РЕШЕНИЕ
№ 1585
гр. Пловдив, 13.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Пламен П. Чакалов
Членове:Румяна Ив. Андреева
Бранимир В. Василев
при участието на секретаря Бояна Ал. Дамбулева
като разгледа докладваното от Румяна Ив. Андреева Въззивно гражданско
дело № 20225300502172 по описа за 2022 година
Производството е въззивно и е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивната жалба на Застрахователно дружество
„Бул Инс” АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, район „Лозенец”, ул. „Джеймс Баучер” № 87, против Решение №
1304/18.04.2022 г. постановено по гр.д. № 6894/2021 г. на Районен съд –
Пловдив, XVI гр. състав , в частта му, с която жалбоподателят е осъден да
заплати на С. И. Б. с ЕГН: **********, със съдебен адрес: ***, сумата от 2 000
лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди- болки
и страдания в следствие на ПТП от *** г., извършено от С.М.Д. с ЕГН:
**********, като водач на лек автомобил „Фиат Пунто“, рег. № ***,
застрахован при ответника по застраховка „Гражданска отговорност“ с
полица № ***, ведно със законната лихва върху главницата, считано от *** г.
до изплащане на вземането. Във въззивната жалба се поддържа оплакването,
че решението в обжалваната част е неправилно, като се иска неговата отмяна
и постановяване на друго решение по същество, с което искът да се отхвърли
и в тази му част.
Постъпила е и въззивната жалба от С. И. Б. с ЕГН **********
против Решение № 1304/18.04.2022 г. постановено по гр.д. № 6894/2021 г. на
Районен съд – Пловдив, XVI гр. състав, което се обжалва в частта му, с която
е отхвърлен предявеният от него против Застрахователно дружество „Бул
1
Инс” АД, ЕИК: ********* иск за осъждането на ответника да му заплати
обезщетение за причинените му неимуществени вреди - болки и страдания в
следствие на ПТП от *** г., извършено от С.М.Д. с ЕГН **********, като
водач на лек автомобил „Фиат Пунто“, рег. № ***, за разликата над уважения
размер от 2 000 лв. до пълния му предявен размер от 4 000 лв. Иска се отмяна
на решението в тази обжалвана част и постановяване на друго решение по
същество, с което искът да се уважи в пълен размер.
Въззиваемата страна по тази въззивна жалба Застрахователно
дружество „Бул Инс” АД оспорва същата като неоснователна и моли
първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно да бъде
потвърдено в тази част. Претендира разноски.
Пловдивският Окръжен съд, след преценка на събраните по делото
доказателства, приема за установено следното:
Въззивните жалби са подадени в предвидения от закона срок за
обжалване, изхождат от надлежни страни и са процесуално допустими.
По същество:
Според чл.269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. По
останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата. Съдът намира,
че обжалваното решение е валидно и допустимо, а по отношение на неговата
правилност е обвързан от онези фактически изводи, за които във въззивната
жалба и в отговора към нея липсват оплаквания.
Ищецът е основал иска си против ответника - застрахователно
дружество на твърдението, че към деня на произшествието е бил в договорно
правоотношение със собственика на увреждащия автомобил по договор за
застраховка „Гражданска отговорност”. Предявеният иск намира основанието
си в нормата на чл. 432 ал.1 от КЗ, според която увреденото лице, спрямо
което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от
застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност".
Съгласно разпоредбата на чл. 477 КЗ обект на застраховане по
задължителната застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите е
гражданската отговорност на застрахованите физически и юридически лица
за причинените от тях на трети лица имуществени и неимуществени вреди,
свързани с притежаването и/или използването на моторни превозни средства,
за които застрахованите отговарят съгласно българското законодателство или
законодателството на държавата, в която е настъпила вредата. По
задължителната застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите
застраховани са собственикът, ползвателят и държателят на моторното
превозно средство, за което е налице валидно сключен застрахователен
договор, както и всяко лице, което извършва фактически действия по
управлението или ползването на моторното превозно средство на законно
основание.
С решението си въз основа на събраните пред него доказателства
2
ПРС е приел за установено, че на *** г., е настъпило пътно -транспортно
произшествие, за което е бил съставен констативен протокол за ПТП с
пострадали лица, издаден от служител на ОД на МВР- Пловдив и в който
ищецът е посочен като пострадало лице с посочване да е претърпял контузия
на глава. На виновния водач С.М.Д. са били издадени акт за установяване на
административно нарушение и наказателно постановление, за това, че след
употреба на алкохол при извършване на маневра с лек автомобил „Фиат
Пунто“, рег. № *** „завой на ляво“, при движение през нощта без светлини е
предизвикал ПТП - челен сблъсък с *** автомобил „Опел Астра“, рег. № ***,
нанасяйки имуществени щети по лекия автомобил и телесни повреди по
ищеца. Въз основа на приетото заключениет по СМЕ са установени
уврежданията на ищеца след процесното ПТП - комоцио без загуба на
съзнание, разкъсно - контузна рана на главата и контузия на корема. Според
отразеното от констативния протокол за ПТП към датата на настъпване на
произшествието - *** г., управляваният от виновния водач лек автомобил е
имал сключена от собственика му с ответника валидна застраховка
„Гражданска отговорност” № ***, важаща за периода 28.12.2016 г.-
27.12.2017 г., като поради липсата на оспорване от ответника е прието за
установено, че за лекия автомобил е съществувало редовно застрахователно
правоотношение, което е основание за носене на отговорност от ответника -
застрахователно дружество. Тези фактически констатации и правни изводи на
районния съд не се оспорват пред тази инстанция. Ето защо следва да се
приеме, че въпросът за това настъпило ли е произшествието, неговият
механизъм, участието на ищеца като пострадало лице, настъпилите вреди –
телесни увреждания и причинната връзка между тях и произшествието,
вината на водача на застрахованото МПС, наличието на валидно
застрахователно правоотношение с ответното застрахователно дружество по
застраховка „Гражданска отговорност” за лекия автомобил, с който е
причинено произшествието, пред настоящата инстанция липсва спор.
С решението си районният съд е приел искът за частично
основателен, като е осъдил ответното дружество да заплати на ищеца
обезщетение в размер на 2000 лв. за претърпените от посочените увреждания
неимуществени вреди.
Застрахователното дружество поддържа във въззивната си жалба, че
районният съд не е отчел съпричиняването на вредоносния резултат от страна
на ищеца по направеното от него възражение за липсата на правилно
поставен предпазен колан, както и че определеното обезщетение е твърде
завишено с оглед критерия справедливост /чл.52 ЗЗД/. Пострадалият С. И. Б. с
въззивната си жалба поддържа, че определеният от РС размер на
обезщетението е занижен спрямо интензитета на претърпените
неимуществени вреди.
Въззивният съд намира, че възражението за съпричиняване,
направено от ответника не следва да се разглежда с решението, тъй като е
направено несвоевременно и затова е преклудирано.
3
Ответникът изобщо не е подал отговор на исковата молба в срока по
чл.131 от ГПК, който е изтекъл на 07.09.2021 г. Възражението за
съпричиняване е направено с молба с вх.№ 64065 от 29.10.2021 г., изпратено
по пощата на 28.10.2021 г., с което е заявено становището на ответника по
иска преди провеждането на първото по делото съдебно заседание. В това
становище са изложени най-общо възраженията на ответника по иска,
включително и това, че ищецът е допринесъл с поведението си за настъпване
на вредоносни резултат поради липсата на правилно поставен предпазен
колан към момента на настъпване на произшествието. В случая обаче не се
касае до конкретни обстоятелства, узнати несвоевремонно и даващи правото
на ответника в хипотезата на чл. 147, т. 1 ГПК да направи надлежно
възражение за съпричиняване по чл. 51, ал. 2 ЗЗД в първоинстанционното
производство след изтичане на срока за отговор на исковата молба. Както се
каза, отговор на исковата молба изобщо не е бил подаден, поради което
следва да намери приложение разпоредбана на чл. 133 от ГПК, според която
когато в установения срок ответникът не подаде писмен отговор, не вземе
становище, не направи възражения, не оспори истинността на представен
документ или не упражни правата си по чл. 211, ал. 1, чл. 212 и чл. 219, той
губи възможността да направи това по-късно, освен ако пропускът се дължи
на особени непредвидени обстоятелства. В становището от 29.10.2022 г.
липсва позоваване на такива особени непредвидени обстоятелства, поради
което съдът приема това възражение за преклудирано и същото не следва да
бъде разглеждано.
В допълнение към изложеното и за пълнота на мотивите, съдът взима
предвид и разпоредбата на чл. 432, ал.1 КЗ, според която по пряк иск на
увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, застрахователят
по застраховка "Гражданска отговорност", когато същата е задължителна, не
може да прави възраженията за самоучастие на застрахования.
По отношение на дължимия се размер на обезщетението:
Според нормата на чл.52 ЗЗД, обезщетение за неимуществени вреди
се определя от съда по справедливост.
Установява се от заключението на вещото лице д-р Д.М. по
назначената от районния съд СМЕ, че травматичните увреждания на ищеца са
довели до болки и страдания, без разстройство на здравето, които са
затихвали в хода на оздравителния процес, който е продължил около 30 дни.
Страданията, които ищецът е изтърпял, са били силно изразени поради
засягане на главата.
Установява се от показанията на свидетелката П.М., разпитана пред
РС, която живее на семейни начала с ищеца, че след произшествието С. Б.
видимо не бил добре, боляла го главата, куцал и ползвал болнични. След
инцидента се оплаквал периодично от силно главоболие и пиел
4
болкоуспокояващи, а преди това не е имал здравословни проблеми. Нямал
желание да пътува в кола. Случилото се отразило на семейния им живот,
дълго време след инцидента имал притеснения.
Предвид така събраните доказателства и установената с тях степен
на претърпените от ищеца болки и страдания съдът приема за справедлив
претендирания от него размер на обезщетението за претърпените
неимуществени вреди - 4000 лв. Ето защо съдът приема, че предявеният иск
е основателен и доказан, поради което същият следва да се уважи в пълния му
размер от 4000 лв. Сумата по главницата следва да се присъди ведно с
обезщетение за забавеното и плащане в размер на законната лихва от деня на
увреждането до окончателното изплащане.
Предвид изложените мотиви съдът приема решението на районния
съд в частта, с която искът е частично уважен до размера от 2000 лв. за
правилно, поради което в тази част същото ще се потвърди. В частта му, с
която искът е отхвърлен за разликата над присъдените 2000 лв. до пълния му
предявен размер от 4000 лв. решението е неправилно, поради което в
посочената част същото ще се отмени, а вместо него ще се постанови друго
решение по същество, с което ща се присъди и тази разлика от 2000 лв.
По тези съображения Съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1304/18.04.2022 г. постановено по
гр.д. № 6894/2021 г. на Районен съд – Пловдив, XVI гр. състав , в частта му, с
която Застрахователно дружество „Бул Инс” АД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, район „Лозенец”, ул. „Джеймс
Баучер” № 87 е осъдено да заплати на С. И. Б. с ЕГН: **********, със съдебен
адрес: ***, сумата от 2 000 лв., представляваща обезщетение за причинени
неимуществени вреди- болки и страдания в следствие на ПТП от *** г.,
извършено от С.М.Д. с ЕГН: **********, като водач на лек автомобил „Фиат
Пунто“, рег. № ***, застрахован при ответника по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ с полица № ***, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от *** г. до изплащане на вземането.
ОТМЕНЯ Решение № 1304/18.04.2022 г. постановено по гр.д. №
6894/2021 г. на Районен съд – Пловдив, XVI гр. състав , в частта му, с която е
отхвърлен предявеният от С. И. Б. с ЕГН: *** против Застрахователно
дружество „Бул Инс” АД, ЕИК: ********* иск за осъждането на ответника да
му заплати обезщетение за причинените му неимуществени вреди - болки и
страдания в следствие на ПТП от *** г., извършено от С.М.Д. с ЕГН
**********, като водач на лек автомобил „Фиат Пунто“, рег. № ***, за
разликата над уважения размер от 2 000 лв. до пълния му предявен размер от
4 000 лв., както и в частта, с която С. И. Б., ЕГН: *** е осъден да заплати на
Застрахователно дружество „Бул Инс” АД, ЕИК: ********* направените по
5
делото разноски в размер на 445 лв., вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Застрахователно дружество „Бул Инс” АД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Лозенец”,
ул. „Джеймс Баучер” № 87 да заплати на С. И. Б. с ЕГН: **********, със
съдебен адрес: ***, ДОПЪЛНИТЕЛНО сумата от 2 000 лв., представляваща
обезщетение за причинени неимуществени вреди- болки и страдания в
следствие на ПТП от *** г., извършено от С.М.Д. с ЕГН: **********, като
водач на лек автомобил „Фиат Пунто“, рег. № ***, застрахован при ответника
по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ с полица № ***,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от *** г. до изплащане
на вземането.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6