Р Е Ш
Е Н И
Е
гр.София, 23.07.2020
г.
В И МЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІІ-“б” въззивен състав, в открито заседание на двадесет и първи юли през две хиляди и двадесетата година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Теменужка Симеонова
ЧЛЕНОВЕ:
Хрипсиме Мъгърдичян
мл.с. Димитринка Костадинова
при секретаря Н.Светославова, като разгледа докладваното от съдия Симеонова
в.гр.дело № 16032 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение от 08.10.2019г. по гр.д. № 51312/15 г.,
СРС, І ГО, 174 с-в е признал за установено на основание чл. 124, ал. 1,
предл. 3 ГПК, че Г.З.Р., ЕГН
**********, с адрес ***, не дължи на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК
*******, със седалище и адрес на управление ***, сумата от 2 146,53
лева, представляваща цена за доставена топлинна енергия за
периода от месец март 2008 г. до месец юни 2012 г. по партида е абонатен №
246488 за недвижим имот, находящ се в гр. София, ж. к. „*******, както и
сумата от 1115,61 лева, представляваща лихва за забава, начислена
върху посочената главница. Осъдил е „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление ***, ж. к. „Красно село“, ул. „*******, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, да
заплати на Г.З.Р., ЕГН
**********, с адрес ***,
ж. к. „******, сумата от 136 лева, представляваща
заплатени от ищеца в хода производството разноски за държавна такса. Осъдил
е „Т.С.“
ЕАД, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление ***, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, вр. чл. 38,
ал. 2 ЗАдв., да заплати на
адвокат Л.С.Г. от Софийска адвокатска колегия,
с адрес гр. София, ул. „*******, сумата от 500 лева представляваща адвокатско възнаграждение за
процесуална защита и съдействие на ищеца.
Решението е обжалвано с въззивна
жалба от ответника „Т.С.” ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***,
представлявано от Изпълнителния директор К.Г., чрез процесуалния представител
юрисконсулт А.К.с
мотиви, че съдът неправилно е приел, че ищецът не е собственик или титуляр на
вещно право на ползване на имота по смисъла на пар.1, т.42 от ДР на ЗЕ/отм./,
както и че решението е постановено при съществени процесуални нарушения, поради
което следва да бъде отменено. Претендира присъждане на разноски за настоящето
производство, включително юрисконсултско възнаграждение.
Въззиваемият/ищец Г.З.Р., ЕГН **********, с адрес ***, ж. к. „*******, чрез пълномощника си по делото
адвокат Л.С.Г. от
Софийска адвокатска колегия, с адрес гр. София, ул. „******* оспорва
въззивната жалба. Претендира присъждане на разноски за въззивната инстанция,
включително адвокатско възнаграждение.
Съдът, след като обсъди по реда на чл.236, ал.2 ГПК събраните по делото доказателства и становища на страните, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259,
ал.1 от ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима, а разгледана по
същество неоснователна, поради следното:
Предявен е е отрицателен установителен иск с правно
основание чл. 124, ал. 1 от ГПК за установяване по отношение на ответника „Т.С."
ЕАД, че ищецът Г.З.Р., ЕГН ********** не дължи на „Т.С." ЕАД сумата от 2146,53 лева, представляваща цена за доставена
топлинна енергия за периода от месец март 2008 г. до месец юни 2012 г. по
партида с абонатен № 246488 за недвижим имот, находящ се в гр. София, ж. к. „*******,
както и сумата от 1115,61 лева, представляваща лихва за забава, начислена върху
посочената главница.
Ищецът твърди, че през процесния период той не бил
собственик, ползвател или наемател на имота, поради което нямал качеството
потребител на топлинната енергия, съответно не се намирал в облигационни
отношения е ответното дружество. Твърди още, че реално не е била доставена,
измерена и потребена топлинна енергия в претендираното количество. Релевирал е
възражение за изтекла погасителна давност спрямо претендираните от ответника
вземания.
В срока по чл.131 ГПК ответното дружество не е
депозирало писмен отговор.
На основание чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. По
останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
СГС намира, че решението е валидно и допустимо, а по същество законосъобразно.
Следва да бъде отбелязано обстоятелството, че по
делото не е бил депозиран отговор на исковата молба, поради което развитите във
въззивната жалба доводи се явяват преклудирани по смисъла на т.4 от Т.Р. № 1 от 09.12.2013 г.
по тълк. д. № 1/2013 г., ОСГТК на ВКС, според която „възраженията на ответника
срещу предявения иск поначало се преклудират с изтичане на срока за отговор на
исковата молба по чл.131,
ал.1 ГПК, поради което не могат да се направят за първи път пред въззивния съд. Това
се отнася и за възраженията за погасителна и придобивна давност.“
Независимо от това, въззивната
инстанция ще изложи съображения по единствения довод, че съдът
неправилно е приел, че ищецът не е собственик или титуляр на вещно право на
ползване на имота по смисъла на пар.1, т.42 от ДР на ЗЕ/отм./. В
хода на първоинстанционното производство не са били събрани никакви
доказателства за наличието
на валидно облигационно правоотношение между страните, по силата на което
ответникът да е доставял топлинна енергия до процесния топлоснабден имот.
Липсват доказателства и за реално извършени доставки на топлоенергия в
количество и качество, съответни на начислената от „Т.С.“ ЕАД сума в размер на
2146,53 лева за периода от месец март 2008 г. до месец юни 2012 г. по партида с
абонатен № 246488 за недвижим имот, находящ се в гр. София, ж. к. „*******.
Дори и да се приеме, че процесиите вземания са валидно възникнали, съответно са
били дължими от ищеца като ликвидни и изискуеми, то същите са били погасени по давност към датата на подаване на исковата молба.
Изводът е, че не се установява осъществяването на правопораждащите процесиите вземания факти.
На основание чл.271, ал.1, пр. І
решението следва да бъде потвърдено.
Предвид изхода на делото
и предявената претенция, въззивникът следва да заплати на въззиваемия
направените от него разноски за настоящата инстанция за адвокатско
възнаграждение в размер на 458,34 лв., определено по чл.7, ал.2,т.2 от Наредба
№ 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в
редакцията изм-ДВ, бр.28 от 2014 г. с оглед направеното възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение на пълномощника на въззиваемия.
Водим от гореизложеното,
съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение 08.10.2019
г. по гр.д. № 51312/2015 г. на СРС, І ГО, 174 състав.
ОСЪЖДА „Т.С.” ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, представлявано
от Изпълнителния директор К.Г., чрез процесуалния представител юрисконсулт А.К.да заплати на Г.З.Р., ЕГН **********, с адрес ***, ж. к. „*******, чрез пълномощника си по делото
адвокат Л.С.Г. от
Софийска адвокатска колегия, с адрес гр. София, ул. „******* направените разноски за въззивната инстанция в размер
на 458,34 .лв.
Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване на основание чл.280, ал.2 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.
.