Решение по дело №125/2022 на Районен съд - Нови пазар

Номер на акта: 45
Дата: 8 юли 2022 г.
Съдия: Галина Николова
Дело: 20223620200125
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 28 април 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 45
гр. Нови пазар, 08.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НОВИ ПАЗАР, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на четвърти юли през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:Галина Николова
при участието на секретаря Диана В. Славова
като разгледа докладваното от Галина Николова Административно
наказателно дело № 20223620200125 по описа за 2022 година
Подадена е жалба на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.
Жалбоподателят Д. Т. Р. от гр. София оспорва издадения електронен фиш серия К №
4310550 на ОД на МВР Шумен, с който му е наложено наказание глоба от 100лв., за
нарушение на чл. 21, ал.1 от ЗДвП и на основание чл. 189, ал.4 вр. чл. 182, ал.1, т.3 от ЗДвП
е незаконосъобразен.
Жалбоподателят твърди, че са налице пороци в обжалвания електронен фиш,
изразяващи се в следното: липсвал конкретен издател на ЕФ, извън изискването за
посочване на съответното териториално поделение на МВР. Сочи, че ЕФ не съответствал на
изискванията на ЗЕДЕП и в частност на чл. 2-4 от него, поради което същия не представлява
надлежен документ.
Липсва дата на съставяне на ЕФ, който реквизит е задължителен.
Според жалбоподателя, липсата на дата на съставяне на ЕФ, имената и длъжността на
неговия съставител, представляват съществено процесуално нарушение, което е
неотстранимо и налага отмяната на ЕФ.
Оспорва представянето на клип/снимка, както и на скица/схема, чрез които да се
докаже нарушението, едва в съдебното производство, тъй като е нарушено правото на
защита на наказаното лице. Според жалбоподателя това ограничава правото му на защита.
Позовава се на неназована практика на ЕСПЧОС и НПК.
Счита, че следва да бъде приложен протокол по чл. 10, ал.1 от Наредба № 8121з-
532/12.05.2015 г. на МВР, който е доказателство относно мястото и времето на извършване
1
на нарушението, с какво АТСС е заснето, посоката на движение, ограниченията на
скоростта, автомобила на който е поставено мобилното АТСС и др.
Според жалбоподателя в издадения ЕФ липсва фактически и доказателствено
обвинение за конкретно виновно поведение.
Предвид на горното, моли съда да отмени изцяло издаденото НП като
незаконосъобразно, издадено при противоречие с материалния закон и несъставомерност на
деянието.

Въззиваемата страна, редовно призована не изпраща представител в открито съдебно
заседание.

Като съобрази всички събрани по делото доказателства, съдът счете за
установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, същата е подадена от надлежно лице,
посочено в ел.фиш, имащо правен интерес, поради което е процесуално допустима.
Жалбоподателят Д. Т. Р. от гр. София е субект на административно наказателната
отговорност по повод на установено с електронен фиш серия К № 4310550 на ОД на МВР
Шумен, административно нарушение.
От формална страна, издаденият електронен фиш серия К № 4310550 на ОД на МВР
Шумен, отговаря на изискванията на закона на чл. 189, ал.4, изр.2-ро от ЗДвП, същия
конкретизира и индивидуализира териториалната структура на Министерството на
вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението – ОДМВР Шумен;
мястото – обл. Шумен, път І-2 км.134+013 до пътен възел за АМ „Хемус“ в посока гр.
Шумен; датата - 28.12.2020 г.; точния час на извършване на нарушението- 11,50 ч.;
регистрационния номер на моторното превозно средство – ***; собственика, на когото е
регистрирано превозното средство Д. Т. Р., оисание на нарушението – при ограничение,
въведено с пътен знак „В-26“ и отчетен толеранс на измерената скорост -3км/ч., МПС
„Мини купър“ с рег. № *** е извършено нарушение за скорост, установено и заснето с АТС
№ TFR 1-М 591, при разрешена скорост от 50 км/ч, и установена скорост 72 км/ч е
превишена скоростта за движение с 22 км/ч. Посочени са нарушените разпоредби - чл. 21,
ал.2 вр. ал. 1 от ЗДвП; размера на глобата 70лв., срока, сметката, начините за доброволното
й заплащане.
Съдът намира, че от формална страна издадения електронен фиш отговаря на
изискванията на закона и не страда от пороци, които да налагат неговата отмяна.
Съдът намира наведените от жалбоподателя аргументи за противозаконност на
издадения електронен фиш и наличието на несъотвествие с изисквания на ЗЕДЕП за
неоснователно, поради това, че ЗДвП се явява специален закон относно изискванията за
форма и съдържание на електронните документи, за който е дадено нарочно определение в §
2
6, т. 62 от ДР на ЗДвП и § 1, т. 1 от ДР на ЗАНН, и като такъв посоченото в чл. 189, ал.4 от
ЗДвП има приоритетно значение за негвата действителност.
Посочената норма на ЗДвП не нарушава правата на гражданите, надхвърлящи
необходимото за пълноценно осъществяване на както на правосъдието, така и на правото им
на защита, поради което наведените от пълномощника на жалбоподателя аргументи за
противоречие на закона с друг закон, уреждащ общите разпоредби и правила за
електронните изявления и документи не е основание за приемането на нормите на ЗДвП за
противоконституционни. Само основания за противоконституционност биха могли да бъдат
основания за формално отхвърляне на приложенитео на нормите на даден закон. Във всички
останали случаи действа римското правило „dura lex, sed lex“ – лош закон, но закон, което
означава, че докато един закон не бъде отменен или провъзгласен за
противоконституционен, той действа и се прилага, така както е разписан.
В този смисъл, съдът намира, че по своето съдържание изготвения и обжалван
електронен фиш отговаря на закона и не са налице негови нарушения, които да налагат
отмяна на наложеното с електронния фиш наказание, поради което и делото следва да се
разгледа по същество.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства, съдът прие за
безспорно установена следната фактическа обстановка:
Жалбоподателят не оспорва факта, че на посочената в електронния фиш дата
28.12.2020 г. в 11,50 ч. е управлявал л.а „Мини купър“ с рег. № *** по път І-2 км.134+013 до
пътен възел за АМ „Хемус“ в посока гр. Шумен. Жалбоподателят не оспорва и
управляването на МПС-то със скорост от 75 км/ч. при въведено от знак „В-26“ ограничение
на скоростта от 50 км/ч.
Жалбоподателят оспорва доказателствата и начина по който те са събрани за
доказване на установеното нарушение.
Пътният участък от път І-2, по който се е движел жалбоподателя е бил сигнализиран с
пътни знаци, съгласно посоченото на схема на участък от път І-2 „Русе - Шумен - Варна“,
актуална към 28.12.2020 г., част 3/3. От посочената схема се установява, че пътният участък
от гр. Нови пазар в посока гр. Шумен е означен със знак „В-26“ първоначално с
ограничение от 70 км/ч и след него с нов знак „В-26“ за ограничение от 50км/ч.,
непосредствено преди пътния възел с АМ „Хемус“. Съгласно посоченото на схемата
разстоянието между двата пътни знака е 50м. Този забранителен знак е поставен на км
134+505 от дясната страна на пътното платно в посока към гр. Шумен и отдолу има
поставена допълнителна табела „Т2“ с посочена на нея дължина на зоната на действие на
въведената забрана от „1000м“. Това означа, че зоната на действие на това ограничение е до
км 133+505. Установеното превишение на скоростта е на участък попадащ в зоната на
действие на ограничението на скоростта, на км.134+013.
Установеното с АТСС нарушение се доказва, както от свидетелските показания на
3
разпитаните свидетели, така и от Клип № 6116 от Радар № 591, Протокол № 307р-
87/05.01.2021 г.. Съгласно приложения Протокол № 2-54-20, л. 46, удостоверение за одобрен
тип средство за измерване и протокол за проведено обучение на състава на РУ Нови пазар се
установява, че както АТСС е било годно за извършване на контрол за движение по пътищата
и измерване на скоростта на движещите се автомобили, така и служебният състав, който го е
използвал е бил надлежно подготвен.
Съгласно Протокол № 2-54-20, допустимата грешка при измерване е от +/- 3км/ч до
100 км/ч.
Съгласно приложения и приет по делото Клип № 6116 от Радар № 591, отчетената
като измерена скорост на движене на автомобила е 75 км/ч. при въведено от знак „В-26“
ограничение на скоростта от 50 км/ч., а след приспадане на възможната грешка от 3 км/ч.,
отчетеното съставомерно нарушение е за движение със скорост от 72 км/ч., т.е превишение
от 22 км/ч.
Съгласно разпоредбата на чл. 21, ал.2 от ЗДвП, когато стойността на скоростта, която
не трябва да се превишава, е различна от посочената в ал. 1, това се сигнализира с пътен
знак.
От горното следва, че водачът е нарушил въведената със знак „В26“ – 50, забрана за
движение със скорост по – висока от посочената от 50 км/ч., с 22 км.ч.
Жалбоподателят не оспорва авторството и вината си в извършването на нарушението,
а същите се доказват и от събраните доказателства по делото.
За така извършеното нарушение, законът предвижа административно наказание на
виновния водач, съгл. чл. 182, ал.2, т. 3 от ЗДвП, за превишаване от 21 до 30 km/h - с глоба
100 лв.
Съдът намира, че административнонаказващия орган правилно е приложил закона и е
определил административното наказание в рамките на предвиденото от него.
Предвид на горното, издадения електронен фиш е законосъобразно издаден, а
наложеното с него наказание е правилно и законосъобразно, поради което следва да се
потвърди изцяло.

Относно разноските по чл. 63д от ЗАНН.
Разпоредбата на чл. 63д, ал.3 от ЗАНН предвижда, възможност за страните в
съдебните производства да им бъдат присъдени разноски по реда на АПК. По делото искане
за присъждане на разноски е направено от въззиваемата страна. Съгласно чл. 63д, ал.4 от
ЗАНН, в полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение
в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на
присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид
дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Съгласно чл. 38 от ЗПП,
определянето на размера на възнаграждението се определя от нарочна наредба, а според чл.
4
27е от Наредбата за заплащането на правната помощ по административни дела е от 80 до 150
лв.
Съдът намира, че възнаграждението за юрисконсулт на въззиваемата страна следва да
се определи в минимален размер от 80лв.
Жалбопадателят е направил разноски, но доколкото електронният фиш се
потвърждава, то искането му за присъждане на такива е неоснователно и следва да се
отхвърли.

Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш серия К № 4310550 на ОД на МВР Шумен, с който
на Д. Т. Р. с ЕГН ********** от гр. София, за нарушение на 21, ал.2 от ЗДвП, извършено на
28.12.2020 г. в 11,50ч. по път І-2 км.134+013 до пътен възел за АМ „Хемус“ в посока гр.
Шумен, управлявал л.а „Мини купър“ с рег. № *** със скорост от 72 км/ч. при въведено от
знак „В-26“ ограничение на скоростта от 50 км/ч., за което и на основание чл. 189, ал.4 от
ЗДвП и чл. 182, ал.1, т.3 от ЗДвП му е наложено административно наказание “глоба“ в
размер на 100лв. (сто лева).
Решението подлежи на касационно обжалване съгласно чл. 211 от АПК пред
Административен съд Шумен в 14 (четиринадесет) - дневен срок от получаване на
съобщението, че същото е изготвено.
Съдия при Районен съд – Нови Пазар: _______________________
5