Р Е Ш Е Н И Е № 1377
31.10.2016г, гр.Пловдив
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданско отделение, VІІ състав, в открито заседание на двадесет и девети септември, две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Величка Белева
ЧЛЕНОВЕ: Стефка Михова
Надежда Махмудиева
с участието на секретаря А. К., като разгледа докладваното от съдия Махмудиева гр.д.№1304/2016 г. по описа на Пловдивски окръжен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.435 и сл. от ГПК.
Постъпила е жалба вх.№29453/15.10.2016 г. по изпълнително дело №20158210400779 по описа на ЧСИ Петко Илиев, рег.№821 на КЧСИ, а от регистратурата на ПОС с вх.№16698/31.05.2016 г., подадена от „ВИТУ”ЕООД – трето лице по изпълнителното дело, чрез управителя В.Г.Н., срещу действията на ЧСИ Петко Илиев рег.№821, а именно – извършен на 08.10.2015 г. опис на движими вещи по изп.д.№20158210400779, при който съдебният изпълнител е описал имущество на жалбоподателя: 2 бр. Мостови кран с товароподемност 12,5 т. /описани в позиция №1 от Протокола за опис/, генератор /дизелов агрегат/ 250 КWH/ 380 V /описан на позиция №3 от Протокола за опис/ и 3 бр. маслени трансформатори /описани на позиция №7 от Протокола за опис/. Към жалбата са приложени следните писмени доказателства: 1. Спогодба от 07.09.2016 г., между фирма „22 юли-плюс” ЕООД, като кредитор, фирма „Хелиос Металург” ЕООД, като длъжник, и фирма „Виту” ЕООД – като купувач, 2. Анекс №1 от 09.09.2015 г. към спогодба от 07.09.2015 г. с нотариална заверка на подписите рег.№5266/14.09.2015 г. на Нотариус С. П., рег.№638 на НК, 3. Данъчна фактура по ДДС № **********/09.09.2015 г., издадена от „Хелиос – Металург” ООД с получател „Виту” ЕООД за продажба на текущи активи съгласно спогодба от 07.09.2015 г., опис 1, с облагаема стойност на доставката 296 269.50 лв., 4. Опис №1 на движими вещи, находящи се в Производствена база Пловдив, с обща стойност на движимите вещи 296 269.50 лв., тристранно подписан от Кредитор „22 юли-плюс”ЕООД, Длъжник „Хелиос Металург” ЕООД и купувач „Виту”ЕООД, 5. Приемо-предавателен протокол от 07.09.2015 г. към спогодба от 07.09.2015 г. , подписан от „Хелиос Металург” ЕООД като „предал” и от „Виту” ЕООД като „приел”, 6. Договор за наем на недвижим имот от 16.03.2015 г., сключен между „Хелиос-Металург” ООД като „наемодател” и „Виту” ЕООД като „наемател” за сграда за производствена и складова дейност, находяща се в гр. Пловдив, на бул.”Цариградско шосе” №53, 7. Приемо-предавателен протокол от 16.03.2015 г. за извършване на предаване от „Хелиос – Металург”ЕООД, като „наемодател”, на „Виту” ЕООД, като „наемател”, на сграда за производствена и складова дейност в гр. Пловдив, бул.”Цариградско шосе” №53.
В срока по чл.436, ал.3 от ГПК страните по изпълнителното дело не са представили становища по жалбата.
По делото са приложени мотиви по чл.436, ал.3 от ГПК на ЧСИ Петко Илиев, с които същият заявява становище, че жалбата е недопустима, тъй като от представените доказателства не се доказвал факта, че жалбоподателят е осъществявал владение върху движимите вещи към момента на налагане на запора /което е направено с извършения опис на същите/, тъй като представените писмени доказателства – Опис 1, приемо-предавателен протокол от 07.09.2015 г. и договор за наем на недвижим имот от 16.03.2015 г. не са с достоверна дата. Евентуално поддържа становище за неоснователност на жалбата, тъй като описът е извършен в седалището и адреса на управление на дружеството – длъжник, където са били намерени при описа и движимите вещи, описани в жалбата. Оспорва материалната доказателствена сила на приложените в жалбата документи, като частни такива, включително издадената от длъжника фактура, оспорва твърденията на жалбоподателя, че описаните вещи са се намирали в държани от фирма „Вито”ЕООД помещения на длъжника по делото, в качеството му на „наемател” по приложения към жалбата Договор за наем на недвижим имот от 16.03.2015 г. Същевременно, в становището си по чл.436, ал.3 от ГПК ЧСИ Петко Илиев заявява, че при извършването на описа са представени на ЧСИ част от приложените към жалбата документи – Спогодба от 07.09.2015 г., фактура от 09.09.2015 г. и Опис №1 /това обстоятелство е отразено и в Протокола за опис на движимо имущество от 08.10.2015 г./, които поради липсата на достоверна дата върху тях не могат да се противопоставят на взискателя и съдебния изпълнител, на осн. чл.453, т.4 от ГПК.
По делото е допусната и приета ССЕ, от заключението на която се установява, че доставката на стоки по Спогодба от 07.09.2015 г., включително на вещите, описани в жалбата, е осчетоводена на 09.09.2015 г. в счетоводството на „Виту” ЕООД, както и че стоките – предмет на жалбата, са заведени в счетоводството на жалбоподателя по счетоводна сметка 203 „Машини и оборудване” в Инвентаризационния опис под посочени от вещото лице инвентарни номера с дати на придобиване 10.09.2015 г. /за двата мостови крана/ и 09.09.2015 г. – за генератора и трите маслени транформатора.
По делото е допуснат и разпитан в с.з. на 29.09.2016 г. като свидетел О. А. – зам. Управител на фирма „Виту” ЕООД, от чиито показания се установява, че той лично е ходил на 01.09.2015 г. да направи оглед на машините и съоръженията, които неговата фирма е възнамерявала да закупи от „Хелиос металург” ЕООД, направил заедно с други специалисти от фирмата преглед състоянието на вещите, като някъде между 07.09.2015 г. и 09.09.2015 г. е направил инвентаризационни табелка на всички машини. Към настоящия момент свидетелят твърди, че фирма „Виту”ЕООД продължава да владее и ползва тези вещи. Свидетеля потвърждава, че фирмата му ползва под наем сгради от „Хелиос-Металург”, които се намират в гр. Пловдив, бул.”Цариградско шосе” №53 /не твърди вещите да са се намирали в наетите от фирма „Виту” ЕООД сгради/.
От приложеното изпълнително дело се установява следното:
Изпълнителното производство е образувано на 09.09.2015 г. по молба на взискателя „Банка ДСК” ЕАД против длъжника „Хелиос – Металург”ЕООД, за вземане по изпълнителен лист, издаден на 07.08.2015 г. по ч.гр.д.№9802/2015 г. на ПРС – ХІV гр.с. въз основа на Заповед за незабавно изпълнение по чл.417 от ГПК, за вземане в размер на 12 000 000 лв. /дванадесет милиона лева/ главница, ведно със законна лихва върху нея от 05.08.2015 г. до окончателното погасяване, сумата 126 727.96 лв. договорна лихва, сумата от 118 793.86 лв. наказателна лихва, сумата от 88 лв. дължими такси за нотариална покана, 25 лв. за вписване на пристъпване към изпълнение по ЗОЗ в ЦРОЗ, разноски по делото за държавна такса в размер на 244 912.70 лв. и разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 184 214.51 лв.
На 17.09.2015 г. на длъжника е връчена Покана за доброволно изпълнение /т.3, л.826 от делото/, с която същият е уведомен и за насрочен на 08.10.2015 г. опис на възбранени недвижими имоти, с административен адрес гр. Пловдив, бул.”Цариградско шосе” № 53, както и за извършване по същото време и на същото място на опис на конкретни движими вещи /различни от движимите вещи предмет на жалбата/, а именно – „поточна линия за горещо валцоване”, заложена по реда на ЗОЗ в полза на взискателя по делото.
В деня на описа, по реда на чл.456 от ГПК, по изпълнителното дело е конституирана като взискател „Сосиете Женерал Експресбанк” АД. Видно от приложения по делото Протокол за опис от 08.10.2015 г. /приложен в т.5, л.1152 от изп.д./, в момента на описа, по устно искане на представителя на присъединеният взискател „Сосиете Женерал Експресбанк” АД, е извършен опис и на движими вещи, находящи се на същия адрес в южното хале на сграда с идентификатор 56784.527.22.1, включително вещите – предмет на жалбата. Една от вещите – маслен трансформатор, в момента на описа е била монтирана в сграда с идентификатор 56784.527.22.4. Сградата с идентификатор 56784.527.22.1 не е идентична с тези, описани в Договора за наем на недвижим имот от 16.03.2015 г. Сградата с идентификатор 56784.527.22.4 също не е идентична със сградите, описани в Договора за наем /видно от описанието й на л.87 и л.182 от т.1 на изп.д./.
По изпълнителното дело се установяват следните обстоятелства във връзка с процесното имущество:
На л.32 /т.1/ от изпълнителното дело е налична справка от партидата на длъжника в ТР, от която е видно, че към момента на образуване на делото е бил вписан на 17.04.2015 г. Залог на търговското предприятие на длъжника /като съвкупност/, учреден в полза на търговско дружество „22 юли – плюс” ЕООД за обезпечаване на парично задължение на „Хелиос – Металург” ЕООД в общ размер на 2481091.76 лв. От извършените от ЧСИ справки в ЦРОЗ от 25.09.2015 г. /л.1028 до л.1044 от т.4/, и от 17.12.2015 г. /л.1629 до л.1647 в т.6 от изпълнителното дело/ е видно, че до датата на описа 08.10.2015 г. не е вписван в ЦРОЗ особен залог върху процесните движими вещи до 23.12.2015 г., когато за първи път е извършено вписване на запор върху движимо имущество на длъжника по опис, в който на позиция 12. фигурира процесния генератор инв.№2031018, а на позиции 29. и 30. са описани процесните два мостови крана с инв.№2031040 и 2031041. На 25.09.2015 г. по изпълнителното дело е постъпило Уведомление от длъжника до ЧСИ /л.989, т.4/, с което се известява ЧСИ за вписания на 17.04.2015 г. в ТР особен залог върху търговското предприятие на длъжника в полза на кредитора „22 юли – плюс”ЕООД, който длъжника счита противопоставим на взискателите по делото и третите лица.
По допустимостта на жалбата настоящият състав на въззивният съд намира за неоснователно възражението на ЧСИ за липса на предпоставката за допустимост на жалбата от трето лице по чл.435, ал.4 от ГПК към деня на запора жалбоподателят да е бил във владение на движимите вещи, предмет на изпълнение. Действително, движимите вещи са били в помещения, различни от тези, които по представения договор за наем от 16.03.2015 г. са ползвани от жалбоподателя. Представените обаче при извършване на описа Спогодба от 07.09.2015 г., фактура от 09.09.2015 г. и Опис №1, в своята съвкупност са титул за собственост на процесното движимо имущество, което е основание за владение, макар и чрез другиго /длъжника/. Наред с това, в Спогодбата от 07.09.2015 г., в чл.2, ал.2 е уговорено, че след предаването на закупените движими вещи по Опис №1 на купувача, същите ще продължат да се съхраняват по местонахождението им в складовите бази на длъжника, като купувачът ще заплаща на длъжника съответно възнаграждение за пазенето им, което се определя с отделен договор. Тези обстоятелства са достатъчни да установят активната процесуална лигитимация на жалбоподателя, по смисъла на чл.435, ал.4 от ГПК, като въпросът за противопоставимостта на вещните правата на жалбоподателя по смисъла на чл.453, т.4 от ГПК, е въпрос по същество в настоящото производство.
По основателността на жалбата:
Представените към жалбата документи – Спогодба от 07.09.2015 г., анекс към нея от 09.09.2015 г. /с нотариална заверка на подписите от 14.09.2015 г. на гърба на анекса/, Опис №1 на имущество в производствена база Пловдив, Фактура №**********/09.09.2015 г., и Приемо-предавателен протокол от 07.09.2015 г. – са годно правно основание за прехвърляне на собствеността. За плащането на цената в чл.3, ал.2 от Спогодбата е определен срок до 30.09.2015 г. Към момента на описа този срок е изтекъл, но жалбоподателя не представя доказателства и не твърди да е платил. Въпреки това, договорът за покупко-продажба е консенсуален, и прехвърлянето на собствеността става с постигането на съгласие между страните. Сделката е извършена с участието на заложния кредитор „22 юли- плюс”ЕООД, който е единственият към момента на сделката с противопоставими права спрямо купувача по сделката.
По възражението на ЧСИ за липса на достоверна дата на представените документи по смисъла на чл.453, т.4 от ГПК съдът намира, че единствената достоверна дата е тази от нотариалната заверка на подписите, извършена от Нотариус С. П. на 14.09.2015 г., печатът на която е поставен на гърба на Анекс №1 от 09.09.2015 г. към Спогодба от 07.09.2015 г. Само от съдържанието на Анекс №1 не може да се направи извод дали процесните движими имоти са били включени в предмета на анекса, доколкото същия съдържа препращаща норма към Опис №1, който от своя страна няма данни да е заверен като неразделна част от спогодбата и анекса към нея. Останалите представени документи от жалбоподателя са частни такива, и нямат достоверна дата на съставянето им. Спорно е дали Спогодбата от 07.09.2015 г. е с достоверна дата, доколкото нотариалната заверка на подписите, извършена на 14.09.2015 г. на Н-с С. П., е поставена на гърба на Анекс №1 от 09.09.2015 г., като от представеното по делото копие от този документ не може да се установи категорично завереният от нотариуса документ дали е включвал само Анекс №1, или е бил предоставен при заверката целият свитък от Спогодбата от 07.09.2015 г., ведно с Анекс №1 към нея – въпреки че върху представеното по делото копие от Спогодбата от 07.09.2015 г. са налице поставени печати на Нотариус С. П. на всички страници от спогодбата, знаци и печати на нотариуса на гърбовете на листовете, както и междустранични печати на същия нотариус, то не може със сигурност да се твърди, че така извършената нотариална заверка е осъществена на същата дата, и съставлява неразделна част от същия документ, подписите върху който са заверени от нотариуса със заверка на подписите рег.№5266/14.09.2015 г. Върху печата на нотариуса липсва отбелязване завереният документ от колко страници се състои, както и колко на брой подписи са заверени от нотариуса. Изброените лица, чиито подписи се заверяват, са идентични както за спогодбата, така и за анекса към нея. Не може да се направи извод и от размера на събраната нотариална такса, доколкото и двата документа са с един и същи материален интерес. При изрично оспорване на така представеният документ от ЧСИ, жалбоподателят не е представил оригинала на документа, и не е ангажирал доказателства по повод на това оспорване.
От друга страна, част от приложените към жалбата документи за собственост са представени на ЧСИ от длъжника по изпълнението още в момента на описа на движимите вещи. Видно от протокола за опис на 08.10.2015 г. / т.5, л.1152 / в момента на извършване на описа длъжникът е представил на ЧСИ Спогодба от 07.09.2015 г., Фактура №**********/09.09.2015 г. и Опис №1 към спогодбата. В депозираните си мотиви по чл.436, ал.3 от ГПК ЧСИ Петко Илиев потвърждава, така вписаните в протокола документи са идентични с тези, приложени към жалбата.
Настоящият състав на съда намира, че фактът на депозирането на копията от тези документи пред ЧСИ в момента на описа преди приключването му, е факт, установяващ по безсъмнен начин предхождащото го съставяне на документите, по смисъла на чл.181, ал.1 от ГПК. Налагането на запора върху тях от съдебният изпълнител става в момента на приключване на описа, доколкото няма данни да е налаган запор върху тези вещи и оборудване преди тази дата. Наред с това, по делото са събрани и други доказателства, които сочат на предхождащо налагането на запора прехвърляне на собствеността и владението върху движимите вещи, предмет на жалбата, от патримониума на длъжника, в патримониума на жалбоподателя. Наличието на достоверна дата от 14.09.2015 г. поне върху Анекс №1/09.09.2015 г., е индикация за предхождащо достоверната дата споразумение за продажба на движими вещи по Опис №1 на обща стойност от 296 269,50 лв., която съответства на стойността на представената Фактура№**********/09.09.2015 г. и на общата стойност на вещите по представеният Опис №1. От свидетелските показания на св. Антипенко се установява, че в периода между 07.09.2015 г. и 09.09.2015 г. описаните в жалбата движими вещи са били закупени и предадени на фирма „Виту”ЕООД, изработени са за тях инвентаризационни табели на фирмата - жалбоподател, като от тогава движимите вещи се ползват от собственика „Виту”ЕООД. От приетата по делото ССЕ се установява, че доставката на стоки по Спогодба от 07.09.2015 г. и фактура №**********/09.09.2015 г. е осчетоводена в счетоводството на жалбоподателя на дата 09.09.2015 г., като стоките, предмет на жалбата, са заведени в счетовоството на „Виту”ЕООД по счетоводна сметка 203 „Машини и оборудване” в инвентаризационния опис под посочени от вещото лице инвентарни номера от дата 09.09.2015 г. и 10.09.2015 г.
С оглед гореизложеното, съдът намира за установено по делото отчуждаването на описаните в жалбата движими вещи от длъжника по изпълнителното дело „Хелиос – Металург” ЕООД, и придобиването на собствеността върху тях от жалбоподателя „Виту”ЕООД, преди налагането на запора върху тях с извършения опис на движими вещи на 08.10.2015 г. по изп.д. №20158210400779 по описа на ЧСИ Петко Илиев, рег.№821 на КЧСИ, поради което подадената жалба се явява основателна, и ще следва да се уважи.
Водим от горното, настоящият състав на въззивния съд
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ като незаконосъобразни действията на ЧСИ Петко Илиев, рег.№ 821 на КЧСИ по изп.д. №20158210400779, изразяващи се в опис на движими вещи, обективиран в протокол за опис на движимо имущество от 08.10.2015г., описани както следва:
1. По пункт № 1 от Протокол за опис на движимо имущество от 08.10.2015 г. – Мостови кран с товароносимост 12,5 тона – 2 броя, находящи се в южното хале от сграда с идентификатор № 56784.527.22.1.
2. По пункт № 3 от Протокол за опис на движимо имущество от 08.10.2015 г. - Дизелов агрегат за 380 V - неокомплектован, находящ се в южното хале от сграда с идентификатор № 56784.527.22.1.
3. По пункт №7 от Протокол за опис на движимо имущество от 08.10.2015 г. - Маслени трансформатори – 3 броя, от които два броя монтирани в отделно помещение в северозападния ъгъл на сграда с идентификатор № 56784.527.22.1, а третият – монтиран в сграда с идентификатор № 56784.527.22.4.
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.