Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 109
16.03.2021
г., гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Хасково
в открито съдебно заседание на седемнадесети
февруари две хиляди двадесет и първа година в състав:
Председател: Василка Желева
Членове: Цветомира Димитрова
Антоанета
Митрушева
при участието на секретаря Ангелина
Латунова
и прокурора Валентина Радева - Ранчева
като разгледа докладваното от съдия А.Митрушева
адм. дело № 984 по описа на съда за 2020
година,
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда
на Раздел Трети от Глава Десета на Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по жалба на П.Т.З.,
ЕГН : **********,***, подадена чрез адв.Б.Б., срещу чл. 52 от Наредба № 5 за
чистотата и управление на дейностите по опазване на околната среда на
територията на Община Димитровград.
В оспорването се излагат
доводи за наличие на пряк, личен и
непосредствен интерес от оспорване на посочената разпоредба, като се твърди, че
същата създава задължения за жалбоподателя и нарушава законните му интереси.
Твърди се,
че процесната наредба и оспорената от нея разпоредба на чл. 52 имали
привидната форма на влязъл в сила акт, какъвто в действителност актът не бил,
защото нямало данни за датата на публикуване и влизането й в сила. Налице бил
отменителен порок по чл. 146, т. 1, вр. чл. 168, ал. 2 от АПК.
Ответникът не спазил
процедурните правила на чл. 2а от ЗНА (приложим от 18.12.2003 г. до 31.12.2007 г.) и чл. 28 от ЗНА, действали при
издаване на наредбата и на оспорената й част. Не бил публикуван проектът на наредбата
в интернет един месец преди нейното приемане, с което не била дадена възможност
на засегнатите лица да изразят становище и възражения, а така били нарушени
принципите на стабилност, съгласуваност и откритост. Липсвал анализ за
съответствие с правото на ЕС и очакваните финансови резултати от нейното
прилагане. Тоест налице било особено съществено нарушение на нормотворческите
правила, представляващо отменителен порок по чл. 146, т. 3, вр. чл. 168, ал. 4
от АПК.
Съгласно принципа за
законоустановеност на наказанията било недопустимо ответникът да въвежда и
вменява в тежест на нарушителите санкционно-репарираща норма като оспорваната,
която не била уредена в чл. 13 от ЗАНН, поради което бил налице отменителен
порок по чл. 146, т. 1, т. 4 и т. 5 от АПК.
По изложените в жалбата
съображения се моли да бъде постановено решение, с което да бъде обезсилена или
отменена разпоредбата на чл. 52 от Наредба № 5 за чистотата и управление на
дейностите по опазване на околната среда на територията на Община Димитровград,
издадена от Общински съвет – Димитровград, както и на жалбоподателя да бъдат
присъдени сторените по делото разноски.
Ответникът - Общински
съвет – Димитровград, ангажира по делото
писмено становище за недопустимост и неоснователност на жалбата. Прави
възражение за прекомерност на заплатените разноски – адвокатски хонорар,
предвид правната и фактическа сложност на делото.
Представителят на Окръжна
прокуратура – Хасково намира жалбата за основателна.
След преценка на
доказателствения материал по делото, както и валидността и законосъобразността
на оспорената разпоредба, с оглед основанията, визирани в разпоредбата на чл. 146
от АПК, приложими субсидиарно на основание чл. 196 от АПК, съдът намира
оспорването за допустимо и основателно, поради следните съображения:
По допустимостта на
жалбата и с оглед изрично дадените от ВАС указания следва да се приеме, че оспорената
от жалбоподателя разпоредба касае правната му сфера, защото засяга негови
законни права и интереси, и за него се пораждат задължения, свързани с
предприемането на определено поведение, респективно въздържане от такова. Ето
защо, същият разполага с правен интерес
от оспорване на чл. 52 от Наредба № 5 за чистотата и управление на
дейностите по опазване на околната среда на територията на Община Димитровград.
Оспорването на подзаконовия нормативен акт пред съда е частично и касае само
конкретна негова разпоредба, което е допустимо съгласно чл. 185, ал. 2, вр. ал.
1 от АПК. Освен това разпоредбата на чл. 187, ал. 1 от АПК изрично предвижда
безсрочност на оспорването на подзаконовите нормативни актове, тоест без
ограничение във времето.
По делото е представена в
актуалната й действаща редакция Наредба № 5 за чистотата и управление на
дейностите по опазване на околната среда на територията на Община Димитровград,
приета с Решение № 384 от 24.02.2005 г. на Общински съвет - Димитровград, ведно
с пълната административна преписка по приемането и измененията й, които
изменения не касаят оспорената й в настоящото производство част.
Съгласно § 1 от ПЗР на
Наредба № 5 за чистотата и управление на дейностите по опазване на околната
среда на територията на Община Димитровград, същата се издава на основание чл.
22, ал. 1 от ЗМСМА и чл. 19 от Закона за управление на отпадъците (ЗУО). Нормата на чл. 22, ал. 1 от ЗМСМА (в действащата към момента на приемане
на наредбата редакция - изм. и доп. - ДВ, бр. 69 от 2003 г.) предвижда компетентност на общинския
съвет да приема правилници, наредби, решения и инструкции по въпроси от местно значение.
В чл. 19 от ЗУО (отм.), действащ към датата на приемане на
Наредбата (Обн. - ДВ, бр. 86 от 30.09.2003 г., отм., бр. 53 от 13.07.2012 г., в
сила от 13.07.2012 г.) е предвидено, че Общинският съвет приема наредба, с
която определя условията и реда за изхвърлянето, събирането, включително
разделното, транспортирането, претоварването, оползотворяването и
обезвреждането на битови, включително биоразградими, строителни опасни
отпадъци, образувани от физически лица и масово разпространени отпадъци на своя
територия, разработени съгласно изискванията на този закон и подзаконовите
нормативни актове по прилагането му, както и заплащането за предоставяне на
съответните услуги по реда на Закона за местните данъци и такси. Чл. 1 от
Наредбата посочва, че същата урежда редът, условията и изискванията за опазване на чистотата, околната среда и
поддържането на естетичния вид на населените места, организацията на
сметосъбиране и сметоизвозване, третиране на твърди битови отпадъци,
експлоатация на депо за ТБО и поддържане чистотата на териториите за обществено
ползване, правата и задълженията на Община Димитровград, на физическите,
юридическите и временно пребиваващите лица във връзка с поддържане чистотата и
дейностите по третиране на битови и строителни отпадъци на територията на
Общината.
С оглед на изложеното,
както и предвид разпоредбата на чл. 76, ал. 3 от АПК, следва да се приеме, че Общински
съвет – Димитровград е материално и териториално компетентният орган,
разполагащ с правомощие да уреди нормативно обществените отношения с местно
значение, каквито се явяват тези, посочени в чл. 1 от Наредба № 5, респективно
да издаде подзаконов нормативен акт от рода на процесния.
Не е спорно по делото, че
Решение № 384 от 24.02.2005 г. на Общински съвет - Димитровград, с което
наредбата е приета, е взето при необходимия кворум и с необходимото мнозинство.
Последното обстоятелство се установява и от приложените по делото писмени
доказателства, следователно Наредбата за
чистотата и управление на дейностите по опазване на околната среда на
територията на Община Димитровград, включително в оспорената й част, е валиден
подзаконов нормативен акт.
Съдът намира за
основателни изложените в жалбата съображения, касаещи приемането на оспорената
разпоредба, в нарушение на административно-производствените правила.
Според настоящия състав на
съда, съществено е нарушена процедурата по първоначално приемане на
подзаконовия нормативен акт през 2005 г. В разпоредбата на чл. 2а от ЗНА (отм.
от 01.01.2008 г., но действащ по време на приемането на наредбата), аналогична
на сега действащата разпоредба на чл. 26, ал. 3 от ЗНА, се изисква оповестяване
на проекта за нормативен акт на заинтересованите лица, предвид характера му на
административен акт с действие по отношение на неограничен кръг от хора. В
случая не са представени доказателства за спазване на изискването за
оповестяване на проекта в едномесечен срок преди провеждане на заседанието по приемането
на нормативния акт. Напротив, доколкото предложението на председателя на
Общински съвет - Димитровград за приемане на Наредбата е направено на 17.02.2005
г., а решението на Общински съвет - Димитровград, с което наредбата е приета, е
от 24.02.2005 г. – само 7 дни по-късно, безспорно едномесечният срок не е
спазен. Поради това съдът приема, че Наредбата въобще не е била подложена на
обществено обсъждане в определения от закона срок, в нарушение на законовите
изисквания. Това обуславя отмяната на обжалваната норма като приета в нарушение
на административно-производствените правила.
По делото не са
представени и доказателства за обнародване/разгласяване на приетата вече
Наредба. Съгласно чл. 37, ал. 2 от ЗНА (в редакцията към момента на приемане на
наредбата през 2005 г.), нормативните актове на народните съвети се обнародват
в печата или се разгласяват по друг начин в района на съвета. Такова е и
изискването на чл. 22, ал. 1 от ЗМСМА (в редакцията към момента на приемане на
наредбата през 2005 г.), според което всички актове на общинския съвет се
довеждат до знанието на населението чрез средствата за масово осведомяване
и/или чрез Интернет. Затова Наредбата, като необнародвана в печата или
разгласена по друг начин на територията на общината, съответно обжалваната
норма, няма правно действие.
По отношение
съответствието на оспорената разпоредба с материалния закон, съдът намира
следното:
В чл. 7, ал. 2 от ЗНА
наредбата е дефинирана като нормативен акт, който се издава за прилагане на
отделни разпоредби или подразделения на нормативен акт от по-висока степен.
Съгласно чл. 8 от ЗНА, всеки общински съвет може да издава наредби, с които да
урежда съобразно нормативните актове от по-висока степен неуредени от тях
обществени отношения с местно значение, а разпоредбата на чл. 15, ал. 1 от ЗНА
предписва, че нормативният акт трябва да съответства на Конституцията и на
другите нормативни актове от по-висока степен.
Без съмнение общинската
наредба представлява подзаконов нормативен акт от местно значение, който има
предназначение да детайлизира или доурегулира разпоредбите на закона като
нормативен акт от по-висока степен, поради което нейните разпоредби следва да бъдат
съобразени със закона, в чиято връзка същата се издава, като стриктно се
придържат към неговата рамка и са в съответствие с неговото съдържание. Тоест
регламентацията, която дава общинската наредба, следва да уточнява и
конкретизира законовата уредба съобразно местните условия, но не може да е в
противоречие със закона, нито да преурежда по различен начин вече уредени от
закон обществени отношения.
Обжалваната разпоредба на
чл. 52 от Наредбата гласи следното:
„Освен глобата или
санкцията, нарушителите възстановяват евентуалните материални щети и заплащат
направените разходи за отстраняване на вредните последствия от извършеното
нарушение.“
Тази разпоредба систематично
е разположена в Глава Девета „Административно-наказателни разпоредби“ на
Наредбата, и законосъобразността й следва да бъде преценена съобразно общите
правила за административните нарушения и наказания, реда за установяване на
административните нарушения, и за налагане и изпълнение на административните
наказания, регламентирани в ЗАНН.
В случая с тази разпоредба
в тежест на нарушителите (тоест извършителите на административно нарушение) по
Наредбата е вменено възстановяването на евентуалните материални щети и заплащането
на разходите, свързани с отстраняването на нарушенията. Подобна правна регламентация
няма предвидена в производството по налагане на административно наказание,
уредено в ЗАНН, и е недопустимо да бъде въвеждана с подзаконов нормативен акт в
отклонение с принципа за законоустановеност на наказанията.
По изложените съображения,
настоящият състав приема, че нормата на чл. 52 от Наредба № 5 за чистотата и
управление на дейностите по опазване на околната среда на територията на Община
Димитровград, приета с Решение № 384 от 24.02.2005 г. на Общински съвет –
Димитровград, се явява незаконосъобразна и следва да бъде отменена изцяло.
При този изход на спора,
направеното искане за присъждане на разноски от страна на жалбоподателя се
явява основателно.
Внесената от същия
държавна такса възлиза на 10.00 лв., заплатената такса за обнародване на
оспорването в ДВ е 20.00 лв., а съгласно представените по делото два договора за
правна защита и съдействие, се претендира договорено и заплатено адвокатско
възнаграждение пред
настоящата инстанция в размер на 800.00 лв. и в производството пред ВАС в размер
на 600.00 лева.
От страна на ответника се прави възражение за прекомерност на
уговореното адвокатско възнаграждение (като
съдът не възприема позицията на ответника, че същото касае единствено
адвокатското възнаграждение за настоящата инстанция, но не и това за частното
касационно оспорване пред ВАС), което съдът, в настоящия му състав, намира за
напълно основателно. Безспорно, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат
е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото,
съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на
разноските, но в размер не по-малко от минимално определения размер, съобразно
чл. 36, ал. 2 от Закона за
адвокатурата. Нормата на чл.
78,
ал. 5
от ГПК, приложима на основание
чл. 144
от АПК, въвежда две кумулативно свързани предпоставки, а именно: адвокатското
възнаграждение да е прекомерно
и насрещната страна да е направила искане за прекомерност на
претендираните разноски. Размерът следва да е справедлив, обоснован и съобразен
с действителната правна и фактическа сложност на делото, както и да не бъде по
- нисък от предвидения минимален такъв, определен в Наредба № 1 от
09.07.2004 г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения. В тази връзка съдът
намира, че несъмнено делото не е
с висока фактическа или правна
сложност. Жалбата, по която е образувано, е подадена чрез пълномощник, а в
проведеното единствено съдебно заседание, в
което не се явява пълномощник, не се правят допълнителни доказателствени искания, нито
се сочат други доказателства. Предвид това, настоящият съдебен състав намира,
че следва да уважи като основателно възражението на ответника за прекомерност
на договорените
възнаграждения за
адвокат - в
размер на 800.00
лв. пред настоящата
инстанция и в размер на 600.00 лева пред ВАС, като ги намали до
размера, определен в разпоредбата на чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1 от
09.07.2004 г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения, минимален такъв.
Съгласно цитираната норма, за процесуално представителство, защита и съдействие
по административни дела без определен материален интерес, извън случаите по ал. 2,
възнаграждението е 500.00
лв. Така общо дължимите от ответника разноски, за които следва да бъде осъден в
настоящото производство, възлизат общо на 1
030.00 лева.
Водим от гореизложеното и
на основание чл. 193, ал. 1 от АПК, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ
чл. 52 от Наредба № 5
за чистотата и управление на дейностите по опазване на околната среда на
територията на Община Димитровград, приета с Решение № 384 от 24.02.2005г. на
Общински съвет - Димитровград.
ОСЪЖДА Общински съвет – Димитровград да
заплати на П.Т.З., ЕГН : **********,***, направените по делото разноски в
размер на 1 030.00 (хиляда и тридесет) лв.
Решението подлежи на
касационно обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
При неподаване на
касационна жалба или протест или ако те са отхвърлени, решението да се оповести
по реда на чл.194 от АПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.