РЕШЕНИЕ
№ 1774
гр. Варна, 28.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 27 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Ивелина Христова - Желева
при участието на секретаря Силвия Ст. Генова
като разгледа докладваното от Ивелина Христова - Желева Административно
наказателно дело № 20223110204829 по описа за 2022 година
За да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на
”ТИЕМ БИЙЧ" ЕООД, ЕИК ********* със седалище: гр. Варна, ул. „Селиолу“ 1А,
представлявано от управителя А.С.Й. против Наказателно постановление № №654843-
F668736/12.08.2022 г. издадено от Началник на отдел „Оперативни дейности” в ГД
„Фискален контрол” при ЦУ на НАП, с което на дружеството е наложено
административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 500 /петстотин/ лв. на
основание чл.355, ал.1 от КСО, за нарушение на чл.4, ал.3, т.1 от Наредба №Н-
13/17.12.2019г. на МФ вр. чл.5, ал.4 от КСО.
С жалбата се иска цялостна отмяна на НП като незаконосъобразно, т.к. същото е
издадено в противоречие с материалния закон и процесуалните правила. Визира се, че
при издаване на АУАН и НП са допуснати множество съществени и груби нарушения
на императивни законови разпоредби, каквито по своята правна характеристика са
текстовете на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, определящи задължителните за посочените
актове реквизити, чиято кумулативна наличност ги определя като законосъобразни и
годни да постигнат предписаните им от закона цели. В процесното наказателно
постановление не се установява дата и място на извършване на нарушението, същите
не са посочени от АНО. Актосъставителят не е положил нужните усилия да опише
1
ясна и конкретна фактическа обстановка, обстоятелствата, при които е извършено
нарушението, както и доказателствата, които го обосновават. Наказващият орган
изцяло е пренебрегнал задължението си относно събиране на доказателства,
установяващи по безспорен и категоричен начин малкото отразени в процесния акт
констатации. Визираното поведение на АНО, според жалбоподателя съставлява
неизпълнение на вмененото му с разпоредбата на чл. 52, ал. 4 от ЗАНН задължение.
Липсата на описание на нарушението, както в съставения АУАН, така и в издаденото
въз основа на него НП е съществен и неотстраним в настоящата фаза на процеса порок,
който прави невъзможна преценката на правораздавателния орган относно
релевантните за ангажиране на административно-наказателната отговорност на
дружеството факти. В заключение се излагат алтернативни доводи за приложение на
чл.28 от ЗАНН.
В съдебно заседание, жалбоподателят не се явява и не се представлява.
Въззиваемата страна , редовно призована, не се явява в съдебно заседание и не
изпраща процесуален представител. Не ангажира становище по делото.
С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от
фактическа страна следното:
На 06.07.2022г. П. Д.-Б., орган по приходите в ЦУ на НАП, извършила проверка
на търговски обект-ресторант „ЖАР“, с местонахождение гр.Варна, бул."Владислав
Варненчик" 108, стопанисван от „ТИЕМ БИЙЧ“ ООД с ЕИК *********. В последствие
на 14.07.22г. в ТД на НАП гр. Варна, органът по приходите извършила и
документална проверка на възз. дружество.
При проверката било констатирано, че възз. дружество е осигурител по смисъла
на чл.5, ал.1 от КСО и като такова не е изпълнило задължението си да подаде
Декларация образец № 6 по Наредба № Н-13/17.12.2019 г. на МФ за месец май 2022г.
за 18/осемнадесет/ наети лица по трудови правоотношения, в законоустановения срок –
до 25.06.2022г. включително. Констатирано било още, че последният ден от срока е
неприсъствен, поради което същият не се брои и срокът изтича в следващия след него
присъствен ден, а именно 27.06.2022г.. Проверяващата приела, че декларацията е
подадена от жалбоподателя с Протокол с вх.№03000223325630/06.07.2022г.. за
18/осемнадесет/ наети лица по трудови правоотношения.
На 21.07.22г. П. Д.-Б. съставила срещу възз. дружество АУАН№ F668736, за това,
че субектът в качеството си на Осигурител с ЕИК по БУЛСТАТ:********* не е
изпълнил вмененото му по закон задължение да подаде в ТД на НАП гр. Варна
Декларация Обр.6 за дължимите осигурителни вноски за месец Май 2022 в
2
законоустановения срок. В АУАН посочила, че декларация образец №6 се подава в
съответната компетентна териториална дирекция на Националната агенция за
приходите от работодателите, осигурителите и техните клонове и поделения за
дължимите осигурителни вноски и вноските за фонд "Гарантирани вземания на
работниците и служителите" - едновременно с подаване на декларация образец №1 - до
25-то число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят данните за тях, в
конкретния случай до 25.06.2022г. включително. Предвид факта, че последният ден от
срока е неприсъствен, то същият не се брои и срокът изтича в следващия след него
присъствен ден, а именно 27.06.2022г.. Нарушението било квалифицирано като такова
по чл.4, ал.3, т.1 от Наредба № Н-13/17.12.2019 г. на Министъра на финансите вр. чл.5,
ал.4 от КСО. АУАН бил съставен в присъствието на представляващ нарушителя,
който го подписал с отбелязване, че има възражения. Писмени възражения постъпили
и в срока по чл.44 от ЗАНН.
АНО приел, че липсват спорни обстоятелства, а възраженията на въззивника
бланкетно отхвърлил като несъстоятелни. Поради което и въз основа на материалите,
съдържащи се в АНП, на 12.08.2022 г. АНО издал НП, предмет на
настоящата въззивна проверка. НП било връчено на дружеството на 09.11.22г., като на
18.11.22г. била депозирана жалба срещу НП.
Описаната фактическа обстановка се установява и потвърждава от събраните по
делото доказателства, а именно писмените доказателства - преписката по АНП,
вкл.АУАН, справки от регистрите на ТД на НАП, Декларации обр.6, протоколи,
оборотни ведомости, обратни разписки и др.които съдът кредитира изцяло като
достоверни и непротиворечиви.
Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му
задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление
относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на
наложеното административно наказание, прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок от надлежна страна –
представляващия лицето, спрямо което е издадено атакуваното НП и пред надлежния
съд – по местоизвършване на твърдяното нарушение.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган- Началник на
отдел „Оперативни дейности” в ГД „Фискален контрол” при ЦУ на НАП, съгласно
заповед № ЗЦУ-1149/25.08.2020г. на Изпълнителния директор на НАП. АУАН също е
съставен от компетентно лице- инспектор по приходите в ЦУ на НАП.
Въпреки горното, съдът при цялостна проверка на НП, констатира, че в хода
3
на АНП са допуснати съществени нарушения на производствените правила.
Въззивникът е санкциониран за извършено нарушение на разпоредбата на чл. 4,
ал.3, т.1 от Наредба № Н-13 от 17.12.2019 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда
за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените
при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица. Съгласно тази норма Декларация
образец № 6 се подава в съответната компетентна териториална дирекция на
Националната агенция за приходите: 1. от работодателите, осигурителите и техните
клонове и поделения за дължимите осигурителни вноски и вноските за фонд
„Гарантирани вземания на работниците и служителите" - едновременно с подаване на
декларация образец № 1. Съгласно чл.4, ал.1, т.1 от същата Наредба Декларация
образец № 1 се подава в съответната компетентна териториална дирекция на
Националната агенция за приходите: 1. от работодатели, осигурители и техните
клонове и поделения - за всеки календарен месец: а) до 25-о число на месеца, следващ
месеца, за който се отнасят данните, включително и при полагащо се обезщетение на
трудоустроено лице, на което не е предоставена подходяща работа; при начислено или
изплатено възнаграждение за същия месец след този срок - до края на месеца, в който е
начислено или изплатено възнаграждението. Не е спорно между страните, че възз.
дружество е осигурител по смисъла на чл.5, ал.4 от КСО. Видно от приложените към
делото доказателствата: протокол вх.№03000223325630/06.07.2022г , с който са
постъпили за 18/осемнадесет/ декларации обр.6 за наети лица по трудови
правоотношения, същите са подадени на 06.07.2022г., вместо в изискуемия срок до
25.06.22г. /събота/, респективно 27.06.22 /понеделник- първият присъствен ден/. Т.е.
налице е закъснение за подаване на декларации обр.6. Субективна страна на
нарушението не следва да се обсъжда, тъй като административнонаказателната
отговорност е реализирана спрямо осигурител - ЮЛ, а отговорността на юридическите
лица или едноличните търговци за неизпълнение на задължения към държавата или
общината при осъществяване на тяхната дейност е обективна и безвиновна.
За това нарушение жалбоподателят е бил санкциониран по реда на чл.355, ал.1 от
КСО /в редакцията към момента на нарушението/, съгласно която разпоредба който
наруши разпоредбите на чл. 5, ал. 4 и чл. 6, ал. 9 и разпоредбите на нормативните
актове по прилагането им, както и който не подаде или не подаде в срок декларация с
данните по чл. 5, ал. 4 или декларация от самоосигуряващо се лице, се наказва с глоба
от 50 до 500 лв. за физическите лица, които не са търговци, или с имуществена санкция
за едноличните търговци и юридическите лица в размер от 500 до 5000 лв., ако не
подлежи на по-тежко наказание. Въззивникът се явява субект на отговорността по
цитираният по-горе текст, тъй като законът не поставя специално изискване към
лицето, което следва да бъде наказано. От друга страна задължението по чл.5, ал.4 от
КСО е вменено на осигурителите, каквото качество притежава жалбоподателят.
Съгласно §1, т.1 от Допълнителните разпоредби на Наредбата „Осигурител" е всяко
4
физическо лице, юридическо лице или неперсонифицирано дружество, както и други
организации, които имат задължение по закон да внасят осигурителни вноски за други
физически лица, и посредникът, който внася осигурителни вноски за лицата по чл. 4,
ал. 5 от Кодекса за социално осигуряване. Като такова за такова за възз. дружество е
съществувало това задължение. Съгласно чл. 355, ал.1 от КСО / в редакцията към
момента на деянието/ всяко неизпълнение на задължение за подаване на декларация
съдържаща конкретни данни за целите на социалното осигуряване в определения от
законодателя срок се санкционира именно по посочения там ред. Затова и съдът
приема, че административно-наказващият орган правилно е отнесъл нарушената
разпоредба към санкционната такава.
Въпреки горното НП, а и АУАН страдат от пороци, които ги правят
незаконосъобразни. В тях не е посочена датата и мястото на нарушението, което е
съществен и задължителен реквизит на НП и АУАН. Пълното, точно и ясно описание
на нарушението, обстоятелствата, при които същото е извършено и доказателствата,
които го подкрепят и основно дата и място на извършване на нарушението освен, че
са задължителни реквизити на АУАН и НП, същите индивидуализират пряко
нарушението като такова, като непосочването им по ясен и категоричен начин винаги
съставлява съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като пряко
рефлектира върху правото на защита на нарушителя. В АУАН и НП е описано
единствено, че задължението е до 25.06.2022г., респективно първият присъствен ден
след него 27.06.22г., но не е посочена датата на извършване на нарушението в случая
28.06.2022г., както и мястото на нарушението - гр. Варна. Нито в АУАН, нито в НП е
посочена конкретна дата на нарушението, задължителен реквизит на посочените два
акта. Не е посочено изрично коя дата АНО е приел за такава на извършване на
нарушението – първата такава от която лицето е в забава /28.06.2022г./ или на
06.07.20г., когато са подадени декларациите или пък 14.07.22г. - посочена в НП като
датата, на която е установено. Административно-наказателното производство е
формален процес поради въведените със закона изисквания за форма, съдържание и
процедура за издаваните актове и наказателни постановления, като само редовно
съставените и връчени такива имат доказателствена стойност и могат да са основание
за налагане на административно наказание. Допуснатото процесуално нарушение от
АНО по чл.57, ал.1, т. 5 от ЗАНН е съществено, поради това, че е ограничило
жалбоподателя да се защитава относно всички релевантни факти за установяване на
нарушението. Непосочването на мястото на извършване на нарушението ограничава и
възможността съдът да прецени, дали същото е издадено от компетентен орган.
Горното съставлява съществено процесуално нарушение и съставлява самостоятелно
основание за отмяна на НП. Тук следва да се посочи, че съдебната практика по
отношение на тези задължителни реквизити, в случай като процесния е
последователна, че винаги непосочването им представлява съществено процесуално
5
нарушение от категорията на тези , които водят до безусловна отмяна на НП. В този
смисъл са Решение по КНАХД № 2075 на АдмС-Варна за 2011г; Решение по
КНАХД №3344 на АДмС-Варна по описа на съда за 2016г., Решение по КАНД № 2946/
2014 г. на АДмС-Варна, Решение по КАНД № 370/2017 г. на АДмС-Варна, Решение по
КАНД№ 1915/2017г. на АДмС-Варна, Решение по КАНД№ 1207/2020г. на АДмС-
Варна и много други.
На следващо място данните по чл. 5, ал.4, т. 1 от КСО, във връзка с чл. 4,
ал.3 от Наредба № Н-13 от 17.12.2019 г. на МФ, следва да се подават с декларация
образец № 6 за всяко осигурявано при осигурителя лице поотделно, т.е. броят на
подадените за съответния период декларации образец № 6 следва да съответства на
броя осигурявани лица. В случая дружеството в качеството си на осигурител е
следвало да подаде 18 броя декларации обр.6 в установените с Наредбата срокове ,
поотделно за всяко лице наето в дружеството по трудово правоотношение, което е и
сторено, видно от протокола, с който са приети декларациите. С АУАН и
наказателното постановление обаче е повдигнато обвинение за неподаване в срок на
една декларация, като не е посочено за коя точно от неподадените декларации
/касателно кое от 18-те лица/ е повдигнато обвинение и е издадено НП. Лицето не е
индивидуализирано чрез три имена и ЕГН. Описаното в АУАН и НП предполага
наличие на състав на осемнадесет отделни нарушения. Правилно и законосъобразно е
налагането на административно наказание за всяко отделно нарушение, доколкото в
административнонаказателното производство не се прилага “продължаваното“
нарушение по аналогия с чл. 26 от НК или кумулирането на наказания по чл.
23 и 25 от НК, а съгласно чл. 18 ЗАНН за всяко отделно административно нарушение
се налага самостоятелно административно наказание и то се изтърпява отделно.
Принципно защитата се осъществява срещу фактите, а не срещу правната им
квалификация, а в случая нарушението не е описано в степен, позволяваща да се
разбере за кое конкретно деяние е наложена имуществената санкция- за кое конкретно
лице или за всичките 18 заедно, което е незаконосъобразно.
Поради всичко гореизложено съдът намира, че процесното НП следва да бъде
отменено.
Предвид изводът на съда за незаконосъобразност на НП поради допуснати
множество съществени процесуални нарушения на административнонаказателните
правила, съдът намира, че не дължи произнасяне досежно наличието или липсата на
хипотезата на чл.28 от ЗАНН в конкретния случай.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.2, т.1 вр.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
6
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № №654843- F668736/12.08.2022 г.
издадено от Началник на отдел „Оперативни дейности” в ГД „Фискален контрол” при
ЦУ на НАП, с което на ”ТИЕМ БИЙЧ" ЕООД, ЕИК ********* със седалище: гр.
Варна, ул. „Селиолу“ 1А е наложено административно наказание „имуществена
санкция“ в размер на 500 /петстотин/ лв. на основание чл.355, ал.1 от КСО, за
нарушение на чл.4, ал.3, т.1 от Наредба №Н-13/17.12.2019г. на МФ вр. чл.5, ал.4 от
КСО.
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред
Административен съд- Варна в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че
решението и мотивите са изготвени.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
7