Решение по дело №122/2020 на Административен съд - Хасково

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 27 май 2020 г. (в сила от 27 май 2020 г.)
Съдия: Цветомира Димитрова
Дело: 20207260700122
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 30 януари 2020 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

   220

27.05.2020г., гр.Хасково

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд – Хасково, в открито заседание на двадесети май две хиляди и двадесета година, в състав:

                                                                          Председател: Василка Желева

                                                                                             Членове: Цветомира Димитрова

                                                                                                            Антоанета Митрушева

 

при секретаря Ангелина Латунова, в присъствието на прокурор Николай Трендафилов, като разгледа докладваното от съдия Димитрова АНД (К) №122 по описа за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 Производството е по реда на глава дванадесета от АПК, във вр. с чл.63, ал.1 от ЗАНН.

 Образувано е по касационна жалба на „РЕДСТАР-ГРУП“ ЕООД, представлявано от управителя Д.Х.И., подадена чрез пълномощник, против Решение №266 от 18.12.2019г., постановено по АНД №457 по описа на Районен съд – Димитровград за 2019г.

В касационната жалба се твърди, че обжалваното съдебно решение било неправилно. В тази връзка се  излагат съображения, че потвърденото наказателно постановление било незаконосъобразно, допуснати били съществени процесуални нарушения при издаването му, както и нарушения на материалния закон. Излагат се доводи за нарушение на чл.18 от ЗАНН, като се смята се, че в АУАН били описани няколко отделни нарушения – неиздаване на фискален бон за продажба на стока от търговския обект и липса на фискално устройство за регистриране и отчитане на продажбите в него. Същите нарушения били описани и в наказателното постановление. Акцентира се върху това, че въпреки описаните в АУАН и НП две нарушения било посочено едно единствено нарушение, на разпоредбата на чл.7, ал.2 от Наредба № Н-18 от 14.12.2006г. на МФ. Описаните факти навеждали и до друго нарушение – по чл.3, ал.1 от същата Наредба. Налице била неяснота на фактическото описание на нарушението, водеща и до неяснота относно твърдяното деяние и административното нарушение „неотразяване на приходи“, тъй като АНО не бил изложил никакви мотиви за приложимост на чл.185, ал.2 от ЗДДС, въпреки че изрично приел, че нарушението довело до неотразяване на приходи. Липсвало детайлно описание на нарушението. Съвсем бланкетно било посочено, че нарушенията довели до неотразяване на приходи.

По изложените съображения се иска отмяна на решението, поради неправилно приложение на закона, както и отмяна на наказателното постановление.

Ответникът ЦУ на НАП,  ангажира писмено становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски.

Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково счита касационната жалба за неоснователна.  Пледира за оставяне в сила на обжалваното решение.

Касационната инстанция, като се съобрази с нормата на чл.218, ал.1 от АПК, обсъди наведените касационни основания и извърши и служебна проверка относно допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна страна, поради което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

С Решение №266 от 18.12.2019г., постановено по АНД №457/2019г., Районен съд – Димитровград потвърдил Наказателно постановление №448152-F480799 от 15.07.2019г. на Началник на Отдел Оперативни дейности- Пловдив в ЦУ на НАП, с което на „РЕДСТАР-ГРУП“ ЕООД, гр.О., за нарушение на чл.7, ал.2 от Наредба Н-18/ 13.12.2006г. на МФ, във вр. с чл.118, ал.4, т.1 от Закона за данъка върху добавената стойност (ЗДДС), на основание чл.185, ал.2 от ЗДДС, е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 3000 лева.

За да постанови решението си въззивният съд е приел, че търговецът бил задължен да спазва разпоредбата на чл.7, ал.2 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ. Посочил, че в случая било установено, че на процесната дата контролните органи заварили обекта, стопанисван от дружеството „РЕДСТАР-ГРУП“ ЕООД, в работен режим, като извършили контролна покупка на чифт джапанки на стойност 9.00 лв. За извършената покупко-продажба не им бил издаден фискален бон. Било констатирано безспорно неизпълнение на задължението, което разпоредбата на чл.118, ал.1 от ЗДДС въвеждала към търговците. Безспорно било също, че в същия търговски обект не било открито фискално устройство (касов апарат), поради което и правилно контролните органи били съставили АУАН за допуснатото нарушение,  и издали НП. Според съда тези два акта били съобразени   с изискванията на закона, съдържали всички необходими реквизити, индивидуализирали правилно извършеното нарушение, посочвали нарушителя, определяли правилно нормата, която била нарушена, съдържали датата и мястото на извършването му, като в тях имало и точно описание на административното нарушение.  Съдът анализирал и наложената на дружеството санкция, като стигнал до извода, че правилно същата е била определен в минималния предвиден в закона размер, предвид извършване на нарушението за първи път и липсата на отегчаващи отговорността обстоятелства. 

Касационната инстанция намира, че решението на районния съд е правилно. Същото е постановено при изяснена фактическа обстановка, като относимите факти са възприети въз основа на допустими доказателствени средства, събрани по изискуемия процесуален ред. Фактическите изводи са направени след съвкупна преценка и анализ на събраните по делото доказателства.  

В случая, както в АУАН, така и в НП е направено достатъчно подробно и ясно описание на нарушението и фактическите обстоятелства, при които то е извършено, поради което не се споделя оплакването за неяснота на фактическото описание на нарушението. Не се е стигнало до неразбиране от страна на лицето за какво го санкционират, а именно извършване на продажба на стоки без функциониращо в търговския обект фискално устройство, съответно не е нарушено по никакъв начин правото му да организира и осъществи защитата си в пълен обем. Налице е и пълно съответствие между описанието на нарушението от фактическа страна и законовите разпоредби, които са нарушени, а приложената от административнонаказващия орган санкционна норма съответства на установеното нарушение. В тази връзка не се споделя оплакването за описание в АУАН и НП  на няколко  нарушения и правна квалификация на само едно от тях.

От фактическа страна по делото е установено, че при извършена на 31.03.2019г. проверка на търговски обект на касатора „РЕДСТАР-ГРУП“ ЕООД, представляващ метална конструкция - магазин за търговия с обувки, маратонки и джапанки, находящ се в гр.Д., на „Неделен пазар“ е констатирано, че дружеството в качеството си на задължено лице по чл.3 от Наредба №Н-18/13.12.2006г. на МФ извършва продажба на стоки без фискално устройство, съгласно изискванията на чл.7, ал.2 от Наредба №Н-18 от 13.12.2006г. на МФ, във връзка с чл.118, ал.4, т.1 от ЗДДС. Нарушението е установено при извършване на продажба от представляващият търговското дружество Д. Х.И. на проверяващия екип на стойност 9.00 лв. По време на проверката представляващият дружеството декларирал собственоръчно липсата на ФУ в обекта, посочвайки, че касова бележка не била издадена поради това, че си е „забравил касовия апарат“. За установеното нарушение бил съставен акт за установяване на административно нарушение, връчен на нарушителя. Въз основа на така съставения акт е било издадено обжалваното наказателно постановление за описаното нарушение, като не са налице данни или доказателства, от които да става ясно, че липсата на фискално устройство в проверявания обект е следствие от настъпване на някое от обстоятелствата по чл.36, ал.1 от Наредба №Н-18/13.12.2006г. на МФ.

В разпоредбата на чл.7, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на Министерството на финансите е предвидено задължение за лицата по чл. 3 да не извършват продажба на стоки и услуги без функциониращи ФУ/ИАСУТД, освен в случаите, посочени в тази наредба. Несъмнено, в случая, посоченото задължение не е било изпълнено от касатора, поради което му е било наложено административно наказание по силата на санкционната норма на чл.185, ал.2 от ЗДДС. Съгласно последната, извън случаите по ал.1 на лице, което извърши или допусне извършването на нарушение по чл.118 или на нормативен акт по неговото прилагане, се налага глоба - за физическите лица, които не са търговци, в размер от 300 до 1 000 лв., или имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 3 000 до 10 000 лв., когато се касае до неотразяване на приходи, както е случая. Ето настоящият състав споделя извода на въззивния съд, че законосъобразно е била ангажирана отговорността на дружеството.

Обжалваното решение е постановено при правилно приложение на материалния закон. Описаното в НП деяние правилно е квалифицирано като нарушение по хипотеза на чл.7, ал.2 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ и правилно същото е санкционирано с налагане на санкция по чл.185, ал.2 от ЗДДС. В хода на въззивното производство не са допуснати нарушения на материалния закон или такива съществени нарушения на съдопроизводствените правила, които да обосноват някое от касационните основания по чл.348, ал.1, т.1 или т.2 от НПК. Размерът на наказанието е определен и наложен  минималният предвиден от закона размер, предвид което като  с потвърждаване на НП, не  е е налице касационно основание и по чл. 348, ал.1, т.3 от НПК. При извършената служебна не бяха констатирани и нарушения, които да водят до невалидност или недопустимост на оспореното решение.

Предвид гореизложеното, касационните оплаквания не намират опора в доказателствата по делото и са неоснователни. Обжалваното решение, като валидно, допустимо и съответстващо на материалния закон, следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора, основателна се явява претенцията на ответника за присъждане на сторените по делото разноски, представляващи юрисконсулско възнаграждение и такова следва да бъде присъдено в  размер от 80.00 лева съобразно чл. 37 от ЗпрП, вр. с чл.  27е от Наредбата за правната помощ.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал.2, предл.първо от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №266 от 18.12.2019г., постановено по АНД №457 по описа на Районен съд – Димитровград за 2019г.

ОСЪЖДА „РЕДСТАР-ГРУП“ЕООД, с ЕИК …. , със седалище и адрес на управление гр. О., ул.“В.“ №.. да заплати на ЦУ на НАП разноски по делото в размер на 80.00(осемдесет) лева , представляващи юрисконсулско възнаграждение.

Решението не подлежи на обжалване.

 

 

Председател:   

 

 

   Членове: 1.  

 

 

                   2.