Р Е Ш Е Н И
Е
гр. София, 12.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, II Е въззивен състав, в публичното съдебно заседание на дванадесети
март две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР САНТИРОВ
мл. с. ЕВЕЛИНА МАРИНОВА
при участието на секретаря Елеонора Георгиева, като
разгледа докладваното от съдия Иванка Иванова гр. д. № 5105 по описа за 2020 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 -
чл.273 от ГПК.
С решение № 57439, постановено в
проведеното на 04.03.2020 г.
открито съдебно заседание по гр. д. № 14035/2019 г. по описа на СРС, ГО, 62 състав, са отхвърлени предявените от „Т.С.“ ЕАД срещу
Р.Х.Н. - П. искове за приемане за установено,
че последната дължи на ищеца,
сумата от 2 728, 50 лв. - главница,
представляваща стойността на потребената топлинна енергия за периода м.04.2015
г. – м.04.2017 г., сумата от 524, 92 лв., представляваща мораторна лихва за
периода 01.06.2015 г. – 28.05.2018 г., сумата от 62, 58 лв., представляваща
стойността на услугата дялово разпределение, както и сумата от 14, 28 лв. –
мораторна лихва върху сумата за дялово разпределение 01.06.2015 г. – 28.05.2018
г. Решението е постановено при
участието на трето лице – помагач „Т.С.“ ЕООД.
Срещу така
постановеното съдебно решение е депозирана въззивна жалба от ищеца „Т.С.“ ЕАД. Излага
съображения, че обжалваното решение е неправилно и необосновано, постановено в
противоречие с материалния закон. Счита, че неправилно решаващият съд е приел,
че ответницата не е потребител на топлинна енергия за стопански нужди в
качеството й на собственик на топлоснабден имот, а именно: магазин, с абонатен
номер 341854, находящ се в гр. София, общ. Средец, ул. „********партер. Позовава
се на §1, т.43 от ДР на ЗЕ, според който потребител на топлинна енергия за
стопански нужди е физическо или юридическо лице, което купува топлинна енергия
с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо
водоснабдяване и технологични нужди за стопански нужди, както и лицата на
издръжка на държавния или общинския бюджет. С оглед на това и по силата на
нормативните актове, ответницата е потребител на топлинна енергия и за нея важи
действащото за този период законодателство в областта на енергетиката. Твърди,
че между него и ответницата не е подписван договор за продажба на топлинна
енергия, въпреки отправена покана от негова страна, поради което същата се е
обогатила неоснователно за негова сметка и му дължи връщане на онова, с което
се е обогатила до размера на обедняването. Съгласно Тълкувателно решение 2/2017
г. на ОСГК на ВКС, именно собственикът на процесния имот е задължен да заплати
сумите за доставена топлинна енергия, освен ако трето лице има сключен договор
за продажба на топлинна енергия за стопански нужди сключен с дружеството. Ако е
имало наемател на процесния имот през исковия период, както твърди ответницата,
то същият не е сключвал договор за продажба на топлинна енергия с него. Моли
съда да отмени обжалваното решение и вместо него да постанови друго, с което да
уважи предявените искове. Претендира направените по делото разноски и
юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение претендирано от насрещната страна.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба
от ответницата Р.Х.Н., с който оспорва въззивната жалба. Излага съображения, че
обжалваното решение е правилно и законосъобразно. Моли съда да потвърди
обжалваното решение. Претендира присъждане на сторените в настоящото
производство разноски.
Третото лице – помагач на ищеца – „Т.С.“ ЕООД, не е депозирало в срока по
чл.263, ал.1 ГПК писмен отговор на въззивната жалба.
Съдът, след
като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с
оглед разпоредбата на чл.12 ГПК и чл.235, ал.2 ГПК, намира следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с обективно, кумулативно съединени положителни установителни искове
съответно с правно основание чл. 422, ал.1 ГПК, вр. с чл. 415, ал.1 ГПК, вр. с
чл. 59, ал.1 ЗЗД и чл. 422, ал.1 ГПК, вр. с чл. 415, ал.1 ГПК, вр. с чл. 86,
ал.1 ЗЗД. Ищецът твърди, че между него и ответницата не е подписван договор за
продажба на топлинна енергия, поради което последната се е обогатила
неоснователно за негова сметка и му дължи връщане на онова, с което се е
обогатила до размера на обедняването. Позовава се на разпоредбата на § 1, т.43
от ЗЕ, според която потребител на топлинна енергия за стопански нужди е
физическо или юридическо лице, което купува топлинна енергия с топлоносител
гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и
технологични нужди за стопански нужди, както и лицата на издръжка на държавния
или общинския бюджет. На основание чл.149, ал.1, т. 3 от ЗЕ продажбата на
топлинна енергия за стопански нужди от топлопреносното предприятие се
осъществява на основата на писмени договори при общи условия, одобрени с решение
№ ОУ-033/08.10.2007 г. на КЕВР, които се сключват между топлопреносното предприятие и потребителите на
топлинна енергия за стопански нужди. Въз основа на чл.139 ЗЕ, разпределението
на топлинна енергия между потребителите в сграда - етажна собственост се
извършва по системата за дялово разпределение при наличието на договор с лице,
вписано в публичния регистър по чл.139а ЗЕ. Съгласно чл.155, ал.1, т.2 ЗЕ,
сумите за топлинна енергия за топлоснабдявания имот са начислявани от
топлопреносното дружество по прогнозни месечни вноски. След края на
отоплителния сезон са изготвяни изравнителни сметки от фирмата за дялово
разпределение на база на реалния отчет на уредите за дялово разпределение. Моли
съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на
ответницата, че му дължи сумата от 3 330, 28 лв., от която: 2 728, 50
лв. - главница, представляваща стойността на незаплатената топлинна енергия за
периода м.04.2015 г. – м.04.2017 г., сумата 524, 92 лв. - мораторна лихва върху
нея за периода 01.06.2015 г. – 28.05.2018 г., сумата 43, 86 лв. - цената на
услугата дялово разпределение и сумата 5, 39 лв. - мораторна лихва върху нея,
ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК до окончателното
изплащане. Във връзка с посочените вземания е постановена заповед за изпълнение
на парично задължение по заявление от 05.06.2018 г. по ч. гр. д. 36686/2018 г.
по описа на СРС, ГО, 62 състав, срещу която в срока по чл.414 ГПК ответницата е
депозирала възражение. Претендира установяване на съществуването на вземанията
му, както и сторените по делото разноски вкл. и юрисконсултско възнаграждение. Прави
възражение за прекомерност на претендираното от ответника адвокатско възнаграждение.
При наличие на предпоставките на чл.238, ал.1 ГПК моли съда да постанови
неприсъствено решение.
В срока
по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответницата, с
който оспорва предявените искове. Счита, че страните по делото не са
процесуално легитимирани по предявените искове. Оспорва твърдението на ищеца,
че е клиент на топлинна енергия за битови нужди за исковия период. Посоченият в
исковата молба абонатен № 341854 за заплащане на топлинна енергия се отнася за
магазин, който за процесния период е отдаден под наем и ползвател на топлинна
енергия е наемателя. Твърди, че последният държи процесния имот неправомерно и
това се установява от приложените в тази връзка решение по гр.д. № 82225/017 г.
по описа на СРС, 40 състав и нотариална покана. За дължимите суми е узнала, в
момента, в който й е връчено съобщение от частен съдебен изпълнител за
образувано срещу нея изпълнително производство. Позовава се на изтекла
погасителна давност за претендираните вземания. Оспорва количеството на
потребената топлинна енергия и
правилното измерване на същата от измервателните уреди. Ищецът не е представил
доказателства какво е реално консумираното потребление на топлинната енергия и
кога и при какви условия е извършено замерване на уредите. Сключеният с фирмата за дялово разпределение договор не доказва
потреблението на топлинна енергия, тъй като същата не е доставчик на такава. Липсва
покана от ищеца за заплащане на претендираните суми. Моли съда да прекрати
производството по делото респ. да отхвърли предявените искове. Претендира сторените
по делото разноски.
На 05.06.2018 г. „Т.С.“ ЕАД е депозирала пред
СРС заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу Р.Х.Н. -
П. за сумата от 2 791, 08 лв. – главница, както и 539, 20 лв. – лихва за
забава за периода 01.06.2015 г. – 28.05.2018 г. В т.12 от заявлението е
пояснено, че дължимите суми са за доставена, но неизплатена топлинна енергия за
периода м.04.2015 г. – м.04.2017 г. за топлоснабден имот: магазин, с адрес: гр.
София, ул. „****************, партер, абонатен № *****Посочено е, че дължимите
суми са, както следва: за доставена и незаплатена топлинна енергия – 2 728, 50
лв. и 524, 92 лв. лихва, а за дялово разпределение – 62, 58 лв. и 14, 28 лв.
лихва. Твърди, че соченият длъжник се е обогатил без основание за сметка на
заявителя, поради което е длъжен да върне онова, с което се е обогатил до
размера на обедняването.
С
разпореждане от 13.06.2018 г., постановено по ч. гр. д. № 36686/2018 г. по
описа на СРС, 62 състав, съдът е постановил исканата заповед за изпълнение,
като присъдил в полза на заявителя и сторените в заповедното производство
разноски в размер на 66,61 лв. държавна такса и 50 лв. - юрисконсултско
възнаграждение.
В срока
по чл.414, ал.2 ГПК е депозирано възражение от длъжника, с което оспорва вземанията
по издадената заповед за изпълнение.
В срока
по чл. 415, ал. 4 ГПК ищецът е предявил искове за установяване на вземанията си
по исков ред.
Видно от представения по делото нотариален акт за собственост на жилище
построено от ЖСК № 188а, том ХХІІ, дело № 3486/1972 г. се установява, че на
17.07.1972 г. Х.Д.Н.е придобил от ЖСК „Миротворец“ правото на собственост върху
следните недвижими имоти: един двустаен апартамент на първия етаж, с площ 73, 63
кв. м., заедно с мазета № 4 и № 5, с обща площ от 11, 82 кв.м. и тавански
помещения № 4 и № 5 с обща площ от 11, 82 кв.м., както и три магазина с обща
площ от 55, 34 кв.м., находящи се в жилищна сграда построена върху дворното
място образуващо парцел VІІ за
имот планоснимачен номер осми в кв. 9 по плана на гр. София, местност „ІІІ –та
Извънградска част“, при съседи: д-р Славчев и Сие и П. Пеев и Сие, ул. „Иван
Асен ІІ“ и ул. „Георгица Карастоянова“, ведно със 12, 109 % ид.ч. припадащи се на апартамента, 7, 98 % ид. ч.
припадащи се на магазините, от общите части на сградата и 62 % ид. ч. от
дворното място и от отстъпеното от държавата право на строеж върху 38 % ид. ч.
от дворното място.
С нотариален акт за дарение на недвижим имот № 171, том LLХVIII, дело № 23190/97 г. от 27.08.1997 г., Х.Д.Н.е
дарил на дъщеря си Р.Х.Н. горепосочените недвижими имоти. Със същия нотариален акт дарителят си е запазил
пожизнено и безвъзмездно вещното право на ползване върху апартамента, както и
правото на ползване и управление върху трите магазина.
От представено по делото удостоверение за наследници, издадено от район
„Средец”, гр. София, се установява, че Х.Д.Н.е починал на 20.01.2002 г.,
като негов наследник по закон е ответницата Р.Х.Н.
– П., негова дъщеря.
С молба-декларация, без посочената дата, последната е поискала откриване
на партида за имота на нейно име.
С молба от 12.09.2002 г. ЕТ „А.“ – В.Б.е поискал от „Т.С.“ ЕАД откриване
на партида за заплащане на ползвана топлинна енергия за помещение, находящо се
на ул. „****************, с отопляема кубатура 141 куб. м. Посочено е, че
заплащането ще се осъществява по касов път като е поискано фактурите да се изпращат на посочения адрес. Абонат до момента
на подаване на молбата е бил Х.Д.Н., с абонатен № *****Съгласно протокол от 17.09.2002
г. в ТР „София Изток“ са приети 13 броя споразумителни протоколи, сключени
между „Т.С.“ ЕАД *** за дялово разпределение на топлинна енергия извършвано от
„Т.С.“ ЕООД.
Видно от представения протокол от проведеното на 16.08.2002 г. Общо
събрание на собствениците на етажна собственост, находяща се в гр.София, ул. „*************,
етажните собственици са взели решение да се сключи договор с „Т.С.“ ЕООД, което
дружество да извършва дялово разпределение на топлинната енергия в сградата в
режим на етажна собственост. В този протокол е съставен и списък на етажните
собственици, които с подписите си са удостоверили горното решение.
На 28.08.2002 г. е сключен договор № 3179 между „Т.С.“ ЕООД и етажната
собственост с адрес: гр. София, ул. „*************, по силата на който
дружеството се е задължило да достави и монтира необходимите уреди за регулиране
и отчитане на консумацията на топлинна енергия, както и да изготвя и предоставя
на насрещната страна обща и индивидуални изравнителни сметки за консумираната
топлинна енергия в срок до 45 дни след предоставяне на информация от „Т.С.“ ЕАД
за показанията на топломера за отчетния период.
Пред СРС е ангажиран договор № У94/01.11.2007 г., сключен между „Т.С.“
ЕАД – възложител и „Т.С.“ ЕООД – изпълнител, при общи условия за извършване на
услугата дялово разпределение на топлинната енергия по чл.139в, ал.2 ЗЕ. По
силата на договора възложителят е възложил на изпълнителя, който е приел да
извършва услугата дялово разпределение на топлинната енергия между
потребителите в сгради етажна собственост или в сграда с повече от един потребител
в гр. София, при спазване на изискванията на Общите условия за извършване на
услугата дялово разпределение на топлинната енергия, одобрени от ДКЕВР с
решение № ОУ-024/10.08.2007 г., срещу насрещното задължение на възложителя да
заплаща договореното възнаграждение.
На 16.10.2008 г. е сключен договор за наем между Р.Х.Н. – П. – наемодател
и „А. - М“ ЕООД - наемател, по силата на
който наемодателят е отдал за временно и възмездно ползване собствения си
недвижим имот – магазин, находящ се в гр. София, ул. „Иван ********, със
застроена площ от 55, 34 кв. м. за срок от три години, считано от датата на
подписването му. В т.2.2 от същия е уговорено, че срокът може да бъде продължен
с още пет години, ако до 15.07.2011 г. наемодателят не отправи писмена покана
до наемателя за прекратяване на договора и между страните е сключен анекс за
продължаването му. В т.1.3 от договора е удостоверено, че процесният имот в
периода 01.02.2005 г. – 16.10.2008 г. е ползван под наем от ЕТ „А. – В.Б.“, който
е собственик и на „А. - М“ ЕООД. Посочено е също така, че обектът не е отдаван
на друго лице под наем. В т.3.4 от договора страните са се съгласили, че
наемателят заплаща за своя сметка всички разходи по експлоатацията на имота –
ел. енергия, телефон, отопление, топла и студена вода и др. В т.5.1 от договора
страните са предвидили, че договорът се прекратява при следните обстоятелства: с
изтичане на договорения срок, по взаимно съгласие между страните, с едномесечно
писмено предизвестие от наемателя, както и при условията на т.2.2 от същия.
С нотариална покана, връчена на 04.01.2018 г. при отказ чрез нотариус В.М.,
рег. № 053 на НК, с район на действие СРС, Р.Х.Н. – П., в качеството си на
собственик и наемодател на процесния магазин, находящ се на ул. „Иван ********,
в гр. София, е поканила наемателя „А. - М“ ЕООД, представлявано от едноличния
му собственик В.Й.Б., както и лично последния, с едномесечно предизвестие да
освободят помещението, което е отдадено под наем поради недобросъвестност, в
законоустановения срок.
С решение № 563951 от 18.12.2018 г. по описа на СРС, ГО, 40 състав, с
което фирмата „А. - М“ ЕООД е осъдена, на основание чл.233, ал.1 ЗЗД, да освободи
наетия по договор за наем от 16.10.2008 г. недвижим имот - магазин, с площ от
55, 34 кв. м., находящ се в гр. София, ул. „Иван ******** и да предаде
държането на същия на Р.Х.Н. – П..
С писмо от 20.03.2019 г. „Т.С.“ ЕАД е уведомила ответницата, че по
партида с абонатен № 341854, касаеща магазин на адрес ул. „Иван Асен ІІ“, има
заведено съдебно производство за периода м. 04.2015 г. – м.04.2017 г., по което
е издаден изпълнителен лист и е образувано изпълнително дело при ЧСИ У.Д..
Посочено е, че към 18.03.2019 г. този абонатен номер има и текущи задължения
към топлопреносното дружество в размер на 2 116, 36 лв., от които:
2 050 лв. – главница и 65, 41 лв. – лихва за периода м.11.2017 г. –
м.02.2019 г.
С последващо писмо от 11.04.2019 г., топлопреносното дружество е уведомило
ответницата, че за консумираната топлинна енергия за процесния магазин на нейно
име има открита партида с абонатен № *****Представено е извлечение от сметки по
месеци за исковия период за процесния абонатен номер установяващо размера на
дължимите суми за топлинна енергия.
Съгласно изготвената по делото справка за предоставяне на данни по реда
на Наредба 14/18.11.2009 г., на 28.10.2016 г. ответницата е променила фамилното
си име, като вместо Р.Х.Н. – П. понастоящем е Р.Х.Н..
По делото е представен за сведение протокол за извършване на въвод в
недвижим имот на 31.01.2020 г. В.Б., в качеството си на управител на „А. М“
ЕООД е предал владението на процесния
недвижим имот на собственика му Р.Х.Н. - П..
При така
установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:
Въззивната жалба е депозирана в срока по чл.259, ал.1 ГПК, от
легитимирана страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по
същество, е неоснователна.
Съгласно нормата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по
останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
При извършената служебна проверка въззивният съд установи, че
първоинстанционното решение е валидно и процесуално допустимо.
В предмета на делото е включен установителен иск, предявен от кредитор, в
чиято полза е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, при направени възражения от длъжниците в срока по чл.414, ал.2 ГПК, в
рамките на установения в чл.415, ал.1 ГПК срок. Целта на ищеца е да се установи
със сила на пресъдено нещо спрямо другата страна съществуването на вземането,
предмет на издадената заповед за изпълнение по чл.410 ГПК.
Обществените отношения, свързани с осъществяването на производство и
продажба на топлинна енергия за заявения в исковата молба период, се регулират
със Закона за енергетиката.
Разпоредбата на чл.149, т.3 ЗЕ регламентира, че продажбата на топлинна
енергия се извършва на основата на писмени договори при общи условия, сключени
между топлопреносното предприятие и потребителя на топлинна енергия за
стопански нужди.
Нормата на § 1, т.43 от ДР на ЗЕ (отм., бр.54 на ДВ от 2012 г., в сила от
17.07.2012 г.), действала до 17.07.2012 г., определя като потребител на енергия
или природен газ за стопански нужди всяко физическо
или юридическо лице, което купува електрическа или топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо
водоснабдяване и технологични нужди или природен газ за стопански нужди, както
и лица на издръжка на държавния или общинския бюджет. Нормата на § 1, т.33а от
ДР на ЗЕ (нова ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.), действала през
исковия период, определя като „небитов клиент“ клиент, който купува
електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди или
природен газ за небитови нужди.
В производството по делото липсва спор, че ответницата е собственик на процесния
недвижим имот, в каквато насока са и ангажираните доказателства, обсъдени по з
горе. Не се спори също така, че за исковия период между страните по делото не е
подписан договор за продажба на топлинна енергия за стопански нужди при общи
условия на ищеца.
Ответницата своевременно е релевирала с писмения отговор на исковата
молба възражение, че не е ползвала процесния имот и съответно не е потребявала
топлинна енергия за стопански нужди.
От ангажираните по делото доказателства се установи, че през исковия
период: м. 04.2015 г. – м.04.2017 г., процесният магазин е ползван от трето за
спора лице – „А. М“ ЕООД, по силата на сключения на 16.10.2008 г. договор за
наем с ответницата. Ответницата е отправила волеизявление за прекратяване на
договора за наем с изтичане на едномесечно предизвестие чрез нотариална покана,
връчена на 04.01.2018 г., след исковия период. Също така във връзка с отказ на
наемателя да освободи наетия магазин след исковия период е постановено решение
№ 563951 от 18.12.2018 г. по описа на СРС, ГО, 40 състав, по силата на което
наемателят „А. - М“ ЕООД е осъден да освободи наетия по договор за наем от 16.10.2008
г. недвижим имот и да предаде държането на същия на собственика.
По изложените съображения въззивният съд счита, че по делото е проведено
пълно доказване на обстоятелството, че през исковия период топлоснабденият имот
е ползван от дружеството – наемател, а не от собственика на имота.
Както в депозираното заявление за издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК, така и в обстоятелствената част на исковата
молба ищецът обосновава задължението на ответницата с неоснователното
обогатяване на последната с доставената и използвана от нея топлинна енергия,
доколкото за исковия период страните не са подписали писмен договор. Ищецът
поддържа, че като собственик на имота ответницата е ползвала топлинна енергия
за стопански нужди, доставена от ищцовото дружество, без да я заплаща, поради
което е налице неоснователно обогатяване на ответницата, обедняване на ищеца,
като имущественото разместване е осъществено при липса на валидно правно
основание за това.
Имуществените облаги имат материално естество и те са оценими в пари.
Изразяват се в увеличаване на актива на имуществото на обогатения, в намаляване
на неговите пасиви или спестяване на обогатения на някои разходи, които той
иначе е трябвало да понесе. В последната хипотеза спестяването на разходи води
до обогатяване в случай, че разходите са били необходими и ответникът по иска с
правно основание чл.59 ЗЗД е трябвало да ги понесе от собственото си имущество,
без да съществуват изгледи за тяхното връщане. В този смисъл са разясненията,
дадени с решение № 587/01.11.2010 г. по гр. д. № 941/2009 г. на ВКС, ГК, ІV ГО,
постановено по реда на чл.290 ГПК).
В тежест на ищеца е да докаже, че ответницата е спестила разходи за
доставената и ползвана от нея топлинна енергия за процесния имот. След като
ответницата не е ползвала процесния имот през исковия период, а същият е
ползван от наемател, то незаплащането на стойността на реално доставената до
имота топлинна енергия не е довело до спестяване на разходи от ответницата.
По изложените съображения въззивният съд счита, че ответницата не се е
обогатила за сметка на ищеца, поради което предявеният иск е изцяло
неоснователен.
Тъй като крайните изводи на двете инстанции съвпадат, обжалваното решение
следва да се потвърди.
По разноските
по производството:
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.3 ГПК в полза на
ответницата по жалбата следва да се присъдят сторените в настоящото производство
разноски. Техният размер възлиза на 300 лв. - заплатено адвокатско
възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 11.03.2021 г. за
осъществяване на процесуално представителство във въззивното производство.
Жалбоподателят своевременно е релевирал възражение за прекомерност по
чл.78, ал.5 ГПК за претендираното адвокатско възнаграждение.
Нормата на чл. 78, ал. 5 ГПК регламентира, че ако заплатеното от страната
възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и
фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да
присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от
минимално определения размер съобразно чл.36 ЗАдв.
Съгласно задължителните разяснения, дадени с ТР № 6 от 06.11.2013 г. по
т.д. № 6/2013 г. на ОСГТК на ВКС, основанието по чл.78, ал.5 ГПК се свежда до
преценка на съотношението на цената на адвокатската защита и фактическата и
правна сложност на делото, като съдът следва да съобрази доказателствените
факти и доказателствата, които ги обективират и дължимото правно разрешение на
повдигнатите правни въпроси, което е различно по сложност при всеки отделен
случай. След тази преценка, ако се изведе несъответствие между размера на
възнаграждението и усилията на защитата при упражняване на процесуалните права,
съдът намалява договорения адвокатски хонорар.
Минималният размер на адвокатското възнаграждение, определен съобразно
чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, в случая възлиза на сумата от 463, 12 лв. Ето защо
заплатеното от ответницата по жалбата адвокатско възнаграждение е в по – нисък от
законоустановения минимален размер. Ето защо възражението на жалбоподателя за
прекомерност на адвокатското възнаграждение е неоснователно.
Воден от гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 57439, постановено в проведеното на 04.03.2020 г. по гр. д. № 14035/2019 г. по описа на СРС, ГО, 62 състав.
ОСЪЖДА „Т.С.” ЕАД, ЕИК ******, с адрес ***, да заплати
на Р.Х.Н., ЕГН **********, с адрес ***, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата
от 300 (триста лева) лв., представляваща заплатено адвокатско
възнаграждение за осъществяване на процесуално представителство във въззивното
производство.
Решението е
постановено при участието на трето лице - помагач на ищеца: „Т.С.“ ЕООД, ЕИК******,
с адрес ***.
Решението не подлежи на касационно обжалване, на основание
чл.280, ал. 3, т.1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.