№ 738
гр. Велико Търново, 22.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, VI СЪСТАВ, в публично
заседание на седми юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ
при участието на секретаря МИЛЕНА ИВ. РАДКОВА
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ Гражданско дело №
20214110103108 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба на „Т. - П.” АД срещу Ж. ТР. ХР. , с
която се иска да бъде прието за установено съществуването на вземания на ищеца за сумата
от 797.20 лева – главница, представляваща сбор от вземания за потребена топлинна енергия
за периода от 1.3.2020 г. до 31.5.2021 г. за обект, находящ се в гр. Плевен, ул. „Г. К.” № 23,
Вх. М, ап. 18, както и за сумата от 23.59 лева - мораторна лихва за периода от 5.5.2020 г. до
9.7.2021 г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение по ЧГД № 2532/2021 г. на
ВТРС.
В молбата се твърди, че ответникът е потребител на топлинна енергия за обект,
находящ се в гр. Плевен, ул. „Г. К.” № 23, вх. М, ап. 18. Заявява се, че същият дължи сума в
общ размер от 797.20 лева, от която 456.08 лева – за отопление с 2 броя индивидуални
разпределителни уреда (ИРУ), 112.58 лева - за отопление без индивидуален разпределителен
уред, 93.10 лева – за потребена топлинна енергия, отдадена от сградна инсталация, 116.87
лева – за битово горещо водоснабдяване (БГВ) и 33.73 лева – такса за услугата дялово
разпределение. Сочи, че ответникът е ползвал топлинна енергия, но не е погасил
задължението си.
Ответникът не спори, че е собственик на процесния имот, но заявява, че между него и
ищеца не съществува валидна облигационна връзка, поради което няма качеството на
клиент на топлинна енергия за битови нужди. Оспорва, че показанията, посочени от ищеца,
представляват реален отчет на потребление за отопление с ИРУ и реален отчет на
потребление за БГВ, като твърди, че тези показания са служебно начислени. В този ред на
1
мисли, заявява, че ищецът не е доставил количеството топлинна енергия за отопление и
гореща вода за периода, за който е начислил и фактурирал суми, както и че в имота му няма
отоплителен уред лира, разположен в банята. Твърди, че не живее в имота от 2012 г.,
откогато в същия не е доставяна топлинна енергия, като сочи, че измервателните уреди не са
били свързани със сградната отоплителна инсталация, а са били затапени. Заявява, че „Т. С.“
ЕООД не е извършвало отчитане на индивидуалните водомери за топла вода и индикатори
за разпределение на разход за отопление за процесния период, както и че дружеството за
дялово разпределение не е изготвяло и представяло предварително обявен график, по който
ще се извършва отчитането на показанията. Оспорва съществуването на Договор №
11/6.8.2002 г., сключен с „Т. С.“ ЕООД и счита, че доколкото ищецът не е страна по същия
не е налице правна възможност заверката, че документът е идентичен с оригинала, да
обвързва съда с такъв извод. Сочи, че на 29.9.2021 г. е подал към „Т. С.“ ЕООД две заявки,
въз основа на които е изискал да се засекат показанията на намиращите се в жилището му
водомер и радиатори, в резултат на което служител на дружеството е дошъл на проверка и е
изготвил констативен протокол, в който е отбелязал, че показанията на водомера, който
отчита БГВ, са нулеви. Твърди, че показания за разход на отопление, отчетени от
отоплителните уреди (радиатори) липсват, тъй като връзката между топло-преносната
сградна инсталация и последните е прекъсната чрез затапването им. Заявява, че на 9.11.2021
г. служител на „Т. С.“ ЕООД отново е посетил апартамента му, като е съставил нов
констативен протокол, който удостоверява, че в имота няма радиатори и водомер, които да
могат да се използват с цел потребление на топла вода и отопление.
В проведените открити заседания ищецът не изпраща представител, като с писмени
молби поддържа претенциите и моли за тяхното уважаване.
Процесуалният представител на ответника поддържа заявеното оспорване на исковете и
моли за тяхното отхвърляне.
Великотърновският районен съд, като взе предвид събраните по делото
доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
Предявени са кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл.
422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 и сл. от Закона за енергетиката (ЗЕ) и
по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД - за установяване съществуването на вземания на
ищеца спрямо ответника, дължими по договор за продажбата и доставката на топлинна
енергия при Общи условия.
Съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК, ищецът следваше да установи наличието на валидно
облигационно правоотношение между страните, по повод продажбата и доставката на
топлинна енергия (ТЕ) при Общи условия (ОУ), точното изпълнение на договорните си
задължения за доставяне на ТЕ, начина на дялово разпределение и съответствието му с
нормативно определената методика за изчисляване на сумите за отдадена ТЕ в сградната
инсталация (СИ), както и размера не вземанията си; че за процесния период ответникът е
бил собственик или титуляр на вещно право на ползване относно посочения в исковата
2
молба обект; че имотът се намира в сграда - етажна собственост (ЕС), присъединена към
абонатна станция (АС) или към нейно самостоятелно отклонение; че му е предоставил
услуги за доставяне на ТЕ за процесния период относно посочения в исковата молба обект.
Ответникът следваше да установи факта на изпълнение на претендираните задължения,
респ. всички възражения, които направи в производството.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ, всички собственици и титуляри на право на ползване в
сграда - ЕС, присъединени към АС или към нейно самостоятелно отклонение, са
потребители на ТЕ, а според чл. 153, ал. 6 ЗЕ, потребителите в сграда - ЕС, които прекратят
топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават потребители на ТЕ,
отдадена от СИ и от отоплителните тела в общите части на сградата. Законът утвърждава
като принцип за уреждане на отношенията между топлопреносното предприятие и
потребителите на ТЕ в сградите - ЕС реално доставената на границата на собствеността ТЕ,
като по този начин се гарантира правото на предприятието да получи цената на доставената
до АС на сградата - ЕС топлинна енергия. Тъй като тази цена подлежи на разпределение
между отделните собственици на имоти в сградата, се налага утвърждаване на конкретни
правила за разпределение на ТЕ между собствениците, респ. ползвателите на отделните
отопляеми обекти в сградата, поради което всеки потребител на ТЕ дължи да заплати част
от общата цена, съответна на реално потребеното при въведената система за дялово
разпределение.
В процесния случай ищецът претендира цената на доставена ТЕ за отопление с ИРУ,
ТЕ за отопление без ИРУ (ТЕ, отдадена от щранг лира), ТЕ, отдадена от СИ, ТЕ за битово-
горещо водоснабдяване (БГВ) и такса за дялово разпределение.
По делото не е спорно, а и се установява от събраните писмени доказателства, че
ответникът е собственик на процесния апартамент, намиращ се в сграда - ЕС, която е
присъединена към топлопреносната мрежа, поради което следва да се приеме, че последният
има качеството на потребител на ТЕ за посочения в исковата молба недвижим имот и за
процесния период. Действително, за да възникне валидно облигационно отношение между
собствениците в ЕС и топлопреносното предприятие е необходимо да бъде взето но
надлежен ред решение за избор на доставчик на ТЕ, при което всеки съсобственик
придобива правото да ползва постъпилата в сградата ТЕ, като наред с това участва и в
разпределението на тежестите, свързани с ползването на общата вещ, като заплаща ТЕ за
отопление на общите части на сградата и ТЕ, отдадена от СИ. В случая от приложения
договор за извършване на дялово разпределение на ТЕ, постъпваща от „Топлофикация –
Плевен“ ЕАД, сключен между „Т. С.“ ЕООД и ЕС, е видно, че същият е сключен именно въз
основа взето на 1.8.2002 г. решение на ОС на ЕС, поради което следва да се приеме, че като
собственик на имот в сграда – ЕС, ответникът има качеството на потребител на ТЕ.
От заключението по допуснатата СТЕ се установява, че за процесния период АС на
сградата, в което се намира апартаментът на ответника, е била присъединена към
топлопреносната мрежа и към нея е постъпвала ТЕ от „Топлофикация – Плевен“ ЕАД. В
заключението е посочено, че през процесния период в сградата е извършвано дялово
3
разпределение на ТЕ, като общото количество ТЕ за БГВ е определяно на база показанията
на индивидуалните водомери, което не е в съответствие със ЗЕ и Наредбата за топ‐
лоснабдяването, а това е довело до определяне на общото количество ТЕ за отопление в
сградата в несъответствие с нормативната уредба. Посочено е също, че през процесния
период в апартамента на ответника е имало монтирана щранг-лира с мощност от 544 W,
както и че количествата ТЕ, доставяни до имота за всеки отчетен период от процесния
такъв, са изчислени по видове потребление съгласно данните в таблица-Приложение № 9.
Вещото лице е отразило, че при извършения оглед са му представени демонтиран водомер за
БГВ и два броя ИРУ, демонтирани от отоплителните тела. Прилага снимков материал, от
който е видно, че радиаторите в хола и кухнята на апартамента са демонтирани, а
хоризонталните отклонения от щранговете - затапени. Сочи, че съгласно протокол от
6.10.2021 г., изготвен от служител на „Т. С.“ ЕООД, индивидуалният водомер за БГВ е бил
монтиран и към датата на проверката същият е бил с нулеви показания, а в протокол от
15.9.2021 г., съставен от представители на „В. П.“ ЕООД, е отразено, че при извършената
проверка водомерът за топла вода е работил нормално, но че абонатът не ползва топла вода.
Сочи още, че индивидуалните разпределителни уреди са били отстранени, както и че към
датата на огледа показанията на двата ИРУ са нулеви. В заключението е отразено, че през
процесния период имотът на ответника не е бил посещаван, като не е бил извършван отчет
на ИРУ и на индивидуаления водомер за БГВ, като с оглед на горното ответникът не дължи
такси за отчет на уреди, а само такса за партида. Отразено е също, че на ответника е дялово
разпределяна ТЕ за БГВ за периода от м. март 2021 г. до м. май 2021 г., изчислена на база
140 л. (0.14 м3 ) за денонощие за един обитател и съответен брой работни дни на АС за БГВ,
както и ТЕ за отопление на имота от отоплителни тела с монтирани ИРУ за периода от м.
декември 2020 г. до м. април 2021 г., изчислена на база инсталирана мощност на
отоплителните тела и МСРС. Вещото лице сочи, че ТЕ, отдадена от СИ, и ТЕ, отдадена от
щранг-лирата, е разпределяна за всички месеци, като прави извод, че през процесния пе‐
риод ответникът не е потребявал ТЕ за отопление на имота от отоплителни тела с ИРУ,
както и ТЕ за БГВ, а само ТЕ, отдадена от щранг-лирата, и ТЕ, отдадена от СИ.
Съдът, приемайки че заключението по допуснатата СТЕ е компетентно изготвено от
лице с необходимите познания, както и че същото съответства на останалите събрани
писмени и гласни доказателства, намира, че ответникът не дължи заплащане на начислената
му от ищеца сума в размер от 456.08 лева за отопление на имота от отоплителни тела с ИРУ,
както и сума в размер от 116.87 лева за БГВ. Това е така, доколкото от тези доказателства
става ясно, че водомерът, отчитащ БГВ в имота на ищеца, както и двата броя ИРУ от
отоплителните тела, включително самите отоплителни тела, са демонтирани и впоследствие
установени с нулеви показания. Т.е. през процесния период ответникът не е потребявал ТЕ
за отопление от отоплителни тела с ИРУ, както и ТЕ за БГВ, поради което не дължи
заплащане на нейната стойност.
От друга страна, сумите за СИ и за отопление на общите части се дължат от всички
абонати в ЕС с топлоподаване на ТЕ за отопление, т.е. от всички етажни собственици, като
4
заплащането на отдадената от СИ енергия не е резултат от реалното ползване или
неползване на ТЕ от собствениците и носителите на вещни права, а следва от факта, че СИ е
обща част по предназначение, от която никой не може да се откаже. Според константната
практика на ВКС (напр. Решение № 221/11.7.2011 г. по т.д. № 5/2010 г., Решение №
507/22.1.2013 г. по гр.д. № 1557/2011 г., ІV г. о., Решение № 35/21.2.2014 г. по гр.д. №
3184/2013 г., III г.о. и пр.) собственик или титуляр на вещно право на ползване в имот, в
режим на ЕС, по презумпция се смята потребител на отдадена от СИ и отоплителните тела
на общите части на сградата ТЕ. По силата на закона между битовия потребител и
топлопреносното предприятие възниква правоотношение по продажба на ТЕ при публично
известни общи условия, без да е необходимо изричното им приемане от потребителя и
сключване на писмен договор с конкретния потребител. Достатъчно е взето решение на
Общото събрание (ОС) на етажните собственици за присъединяване към топлопреносната
мрежа, за да бъде всеки етажен собственик потребител на постъпилата в сградата ТЕ. В тази
връзка, по делото не бяха ангажирани доказателства, а и липсват твърдения, ответникът да е
заплатил цялата стойност на ТЕ, отдадена от щранг-лирата в банята на имота, стойността на
енергията, отдадена от СИ, както и съответната такса за дялово разпределение за процесния
период, поради което съдът намира, че предявеният иск е доказан по основание за
посочените вземания, но в размерите, посочените в СТЕ. Така, според данните по таблица-
Приложение № 9, сумата за дължимата ТЕ, отдадена от щранг-лирата в банята на имота,
възлиза на 108.26 лева, сумата за дължимата ТЕ, отдадена от СИ, възлиза на 92.98 лева, а
сумата за дължимата такса за дялово разпределение възлиза на 6.00 лева. От сбора на тези
суми в размер на 207.24 лева следва да се извади отразеното от вещото лице плащане в
размер на 15.07 лева, поради което искът следва да бъде уважен за разликата от 192.17 лева.
За да бъде уважен искът за мораторна лихва, следва да се установи съществуването на
главен дълг и забава в погасяването му, като частичната основателност на главния иск сочи
наличие на първата предпоставка. Разпоредбата на чл. 84, ал. 1 ЗЗД предвижда, че когато
денят за изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в забава след
изтичането му. Съгласно ОУ, действащи през прoцесния период, сумите за ТЕ са били
дължими от купувачите в 30-дневен срок след изтичане на периода, за които се отнасят, т.е.
задължението за заплащане на стойността на ТЕ е възникнало като срочно, като изпадането
в забава не е обусловено от изпращането на покана до длъжника. По тези съображения
съдът намира, че претенцията е установена по основание, като нейният размер, изчислен по
реда на чл. 162 ГПК върху всяко едно от месечните задължения, всички в общ размер от
192.17 лева, в рамките на периода от 5.5.2020 г. до 9.7.2021 г., възлиза на 13.73 лева, за
колкото следва да бъде уважен искът.
По разноските:
Предвид изхода на делото в тежест на ответника следва да се възложат присъдените в
заповедното производство разноски в размер на 18.81 лева съразмерно с уважената част на
исковете. В настоящото производство ищецът претендира разноски за заплатена държавна
5
такса от 25.00 лева, депозит за вещо лице от 360.00 лева и юрисконсултско възнаграждение
от 100.00 лева. Съдът намира, че делото не се отличава с фактическа и правна сложност,
поради което определя юрисконсултското възнаграждение именно в размер на 100.00 лева,
като по този начин към реално направените разноски за държавна такса и депозит за вещо
лице следва да се прибави така определеното юрисконсултско възнаграждение, с което
разноските, сторени от ответника, се равняват на сумата от 485.00 лева. Предвид частичното
уважаване на исковете, по съразмерност в полза на ищеца следва да се присъди сумата от
121.67 лева.
В полза на ответника следва се възложат сторените от него разноски за адвокатско
възнаграждение в размер от 224.74 лева съразмерно с отхвърлената част от исковете.
Мотивиран от горното, Великотърновският районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че Ж. ТР. ХР., ЕГН ********** дължи на „Т. - П.” АД,
ЕИК *** сумата от 192.17 (сто деветдесет и два лева и седемнадесет ст.) лева – главница,
представляваща сбор от вземания за потребена топлина, отдадена от щранг-лира и от
сградна инсталация за м. март, април, ноември и декември 2020 г. и за м. януари, февруари,
март и април 2021 г., и такса за разпределение за обект, находящ се в гр. Плевен, ул. „Г. К.”
№ 23, Вх. М, ап. 18, ведно със законната лихва от подаване на заявлението – 26.7.2021 г. до
окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 13.73 (тринадесет лева и
седемдесет и три ст.) лева - мораторна лихва за периода 5.5.2020 г. - 9.7.2021 г., за които
вземания е издадена заповед за изпълнение по ЧГД № 2532/2021 г. на Районен съд – Велико
Търново, като отхвърля иска за главница за разликата до пълния предявен размер от 797.20
лева, както и иска за мораторна лихва за разликата до пълния предявен размер от 23.59 лева.
ОСЪЖДА Ж. ТР. ХР., ЕГН ********** да заплати на „Т. - П.” АД, ЕИК *** сумата от
121.67 (сто двадесет и един лева и шестдесет и седем ст.) лева - направените в исковото
производство разноски, както и сумата от 18.81 (осемнадесет лева и осемдесет и една ст.)
лева - направените разноски по ЧГД № 2532/2021 г. на Районен съд – Велико Търново.
ОСЪЖДА „Т. - П.” АД, ЕИК *** да заплати на Ж. ТР. ХР., ЕГН ********** сумата от
224.74 (двеста двадесет и четири лева и седемдесет и четири ст.) лева - направените в
исковото производство разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Великотърновския окръжен съд в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
6
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
7