Р Е
Ш Е Н
И Е
№.............
град Шумен, 20.04.2023г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд– град Шумен, в публичното
заседание на четвърти април през две хиляди двадесет и трета година в състав:
Съдия: Кремена Борисова
при секретаря Ив.Велчева и с участието на
прокурор П.Вълчев от Окръжна прокуратура– гр. Шумен, като разгледа докладваното
от съдията АД № 344 по описа за 2022 година на Административен съд – гр.Шумен,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.121 ал.1 т.3, във вр.с чл.104
ал.1 и чл.61 ал.2 и ал.3 от Закона за
държавния служител (ЗДСл) във вр. с
чл.203 от Админстративнопроцесуалния кодекс (АПК).
Съдебното
производство е образувано по искова молба на от А.Р.Б. ***, чрез пълномощника
и процесуален представител - адв.Д.Р.със съдебен адрес *** срещу Областна
дирекция „Земеделие“- гр.Шумен, представлявана от директора, с която се
предявяват два главни обективно съединени иска и два акцесорни иска за
мораторна лихва, както следва:
1.Иск с правно
основание чл.104, ал.1 от ЗДСл за заплащане на сумата 5382.00 лв.,
представляваща обезщетение, дължимо поради прекратяване на служебното й
правоотношение и представляващо размера на основната заплата, определена към
момента на признаването на уволнението за незаконно с Решение на ШАС по АД №
293/2021г., потвърдено с решение на ВАС по АД №1845/22г. на 11.10.2022г. или
към момента на неявяването й да заеме службата -26.10.2022г., за цялото време,
през което не заема държавна служба - шест месеца за периода 19.08.2021г.-
19.02.2022г., ведно с мораторна лихва
върху сумата от 5382 лева в размер на 52.33 лева за периода от 11.10.2022г. до
14.11.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата от 5382 лв. за
периода от 14.11.2022 г. до окончателното изплащане на сумата.
2.Иск с правно
основание чл.61, ал.2 и ал.3 от ЗДСл за заплащане на сумата 690.00 лева,
представляваща обезщетение за неползван
платен годишен отпуск в размер на 23 работни дни за периода от 19.08.2021г. до
11.10.2022г., ведно с мораторна лихва върху сумата от 690.00 лв. в размер на 6.71 лв. за периода от 11.10.2022 г. до
14.11.2022 г., ведно със законната лихва върху сумата от 690.00 лева от датата
на подаване на исковата молба – 14.11.2022 г. до окончателното изплащане на
сумата.
С молба от 04.04.2023г. в открито съдебно заседание,
с оглед заключението на назначената съдебно-счетоводна експертиза се прави
увеличение на иска с правно основание чл.104 ал.1 от ЗДСл, който да се счита
предявен за сумата 6 228,50лв. и претенцията за мораторна лихва върху дължимото
обезщетение за периода от 11.10.2022г. до 14.11.2022г., която да се счита
предявена за сумата от 60.55лв., по иска с правно основание чл.61 ал.2 и ал.3
от ЗДСл, който да се счита предявен за сумата 1178,52лв. и по претенцията за мораторна
лихва върху обезщетението за отпуск за периода от 11.10.2022г.- до
14.11.2022г., която да се счита предявена за сумата от 11.45лв.. Увеличението
на претендираните от ищеца суми беше допуснато с определение в открито съдебно
заседание от 04.04.2023г. по реда на
чл.214 от ГПК, след становища на страните по делото.
В жалбата се
релевират доводи, че на основание чл. 104, ал.1 от ЗДСл ищцата има право на шест брутни работни
заплати за времето, през което не е заемала държавна служба – 6 месеца за
периода 19.08.2021г. до 11.10.2022 г. в размер на 5 382.00лв., впоследствие увеличена на
6 228,50лв., съставляващо обезщетение, дължимо поради прекратяване на
служебното й правоотношение и представляващо размера на основната заплата към
момента на признаване на уволнението й за незаконно с решение на ШАдмС по АД №
293/2021г., потвърдено с решение на ВАС по АД №1845/2022г., влязло в сила на
11.10.2022г., ведно с мораторната лихва върху дължимото
обезщетение по чл.104 ал.1 от ЗДСл за периода от 11.10.2022г. до 14.11.2022г. в
размер на 52.33лв., впоследствие увеличен на 60.55лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано
от 14.11.2022год. до окончателното изплащане на сумата. В исковата си молба
ищцата претендира и иск за заплащане на основание чл. 61, ал. 2 и 3 от ЗДСл на
сумата 690.00 лева, впоследствие увеличена на 1178,52лв., съставляваща
обезщетение за неползван платен годишен отпуск в размер на 23 работни дни за
периода от 19.08.2021г. до 11.10.2022г., ведно с
мораторната лихва върху обезщетението за отпуск за периода от 11.10.2022год. до
14.11.2011год. в размер на 6.71лв., впоследствие увеличен на 11.45лв., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от 14.11.2022г. до окончателното й заплащане.
В съдебно заседание
ищцата, редовно призована, не се явява лично, като се представлява от
процесуален представител адв.Д.Р.от ШАК, която поддържа исковата претенция,
излагайки аргументи, че същата е доказана по основание и размер.В депозирани по
делото писмени бележки с рег.№ДА-01.903/06.04.2023год. излага допълнителни
съображения по съществото на спора, обосноваващи искането за
присъждане на обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск в размер на
1178,52лв., съобразно заключението на вещото
лице по СИЕ, което при изчисляване размера на
обезщетението е приспаднало и 9-те дни, през които ищцата е била на друга
работа. Претендира и присъждане на направените деловодни разноски, съобразно
приложен списък по чл.80 от ГПК, включващи договорено и платено адвокатско
възнаграждение и депозит за изготвяне на съдебно-счетоводна експертиза.
Ответната страна–Областна
дирекция „Земеделие“ гр.Шумен, представлявана от юрисконсулт Ч., редовно
упълномощен оспорва само исковата
претенция за обезщетение за неизползван платен годишен отпуск по чл.61 ал.2 и
ал.3 от ЗДСл по размер. В тази връзка, в съдебно заседание от 04.04.2023год. и
представени по делото писмени бележки с рег.№ДА-01-899/06.04.2023тод. по описа
на ШАдмС, позовавайки се на Решение на Съда на ЕС от
25.06.2020г. по дело С-762/18 год. излага доводи, че ако служителят е работил на друга работа през
периода от датата на незаконното уволнение до датата на възстановяването му на
работа, той не може да претендира по отношение на първия си работодател право
на платен годишен отпуск за периода, през който е работил на друго място.С
оглед на това моли размерът на претендираното обезщетение по чл.61 ал.2 и ал.3
от ЗДСл да бъде уважен само до размера
на 462,78 лв. от общо претендираните 1178,25лв., съответстващи
на деветте дни полагаем платен годишен
отпуск за дните, през които лицето е било без работа.Прави се възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение заплатено от ищеца.
Представителят на
Окръжна прокуратура-гр.Шумен застъпва становище, че исковата претенция е
основателна и доказана, предвид изпълнението на фактическия състав по чл.104
ал.1 от ЗДСл.Относно претенцията за заплащане на обезщетение за неползван
годишен отпуск по чл.61 ал.2 и ал.3 от ЗДСл, моли същата да бъде уважена съобразно
определения от вещото лице по СИЕ размер на обезщетението.
След съвкупна
преценка на събраните по делото доказателства, Шуменският административен съд
намира за установено от фактическа страна следното:
Видно от
материалите по прил. заверен препис от Решение№163/18.11.2021год. по адм.д.№
293/21г. на ШАдмС, със Заповед № РД-05-20/19.08.2021г. на Директора на Областна
дирекция „Земеделие“-гр.Шумен, на основание чл.90 ал.1 т.5 от ЗДСл на А.Б. е
наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ и на основание чл.107 ал.1 т.3 от
ЗДСл считано от датата следваща датата на връчване на заповедта, било
прекратено служебното правоотношение на ищцата на длъжност „главен експерт“ в
Областна дирекция „Земеделие“-Шумен, Общинска служба по земеделие-Върбица.Цитираната
заповед била връчена на същата на 19.08.2021г. и оспорена от нея пред
Административен съд-гр.Шумен, който с решение № 163/18.11.2021г.
постановено по адм.д. № 293/2021г. по
описа на съда, я отменил като незаконосъобразна. Решението било оспорено пред
Върховен административен съд, който го оставил в сила с решение № 8769/11.10.2022г.
по адм.д. № 1845/2022г. по описа на ВАС, влязло в законна сила на 11.10.2022г..По
данни от прил. по делото документи / вж.Заповед№РД-10-27-0032/23.03.2021год. на
Директора на ОД“Земеделие“-Шумен и Поименен списък на служителите от
ОД“Земеделие“ Шумен за увеличаване на индивидуалните месечни заплати във връзка
с ПМС№180/19.07.2022год., считано от 01.07.2022год./ А.Р.Б. е работила в
ОД“Земеделие“-Шумен, Общинска служба по земеделие-Върбица като „главен експерт“,
като към датата на уволнението-19.08.2021год. е получавала основна заплата в
размер на 897.00лв., а от 01.07.2022год. възнаграждението за процесната
длъжност „главен експерт“ при Общинска служба по земеделие-гр.Върбица е
увеличено от 897.00лв. на 1076.00лв..
Видно
от прил. по делото писмени доказателства, в периода от прекратяване на
служебното правоотношение на ищцата-19.08.2021год. до датата на отмяна на
заповедта- 11.10.2022г. същата е работила по друго служебно или трудово
правоотношение при „Б.-Р“ЕООД за периода от 10.02.2022год. до 07.03.2022год.
при месечно възнаграждение-650.00лв., видно от представените на виждане по
делото оригинали на трудова и служебна книжки.
По искане на ищцата е допусната и изслушана съдебно-счетоводна експертиза,
приета от съда като обективно и компетентно дадена, неоспорена от страните по
делото. Според заключението по същата, към 19.08.2021г. (датата на прекратяване на служебното правоотношение) основната заплата на ищцата на длъжността „главен
експерт“ при ОД“Земеделие“-Шумен, Общинска служба по земеделие-Върбица е била в
размер на 897.00лв., а считано от 01.07.2022год. и към 11.10.2022год. (датата
на признаване на уволнението за незаконно), възнаграждението за процесната
длъжност „главен експерт“ при ОС“Земеделие“-Върбица е било увеличено на
1076.00лв., респективно размерът на обезщетението за шест месеца възлиза,
изчислено към момента на признаване на уволнението за незаконно-11.10.2022год.
и като втори вариант изчислено към момента на неявяване на ищцата да заеме
службата си-26.10.2022год. на общо 6 228.50лева. /от които
обезщетение за шест месеца при основна месечна заплата
1076лв.-6 456.00лв., от което са приспаднати общо 227.50лв. трудово
възнаграждение за период от 10.02. до 19.02.2022год., през който ищцата е
работила при друг работодател/.Съответно според заключението на вещото лице по
ССЕ размерът на претендираната от ищцата мораторна лихва върху дължимото
обезщетение по чл.104 ал.1 от ЗДСл за периода от 11.10.2022год. до датата на
завеждане на иска -14.11.2022год. възлиза на общо 60.55лева. Експертът сочи, че следващият се размер на обезщетение
на ищцата за неизползван платен годишен отпуск за периода от 19.08.2021год. до
11.10.2022год. се определя на общо 23
дни, от които за периода от 19.08.2021год. до 31.12.2021г.-7 работни дни и за
периода от 01.01.2022г. до 11.10.2021г.-16 работни дни , или в общ стойностен
размер на 1178.52лв., като за един
работен ден обезщетението за платен годишен отпуск възлиза на
51,42лева.Съответно размерът на мораторната лихва върху обезщетението за
неползван платен годишен отпуск по чл.61 ал.2 и ал.3 от ЗДСл за периода от
11.10.2022г. до 14.11.2022год. е определен на 11,45лева.
Шуменският административен съд, като прецени
предпоставките за допустимост и основателност на исковата претенция, с
която е сезиран и взе предвид доказателствата по делото и доводите на страните,
приема следното:
По същество, с предявената искова молба се претендират вреди, настъпили от
незаконосъобразен административен акт– Заповед № РД-05-02-20/19.08.2021г. на
Директора на Областна дирекция „Земеделие“-гр.Шумен, ведно с мораторната лихва за периода от 11.10.2022год. /датата на
признаване на уволнението за незаконно до 14.11.2022год.-датата на завеждане на
иска/, ведно със законната лихва върху твърдените вреди, считано от депозиране
на исковата молба в съда до окончателното изплащане на сумата. Съгласно чл.204
ал.1 от АПК, за да бъде допустим искът по чл.203 от АПК, е необходимо същият да
е предявен след отмяната на административния акт по съответния ред. В
разглеждания случай, заповедта за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“
и за прекратяване на служебното
правоотношение на А.Б. е отменена от съда с влязло в сила на 11.10.2022год.
съдебно решение, с оглед на което, следва да се приеме, че е изпълнено
условието на чл.204 ал.1 от АПК. Предявеният иск е процесуално допустим, като
подаден от лице с надлежна активна процесуална легитимация– адресат на
отменения административен акт и отговаря на формалните изисквания за редовност
от външна страна. Искът е насочен против ответник, притежаващ характеристиките
по чл.205 от АПК, доколкото цитираната разпоредба сочи като надлежен ответник
юридическото лице, представлявано от органа, от чийто административен акт,
действие или бездействие са причинени вредите, а в случая исковата претенция е
насочена Областна дирекция“Земеделие“-Шумен- юридическо лице, в чиято структура
е включен административният орган, издал незаконосъобразния административен
акт.
Разгледана по същество, исковата претенция се явява ОСНОВАТЕЛНА, по следните съображения:
Между страните не се спори, а и се установява от приложените по делото
доказателства, че със Заповед № РД-05-02-20/19.08.2021г. на Директора на
Областна дирекция „Земеделие“-гр.Шумен, на жалбоподателката, на основание чл.90
ал.1 т.5 от ЗДСл е било наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ и било
прекратено служебното правоотношение на Б. , като "главен специалист"
при ОД“Земеделие“-Шумен, Общинска служба по земеделие-Върбица на основание
чл.107 ал.1 т.3 от ЗДСл- поради извършени от последната системни нарушения на
нормативно определените й служебни задължения, виновно извършени и съставляващи
дисциплинарни нарушения по смисъла на чл.89 ал.2 т.1,2 и 3 от ЗДСл, за които
следва да се ангажира дисциплинарна отговорност, както и че въпросният
административен акт е отменен като незаконосъобразен с влязъл в сила на
11.10.2022год. съдебен акт. Следователно, с отмяната на заповедта за дисциплинарно уволнение и прекратяване на
служебното правоотношение е възникнало правото на ищцата да получи обезщетение
за времето, през което не е заемала държавна служба поради незаконното
прекратяване на служебното ѝ правоотношение при условията на чл.104 ал.1
от ЗДСл, като по делото не се спори, че такова не ѝ е изплатено.
По силата на чл.104 ал.1 от ЗДСл, когато заповедта за прекратяване на
служебното правоотношение бъде отменена от органа по назначаването или от съда,
държавният служител има право на обезщетение в размер на основната си заплата,
определена към момента на признаването на уволнението за незаконно или на
неявяването му да заеме службата, за цялото време, през което не заема държавна
служба, но не за повече от 6 месеца. Когато е бил назначен на друга държавна
служба с по-ниска заплата или е получавал възнаграждение за друга работа в
по-нисък размер, той има право на разликата в заплатите или на разликата между
заплатата и възнаграждението, изчислени въз основа на основната заплата,
съответно основното възнаграждение.
От цитирания законов текст става ясно, че по същество ищцата има право на
обезщетение за периода, в който не е заемала държавна служба, но за не повече
от 6 месеца, т.е. за периода от 19.08.2021г. (датата на прекратяване на служебното
правоотношение) до 19.02.2022г. вкл., в размер на основната ѝ заплата,
определена към момента на признаването на уволнението за незаконно, като в
случай, че през този период е работила като държавен служител или по трудово
правоотношение и е получавала по-ниска заплата или възнаграждение, има право на
разликата между получените заплата или възнаграждение, и заплатата, дължима по
незаконно прекратеното служебно правоотношение. С оглед изложеното и доколкото
по делото е установено по безспорен начин, че заповедта, с която служебното
правоотношение на А.Б. е отменена от съда като незаконосъобразна, съдът намира,
че същата има право на обезщетение при условията на чл.104 ал.1 от ЗДСл. В тази
връзка ищцата претендира обезщетение за 6 месеца в размер на 6 228,50лв., както и че същото следва да бъде изчислено на
база основна месечна заплата към момента на признаването на прекратяването на
служебното правоотношение за незаконно, а именно в размер на 1 076.00лева.
По данни от прил. по делото документи /
вж.Заповед№РД-10-27-0032/23.03.2021год. на Директора на ОД“Земеделие“-Шумен и
Поименен списък на служителите от ОД“Земеделие“ Шумен за увеличаване на
индивидуалните месечни заплати във връзка с ПМС№180/19.07.2022год., считано от
01.07.2022год./ А.Р.Б. е работила в ОД“Земеделие“-Шумен, Общинска служба по
земеделие-Върбица като „главен експерт“, като към датата на
уволнението-19.08.2021год. е получавала основна заплата в размер на 897.00лв.,
а от 01.07.2022год. възнаграждението за процесната длъжност „главен експерт“
при Общинска служба по земеделие-гр.Върбица е увеличено от 897.00лв. на
1076.00лв..Видно от прил. копия на трудова и служебна книжка на ищцата за
периода от 10.02.2022г. до 07.03.2022год. Б. е работила по трудово
правоотношение с друг работодател- „Б.-Р“ЕООД при месечно трудово
възнаграждение в размер на 650.00лв.Въз основа на събраните доказателства съдът
намира, че обезщетението по чл.104 ал.1 от ЗДСл на А.Б. следва да се определи
на базата на основна месечна заплата в размер на 1 076.00 лева, т.е. в
претендирания от нея размер, поради следните съображения:
Видно от прил. по делото доказателства
/вж.Заповед№РД-10-27-0032/23.03.2021гад. и фиш за заплатата на А.Б. за м.август
2021год./ и съгласно заключението на вещото лице по СИЕ, ищцата е работила
по служебно правоотношение при
ОД“Земеделие“-Шумен,Общинска служба по земеделие-Върбица като „главен експерт“,
като към датата на уволнението й-19.08.2021год. основната й заплата е била в
размер на 897.00лв., а от 01.07.2022год. във връзка с ПМС№180/19.07.2022год. за
одобряване на допълнителни разходи по бюджетите на МС и на Министерство на земеделието за 2022г. за
увеличаване възнагражденията на персонала, считано от 01.07.2022год.
възнаграждението за въпросната длъжност „главен експерт“ при Общинска служба по
земеделие-Върбица е увеличено от 897.00лв. на 1076.00лв.Експертното заключение
е приобщено към доказателствения материал без възражения от страните и е
подробно мотивирано и обосновано, поради което съдът го кредитира с доверие. В
случая е безспорно установено , че са настъпили промени в размерите на
възнагражденията на служителите на ОД“Земеделие“-Шумен, Общинска служба по
земеделие-Върбица, преди постановяване на съдебния акт по спора относно
прекратеното служебно правоотношение, което е в подкрепа на извода, че
заплатата на ищцата към 11.10.2022г. –момента на признаване на уволнението за
незаконно би била с по-висок размер от получавания преди прекратяването на
правоотношението, следователно като база за определяне размера на обезщетението
за шест месеца следва да се вземе по-високият размер на основна заплата-1 076.00лв..
В обобщение на изложеното, съдът приема, че размерът на основната месечна
заплата на ищцата към 11.10.2022г. за длъжността "главен специалист“ в
Общинска служба по земеделие-Върбица гр.Шумен е 1 076 лева и въз основа на
същата следва да се определи дължимото обезщетение, което за шест месеца
възлиза на стойност 6 456.00лева.
От представените от ищцата служебна книжка и трудова книжка в оригинал и в
заверени копия е видно, че в периода от
уволнението ѝ от държавна служба на 19.08.2021г. до момента на признаване
на уволнението за незаконно-11.10.2022г., в т.ч. и в претендирания от ищцата
шестмесечен период след прекратяване на служебното правоотношение, същата през
периода от 10.02.2022г. до 07.03.2022г. е работила при „Б.-Р“ЕООД с по- ниска заплата и е получавала възнаграждение за друга работа в
по- нисък размер на 650.00, които подлежат на приспадане съобразно чл.104 ал.1
изр.последно от ЗДСл. Следователно, съгласно заключението на вещото лице по СИЕ,
от общо дължимото обезщетение за шест месеца при основна месечна заплата от 1 076.00лв.
в размер на 6 456.00лв. следва да се приспадне получаваното от ищцата за
периода 10.02. до 19.02.2022год. възнаграждение в размер на 227.50лв., при
което размерът на следващото се обезщетение по чл.104 ал.1 от ЗДСл възлиза на
общо 6 228,50лв..
Въз основа на гореизложеното, съдът
приема за основателна претенцията на А.Б. да бъде ѝ бъде присъдено
парично обезщетение по чл.104 ал.1 от ЗДСл поради незаконното прекратяване на служебното
ѝ правоотношение, равняващо се на основната ѝ заплата за 6 месеца в
размер на 6 228,50лева,
изчислен към момента на признаване на уволнението за незаконно-11.10.2022год.,
доколкото не съществува разлика в размера на обезщетението, изчислено към момента
на неявяване на ищцата да заеме службата си-26.10.2022год. според заключението
на вещото лице по СИЕ.
С оглед основателността на главния иск, основателна се явява и
акцесорната претенция за заплащане на мораторната лихва върху дължимото
обезщетение по чл.104 ал.1 от ЗДСл за периода от 11.10.2022г. до датата на
завеждане на иска-14.11.2022г. , определен съгласно заключението на вещото лице
по СИЕ на общо 60.55лева и
акцесорната претенция за законната лихва върху главницата от 6 228,50лева,
считано от датата на депозиране на исковата молба- 14.11.2022г. до
окончателното ѝ изплащане.
Досежно претенцията на ищцата за
присъждане на обезщетение за неизползван платен годишен отпуск с правно
основание чл.61 ал.2 и ал.3 от ЗДСл за периода от 19.08.2021год. до
11.10.2022год., между страните по делото съществува спор само относно размера
на дължимото обезщетение.
Съгласно разпоредбата на чл.61
ал.2 от ЗДСл, при прекратяване на служебното правоотношение държавният служител
има право на парично обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск за
текущата календарна година пропорционално на времето ,което се признава за
служебен стаж и за неизползвания отпуск, отложен по реда на чл.59, правото на
който не е погасено по давност.Според чл.61 ал.3 от същия закон, размерът на
паричното обезщетение по ал.2 се определя съобразно размера на основната
заплата, определена на държавния служител към датата на прекратяване на
служебното правоотношение.Съгласно актуалната съдебна практика , а именно Решение на съда на EC, ECLI:EU:C:2020:504, постановено на 25 юни
2020 година по съединени дела С - 762/18 и С - 37/19, с предмет две
преюдициални запитвания, отправени на основание член 267 ДФЕС от Районен съд
Хасково, България /С-762/18/ и от Corte suprema di casssazione, Италия
/С-37/19/, относно правото на платен годишен отпуск за периода на
незаконно уволнение, Съдът на ЕС приема,
че съгласно член 7, параграф 1 от Директива 2003/88/ЕО на Европейския парламент
и на Съвета от 04.11.2003 година, относно някои аспекти на организацията на
работното време трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална съдебна
практика, по силата на която работник, който е уволнен незаконно, а по-късно е
възстановен на работа в съответствие с националното право със съдебно решение,
няма право на платен годишен отпуск за периода от датата на уволнението до
датата на възстановяването му на работа, поради това, че през този период не е
полагал действително труд за работодателя, в какъвто смисъл беше практиката до
момента на националните съдилища в Република България. Следователно, съобразно
актуалната европейска съдебна практика, приложима и в националното законодателство
, работник, който е бил уволнен незаконно, а по-късно е възстановен на работа в
съответствие с националното право в следствие на отмяната на уволнението му със
съдено решение, какъвто е настоящия случай, има право да иска платен годишен
отпуск в целия полагаем размер за периода от датата на незаконното му уволнение
до датата на възстановяването му на работа вследствие на тази отмяна.Съдът на ЕС
в гореупоменатото съдебно решение приема още,че както е посочил генералният адвокат в т.59 от
заключението си, ако е работил на друга работа през периода от датата на
незаконното си уволнение до датата на възстановяването му на първата работа, съответният
работник не може да претендира по отношение на първия си работодател право на
годишен отпуск за периода на работа на друго място.Тази претенция в обсъжданата
хипотеза работникът следва да насочи към
новия си работодател.
От
заключението на вещото лице по СИЕ, кредитирано от съда с доверие и прието от
страните без възражения се установи, че следващият се размер на обезщетение на
ищцата за неизползван платен годишен отпуск за периода от 19.08.2021год. до
11.10.2022год. е определен на 23 дни, от които за периода 19.08.2021г. до
31.12.2021г.-7 работни дни и за периода от 01.01.2022г. до 11.10.2021г.-16
работни дни, или в стойностен размер-общо 1178,52лв., като размерът на
обезщетението за един работен ден възлиза на 51,42лева.В последното по делото
съдебно заседание вещото лице по СИЕ изрично пояснява, че при изготвяне на
заключението си е взела и съобразила представените от ответната страна писмени
доказателства досежно отпуска и по-специално приложената Справка за
използвания и неизползван отпуск към
19.08.2021г. и Заповед№РД-10-27/25.08.2021год. досежно изплащане от страна на
работодателя на неизползван платен годишен отпуск на ищцата във връзка със
Заповед№РД-05-20/19.08.2021год. за прекратяване на служебното правоотношение , както
и че е приспаднала от общо дължимото обезщетение за неизползван платен годишен
отпуск за процесния период от 19.08.2021год. до 11.10.2022год. отработеното при другия работодател –„Б.-Р“ЕООД
време.Въз основа на гореизложеното следва да се приеме, че претенцията на
ищцата за обезщетение за неизползван платен годишен отпуск по чл.61 ал.2 и ал.3
от ЗДСл за периода от 19.08.2021г. до 11.10.2022год. на стойност 1178,52лв. следва да бъде уважена
изцяло, в пълния претендиран от ищцата размер, съобразно заключението на вещото
лице по СИЕ.
С оглед основателността на главния иск по
чл.61 ал.2 и ал.3 от ЗДСл, основателна се явява и акцесорната претенция за
заплащане на мораторната лихва върху дължимото обезщетение по чл.61 ал.2 и ал.3
от ЗДСл за периода от 11.10.2022г. до датата на завеждане на иска-14.11.2022г.
, определен съгласно заключението на вещото лице по СИЕ на общо 11,45лева и акцесорната претенция за
законната лихва върху главницата от 1178,52лева, считано от датата на
депозиране на исковата молба- 14.11.2022г. до окончателното ѝ изплащане.
При този изход на спора и предвид
факта, че ищцата своевременно е поискала присъждане на направените разноски, на
същата следва да се присъдят такива. Съгласно чл.78 ал.1 от ГПК, във вр.с
чл.144 от АПК, заплатените от ищеца такси, разноски по производството и
възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, се заплащат от ответника
съразмерно с уважената част от иска. В случая се претендират разноски на обща
стойност 1250 лева (съгласно приложен списък на разноските- л.66), в т.ч. 900
лева договорено и платено адвокатско възнаграждение (договор за правна защита и
съдействие от 12.01.2023г.- л.37) и 350 лева депозит за вещо лице. Доколкото
исковата претенция е уважена в пълния претендиран размер, съдът намира за
основателно направеното от ищцата искане за присъждане на направените разноски
в пълен размер. С оглед на това в тежест на ответната страна следва да бъдат
възложени от ищеца сторените деловодни разноски. Неоснователно се явява
направеното възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, понеже
същото е по-ниско от минималния размер предвиден съобразно материалния интерес
по делото в чл.8 ал.1 във вр. с чл.7 ал.2 т.2 от Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения / последно изм. ДВ бр.88 от
04.11.2022год./.
Водим от горното и на основание чл.203 от АПК, във връзка с чл.121 ал.1 т.3, във връзка с чл.104 ал.1 от ЗДСл, чл.61 ал.2 и ал.3 от ЗДСл и чл.86 ал.1 от ЗЗД, Шуменският административен съд
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА Областна дирекция „Земеделие“-гр.Шумен, представлявана от
Директора с адрес гр.Шумен бул.Славянски№17 ет.1 да заплати на А.Р.Б. с ЕГН ********** *** , обезщетение по чл.104
ал.1 от ЗДСл в размер на 6 228,50лв.
/шест хиляди двеста двадесет и осем лева и петдесет ст. /, ведно с
мораторната лихва върху сумата от 6228,50лв. за периода от 11.10.2022год. до
14.11.2022год. в размер на 60,55лева
/шестдесет лева и петдесет и пет ст./, ведно със законната лихва върху сумата
от 6228,50лв., считано от 14.11.2022г. до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА Областна дирекция
„Земеделие“-гр.Шумен,представлявана от Директора, с адрес гр.Шумен,
бул.Славянски№17 ет.1, да заплати на
А.Р.Б. с ЕГН ********** *** , обезщетение за неизползван платен годишен отпуск по
чл.61 ал.2 и ал.3 от ЗДСл за период от 19.08.2021год. до 11.10.2022год. в
размер на 1178,52лева /хиляда сто седемдесет и осем лв. и петдесет и две
ст./, ведно с мораторната лихва върху сумата от 1178,52лв. за периода от
11.10.2022г. до 14.11.2022год. в размер на 11,45лева
/единадесет лв. и четиридесет и пет ст./, ведно със законната лихва върху
сумата от 1178,52лв., считано от 14.11.2022г. до окончателното изплащане на
сумата.
ОСЪЖДА Областна дирекция „Земеделие“-гр.Шумен,представлявана от
Директора с адрес гр.Шумен бул.Славянски№17 ет.1 да заплати на А.Р.Б. с
ЕГН ********** *** РАЗНОСКИ по делото в размер на 1250лева /хиляда двеста и петдесет
лв./.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния
административен съд на Република България- гр. София в 14 (четиринадесет)
дневен срок от съобщаването чрез изпращане на препис по реда на чл.138, във
вр.с чл.137 от АПК.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: