Решение по дело №531/2019 на Районен съд - Харманли

Номер на акта: 32
Дата: 13 март 2020 г. (в сила от 28 май 2020 г.)
Съдия: Ирена Славова Аврамова
Дело: 20195630200531
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 17 декември 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

гр. Харманли, 13.03.2020 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

          Районен съд - Харманли, в публично съдебно заседание на тринадесети февруари две хиляди и двадесета година, в състав:

 

                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРЕНА АВРАМОВА

                                                                     

при участието на секретаря Е.Г., като разгледа докладваното от съдия Аврамова АНД № 531 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

          Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба от Х.Д.Х., ЕГН: **********, с адрес: ***, чрез пълномощник - адв. Г.М., против наказателно постановление № 19-0271-001373 от 03.10.2019 г., издадено от ВПД Началник РУ - Харманли към ОД на МВР - Хасково, с което на основание чл. 174, ал. 1, т. 2 от ЗДвП му е наложено административно наказание - глоба в размер на 1000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца, както и отнемане на 10 контролни точки по реда на Наредба № Iз-2539 за нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП.

В жалбата се твърди, че наказателното постановление е незаконосъобразно, неправилно и необосновано. Изложени са съображения за допуснати съществени процесуални нарушения в производството по установяване на административното нарушение и налагане на административното наказание, довели до ограничаване правото н защита на жалбоподателя. По наведените доводи се иска отмяна на обжалваното наказателно постановление.

В съдебно заседание жалбоподателят Х.Д.Х., редовно призован, не се явява и не се представлява.

Административнонаказващия орган РУ - Харманли към ОД на МВР - Хасково, редовно призован, не изпраща представител.

Районна прокуратура – Харманли, редовно призована, не изпраща представител.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира следното от фактическа страна:

На 17.09.2019 г. свидетелите М.Д.Д. и А.В.А. *** при ОД на МВР - Хасково изпълнявали служебните си задължения като дежурен наряд в гр. Харманли. Около 01:30 часа на ул. *** близо до кръстовището с ул. *** забелязали лек автомобил марка „Фолксваген”, модел „Пасат” с рег. № ** *, който се движел с висока скорост, поради което го последвали. Подали звуков и светлинен сигнал и спрели автомобил за извършване на проверка. След представяне на необходимите документи установили, че водач и собственик на автомобила бил жалбоподателя Х.Д.Х.. Полицейските служители забелязали, че водачът бил видимо притеснен и неадекватен, поради което го поканили да бъде тестван за употреба на алкохол. След това жалбоподателят Х. бил изпробван с техническо средство „Алкотест Дрегер 7510” с фабричен № ARBA 0070, което отчело концентрация на алкохол в кръвта 1,07 . В резултат на проверката свидетелят Д. съставил АУАН серия АА с бл. № 300719/17.09.2019 г., който бил връчен  лично и подписан без възражения от жалбоподателя. Свидетелят Д. издал и талон за изследване № 0058195, в който отразил показанията на техническото средство, а при предявяването му жалбоподателят собственоръчно вписал, че ги приема.

На 03.10.2019 г. било издадено наказателно постановление № 19-0271-001373 от ВПД Началник на РУ - Харманли към ОД на МВР - Хасково, с което била ангажирана административнонаказателната отговорност на Х.Д.Х. за нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП за това, че управлявал МПС, трамвай или самоходна машина с концентрация на алкохол в кръвта над 0,8 на хиляда до 1,2 на хиляда включително, за което на основание чл. 174, ал. 1, т. 2 от ЗДвП му била наложена глоба в размер на 1000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за 12 месеца, както и на основание Наредба № Iз-2539 на МВР - отнемане на 10 контролни точки.

Изложената фактическа обстановка се установява от събраните по делото гласни доказателствени средства чрез разпита на свидетелите М.Д.Д. и А.В.А., които са последователни и взаимно допълващи се относно обстоятелствата, свързани с изпълнението на служебните им задължения. Свидетелите Д. и А. подробно и хронологично възпроизвеждат протичането на извършената по отношение на жалбоподателя Х. проверка. Непосредствените впечатления на тези свидетели относно поведението на жалбоподателя, който бил видимо притеснен и неадекватен, са довели до предприетото тестване за употреба на алкохол, извършено от свидетеля Д.. Последният свидетелства за използваното техническо средство и неговите показания, като е категоричен, че е отчетена концентрация на алкохол в кръвта 1,07 , което се потвърждава и от свидетеля А.. Съдът изцяло кредитира показанията на тези свидетели, които са логични и непротиворечиви, като напълно кореспондират с писмените доказателства по делото. Наред с това констатациите на контролните органи са намерили отражение в съставения АУАН, който съобразно разпоредбата на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП се ползва с доказателствена сила за установените в него факти до доказване на противното. В случая тази презумптивна доказателствена сила не е оборена от страна на жалбоподателя Х.Х.. Приетите от съда фактически положения се установяват и посредством събраните писмени доказателства, съдържащи се в приложената административнонаказателна преписка - АУАН серия АА № 300719/17.09.2019 г. и талон за изследване № 0058195 от 17.09.2019 г. Преценени в своята съвкупност и по отделно събраните по делото доказателства категорично и безпротиворечиво установяват описаната фактическа обстановка в нейната пълнота, поради което съдът изцяло основава на тях своите фактически изводи.

При така установеното от фактическа страната, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е подадена в предвидения в чл. 59, ал. 2 от ЗАНН срок, от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване акт, с оглед на което е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

При извършена служебна проверка съдът констатира, че АУАН и обжалваното НП са издадени от материално компетентни лица по смисъла на закона видно от представената Заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. на Министъра на вътрешните работи. Спазени са сроковете по чл. 34 от ЗАНН при съставянето на АУАН и издаването на НП. Неоснователно е направеното в жалбата възражение за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, доколкото съдът не констатира пороци в административнонаказателното производство, накърняващи правото на защита на жалбоподателя. Изложената в АУАН и НП фактическа обстановка е ясна и непротиворечива, като съдържа необходимите факти, относими към вмененото административно нарушение. АУАН е издаден при спазване на императивните изисквания на чл. 42 и чл. 43 от ЗАНН и не създава неяснота относно нарушението. Атакуваното НП съдържа реквизитите по чл. 57 от ЗАНН, като описаните в него обективни признаци на извършеното нарушение напълно съответстват на посочената за нарушена правна норма и приложимата санкционна разпоредба. Отразени са достатъчно факти относно дата, място и начин, изчерпващи всички обстоятелства, при които е извършено нарушението.

На жалбоподателя е вменено нарушение на разпоредбата на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП, която забранява управлението на МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или след употреба на наркотични вещества или техни аналози. От събраните по делото писмени и гласни доказателства е установено по категоричен начин, че на 17.09.2019 г. Х. е управлявал лек автомобил марка „Фолксваген”, модел „Пасат” с рег. № *** с концентрация на алкохол в кръвта 1,07 ‰. Проверката е извършена в съответствие с правилата, регламентиран в Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване употребата на алкохол или наркотични вещества или техни аналози. Съобразно чл. 3, ал. 1 от Наредбата проверката на жалбоподателя е извършена с техническо средство „Алкотест Дрегер 7510” с фабричен № ARBA 0070. Резултатите от тестването са отразени в съставения АУАН и е издаден талон за изследване по образец /чл. 3, ал. 2 от Наредбата/. Талонът за изследване отговаря изцяло на изискванията, разписани в разпоредбата на чл. 6, ал. 6 от Наредбата, като са отразени данните на издалия го полицейския служител и на жалбоподателя, вида на техническото средство, времето и резултата от тестването, като жалбоподателят собственоръчно е вписал, че го приема и се е подписал.

От субективна страна нарушението е извършено умишлено, като жалбоподателят е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е настъпването на общественоопасните му последици и е искал настъпването им. Жалбоподателят Х. е имал ясната представа, че управлява МПС след като е употребил алкохол и с поведението си засяга обществените отношения в областта на транспорта и застрашава останалите участници в движението.

В контекста на изложените съображения съдът намира, че Х.Д.Х. е осъществил от обективна и субективна страна признаците от състава на административното нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП, поради което правилно и законосъобразно е ангажирана административнонаказателната му отговорност.

Нарушението е скрепено със санкцията, предвидена в разпоредбата на чл. 174, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, в която е предвидено, че който управлява МПС, трамвай или самоходна машина с концентрация на алкохол в кръвта, установена с медицинско и химическо изследване и/или с техническо средство, определящо концентрацията на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишвания въздух над 0,8 на хиляда до 1,2 на хиляда включително, се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от 12 месеца и глоба 1000 лв. Наложените на жалбоподателя административни наказания са определени във фиксирания от законодателя размер и се явяват адекватна на извършеното нарушение санкция, която ще способства за постигане целите на наказанието. Правилно е приложена и разпоредбата на чл. 6, ал. 1, т. 1 от Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г., съгласно която в случаите на чл. 174, ал. 1 от ЗДвП се отнемат 10 контролни точки.

Не са налице предпоставките за определяне на случая като маловажен по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Аргументите за това са, че извършеното нарушение не разкрива по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с други подобни случаи, като не може да се приеме наличие на незначително засягане на охраняваните с нарушената норма обществени отношения, свързани с свързани с безопасността и сигурността на транспорта.

Предвид изложеното настоящият съдебен състав намира, че обжалваното наказателно постановление е законосъобразно и обосновано, поради което следва да бъде потвърдено.

Така мотивиран, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 19-0271-001373 от 03.10.2019 г., издадено от ВПД Началник РУ - Харманли към ОД на МВР - Хасково, с което на Х.Д.Х., ЕГН: **********, с адрес: ***, на основание чл. 174, ал. 1, т. 2 от ЗДвП му е наложено административно наказание - глоба в размер на 1000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца, както и отнемане на 10 контролни точки по реда на Наредба № Iз-2539 за нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Хасково на основанията, предвидени в НПК и по реда на глава дванадесета от АПК в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.

 

 

                                                             РАЙОНЕН СЪДИЯ: