Решение по дело №1108/2018 на Районен съд - Пазарджик

Номер на акта: 447
Дата: 28 септември 2018 г. (в сила от 18 декември 2018 г.)
Съдия: Елисавета Йорданова Радина
Дело: 20185220201108
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 12 юли 2018 г.

Съдържание на акта Свали акта

 

Р Е Ш Е Н И Е

гр. Пазарджик, 28,09.18г. .

 

В    И М Е Т О     Н А    Н А Р О Д А

 

Пазарджишкият  районен съд,  НАКАЗАТЕЛНА КОЛЕГИЯ, в публичното заседание на двадесети септември две хиляди и осемнадесета   година, в състав:                                                          

                                                        Председател: ЕЛИСАВЕТА РАДИНА

 

при секретаря Хр. Велчева, като разгледа докладваното от районен съдия  РАДИНА нахд № 1108/18г.  по описа на Пазарджишкия районен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството  по реда на чл.63 от ЗАНН.

Образувано е по жалба на Д.П.М., ЕГН **********,*** против НП НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 000016/ 27.02.2018 г. на началник  Сектор Охранителна полиция в РУ- Пазарджик, с което на жалбоподателя е наложена глоба в размер на  200 /двеста/лева по чл.218 „Б", във връзка с чл.194,ал.З, във връзка с ал.1 от IIK

С жалбата се претендира отмяна на постановлението с доводи за  материално-правна незаконосъобразност на обжалваното НП.

В съдебно заседание жалбоподателят поддържа жалбата и искането в нея.

 Въззиваемата страна не изпраща законов или процесуален представител.

 Съдът, като взе предвид изложените в жалбата оплаквания и доводите на страните, след като прецени събраните по делото гласни и писмени доказателства,  поотделно и в тяхната съвкупност, установи:

Траянка М. обработвала земеделска земя под наем, която се намирала в землището на с. Ивайло, обл. Пазарджик, в местността „Бръждовица", на около 50-60 м навътре от главния път между с. Драгор и с. Ивайло. Общата площ на засадената от св. М. земя била 8 декара, като от тях около 600 кв. м били засети със зеле.

На 14.11.2017 г. С.Г., който обработвал земеделска земя със сина си св. М.Г. в съседство с тази на св. М., отишъл да нагледа реколтата си. Там забелязал паркиран лек автомобил, за който знаел, че е на св. Д.М., с когото се познавали от преди това и когото подозирал за извършени предходни кражби на отглежданата реколта. С.Г. се обадил по телефона на сина си и на кварталния полицай св. Г., който заедно със свой колега св. Д. Л. потеглили към посоченото място.

Пристигайки в близост до главен път 11-37, от страната на с. Драгор, на черен път, те забелязали посочения в сигнала лек автомобил марка „Мерцедес“, който бил паркиран. Спрели и започнали от скрито място да наблюдават ситуацията около него. Така видели към него да се приближава св. Д.М., който се качил, потеглил, като преминал главния път в посока към с. Ивайло и спрял след около 100-200 метра. Изгасил светлините, изчакал преминаващите земеделски машини, след което запалил автомобила си и без да включва светлините му навлязъл в обработваемата площ, където спрял. Св. М. слязъл, отворил багажника и се опитал да прибере в него предварително напълнен чувал със зеле, което бил обрал от нивата на св. М.. Тогава се намесили полицейските служители и установили самоличността му, както и че чувала е пълен с набрано зеле. Св. М. отказал да изпълни отдадените му полицейски разпореждания, което е наложило неговото задържане.

На място пристигнали и М. и С. Г.и пострадалата М.. При извършения оглед, същата е установила, че действително от продукцията й е извършена кражба, тъй като липсвали прясно отрязани зелки и пресни стъпки върху пръстта в имота.

С протокол за доброволно предаване от 15.11.2017 г. Д.М. е предал на полицейски служител всички откраднати от него 16 бр. зелки с общо тегло 29 кг. С разписка за върната вещ от същия ден, зелките били предадени обратно на св. М..

 Образувано и водено било ДСП 1326/17г. на РУ Пазарджик, в което били разпитани всички ангажирани по случая лица. Назначената и изготвена била съдебно- стокова експертиза, заключението по която установило, че стойността на предмета на кражбата- 29 кг зеле възлизала на сумата от общо 20.30 лева по пазарни цени.

Като преценил, че стойността на предмета на престъплението с под две минимални работни заплати за страната към момента на извършване на деянието, а именно 20.30 лева и са налице другите основание по чл. 218 Б от НК наблюдаващия прокурор прекратил ДСП с постановление 3469/17 и изпратил материалите по преписката на началника на РУ Пазарджик за търсене н административно наказателна отговорност за маловажна кражба по чл.218 в от НК.

