Определение по дело №1007/2019 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 1969
Дата: 2 юли 2019 г.
Съдия: Наталия Панайотова Неделчева
Дело: 20193100501007
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 3 юни 2019 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

                      /        .07.2019г.,  гр. Варна

           

ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ВТОРИ  състав в закрито съдебно заседание, проведено на 01.07.2019г.  в състав:

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРЕНА ПЕТКОВА

                                                                       ЧЛЕНОВЕ:  НАТАЛИЯ НЕДЕЛЧЕВА

НИКОЛА ДОЙЧЕВ – мл.с.

като разгледа докладваното от съдия Н. Неделчева

ч. гр. дело №1007/2019г. по описа на ВОС,

за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по настоящото дело е образувано по частна жалба на Г.М.М., ЕГН ********** и П.И.М., ЕГН **********, чрез адв. Д.И. срещу Й.М.М., ЕГН ********** срещу Определение №321/05.04.2019г., постановено по гр. дело №487/2019 по описа на ПРС, с което първоинстанционният съд е прекратил производството В ЧАСТТА по предявения от ищците иск с правно основание чл. 34 от ЗС за делба на недвижимия имот, находящ се в гр. Варна ж.к.”Възраждане” бл. 54, съставляващ Жилище- Апартамент № 47, като е изпратил този иск по подсъдност на Районен съд гр. Варна. Жалбоподателите считат обжалваното определение за незаконосъобразно и неправилно, поради което молят да бъде отменено. Твърдят, че при обективно съединени искове с предмет недвижими имоти, намиращи се в различни съдебни райони, местната подсъдност се определя съгласно разпоредбата на чл. 116, ал.1, предл. 2-ро ГПК, като ищецът е този, на когото законодателят е предоставил възможност да избере пред кой местно-компетентен съд да предяви претенцията си. С оглед изложеното, молят обжалваното определение да бъде отменено, а делото-върнато на ПРС за продължаване на съдо-производствените действия.

За да се произнесе, съставът на ВОС съобрази следното:

Частната жалба е подадена от легитимирано лице, в законния срок, против акт на съда, подлежащ на обжалване, поради което е допустима.

Разгледана по същество, частната жалба е основателна по следните съображения:

Производството пред ПРС е образувано по иск за делба на  два недвижими имота, единият от които находящ се в гр. Провадия, а другият - в гр. Варна.

С обжалваното определение ПРС е прекратил производството по отношение на иск за делба на ап.47, находящ се в гр. Варна, като е постановил изпращането на този иск за разглеждане от местно-компетентния -по местонахождение на имота  съд - Районен съд гр. Варна. За да се произнесе в този смисъл, първоинстанционният съд е съобразил, че искът за делба на недвижим имот, находящ се в гр. Варна съобразно разпоредбата на чл. 109 ГПК е подсъден на РС – Варна, тъй като съгласно цитираната разпоредба исковете за вещни права върху недвижим имот се предявяват по мястото, където се намира имотът.

Настоящият състав намира този извод на ПРС за незаконосъобразен по следните съображения:

Местната подсъдност по исковете за делба се определя съгласно разпоредбата на чл. 109, ал.1, предл. 2-ро ГПК, и това е районният съд, в района на който се намира населеното място, където е местонахождението на недвижимия имот, предмет на исковата претенция. При обективно съединени искови претенции, с предмет недвижими имоти, намиращи се в различни съдебни райони, местната подсъдност се определя съгласно разпоредбата на чл. 116, ал.1, предл. 2-ро ГПК, като ищецът е този, на когото законодателят е предоставил възможност да избере пред кой местно компетентен съд по една от исковите претенции да предяви обективно съединените искови претенции.

В настоящия случай, ищецът е избрал районния съд, в района на който се намира един от недвижимите имоти - под № 1 в исковата молба, а именно Провадийския районен съд. Избраната от ищеца местна подсъдност, отговаряща на определената от закона местна подсъдност на един от обективно съединените искове, обвързва сезирания съд и той не може да препраща делото на местно компетентен съд по друг от обективно съединените искове, дори при направено възражение за неподсъдност по чл. 119, ал.2 ГПК /каквото в настоящия случай липсва/.

Съобразно изложеното, обжалваното определение е валидно, процесуално допустимо, но неправилно. Допуснато е нарушение по приложението на чл.116, ал.1, предл. 2-ро ГПК. Надлежният съд за разглеждане на исковите претенции за делба е Районен съд –гр. Провадия поради което определението следва да бъде отменено, а делото да се върне на Провадийския районен съд за продължаване на съдо-производствените действия по отношение на исковите претенции, с предмет всички недвижими имоти. /в този см. Определение № 410 от 20.07.2012 г. на ВКС по ч. гр. д. № 369/2012 г., I г. о., ГК/.

С оглед изложеното, и поради несъвпадане на изводите на настоящата инстанция с тези на първата, обжалваното определение следва да бъде отменено, а делото върнато на ПРС за продължаване на производството за делба по отношение на всички имот, на осн. чл. 116 ГПК.

Водим от горното Варненският окръжен съд,

О П Р Е Д Е Л И:

ОТМЕНЯ определение №321/05.04.2017г., постановено  по гр.д. №487/2019 по описа на ПРС.

ВРЪЩА делото на Провадийски районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия по предявения иск за делба по отношение на исковите претенции, с предмет всички недвижими имоти.

 

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                            ЧЛЕНОВЕ: