Р Е Ш Е Н И Е
№ 297
гр. Русе, 12 декември 2023 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Русенски
административен съд, в публичното заседание на 06 декември 2023 г. в
състав:
Председател: ДИАН
ВАСИЛЕВ
Членове: ЕЛИЦА ДИМИТРОВА
ГАЛЕНА
ДЯКОВА
при секретаря
………. Мария Станчева………и в присъствието на прокурора ……… Георги
Манолов като разгледа докладваното
от ……… съдията Василев ……… к.а.н.д. №232…… по описа на съда за
2023 година, за да
се произнесе, взе предвид:
Производството
е касационно по чл. 63в ЗАНН (Закон за административните нарушения и наказания)
във вр. чл. 208 и сл. по глава XII от Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Делото е образувано след постъпила жалба от „ТИ СИ ТРАНС“ ЕООД, седалище с.
Николово, община Русе, представлявано от Йорданка Кюпелиева, действащи чрез
адв. Е. Н.. Жалбата е насочена против решение №373 от 29.05.2023 год. на
Районен съд Русе, постановено по а.н.д №1714/2022г. по описа на съда. С
решението е изменено наказателно постановление (НП) № 18-001999 от 29.07.2022г.,
издадено от директора на Дирекция „ИТ“ гр. Русе, с което на дружеството, в
качеството на работодател за нарушение на чл.62, ал.1, вр. с чл.61, ал.1, вр. с
чл.1, ал.2 от КТ (Кодекс на труда) е било наложено административно наказание
“имуществена санкция” в размер на 2 000 лева, а въззивната инстанция е
намалила този размер на 1500 лева.
В
жалбата са изложени оплаквания, че решението
на съда е постановено при неправилно приложение на материалния закон и при
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и норми. Касаторът счита,
че факта на извършване на нарушението, за което е наказан в качеството му на
работодател в проведеното административно-наказателно и съдебно производство не
е безспорно установен и доказан. Районният съд неправилно тълкувал
събраните по делото доказателства, което е довело до погрешния извод за законосъобразност
на наказателното постановление. Сочи се още, че е било обективно невъзможно към
момента на проверката с лицето, което е заварено в заведението, стопанисвано от
„ТИ СИ ТРАНС“ ЕООД да полага труд да се
сключи трудов договор, тъй като е било в болнични и е имала трудови
правоотношения с друг работодател.
Иска се отмяна на въззивното решение и отмяна на НП.
Ответникът
по касационната жалба в първото по делото съдебно заседание я оспорва като
неоснователна.
Представителят
на прокуратурата счита жалбата за неоснователна.
След като
обсъди оплакванията в жалбата, становищата на страните и събраните по делото
доказателства и след касационна проверка съгласно чл. 218 от АПК,
Административният съд намира следното:
Касационната
жалба е подадена в законния срок, от надлежна страна и производството е
процесуално допустимо. Разгледана по същество, жалбата е основателна, но по
съображения, различни от изложените в жалбата.
За да
постанови своето решение, районният съд е установил от фактическа страна
следното:
При извършената проверка за спазване на трудовото
законодателство на „Ти Си Транс“ ЕООД на 17.05.2022 г., около 12:40 часа длъжностни
лица към Д “Инспекция по труда“ - Русе констатирали,
че лицето Н. А. М. полага труд като барман в обекта на контрол, без да има
сключен писмен трудов договор с работодателя „Ти Си Транс“ ЕООД, в нарушение на
чл.62, ал.1, вр. чл.61, ал.1, вр. чл.1, ал.2 от КТ - без сключен писмен трудов
договор с работодателя. По време на проверката Миланова почиствала маси и
правела кафе. От Миланова била попълнена декларация. Тя посочила, че на дата 16.05.2022
г. не е работила, като датата на проверката /17.05.2022 г./ й е първи работен
ден, не е подписвала трудов договор, като желае да сключи такъв. Имала определено
работно време – от 10:00 часа до 14:30 часа, уговорено възнаграждение – 35 лева
на ден и работно място – обекта на контрол – заведение за хранене „Сити“, находящо
се в с. Николово, ул. “Плиска“ №1За. За проверката бил съставен и протокол №ПР2212084
от 23.06.2022г., от който е видно, че са констатирани няколко различни
нарушения на трудовото законодателство, по които ИТ е дала и съответните
предписания.
Въз основа на тези констатации ДИТ издала и постановление
от 17.05.2022 г., издадено от главен инспектор в Дирекция „Инспекция по труда“
– Русе, по реда на чл.405а от КТ с което е обявено съществуването на трудово
правоотношение между жалбоподателя като работодател, и Н. А. М. от гр. Русе,
като работник, и предписание от същата дата, с което на жалбоподателя е
предписано да предложи на същия работник сключването на трудов договор. Това
постановление е връчено на дружеството на същия ден и е било предмет на адм. дело №213/2022г. по
описа на АС-Русе по повод неговото оспорване. С решение №44/20.12.2022г. по
същото административно дело съдът е отхвърлил жалбата на „Ти Си Транс“ ЕООД, като
е приел, че са били налице основанията по КТ за обявяване съществуването на
трудово правоотношение между „ТИ СИ ТРАНС“ ЕООД и Н. А. М., а изводът за характера на отношенията между
дружеството и лицето, което извършвало дейност без сключен трудов договор на
проверения обект – заведение за хранене „Сити“, находящо се в с. Николово, ул. “Плиска“
№ 1, че те са трудово-правни. След касационно оспорване на решението по адм.
дело № 213/2022г. по описа на АС-Русе, с решение № 9412/10.10.2023 г. по
административно дело № 1234/2023 г. на ВАС, шесто отделение, съдебния акт на
РАС е оставен в сила.
Изложената по-горе фактическа обстановка досежно
извършената от длъжностни лица към Д “Инспекция по труда“ - Русе на 17.05.2022 г., около 12:40 часа проверка за
спазване на трудовото законодателство от „Ти Си Транс“ ЕООД е дала основание за
съставянето на АУАН от 23.06.2022г., а административното нарушение е
квалифицирано като такова по чл.62, ал.1, вр. с чл.61, ал.1 от КТ.
Тези констатации са възприети изцяло от АНО, който и
при липса на подадено срещу акта възражение по същество, защото в него е
записано от приетото за нарушител лице, че има възражения, на основание чл.414,
ал.3 от КТ, с издаденото НП № 18-001999 от 29.07.2022г. е наложил на „ТИ СИ ТРАНС“ ЕООД, в качеството му на работодател административно
наказание „имуществена санкция“ в размер на 2 000 лева.
При така
установената фактическа обстановка, РРС е приел атакуваното пред него
наказателно постановление като правилно и законосъобразно издадено, и при
наличието и на постановление по реда на
чл.405а от КТ, с което е обявено трудовото правоотношение между страните за
възникнало от съответната дата, е отхвърлил жалбата като неоснователна
касателно наличието на нарушението, за което е наказано дружеството.
Съобразявайки обаче разпоредбата на чл.27 от ЗАНН, съдът е намалил наказанието от
2 000 лева на 1500 лева.
Решението на районния съд е недопустимо. То е постановено при допуснато съществено
нарушение на съдопроизводствените правила, с оглед неправилното конституиране
на страната – ответник във въззивното производство, което в случая е довело до участие
на ненадлежна страна в процеса.
Съгласно нормата на чл.61, ал.1 от ЗАНН (Доп. - ДВ, бр. 10 от 2011 г., изм., бр. 109 от
2020 г., в сила от 23.12.2021 г.) „При разглеждане на делото пред районния съд
се призовават нарушителят, поискалият обезщетение, включително този по чл. 55,
ал. 2, собственикът на вещите, с които е извършено разпореждане или са отнети в
полза на държавата, ако не е нарушител, наказващият орган или учреждението, или
организацията, чийто орган е издал акта по чл. 58д, т. 4“.
Според казаното в Тълкувателно постановление № 3 от
28.04.2023 г. на ОСС от НК на ВКС по т. д. № 5/2022 г., Първа и Втора колегия
на Върховния административен съд, т.1 – „Надлежната въззиваема страна при
обжалване и протестиране на актовете по чл. 58д, т. 1 - 3 от Закона за
административните нарушения и наказания е наказващият орган“. То е издадено
по повод противоречива практика на съдилищата след изменение на чл.61, ал.1 от ЗАНН (изм., бр. 109 от 2020 г., в сила от 23.12.2021 г.). Противоречието идваше
от това, че като надлежна страна в производството по обжалване и протестиране
на актовете по чл. 58д, т. 1 – 3 от Закона за административните нарушения и
наказания по част от делата и в част от
съдилищата се призоваваха или наказващият орган или учреждението/организацията,
чийто орган е издал акта. Те приемаха, че изброяването в чл. 61, ал. 1 от същия
закон е алтернативно и районният съд може да призове или наказващия орган или
учреждението/организацията, чийто орган е издал акта, съответно приемаха за
надлежна въззиваема страна както учреждението или организацията, чийто орган е
издал акта, така и наказващия орган като алтернативно дадени и взаимнозаменяеми.
В конкретния случай наказателно постановление е
издадено от директора на ДИТ – Русе. Следователно директорът е следвало да бъде
конституиран и да участва в производството пред РРС като АНО.
Видно обаче от въззивното дело е, че като ответник
е участвало учреждението – ДИТ. С разпореждането (л.25 от възз. дело) си VII наказателен
състав при РРС е посочил само, без конкертизация – да се призоват страните и
актосъставителя.
От списък на призованите лица (л.26-гръб)
установяваме, че призовка е била изпратена на директора на Д „Инспекция по
труда“ – Русе, която е и надлежната такава като АНО. В пълномощното обаче, на
л.31 от делото, подписано от директора на ДИТ-Русе, последният е упълномощил ст.
юрисконсулт в дирекцията за представляване на ДИТ – Русе по а.н.д. №1714/2022г.,
а не на директора като АНО. В протокола (л.33) от проведеното о.с.з.,
председателят на VII наказателен състав при РРС сочи, че като страна се явява Д
„Инспекция по труда“ – Русе, които и счита за редовно призовани /при липса на
призовка за ДИТ, след като такава е изпратена на директора на ДИТ/, като
надлежна страна в съдебното производство.
В проведеното следващо съдебно заседание виждаме,
че е записано, че отново участва Д „Инспекция по труда“ – Русе, а не директора,
а пълномощното на л.45 е подписано от директора на ДИТ, като упълномощаването е
отново за учреждението – ДИТ, а не за представителство на самия директор.
Във всичките тези заседания са извършвани действия
по събиране на доказателства, доклад и т.н., при участие на ненадлежна страна-ДИТ
вместо директора на дирекцията. В едно единствено съдебно заседание, проведено
на 23.03.2023г., в протокола е записана като страна директора на ДИТ-Русе, но
пък не се е явил представител. В последното съдебно заседание отново участва учреждението
– ДИТ, а не самият директор, като съдът приема, че ст. юрисконсулта е редовно упълномощен
отпреди, което предвид разгледаното по-горе пълномощно е точно така. Той е
редовно упълномощен, но да представлява ДИТ, а не директора на ДИТ.
При това положение, касационната инстанция приема,
че при разглеждане на делото от въззивната инстанция ответна страна е била ДИТ-Русе,
а не директорът на учреждението, независимо, че призовки за съдебните заседания
са изпращани на директора.
Нарушено е законовото правило на чл.61, ал.1 от ЗАНН и задължителното за прилагане от съдилищата Тълкувателно постановление № 3
от 28.04.2023 г. на ОСС от НК на ВКС по т. д. № 5/2022 г., Първа и Втора
колегия на Върховния административен съд. Цялото производство е протекло по
отношение на ДИТ, учреждението прието от съда като АНО, независимо от призоваването
на директора на ДИТ-Русе. На практика по въззивното дело страна е ДИТ, а не
директорът, който е надлежния АНО съгласно чл.61, ал.1 от ЗАНН и Тълкувателно
постановление № 3 от 28.04.2023 г.
Районният съд е допуснал събирането на
доказателствата и приключването на съдебното дирене при участието на ненадлежна
страна, което съставлява съществено процесуално нарушение. Нарушено е правото
на участие на надлежния за спора ответник – директорът на ДИТ - Русе, което
опорочава постановения съдебен акт.
Проверяваното решение е недопустимо. Като такова то
следва да бъде обезсилено, съобразно и т.2 от Тълкувателно постановление № 3 от
28.04.2023 г. Делото - да се върне за ново разглеждане от друг състав на същия
съд, при което като ответник по жалбата да се конституира и призове директорът
на ДИТ - Русе.
С оглед изхода на спора, разноски не следва да
бъдат присъждани. При новото разглеждане на делото от състав на Русенски
районен съд следва да бъде съобразена разпоредбата на чл.226, ал.3 от АПК,
според която съдът се произнася и по
разноските за водене на делото пред касационната инстанция.
Мотивиран така
и на осн. чл.221, ал.3 от АПК, съдът
Р Е Ш
И :
ОБЕЗСИЛВА решение №373 от 29.05.2023 год. на
Районен съд Русе, постановено по а.н.д №1714/2022г. по описа на съда.
ВРЪЩА
делото за ново разглеждане от друг състав на Районен съд Русе.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.