РЕШЕНИЕ
№ 85
гр. Силистра, 18.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на двадесет и
трети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Галина Д. Василева
при участието на секретаря Д.В. С.
като разгледа докладваното от Галина Д. Василева Административно
наказателно дело № 20243420200314 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 – чл.63 ЗАНН.
Образувано е по жалба на „И. С. Б.“ ЕООД гр.Р., ЕИК ., представлявано
от управителя В. С. П., против Наказателно постановление № 19-
2400010/13.02.2024г., издадено от директора на Дирекция „Инспекция по
труда” гр. С., с което на ТД – жалбоподател, на основание чл.414, ал.3 КТ е
наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на
2000 лева за нарушение на чл. 63, ал.2 от Кодекса на труда.
В жалбата се визира, че НП е незаконосъобразно поради съществено
нарушение на процесуалните правила и неправилно приложение на
материалния закон. Излагат се твърдения за наличие на обективна причина,
независеща от волята на работодателя, поради което уведомлението за
ангажирания работник не е могло да му бъде връчено преди допускането му
до обекта. Изложени са доводи в насока, че от страна на дружеството не е
извършено вмененото нарушение. Счита се, че наказващият орган не е
изложил мотиви за приложение разпоредбата на чл. 415в, ал.1 от КТ за
маловажен случай. Моли се за отмяна на НП като неправилно,
незаконосъобразно и протИ.речащо на целта на закона, алтернативно се иска
преквалифициране на нарушението и приложение на чл. 415в, ал.1 от КТ, тъй
като вредни последици изначално не са възникнали, същите са предварително
и своевременно отстранени. Претендират се направените по делото разноски.
Пред съда жалбата се поддържа чрез представител по пълномощие,
1
акцентиращ на предоставената от НАП информация, че „Електронната услуга
за подаване на уведомления за трудови договори ще бъде достъпна, но
резултатите от обработката на подадените данни ще се изпращат от НАП
след 05.01.2024г.“, и че работодателят е следвало да не допуска работника на
работа като по този начин го лишава от правото да полага труд, което не е
целта на КТ. Претендира разноски за адвокатско възнаграждение.
Административнонаказващият орган, чрез процесуален представител,
счита жалбата за неоснователна. Навежда доводи за пълна съобразеност на
процесното НП с изискванията на процесуалния и на материалния закон.
Заявява, че не се оспорва факта, че поради годишното приключване на
работата на териториалните дирекции и офиси на НАП временно системата за
регистриране на трудовите договори не е била активна, но визира, че това
обстоятелство не освобождава от отговорност работодателя при сключен
трудов договор и изпратено уведомление да изчака да получи справката за
приети и отхвърлени уведомления, заверена от ТД на НАП и едва тогава да
допусне работника до обекта. Излага доводи в насока осъщественост състава
на нарушението по чл.63, ал.2 от КТ, липса на допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила и моли за потвърждаване на НП.
Претендират се разноски за процесуално представителство на Дирекция
„Инспекция по труда“, като се оспорва претендирания размер на адвокатското
възнаграждение като прекомерен спрямо фактическата и правна сложност на
административнонаказателния спор.
Жалбата е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна,
предвид което се явява процесуално допустима.
Съдът, след запознаване с доказателствата по делото, обсъдени
поотделно и в тяхната взаимовръзка, преценка становищата и доводите на
страните, въз основа на закона и по вътрешно убеждение, намира за
установено следното:
На 05.01.2024г. към 10.00 ч. сутринта била извършена проверка от
служители на дирекция „Инспекция по труда“ – С. - св.Д. и св.Д., двете на
длъжност „главен инспектор“, за спазване условията на труд и разпоредбите
на трудовото законодателство на строителен обект „Текущ ремонт на част от
сградите на ПГМСС „Н. В.“ в с. С., общ. С., обл.С., с изпълнител на
строително-ремонтните дейности ТД – жалбоподател. На място бил
установен Р. М. Й., ЕГН **********, извършващ ремонт и подмяна на
порталните врати на ремонтираното хале. Контролните органи изискали на
място попълване на декларация по чл.402, ал.1, т.3 КТ от работника, който
отразил, че има сключен трудов договор от 03.01.2024г. с „И. С. Б.“ ЕООД гр.
Р., и е приет фактически на работа на 05.01.2024г. при работно време от
08.30ч. до 16.00ч. с договорено възнаграждение 933 лева. При така
предоставените данни проверяващите служебно извършили справка относно
това дали трудовият договор е подаден за регистрация в НАП и се
установило, че такава няма.
2
На 16.01.2024г. управителят П., представляващ ТД – работодател и
настоящ жалбоподател, предоставил на инспекторите трудовия договор на
работника Й. ведно с трудова характеристика и справка за прието
уведомление по чл.62, ал.5 КТ с изх. № 18388243000822/06.01.2024г. от ТД на
НАП. В последната било отразено, че уведомлението е подадено в деня на
проверката – 05.01.2024г. в 11.47.04 часа, и регистрацията е извършена на
06.01.2024г. При така установените фактически данни била направена
преценката, че е налице нарушение на чл.63, ал.2 КТ, тъй като работодателят
е допуснал работника Й. до работа преди да му връчи копие на посоченото
уведомление.
Визираните обстоятелства са отразени като словесна рамка на
административното обвинение в съставения АУАН № 19-
2400010/23.01.2024г., предявен на управителя на ТД – работодател и с връчен
екземпляр. Въз основа на акта е издадено и процесното наказателно
постановление, с което е наложена имуществена санкция по чл. 414, ал.3 КТ в
размер от 2000 лева.
При извършената проверка редовността на АУАН и НП, съдът
констатира, че в хода на административнонаказателното производство не са
допуснати нарушения на процесуалните правила, които да се явяват
съществени такива и да са опорочили същото респ. да са рефлектирали върху
правото на защита на санкционираното ТД. Спазени са регламентираните от
закона срокове, компетентността на съответните длъжностни лица и
правилата на чл. 42 и чл.57 ЗАНН досежно изискуемото съдържание на акта и
на НП.
От депозираните пред съда свидетелски показания, съпоставени и
обсъдени с приобщените писмени доказателства, се установява, че
работникът Й. е започнал да полага труд след сключване на трудовия договор
и след връчване екземпляр от същия, но преди работодателят да изпълни
изискването да му връчи заверено копие от уведомлението на НАП за
регистриране на вече сключения трудов договор. Видно от съдържанието на
приложената по делото справка № 18388243000822 от 06.01.2024г. за приети
и отхвърлени уведомления по чл.62, ал. 5 КТ информацията за възникналото
трудово правоотношение е била подадена от ТД – работодател в деня на
проверката – 05.01.2024г. в 11.47.04ч., но вече след като същата е била
започнала към 10.00 ч.
От установените в рамките на съдебното производство фактически
обстоятелства се изяснява, че в периода 29 декември - 5 януари 2023г.
електронната услуга за подаване на уведомления за трудови договори на
официалната интернет страница на Национална агенция за приходите е била
достъпна, но резултатите от обработката на подадените данни се подавали от
НАП обратно към заявителите след 05 януари 2024 г. Във връзка с това се
излага и защитната теза, отразена и в депозираното срещу акта възражение,
че са налице обективни причини за несвоевременното изпълнение на
3
задължението на работодателя да връчи въпросното уведомление за
регистрация на трудовия договор, което очертавало и несъответствие на
отразеното като адм. обвинение с действителното фактическо положение.
Видно обаче от визираната официална информация от НАП работодателят не
е бил препятстван да подаде уведомлението за регистриране на трудовия
договор още преди датата на започване на фактическата работа на
ангажирания работник, тъй като услугата за подаване на уведомленията е
била достъпна преди 6-ти януари 2024г. В настоящия случай обаче
позоваването на горепосочената информация за електронната услуга е
неоснователно, тъй като информацията за сключения трудов договор е била
подадена на датата на фактическата проверка и то след часа на започване на
същата, което очертава, че няма как в същия ден се отрази регистриране на
самия договор. На 05.01.2024 г. е прието уведомление по чл.62 от КТ с вх.№
18388243000822 за сключен договор с Р. Й. от 03.01.2024г., като справката за
резултата от обработка на приетото уведомление е с изх.№
18388243000822/06.01.2024г. Действително в разпоредбата на чл. 62, ал.3 КТ
е регламентирано, че в тридневен срок от сключването на трудовия договор
работодателят или упълномощено от него лице е длъжен да изпрати
уведомление за това до съответната териториална дирекция на Националната
агенция за приходите, но същевременно не е било съобразено изискването на
чл. 63, ал.2 КТ да не допуска до работа работника преди да му връчи и копие
от уведомлението по чл. 62, ал. 3, заверено от териториалната дирекция на
Националната агенция за приходите.
Предвид регламентираната от законодателя по задължителен начин
специална материалноправна норма на чл.415в, ал.2 КТ, че нарушенията по
чл. 61, ал. 1, чл. 62, ал. 1 и 3 и чл. 63, ал. 1 и 2 не са маловажни, не следва да
се обсъжда и приложението на чл.415в, ал.1 КТ относно процесния случай.
Съдът намира, че наказанието следва да бъде изменено до неговия
минимален размер от 1500 лева, като справедлив и адекватен на естеството
на осъществената административна простъпка и на конкретните
обстоятелства по случая, и предвид липсата на мотиви от страна на АНО
относно наложената имуществена санкция от 2000 лева.
Исканите от процесуалния представител на административно-
наказващия орган при Дирекция „Инспекция по труда“ – С. разноски за
юрисконсултско възнаграждение се следват съгласно разпоредбата на чл.63д,
ал.3 ЗАНН. В конкретния случай, с оглед изхода на делото, за осъщественото
процесуално представителство пред настоящата инстанция ТД-жалбоподател
следва да заплати на Главна дирекция „ИТ“ разноски в размер на 60
(шестдесет) лева, съгласно чл.144 АПК вр. чл. 81 ГПК вр. чл.78, ал. 2 ГПК,
предвид намаляване размера на наложената имуществена санкция.
За осъщественото процесуално представителство на жалбоподателя
пред настоящата инстанция от упълномощен адвокат, съгласно чл.63д, ал.1
ЗАНН вр. 144 АПК вр. чл.78, ал.1 ГПК и при съобразяване правилата на
4
чл.18, ал.2 вр. чл.7, ал.2, т.3 от Наредба № 1/2004г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения, следва да се присъдят съответната част от
направените по делото разноски, за каквито до приключване на последното
заседание е представен документ за заплащането им (л.6 към жалбата) и
списък по чл.80 ГПК, а именно в размер на 450 (четиристотин и петдесет)
лева.
По изложените съображения и на основание чл. 63, ал. 7, т. 4 ЗАНН и
чл.63д ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 19-2400010/13.02.2024г.,
издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда” гр. С., с което на
„И. С. Б.“ ЕООД гр.Р., ЕИК ., представлявано от управителя В. С. П., на
основание чл. 414, ал.3 КТ е наложено административно наказание
„имуществена санкция” в размер на 2000 лева за нарушение на чл. 63, ал.2 от
Кодекса на труда като НАМАЛЯВА размера на имуществената санкция до
минималния от 1500 (хиляда и петстотин) лева.
ОСЪЖДА „И. С. Б.“ ЕООД гр.Р., ЕИК ., да заплати на Главна дирекция
„Инспекция по труда“ разноски по делото в размер на 60 (шестдесет) лева за
процесуално представителство.
ОСЪЖДА Главна дирекция „Инспекция по труда“ да заплати на „И. С.
Б.“ ЕООД гр.Р., ЕИК , направените по делото разноски в размер на 450
(четиристотин и петдесет) лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд гр.Силистра, по реда на Административно-процесуалния кодекс, в 14-
дневен срок от съобщаването му.
Съдия при Районен съд – Силистра: _______________________
5