РЕШЕНИЕ
№ 87
гр. Бургас, 25.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи ноември през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Недялка П. Пенева
Членове:Даниела Д. Михова
Кристиян Ант. Попов
при участието на секретаря Ваня Ст. Димитрова
като разгледа докладваното от Даниела Д. Михова Въззивно гражданско дело
№ 20222100500982 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258 и сл ГПК и е образувано по въззивната жалба
на С. К. С., подадена от назначения й осочен представител – адв.Ваня Денчева Денева от АК
Бургас, против Решение № 660 от 11.04.2022 г. по гр.д.4749/2021 г. пo описа на PC Бургас, с
което е приема за установено, че въззивницата дължи на „МедЛийз“ АД с ЕИК *********,
сумите по заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 210/22.03.2021
г. по ч.гр.д.1618/2021 г. по описа на Бургаския районен съд, а именно: сумата от 1 063,44 лв,
представляваща дължима главница за периода 10.02.2019 г. - 10.06.2020 г. по сключен
между страните договор за потребителски кредит № 131/18.05.2018 г.; сумата от 7.94 лв,
представляваща договорна лихва за периода 10.03.2020 г. - 10.06.2020 г.; и законната лихва
върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда на 08.03.2021 г. до
окончателното й изплащане, и с което решение въззивницата е осъдена да заплати на
„МедЛийз“ АД, разноски в размер общо на 410 лв, от които 175 лв за производството по
ч.гр.д.1618/2021 г. и 235 лв за производството гр.д.4749/2021 г., двете по описа на Районен
съд - Бургас.
Твърди се, че обжалваното решение е необосновано и незаконосъобразно. Твърди
се, че първоинстанционният съд неправилно е взел предвид представените от „МЕДЛИИЗ“
АД документи, тъй като тези документи не са годни да удостоверят доставка на услугата и
нейната цена. Твърди се, че няма доказателства въззивницата да е ползвала услугите на
1
„СОБАЛ-БУРГАС“ ООД, както и доказателства за договорни отношения между
„МЕДЛИИЗ“ АД и „СОБАЛ-БУРГАС“ ООД, поради което въззивницата не дължи
заплащане на услугите, съотв.не е изпаднала и в забава. Сочи се, че не са представени
доказателства за това дали „СОБАЛ-БУРГАС“ООД реално е предоставил на С. К. С.
някакви услуги, кога, в какъв размер са били задълженията, като не са представени
доказателства и за това дали „СОБАЛ-БУРГАС“ООД е осчетоводило сумата, за която е
представено платежно нареждане № ********* от 22.05.2018 г. и на какво основание.
Твърди се, че е оспорено настъпването на предсрочна изискуемост на дълга и е направено
възражение и за нищожност на клаузите от договора, ОУ и приложенията, като
неравноправни, нарушаващи правата на кредитополучателя и противоречащи на добрите
нрави. Направено е възражение за нищожност на договорените лихви/неустойки, като
прекомерни, надхвърлящи многократно размер на главницата, с което се нарушават добрите
нрави, защото целта, за която са уговорени, излиза извън присъщите й обезщетителна и
санкционна функции. Направено е възражение за изтекла давност по отношение на
вземанията по съображения, че се касае за периодични плащания /главница и лихви/.
Претендира се съдът да отмени постановите обжалваното решение и да постанови решение,
с което отхвърли изцяло предявените искове.
Въззиваемият „МЕДЛИИЗ“ АД оспорва като неоснователна и недоказана
въззивната жалба с писмен отговор в законовия срок, както и в съдебно заседание – чрез
назначения му от съда по реда на чл.47, ал.6 ГПК особен представител. Твърди се, че
ищецът е доказал при условията на пълно и главно доказване съществуването и наличието
на валиден договор за кредит, в това число и валидността на клаузите от него, както и
предоставянето на сумата, предмет на договора, а ответницата не е доказала погасяване на
задължението по договора за кредит, както и своите правоизключващи, правопогасяващи
и/или правоотлагащи възражения за дължимостта на претендираната сума. Сочи се, че
правилно първоинстанционният съд е приел за установена между страните съществуващата
облигационна връзка по процесния договор за кредит, съотв. предоставянето от ищеца на
кредит на ответницата в размер на 1450 лв, като сумата е преведена на СОБАЛ - Бургас за
финансиране на медицинска услуга. Твърди се, че какви услуги и дали са предоставяни от
страна на болницата, е ирелевантно за настоящия спор.
Твърди се, че задължение на ответника е да установи дали СОБАЛ Бургас е
осчетоводило сумата и на какво основание, за което е представено платежно нареждане №
*********/22.5.2018 г., но това не е сторено, поради което правилно е прието от съда, че
плащането е безспорно,
Оспорва се като неоснователно и недоказано възражението за нищожност на
клаузите, ОУ и приложенията, като неравноправни, нарушаващи правата на ответницата и
противоречащи на добрите нрави. Твърди се, че договорът не е сключван при Общи
условия, а клаузите му са изготвени индивидуадно и конкретно за ответницата, съотв.тя е
имала възможност да влияе върху съдържанието на приложенията и клаузите по договора.
Възражението за нищожност на лихвите и неустойките като прекомерни също се
2
оспорва като неоснователно. Сочи се, че неустойки в договора не са предвидени, а размерът
на лихвите е формиран по законосъобразен начин.
Оспорва се като неоснователно и оспорването за настъпила предсрочна
изискуемост, като се твърди, че вземането се претендира поради настъпване краен падеж по
договора за кредит на 10.6.2020 г., когато е и датата на последната месечна вноска към
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК,
всичките вноски са били с настъпил падеж.
Претендира се потвърждаване на обжалваното решение и присъждане на съдебни
разноски за въззивната инстанция. Също няма искания по доказателствата.
Въззивната жалба е подадена от легитимирано лице, против акт на съда,
подлежащ на обжалване, в законовия срок, поради което съдът я намира за допустима.
С оглед твърденията на страните и ангажираните по делото доказателства, съдът
намира от фактическа и правна страна, следното:
Производството пред първоинстанционния БРС е образувано по исковата молба
на въззиваемия „МедЛийз“ АД за установяване, че въззивницата С. К. С. дължи на
ищцовото дружество сумата от 1 063,44 лв, представляваща дължима главница по договор за
потребителски заем, сумата от 7,94 лв, представляваща договорна лихва за периода
10.03.2020 г. - 10.06.2020 г., 148,91 лв – законна лихва за забава за периода 11.02.2019 г. –
04.03.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на
заявлението в съда на 08.03.2021г. до окончателното й изплащане, за които суми е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 210/22.03.2021 г. по
ч.гр.д.1618/2021 г. по описа на Бургаски районен съд. Твърди се, че по силата на сключен
между страните договор за потребителски кредит № 131/18.05.2018 г., ищецът е предоставил
сумата от 1 450 лв, като съгласно т.1 от договора за потребителски кредит с ответницата, я е
превел по сметката на посочения от ответницата Търговски партньор – Очна болница
Бургас. Сочи се, че кредитът е предоставен при лихвен процент 14%, ГПР 14,93% и съгласно
погасителния план към договора, ответницата е следвало да го погаси на 24 погасителни
вноски от по 69,62 лв всяка. Твърди се, че ответницата е заплатила по договора първите 7
месечни вноски, след това е направила частични плащания – само на задълженията за
договорна лихва, а от 10.03.2020 г. до 10.06.2020 г. е преустановила плащанията изобщо.
Твърди се, че по този начин ответницата е погасила общо 386,56 лв от дължимата главница
и 273,44 лв – от дължимата лихва и е останала задължена за посочените в исковата молба
суми.
Предявените искове са с правно основание чл.422 от ГПК, вр.чл.79, ал.1 и чл.86,
ал.1 от ЗЗД.
Ответницата, представлявана от назначения й особен представител по чл.47, ал.6
ГПК, е оспорила исковете с писмен отговор в законовия срок. Оспорва наличието на
договорни отношения между страните, като се твърди, че липсват доказателства ответника
да е ползвал услугите на „СОБАЛ-БУРГАС“ ООД. Оспорват се и всички приложени към
3
исковата молба книжа. Твърди се също така, че липсват данни да е обявявана предсрочна
изискуемост. Заявява възражение за нищожност на клаузите на договора, общите условия и
приложенията, като неравноправни, нарушаващи правата на кредитополучателя и
противоречащи на добрите нрави. На последното място се заявява възражение за изтекла
погасителна давност.
С обжалваното решение БРС е приел иска за основателен и доказан и е приел за
установено, че ответницата дължи на ищцовото дружество сумите по заповедта за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, издадена по ч.гр.д.1618/2021 г. по
описа на БРС. Ответницата е осъдена да заплати на ищеца разноски в размер на 410 лв, от
които 175 лв за заповедното производство по ч.гр.д.1618/2021 г. и 235 лв за исковото
производство.
При извършената проверка по чл.269 ГПК съдът констатира, че обжалваното
решение е валидно и допустимо.
По наведените във въззивната жалба оплаквания за неправилност на решението,
по които въззивният съд дължи произнасяне, съдът намира следното:
Съдът намира, че фактическата обстановка по делото е изяснена от
първоинстанционния съд въз основа на подробен анализ на приетите доказателства.
Видно от събраните доказателства, че на 18.05.2018 г. между страните е сключен
договор за потребителски кредит, при следните условия: размер на кредита от 1450 лв, ГПР
14,93%, лихвен процент 14,00%, брой погасителни вноски 24, размер на месечната вноска –
69,62 лв и обща стойност на плащанията 1670,85 лв. Договорът за кредит е подписан от
посочените в него лица, като особеният представител на ответницата не е оспорил подписа й
и липсват доказателства установяващи, че подписът не е на ответницата. Ето защо съдът
приема, че страните са обвързани с договора при условията, при които е сключен.
Договорът съдържа изискуемите по ЗПК приложения, както и погасителен план,
в който е посочено всяка от погасителните вноски каква част от главницата погасява, и каква
част от договорната лихва. Видно от погасителния план, в погасителните вноски не са
включени такси и комисионни.
Видно от представения договор, същият отговаря на изискванията на ЗПК (чл.10,
ал.1, чл.11, ал.1, т.7-12 и 20 и ал.2 и чл.12, ал.1, т.7-9 ), не са налице клаузи, имащи за цел
или резултат заобикаляне изискванията на ЗПК, които го са нищожни. Ето защо съдът
приема, че договорът не е недействителен по смисъла на чл.22 ЗПК.
Не са налице клаузи, които да са неравноправни по смисъла на чл.143 от ЗЗП.
Ето защо съдът споделя извода на първоинстанционния съд, че договорът не е
недействителен, и не съдържа нищожни клаузи. Следва да се посочи, че възраженията в
отговора на исковата молба и във въззивната жалба в тази насока са не само неоснователни,
но и са бланкетни – не са посочени конкретни клаузи, които да са неравноправни,
съотв.нищожни; твърди се „нищожност на договорените лихви/неустойки“, а договореният
ГПР е в рамките на посочения от закона размер, не е налице уговорена неустойка, а
4
уговореното обезщетение за забавяне при плащането на погасителните вноски е в размер на
действащата законна лихва (т.3 от ДПК).
Съгласно т.1 от ДПК кредитополучателят се съгласява отпуснатият му по този
договор кредит да бъде изплатен пряко на търговски партньор. В изпълнение на тази клауза,
видно от представеното по делото преводно нареждане, сумата от 1450 лв е преведена на
посочения в Приложение № 2 към договора търговски партньор/кредитен посредник – Очна
болница Бургас. Предвид уговореното в т.1 от договора и в Приложение № 2 към него,
съдът приема, че с превеждане на заеманата сума на посочения от кредитополучателя
търговски партньор, кредитодателят е изпълнил задължението си за предостави кредита.
Съдът споделя изводите на първоинстанционния съд, че по делото е ирелевантно какви са
били отношенията на ответницата с Очна болница Бургас (СОБАЛ-БУРГАС ООД), ползвала
ли е техни услуги, осчетоводила ли е Очна болница Бургас постъпилата сума по преводно
нареждане № ********* от 22.05.2018 г.
От ответната страна не са представени доказателства ответницата да е погасила
задължението си по процесния ДПК извън признатите суми от ищеца, поради което съдът
намира, че ответницата дължи описаните в исковата молба суми.
Възражението за липсата на обявяване на предсрочна изискуемост на вземането е
неоснователно, тъй като исковите суми не се претендират на такова основание, а поради
настъпил падеж на всички погасителни вноски преди подаване на заявлението по чл.410
ГПК.
На последно място съдът намира за неоснователно възражението за погасяване
по давност на задължението на ответницата, тъй като заявлението по чл.410 от ГПК е
депозирано в съда на 08.03.2021 г., а падежът на най-старата непогасена вноска - номер 9, е
на 10.03.2019 г. Същото се отнася и по отношение на договорната лихва, тъй като падежът
на вноската за първата търсена такава датира от 10.03.2020 г.
По изложените съображения съдът намира предявените искове за основателни и
доказани.
Поради съвпадането на изводите на двете инстанции, обжалваното решение
следва да бъде потвърдено при споделяне на изводите на първоинстанционния съд, към
които настоящият състав препраща на основание чл.272 ГПК.
При така постановения резултат, въззивницата следва да заплати на въззиваемия
съдебни разноски за въззивното производство в размер на общо 400 лв, от които 300 лв – за
заплатено адв.възнаграждение и 100 лв за заплатен депозит за особен представител на
въззивницата.
Мотивиран от изложеното, Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 660 от 11.04.2022 г. по гр.д.4749/2021 г. пo описа
5
на Pайонен съд Бургас.
ОСЪЖДА С. К. С. с ЕГН **********, да заплати на „МедЛийз“ АД с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.София - 1164, район Лозенец, ж.к.
Лозенец, ул. "Крум Попов" № 4, ет. 3, представлявано от Момчил Петров Петров, сумата от
400 лв (четиристотин лева) за направените разноски за въззивното производство.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6