№ 57
гр. гр.Велинград, 10.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИНГРАД, III - НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:МИЛУШ Р. ЦВЕТАНОВ
при участието на секретаря ВИОЛЕТА Д. ШАРКОВА
като разгледа докладваното от МИЛУШ Р. ЦВЕТАНОВ Административно
наказателно дело № 20245210200121 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление (НП) № 23-0367-000004 от 22.02.2023 г. на
ВПД Началник РУ – Велинград при ОДМВР – град Пазарджик С.К., с което на основание
чл.53 от ЗАНН на Я. Н. Д. са наложени административни наказания глоба в размер на 200
лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца - за осъществяване на
административно-наказателния състав на чл.175, ал.3, пр. първо във вр. с чл. 140, ал.1 от
ЗДвП.
Въззивната жалба е депозирана в законоустановения срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН, от
подписала я процесуално легитимирана страна с обоснован и доказан правен интерес, срещу
санкционен акт по ЗАНН (наказателно постановление), подлежащ на съдебен контрол, пред
родово, местно и функционално компетентен съгласно чл.59, ал.1 от ЗАНН съд, като
жалбата е редовна от външна страна, с посочване на изискуемите по закон реквизити,
поради което се явява процесуално допустима.
В жалбата се твърди незаконосъобразност на наказателното постановление - при
съображения, че соченото в него нарушение не е извършено виновно от наказания, тъй като
той не е съзнавал фактически обстоятелства от административнонаказателния състав, а
именно – че управляваното от него МПС е било служебно дерегистрирано.
В писмено становище въззиваемата страна счита жалбата за неоснователна, при
твърдения, че е установено виновно извършване на санкционираното деяние и няма
основания за прилагане на чл. 28 ЗАНН. Моли наказтелното постановление да бъде
потвърдено като законосъобразно, правилно и обосновано.
1
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност и взе предвид доводите и възраженията на страните, приема за установено от
фактическа страна следното:
На 03.09.2022г. на пътя от гр. Сърница за м. „Орлино“ полицаите С. Ш. и Р. Б. спират
за проверка л.а. „Мазда-6“ с рег. № СВ0436ТВ, собственост на и управляван от Я. Н. Д.. При
проверката се установява, че автомобилът е със служебно прекратена регистрация, за което
служителите на реда уведомяват водача, а той им съобщава, че до момента на проверката не
му е известно и не е бил уведомяван за служебно прекратената регистрация на автомобила.
По случая е образувано досъдебно производство № 625/2022г. по описа на РУ-Велинград,
прекратено от наблюдаващия прокурор на осн. чл. 243, ал.1, т.1 вр. с чл. 24, ал.1, т.1 от НПК.
Във връзка с това постановление (чл.36, ал.2 ЗАНН) е издадено и обжалваното наказателно
постановление.
Описаната фактическа обстановка се установява от следните доказателства: НП №
23-0367-000004/22.02.2023 г.; Писмо от ОДМВР – Пазарджик до СДВР за връчване на НП,
Писмо от СДВР до н-ка на сектор Охранителна полиция при 06 РУ СДВР за връчване на
НП, Постановление за прекратяване на наказателно производство от 03.02.2023 г., Справка
за нарушител/водач, Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните
работи, както и Писмо с вх. № 3210/30.04.2024 г. от СДВР , отдел „Пътна полиция“ относно
регистрация за л.а. Мазда 6 с рег. № СВ 0436ТВ и 2 бр. справки – справка за първоначална
регистрация на МПС и Справка за служебна промяна на регистрация и собственици на
МПС, показанията на свидетелите С. Ш. и Р. Б., обясненията на жалбоподателя Я. Д..
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни
изводи:
Правното основание за прекратяване на регистрацията е чл. 143, ал. 10, изр. 1 от
ЗДвП. Тази разпоредба предвижда, че - Служебно се прекратява регистрацията на пътни
превозни средства, за които е получено уведомление от Гаранционния фонд по чл. 574, ал.
11 от Кодекса за застраховането, и се уведомява собственикът на пътното превозно средство
(сравни - и чл. 574, ал.9 КЗ вр. с чл. 18-б (2) от Наредба № I-45 от 24 март 2000 г.).
Следователно законът предвижда задължителното уведомяване за служебно прекратената
регистрация. В случая по делото не се установява към момента на проверката собственикът
на автомобила да е бил уведомен (да е знаел), че е била прекратена регистрацията на
автомобила му. При това положение липсата на знание за прекратената регистрация
изключва вината на водача при извършване на вмененото му нарушение. От липсата на вина
следва, че санкционираното деяние не осъществява състава на административно нарушение
(арг. - чл. 53, ал.1 и ал.2 във вр. с чл. 11 от ЗАНН). В идентичен смисъл е и ТР № 2 от
05.04.2023г. по ТД № 3/2022г. на ОСС от НК на ВКС.
Отделно от това - независимо, че при прекратяване на регистрацията по реда на чл.
143, ал. 10 от ЗДвП не се издава заповед за прилагане на принудителна административна
мярка, няма съмнение, че при несъгласие с това прекратяване уведоменият собственик би
могъл да оспори действието по служебното прекратяване пред съда. Ето защо
2
уведомяването има значението и за стабилизиране (влизане в сила) на действието по
прекратяване на регистрацията автомобила. Затова в настоящия случай на неустановено
уведомяване, следва да се приеме, че действието по прекратяване на регистрацията от една
страна не е било влязло в сила, а от друга – собственикът на автомобила е бил в
невъзможност да оспори предварителното изпълнение на това действие. Затова
осъщественото деяние не представлява административно нарушение и от обективна страна,
тъй като следва да се приеме, че автомобилът не е бил с надлежно прекратена регистрация.
Следователно жалбоподателят не е извършил административното нарушение и
съответно незаконосъобразно са му наложени административни наказания с издаденото
наказателно постановление. В гореизложения смисъл е практиката на касационната
инстанция (Решение № 81 от 10.02.2021 г. по к. а. н. д. № 21/2021 г. на Адм. съд -
Пазарджик, Решение № 981 от 4.12.2020 г. по к. а. н. д. № 1157/2020 г.на Адм. съд –
Пазарджик, Решение № 854 от 4.11.2020 г. по к. а. н. д. № 969/2020 г.на Адм. съд –
Пазарджик, Решение № 541 от 2.07.2021 г. по к. а. н. д. № 424/2021 г.на Адм. съд -
Пазарджик, Решение № 901 от 11.11.2020 г. по к. а. н. д. № 988/2020 г.на Адм. съд –
Пазарджик и др.)
С оглед изложеното НП № 23-0367-000004 от 22.02.2023 г. на ВПД Началник РУ –
Велинград при ОДМВР – град Пазарджик - С.К., следва да бъде изцяло отменено.
При този резултат по делото, на основание чл.143, ал.1 от АПК вр. чл. чл.63д, ал. 1 от
ЗАНН, в тежест на наказващия орган следва да се възложат сторените от жалбоподателя
разноски по делото в размер на 500лв. адвокатски хонорар, която сума е изплатена в брой от
жалбоподателя на 30.03.2024г., според представен по делото Договор за правна защита и
съдействие. Възражението за прекомерността му е неоснователно, тъй като той не
надвишава минималния – съгласно разпоредбите на чл.8, ал.1 вр. с чл.7, ал.2, т.1 и чл. 18,
ал.2 от НМРАВ и е съобразен с фактическата и правна сложност на делото.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1, т. 1 във вр. с ал.3, т.1, т.2 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 23-0367-000004 от 22.02.2023 г. на ВПД
Началник РУ – Велинград при ОДМВР – град Пазарджик - С.К..
ОСЪЖДА ОД на МВР - Пазарджик, да заплати на Я. Н. Д. с ЕГН ********** сумата
от 500 /петстотин/лева - разноски по делото, представляващи адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Пазарджишкия
административен съд в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му до страните.
Съдия при Районен съд – Велинград: _______________________
3