и за да се произнесе,взе предвид следното: С Решение №19 от 06.10.2006г., постановено по по гр.д.N 532/2006г., Кърджалийският районен съд е отменил Заповед №26/13.04.2006г., издадена от Кмета на община Кърджали, с която е прекратено трудовото правоотношение с Иванка Стефанова Иванова, на осн.чл.325, т.3 от КТ. Със същото решение Иванова е възстановена на предишната й работа-Директор на ДГД в с.Стремци, общ.Кърджали, и на осн.чл.225, ал.1 от КТ община Кърджали е осъдена да й заплати обезщетение за периода 02.05.2006г. до 02.11.2006г., ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба, до окончателното й изплащане; община Кърджали е осъдена да заплати деловодни разноски в полза на ищцата и на КРС. Срещу решението е подадена въззивна жалба от кмета на община Кърджали, който излага подробни съображения. Моли атакуваното решение да се отмени, и спорът да се реши, като се отхвърли исковата молба. В съдебно заседание се представлява от ю.к.Дедев. Не сочи нови доказателства. Ответникът по жалбата, чрез своя пълномощник, оспорва същата. Моли жалбата да бъде отхвърлена. Въззивният съд е постановил решение №275/27.12.2006г. по в.гр.д.№346/2006г., с което е оставил в сила решението на първоинстанционния съд. ВКС със свое Решение №400/01.04.2008г. е отменил решението на окръжният съд и е върнал делото за ново разглеждане. Пред настоящият съд въззивникът сочи нови доказателства – Заповед №202/28.03.2003г. на кмета на община Кърджали; писмо № РД-06-02-590/13.03.2003г. на Регионален инспекторат по образованието-Кърджали; а пълномощникът на въззиваемата е представил копие на обява за процесния конкурс, публикувана във вестник „Нов живот”. Претендира деловодни разноски. Въззиваемата, представлявана от пълномощник, претендира деловодни разноски. Настоящата инстанция, като прецени доказателствата по делото по повод и във връзка с подадената жалба и наведените с нея оплаквания, констатира следното: Пред Районен съд-Кърджали е подаден иск от Иванка Стефанова Иванова от гр.Кърджали против община Кърджали. Ищцата твърди в исковата си молба, че работила като директор в ГДГ в с.Стремци, на основание сключен договор с правно основание чл.68, т.1 от КТ. Със заповед №26/13.04.2006г. на кмета на община Кърджали било прекратено трудовото й правоотношение, поради изтичане на уговорения срок, на осн.чл.325, т.3 от КТ. Счита, че незаконосъобразно договорът е сключен за определено време в нарушение на разпоредбата на чл.68, ал.2 от КТ, тъй като процесният договор не бил от категорията т.нар.”срочни договори”; по силата на чл.68, ал.4 от КТ договорът се превърнал такъв за неопределено време и прекратяването му на осн.чл.325, т.3 от КТ било незаконно. Моли съда да признае уволнението за незаконно; да я възстанови на заеманата преди уволнението работа; както и да осъди община Кърджали да й заплати обезщетение за времето, през което е останала без работа поради уволнението. Не се спори по делото, че между страните е съществувало трудово правоотношение, възникнало от конкурс. За заемане на длъжността „директор” на ГДГ-с.Стремци бил обявен конкурс, обявен и в местната преса. Конкурсът бил спечелен от въззиваемата Иванова, с която на 14.04.2003г. община Кърджали сключила трудов договор с правно основание чл.68, т.1 от КТ. Договорът бил сключен за определено време – считано до 16.04.2006г., т.е. – за срок от 3 години. Следва да се отбележи също, че молбата, която въззиваемата е подала до община Кърджали след като е спечелила конкурса, е била резолюрана от кмета на общината с „да, за определен срок от 3 години”. С атакуваната заповед №26/13.04.2006г., на осн.чл.325, т.3 от КТ, трудовото правоотношение между страните било прекратено поради изтичане на уговорения срок. Заповедта била връчена на въззиваемата на 02.05.2006г. Спори се за това дали договорът е срочен; като въззиваемата /ищца в първоинстанционното производство/ твърди, че неправилно бил сключен като срочен с оглед на това, че работата й не представлявала временна, краткотрайна или сезонна дейност /арг.чл.68, ал.2 от КТ/; нито била от категорията на т.нар. „срочни договори”. Настоящата инстанция съобрази следното: Процесният договор по съществото си представлява споразумение между страните по чл. 107 КТ. Основание за възникване на трудовото правоотношение е спечеленият конкурс при условията на чл. 96, ал. 1 КТ, а не чл.68, ал.1, т.1 от КТ, както неправилно е отразено в същия, поради което и са неприложими императивните норми на чл. 68, ал. 2 и ал. 3 КТ, относно срока на същия. Макар и неправилно споразумението да е изготвено във вид и под заглавие „трудов договор”, няма пречка за подобно оформяне на отношенията между страните, но този договор по съществото си е споразумение между страните по чл. 107 КТ. Съгласно разпоредбата на чл.107 от КТ, когато трудовото правоотношение възниква от избор или от конкурс, преди постъпването на работа работодателят и работникът/служителят, уговарят размера на трудовото възнаграждение. Те могат да уговарят и други условия по трудовото правоотношение. Разпоредбата предлага 2 групи въпроси, които следва да се уредят между страните по трудовото правоотношение. Първата група се отнася до задължителното уговаряне на трудовото възнаграждение – основно и допълнително. Втората група въпроси се отнася до работното време, отпуска, срока, професионалната квалификация, различните видове обезщетения (когато са предвидени в КТ), и други условия, допустими за уговаряне от закона. Ето защо, съдът намира, че страните са договорили срока на правоотношението, като въззиваемата /ищца в първоинстанционното производство/ като е подписала договора, се е съгласила със срока, за който той е бил сключен – респективно, постигнато е било между страните споразумение за 3 годишен срок на правоотношението . И тъй като в чл.336 от КТ е предвидено, че разпоредбите на този раздел (глава 16, раздел 1 – „прекратяване на трудовия договор”) се прилагат съответно и за прекратяване на трудово правоотношение, възникнало от конкурс, то законосъобразно с атакуваната заповед правоотношението е било прекратено поради изтичане на уговорения срок. С оглед изложеното, съдът намира, че исковете по чл.366 вр. с чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от КТ се явяват неоснователни и недоказани, и следва да бъдат отхвърлени. Като е постановил решение, с което е уважил исковете, първоинстанционният съд е постановил неправилен съдебен акт, който следва да бъде отменен. При този изход на делото, с оглед претенциите на страните за деловодни разноски, и на осн.чл.359 от КТ в тежест на въззиваемата следва да се възложат направените от въззивника разноски за двете инстанции, в размер на 100лв. Водим от изложеното и на основание пар.2, ал.2 от ГПК във вр. с чл.208, ал.1 ГПК /отм., Окръжния съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯВА решение №19 от 06.10.2006г., постановено по по гр.д.N 532/2006г., с което Кърджалийският районен съд е отменил Заповед №26/13.04.2006г., издадена от Кмета на община Кърджали, с която е прекратено трудовото правоотношение с Иванка Стефанова Иванова, на осн.чл.325, т.3 от КТ; Иванова е възстановена на предишната й работа-Директор на ДГД в с.Стремци, общ.Кърджали, и на осн.чл.225, ал.1 от КТ община Кърджали е осъдена да й заплати обезщетение в размер на 2 812,32лв. за периода 02.05.2006г. до 02.11.2006г., ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба, до окончателното й изплащане, както и деловодни разноски в размер на 300лв., а също и по сметка на КРС 35лв., вместо което постановява: ОТХВЪРЛЯ предявените от Иванка Стефанова Иванова от гр.Кърджали против община Кърджали обективно съединени искове с правно основание чл.366 във вр. с чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от КТ, като неоснователни и недоказани. ОСЪЖДА Иванка Стефанова Иванова от гр.Кърджали, кв.Възрожденци, бл.47, вх.”Д”, ет.4, ап.98, с ЕГН ********** да заплати на община Кърджали деловодни разноски в размер на 100лв.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на Република България в 30-дневен срок от съобщението до страните за изготвянето му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2. |