Р Е Ш Е Н И Е
№ 261631
03.06.2021 година, град Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, XIV граждански състав, в
публично заседание на тридесет и първи март две хиляди двадесет и първа година, в състав
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ТОСКО АНГЕЛОВ
при участието на секретаря Росица Марджева, като
разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 20097 по описа на съда за
2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
образувано по искова молба от "Анверс конструкт" ЕООД срещу "Ай
хотел" ЕАД и Х.Р.Г. за установяването на задължения в размер на 16499,54
лева главница, представляваща неплатена част от задължение по спогодба от
19.02.2018 с нотариална заверка на подписите, ведно със законната лихва. Иска
се присъждане на разноски.
Ищецът твърди, че между
страните е сключена спогодба в посочената дата, с която били разсрочени
плащанията по задължения в общ размер на 232 906,80 лева. Ответникът не
изпълнил всички задължения и останала непогасена сума в посочения размер.
Ищецът се сдобил със Заповед за незабавно изпълнение, срещу която постъпили
възражения от ответниците. Иска се уважаване на претенциите и присъждане на
разноски.
В срок е постъпил отговор
от ответното дружество, с който се признава сключването на спогодба, но се
твърди погасяване на задълженията, предвид сключването на втора спогодба между
същите страни. Счита, че с нея са били преуредени отношенията по първата
спогодба и нейните клаузи включват всички останали към онзи момент непогасени
вземания на ищеца. Предвид плащането на всички суми по втората спогодба,
намира, че исковете са неоснователни, иска тяхното отхвърляне, не се
претендират разноски.
Не е постъпил отговор от
ответника физическо лице.
Правната
квалификация на предявения иск е чл. 356 ЗЗД във вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на
чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на
страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
По частното гр.д. е
издадена заповед за изпълнение за процесната сума. Заповедта е връчена на
длъжниците, в срок са постъпили възражение и съдът е дал указания за
предявяването на иск. Искът е предявен в преклузивния срок и подлежи на
разглеждане по същество.
Между страните е
безспорно, че са сключили спогодба от 19.02.2018г. с която са уредили
отношенията си във връзка с договор от 05.06.2017г., като са приели, че
съществуват непогасени задължения в размер на 232 906.80 лева за
възнаграждение и разноски. Постигнато е съгласие сумата да бъде платена на 4
вноски в срок до 25.05.2018г.
От приетата ССЕ се
установява, че по споразумението да били извършени плащания в размер на общо
93 000 лева до 13.07.2018г., с които са били погасени задължения за
разноски, законната лихва и част от главницата. Останало е непогасено задължени
за главница в размер на 139906.80 лева- главница.
Поради неизпълнението е
подадено заявление и е издадена заповед по чл. 417 ГПК за сумата от 123407.26
лева, представляваща незаплатена част от задължение в размер на общо 232906.80
лева по сключената спогодба, както и за 5000 лева неустойка. Издаден е
изпълнителен лист и е образувано изпълнително дело № ****. по описа на ЧСИ
*****
След образуване на
изпълнението, между страните и трето лице солидарен длъжник е подписана нова
спогодба от 29.10.2018г. В нея е посочено, че страните са разгледали
отношенията си по повод образуваното въз основа на изпълнителния лист дело за
сумата от 123407.26 лева, представляваща незаплатената част от
задължение в размер на общо 232906.80 лева по първата спогодба, законната лихва,
неустойка и разноските. Постигнато е съгласие за разсрочване на задълженията и
спиране на изпълнението до плащането им.
От представеното
удостоверения от ЧСИ е видно, че сумите са били платени и изпълнението е
приключено.
Страните не спорят относно
извършените плащания и сключените спогодби. Единственият спор е относно
тълкуването на втората спогодба, предвид използвания в нея израз
„представляваща незаплатената част…“, като ответниците намират, че с нея
се уреждат изцяло съществувалите правоотношения и процесната сума е била
включена.
По въпроса за принципите
на тълкуването по чл. 20 ЗЗД, е прието
в практиката на ВКС (гр. д. № 992/2018 г. на ІІІ г. о., т. д. № 1356/17 г. на І
т. о.), че тълкуването цели издирване на действителната, а не предполагаема,
обща воля на страните. Самата разпоредба изрично предвижда способите за това -
отделните уговорки се тълкуват във връзка една с друга и всяка от тях се схваща
в смисъла на целия договор, с оглед целта му, обичаите в практика и
добросъвестността. Не следва тълкуването да води до подмяна на волята на
страните, а да следва от общия разум на волеизявленията. Последователно в
цитираната съдебна практика се приема, че при тълкуването на договорите може да
се излиза и извън текста на самия договор, вкл. като се изследват обстоятелствата,
при които е сключен, поведението на страните преди и след сключването му,
разменената кореспонденция във връзка с начина на изпълнение на договора,
характеристиките на предмета на договора, както и други обстоятелства, които са
от значение за установяване действителната воля на договарящите.
На първо място, следва да
се посочи, че сума от 16499.54 лева, предмет на настоящото дело, представлява
разликата между общото задължение признато със спогодбата от 19.02.2018г. в
размер на 232906.80 лева, платените по нея 93 000 лева и сумата от
123407.26 лева, за която е бил издаден изпълнителен лист. При това положение,
за да се приеме тезата на ответниците е необходимо да се установи, че с втората
спогодба страните са искали да уредят окончателно отношенията си във връзка с
неплатените задължения и е постигнато съгласие за намаляване на техния установен
размер, което би представлявало опрощаване на процесната сума.
Съгласно чл. 108 ЗЗД задължението
се опрощава ако кредиторът се откаже от вземането си чрез договор с длъжника.
Опрощаването е каузален договор, поради което предполага наличието на
основание. Няма пречка опрощаването да е част от сключена спогодба и в този
именно смисъл са твърденията на ответника. Опрощаването не трябва да е изрично
и може да бъде извлечено по тълкувателен път. Чл. 20 ЗЗД не
въвежда такова ограничение по отношение обекта на тълкуване.
В самата спогодбата от
29.10.2018г. е посочено, че се сключва между страните в изпълнителното
производство по дело № ****. на ЧСИ ****, описани за
сумите по издадения изпълнителен лист и разноските във връзка с изпълнението и
е признато съществуването на задълженията по изпълнителния лист. Никъде във
втората спогодба страните не са посочили, че същата се сключва във връзка с
неизпълнението на първата, нито са уговорили, че с плащането по нея се уреждат окончателно всички взаимоотношения между
страните. Тука следва да се направи разграничение с първата спогодба, в която
се съдържат подобни уговорки в чл. 9. При тези данни, следва да се приеме, че
волята на страните е била да уредят взаимоотношенията си единствено във връзка
с образуваното изпълнително дело и за сумите, който са били негов предмет.
Единствено тяхното погасяване е било предмет на тази спогодба, като кредиторът
е получил ново обезпечение на задълженията, а длъжниците нов срок за доброволно
изпълнение и редуциране на дълга със сумата от 5000 лева неустойка. Няма
постигнати уговорки за окончателно уреждане на отношенията между страните,
поради което не може да се направи извод, че процесното задължение е било
предмет на второто правоотношение.
Използваният в спогодбата от 29.10.2018г. израз „неплатената
част“, представлява признание на факт, неизгоден за ищеца, но не обвързва съда
и съгласно чл. 175 ГПК се преценява с оглед всички обстоятелства по делото. От
представените спогодби и приетата ССЕ се установява, че това изявление е
невярно. Размерът на непогасената сума по спогодбата от 19.02.2018г. е бил по-голям,
като разликата, в размер на процесната сума, не е била взета предвид при
сключването на новото съглашение. Поради това е налице непогасено задължение в
размер на 16499.54 лева, което води до основателност на предявения иск.
Предвид изхода на делото в полза на ищца на основание чл. 78, ал. 1 ГПК следва да бъдат присъдени направените в заповедното и настоящото
производство разноски за д.т., адв. възн. и ССЕ в размер на общо 3052.70 лева.
По изложените съображения, съдът
Р Е Ш И
:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в
отношенията между страните, че „Ай
хотел“ ЕИК ********* и Х.Р.Г., ЕГН **********,
дължат солидарно на „Анверс консулт“
ЕООД, ЕИК *********, сумата от 16 499.54
лева- представляваща незаплатена част от задължение по спогодба с
нотариална заверка на подписите от 19.02.2018г., ведно със законната лихва от подаването на заявлението в съда на
04.04.2019г. до изплащането на вземането, за
която е издадена заповед № ****. за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК по
ч.гр.д. № 5364/2019г. на ПРС.
ОСЪЖДА „Ай хотел“ ЕИК ********* и Х.Р.Г., ЕГН **********, да заплатят на „Анверс консулт“ ЕООД,
ЕИК *********, сумата от 3052.70 лева- разноски
в заповедното и настоящото производство.
Решението подлежи на
обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
/Тоско
Ангелов/
Вярно с оригинала.
Р.М.