва давността. По делото обаче не бяха представени други
доказателства, установяващи наличие на предприети изпълнителни действия
преди 31.08.2023 г., предвид момента на издаване на изпълнителния лист –
08.11.2012 г. Съдът, отчитайки обстоятелството, че по делото е представена
единствено молбата, с която е поискано образуване на изпълнителното дело, а
никоя от страните не формулира искане за изискване на изпълнителното дело,
приема, че не е доказано дали и какви изпълнителни действия са
предприемани от страна на взискателя, които по естеството си да прекъсват
давността, поради което и предявеният отрицателен установителен иск
подлежи на уважаване. Както беше посочено, в тежест на ответника е
възложено доказването, че вземането може да бъде реализирано чрез
способите на принудително изпълнение, а и с определението, с което делото е
насрочено за първо съдебно заседание съдът изрично е указал на ответника, че
не сочи доказателства относно предприеманите действия, с които се прекъсва
давността. В гражданския процес ангажирането на доказателства – като
изискване на изпълнително дело може да бъде реализирано само по почин на
страната,а в хипотезата, когато не е формулирано доказателствено искане за
изискване на изпълнителното дело, страната ответник не е провела доказване,
че вземането може да бъде реализирано чрез способите на принудително
изпълнение, респективно искът по чл. 439 от ГПК подлежи на уважаване. В
настоящия случай според твърденията на страните са реализиране на
вземанията са образувани две изпълнителни дела,което означава,че
4
преценката дали вземането е погасено по давност,съдът следва да реализира
при отчитане последното изпълнително действие по първото изпълнително
дело и първото изпълнително действие по второто изпълнително дело. С оглед
това,че в хода на производството не са събрани доказателства кога и какви
изпълнителни действия са реализирани преди образуване на второто
изпълнително дело през 2023 г.,съдът счита,че отрицателният установителен
иск подлежи на уважаване. Както беше посочено,страната ответник е
задължена да докаже,че вземането може да бъде реализирано чрез способите
на принудително изпълнение,а липсата на проведено доказване кога и какви
изпълнителни действия са реализирани,води до извода,че искът,предявен от
ищеца П. подлежи на уважаване. Предвид изложеното, Софийският районен
съд счита, че исковата претенция подлежи на уважаване изцяло – за сумите от
7420 лева главница по договор за кредит, 1156,41 лева договорна лихва за
периода 21.01.2011 г. до 18.10.2012 г., 88,04 лева наказателна лихва за периода
21.07.2011 г. до 18.10.2012 г., 573,22 лева, съдебноделоводни разноски и
8820,42 лева законна лихва върху главницата от 7420 лева за периода от
25.10.2012 г. до 18.03.2024 г.
При този изход на делото и като съобрази, че ищецът претендира
присъждането на съдебноделоводни разноски съдът приема, че следва да
бъдат присъдени такива в размер от 2372,32 лева, от които 722,32 лева за
държавна такса и 1650 лева за адвокатско възнаграждение,за което са
представени разписки,удостоверяващи факта на плащането.
По изложените съображения Софийският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 439 от ГПК, вр. чл. 124, ал.
1 от ГПК по отношение на „Е М“ ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на
управление гр. С, представлявано от Р М - Т. и Т В че П. К. П., ЕГН
**********, с адрес гр.С, с пълномощник адв. Т. Т, с адрес гр. С, не дължи
сумите от 7420 лева (седем хиляди четиристотин и двадесет лева) главница по
договор за кредит, 1156,41 лева (хиляда сто петдесет и шест лева и
четиридесет и една стотинки) договорна лихва за периода 21.01.2011 г. до
18.10.2012 г., 88,04 лева (осемдесет и осем лева и четири стотинки)
наказателна лихва за периода 21.07.2011 г. до 18.10.2012 г., 573,22 лева
(петстотин седемдесет и три лева и двадесет и две стотинки)
съдебноделоводни разноски и 8820,42 лева (осем хиляди осемстотин и
двадесет лева и четиридесет и две стотинки) законна лихва върху главницата
от 7420 лева за периода от 25.10.2012 г. до 18.03.2024 г., за които е издаден
изпълнителен лист по ч.гражд.дело № 50393/2012 г. по описа на СРС, 79
състав, чрез способите на принудително изпълнение поради настъпила
5
погасителна давност.
ОСЪЖДА „Е М" ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на
управление гр. С, представлявано от Р М - Т. и Т В да заплати на основание
чл. 81 от ГПК, вр. чл. 78, ал. 1 от ГПК на П. К. П., ЕГН **********, с адрес
гр.С, сумата от 2372,32 лева (две хиляди триста седемдесет и два лева и
тридесет и две стотинки) сторени съдебноделоводни разноски и заплатено
адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6