Р Е Ш Е Н И
Е
№
гр. Плевен, 19.06.2017г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Плевенски
районен съд, V гр. състав, на публично
заседание проведено на 19.05.2017г.
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:БИЛЯНА
ВИДОЛОВА
и при секретар Галя Николова като разгледа
докладваното от съдията гр.д.№ 1302
по описа на съда за 2017г. и на
основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:
Иск с
правно основание чл. 415 от ГПК.
Подадена е искова молба
от „Топлофикация – Плевен” ЕАД, против М.В.Н. ***, с искане да се признае за
установено, че ответникът дължи сумата от 732.07 лв., от която 616.99 лв. –
главница, представляваща стойността на потребена, но незаплатена топлинна
енергия за периода 01.11.2013г. до 31.10.2016г. и 115.08 лв. – лихва за забава
от 04.01.2014г. до 13.12.2016г., ведно със законната лихва от датата на
депозиране на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК
по ч.гр.д. № 9529/2016г. по описа на ПлРС до окончателното изплащане на сумите.
Ищецът твърди, че е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.
410 от ГПК за следните суми – 2450.98 лв. – главница за ползвана и незаплатена
топлинна енергия за периода 01.03.2007 г. до 31.10.2016 г., лихва върху
главницата в размер на 1308.02 лв., за периода от 02.05.2007 г. до 13.12.2016
г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване
на молбата – 19.12.2016 г. до окончателното изплащане на вземането, както и
направени деловодни разноски. Твърди се, че по този повод, по образуваното
ч.гр.д. № 9529/2016г. на ПлРС, съдът е уважил заявлението и е издал заповед за
изпълнение № 6014/20.12.2016г. и в срока по чл. 414 от ГПК, длъжникът е подал
възражение. ПлРС е указал на заявителя, че може да подаде иск по чл. 415 от ГПК.
Това поражда неговия правен интерес от предявяване на настоящия иск. Ищецът
твърди, че ответникът е собственик / ползвател на топлинна енергия и че тя не е
заплатена за негов топлоснабден имот, намиращ се на адрес: ***. Твърди, че са
публикувани общите условия за договора за доставка на топлоенергия съгласно
изискванията на ЗЕ. Претендират се разноски.
Ответникът
взема становище по делото само чрез писмения отговор, в който е посочено, че
искът за главница е допустим и основателен, поради което го признава. Признава
и претенцията за лихва. Прави възражение по отношение на разноските – че се
дължат частично и че юрисконсултското възнаграждение е прекомерно.
Съдът,
като съобрази доводите на страните и представените по делото доказателства,
намира за установено следното: От приобщеното към делото ч.гр.д. № 9529/2016г.
на ПлРС е видно, че ищецът „Т.П.” ЕАД е депозирал заявление, с което е поискал
издаване на заповед за изпълнение за следните суми 2450.98 лв. – главница за
ползвана и незаплатена топлинна енергия за периода 01.03.2007 г. до 31.10.2016
г., лихва върху главницата в размер на 1308.02 лв.,за периода от 02.05.2007 г.
до 13.12.2016 г., законната лихва върху главницата, считано от датата на
молбата 19.12.2016 г. до окончателното изплащане на същата, както и направени
деловодни разноски в размер на 75.18 лв. и юрисконсултско възнаграждение –
180.00 лв. ПлРС е уважил искането, като е издал заповед за изпълнение за
гореописаните суми. Срещу акта на съда М.В.Н. е подал възражение. От описаното
ч.гр.д. е видно, че ПлРС е указал на заявителя и ищец по настоящето дело „Т.П.”
ЕАД да предяви установителен иск за вземането си. Видно е от приложено копие от
вестник „Посоки”, че „Т.П.” ЕАД е
публикувала общите условия за предоставяната от нея услуга. Налице е признание
на исковете от ответника.
При така
установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи: Безспорно се доказа, че ищецът - „Т.П.” ЕАД, е подал
заявление за издаване на заповед за изпълнение, като е последвало възражение от
страна на длъжника. Това поражда правен интерес за заявителя/ищец да подаде
установителен иск по чл. 422 от ГПК, с което е образувано настоящето дело.
Същият е предявен в законоустановения срок. Съдът намира, че съгласно чл. 153
от ЗЕ ответника е ползвател на топлинна енергия, поради което тя е дължима. Ответникът
с отговора признава размера на претендираните с исковата молба суми –
обстоятелство, което е отразено като признание на исковете в доклада на съда. Това
признание следва да се цени като признание на факти, т.к. ищецът не е направил
искане за постановяване на решение по реда на чл. 237 от ГПК. Подкрепящи
признанието доказателства по делото са представените договор между страните за
покупко-продажба на ТЕ № 30068 от 28.12.2001г., ОУ на ищеца,
препис-извлечението от сметката на ответника, ***при ищеца, изявления, които ЕС
на живущите на ***са отправяли към ищеца през 2005г., като в списъка на ЕС е
включен под № 2 и ответника по делото. С оглед на горното, съдът намира, че
следва да уважи изцяло предявените искове.
При този
изход на делото, и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, съдът намира, че следва
да присъди разноските и в двете производства в тежест на ответника, в размер,
определен съобразно уважената част на заявлението за издаване на заповедта за
изпълнение и уважения иск /съгласно т.12 от ТР №4/2013г. по т.д. №4/2013г. на
ОСГТК на ВКС, съдът следва да присъди разноските направени от ищеца и в
заповедното производство/. Съдът намира, че с оглед направеното възражение за
прекомерност на юрисконсултското възнаграждение и изменението на чл. 78, ал. 8
от ГПК, размерът на претендираното възнаграждение за юрисконсулт следва да се
намали на 50.00 лв. за заповедното производство и 100.00 лв. за исковото. Съобразно
отношението на предявена и уважена/непредявена част, в тежест на ответника
следва да се присъдят следните разноски: 175.00лв., представляващи разноски в
исковото производство и 24.38лв., представляващи разноски в заповедно
производство.
С оглед на
горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, въз основа на
чл.415 от ГПК, че М.В.Н. с ЕГН **********
***, ДЪЛЖИ на „Т.П.”ЕАД с ЕИК114005624 със седалище и
адрес на управление ***, представлявано от изп. директор Й.В., общо 732.07 лв., от която 616.99 лв. –
главница, представляваща стойността на потребена, но незаплатена топлинна
енергия за периода 01.11.2013г. до 31.10.2016г. и 115.08 лв. – лихва за забава
от 04.01.2014г. до 13.12.2016г., ведно със законната лихва върху главницата от
19.12.2016г. до окончателно изплащане на сумите, за които суми е издадена
заповед за изпълнение № 6014/20.12.2016г. по ч.гр.д. № 9529/2016г. на ПлРС;
ОСЪЖДА, на осн. чл. 78 от ГПК, М.В.Н. с ЕГН ********** ***, ДА
ЗАПЛАТИ на „Т.П.”ЕАД с ЕИК114005624 със седалище и
адрес на управление ***, представлявано от изп. директор Й.В., сума в размер на 24.38 лв., представляващи разноски
по ч.гр.д.№ 9529/2016,;
ОСЪЖДА, на осн. чл. 78 от ГПК, М.В.Н. с ЕГН ********** ***, ДА
ЗАПЛАТИ на „Т.П.”ЕАД с
ЕИК114005624 със седалище и адрес на управление ***, представлявано от изп.
директор Й.В., сума от 175.00лв., представляваща разноски в
исковото производство.
Решението
подлежи на обжалване пред Плевенски окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните
РАЙОНЕН СЪДИЯ: