№ 876
гр. Пещера, 21.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕЩЕРА, II ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на
осми декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Велина Ив. Ангелова
при участието на секретаря Тодорка Т. Даракчиева
като разгледа докладваното от Велина Ив. Ангелова Гражданско дело №
20215240101364 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е усТ.ителен иск по чл.422 от ГПК.
В исковата молба ищецът „Профи Кредит България “ ЕООД със седалище и адрес
на управление: гр. София,бул.„България“ № 49,бл.53Е,вх.В ,чрез юрк.К. против ответника
Д. С. Т. от гр.Пещера твърди, че на 17.04.2018 година е сключен договор за
потребителски кредит № ********** между „Профи кредит България“ ЕООД в качеството
на кредитор и Н. И. А. и Д. С. Т. в качеството на солидарни длъжници.Сочи още ,че
договорът бил сключен при следните параметри: сума по кредита от 5000 лева;договорен
срок от 36 месеца;размер на вноска от 243.98 лева;годишен процент на разходи (ГПР) от
49.89%;годишен лихвен процент от 41,17%;лихвен процент на ден от 0.11%, като общото
задължение по кредита възлизало на 8783.28 лева.По избран и закупен пакет от
допълнителни услуги се дължало възнаграждение в размер на 3284.28 лева ,което се
заплащало чрез месечна вноска в размер на 91.23 лева.Общото задължение по кредита
възлизало на 12 067.56 лева ,а месечната вноска (включваща и вноската по пакет от
допълнителни услуги) възлизала на 335.21 лева.
Твърди се още,че длъжниците се запознали ,а и разписали Общи условия неразделна
част от договора ,както и Стандартен европейски формуляр.Сочи се още ,че на 28.08.2018
година длъжникът по договора Н. А. била подала Заявление за промяна на погасителен
план към ДПК № **********,с което пожелала да й бъде отложено плащането на
погасителна вноска № 1.На 12.09.2018 година между посочените по- горе страни бил
сключен Анекс № 1 към ДПК № ********** ,с който страните по договора се договорили
да бъде отложена погасителна вноска № 4,която трябвало да се заплати в края на
1
погасителния план.Неразделна част от сключения Анекс бил нов коригиран погасителен
план, като погасителните вноски се променят от 36 броя на 37 броя.На 01.10.2018 година
длъжникът Н. А. подала Заявление за промяна на погасителен план към ДПК
№**********,с което поискала да бъде отложено плащането на 2 погасителни вноски като
на 02.10.2018 година е бил сключен Анекс № 2 към ДПК № **********,с който страните се
договарят да бъдат отложени погасителни вноски № 5,6като същите следвало да бъдат
заплатени в края на погасителния план.Неразделна част от сключения анекс е нов
коригиран погасителен план,в който погасителните вноски се променяли от 36 на 39
броя.Твърди се още ,че договореното възнаграждение по договора за заем е следвало да се
изплати разсрочено в рамките на погасителния план.Неизплатеното договорно
възнаграждение от длъжника било в размер на 1451.92 лева и се претендирало от падежа
на първата неизплатена вноска -03.01.2020 година до датата на предсрочната изискуемост
06.01.2021 година.Съгласно сключеното между страните споразумение за предоставяне на
пакет от допълнителни услуги длъжникът дължал възнаграждение в размер на 3284.28 лева
,от която сума била заплатена сумата от 1459.90 лева и оставало да се заплати сумата от
1824.38 лева.
Твърди се още ,че длъжникът не е изпълнил задължението си по договора ,а именно
да изплати заетата сума като е внесъл само шестнадесет погасителни вноски съгласно
извлечение от сметка,поради което кредиторът е обявил предсрочна изискуемост на
кредита.Към момента размерът на погасеното от Н. А. и Д. Т. задължение по ДПК било в
общ размер на 5445.58 лева ,от която сума част от задълженията си по договора в размер на
5363.58 лева и 40 лева за погасяване на такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на
вземания ,съгласно уговореното в ОУ.След приспадане на внесеното задължение
длъжникът Т. дължал на „Профи кредит България“ ЕООД сума в общ размер от 7 655.40
лева,от която сума главница в размер на 3352.30 лева;договорено възнаграждение в размер
на 1451.92 лева;възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги в размер на
1824.38 лева;лихва за забава в размер на 599.65 лева и законна лихва в размер на 427.15
лева.Поради неизпълнение на задължението по договора депозирали заявление по реда на
чл.410 от ГПК пред РС-Пещера , въз основа на което било образувано ч.гр.дело №
1027/2021 година по описа на ПщРС приключило с издаване на заповед за изпълнение ,като
по отношение на заявлението относно сумата от 1824.38 лева,представляваща
възнаграждение за пакет от допълнителни услуги заявлението е било отхвърлено.Срещу
заповедта за изпълнение в срока по чл.414 от ГПК е депозирано възражение от длъжника
Д. Т. ,което мотивирало правния им интерес да усТ.ят вземането си .Моли да се посТ.и
решение ,с което да се признае за усТ.ено по отношение на ответника ,че ищецът има
валидно и изискуемо вземане срещу него в размер на сумата от 3352.30 лева-главница по
договор за потребителски кредит ,ведно със законната лихва върху нея,считано от
депозиране на заявлението до окончателното й изплащане ;договорено възнаграждение в
размер на 1451.92 лева;лихва за забава в размер на 599.65 лева и законна лихва в размер на
427.15 лева.
2
Моли да се посТ.и решение ,с което да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца
сумата от 1824.23 лева,представляваща възнаграждение за закупен пакет от допълнителни
услуги.Претендират се направените по делото разноски.В подкрепа на твърденията си сочи
доказателства.
В указания от съда срок ответникът е депозирал писмен отговор ,в
който оспорва предявения иск като твърди ,че ответникът не бил надлежно
уведомен за предсрочната изискуемост на кредита.Оспорват датата
,съдържанието ,както и подписът положен от ответника Т. в документи
Анекс № 1 и Анекс № 2 с твърдение ,че те не са полагани от лицето Д. С.
Т..Направено е и възражение за неравноправни клаузи в договора ,поради
което моли предявените искове да бъдат отхвърлени изцяло.Заявили са още
,че ответникът не е получил никакви пари от заетата сума като същите били
преведени по личната банкова сметка на заемателя А..Претендират разноски
по делото.
Въз основа на събраните по делото доказателства преценени поотделно
и в тяхната съвкупност във връзка с твърденията ,възраженията и доводите на
страните и при съобразяване с разпоредбите на чл.235 и сл. от ГПК ,съдът
приема за усТ.ено следното :
От събраните по делото писмени доказателства : искане за отпускане на
потребителски кредит;стандартен европейски формуляр допълнителна
преддоговорна информация; договор за кредит № ********** ;споразумение
за предоставяне на пакет от допълнителни услуги;декларация ;Общи условия
към договор ;погасителен план;преводно нареждане; Анекс № 1 към договор
за потребителски кредит от 12.09.2018 година; Анекс № 2 към договор за
потребителски кредит;извлечение от сметка;уведомително писмо се усТ.ява
,че на 17.04.2018 година лицето Н. И. А. чрез сътрудник е депозирало до
„Профи Кредит България“ЕООД писмено искане за отпускане на
потребителски кредит в размер на 7000 лева,като от същата дата е попълнен
и стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за
потребителски кредити.Същите документи са подписани от Д. С. Т. в графата
-съдлъжник.От същата дата – 17.04.2018 година е сключен и договор №
********** между “Профи Кредит България“ЕООД в качеството на
кредитодател и Н. И. А. в качеството й на кредитополучател, по силата на
който ищцовото дружество се е задължило да предостави в заем на А. сума
в размер на 5000 лева за срок от 36 месеца.Уговорено било още от страните
3
заетата сума да бъде издължена на вноски ,всяка в размер на 243.98 лева ,при
годишен процент на разходи 49.89%;годишен лихвен процент от
41.17%;лихвен процент на ден от 0.11% или общото задължение по договора
възлизало на 8783.28 лева,като бил закупен и пакет от допълнителни услуги в
размер на 3284.28 лева ,а размерът на вноската по закупен пакет от
допълнителни услуги е договорена от 191,23 лева или общият размер на
вноската е 335.21 лева ,а общият размер на задължението е
12 067.56лева.Договорът е бил подписан и от Д. С. Т. в качеството на
съдлъжник.Подписани са от страните общи условия към договора ;
декларации и споразумение за закупен пакет от допълнителни услуги,както и
погасителен план неразделна част от договора ,в който ясно са посочени броя
на месечните вноски ,размерът на всяка и падежната дата,като последната
погасителна вноска е била на 03.05.2021 година.С платежно нареждане от
18.04.2018 година договорената от страните сума по договор за кредит от
5000 лева е преведена по банкова сметка на лицето Н. И.
А..Впоследствие са сключени Анекс № 1 към договор за потребителски
кредит от 12.09.2018 година ,с който кредитополучателят е поискал отлагане
на плащането на погасителна вноска № 4 без причина като крайната дата за
издължаване на е 03.06.2021 година,а с Анекс № 2 от 08.10.2018 година
кредитополучателят е поискал отлагане на плащане на вноски № 5 и вноска
№ 6 ,поради което срокът за плащане е договорен до 03.08.2021 година.
Видно от останалите писмени доказателства до длъжника Т. е било
адресирано уведомително писмо от 08.07.2021 година ,с което кредиторът
уведомява същият ,че неплатеното задължение по договор за кредит №
********** е 8095.21 и включва :непогасена част от задължението съгласно
договора в размер на 6628.60 лева ; лихва за забава в размер на 966.61 лева;
такса по тарифа от 500 лева като обявява договорът за предсрочно
изискуем считано от 06.01.2021 година.Съгласно обратната разписка за
доставяне това писмо с дата 08.07.2021 година е връчено на длъжника Т.
лично срещу подпис на 12.01.2021 година.
Като доказателство по делото е приложено ч. гр. дело № 1027/2021
година по описа на ПщРС , от което се усТ.ява ,че същото е образувано по
заявление на „Профи Кредит България“ЕООД гр.София по реда на чл.410 от
ГПК срещу Н. И. А. от гр.Пещера и Д. С. Т. от гр.Пещера за издаване на
заповед за изпълнение за следните суми : главница в размер на 3352.30
4
лева;неплатено договорно възнаграждение в размер на 1451.92лева ,за
периода от 03.01.2020 година до 06.01.2021 година; неплатено
възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги в размер на 1824.38
лева;неплатени такси по тарифа за извънсъдебно събиране на вземания в
размер на 30 лева;непогасена лихва за забава в размер на 599.65 лева ,за
периода от 04.07.2018 година до 06.01.2021 година ;законна лихва в размер
на 427,15 лева за периода от 06.01.2021 година до 25.08.2021 година ,ведно
със законната лихва върху главницата ,считано от депозиране на заявлението
до окончателното й изплащане.Претендирани са и направените по делото
разноски.
Въз основа на заявлението е издадено разпореждане инкорпорирано в
заповед № 204 от 26.08.2021 година ,посТ.ена по ч.гр.дело №1027/2021
година по описа на ПщРС ,с което е разпоредено длъжникът Н. И. А. и Д. С.
Т. от гр.Пещера да заплатят солидарно на заявителя следните суми:3352.30
лева-главница,ведно със законната лихва върху тази сума ,считано от
26.08.2021 година до окончателното изплащане ;неплатено договорно
възнаграждение в размер на 1451.92 лева ;лихва в размер на 599.65 лева ,за
периода от 04.07.2018 година до 06.01.2021 година;такса за извънсъдебно
събиране на вземане в размер на 30 лева ; законна лихва в размер на 427.15
лева ,за периода от 06.01.2021 година до 25.08.2021 година и разноски по
делото в размер на 153,71 лева д.т. и 150 лева възнаграждение на
юрисконсулт. Заповедта по отношение на длъжника Д. Т. не е влязла в сила
тъй като в законоусТ.ения срок е депозирано възражение по чл.414 от
ГПК.Със съобщение от 06.10.2021година съдът е указал на заявителя за
правото му да предяви иск срещу Д. С. Т. ,за да усТ.и вземането си в месечен
срок ,като довнесе и дължимата държавна такса.Заповедта срещу Н. И. А. е
влязла в законна сила.
С разпореждане № 435 от 26.08.2021 година посТ.ено по ч.гр.дело №
1027/2021 година по описа на ПщРС съдът е отхвърлил заявлението на
„Профи кредит България“ЕООД гр.София срещу Н. И. А. и Д. С. Т. и
двамата от гр.Пещера за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от
ГПК за заплащане солидарно на сумата от 1824.38 лева, представляваща
възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги основаваща се на
неравноправна клауза като разпореждането е влязло в законна сила.
5
За изясняване на спора от фактическа страна бе назначена и изслушана
съдебно –икономическа експертиза като вещото лице Цв.К. в заключението
си сочи ,че при извършената от нея проверка усТ.ила ,че заетата сума по
договор за кредит № ********** и представляваща главница е следвало да
бъде върната съгласно договореното от страните чрез 36 погасителни
вноски (включващи главница +лихва) в периода от 03.06.2018 година до
03.05.2021 година като размерът на вноската е бил договорен от 243.98 лева
или общо е следвало да се върне от кредитополучателят сумата от 8783.28
лева включваща заетата сума и лихва.Вещото лице е усТ.ило ,че кредитната
институция била приела методика за изчисляване на лихвения процент като
формулата била следната : Годишният лихвен процент се изчислявал от
„Профи кредит България“ ЕООД на базата на цялата главница,като приемала
,че годината има 365 дни,а месецът 30.42 дни.Годишният процент на
разходите се изчислявал от „Профи кредит България“ ЕООД по следната
формула: размерът на плащането(главница + лихва) разделено на (1+ ГПР %)
по периода от усвояване до плащане(падежа на вноската по погасителния
план) изразен в години.ГПР се изчислява като месечният размер на лихвата
се изчислява като остатъчната главница се умножава по лихвения
процент,който е фиксиран за целият срок на кредита,след това се разделя на
360 дни и резултатът се умножава по 30 дни.В заключението се сочи още ,че
в периода от 04.05.2018 година до 18.12.2019 година длъжникът Н. А. е
извършила плащания в размер на 5445.58 лева.Вещото лице е усТ.ило ,че
върху главницата от 3352.30 лева обезщетението за забава за периода от
04.07.2018 година до 25.08.2021 година е в размер на 280.39 лева.
Заключението е прието в с.з. и не е оспорено от страните.
По делото е открита процедура по чл.193 от ГПК относно истинността
на подписите на ответника Д. Т. в Заявление от 28.08.2018 година и в
Заявление от 01.10.2018 година за промяна на погасителен план към основен
договор за потребителски кредит № ********** от 17.04.2018 година както
и Анекс № 1 и Анекс № 2 към Договор за потребителски кредит по почин на
ответната страна като на основание чл.193 ,ал.2 от ГПК тежестта за доказване
се възложи на ищцовата страна ,която се позовава на тези
доказателства,което е прието за успешно.
Касае се за иск по чл.422 от ГПК във вр. с иск по чл.415 от ГПК за
6
уважаването, на който следва да бъде усТ.ено безспорно ,че искът е
допустим и, че претендираното от ищеца вземане съществува в размера
,който е посочен в исковата молба.
След връчване на съобщението на заявителя за предявяване на иска на
06.10.2021 година е предявен такъв на 04.11.2021 година ,съгласно
пощенското клеймо.
В настоящия случай ищецът обосновава отговорността на ответника Т.
за дължимост на исковата сума с качеството му на „солидарен длъжник“ по
договор за потребителски кредит №********** от 17.04.2018 година,а не с
това на страна по акцесорно гаранционно –обезпечително правоотношение
,каквото произтича от договор за поръчителство като лично обезпечение.
Съгласно чл. 121, ал. 1 ЗЗД, солидарността не се предполага,същата е
налице само в изрично предвидените в закона случаи,като извод за
наличието й не може да бъде направен въз основа на тълкуване на закона
,респективно на волята на страните по договора.
Квалификацията "солидарен длъжник" е обща, тя не дава информация
за същината и характеристиките на отговорността на длъжниците към
кредитора. Законът, предвиждайки в чл. 121 от ЗЗД, че освен на законно
основание пасивна солидарност може да възникне и по уговорка между
страните в договорното отношение и не въвежда някаква обща и абстрактна
солидарна отговорност. Солидарна отговорност "по принцип" не съществува,
поради това страната, която се позовава на такава, следва да докаже
правното основание за възникването й, т. е. да усТ.и, че страните са
съдлъжници и за тях трябва да се прилагат само общите правила на чл. 121 и
сл. ЗЗД или че е осъществен фактическият състав на друг вид договор, от
който може да възникне солидарност: встъпване в дълг, авал, поръчителство,
делкредере.
В настоящия случай съдът счита ,че подписвайки договорът за
предоставяне на потребителски кредит № ********** от 17.04.2018 година
от страна на ответника Т. не може да се тълкува за поемане на
поръчителство,встъпване в дълг или някакво друго основание за
ангажиране на договорната му отговорност,тъй като между него и
кредитодателят не съществува такава облигационна връзка,а и липсва
твърдения за такава в исковата молба.
7
По делото няма спор,че процесният договор под № ********** от
17.04.2018 година сключен с кредитополучателят Н. И. А. наименувана в
него клиент ,а за краткост /КЛ/ попада в приложното поле на Закона за
потребителския кредит –ЗПК.
Съгласно легалното определение в чл. 9, ал. 1 от ЗПК договорът за
потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя
или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем,
разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с
изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на
стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които
потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез
извършването на периодични вноски през целия период на тяхното
предоставяне. Съгласно § 4 от ДР на ЗПК този закон въвежда разпоредбите на
Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април
2008 г. относно договорите за потребителски кредити. Предвид тези
разпоредби, следва да се приеме, че договорът за кредит е двустранен,
възмезден, консенсуален , формален и реален, при който целта, за която се
отпуска сумата по кредита, е релевантна за съществуването на самия договор.
Договорът за паричен заем като разновидност на заема за потребление е
едностранен, комутативен, неформален и реален. Той се счита сключен не с
постигане на съгласие на страните относно неговия предмет и съществени
условия, а с предоставянето на паричната сума на заемателя, независимо дали
тези два елемента са осъществени едновременно или последователно,
доколкото предвид неформалния характер на договора за заем, писмената
форма на споразумението, с което е уговорено предоставянето му е само
такава за доказване , а не условие за неговата действителност (изискване за
обикновена писмена форма е предвидено само по отношение на уговорката за
заплащане на възнаградителна лихва- чл. 240, ал. 2, изр. първо от ЗЗД). Ето
защо, за да се приеме, че договорът за паричен заем по чл. 240 от ЗЗД е
сключен едновременно с неколцина заематели, следва всички кумулативно
изискуеми елементи от неговия фактически състав, обуславящ възникването
на заемното правоотношение, включително предаването на заетата сума, да
са били осъществени по отношение на всички, като заетата сума бъде
предадена на всички заематели общо или по тяхно съгласие - на един от тях, с
8
ефект за останалите. Само в този случай може да се приеме, че реалният
елемент от фактическия състав е осъществен по отношение на всички, респ.,
че те имат качеството на заематели по договора длъжниците по задължението
за връщане на предоставената в заем парична сума.
Когато едно трето лице е подписало договора като съдлъжник без да е
уговорено, че с предоставянето на уговорената парична сума по сметката на
заемателя, тя се счита предадена и на него, той няма качеството на главна
страна - заемател по създаденото с него правоотношение, тъй като по
отношение на него не е осъществен реалният елемент от фактическия състав
обуславящ сключването му.
В случая заемното правоотношение е възникнало между заемодателя
"Профи кредит България“ЕООД и заемополучателя Н. И. А. , които са
направили обективираните в писмения документ волеизявления за неговото
сключване, като са постигнали съгласие относно съществените му елементи
размера на уговорената сума от 5000 лева ; срока за нейното връщане;
размерът на възнаградителната лихва;пакета от допълнителни услуги.
Съгласно клаузата на чл. 1 заплащането на сумата чрез банков превод се
извършва по посочена от заемодателя банкова сметка, в деня на сключването
му, като в договора липсва изявление на съдлъжника Т. че с превеждането на
сумата на А. тя се счита предоставена и на него. В този смисъл е и изричната
уговорка по чл.5.1 от ОУ на договора неразделна част от същия, в който
правото да получи заетата сума е уговорено само в полза на заемателя А. , но
не и на съдлъжника Т., както и тази чл. 7 от договора според
който единствено право на заемателя е да се откаже от ДПК като такова
право не е предвидено за т. нар. "съдлъжник". По същество договорът за
заем не съдържа волеизявление на съдлъжника Т., като неговото участие при
сключването му се изчерпва с подписването на документа в качеството на
съдлъжник. Преди всичко, според настоящия състав в договора не е
уговорена солидарна отговорност на заемополучателя Н. А. и Д. Т. за
връщане на предоставената в заем на първия от тях парична сума. На
следващо място, солидарността не е самостоятелен способ за обезпечаване на
задълженията, а произтичаща от друго правоотношение привилегия на
кредитора, уговорена с договора, от който те са възникнали, или предвидена в
закона, да се удовлетвори за цялото вземане от избран от него длъжник, без
9
възможност да му бъде противопоставено възражение за поредност (exeptio
ordinis), или за разделност на дълга. Ето защо, след като отговорността на
ответника Т. не следва от качеството му на страна – заемател по реалния
договор за заем, което не може да бъде изведено от факта на подписването на
договора като съдлъжник, не следва да се обсъжда дали тя не произтича от
друго основание - сделка с гаранционно-обезпечителен характер,
обективирана в същия писмен документ, каквото не се твърди от ищеца, а
напротив – той оспорва наличието на такова правоотношение, като
неоснователно счита, че от подписването на договора в номиналното
качество на съдлъжник автоматично произтича солидарната му отговорност
със заемателя, без наличието на друго правоотношение.
По горните съображения, настоящият състав приема ,че
ответникът не дължи претендираните от ищеца суми ,поради което
предявеният иск е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
По иска за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от
1824.38 лева представляваща възнаграждение за закупен пакет от
допълнителни услуги следва да се отбележи следното :
Като писмено доказателство по делото е приложено ч.гр.дело №
1027/2021 година по описа на ПщРС като заявлението за издаване на
заповедта за изпълнение е подадено на 25.08.2021 г.,а процесната искова
молба-на 04.11.2021 година.В случая са били висящи заповедно
производство и исково производство по осъдителен иск с предмет едно и
също вземане на „Профи кредит България“ЕООД срещу Д. С.
Т..Недопустимо е да се предприемат едновременно и двата способа за
защита.При вече подадено на 25.08.2021 година заявление по чл.410 от ГПК
кредиторът „Профи кредит България“ЕООД гр.София няма правен интерес
да предяви впоследствие на 04.11.2021 година и осъдителен иск за същата
вземане.Осъдителен иск ищецът е можел да предяви преди да подаде
заявление за издаване на заповед за изпълнение.При вече подадено
заявление,издадена заповед,респективно влязло в сила разпореждане с което
заявлението е отхвърлено и постъпило възражение на длъжника срещу
заповедта кредиторът има правен интерес да защити правата си по
законоусТ.ения ред-чрез предявяване на искове по чл.415 от ГПК в указания
му като заявител в заповедното производство срок.Нормата на чл.415 от ГПК
10
е императивна и не предоставя на кредитора право на избор на средствата за
защита.Кредиторът е длъжен в случая съгласно чл.415 ал.3 предл.1 от ГПК да
предяви усТ.ителни искове за вземанията-предмет на издадената заповед за
изпълнение.При уважаване на горните усТ.ителни искове с влязло в сила
решение заповедта за изпълнение ще влезе в сила и въз основа на нея съдът
ще издаде изпълнителен лист /чл.416 от ГПК/.Ако се допусне едновременно
развитие на двете производства /заповедното и това по осъдителните
искове/,може да се достигне до едновременно възникване на две
изпълнителни основания за едни и същи вземания /влязла в сила заповед за
изпълнение и влязло в сила осъдително решение/,което е недопустимо.С
оглед на изложеното съдът счита ,че следва да прекрати производството по
делото по отношение на предявения осъдителен иск.
В тежест на ищеца следва да се възложат направените от
ответника разноски по делото в размер на 2311.20лева.
Водим от горните съображения ,Пещерският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“
ЕООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление:гр.София,бул.“България“,бл.53Е,вх.В,чрез пълномощника юрк.К.
иск против Д. С. Т. от гр.Пещера ,ул.“***“ № *** с ЕГН-********** за
ПРИЗНАВАНЕ ЗА УСТ.ЕНО по отношение на Д. С. Т. ,че „ПРОФИ
КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД има валидно и изискуемо вземане срещу него в
размер на сумата от 3353.30 лева-главница ,ведно със законната лихва върху
нея,считано от депозиране на заявлението-26.08.2021 година до
окончателното й изплащане ;договорено възнаграждение в размер на 1451.92
лева ;лихва за забава в размер на 599 лева ,за периода от 04.07.2018 година
до 06.01.2021 година ;лихва в размер на 427.15 лева ,за периода 01.01.2021
година до 25.08.2021 година ,за които е издадена заповед за изпълнение №
204 от 26.08.2021 година по ч.гр.дело № 1027/2021 година по описа на ПщРС.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.дело № 1364/2021 година по описа
на ПщРС по отношение на претенцията на от „ПРОФИ КРЕДИТ
БЪЛГАРИЯ“ ЕООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление:гр.София,бул.“България“,бл.53Е,вх.В,чрез пълномощника юрк.К.
11
за осъждане на Д. С. Т. от гр.Пещера ,ул.“***“ № *** с ЕГН-********** за
заплащане на сумата от 1824.38 лева представляваща възнаграждение за
пакет от допълнителни услуги като недопустима.
ОСЪЖДА „Профи кредит България“ЕООД гр.София да заплати на Д.
С. Т. разноски по делото в размер на 2311.20 лева
Решението може да бъде обжалвано пред Пазарджишкия окръжен съд в
едноседмичен срок от съобщението до страните в частта за прекратяването
,а в останалата част в двуседмичен срок от съобщението на страните.
Съдия при Районен съд – Пещера: _______________________
12