Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 25
гр.
Пловдив, 20.02. 2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, наказателна
колегия, десети февруари две хиляди и двадесета година в открито съдебно
заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВАСИЛ ГАТОВ
ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕНА РАНГЕЛОВА МИХАЕЛА БУЮКЛИЕВА
при секретар Мариана Апостолова
и с участието на прокурора Ясенка Шигарминова
разгледа внохд № 617 по описа за 2019 г., докладвано от съдията
ВАСИЛ ГАТОВ, образувано по жалба от подсъдимата Б.Р.Ч. и жалба от адв. С.К. – повереник на
гражданския ищец и частен обвинител А.А.Н. срещу
Присъда № 102/11.11.2019г. по нохд
№ 1934/19г. на Окръжен съд *.
Производството е по реда на
глава ХХІ НПК.
С обжалваната присъда състав на * окръжен съд е признал подсъдимата
Б.Р.Ч. за виновна в това, че в
периода от 17.06.2019 г. до 19.06.2019 г. в гр. *, в с. * и в гр.. *, обл. *, при условията на продължавано престъпление, е
използвала платежен инструмент - банкова карта, издадена от „*“АД с №*с титуляр А.А.Н., ЕГН **********,
без съгласието на титуляра, вследствие на което е
направила покупки на обща стойност 843.79 лева, като деянието не съставлява
по-тежко престъпление и на основание чл. 249, ал. 1, вр.
чл.26, ал.1, вр. чл. 58а, ал. 1 НК я осъдил на две години
лишаване от свобода и глоба в размер на 843,79
лева.
Със същата
присъда съдът признал подсъдимата за виновна и в това, че на 17.06.2019 г. в
гр.*е отнела чужди движими вещи - сумата от 240 лева от владението на А.А.Н., без негово съгласие с намерение противозаконно да ги
присвои и на основание чл.194, ал.1, вр. чл. 58а,
ал. 1 от НК я осъдил на една година лишаване от свобода.
На основание чл. 23 ал. 1 НК съдът
наложил на подсъдимата Б.Р.Ч. едно общо най-тежко наказание в размер на две години
лишаване от свобода, към което на основание чл. 23 ал 3 НК присъединил
наложеното наказание глоба в размер на 843,79 лева.
На основание чл.
57, ал. 1, т. 2, б. „б“ ЗИНЗС съдът определил първоначален строг режим за
изтърпяване на наказанието от подсъдимата.
Съдът се
произнесъл по предявените граждански искове, като осъдил подсъдимата за на А.А.Н. сумата от 843,79 лева, обезщетение
за претърпени имуществени вреди от престъплението по чл. 249 ал. 1 вр. чл. 26 ал. 1 от НК, ведно със законната лихва, считано
от 21.10.2019 г. до окончателното изплащане и сумата от 240 лева, обезщетение
за претърпени имуществени вреди от престъплението по чл. 194 ал. 1 от НК, ведно
със законната лихва, считано от 21.10.2019 г. до окончателното изплащане.
Съдът се
разпоредил с разноските.
Срещу
присъдата е постъпила бланкетна жалба от подсъдимата.
Сочи се неправилно приложение на материалния закон и допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила при постановяване на присъдата, като
съображения в подкрепа на посочените основания не са представени. Предлага се
отмяна на присъдата и постановяване на нова, с която да бъде призната за
невиновна и оправдана по повдигнатите й обвинения, алтернативно връщане на
делото на първата инстанция за ново разглеждане.
В
жалбата на гражданския ищец и частен обвинител са изложени съображения за явна
несправедливост на наложеното на подсъдимата наказание, като се предлага
увеличаване на размера му до средния такъв предвиден за престъпленията, за
които е призната за виновна и осъдена. Отделно от това е представено и
възражение срещу жалбата на подсъдимата с искане същата да бъде приета за
неоснователна.
В
съдебно заседание представителят на Апелативната прокуратура поддържа жалбата
на частните обвинители по изложените в нея съображения. Сочи, че наказанието не е
определено съобразно закона и доказателствата по делото налагат увеличаването
му.
Повереникът на гражданския ищец и частен
обвинител се присъединява към становището на прокурора и поддържа подадената
жалба. Счита наказанието за явно занижено и пледира за увеличаване на размера
му до средата на предвидения от закона за тези престъпления.
Служебния защитник на подсъдимата
поддържа подадената от нея жалба и твърди, че жалбата на гражданския ищец и
частен обвинител е неоснователна. Спори по доказаността
на обвинението по чл.194, ал.1 НК, като счита, че липсват безспорни
доказателства за нейната виновност. Предлага присъдата в частта, досежно обвинението за кражба да бъде отменена и
постановена нова, с която подсъдимата да бъде призната за невиновна и оправдана,
а наказанието за деянието по чл.249 да бъде намалено, с довода, че същата
следва да се грижи за болното си дете.
Подсъдимата иска да бъде намалено
наложеното й наказание.
Апелативният съд, като съобрази
доводите на страните, провери служебно правилността на присъдата, съобразно
изискванията на чл. 313 и чл. 314 от НПК и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Първоинстанционният съд е приел
за установена следната фактическа обстановка:
Пострадалият - св.А.Н. ***, намиращ се на ул. * №27.
Въпреки напредналата си възраст /на 12.07.2019 г. св. Н. е навършил 105
години/, той живеел сам, като за него се грижели дъщерите му - свидетелките К.А.
и Д.Н..
Пострадалият притежавал безконтактна дебитна карта,
издадена от „*“ АД с № *. По сметката, по която била издадена картата, се
превеждала пенсията на свидетеля. Дебитната карта стояла в жилището на
пострадалия, в плик, намиращ се в шкаф, в дневната. Тъй като не можел да тегли
пари, когато се нуждаел от средства, дъщеря му - св. Н.- взимала картата,
теглела необходимата сума и му връщала картата. Пин-кодът за картата бил
записан на листче, което се съхранявало от св. Н.. С картата можело да се
правят покупки до сумата от 50 лева, без да се изисква вкарването на пин код.
На 13.06.2019 г. по стационарния телефон на св.Н. се
обадила свидетелката Л.Л., която искала да се срещне
с него и да го разпита за начина му на живот, тъй като във вестник „*“имало
статия за него. Св. Л. и съпругът ѝ - св. М.Л. се срещнали с пострадалия
на пейка пред жилищния блок, в който живеел /бившия детски магазин „*“ на
главната улица в гр. */. Св. Л. и св. Н. разговаряли около 45 минути, а св. Л.не
присъствал на целия разговор.
По същото време на пейката била и подс.Ч.,
която дочула разговора между двамата свидетели. След като приключил разговора,
св. Н. се прибрал в дома си, а подс. Ч. видяла къде
влиза и разбрала къде живее.
Малко след като св. Н. се прибрал, се позвънило на
входната врата. Когато пострадалият отворил, там била подс.
Ч.. Тя поискала от пострадалия 2 лева, като споделила, че парите ѝ
трябват, за да се прибере. Св. Н. проявил съчувствие към нея, отишъл до шкафа в
дневната, където стояли парите и дебитната му карта, и от плика, който се
намирал в чекмеджето, ѝ дал два лева. Подсъдимата видяла къде
пострадалият съхранява парите си. Той ѝ казал, че дъщеря му скоро ще му
изтегли пари. Постояла около 15 минути, поискала да ползва тоалетната и си
тръгнала. Докато била в апартамента, Ч. видяла, че върху акумулираща печка има
няколко буркана с мед.
На 14.06.2019 г. св. Н.изтеглила 200 лева от сметката
на баща си и му предоставила сумата, като му дала и дебитната карта. Св. Н.
поставил парите в плика, в който имало още средства от предходно теглене, както
и дебитната карта, а него - в същото чекмедже на шкафа, където се намирал и
преди.
На 17.06.2019 г. по обяд подсъдимата отишла отново в
дома на св. Н. и поискала да ѝ продаде мед. Пострадалият казал, че не
продава меда, но ѝ предложил да влезе. Подсъдимата поискала отново да
ползва тоалетната. Докато се връщала от там, обърнала купичката с вода на
котката. Пострадалият вдигнал килимчето, на което била съдинката, и го изнесъл
на балкона. През това време подс. Ч. бръкнала в
чекмеджето, от което преди това видяла, че Н. ѝ дава пари, и взела плика
със съдържащите се в него дебитна карта и сумата от 240 лева. След като
пострадалият се върнал от балкона, подсъдимата си тръгнала.
Същият ден следобед подсъдимата Ч., без разрешение на титуляра на банковата карта - пострадалия Н., направила
няколко покупки, които заплатила с банковата му карта. От търговски обект,
намиращ се в подлеза на *, направила покупки на стойност 10 лева, 99 лева, 40
лева, 45 лева, 15 лева и 30 лева, като за всяка от тях ползвала картата
последователно.
След това влезнала в друг магазин, на „*“ ЕООД, отново
в подлеза, където продавач бил св. Ю.И.. В магазина се продавали аксесоари за
мобилни телефони. Там подсъдимата направила няколко покупки, сред които батерия
за мобилен телефон, слушалки и други, като последователно заплатила всяка от
покупките с банковата карта на пострадалия Н.. Покупките били на стойност 0.30
лева, 30 лева, 12 лева, 50 лева, 50 лева, 50 лева и 50 лева. При опит на Ч. да
заплати мобилен телефон на стойност 60 лева, устройството изискало вкарването
на пин-код. Когато св.И.ѝ подал устройството, за да въведе кода,
подсъдимата казала, че картата не е нейна и не го знае. св. И.я попитал дали
картата е крадена, а тя отговорила, че била на приятеля ѝ.
На следващия ден - 18.06.2019 г. - в с. *, обл. *, подсъдимата отново използвала платежния инструмент
- банковата карта с № *, издадена от „*“АД на св.А.Н., и от „*“ ЕООД направила
няколко покупки на стойност 5.10 лева, 5.50 лева, 37.61 лева, 34.49 лева, 37.51
лева и 34.28 лева, като за всяка от тях ползвала картата последователно.
Същият ден - 18.06.2019 г. - в гр.*, обл. *, в магазин „*“, намиращ се на автогарата,
подсъдимата отново използвала платежния инструмент - банкова карта с № *,
издадена от „*“АД на св. Н., и направила покупки на стойност 2 лева, 50 лева,
50 лева, 50 лева и 50 лева.
На следващия ден в с. *, от търговеца, при когото
пазарувала и предишния ден - „*“ ЕООД, направила покупка на стойност 6 лева,
като заплатила с банковата карта с № *, издадена от „*“АД на св. Н..
На 20.06.2019 г. св. Н. имал нужда да си купи някои
неща. Когато отворил чекмеджето, в което съхранявал плика с парите и банковата
карта, установил, че същия липсва. Св. Н. веднага се обадил на дъщеря си - св. К.А.-
и казал, че са го ограбили. Когато свидетелката отишла притеснена при баща си,
той ѝ разказал за срещата с подс. Ч., и че тя е
ходила два пъти в жилището му. Св. А.се обадила в „*“АД, за да блокират
картата.
След подаване на жалбата в Окръжна прокуратура гр. *е
образувано досъдебно производство. В хода на разследването е разпитан св. Ю.И.
и той дал подробно описание на подс. Ч..
Скоро след това подсъдимата отново минала покрай
магазина, в който св. И.работел и той я разпознал. Тръгнал след нея, но тя го
видяла и побягнала, след което се качила на автобус №12. св. И.се обадил на св.
А. - служител на отдел „*“ към ОДМВР - *и му описал подсъдимата. Когато св. А.
отишъл до последната спирка на автобуса, подс. Ч.
била слезнала и св. А. я задържал.
При извършено разпознаване в хода на досъдебното
производство подс. Ч. е разпозната от св. И..
Съдът е приел, че описаната
по-горе и инкорпорирана изцяло в настоящите мотиви фактическа обстановка се
установила по несъмнен и категоричен начин от самопризнанията на подсъдимата,
направено по реда на чл. 371, т. 2 НПК, от
показанията на свидетелите А.Н., Ю.И., С.А., К.А., Л.Л.,
Д.Н. и М.Л., от писмените доказателства и доказателствени средства – протоколи
за разпознаване на лица, извлечения от сметка, писмо и документи от досието на
пострадалия в „*“ АД, справка от „*“ ЕАД, справки – за съдимост и
характеристична на подсъдимата.
Така приетата
от първоинстанционния съд фактическа обстановка е в съответствие с доказателствата
по делото и се възприема изцяло от
въззивната инстанция. За изследване на обстоятелствата, релевантни за повдигнатото
обвинение срещу подсъдимата Ч., първата инстанция е извършила всички възможни
процесуално-следствени действия, изясняващи значимите факти относно инкриминираната
й деятелност.
Производството
в Окръжния съд е преминало при диференцираната процедура по глава Двадесет и
седма НПК /съкратено съдебно следствие в производството пред първата инстанция/.
Съдът е разяснил на подсъдимата въпросите по чл. 371 НПК и я уведомил, че
доказателствата от досъдебното производство и направените от нея самопризнания
по чл. 371, т. 2 НПК ще се ползват при постановяване на присъдата. С протоколно
определение съдът е одобрил изразеното съгласие на подсъдимата разглеждането на
делото да протече по реда на съкратеното съдебно следствие и обявил, че при
постановяване на присъдата ще ползва направените самопризнания по фактите,
изложени в обвинителния акт.
Присъдата
е обоснована, основният съд е анализирал всички събрани доказателства, обсъдил
ги е поединично и в тяхната съвкупност и е направил верни изводи. Налице са
достатъчно доказателства, които са дали възможност на съда да оформи правилно
вътрешно убеждение, което е детайлно е отразено в мотивите.
Изводът
на първата инстанция по въпросите на чл. 301, ал. 1, т. 1 и т. 2 НПК са
основани на установените при спазване изискванията на процесуалния закон
фактически положения, като в съответствие с тях законосъобразно е ангажирана
наказателната отговорност на подсъдимата по предявените й обвинения. Тези
изводи за приложение на закона се споделят и от настоящия състав.
Въз
основа на приетите за установени фактически положения първоинстанционният съд е стигнал до правилния
правен извод, че подсъдимата е
осъществила от обективна страна и субективна страна състава на престъпленията по чл. 249,
ал.1, вр. чл.26, ал.1 и чл.194, ал.1 НК.
По жалбата на
подсъдимата.
Жалбата на подсъдимата е бланкетна
и с нея декларативно се твърди, че присъдата е неправилна, постановена е в
нарушение на материалния закон и при съществени процесуални нарушения.
В съдебно заседание служебния защитник оспорва
изводите на съда, с които подсъдимата е призната за виновна и осъдена по
обвинението по чл.194, ал.1 НК. Според защитата това обвинение не е доказано по
несъмнен начин и единственото доказателство са показанията на пострадалия.
Оплакванията на защитата не могат да бъдат
споделени.
Производството по делото е протекло по
диференцираната процедура по глава 27 – ма НПК с признаване на фактите и
обстоятелствата по обвинителния акт от подсъдимата и съгласие да не се събират
доказателства за тях и в тази връзка защитата не е съобразила, че в случая допустимата
защита на подсъдимата остава ограничена в рамките на признатите фактически
положения по обвинителния акт и само в тези предели могат да се установяват и
противопоставят правопроменящи и правопогасяващи
обстоятелства, свързани както с приложимия материален закон, така и с
предпоставките и съдържанието на наказателната отговорност.
ВКС е неотклонен в
позицията си, че тази диференцирана процедура е насочена основно
към обслужване на обществения интерес чрез ускоряване на наказателния процес и чрез
нея се постига разумен компромис между обвинението и защитата, при който
основните страни в съдебното производство черпят ползи, но и поемат определени процесуалноправни
и материалноправни тежести, с които се съгласяват
доброволно. Така, прокурорът е улеснен в осъществяването на дейността по
доказване на обвинителната теза като постига бързо осъждане и своевременно
санкциониране на престъпленията, но е обвързан от закона да приеме по-голяма
снизходителност при индивидуализация на наказателната отговорност. Подсъдимата
в случая от своя страна получава по-леко наказание, но същевременно се
съгласява с известни процесуални ограничения, свързани с възможността да спори
по поддържаните от прокурора факти и във връзка с това - да участвува
непосредствено и лично в събирането и проверката на доказателствата, подкрепящи
или оборващи обвинението пред съда.
От прочита на
обвинителния акт се установява, че на л.2 – ри фактически е очертано как
подсъдимата Ч. бръкнала в чекмеджето, от което преди това видяла, че
пострадалия й дава пари и взела плика, в който били дебитната карта и сумата от
240 лв,, които се намирали вътре, след което си
тръгнала. Тези факти са признати от нея
в хода на съкратеното съдебно следствие и са доказателствено
обезпечени с необходимата достатъчност от показанията на пострадалия А.Н..
При това положение
първата инстанция правилно е заключила, че с тези си действия Ч. е осъществила
от обективна и субективна страна престъпния състав по чл.194, ал.1 НК и
законосъобразно е реализирала следващата й се за това деяние наказателна
отговорност.
По жалбата на гражданския ищец и частен обвинител и
жалбата на подсъдимата за явна несправедливост на наложеното наказание.
Претенциите относно наложеното
наказание, както на частното обвинение, така и на подсъдимата, акцентират
единствено върху явната му несправедливост и макар и разнопосочни, няма пречка
да бъдат разгледани заедно.
При
определяне размерите на наказанията на подсъдимата, първата инстанция е отчела
степента на обществена опасност на всяко едно от деянията като по – висока от
типичната за този вид престъпления. Съображения за това намерила в значителния
брой – двадесет и пет отделни деяния в рамките на продължаваното престъпление
по чл.249, ал.1 НК, осъществени в един сравнително кратък период от време, а досежно деянието по чл.194, ал.1 НК взела предвид възрастта
на пострадалия и ниските му доходи, от които противоправно
е бил лишен.
Всички
тези обстоятелства били отчетени като отегчаващи.
Обществената
опасност на подсъдимата като личност също била преценена като висока, като
съдът е отчел многобройните осъждания, преобладаващата част от които са за
престъпления против собствеността.
За
смекчаващи отговорността обстоятелства съдът приел тежкото семейно положение,
грижите за болното дете и факта, че подсъдимата е материално затруднена.
Като
преценил съотношението между посочените
обстоятелства първоинстанционният съд е стигнал до извода, че наказанието на
подсъдимата следва да бъде определено при значителен превес на смекчаващите над
отегчаващите отговорността обстоятелства, близо до минималните предвидени в
закона размери и й определил наказание в размер на 3 години лишаване от свобода
и глоба в размер на 843,79лв. за престъплението по чл.249, ал.1 НК и една
година и шест месеца лишаване от свобода за престъплението по чл.194, ал.1 НК. Тези
наказания намерил за справедливи и адекватни на извършените деяния и счел,
че с тях ще бъдат покрити целите,
предвидени в нормата на чл. 36 НК.
Съобразно
императива на чл. 373, ал. 2 НПК и правилото по чл. 58а, ал. 1 НК съдът е намалил
с една трета определените наказания на подсъдимата Ч. и й определил окончателен
размер, който следва да изтърпи от две години лишаване от свобода по чл.249,
ал.1 НК и една година лишаване от свобода по чл.194, ал.1 НК.
На основание чл. 23 ал. 1 НК съдът
наложил на подсъдимата Б.Р.Ч. едно общо най-тежко наказание в размер на две
години лишаване от свобода, към което на основание чл. 23 ал 3 НК присъединил
наложеното наказание глоба в размер на 843,79 лева, като не намерил основания
за приложението на чл.24, ал.1 НК.
Настоящият състав не споделя така сторените от
Окръжния съд изводи.
Определянето на
размера на наказанието за извършеното престъпление не е резултат от механично
отчитане на смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства, а изисква
преценката на тези обстоятелства в тяхната взаимна връзка, позволяваща
действителното установяване на конкретната тежест на извършеното престъпление и
на конкретната степен на обществена опасност на дееца, така че да се
удовлетвори постигането на целите по чл. 36 НК.
Съдът е
пренебрегнал тези принципни положения и така е изпаднал във вътрешно противоречие, довело до
нарушаване на принципите на законоустановеност и на индивидуализация на наказанието. От една страна правилно е отчел степента на обществена опасност
на деянието и дееца като значително по –
висока от типичните за този вид престъпления, което предполага завишена степен
на наказателното въздействие, а от друга страна е намерил, че наказанието
следва да бъде определено при значителен превес на смекчаващите вината
обстоятелства. Този извод не намира
опора в доказателствата по делото и влиза в сериозно противоречие с изискванията на чл. 35, ал. 3 НК.
Съдът
не е съобразил, че смекчаващите отговорността обстоятелства не са с такъв
преобладаващ обем и интензитет, че да доведат до значителен превес над отегчаващите такива и да обусловят размери на
наказанията, близки до минималните предвидени от закона за тези престъпления.
Сам по
себе си, изводът, че както деянията, така и дееца са със завишена степен на
обществена опасност, който извод се споделя и от настоящия състав обуславя
необходимост от по – сериозна наказателна интервенция върху подсъдимата, както
с оглед нейното поправяне, превъзпитание и възпиране за в бъдеще от извършване
на подобен род деяния, така и с оглед предупредителното въздействие върху
останалите членове на обществото. Определянето на наказания, ориентирани към
минимума спрямо лице с многобройни осъждания, със затвърдени престъпни навици и появяващо
упорита престъпна воля, каквато е подсъдимата в никакъв случай не биха могли да
се впишат в понятието „справедливи“ и по – скоро са проява на
необоснована снизходителност от решаващия съд. Определени по този начин те не биха изпълнили целите на чл.36 НК и колизията
с изискването на чл. 35, ал.3 НК е очевидна.
Тези
съображения водят настоящата инстанция до извода, че наличните смекчаващи
отговорността обстоятелства не доминират значително над отегчаващите такива, както
е счел контролирания съд и обосновават нуждата от по - сериозна наказателна
репресия, надвишаваща тази, определена на подсъдимата с атакувания съдебен акт.
Това налага изменение на присъдата, като наказанието на подсъдимата бъде определено
по реда на чл. 54 НК, но не при значителен,
а при незначителен превес на смекчаващите
обстоятелства и размерът му бъде увеличен на четири години и шест месеца лишаване
от свобода за престъплението по чл.249, ал.1 НК и на три години лишаване от
свобода за престъплението по чл.194, ал.1 НК. Тези наказания, ориентирани близо до средата на заложените в инкриминираните правни
норми санкционни размери ще бъдат адекватни на извършеното от подсъдимата и с тях
ще бъдат покрити в максимална степен целите на както на специалната, така и на
генералната превенция.
Определеното
кумулативно наказание глоба в размер на 843,79 лв. за престъплението по чл.249,
ал.1 НК се явява съобразено с недобрия имуществен статус на подсъдимата и не се налага увеличаване на
размера му.
В тази
връзка жалбата на частния обвинител се явява основателна и следва да бъде
уважена.
Съображенията,
изложени в жалбата на подсъдимата и свързани с необходимостта от полагане на
грижи за децата си, сами по себе си не могат да доведат до определяне на по -
ниски наказания, а тези, насочени към опити на пострадалия да я накара да
възстанови отнетите средства не намират
опора в доказателствата и са лишени от състоятелност. Това не позволява жалбата
на подсъдимата да бъде уважена.
Съобразно
императива на чл. 373, ал. 2 НПК и правилото по чл. 58а, ал. 1 НК определените
наказания на подсъдимата следва да бъдат намалени с една трета, като и се
определи окончателен размер, който следва да изтърпи от три години лишаване от
свобода по чл.249, ал.1 НК и две година лишаване от свобода по чл.194, ал.1 НК.
Така
наложилата се ревизия на наказанията налага и изменение на присъдата в частта
по приложението на чл.23, ал.1 НК, като наложеното от първата инстанция общо
най – тежко наказание от две години лишаване от свобода бъде увеличено на три
години лишаване от свобода, като към него бъде присъединено и наказанието глоба
в размер на 843,79 лв.
При
извършената служебна проверка на атакувания съдебен акт, извън възраженията на
страните, въззивната инстанция намира, че, съобразно изискванията на закона,
съдът е определил първоначалния режим, съобразно изискванията на ЗИНЗС и точно
е възложил направените по делото разноски.
При
разглеждането на делото не са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила.
В този
смисъл присъдата следва да бъде изменена, само в частта, досежно наказанието, а
в останалата част следва да бъде потвърдена.
В хода
на настоящето производство адв. С.К. на основание
чл.38, ал.1, т.3 от Закона за адвокатурата е оказал безплатно правна помощ и съдействие на частния обвинител
А.А.Н., видно от представеното пълномощно и договор
към него и претендира заплащане на адвокатско възнаграждение за положения от
него труд.
Претенцията
на повереника на частния обвинител е основателна. За
положените от него процесуални усилия същият има право на възнаграждение
съгласно, чл.36 от Закона за адвокатурата. При определяне на размера му, съдът
като съобрази предвидените в закона наказания за престъпленията, в
осъществяването на които подсъдимата Ч. е призната за виновна, намира, че на адв. С.К. следва да бъде определено възнаграждение по реда
на чл.13, ал.1, т.3 от Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения в размер на 800 лв. и на основание чл.189, ал.3 НПК
подсъдимата Ч. следва да бъде осъдена да му ги заплати.
Предвид горното и на основание чл. 337, ал. 2, т. 1 и чл. 338 НПК, Пловдивският апелативният съд
Р Е Ш И :
ИЗМЕНЯ Присъда № 102/11.11.2019г.
по нохд № 1934/19г. на Окръжен съд *като УВЕЛИЧАВА размерите на наложените на подсъдимата
Б.Р.Ч. наказания както следва:
- за
престъплението по чл.249, ал.1, вр. чл.26, ал.1 НК от ДВЕ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА на ТРИ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
- за
престъплението по чл.194, ал.1 НК от ЕДНА
ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА на ДВЕ
ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
УВЕЛИЧАВА размерът на определеното на
основание чл.23, ал.1 НК общо най – тежко наказание от ДВЕ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА на ТРИ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, към което на основание чл.23, ал.3 НК ПРИСЪЕДИНЯВА наложеното наказание
ГЛОБА в размер на 843, 79
/осемстотин четиридесет и три лева и 79 ст./
ПОТВЪРЖДАВА присъдата
в останалата й част.
На
основание чл.189, ал.3 НПК, вр. чл.38, ал.1, т.3 от
Закона за адвокатурата, вр. чл.13, ал.1, т.3 от
Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения ОСЪЖДА подсъдимата Б.Р.Ч. да заплати на
адв. С.В.К. адвокатско възнаграждение в размер на 800
/осемстотин/ лв. за положения от него труд в настоящето производство.
РЕШЕНИЕТО може да бъде протестирано или
обжалвано пред Върховния касационен съд на Република България в
петнадесетдневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.