  Като възприел аналогично описаната фактическа обстановка и приел, че тя сочи на  престъпление по чл.194, ал.З от НК, във връзка с ал.1 от НК и на основание чл. 218 в от НК упълномощеният нарочно началник сектор в РУ Пазарджик издал процесното НП, с което на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 200 лв. 

То се атакува от възприетия нарушител с твърдения, че не бил автор на приписаното му престъпление, тъй като бил на процесното място в процесното време само защото се повредил автомобила му и чакал свой приятел да дойде да му помогне. Полицаите неоснователно го набедили и дори го били, за което бил подал съответните жалби против законосъобразността на техните действия.  

Тази теза на жалбоподателя е напълно неподкрепена с доказателства.  Твърденията, които я изграждат са напълно недоказани.  Тъкмо обратното.  Показанията на двамата полицейски служители, които са били ангажирани по повод подадения сигнал от лицето Ст. Г. са напълно съответни , взаимнодопълващи се и убедително представят процесната ситуация по възприетия в постановлението начин. Свидетелите са се отзовали на получения сигнал, тъй като и друг път е имало подозрения от страна на земеделски производители, че жалбоподателят е съпричастен към извършени кражби на тяхна продукция. Прикрити, са наблюдавали тайно и отстрани поведението на жалбоподателя, което потвърдило подозренията на производителите. Възприели са несигурното му движение с цел да осуети възможността някой да го възприеме как взема набраната и прибрана в чувал реколта. Едва когато са забелязали, че жалбоподателят отваря багажника и взема чувала, за да го натовари в него, полицейските органи се показали и предприели проверка. Установено било съдържанието на чувала и на място пристигали подалият сигнала Ст . Г., с помощта на когото установили, че посегателството било извършено в съседен на неговия имот и собственост на пострадалата Тр. М.. Последната също пристигнала на място и съвместният оглед на имота с полицаите установил пресни стъпки и прясно отсечени зелки .

При горните обстоятелства несъмнен е изводът, формиран в прокурорското и наказателното постановление - че именно жалбоподателят е извършил кражба на зелето в чувала от нивата на пострадалата. Самият жалбоподател е предоставил зелето с протокол за доброволно предаване, който е подписал. Възраженията му, че го е подписал вследствие упражнено физическо насилие са непотвърдени,  а по отношение на данните за извършено посегателство от страна на полицейските служители спрямо него той сам заявява, че е подал жалба за случая. Все пак следва да се отбележи, че това е само единствено негово твърдение и то е напълно опровергано от всички доказателства по воденото ДСП. опровергани са дори и твърденията на жалбоподателя че не бил употребил алкохол, видими признаци за което са доловили полицаите и което е в „контекста“ на системната злоупотреба с алкохол, довела до разстройство на личността , за което е провеждано и стационарно лечение - л. 30 от ДСП.      

 Предвид коментара за алкохолизма, следва изрично обсъждане на въпроса на вината. Описаното в показанията на Г. и Л. поведение на жалбоподателя - ясно, целенасочено и предварително обмислено, за да се избегне евентуално преследване и залавяне ( което логично е очаквал, тъй като става ясно, че не за първи път основателно към него са насочени подозренията). При конкретното поведение на жалбоподателя, директен е изводът за възможността му да съзнава какво и защо върши, да е наясно с преследваната цел . Съзнавал е общестевноопасния характер на деянието си, предвиждал е последиците от него и ги е целял.

Деянието правилно е възприето като маловажен случай поради незначителността на вредните последици и правилно отчетената ниска степен на обществена опасност. От друга страна деянието не е малозначително по смисъла на чл. 9, ал.2 от НК, доколкото съдебният статус на нарушителя визира няколко престъпни прояви, за които е търпял наказание без то да е  постигнало по отношение на него целения поправителен, предупредителен и възпиращ ефект. 

Правилно са преценени всички основания по чл. 218 б от НК , предвид квалификацията, стойността на предмета на престъплението и отсъствието на предвидените отрицателни предпоставки по ал.2 ( л. 63 ДСП и л. 65-67).

Наложената глоба е отмерена при баланс на смекчаващи и отегчаващи обстоятелства  и това решение на наказващият орган не се споделя, тъй като не се изолират от данните по делото обстоятелства, които да бъдат възприети като смекчаващи, но пък в рамките на настоящия процес положението на жалбоподателя не може да се влошава. 

Предвид гореизложеното и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН Пазарджишкият районен съд :

 

Р      Е      Ш      И:

         ПОТВЪРЖДАВА  НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 000016/ 27.02.2018 г. на началник  Сектор Охранителна полиция в РУ- Пазарджик, с което на Д.П.М., ЕГН **********,*** е наложена глоба в размер на  200 /двеста/лева по чл.218 „Б", във връзка с чл.194,ал.З, във връзка с ал.1 от НK

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщението пред Пазарджишкия административен съд.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: