РЕШЕНИЕ
№ 133
гр. Кърджали, 04.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, II. СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Пламен Ал. Александров
Членове:Васка Д. Халачева
Кирил М. Димов
при участието на секретаря Светла В. Радева
като разгледа докладваното от Кирил М. Димов Въззивно гражданско дело №
20225100500022 по описа за 2022 година
Производство по чл.258 и сл. от ГПК.
С решение № 178/05.11.2021 г., постановено по гр.д. № 1114/2021 г. по
описа на РС - Кърджали, е постановено следното:
1.Упражняването на родителските права спрямо малолетното дете А. С.
К. с ЕГН **********, родено от съвместното съжителство на А.Д. А. с ЕГН
********** и С. А. К. с ЕГН **********, са предоставени на майката А.Д. А.
с ЕГН **********, като е определено детето А. С. К. с ЕГН ********** да
има местоживеенето на майка си, на адрес гр.П., ул.Д. Н. № *.
2.Дадена е възможност на бащата С. А. К., да вижда и взема детето А.
С. К. през следните дни и периоди: всяка първа и трета събота и неделя от
месеца с преспиване, от 09.00 ч. в събота до 18.00 ч. в неделя, два месеца през
лятото на годината, които не съвпадат с платения годишен отпуск на майката,
от първия до седмия ден на определяната ежегодно от МОН пролетна учебна
ваканция, от първия до седмия ден на определяната от МОН коледна учебна
ваканция през четна година и от четвъртия до единадесетия ден на
определяната от МОН коледна учебна ваканция през нечетна година, всяка
1
година за периода от 09.00 ч. на 7-и август до 18.00 ч. на 11-и август, ако
същият не съвпада с платения годишен отпуск на майката, както и по всяко
друго време, определено по съгласие на родителите на детето, като вземането
и връщането на детето във всички случаи става в дома на майката.
3. С. А. К. е осъден да заплаща на малолетното си дете А. С. К.,
действащо чрез своята майка и законен представител А.Д. А., ежемесечна
издръжка в размер на 270 лв., считано от 01.10.2021г., до навършване на
пълнолетие на детето или настъпването на друга причина, изменяваща или
погасяваща издръжката, ведно със законната лихва при забава за всяка
просрочена вноска, като е отхвърлен иска за издръжка за разликата над
сумата 270 лв. до пълния му предявен размер от 400 лв. и за периода от
27.07.2021г. до 30.09.2021 г. включително.
4. С. А. К. е осъден да заплати на малолетното си дете А. С. К.,
действащо чрез своята майка и законен представител А.Д. А., издръжка за
минало време, за периода от 27.07.2020г. до 14.06.2021 г. включително, в общ
размер 2 294 лв., ведно със законната лихва при забава от влизане в сила на
решението, като е отхвърлен иска за издръжка за минало време, за разликата
над сумата 2 294 лв. до пълния му предявен размер от 4 800 лв. и за периода
от 15.06.2021г. до 26.07.2021 г. включително.
5. С. А. К. е осъден да заплати на А.Д. А. сумата 328.70 лв.,
представляваща разноски по делото.
6. А.Д. е осъдена да заплати на С. А. К. сумата 243 лв., представляваща
разноски по делото.
7. С. А. К. е осъден да заплати по сметка на Районен съд-Кърджали
сумата 480.56 лв., представляваща държавни такси по уважените искове за
издръжка.
Недоволен от така постановеното решение е останал въззивникът С. А.
К., който го обжалва, чрез своя процесуален представител - адв. М.Ч., като
неправилно и необосновано. В жалбата се излагат съображения за
неправилност на извода на първоинстанционния съд за предоставяне на
родителските права на майката. Сочи се, че от момента на раждането детето е
живяло в дома на бащата и в продължителен период е било отглеждано от
него. Смяната на средата, в която е живяло детето, се отразила
неблагоприятно на неговото емоционално здраве. Интересът на детето би бил
2
защитен ако родителските права се предоставят на бащата. Твърди се, че
детето предпочита да бъде отглеждано от своя баща, като в гр.П. няма
приятелска среда, няма подходящи битови условия, докато в дома на бащата
били осигурени такива. Родителският капацитет на въззивника бил
значително по-висок от този на майката, като същият разполагал и с
финансови средства, чрез които може да осигури на детето висок комфорт. Не
били отчетени и полаганите до момента грижи от страна на бащата, както и
изградената межди него и детето привързаност и взаимна обич. Майката
възпрепятствала контактите на детето с неговия баща, докато нямало данни
бащата да възпрепятства срещите между детето и неговата майка. Моли съда
да отмени обжалваното решение на РС – Кърджали, да отхвърли предявения
иск, родителските права да бъдат предоставени на въззивника, а на
въззиваемата да бъде определен режим на лични отношения и издръжка.
Претендира разноски. В съдебно заседание лично и чрез своя процесуален
представител поддържа възззивната жалба.
Въззиваемата А.Д. А., представлявана от процесуалния си представител
- адв. В.Я., е представила отговор на основание чл.263, ал.1 от ГПК, с който
изразява становище за неоснователност на въззивната жалба. В отговора се
сочи, че обстоятелствата, изложени въз въззивната жалба не отговаряли на
фактическото положение. Излага съображения за правилността на
обжалваното решение. Твърди, че в съдебно заседание детето заявило, че се
чувства добре с майка си в гр.П., същата се грижи добре за него и няма
проблеми с нея и нейния приятел. Основни грижи за детето полагала майката,
която посрещала личните, здравните и образователните му потребности.
Детето било ученик в пети клас, с много добър успех, с изградена
емоционална връзка с майката, винаги облечено подходящо за възрастта и
сезона. Моли съда да потвърди обжалваното решение на РС - Кърджали.
Претендира разноски. В съдебно заседание, лично и чрез своя процесуален
представител, поддържа становището си изразено в отговора на възззивната
жалба.
Въззивният съд, при извършената преценка на събраните по делото
доказателства, по повод и във връзка с оплакванията, изложени от въззивника
констатира:
Жалбата е допустима, подадена е в срок от лице, имащо правен интерес,
3
а по съществото разгледана е неоснователна.
Решението на Кърджалийския районен съд е валидно и допустимо, като
не са налице основания за обезсилването му като недопустимо или
обявяването му за нищожно.
Първоинстанционното производство е било образувано по предявен иск
с правно основание чл.127, ал.2 от СК, относно упражняването на
родителските права, личните отношения и издръжката на детето А. С. К..
Ищцата А.Д. А. сочи в исковата молба, че двамата с ответника са родители на
малолетното дете А. С. К., родено от съвместното им съжителство на
10.08.2010 г. Сочи се, че от три години ищцата, заедно с детето живеят
отделно от ответника в гр.П.. Твърди, че от момента на раздялата тя полага
грижи за детето, а ответника не заплащал издръжка. Искането е родителските
права по отношение на малолетното дете да бъдат предоставени на ищцата, а
на ответника да бъде определен режим на лични отношения, като бъде осъден
да заплаща издръжка за минало и бъдеще време.
Ответникът С. А. К. оспорва предявения иск като неоснователен. Излага
съображения, че е посещавал детето в дома му в гр.П. и поел всички разходи
за отглеждането и възпитанието му. Сочи, че детето би се чувствало по-добре
при него, като му били осигурени всички условия. Претендира упражняването
на родителските права да бъдат предоставени на него, а на ищцата да бъде
определен режим на лични отношения. Евентуално претендира определен
режим на лични отношения, ако родителските права бъдат предоставени на
майката.
Не е спорно по делото, че страните са родители на малолетното дете А.
С. К., родено от съвместното им съжителство на 10.08.2010 г. Установява се
също от приетите по делото писмени и гласни доказателства, че от около три
години детето живее и се отглежда от своята майка в гр.П., а бащата живее в
гр.К.. При така установените данни настоящата инстанция приема, че е в
интерес на детето то да бъде отглеждано от своята майка в гр.П.. В тази
връзка съдът напълно споделя изложените от първоинстанционния съд
мотиви и препраща към тях на основание чл.272 от ГПК.
От писменото заключение на вещото лице Т. М. Д. по назначената във
въззивното производство съдебно-психологична експертиза, както и от
разпита на същата в съдебно заседание, които съдът приема, се установява, че
4
е налице е привързаност и родителска връзка между А. и неговият баща,
както е налице и привързаност и към неговата майка, изразяваща се в
изградено емоционално-доверително отношение и към двамата си родители.
А. посочва, че изпитва привързаност и към двамата, но в по-голяма степен
спрямо баща си. Психологическото и емоционално състояние на детето А. е
нормално за възрастовите клинични критерии, няма патологични прояви,
които да са извън нормата. При преместването си в гр.П. е преминал през
процес на адаптация. Процесът на адаптация към новата среда е бил
съпроводен с проява на защитен механизъм соматизация (соматизира) -
блокира се неговата спонтанност и действена активност по посока
несигурност, плахост, нерешителност, повишаване на тревожността. По данни
на А., той е повръщал почти всяка сутрин. Експертизата допуска, че детето
преживява т.нар. конфликт на лоялност, което се отразява върху
психологическото и емоционалното състояние на детето, въвлечен в този
конфликт се опитва да подкрепи определена позиция, за да не възникне
пореден конфликт между родителите. Детето преживява високи нива на стрес
в резултат на преживявания конфликт. А. изпитва засилена емоционална
реакция на тема „семейство”, придружена с психомоторна възбуда,
допълнителни поведенчески индикации, които проявява при обсъждане на
определена тематична насоченост - когато говори на тази тема започва да
търка ръцете си една в друга, погледът свежда към земята, избягва очен
контакт, прави дълги паузи, с прояви на плачливост. В конкретно създалата се
ситуация А. съобщава предпочитания да живее в гр.К. като изброява редица
причини - среда, приятели, трайни във времето удобства и изградени навици.
Вещото лице сочи, че през последните години, идвайки в К. през
ваканциите А. вероятно свързва престоя в града с почивка, игри, забавления.
Като в същото време съобщавайки за това си свое желание се притеснява от
реакцията на майка му да не я обиди, да не му се разсъди, което да провокира
негативно отношение към него. Детето е в период на преживяване на
емоционалната криза от разпада на семейството и приемане на промяната в
начина му на живот и отглеждане. Отчитат се прояви на тревожност и
затруднено справяне и балансиране на отношения, поставяйки го в ситуация
на избор.
Заключението на вещото лице Т. М. Д. подкрепя основния извод на
съда, че е в интерес на детето да остане да живее при своята майка в гр.П..
5
Предпочитанията на А. да живее при баща си са мотивирани от това, че през
последните години е посещавал гр.К. през ваканциите, когато няма
задължения и отговорности, а само игри и забавления. Както посочва вещото
лице в съдебно заседание пред настоящата инстанция, при А. проблемът не е
толкова в града - К. или П., колкото между мама или тати. Той се разкъсва
между родителите си, защото трябва да избере и е поставен в ситуация на
избор. Детето е споделило с вещото лице, че когато е имало разногласие
между родителите си, той се е опитвал да се съгласи и с единия и с другия
родител, за да спрат да се карат. Отношенията между родителите, а и в
последствие съдебният процес, са довели до този емоционален срив и
разкъсване на детето между двамата родители. Предвид всичко изложено,
както и оглед да се съхрани емоционалното състояние на детето, следва да се
запази фактически установеното местоживеене и социална среда на А.. Това
би допринесло и до отпадане на тежката отговорност на детето да избира
между двамата родители, да се разкъсва между тях.
По отношение на режима на лични отношения и присъдената издръжка,
във въззивната жалба не се излагат конкретни доводи. Въпреки това,
настоящата инстанция намира същите за обосновани и съответстващи на
социалното и финансово състояние на страните.
Ето защо, обжалваното решение на РС - Кърджали е обосновано и
правилно и като такова следва да бъде потвърдено. При този изход на делото
в полза на въззиваемата се следват разноски в размер на 400 лв.,
представляващи адвокатско възнаграждение.
Водим от изложеното и на основание чл.271, ал.1 от ГПК, въззивният
съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 178/05.11.2021 г., постановено по гр.д. №
1114/2021 г. по описа на РС - Кърджали.
ОСЪЖДА С. А. К., с постоянен адрес гр.К., ул.“М. М.“, бл.“В. А.“, ет.*,
ап.*, с ЕГН **********, да заплати на А.Д. А., с постоянен адрес гр.К.,
кв.“В.-*“, бл.“Т.“ № *, вх.“*“, ет.*, ап.*, с ЕГН **********, направените пред
въззивната инстанция разноски в размер на 400 лв., представляващи
адвокатско възнаграждение.
6
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС при
наличието на предпоставките на чл.280, ал.1 и 2 от ГПК, в едномесечен срок
от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7