О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 358 04.09.2019г. Стара Загора
СТАРОЗАГОРСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД
На
четвърти септември 2019г.
в
закрито заседание в следния състав:
СЪДИЯ: Дарина Драгнева
Като разгледа докладваното
от съдия Дарина Драгнева административно дело №639 по описа за 2019г. и за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.60 и сл. от АПК, вр. с чл.188 от ЗДДС, образувано по жалба на ЕТ
„П. Д.-2004“ , ЕИК *********, чрез редовно упълномощен процесуален представител
– адвокат Н., против Разпореждане за допускане предварителното изпълнение на
Заповед за прилагане на принудителна административна мярка
№ФК-522-0029785/21.08.2019г., издадена от Началник отдел „Оперативни дейности“
Пловдив при ЦУ на НАП. В жалбата е направено и особено искане с правно
основание чл. 60 ал.6 изречение второ от АПК за спиране на предварителното
изпълнение до окончателното решаване на жалбата.
Принудителната
административна мярка „Запечатване на търговски обект – бензино-газстанция, с.
Целина, община Чирпан, стопанисван от едноличния търговец и забрана на достъпа
до него за срок от тридесет дни“ е наложена на основание чл. 186 ал.1, т.1 буква
“г“ и чл. 187 ал.1 от ЗДДС и за нарушение на чл.7 ал.3 от Наредба
Н-18/13.12.2006г. във връзка с чл. 118 ал.2 ал.4 т.3 и ал.6 от ЗДДС, а именно:
При извършена на 05.08.2019г., в 10.50ч на търговския обект, е констатирано че
едноличния търговец в качеството ум на задължено лице по чл.3 от Наредба
№Н-18/13.12.2006г. на МФ за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на
продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им
и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин /
Наредбата/, е допуснало работа с фискално устройство без изградена дистанционна
връзка на ФУ с НАП и не предаване данни за дневните отчети в НАП за периода от
21.06.2019г. до 05.08.2019г. Последният Z-отчет е бил за дата
20.06.2019г. При извършената проверка е генериран Z-отчет с №0002966 от
регистрираната в обекта ЕСФП „Ойл Сис 2.0-Д-КЛ“ с
индивидуален номер на ФУ OS005133 и ИН на фискалната памет
58005133, изпратена е била задача в 10.57ч с СМС, с която са изискани данни за
получаване на Z-отчети в НАП. В рамките на един час от отпечатването на
отчета не е постъпила информация в ИС на НАП за генерирания Z-отчет.
В хода на проверката е направена и справка в ИС на НАП, при която се
установява, че наличната в обекта електронна система с фискална памет за
периода от 21.06.2019г. до 05.08.2019г. не е изпращала данни в НАП за
генерирани общо 46 броя Z-отчети, а последния е от
20.06.2019г. Съгласно чл.7 ал.3 от Наредбата не се допуска работа на ФУ от
лицата по чл.3 ал.1 без дистанционна връзка с НАП, освен в случаите, посочени в
наредбата. Чрез дистанционната връзка се осигурява възможност за автоматично
предаване на данни за дневните отчети на всяко ФУ към сървър на НАП. Съгласно
чл.39 ал.2 от Наредбата, данните от дневния финансов отчет с нулиране се
записват в данъчния терминал, като последния служи за предаване на данни към
НАПО по дистанционна връзка. При ЕСФП, какъвто е констатирания случай,
едновременно се записват и данни от нивомерната
измервателна система и броячите на колонките/ разходомерите/измервателните
системи, като същите се отпечатват в служебен бон.
Разпореждането за допускане предварителното изпълнение на принудителната
административна мярка е мотивирано с цитиране на три от предпоставките по чл.60
ал.1 от АПК: защита на особено важен държавен интерес, опасност изпълнението на
акта да бъде осуетено или сериозно затруднено, от закъснението на изпълнението
могат да последват значителни или трудно поправими вреди за бюджета.
Необходимостта от защита на особено важен държавен интерес е обоснована
с целта на принудителната мярка, а именно да се преустанови извършването на
констатираното нарушение и да се предотврати повторното му осъществяване, при
което опасността за фискалния ред при констатирана подобна практика, водеща до
отклонение от данъчно облагане би била непосредствена. Неспазването на
задължението за дистанционна връзка на ЕСФП с НАП и работа с него само, когато
такава е осигурена, винаги води до негативни последици за фиска, тъй като и
конкретно за случая не позволява осъществяването на контрол върху продажбите,
както и да се проследи движението на количествата закупено и продадено гориво.
В контролния орган се създава невярна представа за количеството заредено и
продадено гориво, за което не може да се установи къде се намира и действително
ли е продадено. Течните горива представляват стока, към която има висок
търговски интерес. Дистанционната връзка създава сигурност за отчитане на
продажбите на закупените количества горива и се гарантира кога и къде те са реализирани.
Размера на вредите се обуславя и от периода на извършване на нарушението
от 21.06.2019г. до 05.08.2019г., в който липсва контрол върху спазване на
задължението за отчитане на приходите на задължените лица и заплащането на
данъци върху действителния им размер. Налице е защитим държавен интерес от
категорията на визираните в чл. 60 ал.1 от АПК. Създадената организация в
търговския обект няма за цел и не води до изпълнение на правните регламенти, а
извършеното нарушение засяга основния ред в търговския оборот и следва да бъдат
предприети мерки за защита на бюджета като се предотврати възможността за не
отчитане на приходите, както и другите допуснати нарушения на действащото
законодателство.
Втората
предпоставка по чл.60 ал.1 от АПК, на която органа се основава – осуетяване или
сериозно затрудняване изпълнението на мярката е обосновано от възможността да
възникнат допълнително обстоятелства с оглед поведението на търговеца, сочещо
на неспазване на установения ред за отчитане на продажбите и приходите.
Преследваната с мярката втора цел – превъзпитаване поведението на данъчния
субект към спазване на фискалната политика може да бъде постигната при
незабавното й изпълнение т.е. при липса на предварително изпълнение тази цел
няма да бъде изпълнена.
Нарушението препятства контролната дейност на приходната администрация и
не позволява да се осъществи проследяване на търговския оборот, поради което
закъснението на изпълнението на принудителната мярка може да доведе до
значителна или трудно поправима вреда за бюджета, а тъкмо поради това е
преценено от законодателя като основание за нейното налагане.
Не
предаването на данни към НАП за наличните количества горива, с което се
препятства контролната дейност на приходната администрация, конкретните факти,
които благоприятства разрастването на причиняваните вреди на фиска – вида и
големината на обекта – бензино-газ станция за
търговия с течни горива, които са акцизни стоки, местоположението му – на
оживен път, със значителен пътнико поток, категорично обосновават държавния
интерес от незабавното преустановяване на нарушението, представляващо
противозаконна практика на конкретното проверявано лице. Именно с цел да се
промени установената организация в дейността на търговеца и причините, водещи
до неблагоприятните последици за фиска, се налага предварително изпълнение на
наложената ПАМ.
С
жалбата против Разпореждането за допускане на предварителното изпълнение,
подадена в три дневния срок / връчване на 02.09.2019г., упражняване на правото
на жалба на 04.09.2019г/ и от засегнатото лице – адресат на мярката, се твърди,
че същото е незаконосъобразно.
В
заповедта за налагане на ПАМ липсват убедителни мотиви, които да са изложени в
разпореждането за допускане на предварителното изпълнение и които по безспорен
начин да обосновават необходимостта от него. Изводите по отношение
необходимостта от допускане на предварително изпълнение са неправилни, с оглед
на което заповедта, в частта й за допускането му е незаконосъобразна.
Изложените от административния орган мотиви не обуславят наличието на
предпоставките по чл.60 ал.1 от АПК, на които разпореждането за допускане на
предварителното изпълнение се основава – за да се защити особено важен държавен
интерес, да се предотврати възможността за осуетяване или значително
затрудняване на изпълнението, да се избегнат значителни или трудно поправими
вреди като последица от закъсняло изпълнение на акта. Твърдението на ответния административен орган,
че нарушението – не изпращане на Z-отчети в НАП, чрез дистанционна връзка с ЕСФП за
периода от 21.06.2019г. до 05.08.2019г., води до създаване на невярна представа
у приходната администрация за количествата закупено и продадено гориво, е
опровергано от наличните и установени при проверката 46 броя отчети. Не става
ясно как тяхното съществуване пречи на органите по приходите, чрез извършване
на проверка на наличната документация да установят къде се намира полученото в
търговския обект гориво и дали е продадено. Позовавайки се на установените при
проверката 46 броя отчети, жалбоподателя твърди, че няма никакви укрити доходи,
а реализираните от търговеца обороти са лесно установими.
Твърдението, че констатираното нарушение, в проверявания на 05.08.2019г. обект,
засяга важни държавни интереси, свързани с отчитането на приходите от
задължените лица и заплащането на данъци върху действителния им размер е бланкетно и лишено от съдържание. Наличието на редовно
генерирани данни от търговеца лишава от смисъл твъреднието,
че не може да се установи кога и къде са реализирани получените в обекта
горива. Видно от приложените към жалбата документи, свързани с доставките на
гориво в търговския обект за проверявания период, нивомерната
система е изпращала, чрез дистанционна връзка данни за полученото гориво. Нещо
повече, данни за всяка една доставка са подавани и ръчно от проверявания
субект. Данъчно задълженото лице е подавало своевременно ежемесечни СД по ЗДДС,
задълженията за внасяне по които са платени своевременно. С оглед на изложеното
се твърди, че в информационния сървър на НАП се съдържа актуална информация за
всяка една отделна доставка на получено в проверяваната бензино-газ
станция гориво. Видно от констатациите на данъчните органи, за всеки ден от
21.06.2019г. до 05.08.2019г. са генерирани и дневни отчети, които са прикрепени
към Книга за дневните отчети. Свидетелството за регистрация на фискално
устройство от 13.06.2019г. е регистрирано на 13.06.2019г. в НАП, за което има
потвърждение №4234475.
На
следващо място се излагат правни аргументи, че превантивния характера на ПАМ не
предполага предварително изпълнение на акта, с който същата се налага.
Административния орган е направил опит, посредством целите на ПАМ да докаже
съществуването на основанията по чл.60 ал.1 от АПК. Целите на ПАМ и на
предварителното изпълнение са различни и за реализирането им е необходимо да
бъдат доказани различни предпоставки. В първия случай – която и да е от
хипотезите на чл. 186 ал.1 от ЗДДС, а във втория – необходимост от защита на
особено важни държавни или обществени интереси. Само повтарянето на
възможността да се стигне до негативни последици за фиска, не освобождава
държавния орган от задължението да посочи какви конкретно биха били тези
последици и вреди, така че да е възможно да се установи дали е налице пряка и
непосредствена заплаха на държавния и обществения интерес.
Възможността да бъде осуетено или сериозно затруднено изпълнението на
мярката е посочена декларативно. Не се сочи по какъв начин е възможно да бъде
осуетено или сериозно затруднено изпълнението на ПАМ. Видно от приложения ПИП сер. АА №0029785 от 05.08.2019г. органите по приходите са
поставили съобщение, че обекта ще бъде запечатан и лицето е уведомено за това,
а от приложените към преписката документи не се установява противоправно
поведение от страна на търговеца в тази връзка. Предварителното изпълнение е
наложено с цел превъзпитание на данъчния субект към спазване на фискалната
политика, а не защото изпълнението на мярката ще бъде затруднено от
допълнително възникнали обстоятелства.
Основаните – значителни или трудно поправими вреди също не е обосновано,
тъй като търговеца е генерирал своевременно и по установения ред дневните
отчети. Търсените вреди за бюджета не са конкретизирани по своя размер, а
тежестта на доказване изисква от ответния орган да ги посочи. Органът по
приходите има възможност конкретно да установи реализираните от данъчния субект
обороти, чийто размер не е висок, а посочените – големина, разположение и голям
пътнико поток също са бланкетни твърдения, без
посочване на конкретни факти, от които са изведени. Неправилни и погрешни са
твърдения, че обекта е разположен на оживен път. Село Целина се намира на пътя
Чирпан- Димитровград, но бензиностанцията е в отбивка от този път. Посоченото
от административния орган е предположение. С оглед на събраните доказателства,
безспорно се установява, че търговеца е генерирал дневни финансови отчети и
книгата за тях е редовно водена, но същите само не са изпратени в НАП.
Фискалното устройство, находящо се в обекта е регистрирано в приходната
администрация с посоченото потвърждение от 13.06.2019г., а прекъсването на
дистанционната връзка на един по-късен етап – 21.06.2019г., поради технически
причини не би могло да се вмени във вина на търговеца. Веднага след
установяване на факта, че същото не изпраща дневните отчети в НАП, то е
демонтирано и на същата дата -08.08.2019г. и веднага с потвърждение
№4320536/08.08.2019г. е регистрирано ново фискално устройство. Към датата на
издаване на заповедта за налагане на ПАМ, в търговския обект е налице работещо
фискално устройство, който факт я лишава от основание.
На
следващо място се твърди, че мярката е несъразмерна като ограничава правата на
субекта в степен, надхвърляща необходимото за постигане на законовата цел,
по-конкретно за случая по чл.186 ал.1 буква „г“ от ЗДДС мярката има превантивна
цел да се предотврати извършването на друго нарушение. Административния орган
обаче е длъжен да докаже съществуването на такава възможност и по аргумент от
чл. 59 ал.2 т.4 от АПК, необходимостта от налагане на ПАМ следва е обоснована
от АНО съобразно преследваната от закона цел. С предварителното изпълнение не
се постигат посочените в чл.60 ал.1 от АПК цели от една страна, а от друга
констатираното нарушение, че не са спазени изискванията, редът и начина за
установяване на дистанционна връзка и подаването на данни за дневните финансови
отчети към НАП е относимо към законосъобразността на наложената ПАМ, а не е
основание за нейното предварително изпълнение.
От съда
се иска отмяна на разпореждането за допускане на предварителното изпълнение,
чието изпълнение е насрочено за 05.09.2019г. и спиране на предварителното
изпълнение до разрешаване основателността на жалбата.
Административен съд Стара Загора като взе предвид доводите на страните,
съобразно доказателствата и закона, намира за установено следното:
Жалбата като подадена в преклузивния три
дневен срок, считано от деня следващ датата на връчването, и от лице – адресат
на обжалваното разпореждане за предварително изпълнение, е допустима, а
разгледана по същество е неоснователна по отношение на главното искане за
отмяна на разпореждането с правно основание чл. 188 от ЗДДС вр. с чл.60 ал.1 от АПК, и на особеното за спиране на предварителното изпълнение до окончателното
разрешаване на жалбата.
Разпоредбата на чл.188 от ЗДДС изрично препраща към условията на чл. 60
от АПК, поради което административния орган разполага с оперативната
самостоятелност да прецени необходимостта от упражняване на правомощията си да
разпореди предварително изпълнение на принудителната административна мярка,
която от своя страна се налага при обвързана компетентност, освен по отношение
на нейния срок.
Жалбоподателя твърди, че нарушението на чл.7 ал.3 от Наредбата е
извършено, но същото не е довело до накърняване на бюджета, чрез невярно или не
отразяване на приходи, не е препятствало органите на НАП да проследяват
движението на търгуваните стоки, нито може да се вмени във вина на търговеца,
тъй като същият не е знаел за съществуване на технически проблем. Счита, че
самото извършване на нарушението не е основание за предварително изпълнение на
принудителната мярка, която има превантивен характер.
На
първо място следва да се каже, че принудителната мярка „запечатване на обект за
срок до 30 дни“ установена в чл.186 от ЗДДС има преустановителен
характер по аргумент от формулираните основания за нейното налагане – „на лице,
което ..“ извърши определени противоправни действия или бездействия,
регламентирани в конкретни състави. Мярката се налага, независимо от
предвидените за същите съставомерни дейния
административни наказания или имуществени санкции т.е. независимо дали
основанието за нейното прилагане представлява или не, състав и на
административно нарушение. Мярката се налага при установяване хипотезите на
чл.186 от ЗДДС като в зависимост от конкретиката на всеки случай, компетентния
орган определя срока на нейното действие и допуска с нарочно разпореждане
предварителното й изпълнение. Предвид преустановителния
характер на мярката и препращането към чл.60 ал.1 от АПК, се налага извод, че
предварително изпълнение ще следва да се допусне тогава, когато установеното
при проверката фактическо положение, консумиращо съставите на чл.186 от ЗДДС, обуславя необходимост от нейното
незабавно прилагане с цел да се постигне защита на особено важен държавен
интерес, да се гарантира предмета на изпълнението, да се предотвратят
значителни или трудно поправими вреди, да се защити живота и здравето на
гражданите. Следователно фактите, представляващи основание за мярката не могат
да се квалифицират като такива без правно значение за необходимостта от
допускане на нейното предварително изпълнение. Целта на предварителното
изпълнение е да осигури настъпване последиците, разпоредени
с един не влязъл в сила административния акт, за да се осигури незабавна защита
на по-висш интерес в сравнение с риска неправомерно засягане на индивидуалните
права и законни интереси на адресата. По тази причина в настоящото производство
съдът проверява на първо място дали органа се позовава на някое от условията по
чл.60 ал.1 от АПК, дали фактически се обосновава тяхното съществуване, а
въпроса за съразмерността между целта на разпореждането за предварително
изпълнение и засягането на индивидуалната правна сфера е разрешен от законодателя
– съществуват ли основанията за неговото допускане или не. Ако те са
установени, то предварителното изпълнение се явява съразмерно спрямо
накърнените права и интереси, а в тази връзка се съобразява и времето от
установяване на увреждащите факти до издаване на разпореждането за
предварително изпълнение.
Видно от мотивите на административния орган, цитирани по-горе, основния
фактически довод на приходната администрация е периода от време, през който е
продължавало нарушението на чл.7 ал.3 от Наредбата, подведено под състава на
чл.186 ал.1 буква „г“ от ЗДДС. Подаването в реално време, чрез дистанционна
връзка на данни в НАП е условие за отчитане на приходите от продажби, което
осигурява контролните правомощия и препятства укриването на доходи. Разпоредбата на чл.7 ал.3 от Наредбата
забранява работа с ФУ от лицата по чл.3 ал.1 без дистанционна връзка с НАП, което означава, че всеки задължен субект
е длъжен да проверява изпълнението на посоченото изискване преди да започне
работа с ФУ. Следователно и в настоящия случай търговеца и жалбоподател в
настоящото производство, е могъл и е бил длъжен да знае дали във всеки момент
от работното време на търговския обект и работа на ФУ е осигурена и съществува
дистанционна връзка с НАП. Нито констатираните 46 броя дневни отчети, нито
подаваните своевременно СД по ЗДДС могат да бъдат взети предвид като
обстоятелства, отричащи потенциала на състава по чл. 186 ал.1 буква „Г“ от ЗДДС вр. с чл.7 ал.3 от Наредбата, да
накърни важния държавен интерес, който нормата на чл.7 ал.3 от ЗДДС охранява. Изискването да се осигури дистанционна връзка
с НАП при работа на ФУ е да се проследява вярното деклариране и определяне на
данъчната основа, поради което установената от контролните органи фактология и
нейната продължителност във времето от 21.06.2019г. до 05.08.2019г. сочи на
съществуване на първата предпоставка, на която се основава оспореното
разпореждане – необходимост от защита на особено важен държавен интерес.
Контрола върху приходите е особено важен държавен интерес, доколкото осигурява
в бюджета на държавата средства за нейното съществуване, а оттам и за всички
нейни граждани. За посочения от ответния орган период – 46 дни, търговеца е
работил с ФУ, което е нямало дистанционна връзка с НАП, който факт не се оспорва
и се доказва и от дневните отчети. Оборота на търговския обект няма значение в
настоящия случай по аргумент от вида на констатираното нарушение, а именно неспазване
на императивната забрана за работа на ФУ без дистанционна връзка с НАП.
Изложените в жалбата аргументи във връзка са малозначителността
на случая с оглед съществуването на дневни отчети за всеки ден от периода и
изведеното от този факт твърдение, че същият не е годен да причини вреди на
бюджета, нито засяга държавния интерес от контрол върху приходите, не могат да
бъдат споделени по аргумент от целта на чл.7 ал.3 от Наредбата и времето, през
което е липсвала връзка с НАП. Периода от време е онзи факт, на който се
позовава административния орган и който съда счита за достатъчен, за да се приеме,
че е налице необходимост от незабавно прилагане на мярката. Неспазването на
чл.7 ал.3 от Наредбата с оглед времетраенето на неправомерното поведение сочи
на установена в обекта практика за неглижиране на нормативните и императивни
изисквания, който факт не се опровергава от издаването на дневни Z-
отчети, нито преустановяването й преди 21.08.2019г. може да се приеме за факт,
обусловен от регистрираното на 08.08.2019г. ново фискално устройство. Регистрирането
не гарантира дистанционната му връзка с НАП във всеки момент, в който ФУ
работи.
Времето
от 05.08.2019г. до датата на постановяване на оспореното разпореждане за
предварително изпълнение 21.08.2019г. е по-малко от един месец, а времето на
извършване на нарушението е 46 дни, поради което няма основание да се приеме,
че вече е загубило своето значение и способност да постигне защита на важния
държавен интерес.
Другите
две основания по чл.60 ал.1 от АПК – риск от осуетяване на изпълнението, както
и настъпване на значителни или трудно поправими вреди от по-късно изпълнение на
мярката са фактически необосновани, но необходимо и достатъчно е фактическото и
правно аргументиране на поне една от хипотезите, при които е законосъобразно да
се допусне предварително изпълнение. Целта на закона е посочена в чл.60 ал.1 от АПК, тъй като се касае за съдебен контрол, върху акт с който се допуска
предварително изпълнение, а именно незабавна защита на държавния интерес, която
се постига с посоченото от закона като единствено възможно средство.
Предварителното изпълнение ще се яви съразмерно на целта, доколкото има нужда
от неговото допускане.
Неоснователно се явява и особеното искане по чл.60 ал.6 изречение второ
от АПК за спиране на предварителното изпълнение до разрешаване на жалбата по
аргумент за неговата необоснованост.
Мотивиран
от изложеното и на основание чл.60 ал.7 от АПК, Административен съд Стара
Загора
О П Р Е Д Е Л И
ОТХВЪРЛЯ жалбата на ЕТ „П.
Д.-2004“ ЕИК ********* против разпореждане за предварително изпълнение на
Заповед № ФК-522-0029785/21.08.2019 г. на Началник отдел „Оперативни дейности“
– Пловдив при ЦУ на НАП.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ
искането за спиране на предварителното изпълнение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на
обжалване пред ВАС на РБ в 7-дневен срок от връчването му на страните.
Административен съдия: