Решение по дело №16067/2017 на Софийски градски съд

Номер на акта: 1387
Дата: 26 февруари 2019 г. (в сила от 11 февруари 2021 г.)
Съдия: Андрей Красимиров Георгиев
Дело: 20171100516067
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 11 декември 2017 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

№ ……………….

София, 26.02.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ЧЕТВЪРТИ „Б“ ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в открито заседание на двадесет и девети ноември две хиляди и осемнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

РЕНИ КОДЖАБАШЕВА

 

         ЧЛЕНОВЕ:

   мл. съдия

СТАНИМИРА ИВАНОВА

АНДРЕЙ Г.

при участието на секретаря Капка Лозева,

като разгледа докладваното от младши съдия Г. въззивно гражданско дело № 16067 по описа за 2017 година, като взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 271 ГПК.

Делото е образувано по въззивна жалба на С.О.срещу Решение № 183131/31.07.2017 г. по гр. дело № 49684/2013 г. на Софийския районен съд, 24. състав, с което е признато за установено по отношение на въззивника, че Г.Н.Г. е собственик по силата на нотариален акт за продажба № 186/16.12.2011 г., том VI, рег. № 21779 по нотариално дело № 1090/2011 г., на недвижим имот, представляващ пасище, мера, с площ 1, 786 декара, в землището на село Бистрица, район „Панчарево“, Столична община, обозначен с № 517056 в картата на възстановената собственост, земеделска земя от шеста категория, в местност „Хумата“ при съседи: имот № 517057 – пасище, мера, на община Панчарево; имот № 517045 – друга селищна територия без установен собственик; имот № 517051 – полски път на община Панчарево, и имот с № 517046 – друга селищна територия с неустановен собственик. С решението въззивникът е осъден да плати и 1 720 лева разноски по делото. Решението е постановено при участието на трето лица – помагач на страната на ищеца – Х.Б.М..

В жалбата се излагат оплаквания за недопустимост на първоинстанционното решение и за неговата неправилност поради необоснованост и противоречие с материалния закон. Излагат се доводи, че в уточненията на исковата молба било посочено, че се претендира собственост на имот в местност „Загрането“, а по диспозитива на съдебното решение правото на собственост е признато за имот в местност „Хумата“. Освен това се посочва, че липсвал интерес от водене на установителен иск за собственост на имота към датата на исковата молба, тъй като следвало да се предяви такъв за установяване на грешки в кадастъра, а по последния иск собствеността се изследва към момента на одобряване на кадастралната карта. Наличието на интерес да се предяви иск за поправка на грешка в кадастъра при наличие на спор за собственост изключвало интереса от предявяване на установителен иск за собственост. Твърди се, че въззиваемият Г.Г. не бил доказал, че неговата праводателка Е.Н.А.е собственик на имота по наследство и земеделска реституция. Сочи се, че с решението за реституция в полза на Е.Н.А.на същата бил възстановен имот с площ 1 786 кв. м. в местността „Хумата“, а процесната част от нанесения сега в кадастъра имот с идентификатор 04234.6982.49 се намирала не в местността „Хумата“, а в местността „Загрането“, която се намира на 800 – 1 000 метра от местността „Хумата“. Твърди се, че първоинстанционният съд не е съобразил искането на въззивника – С.О.за косвен съдебен контрол на решението за реституция по реда на ЗСПЗЗ. Излагат се доводи, че преди реституцията процесният имот бил част от имот с планоснимачен № 405 в квартал 64 и 65 по регулационния план на село Бистрица от 1928 г., който съгласно разписната книга принадлежал на Й.Б., с когото Е.М.(лицето, на което Общинска служба „Земеделие“ е възстановила процесния имот) не се намирала в родствена връзка. Твърди се, че първоинстанционният съд неправилно бил кредитирал първоначалната съдебнотехническа експертиза по делото, въпреки че същата била изготвена от заинтересовано вещо лице, а не бил съобразил изводите на изслушаната по делото тройна съдебнотехническа експертиза, и така достигнал до грешни изводи за собствеността на имота преди включването му в ТКЗС. Освен това се излагат доводи, че общината била доказала, че имотът е публична общинска собственост и не подлежал на реституция, тъй като представлявал част от двора на детско заведение. Иска се отмяна на първоинстанционното решение и отхвърляне на иска. Претендират се разноски.

Постъпил е отговор на жалбата от въззиваемия Г.Н.Г. – ищец в първоинстанционното производство, с който се иска отхвърляне на жалбата. В жалбата се сочи, че първоинстанционното решение е допустимо, тъй като липсва правило, което да изключва възможността за водене на установителен иск за собственост при допуснати грешки в кадастралната карат. Сочи се, че с Тълкувателно решение № 8/2014 г. на ОСГК Върховният касационен съд (ВКС) бил приел, че искът за установяване на право на собственост е допустим дори и да е налице грешка в кадастралната карта, а административните процедури за поправка на тази карта не са предпоставка за завеждане на такъв иск. Твърди се, че правилно процесният земеделски имот е бил възстановен на праводателите на въззиваемия Г., като е било установено, че същият представлява земеделска земя, били са установени границите му и процедурата е протекла пред компетентен орган. Твърди се, че правилно първоинстанционният съд  е приел, че процесният имот, който по картата на землището бил в местност „Хумата“ е вписан в част от друг имот, който бил в местност „Загрането“ и затова се е получило смесване в имената на местностите. Възразява се, че общината нямала право да оспорва решението за възстановяване на имота по реда на ЗСПЗЗ поради това, че същият имот не е принадлежал на праводателите на въззиваемия Г. към минал момент – момента на внасяне в ТКЗС, тъй като общината не претендирала собствени права към този момент и нямала интерес да поддържа това възражение. Иска се потвърждаване на първоинстанционното решение. Претендират се разноски.

Постъпил е отговор на жалбата и от третото-лица помагач – Х.Б.М., който поддържа, че въззивната жалба е неоснователна и иска нейното отхвърляне. Излагат се доводи, че предявеният иск е допустим, тъй като имотът, чиято собственост Г.Г. претендира, е бил вписан в кадастралната карта като част от имот, чийто собственик според кадастралния регистър е С.О.. Поради това бил налице спор за собственост именно за процесния имот и предявеният иск е допустим. Сочи се, че не била налице и нередовност на исковата молба, тъй като разминаването на имената на двете местности, посочени от въззиваемия Г., е следствие от посочените в различните документи за имота местности, в които същият се намира. Поради това се приема, че не е налице нередовност на исковата молба, а първоинстанционния съд се бил произнесъл според нейния петитум, а описанието на имота в различните актове за собственост е проблем на тълкуване на доказателствата и решаване на делото по същество. Твърди се, че било установено, че въззиваемият Г. е правоприемник на Е.Н.А., на която процесният имот е реституиран по земеделска реституция и наследство. Сочи се, че правилно първоинстанционният съд бил приел, че процесният имот попада в земи по чл. 2 ЗСПЗЗ, в които се допуска реституция, и че е установено, че Е.Антонова е била наследник на лицето, на което имотът е реституиран – Е.М.. Поддържа се тезата, че когато страна по спор за собственост се легитимира с решение за възстановяване на земеделски земи по реституция, на същата не могат да се противопоставят възражения за собствеността на имота към момента на внасянето му в ТКЗС. Излагат се доводи, че въззивникът – С.О., не била доказала, че друго лице – Й.Б., е било собственик на процесния имот преди колективизацията. Липсвали данни такова лице или неговите наследници да са имали претенции към процесния имот. Излагат се доводи, че и след включването му в ТКЗС процесният имот не бил престанал да бъде земеделска земя и в него не е имало застрояване. Излагат се доводи, че процесният имот не е публична собственост, тъй като е бил включен в територията на детско заведение след реституцията и без общината да го е отчуждила за обществени нужди. Иска се потвърждаване на първоинстанционното решение. Претендират се разноски.

В съдебното заседание представителите на страните поддържат доводите си и не излагат нови такива по същество.

Първоинстанционният съд е признал, че по силата на два договора за покупко-продажба от 11.10.2011 г. и 16.12.2011 г. процесният имот е бил прехвърлен от Е.Н.А.на третото лице – помагач по настоящото дело – Х.Б.М., а впоследствие (и към момента на подаване на исковата молба) – на въззиваемия Г.Н.Г.. Прието е също така, че Е.Н.А.е наследник на Е.Н. М., починала на 17.04.1980 г., заедно с Н.Я.Н.и Н.П.Н. (без да са посочени квоти в наследствената маса). Установено е, че с Решение № 546а/13.04.2007 г. е признато правото на собственост на наследниците на Е.Н. М. на възстановяване на собствеността в съществуващи (възстановими) стари реални граници на осем недвижими имота, сред които нива от  2, 400 кв. м. от пета категория в землището на с. „Бистрица“, честност „Хумата“. Прието е, че с Решение № 546а/26.07.2011 г. е възстановено правото на собственост на наследниците на Е.Н. М. върху 7 недвижими имота, сред които по т. 6 е възстановен и имот, представляващ „пасище, мера“, от шеста категория с площ 1, 786 кв. м. в местност „Хумата“ от землището на село Бистрица, с № 517056 по картата на възстановената собственост при съседи: имоти с №№ 517057, 517045, 517051 и 517046, а с Решение № 546а/08.11.2011 г. са възстановени други имоти, като и по двете решения имотите са декларирани за възстановяване от Е.Н.А.със заявление с вх. № 546а/04.02.1992 г. Установено е, като са кредитирани заключенията на изслушаните по делото три експертизи (две единични и една тройна), че площта на процесния имот попада в обхвата на регулационен план от 1928 г., като по това време същата е била отредена за парцели V-405 и VI-405 и улица между точки 189, 189а и 189б, като към онзи момент имотът е бил приет за част от урбанизирана територия, а имотите са били нанесени в разписния лист към регулационния план като такива на Й.Ив. Б.. Прието е, че според регулационния план на с. Бистрица от 1961 г., изменен през 1964 г., имотът е записан в разписния лист като такъв на ТКЗС, а по регулация е бил отреден за парцел VII от квартал 68 с предназначение – за детски ясли. Прието е, че за периода от 1986 г. (когато е одобрен последният цялостен регулационен план на с. Бистрица) до 2013 г. имотът е без отреждане по регулация, а с изменение на регулационния план, прието със Заповед № РД-09-50-38/25.01.2013 г. е бил присъединен към съседния му от север имот, който е отреден за детска ясла още по плана от 1961 г. и това мероприятие е реализирано в съседния имот. Прието е, че в процесния имот не е извършвано строителство, но същият е включен в урбанизирана територия съгласно действащия Общ устройствен план на С.О.от 2009 г. Същевременно процесният имот е бил включен като част от имот с № 517021 в първоначалния вариант на картата на възстановената собственост, обнародван в ДВ, бр. 141/01.12.1998 г., който имот е имал площ 5 091 кв. м. и е бил без установен собственик, отреден за стопанисване от общината, а в последствие върху картата на възстановената собственост е нанесен процесният имот. Установено е също така, че процесният имот попада в масив № 517, който попада преимуществено в местността „Загрането“, в която са включени и съседните му имоти, а местността „Хумата“ попада в масиви №№ 515 и 513, на 800 – 1 000 метра от процесния имот. При тези установени факти първоинстанционният съд е приел, че следва да извърши косвен съдебен контрол на решението за реституция в полза на праводателите на въззиваемия Г., тъй като общината не е била страна в реституционното производство. В рамките на извършения косвен контрол за законосъобразност на решението за възстановяване на процесния имот е прието, че са били налице предпоставките за реституция на имота, като същият е попадал в земеделски земи, доколкото е бил включен в ТКЗС към 1961 г., и последващото му попадане в територия на населено място има значение единствено за преценка дали са налице изключения от възможностите да се възстанови същият на предходните си собственици (чл. 10, ал. 7 ЗСПЗЗ). Прието е обаче, че такива пречки липсват, тъй като не е установено в имота да са извършвани строежи, а липсват и актове за държавна или общинска собственост за процесния имот (прието е, че е актуван само имот с идентификатор 04234.6982.49, от който процесният е част). Изложени са мотиви, че възраженията на въззивника – Столична община, относно собствеността на земята към момента на колективизацията не могат да се правят в настоящото производство, тъй като въззивникът не претендира да е притежавал права върху имота преди внасянето му в ТКЗС. Така е прието, че са налице предпоставки за реституиране на имота на наследниците на Е.Н. М., каквато е и праводателката на въззиваемия Г. по силата на частно правоприемство – Е.Н.А.. Прието е, че тя е прехвърлила имота на третото лице – помагач – Х.Б.М., а той го е продал на въззиваемия Г., с което последният е станал собственик. Поради това искът е уважен.

При служебната проверка на обжалваното решение за валидност по реда на чл. 269 ГПК настоящият съдебен състав не установява пороци, които биха могли да доведат до нищожност на решението.

Решението е постановено по предявен иск при липса на абсолютни и относителни процесуални пречки, поради което същото е допустимо.

Не е основателно възражението, че първоинстанционното решение е постановено по нередовна искова молба, тъй като били налице противоречия в исканията на въззиваемия Г. (ищец в първоинстанционното производство) относно индивидуализацията на спорния имот – в исковата молба било посочено, че същият се намира в местността „Хумата“, а в молба-уточнение от 12.03.2014 г. (на лист 26 от първоинстанционното дело) имотът е посочен от ищеца като намиращ се в местност „Загрането“. Посоченото противоречие не се установява от съда. В обстоятелствената част на исковата молба е посочено единствено, че въззиваемият Г. е придобил процесния имот по нотариален акт, в който същият е описан като намиращ се в местност „Хумата“. В петитума на иска имотът въобще не е индивидуализиран с местност, а съобразно актуалния си кадастрален статут – като реална част от имот с идентификатор 04234.6982.49 (с посочени съседи), която съвпада с имот с № 517056 от картата на възстановената собственост на с. Бистрица. С молбата от 12.03.2014 г. е уточнен именно този петитум, като е посочена индивидуализацията на имота отново според последния му статут по кадастралната карта на местността, одобрена със Заповед № РД-18-51/03.11.2011 г. на изпълнителния директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър. Известно е, че по различни планове, действали по различно време и при действието на различни закони един имот може да има повече индивидуализиращи белези, които са различни, включително и относно местността, в която според регулационния или кадастрален план се намира даден имот. Затова обстоятелството, че в исковата молба е посочено, че имотът е прехвърлен с нотариален акт, който го описва с друг номер и в друга местност, не прави исковата молба нередовна – чрез тълкуването на същата се стига до извод, че въззиваемият Г. излага твърдение, че описаният в нотариалния му акт имот към момента има описанието, дадено в петитума на исковата молба. Съгласно трайната практика на ВКС – Решение № 429/28.10.2011 г. по гр. д. № 579/2010 г., ІV ГО; Решение № 182/21.12.2017 г. по гр. д. № 5543/2016 г., І ГО; Решение № 86/30.07.2018 г. по гр. д. № 2685/2017 г., І ГО, и други, индивидуализацията на имота следва да е по актуалния му регулационен и кадастрален статут. Такава индивидуализация е направена и в петитума на исковата молба, и в уточнителната молба, поради което решението е постановено по редовна искова молба и не е недопустимо.

По второто възражение за допустимост на първоинстанционното решение – че въззиваемият Г. (ищец в първоинстанционното производство) няма интерес да предяви установителен иск за собственост (чл. 124, ал. 1 ГПК), тъй като е налице спор за нанасяне на имота в кадастралната карта, който се разрешава по специален ред, предвиден в чл. 53 – 54 ЗКИР. По този въпрос е налице постановена в хода на процеса задължителна практика на ВКС – съгласно т. 4 от Тълкувателно решение № 8/2014 г. на ОСГК на ВКС предявяването на иск за установяване на право на собственост
(чл. 124, ал. 1 ГПК) не е предоставено от предявяване на иск по реда на ЗКИР, а съгласно мотивите на същото решение легитимацията по установителния иск за собственост зависи единствено от наличието на спор между страните (какъвто е налице по настоящото дело), и ищецът е свободен да избере по кой ред ще защити интереса си. Следователно липсва специална процесуална разпоредба, която да ограничава легитимацията на въззиваемияГ.да предяви положителен установителен иск за собственост и искът му не е недопустим.

По изложените във въззивната жалба оплаквания за правилност на първоинстанционното решение настоящият съдебен състав намира следното:

Тъй като въззивникът – С.О.– оспорва всички реституционни предпоставки и излага различни възражения срещу почти всички установени от първоинстанционния съд факти, а и доколкото се налага приложение на императивни материалноправни норми по делото, настоящият съдебен състав намира за уместно да изложи фактическата обстановка по делото в пълнота, независимо, че съществуват и безспорни между страните факти.

Както правилно първоинстанционният съд е установил от заключението на изслушаната пред него тройна съдебнотехническа експертиза (на лист 249 от първоинстанционното дело), която съдът намира за компетентно и изготвено въз основа на посочени в него първични доказателствени източници, и приема за достоверно, се установява, че площта на процесния по делото имот към 1928 г. е попадала в обхвата на регулационния план на село Бистрица, одобрен със Заповеди №№ 113/21.07.1928 г. и 8072/04.08.1928 г., и по-конкретно в южните части на парцели №№ V-405 и VI-405 от квартал 65, а частично – в отреждане за улица между точки 189а, 189б и 189. Към този момент имотът е бил в урбанизирана територия.  От разписния лист към този план (на лист 246 от първоинстанционното дело) обаче е посочено, че начинът на предназначение на имота е бил овощна градина. Изводите на вещите лица съвпадат и с изготвената (макар и оспорена от въззиваемия Г.) комплексна скица (на лист 145 от първоинстанционното дело). По разписната книга към този план за собственик на имот 405 (и намиращите се в него парцели, обозначени с римски цифри от едно до шест) е бил записан Й.Ив. Б..

Съгласно заключението на тройната съдебнотехническа експертиза през 1961 г. със Заповед № 416/28.04.1961 г. е приет нов устройствен план на село Бистрица. Площта на процесния имот според този план попада в южната част на имот 642 от квартал 72, който е отреден като общински терен за построяване на детски ясли. От заключението на изслушаната тройна съдебнотехническа експертиза, се установява, че този регулационен план е бил изменен с Решение на изпълнителния комитет на Благоевския районен народен съвет по протокол № 13/02.10.1963 г., като в южната част на имот 642 е създаден нов парцел VII от кв. 68, в който попада площта на процесния имот, който отново е отреден за детски ясли. Установено е от вещите лица, че в кадастралната основа на този план имот № 642 е описан като имот на ТКЗС, а според заключението на изслушаната първоначална единична съдебнотехническа експертиза (на лист 94 от първоинстанционното дело) кадастралната основа е създадена през 1956 г. Настоящият съдебен състав намира, че и тази експертиза е изготвена компетентно и с посочване на първичните информационни източници – официални документи и планове, съхранявани в съответните институции, поради което не намира основание да не я кредитира.

Тройната съдебнотехническа експертиза е установила, че към 1969 г. детското заведение в имота е било построено. Съгласно заключението на първоначалната единична съдебнотехническа експертиза в кадастралния план от 1956 г. не са нанесени сгради.

Съгласно заключението на тройната съдебнотехническа експертиза, комбинирана скица на лист 145 от делото и приложена на лист 250 извадка от действащия регулационен план на село Бистрица, същият е одобрен със Заповед № РД-50-09-357/17.06.1986 г. и според предвижданията му не са нанесени сгради в площта на процесния имот. Съгласно заключението на вещите лица по този план процесният имот не е включен в нито един парцел или урегулиран имот. На север от него се намира парцел VIII-1269 от квартал 68 – за детско заведение.

Съгласно представени на лист 194 – 195 и 137 от първоинстанционното дело удостоверения с изх. №№ ВС-01-1288/04.08.2011 г., ВС-01-2059/14.12.2011 г. и ВС-30-364/11.02.2016 г. от Общинска служба по земеделие – Панчарево, за процесния имот няма реституционни претенции от лица, различни от наследниците на Е.М., и същият не попада в територията на бивш стопански двор на ТКЗС.

Съгласно удостоверение за наследници с изх. № РОБ16-УГ01-2487/11.05.2016 г. на С.О.– район „Оборище“ (на лист 167 от първоинстанционното дело) и удостоверение за съпруг и родствени връзки с изх. рег. индекс ЕС-0823-5/1/31.03.2015 г. (на лист 89 от първоинстанционното дело) на С.О.– район „Оборище“, Е.Н. М. е починала на 17.04.1980 г. като вдовица (съпругът ѝ Я.Г.е починал през 1943 г.). Същата е имала две деца – роденият на *** г. син В.Я.(лиев) Г. (за който няма данни в регистрите на населението дали е жив и къде пребивава) и родената на *** г. дъщеря Н.Я.Н.а. Последната е имала граждански брак с Н.П.Н. и е починала на 02.11.1986 г. От този брак на 23.01.1953 г. е родена Е.Н.А.– внучка на Е.Н. М.. Н.П.Н. е починал на 17.03.1998 г.

Съдът приема, че не е установено, че В.Я. Г. е имал син – С. В.Я., както е посочено в удостоверението за съпруг и родствени връзки на лист 89 от първоинстанционното дело, тъй като според данните в регистъра на населението синът С. е роден на *** г., преди раждането на предполагаемия си баща В. Г. на 11.09.1923 г. Според настоящия съдебен състав е налице грешка в регистъра на населението поради съвпадение на имена.

Със заявление с вх. № 546а/04.02.1992 г., подадено от Н.П.Н. като наследник на Е.Н. М. в Поземлената комисия на село Панчарево, е поискано възстановяване на 12 поземлени имота, представляващи земеделски земи в землището на село Бистрица, Столична община. Под № 8 в заявлението е записана нива с площ 2, 4 декара в местност „Хумата“ на същото землище. Първоинстанционния съд правилно е установил, че с Решение № 546а/13.04.2007 г. (на лист 130 – 131 от първоинстанционното дело) е признато правото на собственост на наследниците на Е.Н. М. на възстановяване на собствеността в съществуващи (възстановими) стари реални граници на осем недвижими имота, сред които нива от  2, 400 кв. м. от пета категория в землището на с. „Бистрица“, честност „Хумата“.

Съгласно заключението на тройната съдебнотехническа експертиза (на лист 243 от първоинстанционното дело) при първоначалното одобряване на картата на възстановената собственост на село Бистрица (обн., ДВ, бр. 141/01.12.1998 г.) процесният имот е бил част от по-голям имот № 517 021 (от масив 517) в местност „Загрането“ и с площ 5 091 кв.м., за който не е посочен собственик и е отреден за стопанисване на С.О.. Върху част от този имот на неизвестна дата е нанесен нов имот № 517 056. От текста на Решение № 546а/26.07.2011 г. (на лист 105 – 107 от първоинстанционното дело) се установява, че е възстановено правото на собственост на наследниците на Е.Н. М. върху 7 недвижими имота, сред които по т. 6 е възстановен и имот с № 517 056, представляващ „пасище, мера“, от шеста категория с площ 1, 786 кв. м. в местност „Хумата“ от землището на село Бистрица, при съседи: имоти с №№ 517057, 517045, 517051 и 517046, а с Решение № 546а/08.11.2011 г. са възстановени други имоти по заявлението от 04.02.1992 г. Решение № 546а/26.07.2011 г. е влязло в сила на 12.08.2011 г. съгласно печат, поставен от Общинската служба по земеделие върху него съгласно копие от документа на лист 191 от първоинстанционното дело.

Тройната съдебнотехническа експертиза е установила, че съседните на имот с № 517 056 имоти са описани в местност „Загрането“, а имот № 517 056 е описан в местност „Хумата“, която попада основно в масив 515 и частично – в масив 513, които отстоят на 800 – 1 000 метра от процесния имот.

С нотариален акт № 13/11.10.2011 г., том II, рег. № 4841, дело № 180/2011 г. на нотариус Здравка Тончев (на лист 190 от първоинстанционното дело) Е.Н.А.е сключила договор за покупко-продажба на реституирания в нейна полза имот с планоснимачен № 517 056, като го е продала на третото лице – помагач по делото – Х.Б.М.. Към този момент купувачът не е бил в брак (бил е в развод от 22.12.2004 г.) съгласно Удостоверение за семейно положение и членове на семейството с изх. № 1245/12.12.2011 г. на Столична община, район „О.К.“ (на лист 197 от първоинстанционното дело). С нотариален акт № 186/16.12.2011 г., том VI, рег. № 21779, дело № 1090/2011 г. на нотариус В.Б.(на лист 190 от първоинстанционното дело) третото лице – помагач по делото – Х.Б.М. е сключила договор за покупко-продажба на закупения от него имот с планоснимачен № 517 056, като го е продал на въззиваемия Героги Н.Г..

Според заключението на първоначалната съдебнотехническа експертиза по делото, която съдът кредитира, с одобряването на кадастралната карта и кадастралните регистри на село Бистрица със заповед РД-18-51/03.11.2011 г. на изпълнителния директор на Агенцията по геодезия картография и кадастър процесният имот с планоснимачен № 517 056 е бил описан като част от имот с идентификатор 04234.6982.49. Този имот не попада към онзи момент в територията, отредена по регулационния план от 1986 г. за парцел VIII-1269 от квартал 68 – за детско заведение.

С акт за публична собственост № 2984/02.05.2011 г. на С.О.(на лист 41 – 42 от първоинстанционното дело) урегулиран поземлен имот с площ 7 932 кв. м. – за детска градина, който включва и част от имот с идентификатор 04234.6982.49 с площ 1 678 кв.м. е обявен за публична общинска собственост.

Съгласно заключението на втората еднолична съдебнотехническа експертиза по делото, която е компетентно извършена, мотивирана и е работила въз основа на официални документи, поради което съдът я кредитира, със Заповед № РД-09-50-38/2013 г. регулационният план на село Бистрица е изменен, като границите на УПИ VIII-за детско заведение в квартал 68 от плана на село Бистрица са разширени на юг и обхващат и територията на процесния поземлен имот (на лист 163 от първоинстанционното дело). Това е отразено и на представена от вещите лица по тройната съдебнотехническа експертиза скица (на лист 251 от първоинстанционното дело).

Съдът няма основания да приеме възраженията от въззивната жалба, че вещото лице Д.П., извършило двете еднолични експертизи по първоинстанционното дело, е било заинтересовано от изхода на спора. Макар по делото да има доказателства, че същото е било уволнено от поста си в С.О., неговите изводи напълно съответстват на установеното от тройната съдебнотехническа експертиза, която въззивникът приема за достоверна, както и на представените по делото скици и други документи.

По направените във въззивната жалба правни доводи и съгласно служебното си задължение да следи за приложими императивни материални норми настоящият съдебен състав намира следното от правна страна:

Първият въпрос, по който страните спорят, е относно това дали е ясна идентификацията на поземления имот, като се твърди, че не е установена местността, в която същият се намира. Съгласно трайната практика на Върховния касационен съд (вж. Решение № 429/28.10.2011 г. по гр. д. № 579/2010 г., IV ГО; Решение № 86/30.07.2018 г. по гр. д. № 2685/2017 г., I ГО; Решение № 152/10.01.2018 г. по гр. д. № 52/2017 г., I ГО; Решение № 511/19.11.2010 г. по гр. д. № 1080/2009 г., II ГО) индивидуализацията на имота се постига с посочване на неговото местоположение, номер по кадастрален и регулационен план и посочване на неговите граници. Съгласно ВКС посочването на три имотни граници е достатъчно, за да се индивидуализира имота.

В случая съгласно двете решения на Общинската служба по земеделие – Панчарево, с които процесният имот е възстановен на наследниците на Е.Н. М., същият се намира в местността „Хумата“, а съгласно представените скици от кадастъра същият е в местност „Загрането“. Това обаче не препятства индивидуализацията на процесния имот, който и трите изслушани по делото експертизи еднозначно разполагат в имот, който по актуалния си статут е с кадастрален идентификатор 04234.6982.49, а с номер по картата на възстановената собственост – с № 517 056. Установени са границите на имота и същият еднозначно е идентифициран като намиращ се в кв. 68 по регулационния план на село Бистрица. Следователно е установен спорният имот и собствеността му може да се проследи при действието на различните регулационни планове на село Бистрица.

Спори се също така дали С.О.може да поиска в рамките на настоящото производство косвен съдебен контрол върху Решение № 546а/13.04.2007 г. и Решение № 546а/26.07.2011 г. на Общинската служба по земеделие – Панчарево, с които правото на собственост върху процесния поземлен имот е възстановено на наследниците на Е.Н. М.. По този въпрос задължителната практика на ВКС (Тълкувателно решение № 5/2011 г.на ОСГК на ВКС) приема, че държавата (а следователно – и общините, които заемат същото процесуално положение) може да прави възражения за незаконосъобразност на индивидуални административни актове, ако не е участвала в процедурата по издаването им. Трайно установено е разбирането, че реституционното производство по чл. 10 и сл. ЗСПЗЗ е едностранно и се развива между административен орган – в случая – Общинската служба по земеделие, която е орган от системата на Министерството на земеделието и храните, и заявител – физическо лице. В това производство общината не е участвала и може да прави възражения както за нищожност на постановения в рамките му административен акт, така и за неговата материална незаконосъобразност, т.е. за отсъствие на предпоставките, при които същият може да бъде издаден.

Предпоставките за издаване на решение за реституция на земя в стари реални граници по чл. 14, ал. 1, т. 1 ЗСПЗЗ са: да се възстановява земеделска земя (чл. 2 ЗСПЗЗ), която е била включена в трудово колективно земеделско стопанство (ТКЗС) или друга производна организация (чл. 10, ал. 1 ЗСПЗЗ); ако е в границите на урбанизирана територия към 1991 г., тази земя да не е била застроена по законния ред до 01.03.1991 г. (чл. 10, ал. 7 ЗСПЗЗ), върху земеделската земя да не е било извършено мероприятие в обществен интерес (чл. 10б, ал. 1 ЗСПЗЗ), и лицето, в чиято полза се възстановяват земи, да е било собственик на земята преди включването ѝ в ТКЗС или друго образувано въз основа на такова стопанство, или наследник на собственика (чл. 10, ал. 1 ЗСПЗЗ).Доколкото се извършва контрол върху административен акт, който създава право на собственост, тежестта за доказване на горепосочените предпоставки се разпределя съгласно чл. 154 ГПК на лицето, което твърди, че в негова полза (или в полза на негов праводател) е възникнало право на собственост по реституция. В случая такива твърдения излага въззиваемият Г.Г..

По делото се установява, че процесният имот с № 517 056 е попадал към 1928 г. върху терен, отреден за овощна градина, намираща се в границите на урбанизирана територия, обхваната от регулационния план на село Бистрица, Столична община. Отреждането на имота е променено към 1961 г., а от 1986 г. същият няма регулационен статут. Следователно този имот може да бъде предмет на реституция при условията на чл. 10, ал. 7 ЗСПЗЗ (бивша земеделска земя – ако върху него не е била построена сграда до 01.03.1991 г.

По делото не се установяват данни за застрояване на територията на процесния имот, поради което е възможно той да бъде реституиран по реда на ЗСПЗЗ.

Установява се от отбелязването в разписния лист към регулационния план на село Бистрица от 1961 г., че имотът е бил внесен в ТКЗС, с което е налице и предпоставката за възстановяването му по реда на чл. 10 ЗСПЗЗ (съгласно чл. 10, ал. 1 ЗСПЗЗ).

По делото страните спорят дали процесният имот не е станал част от застроително мероприятие в периода след внасянето му в ТКЗС, с което да е възникнала реституционна пречка по смисъла на чл. 10б, ал. 1 ЗСПЗЗ. Съгласно трайната практика на ВКС наличието на извършено мероприятие се преценява към датата на влизане на ЗСПЗЗ в сила – 05.03.1991 г. (така Решение № 183/01.11.2016 г. по гр. д. № 702/2016 г., І ГО; Решение № 226/19.11.2013 г. по гр. д. № 3136/2013 г., ІІ ГО; Решение № 475/06.12.2012 г. по гр. д. № 472/2011 г., І ГО; Решение № 140/04.01.2019 г. по гр. д. № 192/2018 г., ІІ ГО, и др.).

В случая въззивникът – С.О.– поддържа, че имотът е станал част от детско заведение, което превръща същия в публична собственост. Преценката дали това е така се прави към 1991 г., когато имотът е попадал извън двора на построеното в съседство (в имота, който се намира от северната му страна) детско заведение. За периода от 1964 г. до 1986 г. процесният имот е попадал съгласно регулационния план в рамките на двора на това детско заведение, но през 1986 г. границите на този двор са променени и не са включвали процесния имот.

С.О.е опитала да заеме процесния имот като част от двора на детското заведение с изменение на регулационния план от 2013 г., но тези промени в статута на територията не могат да бъдат предмет на преценка при установяване на  предпоставката за реституция по чл. 10б ЗСПЗЗ, доколкото, както беше посочено, за тази цел наличието на мероприятие се установява към март 1991 г. Следователно не съществува пречка за реституция поради осъществено в процесния имот мероприятие.

Остава спорен въпросът дали въззивникът Г. се легитимира като правоприемник на наследник на лицето, което е било собственик на процесния имот преди внасянето на същия в ТКЗС.

Въззивникът Г. и третото лице – помагач поддържат тезата, възприета от първоинстанционния съд, че въззивникът – С.О.та, не може да възразява срещу тази реституционна предпоставка, тъй като не твърди, че имотът е бил негова собственост преди колективизацията, а на трето лице. Практиката на ВКС поддържа, че след приключване на реституционната процедура трети лица могат да оспорват реституцията на основание неидентичност или липса на правоприемство  между собственика на земята преди колективизацията ѝ и лицето, на което е възстановена собствеността единствено ако твърдят, че те или техни наследодатели са внесли земята в ТКЗС – така Тълкувателно решение № 9/2012 г. на ОСГК на ВКС; Решение № 111/21.06.2017 г. по гр. д. № 3709/2016 г., I ГО; Решение № 237/16.01.2014 г. по гр. д. № 5/2013 г., I ГО и др.

Това положение обаче не е валидно за общините като особен участник в производството по земеделска реституция. На първо място, общините, за разлика от частните лица, не могат да заявяват земи за реституция по реда на чл. 10 – 11 ЗСПЗЗ. Така тяхната особена позиция следва от обстоятелството, че съгласно чл. 19, ал. 1, изр. второ ЗСПЗЗ земята, която не е реституирана на частни собственици, след одобряването на карта на възстановената собственост става общинска. Т.е. отблъсквайки реституционните претенции на частни лица, ако тези претенции са неоснователни, общината защитава правото си да стане собственик на имотите, претендирани от тях. Тази особена хипотеза се прилага единствено в случаите, когато други лица, различни от това, в чиято полза е издадено решение за възстановяване на собствеността, не са предявили свои реституционни претенции за спорния имот. По настоящото дело е установено именно това – извън праводателите на въззивника Г. няма други претенденти да им бъде реституиран поземления имот. В този случай съдът може да извърши проверка дали лицето, на което е реституиран процесният имот е наследник на собственика на имота преди колективизацията – Решение № 24/07.03.2018 г. по гр.д. № 1369/2017 г., II ГО.

Тежестта да установи, че е правоприемник на наследник на Е.Н. М., за която се твърди, че е внесла процесния имот в ТКЗС, е на въззиваемия Г., както беше посочено. Той не е представил доказателства за това, а от събраните по делото такива се установява, че имотът е бил вписан в разписния лист към стария регулационен план на с. Бистрица на друго лице – Й.Ив. Б.. Следователно не е установена реституционната предпоставка за правоприемство между собственика на имота преди извършване на колективизацията и лицето, в чиято полза е реституиран същият. Поради това решенията на Общинската служба по земеделие – Панчарево, с които собствеността на процесния имот е възстановена на наследниците на Е.Н. М. противоречат на материалния закон и не създават право на собственост за въззиваемия Г..

Първоинстанционното решение следва да се отмени, а предявеният иск – да се отхвърли.

За пълнота следва да се посочи, че дори и Е.Н. М. да беше собственик на процесния имот преди колективизацията, то първоинстанционното решение следва да бъде отменено в частта, с която въззивникът Г. е признат за собственик на 1/2 идеална част от процесния имот. Това е така, тъй като праводателката на въззивника – Е.Н.А., не е била единствен наследник по закон на баба си Е.Н. М..

Правилата за наследяването по закон са императивни и въззивният съд следва да ги следи служебно (т. 1 от Тълкувателно решение № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС), включително и да установи фактите, от които тези права произтичат, ако по делото има доказателства за това. По настоящото дело се установява, че Е.Н. М. е имала две деца – Н.Я.Н.и В.Я.лев Г., които наследяват поравно – чл. 5, ал. 1 ЗН. Следователно при смъртта ѝ само 1/2 от наследствената маса е преминала към Н.Я.Н.(тъй като по делото няма данни В.Я.лев Г. да е починал и съдът следва да приеме, че същият е жив). От своя страна дъщерята на Н.Я.Н.и неин единствен наследник към датата на завеждане на делото – Е.Н.А., също е наследила също 1/2 идеална част от правото на собственост върху процесния имот. Само тази част от собствеността тя е можела да продаде и на участващите по делото трето лице – помагач М., и впоследствие – на въззивника Г.. Поради това е неправилен изводът на първоинстанционния съд, че последният е станал собственик на целия имот, дори и да се приеме, че решението за реституция не страда от пороци.

Относно разноските:

При този изход на спора разноски следва да се присъдят само на С.О.на основание чл. 78, ал. 3 ГПК. Съгласно чл. 78, ал. 10 ГПК на третото лице – помагач разноски не се присъждат, а искът на въззиваемия Г. се отхвърля изцяло.

Пред първоинстанционния съд С.О.е доказала разходи в размер на 650 лева (депозит за три експертизи – на лист 58, 153 и 226 от първоинстанционното дело). Претендира се и юрисконсултско възнаграждение, което следва да се определи на 300 лева по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК във връзка с чл. 25 от Наредбата за заплащане на правната помощ. Или общо за първоинстанционното производство следва да се присъдят 950 лева разноски на С.О..

Пред въззивната инстанция С.О.е доказала разноски в размер на 25 лева – такса за въззивно обжалване, а по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК във връзка с чл. 25 от Наредбата за заплащане на правната помощ следва да ѝ се определи юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева. За въззивното производство следва да се присъдят разноски в общ размер на 125 лева.

Така мотивиран, Софийският градски съд, четвърти „б“ въззивен състав

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 183131/31.07.2017 г. по гр. дело № 49684/2013 г. на Софийския районен съд, 24. състав, като

ОТХВЪРЛЯ предявения от Г.Н.Г. *** установителен иск за признаване за установено по отношение на С.О., с код по БУЛСТАТ: ********с адрес на управление: София, ул. „********, че Г.Н.Г., с ЕГН: **********, с адрес: ***, е собственик по силата на Нотариален акт за продажба на недвижим имот № 186/16.12.2011 г., том VI, рег. № 21779 по нотариално дело № 1090/2011 г. на нотариус В.Б., на недвижим имот, находящ се в землището на с. Бистрица, район „Панчарево“, Столична община, област София-град, а именно представляващ – пасище, мера, обозначена като имот с № 517056 с площ
1, 786 дка, шеста категория, находящ се в местност „Хумата“, при съседи: имот № 517057 – пасище, мера, на община Панчарево; имот № 517045 – друга селищна територия без установен собственик; имот № 517051 – полски път на община Панчарево, и имот с № 517046 – друга селищна територия с неустановен собственик, представляващ част от поземлен имот с идентификатор 04234.6982.49 съгласно кадастралната карта и кадастралните регистри на с. Бистрица, одобрени със Заповед № РД-18-51/03.11.2011 г. на изпълнителния директор на Изпълнителната агенция по геодезия, картография и кадастър.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК Г.Н.Г., с ЕГН: **********, с адрес: ***,  да плати на С.О., с код по БУЛСТАТ: ********с адрес на управление: София, ул. „********, сумата от 950 лева (деветстотин и петдесет лева) – разноски в първата съдебна инстанция, и 125 лева (сто двадесет и пет лева) – разноски във въззивната инстанция.

Решението е постановено при участието на трето лице – помагач на страната на въззиваемия Г.Г. – Х.Б.М., с ЕГН: **********.

Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба пред Върховния касационен съд при условията на чл. 280, ал. 1 или 2 ГПК в едномесечен срок от получаване на препис от страните.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

 

ЧЛЕНОВЕ:          1.

 

 

                           2.

 

Съобщи за изтекли лични данни