Решение по дело №9684/2016 на Районен съд - Варна

 

Р Е Ш Е Н И Е

№ 2612

27.6.2017 г., град  Варна

 

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

 

ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД                        Гражданска колегия, 7-ми състав

на 15-ти юни 2017 г.                                                 Година 2017

в  публично съдебно заседание проведено в следния състав:

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРИЯ КОЮВА

 

при участието на секретар Антония Пенчева

разгледа докладваното от съдия М. Коюва

гражданско дело № 9684 по описа за 2016 година

 

 

Предявен е иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.3 и чл.86 ЗЗД.

Производството е образувано по подадена в съда искова молба от ищец Е.И.Л., ЛНЧ **********, с адрес ***, срещу ответник И.А.Р., ЕГН **********, с адрес ***, като се моли съдът да постанови решение, с което ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца следните СУМИ - 11 000,00 лева платени като задатък по Изп.Д№ 20158110400103 на ЧСИ Николай Желев с рег. № 811 на КЧСИ и прекратена представителна власт със Заявление от 30.6.2016г., ведно със законната лихва върху сумата от подаване на ИМ в съда – 16.8.2016г. до окончателното заплащане на задължението.

В исковата молбата ищеца излага, че искала да закупи апартамент в Р.България, затова се свързала с ответника, който я убедил, че участва активно на пазара за недвижими имоти, познава законите на Р.България и умело владее български език, което е пречка за ищцата, която не владее езика. Ответникът убедил ищцата, че да се закупи имот чрез съдебен изпълнител е най-изгодно в България. Убеждава ищцата да го упълномощи, което тя прави, за да може да я представлява по дела пред ЧСИ. Така ищцата внася по сметка на ЧСИ Николай Желев с рег. № 811 на КЧСИ за Изп.Д№ 20158110400103 11000,00 лева задатък. В последствие ищцата установява, че ответникът не е договарял в нейна полза, а просто я е лъгал, за да получи суми внесени от нея по изпълнителни дела, като бъдат върнати по негова банкова сметка. ***.3.2016г. ответникът депозира молба пред ЧСИ да му бъде върнат задатъка от 11000,00 лева, който му е преведен по банковата му сметка на 15.3.2016г. Така повече от четири месеца ответникът е заблуждавал ищцата, че изпълнителното дело не е приключило, а в същото време се е обогатил за нейна сметка с 11000,00 лева.

Поради изложеното се моли съдът да уважи исковата претенция, като се присъдят сторените по делото разноски в полза на ищеца.             

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответника, с който се признава изцяло претенцията на ищцата, но се иска прихващане с дължимата и неплатена на ответника сума от 18000,00 лева по Договор № 23 от 30.5.2016г. за извършено представителство по Изп.Д№ 119/ 2015г. на ЧСИ С.Я..

Поради изложеното се моли иска да бъде изцяло отхвърлен.

 

В открито съдебно заседание ищеца, чрез процесуалния си представител по пълномощие, поддържа предявените искове и моли съдът да ги уважи.

В открито съдебно заседание ответника, чрез процесуалния си представител по пълномощие, поддържа подадения отговор, оспорва исковете и моли да бъдат отхвърлени, като се извърши прихващане на сумите.

 

Съдът, след съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

По делото са приложени и приети като доказателства – копие от молба вх. № 7/19.02.2016 г. от Е.Л., копие от платежно нареждане на стойност 11 000.00 лева, копие от молба от И.Р., копие от преводно нареждане за връщане задатък по публична продан, копие от пълномощно от Е.Л., копие от молба от адв. Христо Христов, копие от нотариално заверено заявление от Е.Л., копие от молба вх. № 1269 от 04.07.2016 г. от адв. Христо Христов, копие от уведомително писмо от Е.Л., оригинал за удостоверение рег. № АУ076916ВН от 29.08.2016 г. от Община Варна, копие от договор за оказване на посреднически услуги за придобиване на недвижим имот в България № 23/30.05.2016 г.  

По искане на ответната страна, след призоваване, в открито съдебно заседание е разпитан свидетел В.Б.Д. /без дела и родство със страните/. Показанията съдът възприема в частта, в която съдържат данни за релевирани факти, базиращи се на непосредствени впечатления и не противоречат на приети за установени факти с оглед съвкупната преценка на всички писмени и гласни доказателства.

По делото е изискано и приложено изпълнително дело № 20157190400119/2015 г. на ЧСИ С.Я..

 

При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

Основателността на предявената искова претенция предполага установяване в условията на пълно и главно доказване от страна на ищеца, че е платил спорната сума по сметка на ЧСИ, като след това същата е върната на ответника, след неслучила се продан на имот, в която ищеца е била представлявана от ответника. Ответника следва да докаже своите възражения, които водят до изключване на претенциите на ищеца, както и основанието и размера за извършване на прихващане на суми.

Между страните не е спорно и самия ответник признава изнесените в ИМ факти, че по изп.дело № 20158110400103 на ЧСИ Николай Желев ищцата е внесла задатък от 11000,00 лева, които в последствие, след приключване на делото, са върнати по сметка на ответника, защото ищеца не е била обявена за купувач на имот.

Спорно между страните е само дали ищеца дължи заплащане на 18000,00 лева на ответника като възнаграждение, за това, че я представлявал по изпълнително дело № 20157190400119/2015 г. на ЧСИ С.Я./.

По делото е приет като доказателство договор № 23/30.5.2016г. подписан от ищеца и ответника, в който е договорено, че при подписването му ищцата заплаща на ответника 11000,00 лева за комисионна, а още 7000,00 лева в три дневен срок след получаване на документи за собственост за имот с идентификатор № 10135.2553.741.3.6 находящ се в гр.В., представляващ мезонет апартамент № 6 в сградата. С оглед подписания договор между страните съдът достига до извод, че със самия него ответника е декларирал, че е подписал договора след като ищеца му е заплатил 11000,00 лева комисионна, поради което същата няма как да му се дължи, камо ли да се прихваща със задатъка от 11000,00 лева платен от ищеца по изп.дело № 20158110400103 на ЧСИ Николай Желев. Такава договорка между страните липсва, следователно ответника неправомерно и незаконосъобразно е получил сумата от 11000,00 лева върнат задатък по изп.дело № 20158110400103 на ЧСИ Николай Желев.

Остатъка от 7000,00 лева по договор № 23/30.5.2016г. подписан от ищеца и ответника е недължим, защото не са изпълнени останалите условия, при които следва да се плати, а именно след снабдяване на ищцата с документи за собственост за имот с идентификатор № 10135.2553.741.3.6 находящ се в гр.В., представляващ мезонет апартамент № 6 в сградата. Този имот след продажбата осъществена от ЧСИ С.Я.  по изпълнително дело № 20157190400119/2015г. е станал собственост на „ПИБ“АД.

Предвид така изложеното съдът достига до извод, че дължимото на ищеца по иска 11000,00 лева няма как да се прихваща с комисион на ответника от 18000,00 лева по договор № 23/30.5.2016г., тъй като е изплатен частично, а друга част въобще не е дължима.

С оглед изложеното съдът достига до извод, че предявените искови претенции с правно основание чл.55, ал.1, пр.3 и чл.86 ЗЗД като напълно основателни и доказани следва да се уважат, като се присъди и законната лихва върху сумата от 11000,00 лева от датата на подаване на ИМ в съда.

 

На основание чл.78, ал.1 ГПК и в съответствие с направеното искане, на ищеца следва да бъдат присъдени направените по делото разноски, като се вземе предвид събраните доказателства сумата 1940,00 лева, от които 440,00лв. за платена д.т. и 1500,00 лева за платен адв.хонорар. Представен е по делото списък по чл.80 ГПК /л.123/.

 

Мотивиран от изложеното, СЪДЪТ

 

 

Р  Е  Ш  И:

 

ОСЪЖДА И.А.Р., ЕГН **********, с адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ на Е.И.Л., ЛНЧ **********, с адрес ***, СУМАТА 11 000,00 лева платени като задатък по Изп.Д№ 20158110400103 на ЧСИ Николай Желев с рег. № 811 на КЧСИ и прекратена представителна власт със Заявление от 30.6.2016г., ведно със законната лихва върху сумата от подаване на ИМ в съда – 16.8.2016г. до окончателното заплащане на задължението, на основание чл.55, ал.1, пр.3 и чл.86 ЗЗД, както и СУМАТА 1940,00 лева направени по делото разноски пред РС-Варна от ищеца, на основание чл.78, ал.1 ГПК.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред ОС-Варна в 2 - седмичен срок от уведомяването на страните за обявяването му.

 

ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните!

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: