№ 1643
гр. Плевен, 22.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Ралица Анг. Маринска Ангелова
при участието на секретаря НАТАЛИЯ СТ. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от Ралица Анг. Маринска Ангелова Гражданско
дело № 20234430102572 по описа за 2023 година
Пред ПлРС е депозирана искова молба от „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“
АД, чрез адв. Д. М., против Г. Т. Д., от гр. Плевен, с която е предявени искове
с правно основание чл. 422, ал.1, вр. чл. 415, ал.1 от ГПК, вр. чл. 430, ал.1 от
ТЗ, вр. чл.79, ал.1 и чл. 86, ал.1 от ЗЗД, за признаване за установено, че
ответникът дължи сумата от общо 2693,41лв., от която: сумата от 1832,67лв.-
главница, за периода 01.03.2021-21.11.2022г., сумата от 483,35лв.-
възнаградителна лихва, за периода 01.03.2021г.-01.11.2022г., сумата от
231,24лв.- наказателна лихва за просрочие, за периода 01.03.2021-21.11.2022г,
сумата от 59,75лв.- такси, за периода 01.03.2021г- 21.11.2022г. и сумата от
86,40лв.- разходи за уведомяване, за периода 01.03.2021-21.11.2022г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на
заявлението по чл. 417 от ГПК- 15.12.2022г., до окончателното й изплащане,
за които суми е издадена заповед за незабавно изпълнение по ч. гр.д.
№6630/2022г по описа на ПлРС. Твърди се, че между страните е сключен
Договор за издаване на кредитна карта №***., по силата на който, на
ответникът- като кредитополучател, е предоставен револвиращ потребителски
кредит, под формата на кредитен лимит, в размер на 2300лв. и е издадена
кредитна карта Master Card, при ГПЛ от 19,90%. Твърди се, че съобразно
Приложение №1 към ОУ, кредитополучателя дължи на банката такса
1
разглеждане, в размер на 25лв, обезщетение за надвишаване на кредитен
лимит от 5% от размера на надвишението, месечна такса обслужване- 2,65лв.,
обезщетение при просрочие- ОЛП на БНБ+10 пункта. Твърди се, че поради
неизпълнение на договорните задължения, Банката е изпратила покана,
връчена на ответника по реда на чл. 47 от ГПК, на 01.11.2022г., с която е
обявила кредита за предсрочно изискуем. Твърди се, че след обявяването на
кредита за предсрочно изискуем, от страна на ответника не са постъпили
плащания. Представят се писмени доказателства. Претендират се разноски.
По делото, в срока по чл. 131 от ГПК, от страна на Г. Т. Д., чрез
назначеният му особен представител адв. Е. Й. е депозиран писмен отговор, с
който се изразява становище за неоснователност на предявените искове.
Оспорва се факта на предаване на издадената кредитна карта и усвояването
на суми по нея от страна на ответника. Посочва се също, че не може ясно да
се установи какъв е кредитния лимит- 2300лв или 3000лв, съобразно
посоченото в Приложение №1. Твърди се, че процесният договор е
недействителен, на основание чл. 10, чл.11 и чл. 23 от ЗПК и ответникът
дължи връщане само на чистата стойност на кредита. Твърди се нарушение и
при опреД.е на ГПР по кредита, по смисъла на чл. 11, ал.1, т. 7 и т. 10 от ЗПК.
Твърди се, че договорът съдържа неравноправни клаузи, както и че е налице
нарушение по чл. 11, ал.1, т.11 от ЗПК.
Съдът, като съобрази становищата на страните, на основание събраните
по делото доказателства и закона, намира за установено следното:
Безспорно по делото се установява факта на издаване на заповед за
незабавно изпълнение №3656/16.12.2022г. по ч. гр.д.№6630/2022г. по описа на
ПлРС, връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал.5 от ГПК. В указанията по
реда на чл. 415, ал.1, т. 2 от ГПК, срок, е предявен настоящия установителен
иск, поради което същият е допустим.
По делото безспорно се установява факта на сключване на процесния
договор за издаване на кредитна карта №***, по силата на който, Банката-
ищец е представила на кредитополучателя- отв. Д., револвиращ
потребителски кредит под формата на кредитен лимит, и за издаване на
персонална кредитна карта. Установява се, че съобразно чл. 3 от Договора,
разрешения кредитен лимит е 2300лв. Установява се също, че уговореният
ГПЛ по договора е 19,90% / Приложение №1 към ОУ на Банката за издаване
2
на кредитни карти/. По делото се установява също, видно от представеният
Приемо- предавателен протокол №437241/11.12.2017г, че ответницата-
кредитополучател Г. Д., е получила издадените кредитни карти.
По делото се установява също, че до ответника Г. Д. е изпратена покана
за изпълнение, с която е уведомена за обявяване на предсрочна изискуемост
на задължението по кредита. Поканата е редовно връчена, по реда на чл. 47,
ал.5 от ГПК /чрез залепено на 17.10.2022г. уведомление от ЧСИ / на
02.11.2023г. .
По делото е изслушана и приета ССЕ, от заключението по която се
установява следното: при проверка в счетоводството на ищеца ВЛ е
установило следното: ВЛ е установило, че въз основа на сключения договор
за кредит, от страна на ответника са усвоявани суми- за периода 12.12.2017г-
08.10.2019г, в обща размер от 2401,10лв / дадени в табличен вид, с посочване
на точната дата на усвояване, сума и основание/. ВЛ е установило, че по
кредита са постъпвали плащания, за периода 05.02.2018-13.01.2021г, като са
заплатени общо 2664,59лв. ВЛ е установило, че след последното плащане на
13.01.2021г, други плащания не са постъпвали. ВЛ е установило също,
поради неплащане на две последователни месечни извлечения, с краен срок
за плащане 29.05.2018 и 29.06.2018г, Банката е обявила цялото задължение за
предсрочно изискуемо, като по счетоводни записвания, датата на
предсрочната изискуемост е 01.12.2022г. ВЛ е установило също, че при
извършената проверка, неплатените суми по договора са: главница от
1832,67лв., сумата от 483,35лв.- договорна възнаградителна лихва, сумата от
231,24лв.- наказателна лихва за просрочие, за периода 10.02.2021-10.03.2022г,
сумата от 59,75лв.- такси и сумата от 86,40лв. В с.з., ВЛ посочва, че
установеното от него изцяло съответства на счетоводните записвания. ВЛ
посочва също, че ГПР по договора е в размер на 36,27%.
При така установено от фактическа страна, съдът намира за установено
от правна страна следното:
Съдът намира, че по делото се установи съществуването на валиден
договор за кредит /за издаване на кредитна карта/, под формата на
револвиращ такъв, от 11.12.2017г, по който отв. Д.- като кредитополучател, е
усвоявала парични суми, до уговорения кредитен лимит от 2300лв. Съдът
намира, че процесния договор за банков кредит, е сключен в писмена форма-
3
като форма за действителност, по арг. чл. 430, ал.3 от ТЗ и с подписването му
са възникнали права и задължения за страните по него. Безспорно по делото
се установява и факта, че отв. Д. фактически е получила издадената кредитна
карта, съобразно приетият по делото приемо-предавателен протокол
№437241/11.12.2017г. Съдът приема за установени факт на усвояване на суми
по кредита, без превишение на кредитния лимит, от страна на ответника,
съобразно заключението по изготвената ССЕ, която съдът изцяло кредитира.
Безспорно се установява и факта на извършване на плащания по кредита, до
13.01.2021г., както и факта на неплащане на две последователни месечни
извлечения, с краен срок за плащане 29.05.2018г. и 29.06.2018г. По делото се
установява също, както бе посочено по- горе, факта на обявяване на кредита
за предсрочно изискуем- на основание чл. 20,2 от Общите условия към
договора- при непогасяване на минималните месечни вноски по две
последователни извлечения, както и че са били налице основанията за това.
За обявената предсрочна изискуемост на задължението, кредитополучателя е
надлежно уведомен, чрез залепяне на уведомление на 17.10.2022г, от ЧСИ, за
което са сторени и разноски- по представена фактура, в размер на 86,40лв.
Съдът намира за установено също, че договореният годишен лихвен
процент от 19,90%, не е в нарушение на нормата на чл. 19, ал.5 от ЗПК, и
клаузата се явява валидна и действителна. Съобразно цитираната норма,
годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти
размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута,
определена с постановление на Министерския съвет на Република България,
към датата на сключването му законовата лихва е била 10,00% /основния
лихвен процент на БНБ и 10 пункта/, а петкратния размер се явява 50,00%.
Годишният процент на разходите- установен в размер от 36,27%, включва
общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи – лихви,
други преки или косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв
вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора,
изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит-
чл. 19, ал.1 от ЗПК. Съдът намира, че процесният договор не е сключен в
нарушение на ЗЗПотр. и на ЗПК и същият не съдържа
нищожни/неравноправни клаузи, респ. направените от особеният
представител възражения в тази насока са неоснователни.
По делото, съдът намира за установен съобразно заключението на ВЛ, и
4
размерът на претенцията на ищеца.
На основание гореизложеното, съдът намира, че предявеният иск с
правно основание чл.422, ал.1, вр. чл. 415, ал.1 от ГПК, вр. чл. 430, ал.1 от ТЗ,
вр.чл.79, ал.1, вр. чл.86, ал.1 от ЗЗД, е основателен и следва да бъде уважен.
Следва да бъде признато за установено спрямо ответника Г. Д., че дължи
сумата в размер на общо 2693,41лв., от която: сумата от 1832,67лв.- главница,
за периода 01.03.2021-21.11.2022г., сумата от 483,35лв.- възнаградителна
лихва, за периода 01.03.2021г.-01.11.2022г., сумата от 231,24лв.- наказателна
лихва за просрочие, за периода 01.03.2021-21.11.2022г, сумата от 59,75лв.-
такси, за периода 01.03.2021г- 21.11.2022г. и сумата от 86,40лв.- разходи за
уведомяване, за периода 01.03.2021-21.11.2022г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението по чл. 417
от ГПК- 15.12.2022г., до окончателното й изплащане, за които суми е
издадена заповед за незабавно изпълнение№3656/16.12.2022г. по ч. гр.д.
№6630/2022г по описа на ПлРС, дължими въз основа на Договор за издаване
на кредитна карта №***.
При този изход на производството и на основание чл.78, ал.1 от ГПК
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените от него в
настоящето производство разноски, съобразно представеният списък по чл.
80 от ГПК, в размер на 1138,43лв.- за настоящето производство и в размер на
575,47лв.- за заповедното производство.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 422, вр. чл. 415, ал.1
от ГПК, вр. чл. 430, ал.1 от ТЗ, вр. чл. 79, ал.1 и чл. 86, ал.1 от ЗЗД, ЧЕ Г. Т.
Д., ЕГН**********, с постоянен и настоящ адрес ***, ДЪЛЖИ НА
„ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление
гр. София, район Витоша, ул. Околовръстен път, №260, представлявано от
Д.Б.Ш. изп. директор и М.В.- прокурист, сумата от общо 2693,41лв., от
която: сумата от 1832,67лв.- главница, за периода 01.03.2021-21.11.2022г.,
сумата от 483,35лв.- договорна възнаградителна лихва, за периода
01.03.2021г.-01.11.2022г., сумата от 231,24лв.- наказателна лихва за
просрочие, за периода 01.03.2021-21.11.2022г, сумата от 59,75лв.- такси, за
5
периода 01.03.2021г- 21.11.2022г. и сумата от 86,40лв.- разходи за
уведомяване, за периода 01.03.2021-21.11.2022г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението по чл. 417
от ГПК- 15.12.2022г., до окончателното й изплащане, дължими въз основа на
Договор за издаване на кредитна карта №***., за които суми е издадена
заповед за незабавно изпълнение №3656/16.12.2022г. по ч. гр.д.№6630/2022г
по описа на ПлРС.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, Г. Т. Д., ЕГН **********, с
постоянен и настоящ адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ НА „ЮРОБАНК
БЪЛГАРИЯ” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. София,
район Витоша, ул.”Околовръстен път”, №260, представлявано от Д.Б.Ш. изп.
директор и М.В.- прокурист, сумата от 1138,43лв.- разноски по настоящето
дело и сумата от 575,47лв.- разноски по ч. гр.д.№ 6630/2022г. по описа на
ПлРС.
Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от
съобщението до страните, с въззивна жалба, пред ПлОС.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
6