О П Р Е Д Е Л Е Н И
Е
гр. София, 29.04.2020 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско
отделение, VI – 17 състав,
в открито заседание на четвърти март две хиляди и двадесета
година, в следния състав:
СЪДИЯ: ДИЛЯНА ГОСПОДИНОВА
при секретаря Светлана Влахова, като разгледа докладваното от съдията т.д. № 580 по описа на СГС за 2019 г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 692 ТЗ.
Синдикът на „П.2.” ЕООД – Е.Т., е
представила пред съда по несъстоятелността списък на приетите вземания на
кредиторите, предявени в срока по чл. 685, ал. 1 ТЗ и списък на неприетите вземания
на кредиторите, предявени в срока по чл. 685, ал. 1 ТЗ, които са обявени в търговския
регистър на 23.12.2019 г.
Срещу списъка на приетите от
синдика вземания е подадено възражение от кредитора Национална агенция за
приходите /НАП/, с което се възразява срещу определената от синдика поредност на удовлетворяване на част от предявените от този
кредитор вземания за получаване на сума в общ размер от 433 085, 90 лв.,
представляваща такава за публични държавни вземания, от които сума в размер на
266 908, 45 лв. представлява възникнали главни публични вземания и сума в
размер на 166 177, 45 лв. представлява възникнали публични вземания за лихви. Кредиторът
сочи, че всички предявени публични държавни вземания са обезпечени и подлежат на
удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ, а не по чл. 722, ал. 1, т. 6 ТЗ,
както е посочено от синдика в изготвения от него списък на приетите вземания за
част от тях. Това е така, тъй като с постановление за налагане на обезпечителни
мерки от 20.09.2019 г.
на публичен изпълнител при ТД на НАП е наложен запор върху имущество на
длъжника, който е вписан в Централния регистър на особените залози, и това дава
право на предпочитателно удовлетворяване в производството
по несъстоятелност на длъжника.
Срещу списъка на неприетите от
синдика вземания на кредиторите на „П.2.” ЕООД е подадено възражение от кредитора
„Р.М” ЕООД. Той посочва, че по делото е
установено, че предявените от него вземания са възникнали, както и че те са
придобити от него по силата на договор за прехвърляне на вземания, който е
съобщен на длъжника, като това е станало със съобщение, което му е връчено на
19.08.2015 г., както и с достигането до назначения синдик на „П.2.” ЕООД на подадената
от „Р.М” ЕООД молба за предявяване на вземания в производството по
несъстоятелност.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства и ги обсъди в тяхната
съвкупност, както и във връзка със становищата на страните и техните възражения, намира следното:
По възражението, подадено от
кредитора НАП срещу списъка на приети от синдика вземания:
Възражението на кредитора НАП срещу
списъка на приетите вземания е подадено в срока по чл. 690, ал. 1 ТЗ, който в
случая тече от 23.12.2019 г. - дата на обявяване на съставените по реда на чл.
686 ТЗ списъци на приетите и неприети вземания, и изтича на 30.12.2019 г. Това възражение е изпратено
до съда по куриер на 30.12.2009 г., което е видно от датата, посочена върху куриерската разписка. Ето
защо и предвид факта, че то изхожда от лице, което има право и интерес да
направи възражение срещу определената от синдика привилегия на предявено от
него в производството по несъстоятелност вземане, която има значение за реда на
удовлетворяването му по чл. 722 ТЗ, следва да се заключи, че е допустимо и
съдът трябва да се произнесе по неговата основателност. Разгледано по същество
подаденото възражение е неоснователно.
Предявените
вземания на кредитора НАП са за получаване от „П.2.” ЕООД на сума в размер на 167
606, 31 лв., представляваща публични вземания за неплатени данъци и такси, на
сума в размер на 104 851, 26 лв., представляваща публични вземания за начислени
лихви за забавено плащане на задълженията за данъци и такси, на сума в размер
на 101 842, 57 лв., представляваща публични вземания за неплатени задължителни
осигурителни вноски, на сума в размер на 62 893, 49 лв., представляваща
публични вземания за начислени лихви за забавено плащане на задълженията за
задължителни осигурителни вноски, на сума в размер на 5 810 лв., представляващи
публични вземания за неплатени държавни такси и лихви върху тях, както и сума в
общ размер на 5 767, 73 лв., представляваща публични вземания за начислени глоби
и имуществени санкции и начислени върху тях лихви за забавено плащане. В
подаденото възражение се прави оспорване единствено на определения от синдика
ред на удовлетворяване на част от тези вземания в общ размер от 433 085, 90
лв., от които 266 908, 45 лв. – главници и 166 177, 45 лв. - лихви, поради
което съдът ще се произнесе само по въпросите дали те имат характер на
обезпечени такива и в кой ред следва да бъдат
удовлетворени, но не и за това дали от представените от кредитора
доказателства се установява, че те са възникнали, по който въпрос се е
произнесъл синдикът като ги е включил в списъка на приети вземания в пълния им
предявен размер, срещу което му произнасяне не е подадено възражение от което и
да е от лицата, които имат право и интерес да направят това.
Възразилият
кредитор НАП твърди, че предявените публични държавни вземания до размера им от
433 085, 90 лв. са такива, които са обезпечени с наложен запор върху
имуществото на несъстоятелния длъжник „П.2.” ЕООД, който запор е вписан по реда
на Закона за особените залози /ЗОЗ/. В чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ е предвидено, че
в производството по несъстоятелност вписания по реда ЗОЗ запор върху имущество
на длъжника представлява за кредитора обезпечение, което му дава право на предпочитателно удовлетворяване на своето вземане с първа
по ред специална привилегия от получената
сума при реализацията на обезпечението. За да се приеме, че вземането на един
кредитор е обезпечено и подлежи на удовлетворяване с ред по чл. 722, ал. 1, т.
1 ТЗ, трябва да се установи, че в производството по неговото принудително
събиране съответно в проведено производство за обезпечаване на неговото
събиране е наложен запор върху имущество на длъжника както и че този запор е
вписан в Централния регистър на
особените залози.
От
съдържанието на приетото в настоящото производство постановление за налагане на
обезпечителни мерки с изх. № С190022-022-0085129/ 20.09.2019 г. се установява,
че пред публичен изпълнител срещу длъжника „П.2.” ЕООД е образувано
изпълнително дело за събиране на публични задължения, които са възникнали в
тежест на това юридическо лице за заплащане на главница в размер на 266 908, 45
лв. и за заплащане на лихва за забава в размер на 164 380, 55 лв. Това дело е и.д.
№ 22140000818/ 2014 г. От посоченото постановелние е
видно и че в хода на това изпълнително дело за обезпечаване на публичните
вземания, за събиране на които то е
образувано, е наложен запор върху два броя моторни превозни средства,
собственост на длъжника. От фактите, описани в представеното от кредитора НАП постановелние, не може да се направи извод, за това какъв е
вида на публичните задължения, които се обезпечават с наложения запор, както и какво
е основанието, от което те са възникнали. Това прави невъзможно за съда да
заключи, че обезпечените с наложения запор вземания са същите тези публични
вземания, които са предявени в производството по несъстоятелност на „П.2.” ЕООД
и са включени от синдика в списъка на приети вземания като такива на НАП. Към молбата
за предявяване на вземания, подадена от НАП, както и към депозираното от този
кредитор възражение не са представени каквито и да било други документи, от
които да е видно кои са публичните вземания, които са обезпечени с наложения от
публичния изпълнител запор върху движими вещи, представляващи два броя МПС.
След
като в производството не са представени доказателства, от които да се
установява, че наложеният в хода на и.д. № 22140000818/ 2014 г. запор
обезпечава изпълнението точно на публичните вземания, които са предявени от НАП
в откритото по отношение на „П.2.” ЕООД производство по несъстоятелност, то не
може да се направи извод, че последните са обезпечени със запор върху имущество
на длъжника, който е вписан в Централния регистър на особените залози по реда
на ЗОЗ и следователно те трябва да бъдат включени в списъка на приети вземания,
като такива, които не се ползват със специалната привилегия по чл. 722, ал. 1,
т. 1 ТЗ и подлежат на удовлетворяване с ред по чл. 722, ал. 1, т. 6 ТЗ, както е
посочил синдика в изготвения от него списък. Това прави възражението, подадено
от кредитора НАП срещу списъка на приетите от синдика вземания, неоснователно и
като такова следва да се остави без уважение.
По възражениието, подадено от кредитора „Р.М” ЕООД:
Съдът е сезиран с възражение, подадено от кредитора „Р.М” ЕООД срещу
списъка на неприетите вземания. То е изпратено до съда по пощата, което се
установява от наличния по делото плик. Върху този плик е поставено пощенско датно клеймо, което отразява датата на изпращане на
пощенската пратка, която съдът счита, че е 30.12.2020 г., въпреки че пощенското
клеймо не е напълно четливо. Това означава, че възражението е подадено в срока по
чл. 690, ал. 1 ТЗ, който както беше посочено започва да тече на 23.12.2019 г. и
изтича на 30.12.2019 г. Ето защо и предвид факта, че то изхожда от лице, което
има право да направи възражение срещу неприемането от синдика на предявено от
него в производството по несъстоятелност вземане, както и интерес от това, следва
да се заключи, че е допустимо и съдът трябва да се произнесе по неговата
основателност. Разгледано по същество подаденото възражение е неоснователно.
Кредиторът „Р.М” ЕООД твърди, че
има вземания към длъжника, които са възникнали от сключен на 20.04.2011 г.
договор за банков кредит между „П.И.Б.“ АД и дружеството-длъжник „П.21“ ООД,
които са прехвърлени на кредитора по силата на договор за прехвърляне на
вземания, сключен на 28.07.2015 г., между „П.И.Б.“ АД, в качеството му на цедент, и „Р.М” ЕООД, като цесионер.
С оглед на това и в производството по чл. 692 ТЗ съдът трябва да отговори на
въпроса дали от събраните доказателства се установява, че посочените две сделки
са сключени, че са породили действия, както и какви задължения са възникнали от
тях в тежест на длъжника към предявилия вземанията кредитор.
От приетите
писмени доказателства се установява, че между „П.И.Б.“ АД и пет юридически
лица, в качеството им на съкредитополучатели, едно от
които е длъжника „П.21“ ООД, са валидно възникнали облигационни отношения по
сключен договор за банков кредит от 20.04.2011 г. Това е видно от представения
по делото писмен договор от 20.04.2011 г. и анекс към него от 01.03.2012 г., които документи обективират насрещните волеизявления на страните по тази
банкова сделка за кредит за съгласие по отношение на всички съществени елементи
от съдържанието й. С договора за кредит „П.21“ ООД, в качеството му на един от
всички кредитополучатели, е поел солидарно с останалите дружества, имащи това
качество следните задължения: 1) задължение да върне предоставената в заем
парична сума в размер на 22 500 000 лв., което трябва да бъде изпълнено в деня,
следващ усвояването на съответната част от общо отпуснатата сума, но не
по-късно от 01.04.2021 г., 2) задължение да заплаща годишна възнаградителна
лихва върху предоставените за ползване средства в размер на базов лихвен
процент на банката за лева, увеличен с надбавка от 4, 5 пункта, както и 3) задължение
да заплаща наказателна лихва в размер на уговорения лихвен процент плюс
наказателна надбавка от 20 пункта, считано от деня, следващ падежа на
съответното плащане, което задължение възниква в случай на неизвършени в срок
плащания.
По
делото се доказа и това, че на 19.06.2014 г. е издадена заповед за изпълнение
по чл. 417 ГПК по гр.д. № 566/ 2014 г. по описа на Районен съд – гр. Раднево, с
която е разпоредено длъжникът „П.21“ ООД солидарно с
още четири юридически лица да заплатят на „П.И.Б.“ АД сума в размер 700 000
лв., представляваща дължима главница по договор за банков кредит от 20.04.2011
г., ведно със законната лихва върху тази сума считано от 18.06.2014 г. до
окончателно изплащане на задължението.
Установява
се, че на 23.06.2014 г. е издадена още една заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК по гр.д. № 568/ 2014 г. по описа на Районен съд – гр. Раднево, с която е разпоредено длъжникът „П.21“ ООД солидарно с още четири
юридически лица да заплатят на „П.И.Б.“ АД сума в размер 1 081 962, 57 лв.,
представляваща просрочена наказателна лихва, дължима по договор за банков
кредит от 20.04.2011 г., начислена за периода от 03.01.2014 г. до 17.06.2014 г.
На
19.06.2014 г. е издадена още една заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК по гр.д.
№ 567/ 2014 г. по описа на Районен съд – гр. Раднево, с която е разпоредено длъжникът „П.21“ ООД солидарно с още четири
юридически лица да заплатят на „П.И.Б.“ АД сума в размер 1 000 000 лв., представляваща просрочена наказателна лихва,
дължима по договор за банков кредит от 20.04.2011 г., начислена за периода от
03.01.2014 г. до 17.06.2014 г.
По
делото се доказа и това, че на 23.09.2014 г. е издадена заповед за изпълнение
по чл. 417 ГПК по гр.д. № 984/2014 г. по описа на Районен съд – гр. Раднево, с
която е разпоредено длъжникът „П.21“ ООД солидарно с
още четири юридически лица да заплатят на „П.И.Б.“ АД следните суми: сума в
размер 12 505 128, 72 лв., представляваща просрочена и изискуема считано от 02.01.2014
г. главница, дължима по договор за банков кредит от 20.04.2011 г., ведно със
законната лихва върху тази сума считано от 12.09.2014 г. до окончателно
изплащане на задължението; сума в размер 2 973 897, 98 лв., представляваща
просрочена и изискуема считано от 09.06.2014 г. главница, дължима по договор за
банков кредит от 20.04.2011 г., ведно със законната лихва върху тази сума
считано от 12.09.2014 г. до окончателно изплащане на задължението; сума в
размер 994 505, 17 лв., представляваща просрочена наказателна лихва, начислена
за периода от 03.01.2014 г. до 11.09.2014 г., дължима съгласно раздел VII, чл. 14 от договор за банков
кредит от 20.04.2011 г.; сума в размер 236 507, 51 лв., представляваща
просрочена наказателна лихва, начислена за периода от 10.06.2014 г. до
11.09.2014 г., дължима съгласно раздел VII, чл. 14 от договор за банков
кредит от 20.04.2011 г.
При
тълкуване във връзката им една с друга на разпоредбите на чл. 416 ГПК, чл. 424 ГПК и чл. 439 ГПК, се налага изводът, че влязлата в сила заповед за изпълнение
във всяка една от хипотезите, предвидени в чл. 416 ГПК, въпреки че няма сила на
пресъдено нещо, се ползва със стабилитет, който се
изразява в това, че за длъжника се преклудира
възможността да оспори съществуването на вземанията към кредитора, за които тя
е издадена, като се позове на фактите съществували до стабилизирането й
съответно до проявлението на изпълнителната й сила. Това означава, че е
недопустимо да бъде воден нов процес, между същите страни, които са
конституирани като такива в проведеното заповедно производство, който да има за
предмет същото материално право, чието съществуване е установено с влязлата в
сила заповед за изпълнение. Тези последици на издадената заповед са идентични с
тези на силата на пресъдено нещо на решението,
постановено в общия исков процес, поради което съдът е длъжен да зачете
влязлата в сила заповед за изпълнение и да счете, че от нея се доказва в
отношенията между заявителя и длъжника факта, че вземанията, за които е
издадена, са възникнали и не са погасени към датата на влизането и в сила.
В
настоящото производството обаче няма представени доказателства, че по отношение
на която и да е от издадени срещу длъжника „П.21“ ООД четири заповеди за
изпълнение са осъществени предпоставките, при които те влизат в сила. От
кредитора „Р.М” ЕООД само се твърди, че заповедите за изпълнение са издадени,
но не се сочи и не се установява дали те са връчени на длъжника „П.21“ ООД от
съдебния изпълнител по реда на чл. 418, ал. 5 ГПК, поради което и не може да се
установи дали е поставено началото на срока по чл. 414, ал. 2 ГПК, в който
длъжникът може да възрази срещу тях. Предявилият вземания кредитор не посочва и
дали длъжникът е подал възражение, с което да е оспорил дължимостта
на вземанията по някоя от издадените заповеди за изпълнение, както и дали ако
това дружество е възразило е образувано исково производство по чл. 422 ГПК и
какъв е неговият изход. В тази връзка трябва да се отбележи, че от писмените
документи, приложени към възражението по чл. 690 ТЗ и по специално от писмо с
изх. № 07-12672/ 18.08.2015 г. е видно, че в Окръжен съд – Стара Загора е
образувано т.д. № 212/ 2014 г. Предвид факта, че това писмо касае правоприемството на страната на кредитора на вземанията по
договора за кредит от 20.04.2011 г., за които са издадени заповедите за
изпълнение, както и че то е изпратено до съда по т.д. № 212/ 2014 г. по описа
на Окръжен съд – Стара Загора, то може да се предположи, че това производство
има за предмет дължимостта на вземания по този договор.
С оглед датата на образуване на делото – през 2014 г., е напълно възможно то да
е производство, образувано с оглед подадено възражение от длъжника „П.21“ ООД срещу
някоя от издадените в полза на „П.И.Б.“ АД заповеди за изпълнение и същата да не
е влязла в сила в нито една от предвидените в ГПК хипотези за това, защото
исковото производство е все още висящо или защото е приключило с влязло в сила
решение, с което предявеният иск по чл. 422 ГПК е отхвърлен, за което няма
никакви данни по делото. След като в настоящото производство не е установено,
че представените от кредитора „Р.М” ЕООД заповеди за изпълнение са влезли в
сила, то няма как да се приеме, че от тях се установява по задължителен начин в
отношенията между страните „П.И.Б.“ АД и „П.21“ ООД какъв е размера на
задълженията за главница и за дължима лихва, които са възникнали в тежест на
последното дружество по силата на договора за кредит, сключен на 20.04.2011 г.
Следователно съдът трябва да отговори на въпроса дали от събраните в настоящото
производство по чл. 692 ТЗ други доказателства се установява, че в тежест на
длъжника са възникнали парични задължения към „П.И.Б.“ АД по договора за кредит
от 20.04.2011 г., които да са от вида и до размера, посочен от кредитора „Р.М”
ЕООД в молбата за предявяване на вземания.
В тази
връзка на първо място трябва да се посочи, че задълженията на кредитополучателя
да върне получените в заем парични средства и да заплати уговорената между
страните възнаградителна лихва, възникват от момента,
в който паричните средства по кредита бъдат предоставени реално от банката на
кредитополучателя. Това е така, тъй като именно с получаване на средствата от
кредитополучателя за него се поражда възможността да ги ползва за определения в
договора за кредит срок и съответно от този момент възникват и насрещните
задължения да върне предоставените за ползване парични суми /няма как да
възникне задължение за връщане на суми по предоставен кредит, които не са
получени/, както и да заплати възнаградителна лихва,
която по своя характер представлява дължимо възнаграждение за времето, през
което кредитополучателят ползва предоставените му парични средства
/кредитополучателят дължи възнаградителна лихва само
докато за него съществува възможност да ползва заетата сума, която възниква
след като същата му бъде предоставена/. Ето защо и за да се приеме, че за
длъжника „П.21“ ООД са възникнали задълженията да върне получените по договора
за кредит от 20.04.2011 г. парични средства, както и да заплати уговорената в
тази сделка лихва, които са предявени в откритото производство по несъстоятелност,
трябва да се докаже, че той е усвоил банковия кредит до размера на претендираната главница, който е от 6 438 141, 05 лв.
При
тълкуване на волята на страните, изразена в клаузите на чл. 5 от сключения
договор се установява, че усвояването на предоставения банков кредит в случая
се осъществява след сключване на договора, но не само въз основа на
постигнатото между страните съгласие, а и при настъпване на изрично посочени
обективни факти, които са следните: 1) след учредяване от съкредитополучателите
в полза на банката на уговорените в договора обезпечения; 2) при настъпване на
случай на неизпълнение на задълженията на съкредитополучателите
по сключени други договори за кредитни улеснения /това условие е поставено с
оглед на целта, с която се отпуска кредита, която е да бъдат изпълнени
задълженията на съкредитополучателите по други,
предоставени им от „П.И.Б.“ АД кредитни улеснения/. В чл. 6 от договора е
уговорен и краен срок, до който е възможно усвояване на кредита от
кредитополучателите при настъпване на описаните условия и това е най-късно до
01.04.2021 г.
В производството от кредитора „Р.М” ЕООД не са
представени никакви доказателства, от които да се установява както настъпването
на обективните факти, при които за кредитополучателите възниква правото да
усвоят отпусната от банката сума по догвора за
кредит, така и обстоятелствата, че някаква сума в рамкия
на общия кредитен лимит реално е усвоена от кредитополучателите.
По
делото не са ангажирани доказателства, от които да може да бъде заключено, че към
момента от кредитополучателите са учредени уговорените в договора за кредит
обезпечения, които представляват ипотеки върху конкретно посочени недвижими
имоти, както и учредяване на особен залог. От „Р.М” ЕООД не са представени нито
договорите за учредяване на ипотеки и особени залози, нито други документи, от
които да се установява това, включително такива, в които да е налице признание
на длъжника „П.21“ ООД за настъпване на тези факти /признание от
кредитополучателя за учредяване на обезпеченията не е
направено и в подписания на 01.03.2012 г. анекс към договора за кредит, в който
учредяването на ипотеки и особени залози върху имущество, което в голямата си
част се припокрива с това, описано в договора за кредит, отново е записано като
задължение, което възниква за кредитополучателите и което те трябва да
изпълнят, а не е посочено като вече изпълнено такова/. Липсата на доказателства
за учредяване на всички договорени обезпечения означава, че по делото не е
установено, че за кредитополучателите е възникнало правото да усвоят кредита,
който им е отпуснат по силата на договора от 20.04.2011 г. и това прави напълно
невъзможно за съда, без наличието на други доказателства, да направи извод, че
такъв е отпуснат към момента на предявяване на вземанията в производството по
несъстоятелност, още повече, че срокът, до който може да бъде сторено това все
още не е изтекъл – той изтича чак на 01.04.2021 г.
Освен
това възразилият кредитор не е представил писмени документи, от които да се
доказва, че банката реално е предоставила някаква част от отпуснатия кредит на
някой или на някои от кредитополучателите, като той, въпреки че е имал
възможност да направи това, не е поискал в производството по чл. 692 ТЗ да бъде
допуснато и изготвяне на съдебна експертиза от вещо лице, което да отговори на
въпроса дали и каква част от отпуснатия кредит е усвоен и кога е станало това.
Доколкото
по делото не се доказа, че „П.И.Б.“ АД е предоставила на кредитополучателите
някаква част от паричните средства, които е уговорено, че ще бъдат отпуснати на
кредит съгласно договора от 20.04.2011 г., то трябва да се приеме, че този факт
не се е осъществил, което от своя страна означава, че за кредитополучателите, един
от които е длъжникът „П.21“ ООД, не са възникнали както главното задължение да
върнат усвоения кредит, така и акцесорното задължение
да заплатят възнаградителна лихва за времето, през
което ползват предоставените парични средства. След като тези задължения не са
възникнали за първоначалния кредитор „П.И.Б.“ АД, то няма как те да преминат в патримониума на „Р.М” ЕООД по силата на сключен между тези
дружества договор за прехвърляне на вземане и цесионерът
по тази сделка да бъде включен с тях в списъка на приети от синдика вземания на
кредиторите на „П.21“ ООД.
Трябва
да се посочи, че освен изложеното, по делото не са представени доказателства и
за това, че договорът за прехвърляне на вземания, който е сключен между „П.И.Б.“
АД и „Р.М” ЕООД и от който последното дружество твърди, че е придобило процесните вземания, е съобщен на длъжника по вземанията „П.21“
ООД и има действие по отношение на него.
В чл.
99, ал. 4 ЗЗД е предвидено, че за да има действие спрямо третите лица и спрямо
длъжника, прехвърлянето на вземанията следва да бъде съобщено на последния от
предишния кредитор., т.е. от цедента. Съобщение за
извършената цесия, което е направено от новия кредитор, т.е. от цесионера, не води до последиците на чл. 99, ал. 4 ЗЗД.
Целта на уреденото в закона задължение на цедента за
уведомяване на длъжника за извършената цесия, от изпълнението на което е обусловено
действието на договора спрямо това лице, е да бъде осигурена възможност за
длъжника да изпълни задължението си точно като плати на надлежно легитимирано
лице, което е носител на вземането, като в интерес на правната сигурност и за
да се избегнат излишни съдебни спорове, законът изрично предвижда съобщението
да бъде направено от предишния кредитор, който е лицето, което е познато за
длъжника и по отношение на което той знае, че е поел задължение да престира определена парична сума.
Към
молбата за предявяване на вземания от „Р.М” ЕООД не са представени
доказателства, от които да се установява, че длъжникът „П.21“ ООД е уведомен от
цедента „П.И.Б.“ АД за извършеното прехвърляне на
вземанията, които са възникнали в негова полза по договора за кредит, сключен
на 20.04.2011 г. Документи, които да имат доказателствена
стойност и които да установяват този факт не са представени и с подаденото
възражение. Съдът счита, че документът представляващ известие за доставяне на
пощенска пратка, съдържаща писмо с изх. № 07-12672/ 18.08.2015 г., изходящо от
„П.И.Б.“ АД, с което известие е удостоверено връчването на това писмо на
длъжника „П.21“ ООД, няма доказателствена сила. Този
извод се налага при съобразяване на зачеркванията и поправките направени в
него, които касаят поставянето на подпис на лицето, което е получило писмото от
името на „П.21“ ООД – в известието за доставка е зачеркнат положения за
получател подпис, като след това е поставен друг подпис, на различно лице, като
напълно неясно е кога и от кого е направено това. Ето защо и при извършване на
преценка на доказателствената стойност на този
документ на основание чл. 178, ал. 2 ГПК съдът счита, че недостатъците му са толкова
съществени, че не може да се приеме, че той се ползва с такава. Това означава,
че от известието за доставяне не се установява, че уведомлението, съставено от цедента за съобщаване на извършеното прехвърляне на
вземанията по договора за кредит от 20.04.2011 г. е достигнало до длъжника.
Съобщаването на сключения договор за цесия на длъжника „П.21“ ООД не е
направено и в хода на производството по несъстоятелност, тъй като както молбата
за предявяване на вземания, така и възражението са съставени не от цедента, а от цесионера, който не
е оправомощен да извърши надлежно съобщаване на
прехвърлянето по чл. 99, ал. 4 ЗЗД, включително не е и упълномощен да направи
това от името на цедента, а и тези книжа изобщо не са
достигнали до длъжника, тъй като не му се връчват. Без значение е достигането
на молбата за предявяване и на възражението до синдика, който в производството
по приемане на вземания не действа като представител на длъжника, а като орган
в производството по несъстоятелност, който се произнася по съществуването на
предявените вземания и действа в интерес както на длъжника, така и на всички
негови кредитори.
След
като договорът за цесия не е съобщен на длъжника по реда на чл. 99, ал. 4 ЗЗД, то
той не е произвел действие по отношение на него, за който се счита, че титуляр
на вземанията по договора за кредит от 20.04.2011 г. е първоначалният кредитор
„П.И.Б.“ АД, а не цесионера „Р.М” ЕООД. Това също
налага извода, че последното дружество не може да бъде включен с тези вземания
в списъка на приети от синдика вземания на кредиторите на „П.21“ ООД. Това
прави възражението, подадено от кредитора „Р.М” ЕООД срещу списъка на
неприетите от синдика вземания, неоснователно и като такова следва да се остави
без уважение.
С
оглед на всичко изложено, се налага крайният извод, че съставеният от синдика
списък на приетите вземания, предявени в срока по чл. 685, ал. 1 ТЗ, следва да
бъде одобрен от съда на основание чл. 692, ал. 4 ТЗ така, както е изготвен.
Предвид одобряване на списъка на
приетите вземания и на основание чл. 674, ал. 2 ТЗ, съдът следва незабавно да
свика събранието на кредиторите с дневен ред по чл. 677, ал. 1, т. 8 ТЗ, както и
за избор на постоянен синдик на дружеството и определяне на възнаграждението
му, доколкото не е проведено първо събрание на кредиторите на „П.21“ ООД.
Така
мотивиран съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ възражение от 31.12.2019 г., подадено от кредитора Национална агенция за приходите срещу
списъка на приетите вземания на кредиторите на „П.2.” ЕООД,
предявени в срока по чл. 685, ал. 1 ТЗ, който списък е обявен в Търговския регистър на
23.12.2019 г., с което се възразява срещу определената от синдика поредност на удовлетворяване на част от предявените от този
кредитор вземания за получаване на сума в общ размер от 433 085, 90 лв.,
представляваща такава за публични държавни вземания, от които сума в размер на
266 908, 45 лв. представлява възникнали главни публични вземания и сума в
размер на 166 177, 45 лв. представлява възникнали публични вземания за лихви.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ възражение от 06.01.2020 г., подадено от кредитора „Р.М” ЕООД срещу списъка на
неприетите вземания на кредиторите на „П.2.” ЕООД, предявени в срока по чл.
685, ал. 1 ТЗ, който
е обявен в търговския регистър на 23.12.2019 г.
ОДОБРЯВА на
основание чл. 692, ал. 4 ТЗ списъка на приетите от синдика вземания на
кредиторите на „П.2.” ЕООД, предявени в срока по чл. 685, ал. 1 ТЗ, който
списък е обявен в Търговския регистър на 23.12.2019 г.
СВИКВА на
основание чл. 674, ал. 2 ТЗ събрание на кредиторите на „П.2.” ЕООД, с ЕИК: ********, със
седалище и адрес на управление:***, офис 13, което ще се проведе на 20.05.2020 г. от 09:30 часа в сградата на Съдебната палата, находяща се на адрес: гр. София, бул. “*******в залата за
провеждане на съдебните заседания на СГС, Търговско отделение, VІ- 17 състав, с
дневен ред по чл. 677, ал. 1, т. 8 ТЗ, а именно: 1. Определяне реда и начина за
осребряване имуществото на длъжника. 2. Определяне метода и условията на оценка
на имуществото. 3. Избор на оценители и определяне на възнаграждението им, както
и 4. Избор на постоянен синдик на дружеството и определяне на възнаграждението
му.
ДА СЕ ИЗВЪРШИ на основание чл. 692, ал. 5 ТЗ обявяване на настоящото определение в
Търговския регистър при Агенцията по вписвания.
Определението не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ: