Р Е
Ш Е Н
И Е
№ …
… …
град Кърджали, 12.04.2021 год.
В И М
Е Т О Н А
Н А Р
О Д А
Кърджалийският
административен съд, ……….……….…... в
публично заседание …………..……...
на
тридесети март ……..………..……………...………..…………………………..………..……...………...……….……..
през
2021/две хиляди двадесет и първа/ година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВИКТОР АТАНАСОВ
при секретаря
…………………………………………………………
Павлина Петрова .........................................
като
разгледа докладваното от ........................................ съдията
Виктор Атанасов .............................
административно
дело №363 …..... по
описа за ............. 2020 година .................................................
и
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е административно, по реда на
Раздел І на Глава Х/чл.145 и следв./ от
Административно-процесуалния кодекс/АПК/, във връзка с чл.172, ал.5 от ЗДвП.
Образувано
е по жалба от М.А.М., с постоянен и настоящ адрес ***, с ЕГН **********, против
Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №20-1300-000610 от
13.12.2020 год., издадена от Р. С. К. - *** в Сектор „Пътна полиция” - Кърджали
към ОДМВР - Кърджали, с която, на основание чл.171, т.2а от ЗДвП, е прекратена
регистрацията на ППС/без посочена марка, модел и регистрационен номер на
същото/, за срок от 6/шест/ месеца и са отнети: СРМПС №*** и два броя
регистрационни табели с номер ***.
Жалбодателят сочи в жалбата, че на 13.12.2020 год., в района на ***,
орган на сектор „ПП” при ОДМВР - Кърджали е констатирал, че неправоспособен
водач е управлявал личния му товарен автомобил – „Джип Чероки”,
с рег.№***, за което е съставил АУАН и че във връзка с това, на 13.12.2020
год., полицейски инспектор при сектор „ПП”-Кърджали е издал Заповед
№20-1300-000610 за прилагане на принудителна административна мярка по чл.171,
т.2а от ЗДП - „прекратяване регистрацията на ППС за срок от 6 месеца.”. Жалбодателят заявява в жалбата, че
счита оспорената заповед за незаконосъобразна, тъй като е издадена в
противоречие с материалноправни разпоредби, поради
което я оспорва в срок, като излага съображения за това. Твърди най-напред, че
не е предоставял личното си ППС - товарен автомобил, марка „Джип Чероки”, с рег.№***, за управление от неправоспособен
водач. На следващо място излага довод, че в оспорваната заповед не се сочи
името на „неправоспособния водач”, управлявал личното му ППС. На следващо
твърди, че в диспозитивната част на заповедта не се
сочи, на кое ППС се прекратява регистрацията за срок от 6 месеца. На следващо
място излага довод, че разпоредбата на чл.171, т.2а от ЗДвП съдържа множество
хипотези, но не е посочено, коя от всичките е относима
към инкриминирания случай. Поради изложеното и на основание чл.145 от АПК, във вр. с чл.146, т.3 и 4, във вр. с
чл.147, ал.1, предл.1, във вр.
с чл.172, ал.2, предл.2 и във вр.
с чл.173, ал.1 от АПК, жалбодателят моли съда да
отмени Заповед №20-1300-000610 от 13.12.2020 год. на полицейски инспектор при
сектор „Пътна полиция” към ОДМВР - Кърджали за прилагане на принудителна
административна мярка по чл.171, т.2а от ЗДП - „прекратяване регистрация на ППС
за срок от 6 месеца”, като незаконосъобразна.
Призован
редовно за съдебно заседание, жалбодателят М.А.М., с
постоянен и настоящ адрес ***, не се явява, представлява
се от редовно упълномощен процесуален представител – адв.Л.Б.
от АК-***, който поддържа жалбата по изложените в нея съображения. Твърди, че
оспорената заповед страда от редица пороци и недостатъци, които я правят
незаконосъобразна. На първо място, според същия, в мотивировъчната
част на заповедта липсвал един съществен атрибут, а именно - не било посочено,
кой неправоспособен водач е управлявал описаното МПС на инкримиринараната
дата, което пречи на жалбодателя да вземе отношение,
дали това е вярно или не, като той твърди, че не е предоставял личното си МПС,
не за това, защото това било важно и в случая нямало значение, но той твърдял,
че такъв инцидент с неговия автомобил въобще не се е случвал. Сочи, на следващо
място, че разпоредбата на чл.171 от ЗДвП, по която се е произнесъл
административния орган и е издадена оспорената заповед за прилагане на ПАМ,
съдържа множество хипотези, но не било посочено конкретно, в коя хипотеза се
намира процесния случай и че случая се намира в една
от хипотезите на чл.171, т.2а от ЗДвП, както било посочено в заповедта, но не
била посочена буквата – буква „а”, като счита, че това се отразява върху
законосъобразността на оспорената заповед. По тези съображения, моли съда да
отмени оспорената заповед за прилагане на ПАМ, както и да бъдат присъдени
направените разноски в полза на жалбодателя.
Ответникът
по жалбата – *** в Сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР – Кърджали – Р. С. К.,
редовно уведомен за съдебното заседание, не се явява и не се представлява.
Административният
съд, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните и
въз основа на тях извърши проверка на законосъобразността на оспорения
административен акт на всички основания по чл.146 от АПК, прие за установено от
фактическа страна следното:
По
допустимостта на жалбата:
Екземпляр
от оспорената заповед, видно от оформената към нея разписка за връчване/л.4,
л.9/, е
връчен лично на жалбодателя М.А.М., на датата 15.12.2020
год., за което е положен подпис на получателя и е отбелязана датата на
връчване. Срещу същата, в срок – на 18.12.2020 год., е била подадена жалба, направо
до Административен съд – Кърджали, регистрирана в деловодството на съда с Вх.№2515
от 18.12.2020 год./л.2/, в препис и с приложен документ за
внесена дължима държавна такса. От изложеното следва, че жалбата е подадена от жалбодателя М.А.М. на 3-ия/третия/ ден от връчването
и получаването от него на екземпляр от оспорената заповед, като същевременно, разпоредбата
на чл.172, ал.5 от ЗДвП предвижда, че заповедите по ал.1 на същия текст/заповеди
за налагане на принудителни административни мерки по чл.171, т.1, 2, 2а, 4, т.5, буква „а”, т.6 и т.7 от
ЗДвП/ се обжалват по реда на АПК. От това следва, че същите подлежат на
обжалване в рамките на общия 14/четиринадесет/-дневен срок по чл.149, ал.1 от АПК, от което пък следва, че жалбата против заповедта за прилагане на ПАМ е
подадена в законоустановения срок. Същата, освен
това, е подадена от лице – М.А.М. - неин адресат, спрямо
което е приложена тази ПАМ и за което, в този смисъл, тя е неблагоприятна, т.к.
засяга негови права и законни интереси. Жалбата, освен това, е подадена в
предвидената писмена форма и с изискуемото съдържание, макар и не по предвидения
в закона ред, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана
по същество.
Административен
съд - Кърджали, като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени
доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
С
оспорената Заповед №20-1300-000610 от 13.12.2020 год./л.4,
л.9/, ***
в Сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР – Кърджали – Р. С. К., е наложил на жалбодателя М.А.М., с постоянен и настоящ адрес ***, с ЕГН **********,
принудителна административна мярка/ПАМ/ - прекратяване на регистрацията на ППС,
за срок от 6/шест/ месеца и е отнел СРМПС №***
и 2/два/ броя регистрационни табели с №***, като в диспозитива
на заповедта е посочено, че принудителната административна мярка се налага „по чл.171, т.2А ЗДвП”, разбира се, без да е
конкретизирано, по коя буква на тази точка 2А се налага тази ПАМ. От фактическа
страна същата е мотивирана с обстоятелството, че от административния орган е
взето предвид, че на 13.12.2020 год., товарен автомобил „Джип Чероки”, с peг. номер ***,
собственост на М.А.М., ЕГН **********,***, по посока от *** за ***, в населено
място - в ***, в близост до кръстовището за ***, е управляван от неправоспособен
водач.” и че „За констатираното нарушение е съставен АУАН серия GA 327313 от
13.12.2020 год.”.
В мотивите
към така издадената заповед, действително не е посочено, кое е това лице, което
е управлявало описаното ППС на посочената дата и място, но е било
неправоспособен водач, както и не е описано, срещу кое лице е съставен посочения
АУАН и за какво нарушение, т.е. не е посочено по никакъв начин, съставлява
описаното в заповедта някакво нарушение на разпоредба или разпоредби от ЗДвП или
друг нормативен акт и на коя разпоредба или разпоредби, ако съставлява такова
нарушение.
По изисканата
от сектор „Пътна полиция” към ОДМВР – Кърджали административната преписка е
представен и е приет като доказателство цитирания в оспорената заповед Акт за
установяване на административното нарушение серия GA №327313 от 13.12.2020 год.,
съставен от Б. Р. М. – *** към ОДМВР – Кърджали/л.11/, в присъствието на Е.
Х. К. и В. А. К. - свидетели, полицаи в РУ – Кърджали, като АУАН е съставен против
Х. Х. Д. от ***, с ЕГН ********** и в който е описано, че същата, на 13.12.2020
год,. в 20:00 часа, в община Кърджали, на път ***, при
следните обстоятелства: „Водачът Х. Х. Д.
управлява товарен автомобил „Джип Чероки”, с peг. номер ***, собственост на М.А.М., ЕГН ********** ***,
по посока от *** за ***, в населено място - в *** в близост до кръстовището за ***.
След направената справка е установено, че водачът е неправоспособен.”, с
което виновно е нарушила чл.150 от ЗДвП – управлява ППС без да е правоспособен
водач. Така съставения АУАН е бил
предявен на място на соченото за нарушител лице за подпис, което го е подписало
и се е подписало на разписката за получаване на екземпляр от акта, като в
същата е отпечатана дата на получаване – 13.05.2018 год., като в акта е
посочено, че като доказателства са иззети СРМПС №***,
без да е посочена част І
или част ІІ и 2/два/ броя регистрационни табели
с №***.
По
преписката, с разпореждане на съда от 18.12.2020 год./л.5/, е изискано и съответно
е представено със съпроводително писмо с Рег.№130000-11320 от 23.12.2020 год.
на сектор „ПП” – Кърджали при ОДМВР – Кърджали/л.7/ и е прието като
доказателство и заверено копие от отнетото с оспорената заповед Свидетелство за
регистрация на МПС №*** – част II, издадено на 17.11.2020 год./л.12/, за регистрацията на МПС
– товарен автомобил, марка „Джип Чероки”, с
регистрационен номер ***, с идентификационен номер на превозното средство/номер
на шаси/(VIN) – *** и дата на първа
регистрация – 30.06.2005 год. От това СРМПС
№*** от 17.11.2020 год. е
видно, че като собственик на това МПС - товарен автомобил, марка „Джип Чероки”, с регистрационен номер ***, е посочен жалбодателят М.А.М., с постоянен и настоящ адрес ***, с ЕГН
**********.
При така
установената по делото фактическа обстановка, предвид представените по делото
доказателства и при извършената, на основание чл.168, ал.1 от АПК, проверка за
законосъобразност на оспорения административен акт на всички основания по
чл.146 от АПК, съдът намира, че подадената срещу заповедта за налагане на
принудителна административна марка жалба се явява ОСНОВАТЕЛНА и доказана.
Така, съгласно
разпоредбата на чл.172, ал.1, предл.1/първо/ от ЗДвП,
принудителните административни мерки по чл.171, т.1, т.2, т.2а, т.4, т.5, буква „а”, т.6 и т.7, се прилагат с мотивирана
заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно
тяхната компетентност или от оправомощени от тях
длъжностни лица. Определянето на тези служби е в правомощията на министъра на
вътрешните работи с оглед разпоредбата на чл.165, ал.1 от Закона за движение по
пътищата, което и е направено със Заповед Рег.№8121з-1524 от 09.12.2016 год. на
министъра на вътрешните работи/л.26/, с която са определени да осъществяват контрол по Закона за
движението по пътищата няколко основни структури на Министерство на вътрешните
работи, като в т.1.3. от заповедта изрично са посочени областните дирекции на
Министерство на вътрешните работи/ОДМВР/ и Столична дирекция на вътрешните
работи/СДВР/. По делото е изискана и
е представена и Заповед Рег.№8121з-825 от 19.07.2019 год. на министъра на
вътрешните работи/л.25/, с която, на основание чл.186 и чл.189,
ал.1 и ал.12 от Закона за движението по пътищата, чл.37, ал.1,
б.„б” и
чл.47, ал.2, във връзка с ал.1, б.„а” от Закона за административните
нарушения и наказания, чл.45, ал.2,
т.5 от Правилника за устройството и дейността на
Министерството на вътрешните работи и чл.33, т.9 от Закона за Министерството на вътрешните работи, е допълнена Заповед с Рeг.№8121з-515 от 14.05.2018 год. относно определяне на длъжностни лица от МВР да издават фишове за налагане на глоби, да съставят актове за установяване на административни нарушения, да издават наказателни постановления, да установяват употребата на алкохол с доказателствен анализатор и да осъществяват контролна дейност по Закона за движението по пътищата, както следва: 1. В т.1.3.
след думите „контрол на пътното движение” е добавена запетая, съюзът „и” е заличен и след думите „Младши автоконтрольор II - I степен” е добавен „и командир на отделение (пътен контрол)”. По делото е представена
и приета като доказателство и Заповед №292з-467 от 11.03.2020 год. на директора
на Областна дирекция на МВР – Кърджали/л.10/, за оправомощаване
на длъжностни лица от ОДМВР – Кърджали, които да издават заповеди за прилагане
на ПАМ. Тази заповед е издадена в изпълнение изискванията на чл.172, ал.2 от
Закона за движение по пътищата и Заповед №81213-1524 от 09.12.2016 год. на
министъра на вътрешните работи, изм. и доп. със Заповед с Рeг.№8121з-825
от 19.07.2019 год. и на основание чл.43, ал.4 от Закона за Министерството на
вътрешните работи, като с т.3 от същата, като длъжностни лица – държавни
служители, които да прилагат с мотивирана заповед налагането на принудителни
административни мерки по чл.171, т.1, 2, 2а,
4, т.5, буква „а” и т.6 от Закона за движението по пътищата, са определени/ оправомощени/ служителите в сектори/групи „Охранителна
полиция” (полицейски, младши полицейски инспектори и командири на отделения) в
РУ при ОДМВР - Кърджали, след успешно положен изпит по Закона за движението по
пътищата и Кодекса за застраховането, както и служителите в звената „Пътен
контрол” при РУ – в рамките на обслужваната територия. В настоящия случай,
оспорената заповед е издадена от длъжностно лице – полицейски инспектор сектор
„Пътна полиция” – Кърджали към ОДМВР – Кърджали. Така, тъй като действието на
Заповед №292з-467 от 11.03.2020 год. на директора на Областна дирекция на МВР –
Кърджали не е обвързано със срок и доколкото не е отпаднало правното основание
за издаването й, съдът приема, че обжалваният административен акт е издаден от оправомощен материално и териториално компетентен орган –
полицейски служител, а именно – от полицейски инспектор сектор „Пътна полиция”
– Кърджали към ОДМВР – Кърджали, съгласно цитираната по-горе т.3 от заповедта
на директора на ОДМВР – Кърджали, като тази заповед на директора на ОДМВР –
Кърджали, с която полицейският служител на посочената длъжност, е оправомощен да издава такива заповеди за прилагане на ПАМ
по този текст от ЗДвП, е посочена изрично в оспорената заповед.
На следващо
място, с оглед съдържанието
на акта, съдът приема, че
до известна степен е спазена установената
от закона форма, изискуема се съгласно нормите на чл.172, ал.1 от ЗДвП и чл.59, ал.2 от АПК. Посочени са някакви фактически основания за издаване
на заповедта, като обаче,
според настоящия състав на съда, в случая е налице изключително съществен
пропуск, което самостоятелно обуславя незаконосъобразността на така издадената
заповед за прилагане на ПАМ. Така, в мотивите към заповедта, т.е при
посочването на фактическите основания за издаването й, въобще не е посочено или
упоменато, срещу кое лице, сочено за нарушител, е съставен цитирания само като
номер и дата акт за установяване на административно нарушение/АУАН/ - дали
срещу жалбодателя М.М. или
срещу неправоспособния водач, чието име въобще не е упоменато в заповедта, съответно
не е посочено, каква е правната квалификация на евентуалното нарушение, не е
посочено и от кого е издаден този АУАН. В мотивите към заповедта е описано
някакво деяние, т.е. фактическите обстоятелства, обусловили издаването на оспоренета заповед, като е посочено само, че „на 13.12.2020 год., товарен автомобил
„Джип Чероки”, с peг. номер
***, собственост на М.А.М.,
ЕГН **********,***, по посока
от *** за ***, в населено място - в *** в близост до кръстовището
за ***, е управляван от неправоспособен водач.”. По въпросите, кой е този неправоспособен водач и
защо е прието, че е неправоспособен, в мотивите към заповедта няма спомената и
дума. Отделно от това, основателно е оплакването в жалбата, че в заповедта не е
ясно конкретизирано точното правно основание, въз основа на което се налага
тази ПАМ, като издалият заповедта административен орган се е задоволил да
посочи като основание само „Чл.171, т.2А ЗДвП”, като по същия начин, това правно основание е изписано и под номера
на заповедта. Разпоредбата на чл.171, т.2а /Посл.изм.,
ДВ, бр.2 от 2018 г., в сила от 03.01.2018 г./ от ЗДвП съдържа две
букви – б.„а” и б.„б”, които регламентират няколко съвсем различни хипотези,
при които може да се приложи принудителната административна мярка „прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик”,
но явно, посочването на конкретната буква и респ., на конкретното предложение,
т.е. хипотеза от нея, относимо към настоящия случай
като правно основание за прилагането на тази ПАМ, би коствало прекомерно усилие
за издалия заповедта полицейски инспектор от сектор „Пътна полиция” – Кърджали
към ОДМВР – Кърджали.
В тази
връзка, предвид горното, следва да се посочи, че нормата на чл.171, ал.1 от ЗДвП изисква принудителните административни
мерки по чл.171, т.1, 2, 2а, 4, т.5, буква
„а”, т.6 и 7 да се прилагат
с мотивирана заповед от ръководителите на службите за
контрол по този закон, т.е. по ЗДвП или,
законодателят изрично е въвел и в тази норма изискването за мотивиране на
заповедта за прилагане на ПАМ, вкл. и за прилагане на ПАМ по чл.171, т.2а от ЗДвП, каквато е приложена с оспорената заповед. Съдът намира, че в конкретния
случай това изискване на закона не е спазено в оспорената заповед и то по
отношение на съществен елемент от тези мотиви, а именно – по отношение
фактическото основание за издаване на акта, т.е. налице е нарушение на административнопроизводствените правила при издаването на
акта, касаещи изискванията за неговото съдържание и мотивирането му, а именно -
посочването на конкретните фактически основания за неговото издаване, съгласно
изискването на чл.59, ал.1, т.4 от АПК.
Отделно
от изложеното по-горе следва да се посочи, че съгласно разпоредбата на чл.171, т.2а, б.„а” от ЗДвП, ако се приеме, че
това е конкретното правно основание за издаването на заповедта, в приложимата й
към датата на издаването й редакция (Изм., ДВ, бр.2 от 03.01.2018 г., в сила
от 03.01.2018 г.), регламентира, че за осигуряване на безопасността на движението по
пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат
следните принудителни административни мерки: „т.2а,
б.„а” - прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик,
който управлява моторно превозно средство, без да е правоспособен водач, не притежава
свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада
управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от право
да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или
свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл.171, т.1 или 4
или по реда на чл.69а от Наказателно-процесуалния кодекс, както и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от
лице, за което са налице тези обстоятелства – за срок от 6 месеца до една
година.”. Така, при тази законова регламентация, необходимата материалноправна предпоставка за налагане на мярката, в
последната й хипотеза, е установено по надлежен ред управление на МПС от лице, което
не е собственик на управляваното МПС и което не е правоспособен водач, не
притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада
управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от право
да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или
свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл.171, т.1 или 4
или по реда на чл.69а от Наказателно-процесуалния кодекс. Нарушението на такъв водач
следва задължително да е констатирано със съставен акт за административно
нарушение/АУАН/, от компетентните длъжностни лица, който АУАН, съгласно чл.189,
ал.2 от ЗДвП, има обвързваща доказателствена сила до
доказване на противното. Дори, обаче, в случая да се приеме, че такъв АУАН е
съставен, то в мотивите към заповедта същият е посочен само с номер и дата, без
да е упоменато, от кое длъжностно лице е съставен, срещу кое лице и за какво
нарушение, като тези обстоятелства стават известни едва от представения по
преписката и приет като доказателство АУАН серия GA
№327313 от
13.12.2020 год., а именно – става ясно, че той е съставен срещу трето лице,
което е управлявало посоченото МПС и за което лице се твърди, че е
неправоспособен водач.
Във връзка
с горното следва задължително да бъде посочено, че принудителната
административна мярка е с превантивен характер и има за цел да осуети
възможността за извършване на други подобни нарушения, като е пределно ясно, че
тя не е административно наказание. Оспорената заповед има самостоятелни правни
последици, различни от административния акт, с който се установява нарушение и
се налага административно наказание. Поначало административният акт, с който се
прилага превантивна ПАМ, предхожда налагането на адресата на административно наказание
с правораздавателен акт на административно-наказателна юрисдикция, т.е. с
наказателно постановление. Всеки от тези актове, обаче, има различно
предназначение и самостоятелни правни последици, като ПАМ са форма на
изпълнително-разпоредителна дейност, чрез която, в предвидените от закона
случаи се упражнява държавна принуда, докато административните наказания са
израз на държавната наказателна репресия и се налагат по повод извършено
административно нарушение. С налагането на подобни принудителни мерки се
прилага диспозицията на съответната правна норма и затова тя не е средство за
реализиране на правна отговорност. В конкретния случай се установява, че срещу жалбодателя М.А.М. като собственик на управляваното от
неправоспособния водач МПС, описано в заповедта, акт за установяване на
административно нарушение/АУАН/ не е бил съставен, нито към датата на
установяване на твърдяното нарушение, нито впоследствие, като няма и твърдения
от страна на административния орган, такъв АУАН въобще да е бил съставен срещу
него, т.е. оказва се, че срещу жалбодателя М., спрямо
който се прилага тази ПАМ, АУАН въобще не е бил съставен, а от представения
такъв впоследствие, по изисканата от съда преписка, е видно, че АУАН е съставен
срещу друго, трето лице, в качеството му на неправоспособен водач на описаното
МПС. Така всъщност, в случая адресатът на административното наказание, което евентуално
ще се наложи с правораздавателен акт на административно-наказателна юрисдикция,
т.е. с наказателно постановление, е един – посоченият в представения
впоследствие АУАН водач Х. Х. Д., а принудителната административна мярка/ПАМ/,
като израз на държавната принуда, с оспорената заповед се прилага по отношение
на съвсем друг адресат – в случая на жалбодателя М.А.М.
Предвид горното,
съдът в настоящия състав счита, че е абсолютно задължително в мотивите на
заповедта за прилагане на ПАМ да бъде ясно, точно и недвусмислено описано,
съставен ли е АУАН, с кой номер и от коя дата, от кое длъжностно лице, срещу
кое лице и за какво конкретно нарушение, както и каква е правната квалификация
на нарушението и това е така най-малкото поради факта, че адресатът на
приложената ПАМ има право на защита срещу акта/заповедта/, с която тя му се
налага. Липсата на описание на тези обстоятелства в мотивите на заповедта води
до съществено затруднение при осъществяването на тази защита, най-малкото
поради факта, че дори и да е съставен такъв АУАН срещу трето лице, което е
управлявало съответното МПС, както в случая, то този АУАН няма как да е
известен, респ. няма как да е известно съдържанието му, на адресата на
принудителната административна мярка – в случая на жалбодателя
М.М., за да организира същият адекватно защитата си.
Прилагането на съставения срещу това трето лице АУАН впоследствие по
преписката, при съдебно оспорване на заповедта за прилагане на ПАМ, категорично
не може да санира този пропуск, който съдът в
настоящия състав намира за съществено нарушение на административнопроизводствените
правила по смисъла на чл.146, т.3 от АПК, съставляващо в настоящия случай
достатъчно и самостоятелно основание за отмяна на оспорената заповед.
На следващо
място, релевантният за приложението на чл.171, т.2а, б.„а” от ЗДвП/ако тази норма е
имал предвид административния орган/ юридически факт, е фактът на допуснато
административно нарушение, който обаче, както бе посочено и по-горе, следва да бъде
установен и подведен под приложимата материалноправна
норма, за ангажиране на административната отговорност на жалбодателя.
В настоящия случай, обаче, срещу жалбодателя М.А.М. не
е бил съставен такъв АУАН, по изпратената в съда административна преписка такъв
не е приложен, а няма и твърдения от страна на ответника по жалбата, такъв
въобще да е бил съставен срещу него. Тук следва да се разясни, най-вече за
административния орган, издал оспорената заповед, че съгласно разпоредбата на
чл.102, ал.1, т.1 (изм., ДВ, бр.2 от 03.01.2018 г., в сила
от 03.01.2018 г.),
предл. последно от ЗДвП, на водача, собственика
или упълномощения ползвател на моторно пътно превозно средство се забранява да предоставя моторното
превозно средство … на лице, което не е правоспособен водач или не притежава
съответното свидетелство за управление, валидно за категорията, към която се
отнася моторното превозно средство, а съответно, съгласно чл.177, ал.1, т.3, б.„а”
от ЗДвП, в приложимата й редакция (изм., ДВ, бр.2 от 03.01.2018 г., в сила
от 03.01.2018 г.),
изрично е регламентирано, че се наказва с глоба от 100 до 300 лева собственик, длъжностно лице или водач, който допуска или предоставя
управлението на моторно превозно средство на
лице, което не е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление,
валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно
средство, или което е лишено от право да управлява моторно превозно
средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за
управление е временно отнето по реда на чл.171, т.1 или 4 или
по реда на чл.69а от Наказателно-процесуалния кодекс, или свидетелството му е
обявено за невалидно, тъй като е изгубено, откраднато или повредено. Това означава, че твърдяното управление на посочените дата
и място, на описаното МПС, на което собственик е жалбодателя
М.М., от лице, което е неправоспособен водач, е
административно нарушение по смисъла на цитираните по-горе норми от ЗДвП. Това
нарушение на собственика на описаното в заповедта МПС, както бе посочено
и по-горе, следва задължително да е констатирано със съставен акт за
административно нарушение/АУАН/, от компетентните длъжностни лица, който АУАН,
съгласно чл.189, ал.2 от ЗДвП, има обвързваща доказателствена
сила. Безспорно е ясно по делото, че в настоящия случай, АУАН за такова
нарушение не е бил съставен срещу жалбодателя М.А.М.,
предвид което се налага и извода, че не е налице основната материалноправна
предпоставка за прилагането на тази ПАМ, по отношение на него, в качеството му
на собственик на описаното в заповедта МПС/товарен автомобил „Джип Чероки”, с Рег.№***/. Това от своя страна обуславя и води и
до материална незаконосъобразност на оспорената заповед, на основание чл.146,
т.4 от АПК, т.е. като издадена в противоречие и с материалноправни
разпоредби на закона. Предвид всичко изложено по-горе, настоящата инстанция
намира, че така издадената заповед за прилагане на тази ПАМ категорично не е
съобразена и с целта на закона, тъй като издадена по този начин, тя по никакъв
начин не допринася или способства за изпълнението или постигането на целите на
този закон, т.е. на ЗДвП.
Така, предвид всичко изложено по-горе, при извършената
служебна проверка, съгласно чл.168, ал.1 от АПК, за законосъобразност на
оспорената заповед на всички основания по чл.146 от АПК, настоящият съдебен
състав констатира, че тя е издадена от материално и териториално компетентен
орган, в рамките на делегираните му правомощия със Заповед №292з-467 от
11.03.2020 год., издадена от директора на ОДМВР – Кърджали, при формално спазване на изискуемата се от закона
писмена форма, но с
неточно посочено правно основание за издаването й, при допуснати съществени нарушения на административно-производствените
правила, в противоречие с приложимите материалноправни
разпоредби на закона и в несъответствие и с целта на закона, т.е. настоящият
съдебен състав счита, че по отношение на същата са налице отменителните
основания по чл.146, т.3, т.4 и т.5 от АПК.
По така
изложените съображения, Административен съд - Кърджали намира, че жалбата на М.А.М.,
с постоянен и настоящ адрес ***, се явява основателна и доказана, а оспорената в
настоящото производство Заповед за прилагане на принудителна административна
мярка №20-1300-000610 от 13.12.2020 год., издадена от Р. С. К. - *** в Сектор
„Пътна полиция” - Кърджали към ОДМВР - Кърджали, като незаконосъобразна -
издадена при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, в противоречие с
приложимите материалноправни норми и в несъответствие
с целта на закона, следва да бъде отменена с решението по настоящото дело.
При този
изход на делото, основателна се явява претенцията на жалбодателя,
изразена в хода по същество от процесуалния му представител, за присъждане на
направените по делото разноски, възлизащи в случая общо в размер на 410.00/четиристотин
и десет/ лева, от които 10.00/десет/
лева внесена държавна такса, по с/ка на
Административен съд – Кърджали, съгласно представената и приложена по делото разписка за превод на сума чрез ПОС-терминал от 18.12.2020
год., транзакция ***, авторизационен код ***,
терминал ***/л.3/ и заплатеното в брой адвокатско
възнаграждение, в размер на 400.00/четиристотин/ лева, за осъщественото
процесуално представителство и защита от един адвокат, съгласно представения и
приложен по делото Договор за правна защита и съдействие №*** от *** год.,
ведно с пълномощно към него от същата дата/л.20/.
За дължимите на жалбодателя
М.А.М., деловодни разноски, сторени в настоящото производство, следва да бъде
осъдено юридическото лице – в случая Областна дирекция на МВР – Кърджали, към
структурата на което юридическо лице принадлежи административният орган – *** в
Сектор „Пътна полиция” - Кърджали към ОДМВР - Кърджали, издал оспорения незаконосъобразен
административен акт.
Мотивиран от така изложеното и на основание
чл.172, ал.2, предл.ІІ/второ/, във връзка с чл.172,
ал.1 от АПК, Административният съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка №20-1300-000610 от 13.12.2020 год., издадена
от Р. С. К. - *** в Сектор „Пътна полиция” - Кърджали към ОДМВР - Кърджали, с
която, на основание чл.171, т.2а от ЗДвП, на М.А.М., с постоянен и настоящ
адрес ***, с ЕГН **********, е наложена принудителна административна мярка/ПАМ/
- прекратяване регистрацията на ППС/без посочена марка, модел и регистрационен
номер на същото/ и са отнети: СРМПС №*** и два броя регистрационни табели с
номер ***, за срок от 6/шест/ месеца
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – Кърджали – ***, с ЕИК ***, ДА ЗАПЛАТИ на М.А.М., с постоянен и настоящ адрес ***, с ЕГН **********, направените
от него деловодни разноски, възлизащи общо в размер на 410.00/четиристотин и десет/ лева.
Препис от решението, на
основание чл.138, ал.3, във вр. с чл.137, ал.1 от АПК, да се изпрати или връчи на страните по делото.
Решението, съгласно
разпоредбата на чл.172, ал.5, предл.ІІ/второ/ от
ЗДвП, е окончателно и не подлежи на обжалване или протестиране.
СЪДИЯ: