Решение по дело №118/2025 на Окръжен съд - Враца

Номер на акта: 114
Дата: 9 май 2025 г. (в сила от 9 май 2025 г.)
Съдия: Калин Трифонов Тодоров
Дело: 20251400500118
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 12 март 2025 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 114
гр. Враца, 09.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети април през две хиляди
двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Евгения Г. Симеонова
Членове:Калин Тр. Тодоров

Борис К. Динев
при участието на секретаря Галина Ем. Вълчкова-Цветкова
като разгледа докладваното от Калин Тр. Тодоров Въззивно гражданско дело
№ 20251400500118 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от Гражданския процесуален
кодекс /ГПК/ във връзка с чл. 17 от Закон за защита от домашното насилие
/ЗЗДН/.
Образувано е по въззивна жалба вх. № 5292 от 22.11.2024г., подадена от
адв. А. Коцанкова от АК-Враца, като пълномощник на И. Х. Н., ЕГН:
**********, живущ в село ***, общ. Мездра, ***, против Решение №
234/15.11.2024г. по гражданско дело № 1119/2024г. на Районен съд, град
Мездра в неговата цялост, с което на основание чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗЗДН му е
наложена мярка за защита „задължаване да се въздържа от извършване на
домашно насилие“ по отношение на Д. П. Х., ЕГН: ********** с адрес: ***.
Жалбоподателят твърди, че решението на първоинстанционния съд е
незаконосъобразно, неправилно, необосновано и постановено при допуснати
съществени процесуални нарушения и при неизяснена фактическа обстановка.
На първо място счита, че районният съд е нарушил съществени процесуални
правила, разписани в разпоредбите на чл. чл.140, 143, 145 и чл.146 ГПК, което
довело до нарушаване на основните начала на гражданския процес:
служебното начало, състезателното начало, равенство на страните при
упражняване на процесуалните им права и установяване на истината. Твърди,
че липсата на извършен доклад на делото е довел до постановяване на
неправилно и несъобразено с обективната фактическа действителност
решение по материалноправния спор, както и до неориентираност при
упражняване на неговите процесуални права. Поддържа, че по делото няма
1
извършен проект за доклад, няма отделяне на спорното от безспорното, няма
разпределяне на доказателствената тежест, не му е указано за кои твърдения
не сочи доказателства, няма произнасяне по всички доказателствени искания,
направени с отговора му и посочени в същия. Посочва, че съдът е осуетил
събирането на доказателства по делото, които са допустими, относими и
необходими за правилното разрешаване на спора, което довело до
неправилност на обжалваното решение; че съдът не само, че не е допуснал до
разпит поисканите от него свидетели-очевидци на процесния акт на насилие,
но и не му е предоставил възможност да индивидуализира същите, чрез
посочване на трите им имена и адреси за призоваване. На следващо място
счита обжалваното решение за немотивирано; липсва анализ на събраната
доказателствената маса, макар и оскъдна. Изтъква, че решението е изцяло
мотивирано с доказателствената тежест на декларацията по чл.9, ал.3 от ЗЗДН,
която не била опровергана предвид осуетеното събиране на наличните други
доказателства (свидетелите очевидци), както и с показанията на разпитания
свидетел, доведен от молителката, без да сочи изобщо дали ги кредитира,
камо ли защо. На трето място твърди, че съдът е произнесъл своя съдебен акт
в хода на съдебното дирене, след което определил ход на устните състезания.
Моли въззивния съд да разреши повторно материално правния спор като
установи истинността на фактическите твърдения, посочени в отговора му,
чрез събиране на несъбраните от първата инстанция доказателства и извърши
преценка на същите, след което приеме за основателна въззивната му жалба,
уважи същата и отмени обжалваното решение и отхвърли молбата за защита,
като му присъди сторените от него разноски и пред двете инстанции.
От въззиваемата страна Д. П. Х., ЕГН ********** от ***, в срока по
чл.263 от ГПК е постъпил писмен отговор, с който оспорва като
неоснователна въззивната жалба. Счита решението на РС-Мездра за правилно,
законосъобразно и постановено при спазване на процесуалните правила.
Твърди, че по делото са събрани убедителни доказателства, сочещи
необходимостта от защита от домашно насилие. Поддържа, че жалбоподателят
не е довел поисканите свидетели за разпит, което сочи за опит за шиканиране
на процеса и невъзможност да бъде издадена постоянна заповед, че на същия е
била дадена на два пъти възможност да представи доказателства, като не се е
възползвал от нея. Моли съда да остави без уважение въззивната жалба и й
присъди направените по делото разноски.
Въз основа на въззивната жалба първоначално е образувано в.гр.д. №
9/2025 г. по описа на ОС-Враца. При извършената проверка на редовността на
жалбата въззивният съд е констатирал, че с въззивната жалба е направено
искане по чл.248, ал.1 ГПК за изменение на първоинстанционното решение в
частта за разноските, поради което производството по това дело е прекратено
и жалбата е върната на Районен съд-Мездра за произнасяне по това искане. С
определение № 104/07.02.2025г. РС-Мездра е оставил без уважение молбата
на ответника по делото И. Н. за изменение на постановеното по делото
Решение № 234/15.11.2024г. в частта му за разноските като неоснователна.
2
Определението не е обжалвано.
След връщане на делото пред ОС-Враца е образувано настоящето в.гр.д.
№ 118/2025 г.
В съдебно заседание жалбоподателят, чрез своя пълномощник, поддържа
жалбата и моли за отмяна на обжалваното решение и присъждане на
сторените от него разноски пред двете инстанции; въззиваемата лично и в
писмени бележки оспорва жалбата и моли за потвърждаване на решението и
присъждане на разноски.
При извършената повторна проверка по чл.267 от ГПК на редовността и
допустимостта на въззивната жалба, настоящият съдебен състав констатира,
че същата е подадена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, от надлежна
страна, в срока по чл.17, ал.1 ЗЗДН и отговаря на изискванията за съдържание
по чл.260 и чл.261 ГПК, поради което същата е редовна и допустима.
За да се произнесе по основателността на жалбата, настоящият съдебен
състав взе предвид следното:
Районен съд-Мездра е сезиран от Д. П. Х., ЕГН: **********, от ***,
общ. Мездра, с молба за издаване на заповед за защита от домашно насилие
срещу И. Х. Н., ЕГН: **********, от с.***, общ.Мездра, с искане за налагане
на мерки за защита по реда на ЗЗДН. По молбата в Районен съд гр. Мездра
било образувано гр.д. № 1119/2024 г.
В молбата за защита се твърди, че молителката живеела на съпружески
начала с И. Х. Н. за времето от 2006 г. до 2021 г., като от съвместното им
съжителство са родени две деца - П. И. Н., родена на *** и И. И. Н., роден на
*** Поддържа се, че причината за раздялата на страните била крайно
агресивното поведение на ответника към молителката, проявявано на
публични места и ставало достояние на много хора, както и пред децата им,
които получавали психически травми. Посочва се, че след раздялата на
страните PC-Мездра постановил молителката да упражнява родителските
права върху двете деца, а на ответника бил определен режим на виждане и
същият бил осъден да заплаща издръжка за тях. Изтъква се, че агресивното
поведение на ответника продължило и след фактическата раздяла на
страните, поредната проява на което била на 25.09.2024 г., около 08.30 часа в с.
***, общ. Мездра. След като молителката си взела кафе от кафе- автомат в
центъра на селото, се спряла при нейни познати, които седели на пейка до
апарата за кафе. Ответникът И. Н. бил в района, като без да е предизвикан от
молителката с думи или действия, се приближил и започнал да я обижда и
унижава пред хората с репликата: „сега казвам пред всички, какъв боклук си,
парцал, квазимодо, курва”. След това си взел кафе от машината, като
продължавал да вика на висок глас, адресирано към молителката: „парцал,
парцал, парцал!”. Целият скандал продължил няколко минути. Твърди се в
молбата, че молителката се страхува, че това агресивно вербално поведение на
ответника, което е психически тормоз спрямо нея, и което я обижда и
унижава, може да прерасне във физическо насилие, че същата живее в
постоянен страх и очаква да се случи най-лошото, както и че в следствие
3
психическия тормоз не е в състояние да живее нормално. Поддържа се, че и
малкото дете на страните И. И. Н., на 8 години, се страхува от баща си и не
иска да ходи при него, че е неспокоен и има здравословен проблем - нощно
напикване, тумор в мозъка и забавен растеж на костите. Поискано е от
районния съд да задължи извършителя И. Х. Н. да се въздържа от извършване
на домашно насилие спрямо молителката; да му забрани да приближава
жилището на молителката, находящо се в ***, обл. Враца, ***, на по-малко от
100 метра, както и местата за социални контакти и отдих, работното й място,
находящо се в гр. Ботевград, ***, като същите ограничения да се отнасят и за
малкото дете на страните И. И. Н., ЕГН-********** за максималния
определен от закона срок.
Същите обстоятелства молителката е декларирала и в представената по
делото декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН.
Ответникът И. Х. Н. с писмен отговор е оспорил молбата, като
неоснователна и изложените в нея обстоятелства, като неверни. Не е оспорил
единствено посочените в молбата обстоятелства, касаещи пасивната му
легитимация - че действително страните са обвързани помежду им в
качеството на родители на децата П. и И. И.и Н.и. По-нататък в отговора са
описани отношенията между страните в последните осем години, като се
поддържа, че причината за раздялата помежду им не е агресивно поведение на
ответника спрямо молителката, а започнала връзка на ответника с друга жена
в гр.София. Относно описаният в молбата за защита случай на 25.09.2024г., в
отговора се посочва, че ответникът е заявил на висок глас на молителката, че
иска тя да осъзнае и за това го казва пред всички хора високо и ясно, че никога
не я е обичал, никога не я е ревнувал, и че единствената жена, която е обичал и
обича, е годеницата му М., както и че молителката не е означавала никога
нищо за него. Подминавайки я, й казал да остави него и децата на мира и че
иска само те да четат и пишат, и че след време като пораснат сами ще изберат
да отидат при него. Когато ответникът застанал пред автомата, за да си пусне
кафе, молителката му се изсмяла и му казала, че той не е добре, кръстосвайки
важно ръце. Той също й отвърнал със същите думи. Взел си кафе и тръгнал, а
молителката продължавала ехидно да му се присмива и той й заявил, че е
смешна, и всички хора, нейните познати я одумват и й се смеят. Молителката
се провикнала зад гърба му с думите: „Моля, айде връви при Н. се еби, връви,
връви - там при Н., връви я лежи, при лесбийките ...“. След тръгването на
ответника, намиращите се там жени се смеели и питали Д. вярно ли е, че е
спала с него и продължили гърлено да се смеят. Ответникът твърди
категорично, че не е изричал думите „боклук, курва и парцал“, че единствено
я е нарекъл с думата квазимодо, защото по време на разговора им се е смеела
и пляскала подигравателно с ръце, докато той й говорил сериозни неща.
Ответникът заявява, че думата „Квазимодо“ не е обидна или унизителна, а е
описателна и показателна за моралния облик на молителката, тоест: „Във
фикционалните произведения това може да бъде и метафора за човек с
вътрешна деформация или за човек, който е извън социалните норми“. В
4
отговора се изтъква също, че в случая не е имало, нито каквото и да било
притеснение у молителката, нито свян, още по-малко страх в общуването с
ответника. Оспорват се твърденията на молителката за страх у малкото дете от
своя баща, като се описват междуличностни конфликти между нея и майка й,
както и начина, по който майката възпитава децата и притесненията на бащата
от това. Иска се от съда да остави без уважение молбата като приеме същата
изцяло за неоснователна и недоказана, както и присъждане на съдебни
разноски.
Пред първоинстанционния съд са събрани писмени и гласни
доказателства, от които се установява следното.
Не се спори по делото и се установява от представените удостоверения
за раждане от 10.06.2013г., издадено въз основа на акт за раждане № 107 от
10.06.2013 г., и от 19.05.2016г., издадено въз основа на акт за раждане № 108 от
19.05.2016 г., и двете на община Мездра, че страните са родители на децата П.
И. Н., родена на ***, и на И. И. Н., роден на ***
От представеният по делото препис от Решение № 86/18.10.2021г. по
гражданско дело № 1246/2021г. на РС-Мездра се установява, че съдът е
утвърдил споразумение между страните, на основание чл.127, ал.1 СК, с което
на майката Д. Х. е предоставено упражняването на родителските права по
отношение на децата на страните, определен е режима на лични контакти на
бащата с децата, както и размера на месечната издръжка, която следва да им
заплаща.
Установява се от изисканите от Районен съд гр. Мездра справки от
Териториално отделение Мездра към Районна прокуратура гр. Враца, РПУ гр.
Мездра, „Център за психично здраве – Враца“ ЕООД и справки за съдимост,
че Д. Х. и И. Н. не се водят на отчет в психиатрично заведение, че молителката
не е осъждана, а ответникът е осъждан, но реабилитиран, както и че по
описания в молбата за защита случай от 25.09.2024г., след извършени справки
в Унифицираната информационна система на ПРБ и Единната
информационна система за противодействие на престъпността, е установено,
че по жалба на Д. Х. е образувана пр.пр. № 6463/2024г. по описа на РП-Враца,
ТО – Мездра, както и че не са регистрирани други сигнали и жалби за
извършено домашно насилие от Д. Х. против И. Н. през последната една
година.
По делото са представени и разпечатки от кореспонденция по "вайбър"
между молителката Д. Х. и М. В..
Всички посочени писмени доказателства настоящият съдебен състав взе
предвид при изграждане на фактическите си изводи, считайки ги за относими,
необходими и допустими.
В първоинстанционното производство са събрани и гласни
5
доказателства чрез разпит на свидетелите Ц. И. С. – без родство и отношения
със страните, и М. П. В. - живуща на семейни начала с ответника.
Свидетелят Ц. С. е съсед на молителката Д. Х. в *** и познава страните
и техните деца. Дава показания относно случилото се между тях към края на
месец септември миналата година. Свидетелят е пътувал за работа и около
8.30 часа сутринта е спрял автомобила си в с. *** близо до кафе-машината,
отстрани до магазина, за да си вземе кафе. Имало хора около кафе-машината
(5 - 6 човека) и се водел спор на висок тон, по-скоро крещене на висок тон.
Свидетелят отначало не видял кои хора спорят, но като се приближил на около
10 - 15 метра, видял как И. се бил надвесил над Д. и й крещял на висок тон с
обидни думи. Свидетелят запомнил думите: „парцал“, „боклук“, „курва“,
които били повторени няколко пъти. Д. била с гръб към улицата, била се
свила, а И. се бил надвесил над нея странично и доста агресивно й крещял.
Свидетелят поседял, послушал, погледал, почакал да види дали ще има
физическа разправа между страните. След като си купил кафе И. се отдръпнал
и си тръгнал. Докато отиде до машината, за да си купи кафе, И. продължавал
да крещи ходейки; след като си взел кафето, се отдръпнал и спорът
приключил. Свидетелят останал от страни и видял И. да си тръгва. Свидетелят
твърди, че е стоял отстрани до пътен знак „Стоп“, на завоя, зад магазина, на
10-15 метра от кафе-машината. Децата на страните не били там по време на
скандала. Свидетелят установи с показанията си, че Д. му е споменавала, че с
ответника са имали проблеми и скандали вкъщи пред техните деца, както и че
децата се плашат. Твърди също, че страните имат проблеми и скандали и че
децата не живеят в добра среда.
Свидетелката М. В. е във връзка с ответника от 5 години и твърди, че тя
е причината за раздялата на страните, което се отразява върху
взаимоотношенията им и тези с децата. Според същата ответникът е
изключително спокоен и уравновесен човек, а молителката е избухлива и си
търси причина за завеждане на дело и да изкара пари, поради което
ответникът е ограничил контактите си с молителката и не желае да общува с
нея. Споменава за случаи, при които молителката се възползвала от раздялата
й с ответника в момент, когато той бил подпийнал, и го съблазнила.
Пресъздава случилото се на 25.09.2024г. въз основа на казаното й от
ответника, като свидетелства и за отношенията между последния и децата му,
както и за отношенията между страните в аспекта на връзката на ответника с
нея.
Пред въззивния съд по искане на жалбоподателя са изслушани нови
свидетели - Н. Б., Т. С., Т. И. и В. Г..
Свидетелката Н. Д. Б. твърди, че на 26.09.2024г. сутринта е била на кафе-
автомата, който се намира в центъра на с.***. Там била и Д.. И. дошъл и си
пуснал кафе и всичко, което се случило между страните, било докато му се
направи кафето. И. казал на Д.: "Казвам го сега пред всички и ти да го чуеш -
единствената жена, която съм обичал и обичам е М., а от теб съм искал само
деца". След това й казал, че децата, докато са били при него, са могли да
6
смятат и са били по-добре, а сега не е така. Д. седяла със скръстени ръце и
само започнала да пляска с ръце и да му казала, че е смешен. И. нищо не й
отвърнал, премълчал си, не е отправил обиди към нея. Свидетелката твърди
също, че И. нарекъл Д. "Квазимодо", но го казал спокойно, без да вика. Според
свидетелката докато текъл този разговор, нямало повишаване на тона, нямало
крясъци и викове, поведението на И. не е било заплашително спрямо Д., той
си седял съвсем свободно до нея, не се бил надвесил над нея докато й е казвал
тези думи. Свидетелката твърди, че не е чула И. да нарича Д. "курва, парцал и
боклук". Случилото се, за което свидетелката дава показания, е станало точно
пред нея - И. и Д. били на един метър от нея. На мястото освен свидетелката и
страните присъствали и Т., Т., Венци, Е. и една възрастна жена; други хора
нямало наоколо; преди да се състои този разговор не е идвал друг непознат
човек да си купува кафе. Свидетелката не познава Ц. С. от с.Лютиброд.
Свидетелят Т. П. С. в показанията си описва случай, при който седял
отстрани до кафе-машината в с.*** и си говорил с другия свидетел В.. И.
дошъл, пуснал си кафе от машината и започнал да си говори с Д., но
свидетелят не чул какво си говорят. Твърди, че не е чул повишаване на тон,
нито крясъци и викове между И. и Д.. Бил на разстояние около пет метра от
тях и щял да чуе, ако има скандал. Свидетелят не е видял И. да се надвесва над
Д.. Установява също, че на този случай не е имало непознати на него хора в
близост до кафе-автомата или някъде отстрани. Според него около кафе-
автомата има два пътни знака „Стоп“, разположени може би на около 25 метра
от кафе-автомата: единият е през пътя отсреща, а другият на завоя. И този
свидетел не познава Ц. С. от с.Лютиброд.
Свидетелката Т. П. И. през месец септември миналата година също е
била очевидец на процесния случай. Според нея И. дошъл на кафе-машината в
с.*** и казал на Д., че е бил с нея само за да има деца, а единствената жена,
която обича, е М., а Д. пляскала с ръце и му казала "браво". Според
свидетелката И. не е отправял обидни думи към Д., не й е крещял и не е
повишавал тон, разговорът помежду им бил нормален. Същата не е чула И. да
нарича Д. "Квазимодо" и не е видяла някой непознат човек наоколо. Д. и И.
били непосредствено до нея и стояли един срещу друг.
Свидетелят В. И. Г. също е присъствал на срещата между страните през
миналата година. Сутринта се срещнали с И. и отишли да си вземат кафе от
автомата, който се намира на около 20-30 метра от пътния знак "Стоп". При
кафе-автомата вече били Т., Д., Е. и Ж. /другия свидетел/. И. казал на Д. да
престане да му се обажда и да започне да си гледа децата като хората; казал й
още, че има друга жена, която обича. И този свидетел твърди, че не е чул И. да
обижда Д. и да я нарича "Квазимодо". Разговорът помежду им бил на
нормален тон; свидетелят не е чул викове и крясъци и не е забелязал И. да е
агресивен. Д. се ядосала малко на думите на И., сложила ръцете на кръста си и
започнала да прави мимики и да ръкопляска. Свидетелят не е видял в Д.
някаква уплаха, страх, притеснение или смущение - нямало от какво. Двамата
били един срещу друг, а свидетелят бил непосредствено до тях. Свидетелят е
7
виждал на кафе-автомата да спират коли с работници, които си вземат кафе,
но в този ден не е видял непознат човек наоколо.
При изграждането на фактическите си изводи от събраните гласни
доказателства, настоящият съдебен състав се позова на показанията на
свидетелите Н. Б., Т. С., Т. И. и В. Г., тъй като същите са очевидци на
случилото се между страните и са възприели разговора помежду им от
непосредствена близост. Показанията на тези свидетели следва да бъдат взети
предвид, тъй като са дадени от лица, които не са заинтересовани пряко или
косвено от изхода на делото, възпроизвеждат свои лични възприятия за
значимия за делото факт, който би могъл да бъде възприет в най-силна степен
от тях, същите са идентични, кореспондират помежду си и взаимно се
допълват.
Показанията на свидетелката М. В. съдът приема за достоверни в частта
относно съществуващата между нея и ответника връзка, защото този факт
свидетелката е възприела лично. В останалата част, касаеща причините за
раздялата на страните и за завеждане на делото от молителката, както и
отношенията между страните в аспекта на връзката на ответника със
свидетелката, показанията на същата са неотносими към предмета на делото,
тъй като изнесените факти не са в предметния обхват на делото. Също
свидетелката не е била очевидец на процесния случай на твърдяно домашно
насилие спрямо молителката, поради което показанията й в тази част са
опосредени от казаното й от ответника.
Настоящият състав на съда не кредитира с доверие показанията на
свидетеля Ц. С. в частта, в която същият установява, че И. се бил надвесил над
Д. и й крещял на висок тон с обидни думи - „парцал“, „боклук“, „курва“, които
били повторени няколко пъти. В тази част показанията на този свидетел са
изолирани и в явно противоречие с показанията на останалите свидетели-
очевидци. Свидетелят също не е бил в непосредствена близост до страните
при провеждане на разговора помежду им, както другите свидетели, поради
което показанията му в тази част, с оглед установеното противоречие с
показанията на останалите свидетели, не могат да бъдат ценени от съда като
обективни и непосредствени.
Във въззивното производство е приета и приложена към делото в
оригинал пр.пр. № 6463/2024г. по описа на Районна прокуратура - Враца, ТО
Мездра, образувана по жалба на молителката Д. Х., касаеща процесния
случай. Документите по преписката включват освен жалбата и
постановленията на наблюдаващия прокурор при РП-Враца, ТО Мездра,
писма и справки, така и сведения от страните по настоящото дело и от някои
от присъствалите на процесния случай лица. Приложените по преписката
сведения, дадени от лица, които не са страни по настоящото дело, са
недопустими доказателствени средства в настоящото производство, тъй като
са събрани от друг орган и фактите, отразени в тях, не могат да се ползват по
настоящото дело, тъй като не са установени чрез свидетелски показания,
събрани по реда на чл.163 и сл. от ГПК в унисон с принципа за
8
непосредственост и устност в граждански процес. Поради това съдът не ги
обсъжда. Наред с това сведенията са дадени от лица, които са разпитани като
свидетели в настоящото производство и показанията им са обсъдени по-горе в
мотивите.
Сведенията, дадени от страните по настоящото дело, обективират
обяснения на същите, дадени във връзка с друго производство и имат
значението на частен свидетелстващ документ, който съгласно чл.180 от ГПК,
съставлява доказателство, че изявленията, които се съдържат в тях, са
направени от тях. Тези обяснения имат характера на документ, притежаващ
доказателствена сила за фактите, неизгодни за неговия издател. В този смисъл
е решение № 28 от 28.01.1999 г. по гр. д. № 3114/97 г. на Четвърто Г. О. на
ВКС, според което саморъчните обяснения дадени в предварителното
наказателно производство имат доказателствена сила срещу подписалия ги,
когато той удостоверява неизгодни за себе си факти. Затова извънсъдебно
признание на страната, съдържащо се в обяснение пред органите на
предварителното производство, не може да бъде игнорирано от гражданския
съд, а следва да бъде обсъдено и взето предвид при постановяване на
решението.
В сведението, дадено от И. Н., е записано, че същият е казал на Д. Х.,
„че е смешна като Квазимодо, но не в обидният смисъл на думата, а в
смешния“, което кореспондира с показанията на свидетелката Н. Б., че И.
нарекъл Д. "Квазимодо".
Преписката е приключила с постановление за отказ да се образува
наказателно производство на основание чл.213 НПК, поради липса на данни за
извършено престъпление от общ характер.
Гореизложената фактическа обстановка обуславя следните правни
изводи:
Молбата за защита е подадена в Районен съд - Мездра на 02.10.2024 г. и
в същата молителката описва акт на домашно насилие, извършен на
25.09.2024г., който е в рамките на предвидения в чл.10, ал.1 от ЗЗДН
тримесечен срок, поради което е процесуално допустима.
По делото се установи и не е спорно между страните, че молителката и
ответника са били във фактическо съпружеско съжителство, респ. са имали
интимна връзка, и имат общи деца, и се твърди, че актовете на домашно
насилие са извършени от лицето, с което молителката е била в такова
съжителство, респ. с което е имала интимна връзка, и от което има деца, което
обосновава тяхната легитимация по чл. 3, т.2 и т.3 от ЗЗДН.
Съдът, като разгледа молбата по същество, намира същата за
неоснователна.
Предмет на изследване в настоящия случай е акт на домашно насилие,
който молителката твърди, че е извършен спрямо нея от ответника на
25.09.2024г. на обществено място, изразяващ се в психическо и емоционално
насилие - отправяне на обиди, и установяване има ли основание да се приеме,
че тези действия биха могли да се окачествят като домашно насилие и в
9
случай на положителен отговор – да бъдат предприети адекватни мерки за
закрила.
ЗЗДН не дава легална дефиниция на термина: "психическо насилие".
От психологична гледна точка психическото насилие, наричано още
психически тормоз /който термин сам по себе си предполага продължителност
на поведението/, е форма на насилие, което се характеризира с факта, че даден
индивид, чрез начина, по който се отнася спрямо друг човек, е пряко или
косвено отговорен за това лицето да попадне в състояние на психологическа
травма, от рода на тревожност, депресия или пост-травматичен стрес.
Видовете психично насилие могат да включват вербална агресия, унижение,
пренебрежение или всякакво друго нездравословно поведение, което може да
намали самочувствието на жертвата на емоционално насилие, неговото
достойнство и трезво мислене. Вербалната агресия съставлява използване на
негативни думи – обиди и заплахи, агресивна интонация – викове и крясъци,
както и предизвикващи послания за определено поведение.
Обидата, според речника на българския език /доколкото в конкретния
случай не е налице наказателно производство за обида по смисъла на НК/,
представлява дума или израз, изказване или поведение, което се смята за
унизяващо, обидно и нетактично. Не всяка обида обаче може да обоснове
психическо насилие. За да може да се говори за психическо насилие, следва да
са налице такива обиди, в резултат на които едно лице може да изпадне или е
изпаднало в състояние на тревожност, депресия или пост-травматичен стрес.
ЗЗДН има за цел да даде защита срещу една особена категория
посегателства, извършвани от и срещу лица, които се намират или са били в
най-близки взаимоотношения помежду си - съпружески, родствени или във
фактическо съжителство, наподобяващо съпружеското. Характерно за
деянията от този тип е обстоятелството, че те биват извършени най-често в
домашна среда, в отсъствието на свидетели, които ще могат да ги установят
чрез показанията си пред съда. Тъкмо поради тази причина законодателят
изрично е предвидил, че при липсата на други доказателства за конкретни
факти и обстоятелства, декларацията по чл. 9, ал.3 от ЗЗДН разполага със
самостоятелна доказателствена сила /чл. 13, ал.3 ЗЗДН/. Тази норма обаче не
създава някаква презумпция за виновност на ответника, нито пък дерогира
общото правило на чл. 154, ал.1 ГПК за разпределение на доказателствената
тежест в процеса. В тази посока ЗЗДН не съдържа специални норми, поради
което и на основание § 1 от ЗР на ЗЗДН следва да се прилагат общите правила
на ГПК, т.е. молителят следва да установи, в условията на пълно и главно
доказване, извършения от ответника акт на домашно насилие с неговите
обективни признаци – време, място и начин на извършване на деянието.
В този смисъл в тежест на молителката в настоящото производство бе да
докаже изложените в молбата за защита твърдения за домашно насилие,
изразяващо се в психическо и емоционално насилие - отправяне на обиди.
Установяването на тези обстоятелства може да бъде извършено с всички
допустими доказателства по ГПК, а така също и с доказателствените средства,
10
уредени в чл. 13, ал.2 и ал. 3 ЗЗДН. При направеното от ответника оспорване,
в негова тежест бе да проведе доказване на твърдените от него факти и
обстоятелства.
Доказателствената съвкупност по настоящото дело разкрива влошени
лични отношения между лица, които са били във фактическо съпружеско
съжителство, респ. са имали интимна връзка, и имат общи деца, и които
живеят разделени. От ангажираните по делото гласни и писмени
доказателства и декларацията по чл. 9, ал.3 от ЗЗДН обаче не се доказаха по
безспорен и категоричен начин фактическите твърдения, заявени в молбата за
защита, респ. конкретният акт на психическо и емоционално насилие -
отправяне на обиди, което да обоснове нуждата от исканата защитна мярка.
Следва да се има предвид, че съдът издава заповед за защита само на
основание приложената декларация по чл. 9, ал.3 ЗЗДН, когато няма други
доказателства за конкретни факти и обстоятелства (чл. 13, ал.3 ЗЗДН).
Законодателят е улеснил доказването на акта на домашно насилие
посредством тази декларация, тъй като в по-голяма част от случаите на такова
насилие, с оглед обстоятелствата, при които се извършва, е невъзможно
доказването да се осъществи с доказателствените средства, предвидени в
ГПК. При наличието на други доказателства обаче, съдът е длъжен да ги
обсъди във взаимната им връзка като посочи на кои от тях дава вяра и на кои
не.
В настоящия случай, данните в представената от молителката
декларация по чл. 9, ал.3 от ЗЗДН, не се подкрепят от другите доказателства
по делото и конкретно от събраните във въззивното производство гласни
доказателства, което срива доказателствената тежест на декларацията.
Разпитаните пред въззивния съд свидетели Н. Б., Т. С., Т. И. и В. Г.
установяват с показанията си, че ответникът не е отправил обидни думи към
молителката и при разговора помежду им не е имало повишаване на тона,
нямало крясъци и викове, поведението на И. спрямо Д. не е било
заплашително и агресивно, той не се бил надвесил над нея докато
разговаряли. Свидетелката Н. Б. твърди, че не е чула И. да нарича Д. "курва,
парцал и боклук", а свидетелят В. Г. не е видял в Д. някаква уплаха, страх,
притеснение или смущение, тъй като нямало причина за това.
Отделно от това съдът намира, че установеният от показанията на
свидетелите Н. Б., Т. И. и В. Г. факт, че И. казал на Д., че единствената жена,
която обича е М., а от молителката искал само деца, не представлява акт на
домашно насилие по смисъла на чл.2 от ЗЗДН.
Действително, установи се по делото, че ответникът е нарекъл
молителката Квазимодо, но не се установи в резултат на тази изречена от
ответника дума молителката да е изпаднала в състояние на тревожност,
депресия или пост-травматичен стрес, поради което с оглед изложеното по-
горе разбиране за психическо насилие, не може да се приеме, че с това
ответникът е осъществил психическо насилие.
Изложеното налага извода за недоказаност на твърдяното от
11
молителката психическо и емоционално насилие, извършено спрямо нея от
страна на ответника, което да обусловя вземане на мерки за защита. Дори и да
се приеме, че с описаните в молбата за защита действия ответникът е
упражнил психическо и емоционално насилие върху молителката,
сравнително ниския интензитет на това въздействие не обосновава
необходимост от налагане на мерките по чл. 5 от ЗЗДН, с каквото искане е
сезиран съдът. Мерките посочени в закона имат административен характер,
поради което не следва да се превръщат чрез съдействието на съда в
репресивен механизъм, водещ до злоупотреба с дадени от закона права.
Предвидените в закона възможности не следва да бъдат използвани самоцелно
за лишаване на ответника от права. Такова ограничаване би било оправдано,
само при наличие на категорични и безспорни данни за сериозна опасност за
живота и здравето на молителя, какъвто не е настоящият случай.
В заключение настоящият състав на съда приема, че искането на
молителката Д. П. Х. за налагане на мерки за защита от домашно насилие
спрямо ответника И. Х. Н. е неоснователно и молбата за защита следва да се
отхвърли като неоснователна и недоказана.
Предвид несъвпадащите крайни изводи на двете инстанции,
обжалваното решение на Мездренския районен съд следва да бъде отменено и
следва да бъде постановено друго, с което молбата по ЗЗДН да бъде
отхвърлена, а издадената заповед за защита да бъде обезсилена.
Предвид изхода на спора в полза на ответника следва да бъдат
присъдени разноските за производството, сторени от него и за двете
инстанции, на основание чл. 78, ал. 3 от ЗПК. Същите са в общ размер 2123
лв., от които 2000 лева уговорено и заплатено в полза на процесуалния му
представител адвокатско възнаграждение за двете инстанции, съгласно
приложените по делото договори за правна защита и съдействие,
инкорпориращи и разписки за заплатените суми /1000 лв. + 1000 лв./, 16, 50
лева държавна такса за въззивната жалба, 6, 50 лв. такса за издаване на
съдебно удостоверение и 100 лв. разноски за възнаграждение на свидетелите,
разпитани пред въззивната инстанция.
Съгласно чл. 11, ал. 3 от ЗЗДН, при отказ за издаване на заповед или при
отмяна на заповедта, държавната такса и разноските по делото се заплащат от
молителя, освен когато молбата е за защита на лица, които не са навършили
18-годишна възраст, както и на лица, които са в безпомощно състояние
вследствие на тежко увреждане, заболяване или старост или са поставени под
запрещение. Доколкото молителката не отговаря на нито едно от условията на
чл. 11 ла. 3 от ЗЗДН, същата дължи заплащане и на сумата от 25 лв.,
представляваща държавна такса за производството, съгласно чл. 16 от Тарифа
за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
При изложените по-горе съображения и на основание чл. 17, ал. 5 ЗЗДН,
Окръжен съд - Враца, в настоящ съдебен състав,
РЕШИ:
12
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 234/15.11.2024г. по гражданско дело №
1119/2024г. на Районен съд, град Мездра и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ молба за защита от домашно насилие вх. № 4397 от
02.10.2024г., подадена пред Районен съд – Мездра от Д. П. Х., ЕГН:
********** с адрес: ***, срещу И. Х. Н., ЕГН: ********** с адрес: с. ***, като
неоснователна.
ОБЕЗСИЛВА издадената срещу И. Х. Н., ЕГН: ********** с адрес: с.
***, Заповед по чл. 15, ал. 8 ЗЗДН с № 7 от 15.11.2024 г. по гр. дело №
1119/2024 г. на Районен съд - Мездра.
ОСЪЖДА Д. П. Х., ЕГН: ********** с адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на И.
Х. Н., ЕГН: ********** с адрес: с. ***, сумата 2123 лева, представляваща
направените разноски пред двете съдебни инстанции.
ОСЪЖДА Д. П. Х., ЕГН: ********** с адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ в
полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Врачански окръжен съд,
сумата 25 (двадесет и пет) лева, представляваща държавна такса за
производството и 5 (пет) лева държавна такса при служебно издаване на
изпълнителен лист.

Решението не подлежи на обжалване и е окончателно съгласно чл.17,
ал.6 ЗЗДН.

Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13