Присъда по дело №757/2021 на Районен съд - Пазарджик

НЧХД № 757/2017 год.
МОТИВИ:

Обвинението е от частен характер.
Частният тъжител Р. И. П., ЕГН ********** обвинява подсъдимия Г. П.
Л., ЕГН ********** в извършването на престъпление по чл.130 ал.1 от НК, а
именно в това, че на 25.11.2020г., в гр.Пазарджик, му е причинил лека телесна
повреда, изразяваща се в разстройство на здравето, извън случаите на чл.128
и чл.129 от НК.
Срещу подс. Г.Л. бе предявен и се прие за съвместно разглеждане в
наказателния процес, гр.иск от частния тъжител Р.П. за сума в размер на 3000
лв. /три хиляди лева/, представляваща обезщетение за причинените с
престъплението неимуществени вреди.
В първите проведени съдебни заседания частният тъжител се явява
лично и с повереник, чрез който поддържа обвинението и ангажира
доказателства. Повереникът пледира за постановяване на осъдителен съдебен
акт, с налагане на справедливо наказание, както и за уважаване на
гражданския иск в пълен размер.
Подсъдимият се явява лично в съдебно заседание и с упълномощен
защитник. Не се признава за виновен и дава обяснения по обвинението.
Защитникът на подсъдимия пледира за постановяването на оправдателна
присъда, респ. отхвърляне на предявения граждански иск и присъждане на
сторените разноски в полза на доверителя му.
Районният съд обсъди и прецени събраните по делото доказателства, по
отделно и в тяхната съвкупност, при спазване разпоредбата на чл.301 от НПК,
съобразявайки закона и по вътрешно убеждение, като прие за установено от
фактическа страна следното:
Към инкриминираната дата – 25.11.2020 год., подсъдимият Г.Л. бил
оставил лекият си автомобил за ремонт при частния тъжител Р.П. и неговият
приятел – св. Д. Д.. Двамата извършвали дейност като автомонтьори на
частни начала в гараж, обособен като сервиз, находящ се в непосредствена
близост до дома на Д. в гр.Пазарджик, на ***.
Ремонтът се проточил във времето повече от уговореното, като Л.
периодично посещавал сервиза и разговарял с тъжителя П., т.к. той бил поел
ангажимент пред него, че ще ремонтира автомобила. Последният пък
изтъквал все нови и новооткрити технически проблеми, които следвало да се
отстраняват и искал допълнително заплащане за части и труд, което Л.
извършвал, давайки му пари на ръка, без издаване на съответни документи.
Един ден св.А. В. – приятел на подсъдимия, видял как друго лице
управлява автомобила на последния по улица в гр.Пазарджик. Това учудило
В., т.к. той знаел от Л., че автомобилът му е повреден и се намира в
1

автосервиз. На следващия ден – 25.11.2020 год., В. споделил на Л. какво бил
видял. Научавайки това, Л. се подразнил и започнал да звъни по телефона на
П. в продължение на няколко часа, но последният не отговарял. Около 20:30 –
21:00 часа двамата се свързали, като подсъдимият питал гневно тъжителят
защо колата му се кара от други лица по улиците, а последният му казал да
дойде пред дома на Д., за да се разберат. Тъжителят П. и св. Д. след работа
били отишли в дома на последния, където се черпели с бира.
Подс. Л. наел таксиметров автомобил, управляван от св. Г. Ц., който го
откарал пред дома на св.Д.. Ц. паркирал автомобила на булеварда,
непосредствено пред дома на Д., като останал в него, а Л. слязъл и се обадил
по телефона на П., казвайки му, че е пристигнал.
Не след дълго на улицата излезли тъжителят П. и св.Д., като тримата с
подс.Л. се намирали на тротоара, на около 1-2 метра от таксиметровия
автомобил.
Подс.Л. бил видимо ядосан и на висок тон започнал да пита ще може ли
все някога да си вземе колата и колко още ще трябва да плаща. Въпросите му
били насочени основно към П., на когото казал, че бил разбрал от хора, че
колата му се кара из града, а те /визирал двамата с Д./ го лъжат, че не била
готова. Тъжителят П. пък казвал, че колата му ще бъде оправена.
Подсъдимият пък репликирал, че имал чувството, че колата вече била готова,
но те не му я давали, за да я карат и продължавал да пита кога ще може да си
я вземе и колко още пари трябва да дава.
В един момент тъжителят повдигнал едната си ръка нагоре, а под.Л.
възприел този жест като намерение да го удари, затова със своята ръка,
отблъснал тази на П. настрани. В този момент се намесил св.Д., който
укорително и риторично ги попитал какво правят и може ли такива работи.
Тогава ситуацията се поуспокоила, като подс. Л. казал на П., че повече няма
да се занимава с него, след което се обърнал към Д., казвайки му, че оттук
насетне, за ремонта на колата ще комуникира само с него. Св. Д. го уверил, че
колата му ще бъде направена.
След това подс. Л. се качил в таксито и си заминал, а тъжителят и св.Д.
се върнали в дома на последния. Там П. останал още известно време, след
което се прибрал в дома си.
На 27.11.2020г. тъжителят П. посетил кабинета по Съдебна медицина в
„МБАЛ Пазарджик” АД, където бил освидетелстван от съдебен лекар. Пред
него той заявил, че на 25.11.2020г., около 20:45 часа, в гр.Пазарджик, пред
къщата на негов приятел бил нападнат и бит от Г.Л. д нож, както и че
помнивсички подробности около инцидента. Оплакал се от болки в тялото.
Това било записано в графата „Предварителни сведения“, в издаденото на
тъжителя СМУ № 240/27.11.2020г. В същото било отразено и това, че в
резултат на извършения преглед било констатирано следното: по лявата горна
част на гърдите, под големия гръден мускул, имало синкаво кръвонасядане и
травматичен оток с размери 9 х 5 см, а всред него се установила прободно-
2

порезна рана с размери 1 х 0.7см, с дълбочина около 1 см, сълзяща.
Според съдебния медик прободно-порезната рана в лявата гръдна
половина, без проникване в гръдната кухина, е причинила на пострадалия
временно разстройство на здравето, неопасно за живота, т.е. лека телесна
повреда по смисъла на чл.130 ал.1 от НК, а кръвонасядането и травматичния
оток около раната са причинила болка и страдание, т.е. лека телесна повреда
по смисъла на чл.130 ал.2 от НК.
На 25.05.21г., т.е. в последния ден на срока по чл.81 ал.3 от НПК, в РС-
Пазарджик била входирана частна тъжба от тъжителят Р.П., подадена против
подс. Л., за причинена на горния лека телесна повреда, в резултат на което
било отпочнато настоящото наказателно производство.
Гореописаната фактическа обстановка съдът възприе изцяло от
обясненията на подсъдимия Л. и показанията на св. Г. Ц., св. А. В. и св.Б.П., а
също от писмените доказателства, приети по делото.
Тук е мястото да се посочи, че показанията на св.В. не заслужават
задълбочено обсъждане, т.к. той не е бил очевидец на инкриминираните
събития и не допринася много за изясняване на фактите, включени в предмета
на доказване. С неговите показания се установява само, че бил видял как
колата на Л. се управлява от непознато лице по улица в гр.Пазарджик, а
същевременно би следвало да се намира в сервиз за ремонт, като споделил
това с последния.
Съдът кредитира като основно гласно доказателство обясненията на
подсъдимия, т.к. ги намери за обективни и достоверни. В своите обяснения Л.
отрече да е извършил приписаното му с тъжбата престъпление, т.е. да е вадил
и опирал нож в гърдите на тъжителя, респ. да му е причинил лека телесна
повреда чрез нанасяне на прободно-порезна рана в лявата гръдна половина.
Тези обяснения на подсъдимия категорично се подкрепиха от
показанията на св.Г. Ц., които настоящият съдебен състав кредитира изцяло,
т.к. намери, че горният е обективен и безпристрастен, доколкото е абсолютно
незаинтересован от изхода на делото и няма никакъв личен мотив да
изкривява фактите от обективната действителност. Вярно е, че подс.Л. е
ползвал често таксиметровите услуги на св.Ц., но това автоматично не го
превръща в заинтересован свидетел, още по-малко в лъжесвидетел, при
положение, че депозира своите показания пред съда под страх от наказателна
отговорност и не се намира в някаква особен близост с подсъдимия, че да
рискува да бъде осъден за лъжесвидетелстване.
Св. Ц., с управлявания от него таксиметров автомобил, откарал
подсъдимия пред дома на св.Д., след което е бил е бил пряк очевидец на
цялата ситуация, развила се на инкриминираната дата между Л. и П.. Св. Ц. бе
абсолютно категоричен, че единственият физически контакт между двамата е
бил в момент, когато П. е повдигнал едната си ръка нагоре, а Л. възприел този
жест като намерение да го удари, след което със своят ръка отблъснал тази на
3

тъжителя настрани. Св. Ц. бе абсолютно убеден и в това, че през цялото време
е наблюдавал намиращите се на около 1-2 метра от таксито /Л., П. и Д./, както
и че подсъдимият не е вадил нож и не го е опирал в гърдите на тъжителя.
Казаното до тук напълно съответства на заявеното от страна на подсъдимия.
Няколко пъти св.Ц. изрази абсолютната си увереност, включително и при
поставяне в очна ставка със св.Д., че ако действително Л. и бил извадил и
опрял нож в гърдите на тъжителя, то той не би могъл да не възприеме, респ.
да не сподели пред съда този факт.
Единствените преки гласни доказателства, подкрепящи повдигнатото
обвинение от тъжителя П. и уличаващи подсъдимия, са показанията на св. Д.
Д. и съжителстващата с него на семейни начала – св. М.-М. Г..
Св.Д. също е бил пряк очевидец на събитията развили се пред дома му
на инкриминираната дата вечерта. Според него, подс.Л. пристигнал видимо
ядосан, като започнал да крещи основно към П.. Питал го защо колата му се
кара и дали иска да го набие и направи инвалид. Р.П. му обяснявал, че били
свършили много работа по колата му и че само я били карали на диагностика,
но Л. крещял, че няма право да кара колата му и го обиждал. В един момент,
според св.Д., подс. Л. придърпал с ръце тъжителя П. и го опрял с гръб към
стената на къщата, притискайки го с ръце към гърдите. След това казал: „Аз
защо не взема нож“, като действително извадил черен нож с острие около 15
сантиметра. С лявата си ръка продължавал да притискал тъжителя към
гърдите, а с дяната опрял ножа в областта на сърцето му. Тогава П. успял да
се измъкне настрани и да се отдалечи от Л., побягвайки по улицата. В този
момент св.Д. сочи, че се приближил към Л. и му казал да се успокои и да не
прави щуротии, а последният го послушал и прибрал ножа. След това нещата
се успокоили, като вече с по-умерен тон подс. Л. питал дали колата му ще
бъде оправена, а св.Д. го уверил в това. Оттук насетне Д. сочи, че
подсъдимият се качил в таксито и си тръгнал, а той с тъжителя П. се върнали
в къщата му, където разказали пред св.Г. какво се било случило. Св. Д. сочи,
че тогава тъжителят не се оплакал да е получил някакво телесно увреждане, а
поседял малко и си тръгнал, защото казал че бил уморен и му дошло много от
цялата ситуация. Отново според св.Д., на следващия ден тъжителят П. дошъл
на работа със същите дрехи, с които бил вечерта и му показал продупчените
яке и фланелка, като по нея имало следи от кръв. След това му показал и
прободно-порезната рана в областта на гърдите, която била получена от
притискането на ножа от страна на подс. Л.. Казал му, че бил установил това
увреждане още вечерта, когато се прибрал в дома си и почувствал болки.
Свидетелката Г. пък сочи, че когато подс.Л. пристигнал пред дома им и
долу слезли Д. и П., тя била в къщата с малкото си дете, като в един момент,
през открехнат прозорец, чула да се вика. Отворила прозореца, т.к. се
притеснила и искала да чуе по-добре какво се случва. Сочи, че чула как
подсъдимия викал към тъжителя П.: „Ще те наръгам, ще те наръгам“, след
което тя затворила прозореца. Сочи, че малко след това Д. и П. дошли при нея
в къщата, но тъжителят не останал, а си тръгнал веднага, т.к. трябвало да се
4

грижи за болния си баща, който бил „на легло“, както тя се изрази. Твърди, че
вечерта тъжителят не се бил оплакал от нищо, но на другия ден бил споделил
с Д., че подсъдимият го бил наранил с нож.
Настоящият съдебен състав обаче не даде вяра на тези двама свидетели,
т.к. съзря драстични вътрешни противоречия в показанията на св.Д., както и
такива между неговите показания и тези на Г.. Именно тези противоречия
правят дадените от всеки от тях показания изключително недостоверни.
Очевидно е, че установените между П. и Д. колегиални и приятелски
взаимоотношения мотивират последния, както и съжителстващата с него на
семейни начала, да депозират показания в услуга на тезата на частното
обвинение.
Така например в разпита си св.Д. заявява недвусмислено, че след като
П. бил притиснат от Л. с гръб към стената, последният казал: „Аз защо не
взема нож“, при което действително извадил черен нож с острие около 15
сантиметра и го опрял в гърдите на тъжителя. След това обаче, в същото
съдебно заседание, но при проведена очна ставка между Л. и Ц. от една
страна и св.Д. – от друга, последният заявява на два пъти, че репликата на
подсъдимия била: „Защо не взема да те заколя“, след което последвало
ваденето и опирането на ножа в гърдите. Казано с други думи, ако наистина
Л. преди изваждането на ножа е отправил някаква реплика, то няма никаква
причина св.Д., в рамките на едно съдебно заседание да цитира две съвършено
различни по съдържание реплики, с твърдението, че са били изречени от
подсъдимия. Причината за това е очевидно, че св. Д. всячески се стреми да
придаде драматизъм на събитията, респ. да придаде тежест на обвинителната
теза.
Нещо повече, не убягна от вниманието на съда и това, че ако наистина
Л. е казал реплика, свързана с вадене на нож или колене, преди да извади и
опре ножа, както твърди св.Д., то тази реплика във всички случаи би следвало
де е цитирана и в тъжбата. Такава обаче не само че не е цитирана, но няма и
намек за отправянето й.
Фактът, че св.Д. си измисля за отправяне на реплика от страна на
подсъдимия, па било тя свързана с вадене на нож или с намерение за
заколване, се установява и от още едно писмено доказателство. Това именно е
писменото обяснение, дадено от Д. Д. в хода на полицейска проверка, по
повод депозирана жалба от страна на Р.П. във връзка със същия инцидент.
Тази жалба /л.117-118 от делото/ е била депозирана в РП-Пазарджик на
04.06.2021г., т.е. след образуване на настоящото НЧХД, с твърдението, че на
25.11.2020г., посредством пробождането с нож в областта на гърдите, Л. е
извършил опит за убийство спрямо П.. В обясненията си по повод тази жалба,
приети като писмени доказателства в настоящото производство /л.124-126 от
делото/, на стр. 2, св.Д. е цитирал дословно репликата, която твърди, че била
отправена от Л. преди ваденето на ножа. Този път обаче тя е още по-различна
от цитираните по-горе две реплики и гласи буквално: „Я чакай да взема да те
5

заколя, бе! Ти с мен ли ще се бъзикаш и лъжеш?!“. Не може да не направи
впечатление, че тези обяснения са били дадени от Д. на 26.07.2021г., т.е. 25
дни след като е бил разпитван и поставян в очна ставка в съдебно заседание
по настоящото НЧХД, проведено на 01.07.2021г. В съдебното заседания обаче
не е цитирал дословно репликата, която цитира в обясненията си по повод
полицейската проверка, а цитира последователно две други, различни по
съдържание и изключващи се една друга реплики, подробно описани по-горе.
Всичко това иде да покаже, че св.Д. постоянно еволюира в своите твърдения
и то очевидно воден от стремежа на всяка цена да обслужи обвинителната
теза на афиширалия се като пострадал Р.П..
Относно въпросните обясненията на Д., дадени по време на
извършваната полицейска проверка по жалбата на П. до прокуратурата за
извършен спрямо него опит за убийство, настоящият съдебен състав намира,
че няма пречка да цени същите като писмени доказателства в настоящия
процес. Действително тези обяснения нямат никаква доказателствена
стойност в рамките на един наказателен процес, воден за извършено
престъпление от общ характер. В рамките на настоящия процес обаче, който е
за престъпление, което се преследва по тъжба на пострадалия, въпросните
обяснения имат статут на частни писмени документи, изходящи от лицата,
които се сочат като техни автори и са ги подписали. Ето защо те могат да се
ценят като писмени доказателства не само относно фактът кога, от кого и
пред кого са депозирани, но и относно изнесената в тях информация.
От всичко казано до тук се налага извод, че щом св.Д. не казва
истината, като приписва очевидно измислена от самия него реплика на Л., то
той не казва истината и за това, че последният е вадил и опрял нож в гърдите
на тъжителя.
Нещо повече, ако наистина подс.Л. е бил изрекъл, която и да е от
различните по съдържание реплики, съобщени от св.Д., то тогава тази
реплика бе следвало да е била чута и от св.Г.. Тя обаче твърди, че чула от
страна на подсъдимия да отправя друга реплика към тъжителя, а именно: „Ще
те наръгам, ще те наръгам“, нещо което не се съобщава нито от Д., нито се
описва като факт в частната тъжба.
Само това драстично противоречие между показанията на св.Д. и св.Г.
бе достатъчно за съда да ги изключи от доказателствената съвкупност, поради
тяхната недостоверност. Противоречията между двамата обаче не спират до
тук. Така например св.Д. сочи, че преди да пристигне Л., те двамата с П.
пиели в дома му бира, макар и не в големи количества. Св. Г. пък категорично
отрича двамата да са пиели бира, а твърди, че само си говорели, т.к. П. бил
дошъл на гости да види малката им дъщеря. Според св.Д., след като
подсъдимият си тръгнал, те двамата се П. се върнали в дома му и разказали за
случилото се на Г.. П. поседял още известно време и си тръгнал с
обяснението, че е уморен и че цялата ситуация му дошла в повече. Според Г.
обаче Р. П. не бил оставал в дома им след инцидента, а веднага си тръгнал под
6

предлог, че трябва да се грижи за болния си баща, като не съобщава вечерта
пред нея инцидентът да е бил обсъждан. Тези противоречия са на пръв поглед
безобидни и несъществени за предмета на доказване, очертан в настоящия
процес, но съдът ги отчете, т. к. те допълнително засилиха убеждението за
недостоверността на твърденията на Д. и Г..
Извън всичко казано до тук, фактът, че подс.Л. не е пробождал с нож
тъжителя П. по описания в тъжбата, респ. по разказания от св.Д. начин, се
извежда и от обективно установеното поведение на тъжителя непосредствено
след твърдения от него инцидент. Няма никаква логика в това, ако
подсъдимият действително е пробол с нож тъжителя, то той да не
сигнализира веднага за това на тел.112 или след лично посещение в сградата
на МВР например. Установи се от показанията на свидетелите Д. и Г., че
непосредствено след инцидента Р.П. не се оплакал от никакво нараняване. Св.
Д. направи опит да обясни това с обстоятелството, че П. му бил споделил на
следващия ден за причиненото му нараняване, т.к. го установил, чак след като
се прибрал в дома си вечерта. Това обяснение е меко казано несериозно, т.к.
от показанията на св.Б.П.– съдебният лекар, който е издал цитираното по-горе
СМУ на П., категорично се изясни, че при описаната в медицинското
удостоверение рана неминуемо би имало кръвотечение, макар и не обилно.
Пак според св.П., при такава рана, ако лицето е в добра кондиция /по делото
няма данни П. да не е бил в такава – бел. моя/, то би следвало да почувства
първо пробождането, а после и мокренето на дрехите от кръвта в областта на
раната. Дълбочината на раната от 1 см и областта, в която е нанесена,
предполага да се почувства болка в момента на пробождането, която ще
премине в рамките на два-три дни. Съдът не намери никакви основания да не
кредитира показанията на св.П., поради което и за пореден път не даде вяра
на показанията на св.Д., с които косвено възпроизвежда обяснения на
тъжителя, относно причината да не се оплаче от нараняването
непосредствено след инцидента, респ. защо не е сигнализирал
правоохранителните органи и т.н. Нещо повече, дори в самата частната тъжба
е записано /виж стр.2, абз.1/, че след пробождането с ножа П. усетил „силна
болка, свързана и с уплаха от стореното“. При това положение би било
наивно да се повярва на прокараното от частното обвинение внушение, че
пострадалият не бил подал сигнал за инцидента, т.к. установил причиненото
му телесно увреждане по-късно вечерта в дома си. Също така, дори това
хипотетично да се приеме за вярно, то самият факт на опирането на нож в
гърдите на П. е бил достатъчно драстичен акт, с който най-малкото се
обективира закана с убийство, което във всички случаи предполага
подаването на сигнал/жалба за инцидента, ако не веднага вечерта, то поне на
следващия ден или пък в близките дни. Нищо такова обаче не е било
направено от страна на Р.П., а вместо това той изчаква последния ден от
срока по чл.81 ал.3, предл.1 от НПК и подава настоящата частна тъжба.
Десетина дни след това пък подава и жалба в прокуратурата за същия
инцидент, с твърдението, че спрямо него бил извършен опит за убийство, по
7

която жалба в последствие е постановен отказ да се образува наказателно
производство. Всичко това иде да покаже, че по някакви неустановени
подбуди и цели, тъжителят П. е решил да навреди на подсъдимия, като му
припише престъпление, извършено спрямо него.
На последно място следва да се каже и това, че от приетото като
писмено доказателство СМУ, издадено на тъжителя, което съдът не намира
основание да не кредитира, категорично се установява, че на П. е била
причинена посочената в него лека телесна повреда по чл.130 ал.1 от НК и
такава по чл.130 ал.2 от НК, подробно описани по-горе. Това писмено
доказателство обаче по никакъв начин не доказва, още по-малко до
изискваната от закона степен на несъмненост, кога точно са били причинени
тези две телесни повреди, респ. кой точно ги е причинил и в частност дали
това е бил подсъдимия. Това е така, защото според повдигнатото обвинение
деянието е било извършено на 25.11.2020г. – ден сряда, около 20:30-21:00
часа, а СМУ е било издадено на 27.11.2020г. – ден петък, в 12:20 часа. Между
твърдяното в тъжбата престъпление и момента на освидетелстването на П. и
минал достатъчен период от време, при което е било напълно възможно той
да е получил въпросните телесни повреди от друго лице, при друг инцидент и
по друго време. Хипотетично е възможно и П. да се е самонаранил, волно или
неволно, при което в последствие да е решил да използва това си
самонараняване за нуждите на настоящия наказателен процес.
Въпросът как точно П. е получил въпросните телесни увреждания обаче
не заслужава по-нататъшно обсъждане, доколкото се изясни от обясненията
на Л. и показанията на с.Ц., които съдът изцяло кредитира и изложи
съображения за това, че причинител не е бил подсъдимият.
По тези съображения съдът призна подс. Г.Л. за невиновен и го оправда
по обвинението по чл.130 ал.1 от НК, а именно затова, че на 25.11.2020г., в
гр. Пазарджик, е причинил на Р. И. П. лека телесна повреда, изразяваща се в
разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК.
При този изход от делото съдът отхвърли като неоснователен
предявения от Р.П. против Г.Л. граждански иск за сумата от 3000 лв.,
представляваща обезщетение за причинените с престъплението по чл.130 ал.1
от НК неимуществени вреди.
Пак с оглед изхода от делото и на основание чл.190 ал.1 от НПК съдът
осъди тъжителя Р.П. да заплати на подсъдимия Г.Л. направените от него
разноски в размер на 600лв. /шестстотин лева/ – платен адвокатски хонорар.
По тези съображения съдът постанови присъдата си и изложи мотивите
към нея.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

8

Номер на акта:	15
Дата:	14 февруари 2022 г. (в сила от 19 май 2022 г.)
Съдия:	Димитър Бишуров

Дело:	20215220200757
Тип на делото:	Наказателно от частен характер дело
Дата на образуване:	25 май 2021 г.

Присъда по дело №757/2021 на Районен съд - Пазарджик

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите