Решение по дело №14159/2019 на Софийски градски съд

Номер на акта: 334
Дата: 14 януари 2020 г. (в сила от 14 януари 2020 г.)
Съдия: Валентина Вергилова Ангелова
Дело: 20191100514159
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 30 октомври 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

№……..              14.01.2020 година,         гр. София,

Софийски градски съд, Гражданско отделение, І-ви състав,
в закрито заседание на четиринадесети януари през 2020 година,
в състав :

                                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ : Галя Митова

                                                                           ЧЛЕНОВЕ : Валентина Ангелова

                                                                                                 Милен Евтимов

Като разгледа докладваното от съдия Ангелова
частно гражданско дело №    14159    по описа на съда за   2019    г.,
за да се произнесе, взе предвид следното :

 

Производството е по реда на чл. 435, ал. 2 от ГПК.

Образувано е по жалба на „Ч.Е.Б.“, длъжник по изпълнително дело № 20199240401116 по описа на частен съдебен изпълнител (ЧСИ) Г.К., рег. № 924 на КЧСИ, който обжалва отказа на съдебния изпълнител да намали размера на приетите разноски за адвокатски хонорар на взискателя, както и събраните върху тези суми пропорционални такси в изпълнителното производство. Навеждат се съображения за недължимост на сумите за адвокатско възнаграждение, а при алтернативност за прекомерност на същите, както и за неправилно изчисляване на таксите по т. 26 от Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ, като се излагат подробни съображения. Моли съда да отмени постановлението на ЧСИ за събиране на сумата от 350 лева над минималния размер на адвокатско възнаграждение по чл. 10, ал. 1, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, като съответно намали дължимите пропорционални такси. Претендира сторените деловодни разноски и юрисконсултско възнаграждение.

Взискателят „Е.“ ЕООД в писменото си възражение, оспорва жалбата на длъжника като неоснователна, като се позовава на съдебна практика и излага подробни съображения. Моли съда да постанови решение, като остави същата без уважение и му присъди деловодни разноски по делото.

В писмените си мотиви, съдебният изпълнител счита жалбата за неоснователна, като излага аргументи в подкрепа на това становище.

Представено е копие от изпълнителното дело.

Софийски градски съд,след като разгледа жалбата и приложените с нея материали, намира следното :

Изпълнително дело № 20199240401116 по описа на частен съдебен изпълнител Г.К., рег. № 924 на КЧСИ, било образувано по молба на „Е.“ ЕООД от 07.08.2019 г., подадена чрез пълномощника на дружеството – адвокат К.Д.. Със същата молба било направено искане за събиране на вземането по представения изпълнителен лист да бъде наложен запор на сметките на длъжника в „Ситибанк Европа“ АД, Клон България, за което на посочената кредитна институция да се изпрати запорно съобщение, едновременно с поканата за доброволно изпълнение до длъжника, като били претендирани разноски за адвокатско възнаграждение за образуване и водене на изпълнителното дело в размер на 367 за адвокатско възнаграждение, както и всички други сторени от взискателя разноски.

Съобразно представените с молбата, договор за правна защита и съдействие, сключен на 01.07.2019 г. между взискателя и адвокат Д., пълномощно, платежно нареждане за кредитен превод и списък на разноските, към момента на образуване на изпълнителното производство, взискателят сторил разноски в размер на общо 433 лева, от които 367 лева договорено и платено адвокатско възнаграждение, и 66 лева такса за образуване на изпълнителното производство.

С молбата бил представен изпълнителен лист, издаден по гражданско дело № 21111 по описа за 2015 г. на СРС, с който в тежест на частният жалбоподател „Ч.Е.Б.“ АД били възложени следните суми – 651,19 лева – представляваща корекция на сметки по фактура № **********/12.12.2013 г., ведно законна лихва върху тази главница, считано от датата на подаване на исковата молба на 15.04.2016 г. до окончателно изплащане на сумата, както и сумата от общо 601,30 лева разноски по водене на делото.

С разпореждане от 07.08.2019 г. съдебният изпълнител постановил образуване на изпълнително производство по изпълнително дело № 20199240401116 с взискател „Е.“ ЕООД за събиране на посочените в изпълнителния лист суми, разпоредил изпращане на покана за доброволно изпълнение на длъжника и приел за събиране претендираното от взискателя адвокатско възнаграждение в размер на 367 лева, като наложил запор върху сметките на длъжника в посочената банка. Съобразно това постановление, към този момент дължимите такси по изпълнителното дело били в размер на 55 лева, от които 24 лева с ДДС по т. 1 от Тарифата за таксите и разноските към Закона за частните съдебни изпълнители, 24 лева с ДДС по т. 5 от същата Тарифа и  18 лева с ДДС по т. 9 от Тарифата.

Частният съдебен изпълнител поканил длъжника „Ч.Е.Б.“ АД да изпълни доброволно задължението си, за което му била изпратена покана за доброволно изпълнение по пощата, която последният получил на 26.08.2019 г. В същата покана, извън сумите по посочения изпълнителен лист, били посочени адвокатско възнаграждение в размер на 367 лева, както 266,92 лева такси по Тарифата към ЗЧСИ, дължими към 02.09.2019 г.

Едноивременно с посочената покана за доброволно изпълнение, на Ситибанк Европа АД-Клон България било изпратено запорно съобщение, по силата на което на 30.08.2019 г. по сметката на съдебния изпълнител постъпила сумата от 2109,81 лева, с която сума изцяло се погасявали сумите, предмет на изпълнителното производство. В следствие на това, на 30.08.2019 г. наложения запор бил вдигнат, за което съдебният изпълнител уведомил посочената кредитна институция с съобщение от същата дата

В срока за доброволно изпълнение, длъжникът възразил по отношение на разноските, сторени от взискателя за адвокатско възнаграждение над сумата от 200 лева за образуване на изпълнителното производство, както и по отношение изчисляването на таксите по чл. 26 от Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ.

С обжалваното разпореждане от 12.09.2019 г., съдебният изпълнител отказал да намали размера на приетите по изпълнителното дело разноски.

Горното разпореждане било съобщено на длъжника на 19.09.2019 г., а жалбата срещу него била подадена на 26.09.2019 г.

При тази фактическа установеност, съдът достигна до следните изводи от правна страна :

По допустимостта на частната жалба:

Съгласно разпоредбата на чл. 435, ал. 2, т. 7 от ГПК длъжникът може да обжалва постановлението за разноски. Жалбата се подава чрез съответния съдебен изпълнител в едноседмичен срок от извършването на действието, съответно от деня на съобщението (чл. 436, ал. 1 ГПК в актуалната й редакция към месец септември 2019 г.). Частната жалбата е подадена в срок; същата изхожда от лице, овластено да търси защита от принудително изпълнение срещу акт, подлежащ на съдебен контрол (постановление за определяне на разноските), като е внесена и определената държавна такса.

По основателността на жалбата:

Жалбата е основателна.

Отговорността за разноски в изпълнителното производство се урежда по правилата на чл. 79 от ГПК, както и по глава VII (чл. 78 - 82) от Закона за частните съдебни изпълнители (ЗЧСИ) и Тарифата за таксите и разноските към Закона за частните съдебни изпълнители (ТТРЗЧСИ), приета с ПМС № 92 от 19.04.2006 г., обн. ДВ, бр. 35 от 28.04.2006 г.

Съобразно чл. 78, ал. 1 от ЗЧСИ такси по изпълнението се събират за извършване на изпълнителни действия и извършването на други действия, а съгласно ал. 2 размерът и видът на разноските по изпълнението се определят с тарифа на Министерски съвет по предложение на министъра на правосъдието след съгласуване с камарата. За събиране на таксите по изпълнението се изготвя сметка в два или повече еднообразни екземпляра, подписани от частния съдебен изпълнител, единият от които се връчва на задълженото лице (чл. 79 ЗЧСИ). Обикновените такси се събират само за действия, изрично посочени в тарифата /чл. 82 ЗЧСИ/, а пропорционалните такси се събират в процент според материалния интерес /чл. 83 ЗЧСИ/.

Съгласно чл. 79 от ГПК разноските за изпълнението са за сметка на длъжника, освен в случаите, когато делото се прекрати, съгласно разпоредбата на чл. 433 ГПК, освен поради плащане, направено след започване на изпълнителното производство, или изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или бъдат отменени от съда; или когато разноските, направени от взискателя са за изпълнителни способи, които не са приложени.

Минималният размер на адвокатско възнаграждение според указаното в чл. 10, т. 1 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения е 200 лв. за образуване на делото и за по чл. 10, т. 2 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения за процесуално представителство, защита и съдействие на страните по изпълнително дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания до 500 лв.- 1/10 от съответното възнаграждение по чл. 7, ал. 2, т. 1 от наредбата, за вземания от 500,01 лв. до 1000 лв. - 1/5 от съответното възнаграждение по чл. 7, ал. 2, т. 1 от наредбата, и за вземания над 1000 лв. - 1/2 от съответното възнаграждение по чл. 7, ал. 2, т. 2 – 7 от наредбата.

Извън посоченото в така очертаната законодателна рамка, разноски за адвокатско възнаграждение на взискателя се дължат единствено в случая, когато такива са сторени. Горното означава не само те да са договорени между взискателя и съответния адвокат, осъществяващ процесуалното му представителство в изпълнителното производство, но и да са реално платени.

В случая задължението към взискателя по представения изпълнителен лист възлиза на 1475,89 лева /651,19 лева – главница, ведно със законна лихва от подаване на исковата молба на 15.04.2016 г. до окончателно изплащане на сумата, определена в размер на 223,40 лева, при изплащане на вземането до 02.09.2019 г., както и сумата от общо 601,3 лева разноски по водене на делото/. Според това дължимият минимален размер на адвокатските възнаграждения по Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения възлиза на сумата от 200.00 лв. за образуване на изпълнителното дело, а в случай на извършване на действия по процесуално представителство на взискателя и с цел събиране на вземането  сумата и 167 лева. В случая не спорно, а и от представените с молбата на взискателя документи се установява, че горната сума, представлява договорено и платено по банков път в полза на адвокат Д. адвокатско възнаграждение. Предвид това, следва да се обсъдят възраженията, касаещи недължимост на договореното и платено от взискателя адвокатско възнаграждение по чл. 10, т. 2 от Наредбата в размер на 167 лева. В случая, тези възражения са основателни, доколкото е налице погасяване на задължението в срока за доброволно изпълнение, което макар да е постъпило в следствие на наложения по искане на взискателя запор, следва да се приравни на доброволно изпълнение. След като това е така, липсва основание в полза на взискателя да се присъжда адвокатско възнаграждение по чл. 10, т. 2 от Наредбата.

Основателни се явяват и доводите в жалбата, касаещи неправилно определяне на размера на пропорционалната такса по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ. Явно е, че съдебният изпълнител неправилно е определил размера на тази такса, доколкото с постановлението си от 04.09.2019 г. приема за дължима единствено таксата от 48 лева, без да сочи основанията за това.

Следва да се отбележи, че преди да изтече законният срок по чл. 428, ал. 1 от ГПК съдебният изпълнител не дължи предприемане на действия по принудително изпълнение. Това е така, предвид съществуващата възможност длъжникът доброволно да изпълни задължението си, предмет на изпълнението. Щом това е така, към момента на изпращане на поканата за доброволно изпълнение не са налице основания за определяне на пропорционална такса по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ. Същевременно в поканата за доброволно изпълнение, нито в друг акт на съдебния изпълнител е посочено, какви точно такси по Тарифата са включени в сумата от 266,92 лева. Съобразно разпореждане от 07.08.2019 г.  на съдебния изпълнител за образуване на производство, към този момент длъжникът дължал сумата от 66 лева такси по т. 1, 5 и 9 от Тарифата, която сума предварително била внесена от взискателя. Поради това, настоящият съдебен състав приема, че в същата се включват единствено таксите за образуване на изпълнителното дело, за връчване на покана за доброволно изпълнение и налагане на запор, съответно по т. 1, 5 и 9  от Тарифата. Изброените такси се дължат от длъжника и са в размер на 66 лева с ДДС. В тази връзка начислените от съдебния изпълнител такси в размер на 266,92 лева следва да бъдат намалени до тази сума от 66 лева.

По изложените аргументи съдът намира, че жалбата против процесните изпълнителни действия е основателна и следва да бъде уважена.

По разноските :

Претенция за присъждане на сторените в настоящето производство разноски има от двете страни, като претенцията на взискателя се явява също неоснователна, предвид изхода на делото и като такава следва да бъде оставена без уважение.

Независимо от изхода на спора, с оглед разпоредбата на чл. 79, ал. 1 от ГПК, претенцията на частния жалбоподател се явява неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена. Тук следва да се подчертае, че по отношение на него, нормите на чл. 78 от ГПК не намират приложение, доколкото именно в качеството си на длъжник в изпълнително производство чрез подадената частна жалба същият реализира правото си на защита. Допълнителен аргумент се явява спецификата на производството по обжалване на действията на съдебния изпълнител, поради което искането му за присъждане на разноски следва да бъде оставено без уважение. Това е така, защото предмет на съдебен контрол е процесуалната законосъобразност на действията и актовете на органа по принудително изпълнение, поради което субект на отговорността за обезщетяване на причинените от тях вреди /в т. ч. разходи за обжалването им по реда на чл. 435 от ГПК/, е съдебният изпълнител. Той, обаче не е страна в съдебното производство по обжалване на действията и актовете му. Процесуалният способ за защита на страната, сторила разноски и имаща право на такива, е общият исков ред - чрез предявяване на иск по чл. 441 ГПК и чл. 74 ЗЧСИ за възстановяване на вредите, причинени от незаконосъобразни действия и актове на съдебния изпълнител.

 

Водим от изложеното, съдът

 

Р Е Ш И :

 

НАМАЛЯВА сумата от 367 лева, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение по изпълнително дело № 20199240401116, на 200 лв.

НАМАЛЯВА сумата от 266,92 лева, представляваща такси по Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ по изпълнително дело № 20199240401116, на 66 лева.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ претенциите на страните за присъждане на сторените по водене на настоящото дело разноски, като неоснователни.

Препис от настоящето решение да се изпрати на ЧСИ и страните за сведение и изпълнение.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ………… ЧЛЕНОВЕ : 1. ………… 2. …..………