№ 5511
гр. София, 13.06.2022 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-Г, в закрито заседание на
тринадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Мария Янк. Иванова Вранеску
Членове:Пламен Колев
Никола Чомпалов
като разгледа докладваното от Мария Янк. Иванова Вранеску Въззивно
гражданско дело № 20221100501595 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 435 и сл. от ГПК.
Образувано е по жалба на В. П. Г. срещу покана за доброволно
изпълнение връчена му по образувано изп.дело 20208440400718 на ЧСИ С.Я. ,
с рег.№844, обективирана в съобщение изх.№54261 от 18.11.21г.
В жалбата са изложени твърдения за незаконосъобразност на връчената
му покана за доброволно изпълнение, обективирана в съобщение изх.
№54261 от 18.11.2021 година. В жалбата на първо място жалбоподателят
излага доводи за изтекла погасителна давност за вземането, за което е издаден
изпълнителен лист срещу него.Твърди, че като погасени по давност те не
подлежат на принудително събиране. Твърди недължимост на лихви по
главница в размер на 1 931.49 лева, тъй като по изпълнителния лист такива
няма, не са му присъждани. Твърди, че изпълнителния титул, а именно
изпълнителен лист от 08.02.2013 година е послужил за образуването и
съществуването на две изпълнителни дела при ЧСИ С.Я., в този смисъл
твърди съществуването на изпълнително дело №1713/23.04.2013 година и
изпълнително дело №718 от 2020 година, които се явяват с еднакъв предмет.
Молбата за образуване на второ дело е подадена на 05.03.2020г., към който
момент е изтекла 5 годишната погасителната давност за тези вземания.
На следващо място направено е искане за намаляване вземането на
взискателя до сумата от 1 931.49 лева – главница, неолихвяема, 275.29 лева,
обезщетение и 142.32 лева- разноски. Оспорва дължимостта на адвокатско
възнаграждение. Няма доказателства, че същото е реално платено. Наред с
това твърди, че размерът му е завишен. Извършените действия са единствено
по образуване на производството. Липсва фактическа и правна сложност на
изпълнението поради което намира, че не дължи плащане над нормативно
определения минимум от 200 лв. Оспорва таксите на съдебния изпълнител
посочени в поканата и и намира, че не съответстват на определените в
тарифата по ЗЧСИ. В поканата сумата за таксите е посочена общо без те да са
индивидуализирани по своя вид.
Моли съдът да се произнесе, като постанови прекратяване на
изпълнителното дело и задължи ЧСИ Якимов да му възстанови запорираните
суми. Да се отмени постановлението в частта за разноските, като бъде
намален размерът им .
ЧСИ излага становище, че жалбата е недопустима. Предходното
1
изп.дело е прекратено поради настъпила перемция. По изп.лист е образувано
ново изп.дело. По новото дело, при констатиран недостатък на първата
покана е изпратена нова такава, в което грешките са отстранени. ЧСИ излага
съображенията, че той няма правомощие да съобразява и установява
погасяване на вземанията по изп.лист по давност. Запора е вдигнат.
СГС като взе в предвид съображенията на страните и представени
доказателства намира, че така предявената жалба е недопустима.
На първо място следва да се посочи, че предмет на жалба не може да
бъде посочената от жалбоподателя покана за доброволно изпълнение. Самата
покана не е из между действията на ЧСИ посочени в чл.435 от ГПК, които да
подлежат на обжалване. Наред с това видно от изпълнителното дело, след
първата покана е изпратена втора такава от 07.01.22г. и връчена на частния
жалбоподател на 10.01.22г., с уточнени задълженията след поправяне грешно
посочените такива в първата покана. .
Съдът изцяло споделя съображенията на ЧСИ, че погасяването по
давност на вземанията няма как да се съобрази от съдебния изпълнител.
Жалбоподателят следва да има предвид, че предвидените в ГПК основания за
прекратяването на изпълнителното производство са изчерпателно уредени в
чл. 433, ал. 1 ГПК. Сред изброените в този текст основание не е предвидено
погасяване на вземането поради изтекла в полза на длъжника погасителна
давност по чл. 110 и сл. от ЗЗД. Твърдението за наличие на правопогасяващ
принудителното изпълнение юридически факт - погасителната давност, не
може да бъде обсъждано и проверявано от съдебния изпълнител в рамките на
изпълнителния процес, респ. в производството по чл. 435 и сл. от ГПК.
Съдебният изпълнител не може да решава дали притезателното право, което е
материализирано в изпълнителния титул, съществува или не и дали същото е
погасено по давност. При това положение, единствената възможност на
длъжника, който се позовава на погасителна давност, е да се защити срещу
изпълнението чрез иск по реда на чл. 439 от ГПК. В рамките на исков процес
следва да бъде установено по окончателен и безспорен начин със сила на
пресъдено нещо, че кредиторът, макар и вземането му да продължава да
съществува в неговия патримониум, не би могъл да предприема валидни
действия по принудителното му събиране. Ето защо давността може и следва
да бъде навеждана като довод само в рамките на нарочното съдебно
състезателно производство, при участието на двете страни, но не и в
производството по чл. 435 от ГПК.
По отношение на дължимите в производството разноски, съдът
констатира, че няма претендирани и направени такива за адвокат, а само 100
лв. юр.възнаграждение. Разноските за такси по изпълнение и конкретно тази
по т.26 от Тарифата следва да се съобразят с размера на общото задължение,
което с втората покана е намалено, като е отпаднала законната лихва,
съответно намален е и размерът на таксите. За разноските жалбоподателя има
право на жалба, но едва след произнасяне на ЧСИ по негово възражение. В
конкретния случай такова произнасяне няма. Независимо от това имаме
намален размер на разноските, с втората покана изх.№ 812 от 07.01.22г.,
връчена на частния жалбоподател 10.01.22г. , който не се явява предмет на
настоящата жалба и липсва правен интерес от жалба в тази част срещу
първоначално определените разноски.
На следващо място от мотивите на съдебния изпълнител може да се
направи извод, че изпълнителното дело от 2013 година е прекратено на
основание чл. 433, т. 8 ГПК. Видно от мотивите на съдебния изпълнител
издаденият изпълнителен лист е послужил за образуване на ново
изпълнително дело от 2020 година. Предвид на това не може да се приеме
наличие на две едновременно провеждани изпълнителни производство с
идентичен предмет.
Предвид изложеното така предявената жалба се явява изцяло
2
недопустима и същата следва да се остави без разглеждане.
Водим от горното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната жалба предявена от В. П.
Г. ЕГН **********, ЖК. **** срещу покана за доброволно изпълнение,
обективирана в съобщение № 54261 от 18.11.2021г. връчена му по образувано
изп.дело 20208440400718 на ЧСИ С.Я. , с рег.№844.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва в 1 седмичен срок от
уведомяването пред САС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3