Р
Е Ш Е Н И Е
№
гр.
Плевен, 15.03.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД,
ІV граждански състав в
открито заседание, на пети март през
две хиляди двадесет и първа година в състав :
РАЙОНЕН
СЪДИЯ : МИЛЕНА ТОМОВА
При
секретаря : Анета Христова
като разгледа
докладваното от съдия Томова гражданско дело № 5316 по описа на съда за 2020г., за да се
произнесе взе предвид следното :
Производството е по иск с правно основание чл.422, ал.1, вр.чл.415, ал.1 от ГПК, вр. чл. 79 ЗЗД, вр.чл.99 ЗЗД.
В Плевенският районен съд е
постъпила искова молба от от „Ю.“ ЕООД, ЕИК ***, представлявано
от ***чрез ***, ***, със съдебен адрес:***
против Н.М.Д., ЕГН **********, в която се твърди, че по заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК е образувано ч.гр.д. ***по
описа на ***, по което има издадена заповед за изпълнение, като на кредитора са
били дадени указания за предявяване на установителен
иск за съществуване на вземането.
Твърди се, че вземанията произтичат от правоотношение между ответника и
***. Въз основа на договора с мобилния оператор, ответникът ползвал
предоставяните от Дружеството мобилни услуги, като потреблението било
фактурирано под клиентския номер на абоната № ***. Съгласно чл. 29 от Общите
условия на мобилния оператор предоставените услуги се отчитали месечно и се
заплащали през месеца, следващ този на ползването им. Периодът на заплащане бил
15 дни от издаване на сметката/фактурата, като ***определял началната и
крайната му дата, която не можела да бъде по-късно от 29-то число на месеца.
Информация за размера на сметките и срока на заплащане можела да се получи на предварително
обявени номера. Сведения за размера на сметките се предоставяли само лично на
абонатите след съобщаване на съответния идентификационен код и/или чрез
получаване на автоматично съобщение при обаждане от страна на Абоната от
телефонния номер, за който се искала съответната справка. Между кредитора ***и
ответника Н.Д. бил сключен договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги
с клиентски номер *** от 30.09.2013г. за ползване на далекосъобщителна
телевизионна услуга. С допълнително споразумение от 08.11.2016г. и следващо
допълнително споразумение от 16.12.2016г. абонатът преуреждал
условията за ползване на телевизионна услуга с избран тарифен план ***с месечна абонаментна такса 17.99лв. и
месечен абонамент за допълнителен пакет ***за 24 месеца с месечна абонаментна
такса 7.90 лв. и добавил за ползване мобилен номер ***с избран тарифен план *** с месечна абонаментна такса 15,99 лева. Към
клиентски номер *** абонатът добавил и лизингов договор за устройство ТАБЛЕТ с
лизингова вноска в размер на 1,50 лв., за които лизингови вноски абонатът бил
задължен да заплаща фактурирани под единен клиентски номер, заедно с ползваните
електронни съобщителни услуги по договорите за далекосъобщителна услуга.
Съгласно чл.21 от договора за лизинг, сключен към абонамента за клиентски номер
*** месечните лизингови вноски се фактурирали от Лизингодателя
и се заплащали от Лизингополучателя едновременно с изпълнението
на неговите задължения по договора за електронни съобщителни услуги съгласно
сроковете, условията и начина за тяхното плащане. Съгласно чл. 26, ал.2 Лизингополучателят се задължавал: Да заплаща лизинговите
вноски по реда, начина и в сроковете, определени в договора за лизинг, а според
чл.6 договорът за лизинг е част от договора за услуги по смисъла на Общите
условия за уреждане на взаимоотношенията между ***и абонатите и потребителите
на съответните електронни съобщителни услуги (“Общи условия за услуги”).
Неизпълнението на договора за лизинг от някоя от страните представлявало
неизпълнение на договора за електронни съобщителни услуги и обратно -
неизпълнението на договора за електронни съобщителни услуги представлявало
неизпълнение на договора за лизинг, поради което в настоящия случай, във
фактурите, издадени за потребените електронни
съобщителни услуги, фигурирала съответната за периода месечна лизингова вноска,
дължима на основание предоставена електронна съобщителна услуга. Срокът на
договора бил за 24 месеца, съответно до 16.12.2018г.
Излага се, че въз основа на сключените между ответника и *** договори
за предоставянето на мобилни услуги с индивидуален клиентски номер *** от
30.09.2013г., 08.11.2016г. и 16.12.2016г. били издадени фактури за период от
08.06.2017 г. до 07.09.2017г. на стойност 82.26 лева, както следва:
-Фактура №***/08.07.2017г. за отчетения период на потребление
08.06.2017г. - 07.07.2017г. с начислена за периода
сума за месечни абонаменти в размер на 27.42лв. /с ДДС/, от които: За мобилен номер ***-9.99лв. /без ДДС/ за
месечен абонамент; За телевизионна услуга с отчетен период на потребление
08.07.2017г. - 07.08.2017г. 11.61лв./без ДДС/ за месечен абонамент; За лизингова вноска 1.50 лв.Дължимата
сума била платима в срок 25.07.2017г., а към фактурата било приложено
извлечение от потреблението на ползвания мобилен номер.
- Фактура №***/08.08.2017г. за отчетения
период на потребление 08.07.2017г. - 07.08.2017г. с начислена за периода сума
за месечни абонаменти в размер на 27.42лв. /с ДДС/, от които: За мобилен номер ***-9.99лв. /без ДДС/ за
месечен абонамент; За телевизионна услуга с отчетен период на потребление 08.08.2017г.- 07.09.2017г. 11.61лв./без ДДС/ за месечен
абонамент; За лизингова вноска
1.50 лв. Дължимата сума била платима в срок 25.08.2017г., а към фактурата било
приложено извлечение от потреблението на ползвания мобилен номер.
- Фактура №***/08.09.2017г. за отчетения период на потребление 08.08.2017г. - 07.09.2017г. с начислена за периода сума за
месечни абонаменти в размер на 27.42лв. /с ДДС/, от които: За мобилен номер ***-9.99лв. /без ДДС/ за
месечен абонамент; За телевизионна услуга с отчетен период на потребление 008.09.2017
- 07.10.2017г. 11.61лв./без ДДС/ за месечен абонамент; За лизингова вноска 1.50 лв. Дължимата сума била платима в
срок 25.09.2017г., а към фактурата било приложено извлечение от потреблението
на ползвания мобилен номер.
Твърди се, че абонатът не заплатил посочената стойност на мобилни
услуги общо в размер на 82.26лв., фактурирани за три последователни отчетни
месеца - за месец 07/2017г., 08/2017г. и за месец 09/2017г.
Излага се, че незаплащането в срок на посочените вземания на оператора,
обусловило правото на последния да прекрати едностранно индивидуалния договор с
ответника. Датата на деактивация на процесния абонамент била 03.10.2017г., като същата се
генерирала автоматично по вградената електронна система на Оператора при
нерегистрирано плащане и наличието на незаплатени суми след изтичането на
предвидените в месечните фактури срокове за заплащане и съобразно уговорения
краен срок на действие на ползвания абонамент.
Навеждат се доводи, че ответника дължал и лихва за забава в размер на
21,04лв. за периода от 27.09.2017г. до 01.04.2020г.
Твърди се, че горните
вземания били цедирани на ищеца по силата на Договор
за цесия от 16.10.2018г. Твърди се, че цесията била съобщена на длъжника.
Като следствие от изложеното
се отправя искане за постановяване на решение, с което да се признае за
установено съществуването на вземанията, за които е издадена заповед за
изпълнение в производството по ч.гр.д***. по описа на ***, както следва: в
размер на 82.26 лв. лева - представляваща главница за потребена
и неплатена далекосъобщителна услуга по договори, заведени под клиентски номер ***
от дата 30.09.2013, 08.11.2016 и 16.12.2016г., сключени между ответника и ***и мораторна лихва за забава в размер 21.04 лв. за периода от
27.09.2017 г. до 01.04.2020 г.
Ответникът Н.Д., чрез
особения представител адв.Е.А. е депозирал писмен
отговор, с който оспорва исковете.
Съдът като
прецени събраните в хода на производството доказателства и обсъди доводите на
страните намира за установено следното от фактическа страна :
От
приложеното ч.гр.д. ***. по описа на *** се установява, че исковете са
предявени след успешно проведено заповедно производство по реда на чл.410 от ГПК за процесните вземания и в законоустановения
срок от връчване на указанията на заповедния съд, поради което се явяват
допустими и следва да се разгледат по същество.
От
представения препис на Договор от 30.09.2013г., сключен между ***, в качеството
на доставчик и ответника Н.М.Д., в качеството на абонат се установява, че по
силата на това писмено съглашение
доставчика се е задължил да предоставя на абоната уговорена далекосъобщителна
телевизионна услуга при посочена месечна такса и за срок от 24 месеца. При това
абоната е приел приложимите Общи условия, заявявайки го с изрична декларация.
Видно е от
приложените преписи на Допълнително споразумение от 08.11.2016г. и последващо такова от 16.12.2016г., че страните по горното
съглашение са преуредили
условията за ползване на телевизионна услуга с избран тарифен план ***с месечна
абонаментна такса 17.99лв. и месечен абонамент за допълнителен ***за 24 месеца
с месечна абонаментна такса 7.90 лв.
Със
споразумението от 16.12.2016г. е бил добавен
за ползване от абоната мобилен номер ***с избран тарифен план *** с месечна
абонаментна такса 15.99 лева.
Видно е от
Приложение №1 към заявката му, че към клиентски номер *** абонатът е подписал и
договор за лизинг на устройство ТАБЛЕТ с лизингова вноска в размер на 1.50 лв.,
като за лизинговите вноски абонатът е поел задължение да ги заплаща фактурирани
под единен клиентски номер, заедно с ползваните електронни съобщителни услуги
по договорите за далекосъобщителна услуга (чл.5 от подписаното съглашение).
От приложения
препис на фактура №***/08.07.2017г. е видно, че за отчетен период 08.06.2017г.
- 07.07.2017г. са били начислени суми, както следва:
за мобилни услуги, предоставяни за мобилен номер ***(добавен със споразумението
от 16.12.2016г) - 9.99лв. без ДДС; за ползваната телевизионна услуга 11.61лв.
без ДДС или общо за двете услуги 21.60лв. без ДДС и 25.92лв. с ДДС, както и за дължимата
лизингова вноска - 1.50 лв. Общо фактурираното задължение възлиза на 27.42лв.
От
представените преписи на фактури №***/08.08.2017г. и №***/08.09.2017г. е видно, че и за последващите
отчетни периоди 08.07.2017г. - 07.08.2017г. и 08.08.2017г. - 07.09.2017г. са били начислени за описаните
по-горе услуги същите суми в общ размер на по 27.42лв. с ДДС за всеки отчетен
период.
Видно е от
приложените Общи условия, за които абоната е декларирал, че приема, че в чл.29
е бил регламентиран срок за плащане цената на предоставяните услуги 15 дни от
издаване на съответната фактура, като ***определя началната и крайната му дата,
която не може да бъде по-късно от 29-то число. Предвидено е в чл.41 от ОУ, че
оспорване на дължимите по фактура суми пред ***следва да бъде извършено в срок
до 6 месеца от датата на издаване на фактурата. Според предвиденото в чл.35.1
от ОУ неполучаването на сметките за
дължими суми не освобождава абоната от задължението за плащане в определения
срок.
Не се твърди
от ответника плащане на начислените суми или оспорването им в посочения в чл.41
от ОУ срок.
От
представените преписи на Договор за прехвърляне на вземания от 16.10.2018г.,
сключен между ***, в качеството на цедент и ***, в
качеството на цесионер, Договор за прехвърляне на
вземания от 01.10.2019г., сключен между ***, в качеството на цедент и „Ю.” ЕООД, в качеството на цесионер
и извлечение от Приложение №1 към втория договор се установява, че вземанията
на ***, произтичащи от сключения с ответника договор за далекосъобщителни
услуги са били прехвърлени първоначално в полза на ***, а след това в полза на
ищеца.
От
представения препис на пълномощно, изходящо от ***, чрез представляващия го
изпълнителен директор се установява, че дружеството е упълномощило *** да уведоми
по реда на чл.99, ал.3 от ЗЗД от името на цедента лицата,
чиито задължения са били прехвърлени по
силата на сключения договор за цесия от 16.10.2018г.
По делото
не са представени доказателства за съобщаване на цесиите на длъжника по реда на
чл.99, ал.3 от ЗЗД, но по делото е приложено уведомление до длъжника Н.М.Д. за извършените цесии, изходящо от цедента по договора от 16.10.2018г., чрез пълномощника му и
от цедента по договора от 01.10.2019г., което е
връчено на ответника като приложение към исковата молба по правилата на чл.47,
ал.1 от ГПК.
При така
установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Установи
се безспорно в производството по делото валидно
възникнало облигационно правоотношение между ответника, в качеството на абонат
и *** по сключени между тях договор за
далекосъобщителни услуги от 30.09.2013г., допълнителни споразумения към него от
08.11.2016г. и 16.12.2016г., както и договор за лизинг от същата дата.
Установи
се също така, че за периода от 08.06.2017г. до 07.09.2017г. е била
начислена уговорената стойност на предоставените по процесните
съглашения далекосъобщителни и телевизионни услуги, както и уговорена лизингова
вноска в размер на общо за услугите и лизинговата вноска за всеки отделен
отчетен период в размер на 27.42 лв. с ДДС или общо за целия процесен период в размер на 82.26лв. Тези начисления са
били извършени в срока на действие на договорите, съобразно избрания от абоната
план за съответните услуги и поето задължение за внасяне на лизингова вноска, в
уговорените размери.
Ответникът не
ангажира доказателства за извършени плащания на тези услуги на уговорените дати
на падеж, като падежът за плащане на задължението по последната издадена
фактура е изтекъл на 25.09.2017г.
Процесните фактури са били издадени за уговорените услуги и в
уговорените размери, като не се установи ответника да е възразил пред
доставчика на услугите в срока на действие на договорите за неизпълнение на
задължението за предоставянето им. Не е оспорил и в срока по чл.41 от ОУ фактурираните
суми пред ***.
Поради това
съдът приема, че услугите са били предоставени през процесния
период от време, според уговореното и плащане е дължимо в размера на
регламентираните в правоотношението между страните по процесните
съглашения суми.
Поради
неизпълнение на задължението за плащане на главниците на уговорените дати на
падеж, съдът приема, че ответника е изпаднал в забава и дължи обезщетение по
чл.86, ал.1 от ЗЗД за претендирания период от време –
27.09.2017г. (падежът на плащане на задължението по последната издадена
фактура) до 01.04.2020г. При използване на онлайн програма за изчисление на
законна лихва на сайта на ***, съдът приема, че законната лихва върху
главницата от 82.26лв. за процесния период от време
се изчислява на 20.98лв.
От обсъдените
договори за цесия се установи, че вземанията, произтичащи от процесните договори са били прехвърлени на 16.10.2018г. от
страна на ***в полза на ***, а последното ги е прехвърлило на ищеца „Ю.” ЕООД
на 01.10.2019г.
Съгласно
разпоредбата на чл.99, ал.4 от ЗЗД цесията има действие
спрямо длъжника от деня, когато му бъде съобщена от предишния кредитор.
Безспорно е, че правно релевантно е уведомлението, извършено от цедента, а не и такова от цесионера.
Както
приема ВКС в практиката си, няма пречка предишният кредитор да упълномощи новия
кредитор да извърши съобщението до длъжника като негов пълномощник. Това
упълномощаване не противоречи на целта на разпоредбите на чл. 99, ал. 3
и ал. 4 от ЗЗД,
а длъжникът може да се защити срещу неправомерно изпълнение в полза на трето
лице като поиска доказателства за представителната власт на новия кредитор (в
този смисъл е Решение № 137 от 2.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5759/2014 г.,
III г. о., ГК, постановено по реда на чл.290 от ГПК).
В случая се
установи от доказателствата по делото, че *** е изготвило уведомление до
длъжника за цесиите, извършени с двата сочени по-горе договора, в качеството на
пълномощник на цедента по договора от 16.10.2018,
съгласно изрично пълномощно за това действие и в качеството на цедент по договора от 01.10.2019г. Не се установи
уведомлението да е достигнало до длъжника преди депозиране на заявлението по
чл.410 от ГПК. Въпреки това обаче уведомителното писмо, заедно с пълномощното
от цедента по договора от 16.10.2018г. е връчено на
ответника по правилото на чл.47, ал.5 от ГПК и този факт следва да бъде
съобразен в съответствие с нормата на чл.235, ал.3 от ГПК.
При тези
обстоятелства, съдът приема, че цесиите, извършени с обсъдените договори от 16.10.2018г.
и 01.10.2019г. са породили действие спрямо ответника и той дължи плащане на задълженията,
произтичащи от процесните договори в полза на последния
цесионер – ищеца „Ю.” ЕООД.
С оглед
установеното от обсъдените доказателства, че стойността на предоставените, но
неплатени далекосъобщителни и телевизионни услуги по сключените между ответника
и *** договор от 30.09.2013г. и
допълнителни споразумения от 08.11.2016г. и 16.12.2016г. се изчисляват
на 25.92лв. месечно, а стойността на уговорената лизингова вноска за
предоставен таблет се изчислява на 1.50лв. месечно
или общо 82.26лв. за процесния период от 08.06.2017г.
– 07.09.2017г., съдът счита, че следва да се приеме за установено, че ответника
дължи на ищеца тази сума като главница, ведно със законната лихва от датата на
претендиране на вземането по съдебен ред до окончателното изплащане.
С оглед на
това, че дължимите месечни задължения не са били заплащани на уговорените дати
на падеж, съдът приема, че дължимо е и обезщетение за забава за процесния период, обхващащ времето след падежа на
задължението по последната издадена фактура до дата, предхождаща депозиране на
заявлението по чл.410 от ГПК. Съдът приема, че това обезщетение за забава се
изчислява в установения от съда размер от 20.98лв., посредством използвания
онлайн калкулатор за изчисляване на законна лихва и при липса на други
ангажирани доказателства.
С оглед горното, съдът намира, че следва
да се приеме за установено в отношенията между страните, че ищеца дължи на
ответника претендираната главница в размер на
82.26лв. както и обезщетение за забавеното й плащане за процесния
период от време в размер на 20.98лв. Претенцията за мораторна
лихва в останалата част до пълния претендиран размер
от 21.04лв. се явява неоснователна и недоказана и следва да се отхвърли като такава.
С оглед
изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 ГПК съдът следва да се произнесе по ***равените разноски в заповедното и исковото производство,
при съобразяване приетото в т.12 от Тълкувателно решение от 18.06.2014г. по
т.д.№4/2013г. на ОСГТК. В заповедното производство са били сторени
разноски за държавна такса в размер на 25 лв. и разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 180лв. или общо разноски в размер на 205лв. В
исковото производство ищеца е ***равил разноски за
държавна такса в размер на 25лв., за
адвокатско възнаграждение в размер на 180лв. и за възнаграждение на особен
представител в размер на 300 или общо 505лв. С оглед изхода на спора ***равените в заповедното и исковото производство разноски са
изцяло дължими.
Воден от
горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание
чл.422, ал.1 от ГПК, че Н.М.Д.
с ЕГН **********,***, ДЪЛЖИ на „Ю.“
ЕООД, ЕИК ***, със седалище
и адрес на управление ***, ***, сумата
от 82.26лв., представляваща главница и сумата от 20.98лв., представляваща мораторна лихва за периода от 27.09.2017г. до 01.04.2020г.,
ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 16.07.2020г. до
окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 20.07.2020г. по ч.гр.д***.
по описа на ***, като отхвърля иска за мораторна
лихва за разликата над сумата от 20.98лв. до пълния претендиран
размер от 21.04лв., като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА на основание
чл.78, ал.1 от ГПК Н.М.Д.
с ЕГН **********,*** ДА
ЗАПЛАТИ на „Ю.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище
и адрес на управление ***, ***, следните суми: сумата от 205лв., представляваща разноски за
заповедното производство и сумата
от 505лв., представляваща разноски за исковото производство, съразмерно
уважената част от исковете.
решението
подлежи на обжалване пред плевенски
окръжен съд с въззивна жалба в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
районен съдия: