№ 460
гр. Благоевград, 28.04.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми април
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Николай Грънчаров
Членове:Владимир Ковачев
Габриела Тричкова
като разгледа докладваното от Владимир Ковачев Въззивно частно
гражданско дело № 20221200500317 по описа за 2022 година
взе предвид следното:
Втората инстанция е сезирана с частна жалба на „АСВ“ ЕАД, ЕИК ,,,,,,,,,,,
седалище и адрес на управление гр. С., район „Л.“, ж. к. „Л.-10“, бул. „Д-р П.Д.“
№ 25, офис сграда „Л.“, ет. 2, оф. 4, представлявано от Ю.Х.Ю., подадена срещу
разпореждане № 499, постановено на 11.03.2022 г. по частно гражданско дело №
170 от 2022 г. на Районен съд С.. В жалбата се твърди, че атакуваният с нея
съдебен акт е неправилен. Целта на заповедното производство не била да се
провери съществуването на вземането, а само да се изясни дали същото е спорно.
За да е редовно заявлението, достатъчно било в него да са посочени съществените
юридически факти, от които произтича претендираното вземане и които
позволяват индивидуализацията му. Не било необходимо в заявлението да бъдат
посочвани всички обстоятелства, имащи значение за основателността на заявената
претенция и за евентуалните възражения на длъжника срещу съществуването й,
тъй като препис от същото не му се връчвал. Производството било едностранно.
Не било необходимо прецизиране на вземането. Такова било необходимо при едно
евентуално исково производство, в което страните, при условията на
състезателност, щели да доказват своите претенции и да сочат доказателства
относно тяхната основателност или неоснователност. В заповедното производство
не били нужни доказателства досежно дължимост или недължимост на сумата,
тъй като съдът следял само за редовност, от външна страна, на документа, от
който произтича вземането, и ако той отговарял на условията за редовност, то
1
съдът бил длъжен да издаде исканата заповед за изпълнение. За да се издаде
заповед за изпълнение по реда на чл. 410, ал. 1, т. 1 от ГПК, било необходимо от
изложените в заявлението твърдения на молителя да може да се направи
положителна преценка, че вземанията, за които се иска издаването на заповедта,
са определени по размер и с настъпил падеж за плащане. Тази преценка се
извършвала единствено по твърдения на кредитора-заявител. Дължимата
преценка по представения в изпълнение на задължението по чл. 410, ал. 3 от ГПК
потребителски договор била единствено относно валидността на искането /чл.
411, ал. 2, т. 2 и 3 от ГПК/, а не за установяване на вземанията по размер. В този
смисъл, изисканото от сезирания заповеден съд уточняване на претенциите чрез
разбиване на главницата по „различни компоненти“, включени в нея, било
прекомерно. В настоящия случай подаденото заявление отговаряло на
изискванията на чл. 127, ал. 1 и 3, и чл. 128, т. 1 и 2 от ГПК - посочен бил съдът,
до който е адресирано, посочени били името и адресът на заявителя и длъжника,
както и единните им граждански номера, посочена била цената на вземането,
заявлението съдържало изложение на обстоятелствата, на които се основава,
посочено било в какво се състои искането, заявлението съдържало подпис и бил
представен документ за внесена държавна такса. Неправилни били дадените
указания за посочване какви са дължимите суми по всеки от договорите
поотделно - по видове и по периоди. Заявителят посочил, че предявените суми са
за неизпълнени задължения по издадени фактури, с конкретизиран номер на
фактура, дата на издаване, фактуриран период и размер на търсената сума по
всяка фактура. Общата стойност на тези фактури отговаряла на сумата, за която се
иска издаване на заповед по чл. 410 от ГПК. Индивидуализацията на вземанията
по начина, направен в заявлението, била достатъчна, за да се издаде заповед за
изпълнение, и давала възможност на длъжника да установи какво е вземането,
което се претендира от него, и да възрази против заповедта. При постъпване на
възражение от длъжника по реда на чл. 414 от ГПК и при заявено вземане,
произтичащо от договор за телекомуникационни услуги, в исковото производство
по чл. 415 от ГПК можели да се направят необходимите уточнения от страна на
заявителя относно включените във фактурите вземания в рамките на
претендирания размер. Възможно било уточнение на фактическите твърдения,
заявени в заповедното производство, в исковото такова. В производството по чл.
410 от ГПК съдът не събирал доказателства, нито можел да прави изводи въз
основа на представени такива. Преценката на съда по основателността на
искането, с което е сезиран, била ограничена единствено до наличието на
2
твърдения, изложени в заявлението, като то следвало да съдържа надлежно
конкретизирано по основание и размер вземане. Конкретното указание към
заявителя за „вътрешна“ индивидуализация на сумата, назована само с термина
„главница“, било проява на ненужна процесуална дребнавост. Затова, макар и
неизпълнено, същото не оправдавало повелената тежка санкция за съдбата на
заявлението. Цитира се практика на Окръжен съд Пловдив, Окръжен съд Варна,
Софийски градски съд, Окръжен съд Бургас, Окръжен съд Перник и Окръжен съд
Велико Търново. Моли се за отмяна на обжалваното разпореждане и уважаване на
заявлението за издаване на заповед по чл. 410 от ГПК.
Жалбата е редовна и допустима. Тя подлежи на разглеждане по същество.
Районният съд е отхвърлил заявлението, като е приел, че е налице хипотезата,
регламентирана в нормата на чл. 411, ал. 2, т. 1 от ГПК - искането не отговаря на
изискванията на чл. 410 от ГПК и заявителят не е отстранил допуснатите
нередовности в тридневен срок от съобщаването. Окръжната инстанция се
солидаризира с този извод. Преценката на заповедния съд е правилна.
Съгласно разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 1 от ГПК, абсолютна процесуална
предпоставка за уважаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение е
неговата редовност от външна страна. Според чл. 127, ал. 1, т. 4 от ГПК, към която
препраща чл. 410, ал. 2, изр. 1 от ГПК, заявителят следва да изложи
обстоятелствата, на които основава искането си. Тези обстоятелства са различни с
оглед различния характер на конкретното вземане. Това означава, че заявителят
следва да посочи всички факти, имащи значение за възникването, съществуването
и изискуемостта на вземането. В т. 2б на Тълкувателно решение № 4 от
18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК, докладвано от съдиите
Красимир Влахов и Тотка Калчева, е прието, че точната индивидуализация на
вземането по основание и размер обуславя редовността на заявлението като
основание за издаване на заповед за изпълнение. Претенцията в заявлението
следва да бъде конкретизирана по начина, по който се извършва
индивидуализация на претендираното вземане и в исковото производство, тъй
като при подадено възражение от длъжника срещу заповедта за изпълнение,
вземането подлежи на установяване в исково производство, ако такова бъде
образувано въз основа на предявен от кредитора установителен иск. В този
смисъл заявителят трябва да посочи източника на претендираното вземане и да
изложи фактическите обстоятелства, които са от значение за неговото възникване,
съществуване и изискуемост, в степен, която да даде възможност на длъжника да
прецени дали да възрази срещу заповедта за изпълнение, или да не оспорва
3
вземането, което се отнася и за случаите на обективно съединени искания в едно
заявление.
В настоящия случай предявеното вземане, въведено като „главница“, наистина не
е надлежно индивидуализирано от заявителя чрез подробно посочване на фактите,
от които то произтича, включително и в хода на предоставената по реда на чл.
411, ал. 2, т. 1 от ГПК възможност. Както вече се посочи, препращането към
съдържанието на исковата молба, което прави разпоредбата на чл. 410, ал. 2 от
ГПК, предполага точно спазване на задължителните реквизити по чл. 127 от ГПК.
Заявителят е следвало да индивидуализира конкретната клауза в договора, която
въвежда задължението на абоната, чието неизпълнение представлява
предпоставка за възникване на паричното задължение, да посочи конкретните
действия, обуславящи поведението на абоната като неизправна страна в
правоотношението и даващи право на заявителя да претендира съответната сума,
както и да изложи начина на формиране на същата, но не го е сторил.
В заявлението претенцията е формулирана като „главница по фактури“. Както се
посочва обаче по този повод в константната практика на ВКС, фактурата, сама по
себе си, не е основание за плащане - такова е осъществената доставка на стоки
и/или услуги по силата на съответното материално правоотношение между
страните /Определение № 448 от 9.07.2018 г. на ВКС по т. д. № 1070/2018 г., II т.
о., ТК, докладчик председателят Емилия Василева, Определение № 344 от
24.06.2015 г. на ВКС по т. д. № 58/2015 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Емил
Марков, Определение № 197 от 23.03.2015 г. на ВКС по т. д. № 1771/2014 г., I т.
о., ТК, докладчик съдията Емил Марков, Определение № 152 от 12.03.2014 г. на
ВКС по т. д. № 2935/2013 г., II т. о., ТК, докладчик председателят Росица
Ковачева, Определение № 259 от 18.03.2013 г. на ВКС по т. д. № 880/2012 г., I т.
о., ТК, докладчик съдията Костадинка Недкова, Определение № 112 от 4.02.2013
г. на ВКС по т. д. № 908/2012 г., I т. о., ТК, докладчик съдията Ирина Петрова,
Решение № 252 от 3.01.2013 г. на ВКС по т. д. № 1067/2011 г., II т. о., ТК,
докладчик съдията Камелия Ефремова, Определение № 476 от 15.06.2012 г. на
ВКС по т. д. № 1084/2011 г., I т. о., ТК, докладчик съдията Любка Илиева,
Определение № 347 от 11.06.2010 г. на ВКС по т. д. № 861/2009 г., II т. о., ТК,
докладчик съдията Мария Славчева, Определение № 592 от 21.10.2009 г. на ВКС
по т. д. № 505/2009 г., I т. о., ТК, докладчик съдията Елеонора Чаначева, Решение
№ 655 от 16.10.2008 г. на ВКС по т. д. № 280/2008 г., II о., ТК, докладчик съдията
Ваня Алексиева, и др./. В този смисъл, посочването на фактурите като основания
за търсеното плащане е абсолютно некоректно и прави невъзможно адекватното
4
организиране на защитата на насрещната по заявлението страна.
В заявлението липсва надлежна индивидуализация на договора за
телекомуникационни услуги. Няма посочване на № на контракта, датата на
сключване, мястото на сключване и т. н. Същият е описан единствено чрез
открития във връзка с него акаунт. Това се явява крайно недостатъчно и не може
да се приеме за изпълнение на задължението по чл. 127, ал. 1, т. 4 от ГПК.
В заявлението се цитират точки от общите условия, приложими към сключения
договор, но екземпляр от тях, в нарушение на изискването, регламентирано с
нормата на чл. 410, ал. 3, предл. последно от ГПК, не е представен пред
заповедния съд.
В заявлението и в уточняващата го молба заявителят непрецизно е определил
предмета на материалното правоотношение с общото понятие „електронни
съобщителни услуги“, без надлежно да детайлизира същите като телефонни
разговори, кратки съобщения, мултимедийни съобщения, телевизия, интернет или
др. под., и по този начин пълно, точно и ясно да ги отграничи една от друга.
Отново не са изпълнени в нужната пълнота изискванията на чл. 127, ал. 1, т. 4 от
ГПК вр. чл. 410, ал. 2, изр. 1 от ГПК.
В една и съща фактура могат да бъдат включени много и най-различни по вид и
източници вземания - за главници, за възнаградителни лихви, за лихви за забава,
за компенсаторни неустойки, за мораторни неустойки, за такси, за разноски и др.
Неиндивидуализирането им в процесното заявление неправомерно осуетява
възможността да бъде извършена служебната съдебна проверка за наличието на
неравноправни клаузи в договора, на които се основават исканията /чл. 411, ал. 2,
т. 3 от ГПК/.
В конкретния случай се поддържа, че вземанията се базират и на договор за цесия.
Сочи се, че до длъжника е било изпратено уведомление за цесията, но липсват
твърдения дали то е получено, по какъв начин и кога. Това също се явява
съществен пропуск в необходимото съдържание на заявлението, който не е бил
отстранен в рамките на тридневния срок, фиксиран в разпоредбата на чл. 411, ал.
2, т. 1 от ГПК.
Частната жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
Съгласно т. 5г от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д.
№ 4/2013 г., ОСГТК, докладвано от съдиите Красимир Влахов и Тотка Калчева,
настоящото определение няма да подлежи на касационна проверка.
Воден от изложените мотиви, Окръжен съд Благоевград
5
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на „АСВ“ ЕАД, ЕИК ,,,,,,,,,,,
седалище и адрес на управление гр. С., район „Л.“, ж. к. „Л.-10“, бул. „Д-р П.Д.“
№ 25, офис сграда „Л.“, ет. 2, оф. 4, представлявано от Ю.Х.Ю., подадена срещу
разпореждане № 499, постановено на 11.03.2022 г. по частно гражданско дело №
170 от 2022 г. на Районен съд С..
Определението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6